(navigation image)
Home American Libraries | Canadian Libraries | Universal Library | Community Texts | Project Gutenberg | Children's Library | Biodiversity Heritage Library | Additional Collections
Search: Advanced Search
Anonymous User (login or join us)
Upload
See other formats

Full text of "Bŭlgarska khristomatii͡a︡: ili sbornik ot izbrani obrazt͡s︡i po vsichki ..."

Сои^к 



ТЬ1К 1К а (31§1[а1 сору оГ а Ьоок [Ьа[ вдак ргсксгуо(3 юг §спсга[10пк оп ИЬгагу кЬс1уск ЬсГогс 1[ вдак сагсГиИу ксаппо(3 Ьу Соо§1с ак рап оГ а рго]сс[ 

10 таке Ле адогШ'^ Ьоокв и15С0УегаЬ1с опПпс. 

11 Ьав вигу1уеи \ощ епои^ Гог Ше соруг1§111 ю схршс атЗ (Ьс Ьоок 1о сШсг (Ьс риЬИс иота1п. А риЬИс иота1п Ьоок 1в опе (Ьа! адав пеуег 5иЬ]сс[ 
(о соруг1§111 ОГ адЬове 1е§а1 соруг1§111 1епп Ьав ехршаЗ. \\'Ьс1Ьсг а Ьоок 15 111 (Ьс риЬПс йотат тау уагу соип(гу Ю соип(гу. РиЬИс (Зотахп Ьоокк 
аге оиг §а1е'А'аув Ю (Ье рав1, гергевепНп^ а адеаКЬ оГ Ьхвюгу, сиИиге ап»! кпо'А'1еи§е (ЬаГв оЛеп и1(Йсии Ю и15соусг. 

Магкв, поиНопв ап»! оШег та1§1паИа ргевеШ 1п (Ье 0Г1§1па1 Уо1ите 'А'111 арреаг т (1115 Й1е - а гетхпйег оГ 1Ь15 Ьоок'к 1оп§ |оигпсу Ггот [Ьс 
риЬПкЬсг 1о а ПЬгагу атЗ ГтаИу 1о уои. 

Соо§1с 15 ртоиб 1о рагШсг \У11Ь ПЬгапев Ю (И^Шге риЬИс иота1п та1ег1а1в ап»! таке (Ьет 'А'1ие1у ассе551Ь1е. РиЬИс йотат Ьоокк Ьеюп§ ю [Ьс 
риЬИс апб \ус агс тсгс1у [Ьс1г сикюйхапв. Кеуег(]1е1е55, О115 адогк 1в ехрепв1Уе, во 1п сябет (о кеер ргоУ1Шп§ 1Шв гевоигсе, 'А'е Ьауе (акеп в1срк [о 
ргс\'сп[ аЬикс Ьу соттсгс1а1 раг[юк, 1пс1и(31п§ р1ас1п§ (ссЬпхса! гск[г1с[ю11к оп аи[ота[С(3 ^ис^у^11§. 
\\'с а1ко акк [Ьа[ уои: 

+ Маке поп-соттегс1а1 изе о/1ке_(Ие5 \\'с (Зск1§пс(^ Соо§1с Воок ЗсагсЬ Гог икс Ьу 1П(31У1(Зиа1в, атЗ \ус гс^исв[ 1Ьа[ уои ивс [Ьсвс Шск Гог 
регвопа!, поп-соттегс1а1 ршровев. 

+ Ке/гтпрХ)т ашотшей ^иегут§ IX) по1 вепи аи1ота[С(3 ^исг^св оГ апу вог[ [о Соо§1с'в вув[ст: 1Г уои агс со11(Зис[111§ гсвсагсЬ оп тасЬзпс 
[гапв1айоп, орНса! сЬагасйг гесо§п1Йоп ог оШег агеав адЬеге ассевв (о а 1а1§е атои11[ оГ [сх[ 1в Ьс1рГи1, рюавс со11[ас[ ив. \\'с спсоига^с [Ьс 
иве оГ риЬИс иота1п та(ег1а1в Гог (Ьеве ригровев ап»! тау Ье аЬ1е Ю 11е1р. 

+ Мтттп аипЬшюпТЪе Ооо§,\е "адаюгтагк" уои вее оп еасЬ Й1е 1В еввеп[1а1 Гог 1пГогт1П§рсор1саЬои[ [Ь1Врго]сс[ ат^ Ьс1р1П§ [Ьст Ит^ 
а(Зи1иопа1 та1ег1а1в (Ьгои^Ь Ооо§1е Воок ЗеагсЬ. Рюаве йо по1 гетоуе 1(- 

+ Кеер и 1е^а1 \\'Ьа[сусг уоиг ивс, гстетЬег (Ьа! уои аге гевропв1Ь1е Гог епвиг1п§ [Ьа[ \уЬа[ уои аге ио1п§ 1в 1е§а1. IX) по1 аввите (11а[ ]ив[ 
Ьссаивс \ус ЬсИсус а Ьоок 1в 111 [Ьс риЬПс йотат Гог ивегв 1п (Ье Ш11еи 8(а(ев, (Ьа! (Ье адогк 1в а1во т Ше риЬИс йотайп Гог ивегв 1п о(Ьег 
сои]1[псв. \\'Ьс[Ьсг а Ьоок 1в в[1И т соруг1§Ь( уаг1ев Ггот соип(гу (о соип(гу, ап(3 адс сап'( оГГег §и1(1апсе оп 'А'Ье(Ьег апу врес1Йс ивс оГ 
апу врес1Йс Ьоок 1в аИо'А'еи. Р1еаве йо по( аввите (Ьа( а Ьоок'в арреагапсс 1П Соо§1с Воок ЗсагсЬ тсапв ![ сап Ьс ивоЗ 1П апу таппсг 
апуадЬеге 1п (Ье адогШ. Соруг1§Ь( 1пГг1п§етеп( ИаЬ1И^ сап Ье ^и^(е веуеге. 

АЬои( Ооо^е Воок ^агсЬ 

Соо§1с'в т1ВВ10п 1В [о ог§ап1^:с [Ьс №Ог1(^'в 1пГогта[10п ат^ [о таке ![ ип1усгва11у асссвв1Ь1с ат^ ивсГи1. Соо§1с Воок ЗсагсЬ Ьс1рв п;а(^сгв 
(31ВСОУСГ [Ьс \уог1(3'в Ьоокв \уЬ11с Ьс1рт§ аи[Ьогв ап(3 риЬИвЬсгв гсасЬ ПС№ аи(^1спссв. Уои сап всагсЬ [Ьгои§Ь [Ьс Ги11 1сх1 оГ |Ь1В Ьоок оп [Ьс №сЬ 

а[ |111111р://Ьоокз.доод1е.сош/| 




ЪЛГАРСКА 



^ИСТОМТИЯ 

или 

СВОРНИКЪ 

ОГЬ ЙЗБРШ 0БРА31 ПО 6(ПИ-ТВ Р0106Е ШИПЯ, 

СЪ ПРИЛОЖЕНИЕ 
НА КРАТНИ ЖИЗНЕОПИСАНИЯ НА НАЙ-ЗНАИЕНИТИ-ТЪ СПИСАТЕЛЕ. 



Заь-в-ь Зсдаеовв-тгЬ ка. Г*р8цде]св-тгЬ учялжгсетт, в к» 



ОЪОТАВЕХж 



и. Вхаовъ В К. Вжлячховъ. 



ЧЯОТБ I 
ХТ ]Р О 3 ш^ 



*и I тп 



* '©т* 



КнЕваршща на Д. В. МЛНЧОВЪ, 

ПДОВДИВЪ, СВФШТОВЪ, СОЛУНЪ. 

1884. 



Г 



Пр^печатваню-то принадлежи па Бнихарпица-та. 




СЪДЪРЖАНИЕ. 



П|ИЬд1е10вже • • • • • • 8 

Вратъжъ нсторнчесп лр^гже;^ на ново-($ългарсжа*та лпература ...... б 



Привасви. 



стр. 

Е1рп шей ж Хятръ Иетръ. [Игь 
«Баш. Егакь."] ••••.. 26 

Рвбарь, лнснца н влькь* [Ип цБаш. 
Ешъ.''] 28 

Царь, царяца н царсжж сяеь * • 80 

Тро1ца браха н една ламя. [Изъ 
«Баш. Еажжъ.**] 88 

Новж-тЬ жР^ка вацарь-п. [ОпАж- 
дерсвжа] • . • • • • . • 86 

Иешнохюбець-ть гояета оть всяжа- 
Д*, [Отъ «Гайда-] 89 



стр 

Нова-та година на единъ мочестникъ 

^Жанъ Полъ Фридрихъ Рнхтеръ]. 40 
еня на една нтнчва. [Изъ «Д^т. 

Св*гь.**] 42 

Господьу цнганшнъ я овчарь. [Отъ 

•сборннжъ-тъ на Л. Каравеюва]. 44 
Майна, сннъ н н^^сечнна«та. [Отъ 

сборн. на Л. Каравеюва]. • 45 

Женндба слънчова 45 

Оътворенне-то на св1тъ-тъ. [Отъ 

сборн. на С. Т.] 46 

Прикасва за свння-та 49 



Винь-тъ н агне-то . . . . 

Мда н кояарь 

К^е^^о н вученце-то . . . 
Набожннй разбойннжъ . • • 
Сжонъ-тъ на войводски чииъ 
Жаба-та н вовъ-тъ . • . • 
Дв^^тЬ бъчви •••••• 



Басни. 



54 

55 
55 
55 
56 
56 
56 



Дв^ козлета •....•.. 57 

Бонь н нагаре 57 

Магаре-то • • 58 

Май|^а-та н очнла-та . ... 58 

Дв^ орала *•**•«•. 59 

Клеветнихъ-тъ и зння-та ... * 59 

В1тръ н слънце, [Отъ „Д1т. Св^тъ**] 60 



Описания и пл^тешествия. 



Велижн-тЪ впечатления отъ разно- 
обравжя-та на врирода-та. [Отъ 
Вюффона] 61 

Вндъ на Лоажъ. [Отъ Волнея]. . 68 

Изпе^ь на египитсжи-т^ жнраннди 
[Оп Вопея] 65 

Пус1ииж-т1 на хажениста Арабия. 



[Отъ ГБюффона] 66 

Копрнввпица. [Оп Л. Карав елова]. 66 

Жеравъ-тъ 69 

Лебедъ. [Оть С. Ахсахова]* . • 71 
Богатъ и снронахъ. [Оть Ла Брюй- 

ера] 71 

Ра8с1иший. [Отъ Ла Брюйера^ . • 7 



п 



стр. 

Лъ9ве11;ь-ть. [Отъ Ла Брюйера]. . 75 
Зежлетресение въ Ллсабонъ. [Прф- 

водъ отъ Б. Книжици] 75 

Веджчие-то на океанъ-тъ. [Пр^ведъ 

С. С. Бобчввъ]. 76 

Дели Орнанъ. [Отъ И. Блъскова.] 79 
Стель. [Отъ Гогодя. Ивъ „Тарасъ- 

Бул^^а"]. [Пр4ввлъ Бончевъ] . 80 
АнглийскЕЙ парланентъ. [Отъ В. Бо- 

ткина] 82 

Оежейнкй хнвотъ въ Англия. [Отъ 

Еаранзина] 99 

Раскавъ на единъ нжтникъ въ Ка- 

лабрия. [Отъ Полъ-Лун-Курие]. 100 
Рейнский водопадъ. [Ивъ „Д^тин. 



стр. 

(Мтъ"] 102 

Ноштя на Вевувия. [Иаъ у,]1^^твж. 

Св4тъ"] 103 

Стара Прослава. [Отъ Велтнана]. 106 
Старо Търново. ГОтъ ЧаАвовски]. 107 
Поле-тона Рвнъ. [Отъ Шатобрияна] 108 
П&тува&ге по Чьрно море. [Изъ 

„Не отдавна. <* Отъ И. Вазова]. 109 
Стара- планина. [Отъ Чайвовски]. 111 
Единъ кАтъ на Стара-планина. [Отъ 

И. Вазова] 112 

Изверженяе-то на Вевувия, което 

засипа Пожпея. [Писмо до Тацита 

Отъ Плиния нладнй]. • • .128 
Шстинари-т^Ь. [П. Р. Сдавейковъ]. 181 



Писма. 



Наполеонъ Бонапартъ ханъ Тална. 185 

Жоржъ Сандъ ханъ сявъ-тъ си Мо- 
риса 136 

Отговоръ на Виконта Д'Ортъ, упра- 
витель на Байона, камъ Карда 
IX, който му б']^ше запов^далъ 
да се распореди за искаляше-то 
на протестан1и-т4 .... 137 

Жаяь Жакъ Руссо на единъ мохъкъ, 
който желаеше да дойди въ Мон- 
жоранси за да припна отъ него 
уроци по нравственность-та . 138 



Расннъ камъ синъ-тъ си ... . 139 
Полъ Луи Бурие ханъ генералъ 

Додена 140 

Пшний ка1^ Марцера .... 140 
Анна де Болейнъ ханъ англнйсхий 

храдъ Хенриха УШ, нейний 

жлжь 143 

Волтеръ ханъ Милорда Харвн, вел- 

ножа английскин . • . . • 145 
Беранже кахь свои-гЬ избиратеяе 148 
Христофоръ Болумбъ ханъ испан- 

ский царь 150 



История. 



Влиянне-то на физически-тй закони 
върху устройство -то па обште- 
ства-та н характеръ-тъ на отдел- 
ни лица. [Изъ „история-та на 
цивилизация-та въ Англия**. Отъ 
Бокля]. . • 153 

Славиа-та Кулиховска битва [1380). 
Изъ ,,история-та на руско-то 
господарство." Отъ Карахзина]. 181 

Жестокости-гЬ на Ивана 1У Гроз- 
или. [Отъ Каранзииа]. . . .186 

Поражеиие-то на Карла ХП отъ 
Иетра Великий при Полтава. 
[Изъ ^история-та на Карла XII.** 
Орь Волтера] 18Я 

Вилхелнъ Орансквй. [Отъ Моколея]. 208 

Съзаклятие противъ Нерона. [Изъ 
лЬтопнси-т^ на Тацита]. . . 216 

Състояние-то на Рвнъ^ лодирь 
сиърть-та на Нерона .... 230 

Посл^дни-гЬ дни на стоепе-то на 
Наполеона въ Фонтснебло, подирь 
отричаше-то ну отъ пр4столь-тъ, 
и отиваше-то му на островъ Елба 
[1814]. Изъ „Историж-та на кои- 
сулство-то и нхперия-та." [Отъ 



Тиера] 233 

Пр^ваижаше-то на Бастиля-та. (Изъ 
^история-та на френска-та рево- 
люция.** Отъ Мишле) 240 

Лудовикъ IX. (Отъ Грановски). . 254 

Царь Синеонъ пр^дъ Царяградъ. 
Отъ Ю. Венелина. [Критически 
издирвания за Българска-та исто- 
рия, пр^всдъ Б. Петковъ]. . . 260 

Внл.тр^шно управление на България 
до кръштевие-то на Пр^^^лавскнй 
дворъ. Отъ Г. Раковски. (Изъ Ю* 
колко р^чи Асеню первону и нр.) 264 

Атпла* Отъ Г. Бръстевичь. [Исто- 
рия Българска] , 

Освование-то на българсво-то цар- 
ство. Отъ М, Дриновъ. [Изъ но- 
гледъ върху происхо2Ездение-то на 
бъягарский народъ]. « . . « 

Сношения на Царъ Иоанъ I съ папа 
Инокеитий III. М. Дриновъ. [Изъ 
историчесвнй пр^гледъ на бълг. 
цръхва] 270 

Царь Петръ, Огъ. Иречекъ. [Изъ 
Вългар. История]. ..... 279 



265 



267 



га • 

Романъ и пов1^еть. 



стр. 

Донъ-Кихогь н стадо овце. [Отъ 
Сервантеса] 280 

Айвенхо. (Отъ Вахтеръ -Скота). 
Туршфъ-тъ 289 

Инператрнца Екатерина П. [Пр^вехь 
Л. Каравеловъ]. 316 

Тарасъ-Булба. [Огь Н. Голодя]. 
Прнстиганю-то на Тарсъ-Будбовн- 
т^ синове н отпл^туваше-то икъ 
въ ОЬчь-та . .*.... 819 

Парнхска Св. Богородица. [Огь 
Викторъ Хюго]. Гнбелъ на Ьлав- 
дня Фроддо 829 

Жшлъ-Бла. [Отъ Ле-Зажа]. Жидъ- 
Бла при докторъ Санградо . . . 302 

Капитанска дъщтеря. [Отъ А. 
Пушкнна]. Пристл^пъ .... 809 

Пнкуикски кдубъ. [ОтъЧардса Ди- 
кенса]. Итенсундъ^ подохение-то 
на партни-тЬ въ него и избира- 
ше-то на чд^нъ-тъ, който да 



стр. 
нр']&дставлява въ Парданснгь-тъ 
тоя древснъ, з^ренъ н патриоти- 
чески градець 338 

Въ пр-Ьдв^^черне-то. [Отъ Турге- 
нева]. Бдена н Инсаровъ . . 358 

Война ^ ннръ. [Отъ Графъ Л. 
Тодстой]. Бородинский бой . . 363 

Бъдгаре отъ Старо вр^Ьже. Д^до 
Либенъ Е хаджи Генчо. [Л. Еара- 
веловь] 371 

Камино-то д^Ьтенце* Въспитапие- 
то на Никола. [Л. Еараведовъ]. 387 

Нештастна Фаинлня. Освобожде- 
ние. [В. Друневъ] 394 

Спомени отъ Цариградски-т^Ь 
тъмници. Картини отъ ^нова- 
та тькиица. [Св. Н. Миларовъ]. 402 

Митрофанъ. Иванъ Дориндолски и 
Дакито при реви8оръ-тъ. [И. Ва- 
зовъ] 408 



Красноречие. 



Краснор^Ьчие въ стари-т^^ вр^Ь- 
йена* Първо-то слово на Цнце- 
рона противъ Катидина . . «415 

Политическо и е^&дебно краено- 
р^чие Слово на Хенриха 1У 
камъ събрание-то на първен1Щ-гЬ • 430 

Слово на Мвробо върху отпрашта- 
ние-то навойски-гЬ 430 

Слово на Миробо за четвъртипач- 
ний давъкъ 436 

Слово на Вернйо ва септемврий- 
ски-тФ кланета 439 



Слово на Джона Брайта за доставя- 
НЮ работа на б^дни-т*]^ въ Ир- 
ландия 441 

Заштитно слово на Ганбетта за г. 
Делеклюза 448 

Духовно краснор^^чие. Пропов-Ьдь 
на Св. Василий върху текстъ-тъ: 
Внехли себ^ [втор. 15,19] . • . 

Пропов^дъ на Св. Ивана Златоуста 
ва благотворителность-та . . . 

Слово на Великий петькъ. [Отъ 
Ипокентвй] ^66 



459 



463 



Рас;кждепня. 



Своеводно-то робство* Отъ Да* Бое- 
си. [11р*велъ Л. Иовчевъ]. . . 467 

Полза отъ изучаваню животъ*тъ на 
велики- т* ни тружвнци. [Отъ Пе- 
риодич. Списание на Б. Кн. Др.] 470 

Обръштанге ва родитеде-тЬ какъ 
д-Ьда-та. [Отъ Херберта Спенсера, 
изъ нравственно-то въстание]. . 474 



Повятие-то за исторня-та въ стари- гЬ 

и въ нови-гЬ вр-Ьмена. [Грановски]. 477 
Чов^шкий езивъ. [6. Иконоиовъ] . 483 
Поучительность-та, която ни дава 

Франклияовий животъ. [Отъ Минье] 490 
Слава-та. [Огь Фвпелона] .... 493 
Наука-та и суев-Ьрие то. (Отъ Л. Ка- 
равеловъ) 493 



IV 



БИОГРАФИИ 



стр. 

Вюфонъ 61 

Вовль [Хенрихь] 158 

Валтеръ-Скотъ 289 

Васнднй•ве^шкнй [Св.] . • • 459 

Вернйо 439 

Внкторъ Хюго 829 

Волней 68 

Волтеръ [Франсуа-Мари-Аруе] . 188 
Гамбетта [Деонъ Мисиель] . . 448 
Гоголь [Николай Василиевжчь] . 80 
Грановокий [Твкотей Накодаевнчь] 254 
Джонъ Брайтъ ...... 441 

Дванъ 3^иIтоустъ ГСв.] . . . 463 
Карамвинъ [Николай Мнхаиловнчь] 181 
Ла Брюйеръ [Жаиъ де] . . . 71 

Ла Воесн 467 

Ле Зажь . . ' 862 



стр. 

Маколей [Яордъ Т. Вабинпояь]. 208 

Мннье 490 

Мнрабо Ггр&Ф'ь де Рнхети] . . 480 

Мишле [%01ъ] 240 

Поль-Лун-Курне ...... 100 

Пушкннъ [Алексавдръ СергФе- 

вичь] 809 

Сервантееъ ГОааведра] .... 280 
Тацнтъ [Кай Корнелий] . • . 216 
Тнеръ [Лун-Адодфъ] . • . . 288 
Толетой [графъ ИЛ .... 863 
Тургеневъ ГИванъ Сергйевнчь] . 858 
Хербертъ Спеноеръ .... 474 
Фенелонъ [Франоуа да Сахшмкь 

де ла Мопь] 498 

Цпцеронъ 416 

Чарлсъ Дккенеъ 888 



■ь^О^ 



ПРЕДИСЛОВИЕ. 

ПрФподаванв-то еловесность-та се въведе ве^е въ пб-виспш- 
Л вяасове на напш-!^ училншта, Нъ ва да може да се учи съ 
подва тоя пр^ЬдкФтъ, сшд^чь, да мохе чрФвъ него да се ваповнае 
ученнЕЪ-тъ съ бескрайно равнообравни-!^ форми, въ които се иво- 
бражава м ивражава чов^Ьчесва-та мисль, да може да добие на- 
гледно нр^^детавление ва ивяштно-то и висово-то, ва да му се фор- 
мира в1В7съ-тъ и слогь-тъ и истьнчи способность-та да схвашта в^Ьрно 
истина-та м красота-та, и да се наслащава отъ т^хъ, не стигать 
само облпя нравила и небрежно нробрани и свудни чужди при- 
мфрму съ каквито но неволя се ограничава днесь нр^одаванв- 
то на словесность-та. Необходимо е да имаме на евикъ-гь си сборъ 
обравци отъ списания-та на веливи-т^^ европейски списателе, недо- 
стини ва повече-то ученици, както и обравци оть всичко какво- 
то имаме добр^б написано на родний си евикъ. Пр'Ьдлагаема-та «Бъл- 
гарска Христоматия'' има тая ц^ль. Тя съдържана грижливо пр'Ьве- 
дени откжсляци отъ прочути^т^^ творения, въ прова и въ стихове, на 
велики-т^^ мислителе и поети, придружени съ кратки-тб имъ живо- 
тописи, ОсвФнь това, съставителе-т'6 й еж си поставили вадача да 
еъбер&ть въ нея всички-т^^ добри н&шта отъ българска-та мисль 
и обравци отъ всички-тФ пд-хубави явления въ народна-та ни книж- 
нина. За опгге п6-гол'6ма пълнота и картинность на д&оео-то, съста- 
вителе-т^ еж турили въ начяло-то на книга-та кратъкъ, нъ нагле- 
денъ и ивравителенъ очеркъ на история-та на развитие-то на на- 
родна-та ни книжнина, която върви т^сно и неразд^^о съ исто- 
рия-та на само-то ни въвравдашв, огь Паисия до днесь. При вси- 
чви-тб скудни свФдФния, които еж могли да събер&ть, съставителе- 
Л еж допълнили ивложение-то си съ кратки биографии на повече- 
то отъ видни-тЬ ни книжовни таланти, съ йвлека хвърлени обшти 
и справедливи сжздения въвъ проивведения-та имъ. Въ тоя случай 
тии еж се грижили да исправягъ невФрности-т^ въ оц^нки-т^^ на 



фактовб-14 и литературно-то значение, които се ер<6ш1!ать въ съста- 
венн-тФ отъ чужденци подобни нр'Ьгледи на съвр^Ьменна-та ни вниж- 
иина. Тава нагласена Христоматия-та, тя, вато удовлетворява ена- 
чително нуща-та на училиште-то, но саио-то ей естество и новостЬ| 
представя въ С2ШТ0-Т0 вр'Ьие внига много интересна и поучителна 
за всички-т^^ възрасти и звания. 

Хрисгоиатия-та, за п6-гол%иа сгодность, състои отъ два отдЬла : 
проза и поезия. Въ първий отдЬлъ последователно вървять ле- 
генди, привасви, басни, описания, писма, пътешествия, история, по- 
вести, романи, Ераснор']^чие ; въ вторий отдфлъ влиза собственно: 
епическа, лирическа, дидавтическа и драматическа поезия. И въ два- 
та тия отд&[а разкЬсено с& гудени съотв^бтствени-т^^ образци отъ 
чужди-т^ и напш-т^ списателе. Чузди-тФ списателе, вавто по изо- 
бнлие-то си, така и по достойнство-то на съчинения-та си, естествено 
захваштать пб-широко мФсто тамъ . Велики-т^Ь имена отъ всичви-тФ 
епохи фигурирать тамъ^ Омиръ, Данте, Шекспиръ, Шиллеръ, Гете, 
Байронъ, Пушкинъ, Лермонтовъ, Викторъ-Хюго, Хабне, Волтеръ, 
Валтеръ Скотъ, Дикенсъ, Жорхъ-Зандъ, Гоголь и др. 

По причина на тая пьстрина и разновидность на съдържание- 
то, Христоматията^ вато съдържава образци, закачи отъ най-леки- 
тк и лесни форми на изражение-то на мисль-та, до най-сери- 
озни-гб, ште бжде еднакво полезна вавто за пб-горни-гб власове, 
тава и за пд-долни-тФ. Доста е само учитель-тъ да посочи на уче- 
никъ-тъ ония уломки въ Христоматия-та, воито отговарять на въз- 
расть-та, на понятия-та му и на пр']^дм%ти-тФ, што учи. 

Съставителе-тФ не исвать да не съзнажть недостатки-т^^ не- 
избежни при изработвашв-то на тавъвъ единъ мжченъ и новъ въ 
литература-та ни трудъ. Нъ тип се утбшавать съ |^бово-то убФ- 
ддение, че, вато давать чр^зъ него едно силно средство и улесне- 
ние на всички, за, ако и повърхностно-то, запознаваше съ произве- 
дения-та на творчесва-та мисль, давать средство и възможность за 
напр^дъ на други, пд-ревностни и п6-вешти, да изработать оште 
пд-пълна и пб-добра Христоматия на езивъ-тъ ни. 

СЪСТжВИТБЛЕ-ТФ. 



БЪ1ГАРСКА 



•ч/^Уч^-,/^ 



История-та на въвразвдашвто на българский народъ и на ли- 
тература-та му се почева отъ посгЬдня-та половина на ХУП1 в'6къ, 
свр. когато отець Паисий, хилендарский проигуменъ, пръвъ разви 
своя-та плодотворна д'1ятелность ва пробуждате-то на заирътв^лий 
и вабравений отъ ц^лъ св'Ьтъ нашь народъ. Проникнжтъ отъ дъл- 
бока скръбь за безнад']^%дно-то състояние на народъ-тъ си и отъ 
свештено-то желание да види пробужданю-то му, той на 1762 г. 
пръсна меаду съотечвственници-т4 си отъ много години готвений си 
ржконисъ, подъ название: „Исторгя славянобългарския о па- 
родахъ и о царчъхъ и святихъ болгарскихъ, и о всгьхъ дтья- 
тяхъ болгарскихъ. Тоя ржкописъ, кой го въ скоро вр^ме се пре- 
писа и распространи въ разни крайшта на България, е първий 
нравственъ, потикъ даденъ на българский народъ камъ възрождение- 
то му. Въ предисловие- то на история-та си отець Паисий окайва 
народъ-тъ си за нев'1жество-то, въ което е затъш1^ъ; носача му 
позорно-то състояние, въ което се намира спрямо околни-гЬ съсЬ- 
дни народи; мъмре ония неразумни и юроди, които се срамувать 
отъ народность-та си и се погърчвать; „Азъ вид^Ьxъ, казова той, 
„отъ много Болгари зашго идутъ по чужди язикъ и обичай, и на 
„свой язикъ хулятъ^ зато гд'Ь написахъ, и они отцеругатели, кои 
„не любатъ свой народъ и язикъ, да знаятъ". . . . Ш -надолу той 
пакъ се обръшта камъ ренегати-тЬ: „0 неразумно и юроде ! пора- 
»ди что се срамишъ да се наречешъ Болгарииъ? и не четишъ по 
„свой язикъ, и не думашъ. Или не са имали Болгари царство и 
„господарство! . . Но са рече: Греци са пб-мудри и пбнолити- 
„чни, а Болгари са прости и глупави и не им^Ьютъ речи полити- 
„чни, зато рече, лучше е пристати по греци. Но виждъ, неразу- 
„мне, отъ греци има много народи пб-славни и пб-мудри, дали си 
„оставля н^кой Грекъ свой язикъ, учение и родъ, както ти безу- 



6 

'^хне. ... Ти Болгарине, не прелщайеа, вяай свой родъ и 
^язикъ, и учи се по своему язику: бол^ есть българсва простота 
и незлобие.^ А въ отговоръ на ония, които ув^рявать, че Бълга- 
ре-гЬ нбиали книжовници и славни мл^жю, а еж само овчаре и за- 
наятчии, Паисий отговаря: ,,Или не са имали Болгари царство и 
„господарство, затолико царствовали и били чудни по вся земля 
^и много пути отъ силни Римляни и отъ мудри 1^еци дань възема- 
^ли и давали имъ царюве и вралюве, свои царски дъщери въ съ- 
,,пружбство и да би имали миръ и любовь съ цари болгарски. И 
,,отъ всего славеискаго народа най -славни били Болгари, перво са 
„они патрхарха им^^лй, перво они са кръстили, най бол^^ земля они 
„освоили, тако отъ своего народа слов-Ьнскаго они силни и честни би- 
,,ли, и перв!» СВЯТ1И слов']^нст1и отъ болгарски родъ и язикъ прос1яли, 
„какъ по реду все въ сш исторш написахъ''. . . . Паисий признава, 
че Българе-гЬ сега много ниско стожть въ всяко отношение, нъ той 
обвинява въ това безсъвестно то и деспотично дМствие на гръцко -то 
лукаво духовенство : ^Тая вина Волгаромъ отъ греческая духовная 
„властъ происходитъ. И много насилхе неправедно отъ гречески ду- 
„ховни владики търпятъ по С1Я вр']&мена. Но Болгари почитаютъ ихъ 
„за арх1ери сугубо плащаютъ имъ должное, за то по нихна простота 
„и незлобхе воспрхемлютъ отъ Бога мзду свою .... тако и отъ 
»арх1ери .... по свое д^^ло и безсов']^ше воспрхем.штъ мзду 
„свою отъ Бога, по реченому: яко ти воздасти комуждо по д'6ломъ 
его." Пб-нататъкъ Паисий, като казова, че осв'Ьнь други-гЬ, а и 
Московци гЬ и Сърби-т^ се присмиватъ на Българе-гб, напомня, 
че едно вр'1^меу когато Българе-т^ вмаха вече просв'1^штение, сил- 
ни царю, патриарси, Сърби-т^ не б-Ьха оште покръстени. . . . 

Велико б'1ше влияние-то на тия прочувствовани и нови слова 
възъ душа-та на Българе-гЬ въ онова тъмно вр-Ьме. Съчинение-то 
на отца Паисия се распространи на всякл^д'!^, като пр'Ьтърп'Ьвашб 
много изм'6нения и прибавки отъ разни-т^ му пр'Ьписвачи. Много 
е спомогнл^ло за распространение-то на рл^кописъ-тъ, простий езикъ, 
на който е написанъ. Той, ако и т^сепъ съ църковнослов'Ьн- 
ски думи и изр']^чения, е вразуиителенъ и достл^пенъ за всяки бъл- 
гаринъ. Най-посл^б тоя рд^кописъ бщ^ напечатанъ въ Пешта на 1844, 
отъ Христаки Павловича Дупничанина, подъ название : „ Царствен- 
иикъ или история болгарская, която учи отъ гд* са Болтри прои- 
зошли, како са кралствовали, како же царствовали и како царство 
свое погубили и подъ иго пропаднали.* 

Най-достойний посл-Ьдователь и ученикъ Паисиевъ е, Софро- 
ний, врачанский епископъ (род. 1739 умр. 1815). Въ неговата 



1 

автобиография виадаме, че той билъ родомъ отъ Котелъ съ мирско 
име Стойко Владисдавовъ. Подирь рл^коположение-то си за архие- 
ниокопъ, той пр'6търа%лъ жестоки гонения отъ Търновский митро* 
полить Григория, а но вр'6ие-то на буна -та на Пазвантооглу пр']^- 
търп^лъ равни злоштастия и пр'6иеждия отъ 6'Ьснотия-та на раз- 
юздани-тЬ тогава шайки Кя^рджалии и турска войска. Най-посл'Ь на 
1803 год. той се избави и поб-Ьгна въ Вукурештъ, дЬто написа соб- 
етвенни-тЬ си записки, пр'6веде отъ гръцки и старослов'Ьнски разни 
духовни поучения, които и напечата подъ название «Еирхаходро- 
июнъ'' въ Рииникъ на 1806 год. Това е първа-та българска пе- 
чатана книга. Софроний е писалъ на говорииий езикъ. Влияние-то 
на черковно *слов'1нский езиюь е слабо. Поучения-та му и до днесь 
занимавать едно видно мбсто въ духовна та ни книжнина. Нъ осо- 
бена важность има за насъ негова та автобиография. Тя е драго- 
ц^Ьненъ памятникъ за история-та ни по вр^бме-то, въ което е жи- 
в^лъ Софроний. То е било най-тежко-то вр'6ме за българский на- 
родъ. Страдания-та му еж били достигнали до връхъ-тъ си. Ц'Ьлий 
животъ на Софроний е верига отъ теглила и той е билъ прину- 
денъ да поб'Ьгне въ Влашко. Нъ мисль-та, която го смуштава е, 
че оставилъ свое-то паство. „Имамь обаче една скръбь, казва той 
въ автобиография-та си, и бою се отъ Вога да ме не суди Вогъ, 
като узехъ оное паство на рамена своя и оставамъ го, нъ паки 
над^ю се на Бога всемилостиваго, како го не оставилъ заради по-' 
чивание мое, нъ отъ гол'Ьмая нужда''. . . . Любовьта му камъ на- 
родъ-тъ блешти на всяка страница въ записки гЬ му. Штомъ при- 
стига въ Влашко, той сЬда да пише. „За това се трудк денемъ и 
ноп1;емъ да испиш& няколко книга по нашему болгарскому язику, 
та ако не би възможно жекЬ да сказувамъ имъ съ уста моя, да 
чужтъ отъ мене гр'1шнаго н^кое полезно е поучение, а тий да про- 
четутъ писание мое и да уползуютъ се". . . . Все около сжшто-то 
вр'Ьме иеромонахъ Хаджи Иоакимъ напечата въ Пешта н^^кол- 
ко книжки съ духовно съдържание, а игуменъ Кирим Пейчиио- 
вичь, написа и напечата „Огледало.'' 

Осемаадесеть години н^што подирь напечатваше то гор^споме- 
н^&ти-тЬ книжки, Докторъ Петръ Беровичь напечата въ Брашовъ 
съставена- та отъ него книга „Букварь^^ (рибния букварь). Въпреки 
скромно-тоси название, тая книга 6'Ьше единъ видъ ендиклопедия 
и нр^зъ много години тя 6'Ьше единственната любопитна и научна 
книга въ рл1ц6-т4 на българско-то юношество. Въ предисловие -то, 
Беровичь осл^жда български-т^ училишта, които държаха метода-та 
на обучение -то по часослова и показа въ букварь-тъ си нова сис- 



8 

мма по взаимно обучение, която, наистина се прие и раепроетрани. 
Въ това вр^ие български тб търговци въ Вукурештъ и Одеса за- 
лагаха да помогнл^ть по сили-тб си аа въврогдешв-то на българ- 
ский народъ и за урещашв-то на народни училишта. Тии б^ха 
търговци-гЬ Константинъ и Димитрий Мустакови оть Габрово, кои- 
то водяха Д'Ьла-та на князь Милоша въ Букурештъ ; Иванъ Ба- 
калооглу^ Юрданъ X. Геновичь, Георгий Пешаковъ, Атанасъ Стоя- 
новъ, Петръ Сапуновъ, Василий Неновичь и др. Скоро подирь поя- 
вление-то на Буковарь-ть на Беровича, книжевно-то дЬло у Бъл- 
гаре-тЬ тръгна напр^дь. Стояновичь напечата въ Пешта „Священо 
цв'Ьтособрание'^ (1825). Василий Стояновичь издаде въ Будииъ 
„Старвй и Новвй Зав'1тъ^ (1825); Петръ Саоуновъ напечата въ 
Букурештъ новъ пр^водъ на Новий Зав'6тъ (1826). 

Нъ това 6'Ьха отд^^лни и слаби опити. Тии прияха харакгеръ 
на опр'Ьд'ЬленОу силно движение, благодарение на д]Ьятелность-та на 
единъ новъ писательу който, безъ да бжде Българинъ, пр'6гърна съ 
любовь Българско-то д^^ло и завзе високо м^^сто въ най*нова-та 
история на българско-то възражданю. Затова и считаме за необхо- 
димо да дадемъ нбкои чьрти отъ животъ-тъ и дЬятелность-та на 
тоя истински труженикъ нашь. Юрий Венелинь (1802 — 1839) е 
родомъ Еарпатский Русинець, изъ Обверна Венгрия. Неговий пр'6- 
коръ б']&ше 1)^Щу нъ въ Лвовъ, дфто се учеше въ университетъ-тъ, 
той го пром^Ьни на Венелинъ, за да укрие отиваше- то си въ Ру- 
сия. Док1г]& 6'Ьше въ лвовский университетъ, той се занимаваше 
най-много съ история-та на слов'1нскИ'ТЬ народи. Въ Бесарабия 
(Кишеневъ) Венелинъ имг^. случай да упознае и обикне Българе-тЬ. 
Та[мъ той се заинтересова яшво съ мин&ла-та и настояшта-та садбина 
на българский народъ. На 1829 г. Вевелинъ свърши въ Москва 
курсъ-тъ на медицината и издаде първий томъ на съчинение-то 
си: Дрп»внге и Еишьшнге Болгари^ което обърна на себе си 
внимание-то на учений св'1тъ, а най-паче силно подфйствова на 
Българе-тЬ, които съставляваха тогава малобройна-та българска пу- 
блика. На друга-та година Руска-та академия помогна Венелину да 
направи ш&тувалю по България, д'6то той оште п6-отблизу се за- 
позна съ наший народъ. Нъ трудно, твърд*! трудно б'1ше негово- 
то обикаляню изъ отечество- то ни. Война-та, . която тогава едвамъ 
се свършваше въ Турция, бъркотии-гЬ, пр^селение-то на Българе- 
гЬ, разбойничества-та изъ г«ри-т^Ь, отсжтствие-то на св^^сенъ чов-Ькъ, 
който да окаже полезно съдействие Венелину, подозрителность-та и 
недов-Ьрие-то на Българе-гЬ камъ него, трудности-гЬ, съ които би- 
ваха пр']&пр']&чвани всички-т^ му тръгнования и издирвания, опа- 



9 

сносп1*т4Ь) на воято чвого ивлАгшб живоп«п си, биха хопш да оббв" 
сърдчать всявиго другиго, нъ не него; той устЛ да събере доста 
р^исописи, да вапише много п^Ьсни, да изута говоримий евивъ. Ео« 
гато проникна история-та иу помежду насъ, то тя събуди небивало 
въодушевление. Въ нея ожадн^^ло-то бългс^рско сръдце намбри това, 
ва което отъ дълго вр'6ме ламт^^ше. Тамъ се изображаваше, като въ 
огледало, всичкий минхлий исторический животъ на наший на- 
родъ, негова-та стара слава и величие. Тя се пръсна на хиля- 
ди екземпляра изъ България и се чегбше съ въсторгъ и съ в']&ра 
като едно евангелие. Може да се каже, че отъ появление-то на тая 
книга почна се истинско-то съзнание на българский народь: той 
хвана да почита себе си и да в'6рова въ бжджште-то. Истина, че 
основна-та теория на Венелина за происхоащение то на Българе-тЬ 
биде пд-подирь оборена отъ нова-та историческа критика, нъ исто- 
рия-та му пЬма да изгуби значение-то си въ наша-та книжнина, за* 
штото ней се длъжи, въ голяма стлпень, това внезапно размърдва- 
тв на народний духъ и пъргаво движение на напр'Ьдъ. И, ако той 
не създаде българска история, то той възсъздаде, въскреси българ* 
ский народъ и стана главний виновнивъ на възраждаше-то на по- 
гибаюшта-та ни народность. Ето зашто и до днесь съ благогов'Ьние 
оште се произнася негово-то име меаду насъ. На гробъ-тъ му въ 
Данилевский монастиръ, въ Москва, лежи единъ вталиянски мра- 
моръ съ сл^^дуюштий надписъ: „Юрш Ивановичу Венелину, Одес- 
сше Болгари 1841 год. Напомнилъ св^Ьту о забитомъ, но н']^когда 
славномъ и могуштественомъ пленени Болгаръ, и пламенно желалъ 
вид'6ть его возрождеше.' 

Българска-та история на Юрия Венелина е пр'6ведена на бъл- 
гарски отъ многоуважаемий учитель Ботя Петкова, подъ название: 
критически издирвания върху българска-та история. 

Между ония, които б^ха въодушевени и тласнжти камъ па- 
триотическа д^ятелность отъ прочиташе-то история-та на Венели- 
на, на първо м^Ьсто стои Василий Априловъ изъ Габрово, който 
имаше процв']&таюшта търговска кжшта въ Одеса. Изъ най-напр'6дъ 
той, както и много други видни Българе, подържаше елинска- та 
книжевность, учияишта и бунтовници. Нъ сл^^дъ прочитаню-то Ве- 
нелинова-та история: „Др'6вн1е и НинЬшн1е Болгари^ въ него ста- 
на пр'Ьвратъ: той хвана да мисли какъ и съ какво да помогне на 
собственний си народъ. Съ съдМствие-то на няколко габровци тър- 
говци, настанени въ Букурештъ, а особено на Николая Палаузова 
живушть въ Одеса, той успбва да събере нувдни-тЬ средства за 
основание-то на едно училиште въ Габрово. Това у<1илиште при вгц- 



10 

чки-т% пр^пьнки на гръцкий бЛ1Ц1:Ека въ Търново — Иларюна (бн- 
блиотбкоподжигатбль-тъ) най-поел*]^ бидФ устроено въ Габрово и ва 
утатедь се назначи въ него Рялсвий иероионахъ Неофтт. Нео- 
фитъ б^^ше отъ Баня (Равлошко). Той, безъ да е посЬштавалъ н*!- 
кое училиште, б'6шб научилъ гръцкий, слов'6нский, руский и сръб- 
ский езици. Той пръвъ научи въ Букурештъ ланкастерската мето- 
да на учение-то, и я въведе въ Габровско-то училиште (1835 год ), 
а сжшто състави и нужни-г]^ учебници. 

Около това вр-Ьме се отвори и въ Св^штовъ слов-Ьнско-то учи- 
лиште и учитель тъ Пристани Павловичь състави първи-гЬ 
учебници за употр'Ьбление въ това училиште. Сл1што сл основаха 
училишта въ Еазанлд^къ, Карлово, Панагюриште, Калоферъ, София, 
Търново, Котелъ и пр., които приимаха отъ Габрово необходими-гЬ 
учебни улеснения. Отъ това вр-Ьме първоначялно то народно обра- 
зование въ България биде оздравено. 

На 1841, подъ непоср%дствено-то влияние на Бенелина, 
Басилий Априловъ написа и издаде въ Одеса : „Денница Ново- 
Болгарскаго образованк ; * на 1827 г. ^Мисль за сегашно -то болгар- 
ско учеше.* Явиха се оште много книжки все съ дидактическо съдър- 
жание. Неофитъ Рилский издаде новий българский пр^бводъ на 
„Новий Зав'Ьтъ,*' а другий Неофитъ-Хилендарский издаде въ Кра- 
гуеваць „Славяно-Болгарско Л^товодство,* а въ Б'Ьлградъ „Кра- 
тка Св. История" (1835). Райно Поповичь издаде въ Пешта „Хри- 
ст^ития-та*^ си^ а Ив. Вогоевъ или Богоровъ — малъкъ сборникъ 
съ нЬсни. 

Първа-та слов']^нска типография на българска-та земя се ос- 
нова въ Солунъ на 1839 год. отъ Архимандрита Теодосия. Нъ 
сл^^дъ н']^колко години изгор*!. На 1840 А. Диамантовъ откри въ 
Смирна българска печатница, въ която Фотиновъ, учитель въ та- 
мошно то гръцко училиште, печати илюстровано-то си м-Ьсечно спи- 
сание „Любословие** (1844) Г. Кръстевичь преведе и напечата въ 
Будинъ: „Мудрость добраго Рихарда.** По това вр-Ьме появление- 
то на български книги не бЬшв вече р'6дкость. Печатаха се книги 
на вредъ: въ Б^лградъ, въ Крагуеваць, въ Смирна, въ Цариградъ, 
въ Кишеневъ, въ Страсбургъ, въ Пешта, въ Бронштадъ, въ Буку- 
рештъ, въ Одеса и пр.. Всички-гЬ тия книги способствоваха за съ- 
буждание любовь камъ прочитъ у Българе-г]^ и служаха като на- 
ставници на юношество-то. Никаква чьрта отъ оригиналность или 
хждожественность въ т]Ьхъ се не съглеждаше. Между това много 
млади Българе б'1ха отишли да се учять въ пд-високи училишта 



и 

на Русия и на вападеа Европа. Тяхното възвръшташе н пр^^бй- 
вание въ отечество-то ииъ увеличаваше живий и напр'6дничавий 
елеиентъ и даваше оште пд-силенъ тълчовъ на уиственно-то движе- 
ние. Нъ най-р^шително-то, най-могуштествено-то, най- благотворно- 
то влияние върху скоро-то въвражданю на отечество -то ни, упраж- 
ни повдигаше-то борбата за черковна независимость^ Съ нея 
се вахвашта новъ периодъ въ животъ-тъ на българский народъ. 

Велики б']&ха сетнини-т^ на борба-та, която започената първона- 
чялно противъ притеснителна та и нетърпима пол втика на гръцко -то ду- 
ховенство, зе бързо разм']Ьри-т']Ь на народно движение, и извади на 
яв-Ь сллптествование-то на народъ-тъ ни, когото събития-та б^ха 
смазали и задушили и когото история- та 6^ш% забравила. Българе- 
гЬ, изв']^стни едва като народность, извоюваха си въ история-та 
м'Ьсто и право на народъ. Тви въсправиха свое-то мин&ло и зами- 
слиха за свое-то блф&ште, камъ което си проправиха пл^ть чр'1зъ 
придобиваше на черковна независимость. Щеята за политическа 
независимость нам^^ри проповедници и отзивъ въ сръдца-та. Съ 
расширение крл^гъ-тъ на потр']^бности-т&, на стремления-та и идеа- 
ли -т*! на народъ тъ, появиха се ц'Ьла плеяда нови д'1ятели, които 
служеха съ патриотическо самоотвержение и неутолима енергия на 
народна-та идея. Цариградъ и Букурештъ 6'Ьха два та центра на ]^Ш' 
ствие, първий за черковний въпросъ, вторий за распространение 
на революционни-гЬ идеи между народъ- тъ. Между пйвидни-гЬ дея- 
тели, които пр'Ьимуштествбно еж работили по черковний въпросъ, 
на първо м'1сто стошть: народни-т^ пастири Авксентий, Паисий^ 
Иларионъ Макариополский, Панаретъ, Антимъ, първий българский 
екзархъ, Чомаковъ, Цанковъ, Еръстевичь. 

Еато 8аб1&л'Ьжваме тия велики факти, нви оставаме на история- 
та да изобрази всестранно това гол']Ьмо движение на умове-т^, и 
миноваме пд-нататъкъ. 

Периодическа-та полемическа книжнина се оживляваше. На 
1861 г. яви се въ Цариградъ първий политически и литературенъ 
вЬстникъ „Цариградский в'Ьстникъ'' редактиранъ най-напр^дъ отъ И. 
Богорова, а поел* отъ А. Екзарха. Той главно ратуваше про- 
тивъ католическа-та пропаганда въ България, която се пакъ подър 
жаше отъ другъ в'Ьстникъ „ България ** основанъ отъ Д. Цанкова. 
На 1862 г. въ Цариградъ се появи в^стникъ „Турция** на Н. 
Геновича, който бранеше турското правителство. На 1860 г. зна- 
кеиитий нашь народенъ д']^тель Раковский издаде ^Дунавский 
Лебедъ^ въ В^лградъ, а поел* въ Букурештъ „Бждхштность;" 
Касабовъ „Народность'* (1866), Каравеловъ „Свобода" (1870 — 



13 

1872), и „Неаависюош»** (1878—1874) ^Вукурвппски-т* богата- 
ши" яОтвчество** (1869 — 1871). Всичкит* тия б4ха повече или 
пЬ-маяво оъ революционно съд:ьржание в^бстници. Въ Бувурештъ се 
издадоха оште два листа хумористичесЕи „Т&ианъ^ и „Будилнивъ/ 
Пд-късно пр-Ьвъ събитията на 1875 — 1876 г. въ България и 
Сърбия, Българсва-та емиграция въ Влахия издаде оште нбколво 
революционни вестника: „Български Гласъ'' отъ И. Иванова въ 
Болградь, „Нова-България" въ Гюргево оть Бмскова, „Стара Пла- 
нина'' въ Бувурештъ отъ Д. Веселинова. Въ Цариградъ^же, П. Сла- 
вейковь печаташе „Маведония'' в']&стнивъ, съ войто той принесе 
грамадна полза на Д'6лО'То на св']&стявашв-то народно (1876). Ба- 
лабановь издавг^, „В'Ьвъ^у войто изъ начяло-то не се радваше 
твърдЬ на симпатия-та на народъ-тъ, нъ вждЬ врай-тъ на 1875 г. 
горешти-т]& и патриотичесви статии, што хвана да обнародва извед- 
швхь жу спечелиха обшто-то съчувствие. Съвр'6менно се печатаха 
в4стници-тЬ „Напр-Ьдъвъ* отъ Ив. Найденова и др. Нъ пий ште 
оставимъ изброяваню-то на всички-г]& малотрайни и политически 
в'Ьстници и в^етничета, войто пр']^зъ ц'Ьло едно десетол']&тие състав 
ляваха българсва-та внижнина, за да се спремъ на ония явления 
само, войто с& се означили съ вавва-годЬ услуга на истинна-та 
литература, войто сл дали н'Ьвавво побуждение на българсво-то твор- 
чество, на българсва-та самостоятелна мисль. 

На 1856 г. Българсви-г& търговци въ Цариградъ основаха кни- 
жовно дружество, воего почна да издава миогополезно-то периоди - 
чесво списание: ^Българсви Енижоци.^ Тамъ се заштиштаваха 
наши-тЬ притезания за червовна независимость и се пишаха ста- 
тии оригинали и пр']&води по всичви-тЬ отрасли, а пр'6имуштбствено 
по филология-та и история-та. Всички-г]& св'Ьтли по онова вр*]^- 
ме умове зимаха у?ястие въ списуваню-то на журнала: Кръсте- 
вичь, Мутевь, Богоровъ, Бг/рмовг и много други. Василий 
Друмевъ напечата въ него първа-та българс1& оригинална пов^^сть: 
Мещастна Фамилия, воято се чег]&ше съ гол']&мо наслаждение. 
Опитваше-то му да отмахне чл^нъ-тъ, (ц'Ьла-та пов'6сть е написана 
безъ членове) не усп^б, вавто не усп']Ьха п6-посл^& опитвания-та и 
на други нЬвои писатели. За жалость „Български-тб внижици,'' 
войто принесоха такъва огромна полза за народно-то св'Ьстяван1е, 
не траяха много. 

На 1870 г. българско -то читалиште въ Цариградъ основа пе- 
риодическо списание „ ЧиталиЩу'' което безусловно отвори стра- 
ници-т^ си на всичви-тЬ новоначинаюшти. Вследствие на това въ 
(писание-то при ц^^кои хубави и в']&што списани статии ср'Ьштаха 



13 

се нехелити пр']&води и невъзможно лоши стихотворенвн. Расшодн- 
ха се, вато по вълшебство, ц^^ рой недозр&га писателе, които 
саио бевпоштадний бичь на Еаравелова-та вритика мож^ да увроти. 
Еъ при всичва-та безцветно сть на „Читаяшпте'^ и изобилие-то въ 
него на случайни статии и пр^Ьводи, воито намираха винаги въ него 
топло гостоприемство, ^Читалиште^ събуди у мнозина даровити мла- 
дежи любовь и ревность вамъ литературни-гб занятия, а сжшто у- 
гол%ми жаща-та за прочитъ у народъ-тъ. Съвременно съ „Читали- 
ште'^ понивна въ Браила „Переодичесво-то Списание"^, основано отъ 
едно дружество, на воето вапиталъ-тъ се въздигаше на 200,000 
фр. Зеха учястие въ списваню-то на това списание, наший историвъ 
Маринг Дриновг^ В. Друмевъ (еписвопъ Бтаментъ), В. Стоя-- 
новь^ Бончевъ и др. Статии-т^ му б']&ха пр^имуштествено съ ис- 
ториво-филологичесво съ^^ржание. Шма съмнение, че това д^о 
принесе истинсва полза на възращаюшта-та се наша литература и 
обогати история-та ни съ н^вояво нови отврития отъ М. Дринова; 
за забФл^^аше е оште и това, дето въ него се положи едно пра- 
вописание (отъ Дринова), воето се основаваше на фонетива-та на 
езивъ-тъ, вато запазваше и сш1тествени-те , изисвования на етимо- 
догия-та, воето и биде прието, съ много или малво изменения, отъ 
всичви-те почти в^тти списателе. На 1881 г. подирь освобоще- 
ние-то, дружество-то премести сЪдалитте-то си въ София, устрои се 
изново и почна павъ издавашв-то на „Периодичесво-то Списание'^ 
което излазя въ неопределени сровове. Тамъ се появиха до сега не- 
волво твърде интересни историчесви статии отъ Е. Иречека и отъ 
Дринова; геологичесва статия за България отъ Златарсви, стихо- 
творения отБ В. Поповича, Ц. Гинчева, Ив. Вазова, и други оште 
нешта по внижевность-та. 

Едно ученичесво дружество отъ студенти въ Мосвовсвий Уни- 
верситетъ основа на 1860 г. въ Мосвва, списание „Братсви трудъ,^ 
въ воето учяствоваха Л. Еаравеловъ, Жатифоеъ, К Милади- 
новг и др. А въ друго списание ^Обштъ трудъ^ издаваемо въ 
БолградЪу се явиха първи-те и носледни-те поетичесви опити на 
Д. Веливсина. Неволво-то му стихотворения обнародвани тамъ : ^Ми- 
сли върху женидба-та^ ^^Щрь Гризанъ^ ^Ежсъ отъ човечесво-то 
сръдце'^ свидетелствовать за несъмненната му дарба въ ноезия-та. 

I?. Добровсни издави въ Вена историво-литературно списание 
„Мирозрение/ Въ него се появиха неволво историчесви статии (ис- 
тория на Петра Веливий, преводъ на отвя^слякь отъ Гилфердинова- 
та история) и др. Нъ това списание своро престана. 

X. Ваклидов9, извеетний редавторъ на ^Пчела^ полмтичесвий 



и 

в^Ьстнивъ, който И8ЛИ8^ на 1868 въ Браила, иедавй, почти, ир%п 
ц^а година, списание-то «Зорница,^ воето се нъянеше исвлючител- 
но съ пр^Ьводни романи и повести. Между пд-ваб-бл^Ьжителни-тФ, 
той напечата и романъ-тъ, (не до край-тъ впрочемъ), на Евгения 
Сю: „Скитникъ-тъ Евреинъ/ — 

Юволко оште научни, книжовни пли духовни переодичесви 
издания се основаваха на равни н^ста, по него вр^Ьие, нъ, по при- 
чина на недостатъкъ въ материално подкр^Ьпление, не можаха да 
вир^З^жть 8Я. дълго. 

Ес. Ив. Жипзифовъ изъ Велесъ (род. на 1838, умр. на 
1877) държи и8В'6стно м^сто въ редъ-тъ на български-т^ списате- 
ле. На 1858 г. !^й оставилъ Еувушь, дФто пръвъ въвелъ въ учи- 
лиште-то пр^подаваню-то на българский еаикъ, и, подъ покрови- 
телство -то на Миладинова, отишьлъ въ Одеса и постжпилъ въ Хар- 
ковсва-та семинария — нъ скоро минжлъ въ Москва, д^то СловФн- 
ский благотворителенъ комитетъ го вачислилъ въ въспитанницитЬ 
си. На 1864 г. Жипзифовъ свършилъ историко-филологический 
курсъ въ Московский университетъ. Между поетически-т^ му про- 
ивведения, И8в']^стни еж Кървава ношулл, поема на македонско 
нар^^чие, Расходка, Новобългарска сбирка ^ д^^то осв^въ негови 
оригинални н^шта, с& напечатани въ пр^водъ все на македонско 
нар*чие.: Слово о тлку Икоревт, Любушипъ Сг/дъ, Крале- 
дворски ржкописъ и няколко пиеси отъ малоруекий поетъ Шев- 
ченка. Осв']&нь това той е напечаталъ н^^волко стихотворения пр'6- 
водни и оригинални въ периодическото списание на Браилско-то 
книжовно дружество и въ „Читалиште. * Въ вЬстникъ »Вр4ме* се 
появи негова-та дълга историческа статия: ^За отношения^та 
на Византийски-тть императори камъ България въ царовашв- 
то на посл'Ьдний й царь Александра Асена."^ 

Нии оставяме на биографи-тб му да оц^бнять негова-та ползо- 
творна и патриотическа д^^ятелность въ Еукушь и Москва. За са- 
ми-т^ му поетически трудове, твърди немногобройни впрочемъ, пгге 
кажемъ, че тип имжть пр^имуштествевно патриотически характеръ 
и еж писани на македонско наречие. Жинвифовъванимаваше длъ- 
жность на учитель въ лицея на Циеаревича Николая, въ Москва, 
до сама-та си смърть (1877 г.). 

Единъ о!гь И8в%стни-т6 писателе до освобощение-то ни бФше 
П. Р. Славейковъ. Той се е родилъ въ Трявна на 1825 и беаъ 
да е вид^лъ н^^кое високо училиште, съ свой-4гь трудъ и въепри- 
емчивость, се е обогатилъ съ доста знания, които оползотвори въ 
непр^стайно служете на народно-то възрадц^ашв. Той е филологъ. 



15 

поетъ, сашрШБЬ и пубшцЕсгь* Първо-то нФшто, воето е ивдалъ е 
книхва стихотворения «Басненнивъ'' и п6-посл^ „См^^сна Еитва'' 
(Бувурештъ 1852 г.), съ конто той доби първа-та си нзв^стность 
у насъ, като бъдгарсжн ннсатель. Огь 1857 год. се почева него- 
вата многополевна д^^елность въ борба-та ни съ Гръци-т% ва чер- 
ковна независижость. Той дохожда въ Цариград^ и издава свои-т^ 
^См^Ьшни Еазендари' сатирически книги, въ които бичува съ единъ 
исвусенъ и адовитъ саркавнъ пороци -т^ и недостатки-тЬ на тога- 
вапшо-то българско обштество, и гръцкото високо духовенство 
(1857 — 1863). На 1863 год. той предприе издаванв-то на са< 
тиричесвий в^спшкь ^уГайда,^ който не трая иного в^^шв. Доста 
хубави статии все въ полеиичесто-сатирический духъ, напечата той 
тажъ. СлИкь дв^Ь години Славейковъ пр^бдприе издание-то на поли- 
тический вФстникъ „Македония"' (1867 — 1870). Танъ при рази- 
сквашв-то на разни въпроси огь обштественъ и черковенъ интересъ- 
Славейковъ се стараеше да равбуди народно-то чувство у Македон- 
ски-тФ Българе, които душеше нетърпимо-то влияние на гръкоиан, 
ство-то и фанариотство-то. Найпосл'Ь подирь н']^колко временни 
спирания и конфискации на в^стникъ-тъ, правителство-то съвс^^иъ 
го уништохн и запр'1ти на Славейкова да надава вече какъвъ-да-е 
в^стникъ, а и него самаго тури въ тъмница, по обвинение, че въ 
посл%дни-тФ броеве на „Македония"^ явно пропов^^двалъ револю- 
ционни идеи между Българе-тФ. 

Поставенъ въ невъвможность да работи по публицистика-та въ 
Турска-та Империя, Славейковъ, подирь нбколяо вр'6ме пр'Ькарано 
въ Цариградъ въ неволно бездействие, прие да иснълнява учителска 
дяъжность въ процв'Ьтаюште-то по онова вр']Ьме Старо-Вагорско учи- 
лиште, д^то го завари и сама-та Руско-Турска война на 1877 г. 
Въ ужасна-та катастрофа, която спол'1т% Стара-Загора ид^п юлий 
м^сець, изгор^&ш на Славейкова многоц']Ьнни географически и фи- 
лологически сбирки. До 1880 г. Славейковъ се посвети на поли- 
тическа дбятелность въ Княжество България, б^к пр^^дсЬдатель на 
Народно-то Събрание, а послб министръ на внжтр'1шни-т6 д&Еа, а 
сл^дъ пр'6врагь-гь на 1881 г. той се оттегли въ Пловдивъ, д'^то 
и до днесь държи служба-та на учитель по българский езикъ въ 
обласгна-та гимназия. Въ „ Наука "" Славейковъ между друго-то обна- 
родва една петоавтна драма въ стихове: „Старо-Загорчанка.'' 

Славейковъ е писалъ доста много и въ проза и въ стихове — 
подражание, пр']&води и оригинални, нъ негови-тб многовидни про- 
изведения еж пръснлля въ разни книги, сбирки, и периодическц 
рданияу и до днесь оште не а& събрани на едно. 



16 

Повече-то оть ранни^ му стихотворения <^ любовни нФснй, 
по подражание на гръцки-т1|, и не пр'Ьдставлявать литературна 
стойность; стихотворения-та му въ ^^СмФсна Еитка^ при всичко, че 
повечето еж слаби подражания на руски-т^Ь, нъ свид^Ьтелствовать вече 
за поетическо'То дарование на г. Славейкова; най-добри-тЪ му сти- 
хотворения еж обнародвани-тЪ п6-посл^^ въ ^Читалиште/ огь които 
^Не пМ ми се/ „Жестокость-та ми се сломи ^ и ^^Тогасъ пон'^'' 
д&хать съ истински лиризмъ и заслужено привлякоха внимание-то 
на читателе-т6« Славейковъ, който е вФшть въ българский езикъ, 
пръвъ доказа гжвкость-та му въ поезия-та. Като се числи мецду 
първи-тФ борци по черковний въпросъ, той захваппга въ сжшто-то 
вр^ме почтенно мЯсто въ редъ-тъ на малко-то ни добри литератори. 

Велико влияние е упражнила възъ пробужданю-то духъ-тъ камъ 
свобода-та на независимость-та у българский народъ доста обширна-та 
литературна дФателность на Георгий Сава Раковски (род. въ Ео- 
тель 1818, умр. въ Букурешть 1868 г.). Въ личность-та и въ д$- 
ла-та на Раковски се отрази най-нагледно тогаваошо-то състояние 
на умове-тЯ, нуади-тФ, стремления-та и идеали-тб на народъ-гь ни. 
Тако-речи едничькъ дЯець по онова вр'Ьме, той писувй, работи всич- 
ко. Той искаше да обгърне въ своя-та широка дбятелность всички- 
т6 нужди на наро^-гь ни, да удовлетвори всички-т% национални 
купн^ия, да ос2лптестви най-см;&тни-т% и въжделени мечти. Той 
възсъздаде съ фанатический въсторгъ мин2ло-то и приготви б&д&- 
ште-то. Б'Ьше въ с&што-то вр']Ьме поетЪ| историкъ, етнографъ, пу- 
блицисгБ, агитаторъ и хайдутинъ. Нито на единъ български дбя- 
тель животъ-тъ не е билъ напълненъ съ толкова неутолима и раз- 
нообразна дбятелность и напьстренъ съ толкова бЯди, приключения 
и странности. Той се б^^ше училъ въ Атина, Парижь, Цариграл^ 
и въ Русия. Знаеше руский, сръбский, румашский, турский, гръцкий, 
староелинский, французский, арабский и дори отъ чясти санскрит- 
ский. По кримската война той издаде въ Нови-Садъ ,» Българска 
деница*, която скоро биде нарочена и спр-бна оть австрийско-то 
правителство въ 1857 год. ; все по онова вр'Ьме той напечата въ 
Новий-Садъ книга-та: ,Др'Ьдв']&стникъ Горскаго шг^тника/^ въ коя- 
то изложи въззр'Ьния-та си възъ български-гб работи, а подирь мал- 
ко и ^Горский П&тникъ'^ историческа поема, която се четеше съ 
ентусиазмъ отъ всичка-та българска младежь. Тя състои отъ рас- 
кази за приключения-та въ Стара-планина на няколко юнаци по- 
б'1гшш1 тамъ огь насилия-та на турд^*^ ^ ламташти да си отмь- 
стять. БЯл&кки-тЯ, които идать подирь тия раскази, се отнасять 
|йшъ разни исторически спомени отъ българска-та древность н С9 



11 

васажть до много любопитни еъбития и оть пб-сворошно-то шшжло 
наше. Тш и днесь иижть неоц'Ьнима важность и се четл^ть съ го- 
лямо усдаждение. 

На 1858 година вищаие го утатель въ Одесва-та сеиинария, 
на 1860 редавторъ на „Дунавский Лебедь'' въ Б'1лградъ, а въ 
1862 г. органиааторъ на българска -та чета^ готова да земе учястие 
въ война-та, която тогава штЬше да избухне между Сърбия и Тур- 
ция. Дв'6 години посл^Ь, той основа въ Букурештъ революционенъ 
в'Ьстнивъ ^Б^кджщность'' и се опита да устрои изново българска 
чета. Вср^Ьдъ тия постоянни скитания и напрегната революционна 
д&ггелностьу Раковски намираше вр^Ьме да се занимава и съ дру- 
ги исторически трудове: на 1857 г. той издаде „Показалець 
или р;&ководство за изслбдваюв народний бятъ, езикъ, история и 
пр.^ Въ това съчинение меаду други-т]Ь, той дава много географи- 
чески и статистически сведения за народъ-тъ ни, описва занятия-та 
му, земед'Ьлие-то му, промишленность-та, нрави-т^, обичаи-гЬ и по- 
езия-та му. На 1860 той напечата въ Б1&лградБ „няколко р1чи о 
Асеню пьрвому^ великому царю българскому и сьгау му Асеню Вто- 
ро му.^ Авторъ-тъ, като хвърля бръзъ критически погледъ на визан- 
тийсви-тЬ историци и ги оокжда въ нев^Ьрность и пристрастие, излага 
история -та на цароваюе то на двама -та помен;&ти български царю, 
на основание на чисто български паметници, и гЬхна-та д'Ьятел- 
ность пр'Ьзъ кръстоностни-тФ войни. Както въ това съчинение така 
и пд-посл^Ь въ „Българска старина^ той искарва нев']&рно писано -то 
за насъ отъ чуади историци и се сили чр'1зъ доказателства, пове- 
че основани на безпр'6д6лшй му и фанатически патриотизмъ, отъ 
колкото на здрави исторически данни, да искара Българе-гЬ за 

първобитенъ народъ въ Европа Днесь, когато нии дишаме 

колко-год'Ь (шободно и вече гледаме хладнокръвно на извършивши- 
тЬ се пр'1врати, за които горештий умъ на Раковски едвамь е смб- 
ялъ да мечтае, намъ се видать твърди слаби и безъ голЬма стойность 
поетически -т6 му съчинения, така и исторически-тЬ му издирвания; и 
наистина, поема-та „Горски пжтникъ'' е написана на единъ езикъ 
съвършенно нодост21пень за поезия -та, та и самий му стихъ не при- 
тежава ни едно оть условия-та на стихосложение-то. Н'Ьма ни про- 
зодия, ни сжштински ритми, ни колко •год'Ь благозвучно. Евикъ-тъ 
е, както казахме, досупш своеобразенъ и нивакъ не е сжштество- 
валъ нито на книга, нито въ уста-та на народъ-тъ. Въодушавляванъ отъ 
неодолимо-то желание, да пр'1дстави Българе-т^Ь чисто слов']Ьнски на- 
родъ, и да направи езикъ тъ ни близъкъ и вразумителенъ за вси- 
чп1*т1 слов'1не, той е въведъ падежи, обрати ,и форми досушь не- 



18 

съгласни съ духъ-гь на езикъ-тъ ни. Въ историческп-тЬ му трудо- 
ве се съглежда на всяк2бд'Ь пакъ тая патриотаческа тенденция. При 
много-то драгоц^^нни отирития въ наша-та история и въ наший съ- 
вр'Ь]1ененъ битъ, той е истълковалъ разни събития отъ своя точка 
на зр'Ьние-то9 безъ да се онира много-иного на сама-та историче- 
ска наука. Нъ тр^бова ли да кривииъ Раковски въ това? — тгЬ. 
Губи ли Раковски свое-то велико значение като списатель у насъ? 
— н%! Тр']&боваше въ онова вр^ме не хладнокръвно обсл^жданю, а 
патриотически въсторгь, тр'1боваше н% наука, а идеали, тр'Ьбоваше 
кр;Бгозори за умове-тЬ и огнь за сръдца-та! Е1тяте ништо, 
а тр'1боваше всичко. Раковски се нае да достави всичко и ка- 
то не нам^^ри нито дМствителность доста насърчителна, нито вр^Ь- 
ие, нито средства достатъчни, той потръси въ фантазия- та си обра- 
зи, съ които да удовлетвори страшната си жазда за национална слава, 

която го горяше И ето зашто тая тр'6скава д'Ьятелность по всичко. 

Народъ-тъ не гледаше скептически на онова, което му казоваше Ра- 
ковски, заштото Раковски 6'Ьше тълкователь на душа- та на самий 
народъ, той съзна нужди-тЬ на вр'Ьме-то и за това биде разбранъ. 
Не се критиковать пророци-г]^, г]&мъ в'6ровать. Повтаряме, за да 
оцбнимъ достойно Раковски тр']&бова да си смислимъ пб-напр^^дъ 
среда-та, обстоятелства-та, вр4ме-то, въ което е работилъ, тр-Ьбова да 
видимъ нужди-т&, ламг]&ния-та, вдеали-тЬ, които е тр'6бовало да се 
удовлетворять или създад;&ть. Литература-та на Раковски е свое- 
образна, всичка-та му ревулюционна д^Ьятелность е едно извънредно 
явление, та и сама-та му личность е една исключителность. В^ь 
р%шителни-тЬ пр^^ходи въ животьтъ на народи-тЬ винаги се раж- 
дать такива феномени. 

Любет Еаравелобъ, който се яви като продължатель на д*};- 
.10-то на Раковски и насл'Ьдникъ на най-зав'Ьтни -тЬ му мечти, за- 
хвашта едно най -широко м^сто въ нов']&йша-та история на наше-то 
възраждаше и книжнина. Каравеловъ се е родилъ въ Еопрившти- 
ца на 1830 година. Първоначядно-то си образование той полу- 
чи въ м^стно-то българско училвште, а п5-посл^ се учи въ Плов- 
дивъ при Н. Герова до сама-та кримска война. На 1857 г. Ка- 
равелойъ пост&ни въ московский университетъ, д^то съ жажда 
изучв^ Руский езикъ и литература. Еогато студенческий кружокъ 
въ Москва основа списание-то „Братский Трудъ^ Еаравеловъ на- 
печата тамъ първата си статия „Славени-т^ въ Австрия.' На 
1861 Слов']&нский благотворителенъ комитетъ го улесни съ средства 
за да издаде приготвено-то си съчинение ^Памятники народнаго бита 
Бодгаръ^, а пд-посл6*той захвашта да печата въ Руски- гЬ в'Ьстншц[ 



19 

пов^^сти и раскази иаъ българекий жввотъ. Като желаеше да се аа- 
повнае отъ блнзу съ Сърби- т^, той на 1866 г. мина въ Б'Ьлградъ, 
а, с1гЬдъ кратко вр'Ьме, въ Довий Садъ, д^Ьто наифри братски 
приенъ у наши-тЬ едноплеиенници. Отъ тамъ той прашташе въ 
ср'ьбски-тЬ периодически издания свои-тЬ нов^Ьсти, писани на сръб* 
ский езикЪу които Сърби-тЬ четяха съ гол'1ио съчувствие. На 1868 
случи се въ Б^лградъ убиваню-то на киязь Михаила. Заподозр1&нъ, 
че принадлежи на партия-та на Карагеоргиевича, която биде обви- 
нена въ приготовление-то на това убийство, Каравеловъ, заедно 
съ други привърженници на Еарагеоргиевича, биде хван&ть и хвърленъ 
въ тъмница. Нъ подирь П1естм1^сеченъ затворъ маджарско-то с&ди- 
лшпте го оневини и освободи. Тогава той се пр^Ьсели въ Букурештъ 
и хвана да издава ^Свобода'' , вЬстникъ, който открито пронов*!- 
дваше въстание противъ деснотизмъ-тъ на Турци -тЬ. Осв'Ьнь поли- 
тически революционни статии, Еаравеловъ печаташе тамъ оште свои* 
тЬ оригинални пов^Ьсти изъ българекий животъ, стихотворения и 
критики* — Именно тая чясгь — беллестристика-та — уадрави 
]В^равелову име-то и слава-та въ наша-та история. Сжшта-та про- 
грама и съдържание имаше и „Независимость* ^ която наслади 
„Свобода^. К;кд'1 1874 г. той пр'Ьк^^сна «Независимость^' и под- 
качи издаваше-то на чисто научно-литературно списание ^^Знание*" 
Военни-тЬ събития на истокъ пр^Ьзъ 1876 и 1877 г. пр'1кратиха 
публистическа-та и книжовна д'Ьятелность на Каравелова. Само на 
1878 г. той се накани изново да работи и въ вр']&ме-то, когато се 
готвеше да издава новъ политически в'Ьсникъ, той умр*! въ Рус- 
чукъ. Пр'Ьзъ н']&колко годипгао-то си пр'Ьбивание въ Букурештъ, 
той се трудеше неуморимо да подкладе огнь-тъ за въстание въ Бъл- 
гария, имаше постоянно сношение съ главни-тЬ агитатори и про- 
пов'Ьдници на идея-та за освобождение-то и б1^ше душа-та на вси- 
чка-та мисляшта и дМствуюшта чясть отъ Български-гЬ емиграции 
въ Румл^ния. Нъ Еаравеловъ длъжи безсмъртие -то си не толкова 
на своя-та политическа д^телность, колкото на литературна-та си. 
Той пръвъ захвана да пише оригинални нувели по наший наро- 
денъ битъ и даде на езикъ-тъ гладкость и лекость небивала до 
тогава. Въ негови-г]^ нувели блешти заб'Ьл'Ьжителний му пов'1ство- 
вателенъ талантъ. Въ много отъ т^Ьхъ български-тЬ характери с^к 
схванжти и въспроизведени до съвършенство. Тии еж запечатани съ 
неизгладимъ и неподражаемъ хуморъ. Пб-главни-тЬ отъ пов']&сти-гЬ 
му, отъ които н]Ькои с& първоначялно написани на руски и на сръб- 
ски, еж сл-ЬдуюштигЬ : „Стана*', «Хаджи Ничо", «Неда*, „Три 
картини отъ Български животъ^, «На чуждъ гробъ безъ сълзи пла« 



20 

чать'', „Бъдгаре-т^ отъ старо вр']^]1б^. Нъ отс&тствието на драма- 
тивиъ и яка свръзка мевду чяститЬ, сл1 слабост^ които се ва- 
б%д'Ьквать въ повечето му пов^^сти. Причина-та на това е бърви- 
на-та на съставяшв-то имъ. — Еакто Раковски, както Сла- 
вейковъ и други подобни дЬятели, Еаравеловъ развиваше своя-та 
д^ятелность въ най-пшрокъ крлгъ и въ най-разновидни форми. Той 
6'Ь публицистъ, нувелистъ, поетъ, политикъ, критикъ, педагогъ и пр. 
Тр'Ьбоваше да се работи по всичко и за всичко и той н^мк въз- 
можность да пр']&двде на всички-т^ си талантливи творения оная 
хждожествена обработка и съвършенство, които се сполучвать само 
чр-Ьзъ дълго-то обмисляше и трудъ, — Стихотворения-та му, кои- 
то пъстреха страници-тЬ на „Свобода^ ^Независимость'' и гуЗк^ь- 
ние^ еж творения действително оригинални. — Тии имлть повечето 
обдичителенъ и сатирически характеръ. Въ тЬхъ той тд ос;щда лъж- 
ливи-т^^ родолюбци, т5 подиграва сарвастически претензии-тФ на 
шарлатанство-то, т6 бичова фанариоти-тЬ и турски-гЬ „зулумджие.'' 
Когато се събер&ть въ едно тии ште съставять една поетическа 
сбирка, която винаги ште се чете съ увлечение. № пб-малко сл; 
известни и негови-тЬ критики непр']^к;&снато печатани въ периодиче- 
ски-тФ му издания. Явение-то на тия критики б^ше 5вр'1ме и въ 
тЬхъ се бичоваше беспоштадно, нъ не винаги беспристрастно, вся- 
ко ново, недозр']Ьло или лошо литературно д^ло. Ядовита-та ирония 
блика въ всяки редъ; насмФшки-тЬ, подигравки*т^Ь, духовитость-та 
еж отличителни-тЬ имъ чьрти и тии имаха несъмнено благотворно 
влияние възъ развитие-то на наша-та млада книжнина, като разбиха 
отъ рано притязания-та и самонад^нность-та на много очевидни 
бездарности. Слогъ-тъ уобште на Каравелова е текуштъ, строенъ, 
лесенъ и свободенъ. Такъвъ е той въ всички-тЬ му произведения, 
отъ който родь и да сл тии, сир'1чь такъвъ, д'Ьто не умира и ви- 
наги се чете съ нарастаюшта сладость. Осв^нь гор'Ьпоменжти-те 
произведения Еаравеловъ е написалъ една петоактна драма: „Хад- 
жи Димитръ Асеновъ;'' пр']&велъ е пушкинова-та пов'1сть „Капитан- 
ская дочь'' и е издалъ доста книжки съ научно-въспитателно съдър- 
жание, като „Соколъ,"" „Библиотека за д6цс&'' и пр. Казова се, че 
той е ломогнжлъ въ списвание-то на „Иоето пжтуваше по Отара- 
Планина'' (отъ П. Хитова). Въ „Знание'' е обнародвалъ тоже мно- 
го научни статяии. 

Гавриилб Еръстевичь изъ Котелъ, който се е въспиталъ 
въ Парижь, има тоже свое мФсто мезду наши-тЬ учени писатели. 
Той се е занимавалъ пр'Ьимуштествено съ филологически, исторн- 

9еокИ| додитичеовн и популярни съчинения. Най-живо учяотие 1ю1 



21 

е венадъ въ списваше то на ^Българоки-тФ книжици/ На 1871 
г. той издаде въ Цариградъ първий доста огроменъ томъ отъ 
Българска-та си история, възъ която одавна се трудеше. Тамъ той 
се си^га да докаже наше -то пдеиенно родство съ хуни-т%. Много- 
числени-т% извори, отъ дЬто е черпалъ и постоянни гЬ ссилки, кои- 
то прави на разни историци, доказовать специялнит^ и богати 
познания негови по историческа -та наука. 

Най-добрий съвр'6иененъ нашь историвъ е Марит Дрииовь 
отъ Панагюриште, роденъ на 1838 г. Той се е образовалъ въ 
Московский университетъ, а за сега държи катедра та по слависти- 
ка-та въ Харковский университетъ. — Той е списалъ сериозни книги 
по наша-та история: «Погледъ върху происховдение-то на Бъл- 
гарский народъ,"" ^Пр'6гледъ на история-та на Българска-та чер- 
нова,'' 9 Заселение балканскаго полуострова Славянаии'' (на руски) 
и други оште. Много исторически и филологически статии е напе- 
чатилъ с;&што въ периодическо-то списание, което до война-та се 
издаваше въ Браила, а сега се е подновило въ София. Остроумна- 
та критика на исторически-тЬ источници и безпристрастний, осво- 
бодений отъ всякаква национална тенденция погледъ неговъ съеди- 
ненъ съ основателность-та и ясность-та, — ето отличителни т% чьр- 
ти на трудове* тЬ му. 

За исторически авторитетъ у насъ минова и Иосифъ Ире^ 
чекЪу Чехъ родомъ, нъ който се е посв']&тилъ пр'Ьимуштестве^о на 
обработван1е-то и осветление -то на наша-та история. Негова -та 
Българска история напечатана вече на н^Ьмски, чехски и руски, 
му е доставила всеобшта и8В'Ьстность и въ странство и у насъ. 
Той е написалъ и обнародвалъ въ периодически-т^ списания оште 
разни сериозни статии по наша та история и съвр'Ьменний битъ : 
5,Изъ нова България,* „Изъ Неточна Румелия,^ „Георги Отраши- 
миръ« и пр. 

По филоюгия-та, осв']Бнь спомен>&ти т% пд-пр'6ди писатели с;)^ 
работили с^шгго и Найденъ Геровъ, в^штъ познавачь на Българ- 
ский езикъ, той се е трудилъ и падъ Българский р'6чникъ, отъ 
който пр^бди петна десеть години се напечатиха само първи т^ бук- 
ви; той е обнародвалъ ,н1^колко мисли върху Българский езикъ "" 
и разни оште малки статии по правописание-то. Бъ всички-тЬ си фи- 
лологически трудове Геровъ е ималъ за главна ц^ль пр1^пор2Е^ча- 
ню-то на едно правописание основано единственно на етимология- 
та и съгласно съ правописание то на стари-гЬ наши литературни 
паметници. Иват Богоровъ^ осв^^нь в^^стници политически е из- 
далъ въ разни времена сбирки отъ народни п'Ьсни, описания на 



ПЖТ6Ш6СТВИЯ, граматики и едивъ доста добръ фралцусво-българсвий 
и лошь българо-француский р']&чнивъ. Въ посл'6дни-т% години той изда- 
ва периодически разни списания и брошурки („Книговиште^ ^Ушет- 
ваше' ^Наковалня'' и др.), съ които се старае да пр^бустрои езикъ- 
тъ и да иу даде единъ съвсЬиъ страненъ и невъзиоженъ сглобъ. 
Въ н^Ькои отъ тия трудове се съглеада явно-то стремление на Бо- 
горова да порази съ оргиналность и причудливость, като пр']&порл^чва 
единъ начинъ на мисленю и писаню съвършено противни на духъ-тъ 
на езикъ-тъ ни и на здравий разумъ. Изъ помежду събирателе-т^ 
на народни п^сни изв^Ьстни ся; оште братя Мпладиновщ Васи- 
лий Чолаковг и Верковичь. Най-добрий и богатий сборнивъ, 
безъ съмн^^ние, е сборникъ-тъ на Миладинови. Въ него с;к събра- 
ни огромно количество и^сии, повечето п^Бяни въ Македония, чр^&зъ 
което наша-та литератира се обогати съ едно иеоц']Бнимо съкрови- 
ште отъ народното творчество. Чолаковий сборникъ съдържа, ос- 
в^нь народни п^сни и гол'6мо количество пословици, гатанки, при- 
каски простонародни, описание на обряди и пов']^рия. Сборникъ- 
ть „В'6да Славянъ'' отъ бошнякъ-тъ Верковича (печатана въ Ру- 
сия, 2 тома), пр'6дставлява една истинзка гатанка за учени-т% Сла- 
висти. Споредъ ув']&рение-то на Верковича, който е жив'Ьлъ близу 
30 години въ Сересъ, тия 1гксш[ той ги е събралъ отъ уста-та на 
родопски-т^Ь помаци въ Неврокопско. Въ тЪхъ се споменова Ор- 
фей, Александръ маведонский и други исторически лица и събития 
отъ до христянска-та епоха. Това прави много авторитетни истори- 
ци да се съмн^^вать въ подлинность та на тия сбирке, състояшти 
отъ няколко десетини хиляди стихове. При всичко това, тоя въ- 
просъ остая не р'6швнъ до когато не стане лична и обсюятелна 
пров']^рка въ сами-т]Ь м^^ста, д^Ьто еж събирани п^тя-тЬ. 

Христо Вотееъ^ роденъ на 1848 въ Калоферъ и ум- 
р-Ьлъ геройски въ бой-тъ при Враца на 1876 г., чр-Ьзъ своя по- 
етически талангь, държи важно м-^^сто въ ликъ-тъ на наши-гЬ на- 
родни поети. Той се е въспитвалъ въ Русия и пр-Ьди да свършя 
н-Ькое училиште, той мина въ Бесарабия, а пб-посл* въ Румъ- 
ния, д-Ьто учителствовй, въ Български гЬ учили пгга въ Комратъ, Бра- 
ила, Александрия и пр. На 1874 г. той списова заедно съ Кара- 
велова, „Независимость"' и пд-посл^^, самъ пр']^дприе издаваню-то 
на „Зяаме^ дЬто проповядваше борба съ тирани-гЬ. На 1876 г. 
по вр']^ме-то на панагюрско то движение той събра вй.-бързо една 
чета отъ 230 распалени патриоти и мина по парахода „Радецки* 
на българский бр'Ьгъ при Козлодуй, за да се притече на помошть 
на въстанхли-т4 си братия въ балканъ-тъ. Нъ сл'Ьдъ п-бколко битки 



еъ турсви-т! войевк и бшибозуця, иеллу които най-уаорната -^ при 

Миюнъ-кажень, нал:ъ село Баница, ;^то ако и да бМе заобиколенъ 
отъ н^^колко хиляди неприятели, сдържа поб'6да; той падна убитъ 
въ бой-тъ при Враца, на м']^сто-то називаемо Вирсл'Ьць. 11р'Ь8Ъ иал- 
ко-то спокойно вр^ме, което му остаяше въ Руи^к.ния, той написа 
и напечата на В']^стници-т1& няколко свои стихотворения, въ които 
се отрази ясно поетический му талантъ. Между най- добри т1Ь му се 
считать: ^^Проштаваню'' написано по образець на народнигЬ п*]^- 
сни: „Д-Ьлба,*» Пристанала,^ „ Хаджи- Димитръ* и „Молитва.* Въ 
всичви-гЪ тия кратки творения св'6ти пламенна душа , жива мисль, 
беспардонна вразда противъ нригЬснители-т^^ на чов']^кътъ, и жа- 
вда за борба съ т^хъ. 

Н. Козловъ е написалъ н'6колко стихотворения^ които му да- 
вать м'Ьсто между наши-гЬ поети. Той пише по духъ-тъ на наро- 
дна-та поезия и съ гол'Ьма сполука въснроизвожда хубави-гЬ й об- 
рази и форми въ свои-гЬ епическц раскази ; ,,Хабдутъ Сидеръ'', и 
„Мечка стръвница.'' Творения -та му се отяичавать съ изобразигел- 
ность и текуштъ слогъ. 

И. Михаиловски се счита за единъ отъ добри тЬ бъл- 
гарски стилисти. Той е свършилъ високо образование въ Русия и, 
сл4дъ завръштаню-то си, б^ше дълго вр^ме учитель въ Търново. 
Търновско- то училиште е цьвгЬло тогава и е извадило много отли- 
чни ученици. Михаловски е познатъ въ литература-та ни, като добръ 
11р'Ьводачь. Той е обнародвалъ, осв'Ьнь това, подъ псеводнимъ-тъ 
Маккавеевъ, н'Ьколко оригинални и пр']&ведени стихотворения, пе- 
чатани въ ^Читалище". 

С. ЗахариевЪу родомъ огь Т. Пазарджикъ, е изв4стенъ съ 
свои-т% археологически издирвания, печатани въ разни списания 
(Книжици, Гайда, Читалиште). Той е съставилъ едно описание на 
Татаръ-Пазарджиската кааза, въ етнографическо, географическо и 
историческо отношение, и е пр^велъ „Нев^нка, болярска дъштеря.* 
Осв'Ьнь това той е написалъ своя-та автобиография, която е оста- 
вилъ да се печата подирь смърть-та му, нъ и до сега не е изда- 
дена. Тя ште бжде единъ драгоц'Ьценъ паметникъ за наша-та исто- 
рия особено по черковний въпросъ, въ който С. Захариевъ е сл-Ь- 
довалъ въ веичко-то му развитие, и въ който е зелъ живо учястие, 
особено съ свои-гЬ писма до много обштини въ Македония, които 
пооштравадъ на борба. 

Добре П. Вотиковъ, изъ Шуменъ, е основатель-гь на Бъл- 
гарска- та драматургия. — Той пръвъ написа и постави на сцена- 
та драми, на които темп-т* б11ха зети отъ народна-та ни история, 



24 

Въ продълзвеше на н^волво години негови-тб драматичесви произ* 
водения се пр'Ьдставяха въ пд -главни -тб градове на РуЕгьния и 
България. Тии ииаха гол'Ьиъ усн'1хъ, ваштото иокарвака пр'6дъ 
очи-тЬ на Българинъ ТЪ) въ живи обрави, давномиш&ла-та славна 
старина, и възбуждаха въ дупш-т^ ненонятенъ въсторгъ. Тии отго- 
варяха на нужда-та на вр'Ьмб-то, тии повдигаха посърнжла-та бъл- 
гарска душа, чр']^8ъ наум'6валю то на св'Ьтли дни ; тии пробуждаха 
въ сръдца-та гол'6ми чувства ч^^Ьгъ изображение-то на гол^^ии съ- 
бития. Ето запгго име-то на Войникова 6'Ьше тава популярно на 
вр']^ибто си, а драии-т]Ь иу, при всичва-та си слабость въ художе- 
ствено отношение и отс^тствие на талангь, ште остан&ть и за на- 
пр^дь почетни паметници въ наша-та драиатичесва литература. Вой- 
ниБовъ е писалъ вавто вазахме драми само изъ историчесввй ни 
битъ. Тии еж » Велислава^ ^Покръштение на пр'Ьславсвий дворъ'' 
^Крумъ страшний"" ^Райна Княгиня'' „Сгоянъ Войвода^ и др, 
Осв'Ьнь това той е написалъ дв'6 вомедии: „Поевропейчваню на 
единъ турчинъ"" и „Криворазбрана -та цивилизация^, воито с^ и 
пдсполучдиви-гЬ му творения. Тр^бова опгге да му вм^^нимъ въ 
заслуга издаваше-то „Българсва история", въ воято събития-та, 
споредъ обичай-тъ и нужда-та на оная епоха, сл; изложени въ па- 
триотичесви духъ. Той е написалъ и едно рлисоводство по сдов^Ь- 
стностьта. 

Първа-та добра драиатичесва пиеса на български е написана 
отъ Василя Друмева (^Иванву^). При всичво, че въ нея се 
ср^штать важни недостатъци, особено въ развитие-то на характе- 
ри-т'6, тя е едно сполучено съчинение, и об'6штаваше за напр'6дъ 
пб-съвършенни творения отъ авторъ-тъ си, нъ г. Друмевъ не е вз- 
дадъ вече ништо отъ тогава. Осв']^нь тая драма, той е написалъ 
първа-та оригинална българсва пов'Ьсть „Нештастна фамилия/ въ 
воято се описвать страдания>та на народъ-тъ по вр'6ме-то на к&р- 
джалии-т%, и една пов'Ьсть, воято се обнародваше въ в. „Съв^Ьтнивъ^ 
„Благод^^тель и ученивъ,'' нъ воято е недовършена. Оште въ пър« 
ъж-т^ си тия опити, г. Друмевъ прояви истинсви пов^^ствоватеденъ 
талантъ. 

Осв^^нь Войнивова и Друмева по драматурия-та с^ работили: 
Доброплодпий (вомедия „Михалъ^), Теодосий Ивономовъ („Лов- 
чансвий Владива'', троавтна драма), Е. Величковь («Святославъ 
и Нев']Ьнва.'' „Отечество,'' „Вичензо и Анжелина''), Фингоеь 
(„Наградеаъ подвигъ''), П. Станчевг («Османъ-паша, Биконсвилдъ, 
Ботевъ и пр).'' Шишковь („Глезенъ, Мирчо'') Ив. Вазобъ («Ми- 
халаки Чорбаджи^). По пов'6ствотателна чясть имаше, осв'Ьнь спо- 



25 

мена^тн-тб пб-оттъвъ, слФдуюшти-тб опгге повести и расвааи : ^^Сао* 
жень отъ тьиници-тЬ ии^ отъ Се. Миларова^ който проявлява 
въ това си съчинение, истински пов^Ьствователенъ талантъ, въобра- 
жение и влал^Ьние на езивъ-тъ. ^Жертви отиъштение^ отъ Вели- 
чкою ; ^Изгубена Станка "" и ^Злочестна Бръстинка^ отъ И. 
Бмскова; „Десеть дневно царование'^ оть А.Шопова; „Не 
одавна/ ^^Митрофанъ' и „Б1д^нъ кктъ отъ Стара-планина^ отъ 
И. Вазова; „Маштиха'' и ^Баба Рада"" отъ С. Бобчева „Ениводъ 
отъ Мехадия, отъ В. Поповича. 

По поезия-та еж работили или работать оште: Чинтуловь 
(разни бунтовни п^^сни); Пишурка „Рахим^ ^Куткудлчка^^ 
пДядо поМу' Илия С. Стаиболовъ (поема „Башта и Синъ'' и други 
дребни стихотворения), ^И. Вазовь (,Пр'Ьпорець и гусла"" „Тя1ги-тЬ 
на България,^ „Избавление^, „Майска Китка,* „Грамада* „Гусла* 
и др.) В. Поповичь („Д'Ьтска Гусла* и разни лирически стихотво- 
рения) Фрашл („В^Ьнець на Българска-та муза^); П. Ивановъ 
(сбирка стихотворения) и др. 

Мещу сполучни-т^ пр^Ьводачи на чуящи изяштни творения 
могжть да се споменжть: Михаловски („Телемакъ отъ фенелона, 
„Посл^Ьднит^ дни на Помнея, отъ Бютлера Литона), Н. Вончевп 
(Тарасъ Булба отъ Гоголя, „Разбойници* отъ Шилера) На(!0' 
тковь {Щ отъ Гоголя, На канун^Ь, отъ Тургенева); Ив. Бв. Ге- 
шет (93 година, отъ Хюго) Ив. Сйллабашевъ: (Пжтувание око- 
ло св^тъ тъ, отъ Жюлъ Верна); М. Балабановъ („Ск&перникъ* 
отъ Молиера и „Дяволско Блато '^ отъ Жоржь Зандъ), Ив. Славей- 
ковъ (Юлий Цезаръ, отъ Шекснира). Франклит отъ с. Бобчева. 

Ш-год^Ьмо развитие у насъ е взела научно-педагогическа-та 
литература. Необходима-та и постоянна потр^кбность за учебни и 
училиштни книги, която отъ година на година нарасва заедно съ 
напр']Ьдъкъ-тъ на народно-то образование у насъ, е пр^Ьдизвикало 
пр^^вощаню-то отъ европейски езикъ и съставяню-то на безбройно 
количиство книги за въ училипгга-та, и, може да се каже, че го- 
леми способности с^ се посв^Ьтили и посв^тявать се единствено 
яа удовлетворение-то на тая нуядхд. Отъ пдизв^стни-гб пр'Ьводачи 
П1Я съставители на учебници могжть да се спомен&ть: Момчиловъ, 
/[. Груевъ, Н. Михаиловскя, Т. Икономовъ, Г. Караджовъ, Т. 
Шишковъ, Гюзелевъ. 

Гол^Ьма заслуга ся; принесли на д'Ьло-то на народно то обра- 
зование двамата главни книгоиздатели въ Пловдивъ: Хр. Дановь 
и Д. В. Манчовъ. Първий е издавадъ пр']Бимуштественно учебни- 
ци за п6-горни*тЬ класове, вторий особено е далъ силно улесне- 



26 

ние на първоначялно*то образование чрЪзъ евои-тЪ книжки ^Баш* 
тинъ Езикъ* и други, които стоять на първо м-Ьсто въ наша-та пе- 
дагогическа книжнина. Д. В. Маачовъ е първий, който въведе уче- 
ние-то по новий начинъ у насъ въ начялни-гЬ училипгга. 

Днесь въ ц-Ьда България се издавать дв* научно-литературни 
списания: „Периодическо списание^ въ София, и ежем'Ьсечио списа- 
ние „Наука" въ Пловдивъ; а въ Стара- Загора се издава огь Д. 
Наумова ступанский листъ: « Зе|[лед'6лець. » 



ПРИКАСКИ. 



I. 

Едно вр']Ь|1е имало змееве и били много юнаци. Тии имали 
крила и опашки, носили луспави др^хи, които св']^тили като слънце. 
Змееве-гЪ ходили по земя-та и по сед'Ьнки. Кога ставало война, 
змееви-гЬ се загубвали : отивали на бой да се бишть. Тии не се 
виждали въ бой-тъ, нъ на която страна помагали, тя надвивала. 

Тия юнаци се изгубили откакъ се нашьлъ барутъ-тъ. Отъ тогава 
И8Л']^зли на св']^тътъ хитри и враговити людю, които зели да се 
бнь&ть съ хитрость, а к* съ юначество. 

Когато билъ остан;5^лъ само единъ змей на св^тъ-тъ, еднжжь 
го срепггнжлъ единъ хитръ чов-Ькъ, който се викалъ Хитръ Петръ, 
и му реклъ: „Юначе! като си толкова юнакъ, можешь ли да сти- 
снешь желязо, да пустне вода.* Змей-тъ отговорилъ: „давид&!" 
Хитръ Петръ му подалъ единъ пржтъ желязо. Змей-тъ стиснжлъ 
жел^Ьзо-то колкото си можалъ, нъ не капнжло ни капка вода. Хитръ< 
Петръ реклъ: » чакай сега и азъ да стисна." Той зелъ скришомъ 
въ шепа-та си малко пр-Ьсно сиреню, стисшвлъ съ него жел16зо-то 
и потекла вода. Змей-тъ се зачудил ъ на това юн&чество и поканплъ 
Хитръ -Петръ да се побратимять, и се побратимили. 

СлФдъ това змей-тъ и Хитръ- Петръ тръгнжли да пмовать 
заедно. Върв^^ли, върв']^ли и дошли до една узр'Ьла чьр'Ьша. Змей- 



27 

те велъ да бере чьр'Ь1!ш и да яде : а Хитръ Петръ не можалъ да 
стигне, та се въртЬлъ наоколо, като че ужь му се не яджть чьр'6ши. 
Зхей тъ хванжлъ чьр'1ша-та за връхъ-тъ^ та я навелъ да я обере 
всичка-та. Тогава и Хитръ-Петръ оловилъ етвъ клонъ и велъ да 
яде и той. Зией-тъ се наялъ и пуснжлъ чьр'6шата, а Хитръ-Петръ 
отеднжжь се нап1Ь1ъ отвждъ др'Ьвото, и паднхлъ въ една трънка 
отъ която искочилъ единъ ваекъ. 3«ей-тъ му рекяъ : ^што стори, 
побратиме !„ Хитръ-Петръ отговори^ъ: «Пр-Ьскочи^ъ да уловя оний 
ваекъ, што б^^га!* И змей-тъ пов']&ровалъ. 

П. 

Сл^Ьдъ това змейтъ и Хитръ-Петръ тръгнжти пакъ да н&то- 
вать. Върв^Ьли што върв^^ли, дошли до една гол1^ма гора. Змей-тъ 
угладн'Ьлъ и реклъ на Хитръ Петръ : „хайд^Ь да заградимъ тая го- 
ра, та да изловимъ дивячь-тъ изъ нея.*' Хитръ-Петръ му отгово- 
рилъ: ^хд^Ъж^»*" Змей-тъ зелъ да вл^Ьче ц^яи клади и гол']^ми пьне, 
а Хитръ-Петръ избирал ъ малки труичета, та пушилъ само дупки-гЬ, 
што оставали между 1Ч)л%ми-гЬ клади. Змей-тъ вид'6лъ това н'Ьшто, 
нъ ништо не реклъ: заштото на онова вр'Ьме юнаци-гб не се пр'Ь- 
пирали за малки работи. 

Като заградили гора-та, змей-тъ вл1Ьзлъ въ нея и зелъ да лови 
мечки, вълци, лисици, сърни и двви кози, и да ги труна на купъ. 
А Хитръ-Петръ се загубилъ, Змей-тъ зелъ да го вика : викалъ, ви- 
калъ и по едно вр-Ьме Хитръ-Петръ се обажда отдалече. Сл^Ьдъ 
малко, ето ти го иде и носи дв'Ь птичета хвър качета и вика на 
змей-тъ: „Бидишь ли? Азъ мог>& да ловж хвъркати птици; не е 
юначество да ловишь онова, шсо ходи по зем}1-та, а онова што 
хвърка. 

СлЬдъ това змей-тъ и Хитръ-Петръ наклали единъ гол]&мъ огнь 
подъ едно др^во. Змей-тъ одралъ всичкий дивячь, нахвърлялъ месо 
на огнь-тъ да се пече и казалъ на Хитръ-Петръ: »с']^дай, побра- 
тиме, да ядеме.'' СЬднжли. Змей-тъ зелъ да яде змей ски, юначки; 
а Хитръ-Петръ се смаядъ като вид*лъ, та за да се покаже, че и 
той ужь яде юначки, зималъ голЬми кжсове меоо, и изялъ ги не 
изя1Ъ ги, хвьрлялъ ги задъ него си, кога се здгдедватъ змей-тъ. 

Ш. 

Вечерь-та змей-тъ поканилъ Хитръ-Петръ да пде да спи у 
г]Ьхъ. Хитръ-Петръ отишьлъ. А змей-тъ при казалъ на майка си вси- 
чко, што вид^лъ отъ Хитръ-Петръ, и й казалъ оште, че Хитръ- 
Петръ, е пб-юнакъ отъ него. 



•28 

Майка му го нау^рла да убие Хитръ-Петръ п^^п аоппъ-та тамъ, 
д^то спи. Нъ кога приказоваяи за това ц']^штОу Хитръ-Петръ ги 
чулъ, та станжлъ отъ легло-то си и турилъ на 1гЬсто-то си каиен1е9 
па ги завилъ съ завивка-та си. Ззсей-тъ иослушалъ иабка си, зелъ 
си най-тежкий боздуганъ и отишьлъ въ прустъ-тъ, д1Ьто сиалъ Хитръ- 
Петръ. Штомъ приближилъ до легло-то му, закван&лъ да удря ка- 
мевю-гб колкото си може съ боздуганъ -тъ и ги направи лъ на 
н]^съкъ. Сл1^дъ това реклъ на майка си: ^ Наистина, мале, тоя чо- 
ъ^Еъ билъ гол1&мъ юнакъ и пб-юнакъ отъ мене ; кога го удр'Ьхъ 
пушташе дори искри.*" Нъ змей-тъ незнаялъ, че Хитръ Петръ слу- 
шалъ задъ врата-та. Утринь-та, кога съмнало, ето ти и Хвтръ- 
Петръ се ноказалъ на врата-та. Вмей-тъ му реклъ: „абе, отъ д'Ь 
изникна?^ Хитръ-Петръ отговорилъ : „Е, да ти каж& ли! ме ие ни- 
кой не може да ме убие, че сьмь калбнъ.'' Змей-тъ и майка му се 
зачудили, като чули това н']^што. Змеева майка рекла : „кога е та- 
ка, хайд'Ь да калишь и моя синъ.^ Хитръ-Петръ казалъ : „да го 
калш, нъ ако може да търпи. ^ — Змей-тъ му отговорилъ : Търп^^- 
вамь, стига да стан& юнакъ като тебе.^ — Хитръ-Петръ казалъ: 
„Е кога е така, възвар^^те единъ гол']^мъ котелъ вода и ми приго- 
тв']&те една бъчва.'' Възвариля вода и приготвили една бъчва. Хитръ- 
Петръ реклъ : ухайдб сега, юначе влизай въ бъчвата да те калж!^ 
Змей-тъ на радо сръдце влйзлъ: Хитръ-Петръ го зал-Ьлъ съ вр*- 
ла-та вода и запушилъ бъчва-та. Змей-тъ зель да шава въ бъчва- 
та, а майка му му рекла: „търпи, синко търпи да се калишь добр^Ь^. 
Поел* Хитръ-Петръ казалъ на майка му: „нека седи сега до до- 
вечера, та че тогава ште го извадимъ,"" и си отишьлъ. 

Змеева майка чакала и погледнала за Хитръ-Петръ ; нъ го н*!- 
мало никакъвъ, к^га зело да се смрачава, гя отворила бъчва-та -* 
и што да види! Зией-тъ се оз;&билъ. Огь тогава насамъ змееви-г]^ 
се изгубили отъ св4тъ-тъ. Казовать, че ги има оште, нъ не се ис- 
казовать. («^ бош, Езчкь.) 



I. 

Имало единъ д'Ьдо и една баба. Едн;&жь д'Ьдо реклъ на баба- 
та : „ти, бабо, сЬди тука, та сготви, па азъ штж ида на риба.** 
Д'6до отишьлъ ловилъ, ловилъ, и наловилъ два коша риба, па на- 
товари лъ конь-тъ и тръгнл^аъ да си иде. Една лисица го съгледала 
и си рекла: „чакай да сторя една игра на тоя д]^до : да му зема 



29 

риба-та.'' Отърчала на11р'6дъ, та югнжла йа пжть-тъ и се пр']Ьсто- 
рила на умр'Ьла. Д'Ьдо я вид'Ьлъ и реклъ : „а, найдохъ на баба- 
та лисица да си подплати 1слап1никъ-гь.'' Зелъ я и я ибтн;&лъ въвъ 
риба-та, па си повелъ конь-тъ. Д1^до си води конь-тъ и назадъ се 
необръшта. Лисица-та полекичка хвърляла риба-та една по една, 
докл'Ь я исхвърлила всичка-та, па тогава хрипв;&ла и тя отъ конь- 
тъ бевъ да я усЬти д-Ьдо. Д'Ьдо върв^лъ, върв^лъ, и си отишьлъ, 
па иввикалъ на врата-та: бабо, бабо, я ш]Лгъ да видишь, какво 
ти нося: и риба, и кожухъ!^ Баба-та исхвръквжла отъ радость и, 
кога отишла што да види ! нито риба има, нито кожухъ, а само 
правдни кошове. 

П. 

Лисица-та принесла риба-та у дома си и я накачила по ст^- 
ни-тЬ. Вълкъ-тъ отишьлъ за огнь у лисица -та, а тя му рекла : вл']^- 
зни та си земи, нъ да не погледнешь нагор*]^, има тръню, та ште 
ти избоджть очи-т^Б."^ Вълкъ-тъ не можилъ да се стърпи, та погле- 
дн;алъ нагори и вид^Ьлъ риба-та. Вълкъ-тъ тл^глъ и реклъ: „ку- 
ма л^Ьсо, ти си имала много риба! я дай и мене да си похапна, 
че сьмь много паденъ!^ Лисица-та му рекла: „иди си налови, та 
ижъ!"" Той й реклъ: кжд']^ има да си наловя? Тя му рекла: „Тамъ 
е подъ вод'Ьница-та ! Вържи си една кошница на опашка-та, про- 
бий една дупка на п^жь-ть и пустни кошница-та у вода-та, па ду- 
май: вл^Ьзни, рибо, въ кошница! вл^Ьзни, рибо, въ кошница ; и ште 
си наловишь много.'' 

Вълкъ-тъ си вързалъ копшица на опашка-та, па отишьлъ подъ 
водЪница-та, та пробилъ дупка на л'Ьдъ-тъ, спустнжлъ кошница-та 
у вода-та, па зелъ дд си дума: „вл'&8ни, рибо, въ кошница! вл^^- 
зни, рибо, въ кошвица!'' А лисица-та забикал^^а наоколо и вика- 
ла полекичка: замразни опашко, замразни опашко !"" Вълкъ-тъ я 
попиталъ: ^ какво думашь, кума л^Ьсо?" — Това кумче, което ду- 
машь й ти. Вълкъ-тъ седи и все си дума : „вл^^зни, рибо, въ кош- 
ница! вл^^зни, рибо, въ кошница! 

Вълкъ-тъ сед'1лъ, сед^^лъ па попиталъ : „да седя ли оште, ку- 
ма л1^со!^ Лисица-та му рекла: „поседи, поседи, оште: азъ штж 
ти клжЖу кога дойде вр^Ьме?^ Лисица-та кога вид'Ьла, че замръзна- 
ла добр'Ь опашка-та на влъкъ-тъ, рекла: а, сега, кумче, тегли !'' 
Вълкъ-тъ потеглилъ, нъ неможилъ, да си истегли опашка-та. 

„И па ти кумче! искашь риба, па сеге не теглишь!^ Вълкъ- 
тъ реклъ: „тегля кума л^Ьсо, нъ риба много:'' Лисица-та рекла: ча- 
кай да довивамь да ти домогвлть* Отърчала лисица-та на водЪнй- 



30 

ца-та и вела да вика: вод'Ьнчарю, вод^ячарю! влъкъ подъ вод^^ни- 
ца-та! Бод]^нчарь-ть и други изл'б8ли кой съ тояга кой съ дърво 
и се спустнжли да биать вълкъ-тъ. Вълкъ-тъ, като вид^лъ, потег- 
лилъ съ все сила и си отк&сн;&лъ опашка-та, па се спуснжлъ да 
бЪтъ, на кжд1^то му видять очи. 

Бъ това вр'Ьме вод']^нчарь-тъ си билъ наиравилъ каша. Яиси- 
ца-та вл1^8ла у вод'Ьница-та9 та изяла каша-та и си намазала глава- 
та, па си И8л1^)да. Вьлкъ-тъ отъ ядъ отиюьлъ да си отвръшта на 
лисица-та и, като я вид'Ьлъ, реклъ: »ахъ ти, ти такъва и онакъ- 
ва! зашто ме измами? я вижь кървю-гЬ на опашка-та ми.'' А ли* 
сица-та му рекла: ,,Да видимь кого бика пд-вече: мене или тебе! 
Мене биха у биха, и ми расц']^пиха глава-та, та ми истече мозъкъ- 
тъ. Я дай да те яхна да ме поносишь?'' 1исица-та се качила на 
вълкъ-тъ и си думала полекичка: „боленъ здравъ носи, боленъ 
здравъ носи." Вълкъ-тъ я попиталъ : „какво думашь кума л-Ъсо?"* 

— „ШШТО си бая за главата, КуМЧе." (ип Баш. Езикъ,) 



Имало единъ царь, който напусн&лъ жена си и се оженилъ за 
друга. Като напусв&лъ първа-та си жена^ която била тежка, далъ 
й едно гол']^ио м-Ьсто да си влада на него^ и й зар&чалъ: ако ро- 
ди момиче да си седи при нея, тя да си го гледа, а ако е момче, 
отка поотрасне да го прати при него. Отишла си жена-та на онова 
м'Ьсто. Мин^&зо се, што се мивждо, тя родила момче. Расло момче-то и 
порасло, и тя го пратила и на школьо, та го изучила на дълбока кни- 
га. Като порастнжло вече момче-то гол'Ьмо, майка му му рекла : Син- 
ко ! Намбри си н'Ькой чов'Ькъ да те заведе при башта ти. То оти- 
шло и нам^Ьридо едного да го заведе. На^зарань-та момче-то отиш- 
ло на школьо-то, а майка му зам^^сила една турта и я пратила по 
оня чов'Ькъ да му я носи на школьо-то. 

Чов^къ-тъ, като я носилъ, отчупилъ си мьнинко отъ турта-та 
да я види каква е, и тогава я занеелъ, па му я далъ на школьо-то. 
Вечерь-та, като си дошло момче-то, попитала го майка му за турта- 
та, да ли му е занесена, и пМ^ ли е била, иляечуиено отъ нея. 
Малко нЬшто, казало момче-то, б'1ше отчупено отъ нея. 

Премислила си майка-та: тоя чов1^къ не ште да го заведе до 
м^сто, ами ште го н']Ьв&д'Ь утрепе, и рекла на момче-то да раопжди 
тоя чов^Ькъ и да хване другъ. Мом^е-то хванжло едииъ цигашшъ. 



31 

На другдй день май1;а-та зам']^сила аурта и я лратила по циганвнъ-тъ 
да я носи на момче-то на школьо-то. Циганинъ-тъ непок^&тнждъ тур- 
та-та хичЬу а я занеслъ та му я далъ. Вечерь-та, като се научила май- 
ка му че турта-та била ненокжтаата, казала на синъ-тъ си да се сгЬ- 
га за вървеше. Дод^^ се той стегн&лъ майка му му направила ферманъ- 
тъ, че е истински царски синъ, дала му го и испратила ги. Върв^Ь- 
ли, върв^^и и дошли до едно м'Ьсто, Д'6то н1^мало вода, а па тии 
били ожедн'6ли и двамина>та. Дирили много вода и едва нам^^рили 
единъ в^&белъ, безъ кутель, и н1Ьмало съ какво да извадять вода, 
царский синъ каралъ много циганинъ-тъ да вл^^зе въ вжбелъ-тъ да из- 
вади вода^ а той нешгЪлъ, а му ви калъ : ако си жеденъ вл^&зъ и пий. 
Той като ожеднЬлъ много вм^к^кнжлъ се въ вжболъ-тъ и като се на- 
пилъ, зелъ да излази; ала цяганинъ-тъ се прЪир-бчилъ, та го непушталъ 
и искадъ да го тикне да се удави. Молилъ му се царский синъ 
да го пусне^ а той го непупггалъ и му думалъ : дай си ферманъ-тъ 
у менъ и да те пуснж. Нему като му домиляло за животъ-тъ^ далъ си 
ферманъ-тъ, а циганинъ-тъ па го не пушталъ, а искалъ да го уда- 
ви. Викадъ му, ха ! да те пусн&, па да ме обадишь. Момче-то, като 
неможяло съ друго да го ув^ри, че неште каже никому, проклело се 
въ животъ-тъ си, че неште да го обади и така го пуснжлъ, и той ста- 
н^&лъ измикерин'Ь на циганинъ-тъ, а па циганинъ-тъ се показалъ царски 
синъ. Вървяли што вървяли и сгигн&ли при царь-тъ. 

Далъ циганинъ-тъ ферманъ-тъ, и царь-тъ го приядъ за синъ, а 
момче-то му било слуга ; боялъ се пакъ циганинъ-тъ да не би да се 
искаже момче-то и чудилъ се, какъ да го пр^Ьмахне. Научилъ се ци- 
ганинъ-тъ, че имало единъ царь въ друга земя, та ималъ дъштеря, 
и кой иде да му я иска все го убивалъ. Намислилъ си той да го пра- 
ти при оня царь да иска дъштеря му па да загине. 

Като тръгн;&ло момче-то съ н^^колко души на пжть и върв&ш 
што върв']^ли, срештн;&ли на п;&ть-тъ една сюрия мравки. Момче-то, 
като ги вид'Ьло, заричало на негови-гЬ си да се отбижть отъ пжть-тъ, 
д^VТЬ си заминжть мравки-гЪ* 

Тия като стояли на страна, измин^&ли мравки-т^Б, и най-сетнЬ 
ишла една голяма мравка и рекла на момчето : като ми направи 
това добро, какво добро искашь отъ мене. То й отговорило : ти си 
мравка и какво добро можешь да -ми направвшь? Мравка-та си от- 
кжснжла едно крилце, дала го на момче-то и му рекла : азъ знамь вж- 
жЬ стводяшь и азъ шт;& ти дотр1Ьбовамь. — Ти да понагр'Ьеп1Ь на 
огнь-тъ това крилце, и азъ шт;& додж. Той земалъ крилце-то и сврилъ 
го. Върв^Ьли што върв'Ьли, и вид']^лъ на едно м-Ьсто, че срешта ловили 
орлета; той откуоилъ съ пари орлета-та, па ги оставилъ да си жив^^щть. 



82 

Дошла оряица-та при мопе-то и иу рекла : п вато ми напра- 
ви това добро, какво искашь отъ мене ? Отгорорило иомче-то : ти си 
пиле и какво добро иожешь да ми сторишь? Азъ знамь кжд'Ь оти- 
вашь, му рекла, и штж ти дотр^^бовамь. Откжсн&ла тя едно перце, 
дала му го и му казала: понагр^й го на огнь-тъ и азъ шт& дойдж. 
Замин;&ли отъ тамъ ; момче-то намерило дЬца, че ловили штъркелчета. 
Откупилъ и т]Ьхъ съ пари па ги пуснжлъ да жив'6жть. Штъркелъ-тъ, 
като дошьлъ, попиталъ го и той какво добро да му направи? И той от- 
к]^св&пъ перце и му далъ. Шгж ти дотр'Ьбовамь, му казалъ и той, и му 
заржчалъ да нагр'Ье на огнь-тъ перце-то, та да дойде при него. Той 
зедъ перце-то и скрилъ го. Върв'Ьли што върв'6ли, дошли до една во- 
да, дЬто били хванжли рибари една риба. Той откупилъ и нея и 
пусн&лъ я въ вода-та да си жлвЪе; а риба-та му рекла: кое добро 
искашь отъ мене ? Ти си риба и какво добро можешь да ми напра- 
вишь, отговорило й. Отк;&свж1а една луспа и му я дала, като му 
казала : азъ знамь кадЬ отивашь и шт& ти дотр'6бовамь ; нагрей на 
огнь-тъ луспа-та и азъ шгж дойдд^. 

Най-посл^^ стигш&ли при царь-тъ. Момче-то казало: помози Богъ 
царю! поклонило се на царь-тъ, и той го поздравилъ и приялъ. Азъ сьмь 
пратенъ отъ еди кой си царь да искамь дъштеря ти за сиаъ-тъ му, 
казало момче-то, штешь ли да ни я дадешь? Намъ'е за даваше м 
зашто да ви я не дадемъ ? В^черь-та, като се мр^&кн&ло, зелъ царь-ть 
едно кило ченица^ едно кило р&жь, едно кило ичимикъ^ царевица, 
просо, овесь и ги размЬсилъ всички-гЬ наедно и реклъ на момче- 
то: ти си дошьлъ за мома и нии ште ти я дадемъ, ама имаме 
адетъ да ти дадемъ това, та тая ноппъ да разл^&чишь всичко ба- 
шка по бяшка, така пгге ти дадемъ мома-та, ако ли ненаправишь то- 
ва ште те загубимъ. Премислило си момче-то, че това чов^Ьвъ никога 
неможе да направи. Дошло му на умъ и нагр'Ьяло крилце- го на мра- 
вка-та, и тоя часъ дошла мравка-та при него, и той й казалъ што му е 
заржчалъ царь-тъ. 

Мравка-та като викнжла всички-гЬ мравки и за въ часъ равл^&чилн 
зърно по зърно, башва по башка всичко пгго било размесено. Като 
се съмн^&ло и царь-тъ вид'&1ъ всичко свършено, исмислилъ па друго: да 
найдешь, реклъ му царь-тъ, едно д'6те отъ три години умряло и да 
го съживишь. Ако го съживишь ште ти дадемъ мома-та^ ако ли го 
не съживишь штж те загубимъ. Пр'Ьмислило си то, че това чов^въ не- 
може да направи ; нагр1^ло перо-то на штъркелъ-тъ, и той за въ часъ 
дошьлъ при него и то му всичка приказало. Штъркелъ-тъ отишьлъ н^кж- 
дЪ та му донеслъ едно шише жива вода и му реклъ : отъ тая вода 
го жолЩ и то ште се съживи. Той попиталъ една бабичка: д^Ька 



33 

па дЪте ОП три години у]ф'Ьло ? Бабичка^та му вадаяа, дева има^ и 
той му искоиалъ вокали-тЬ и ги наредилъ, кой дева тр'Ьбовало, иолялъ 
го съ жива-та вода и д'Ьте-то оживяло. Нямало царь-тъ вею што да 
му чини друго, аии го пратилъ да иде при иоиа-та; а па моиа-та била 
въ една вула въ иоре-то, а царь-тъ му недавалъ лодка да иде съ нея 
до мома-та. Той си помиел илъ, че това чов'6къ не може да направи, 
нагр-Ьялъ на огнь-тъ перце-то на орелъ-тъ, и тоя часъ орелъ-тъ дов- 
тасалъ и той му приказалъ всичко. Орелъ-тъ тогава го зелъ на 
гьрбъ-тъ си и хвръкнжлъ, та го ванеслъ при мома-та въ вула-та. 
Момче-то й прикавало, че е дошло ва нея и тя съ радость приста- 
нала. Качили се и двама-та въ лодка-та и и8Л'Ь8ли на сухо. Като 
плували изъ море-то, мома-та си испуснжла пръстень-тъ. Царь-тъ 
му реклъ тогава : дод'6 се ненам1^ри пръстень-тъ не давамь мома-та. 
А той, като се дос^тилъ, нагр^Ьялъ луспа-та на риба-та и тя вавчасъ 
дошла, отишла та найдела пръстень-тъ и донесла го. Това като се 
свършило, царь-тъ пбмало друго што да чини, а приготвилъ на 
мома-та всичко да ги испратять. Качили се и двама-та въ единъ 
интовъ и завеждало я момче-то. Като пристигн^&ли близу до оня 
градъ, д'6то я завеждало момче-то, пратили напр'6дъ единъ чов']Ькъ 
да имъ каже да изл'Ьзать да ги посрештнжть, Циганинъ-тъ, който 
се наричалъ царски синъ, отишьлъ на край-тъ съ приятеле-т^ си та 
ги посрештн^&Iъ. Циганинъ-тъ, като н^Ьмало друго што да чини на 
момче-то та да го загуби, нам^рилъ му кабахатъ, че седяло въ ин- 
товъ-тъ при момата и извадилъ вал&чь-тъ, та го със^Ьклъ, и момче- 
то умряло. 

А като били наедно момче-то и мома-та, тя му знаяла всичко, 
та се усбтила за жива-та вода, извадила шишенце-то съ жива-та 
вода, пол^а го^ и момче-то ожив'Ьло. Тогава се изв'6стила работа- 
та, че циганинъ-тъ не бидъ царски синъ, ами било онова момче 
истинский царсквй синъ. 

Царь-тъ, като се научилъ затова погубилъ циганинъ-тъ и приялъ 
синъ-тъ си и оженидъ го за мома-та, която довелъ. 



Имало едно вр'6ме троица братя юнаци. Най-малвий бидъ ке- 
лявъ, та не го броили за нишго. На онова вр'Ьме имало една го- 
ляма ламя на ед^о м^^сто, и правила много пакости : яла овце , во- 
лове и дори людю. Ходили много юнаци да я убишть, нъ тя ги 
ивидала съ ивмама. Научили се троица-та братя ва тая ламя, и 

Българска Хркстохатня. 8 



най-гол-Ьмий реклъ: „Огь мене другъ н-Ьма да убие тая ламя.*' И 
стан^оЪу та велъ тежкай си бовдугаиъ и тръгн;!11ъ да иде да убие 
ламя-та. Като върв'Ьлъ срештн&яъ на 1ь&ть-тъ единъ силид^ия, че 
продава симидь и му реклъ: » добро утро!*" Симидчия-та рекдъ: 
^далъ ти Богъ добро, юначе! Кад* отивашь?** Юнакъ-тъ реклъ: 
„шт& ИД& да убиж ламя-та.'' Симидчия-та реклъ: Е, какви юнапд 
ходиха да я убижть, па ги изяде, та ти ли шге я убиешь ! * Юнакъ-тъ 
реклъ: „нека ид& авъ, че да видишь!'' Синидчия-та реклъ: „Ако 
можешь И8Я всичкий тоя симидь, убивашь ламя-та/ Юнакъ-тъ се 
унретнжлъ на симидь-тъ, ялъ, ялъ, неможалъ да го изяде. Симид- 
чия-та му реклъ: „е, неможешь уби ламя-та.** Юнакъ-тъ пакъ вър- 
в^Ьлъ, върв'к1ъ, и срештн^&лъ единъ овчарь, че продава масло, и 
мл^ко, и му реклъ: „добро утро!** Овчарь-тъ му реклъ: |,далъ 
ти Богъ добро, юначе! Кад'Ь отивашь?" Юнакъ-тъ реклъ: „штж 
ид;& да убшш ламя-та.^^ Овчарь-тъ му реклъ: Е, какви юнаци ходи- 
ха да я убижть, па ги изяде, та ти ли пгге я убиешь!'' Юнакъ- 
тъ реклъ: „нека идж азъ, че да видить!"" Овчарь-тъ му реклъ: 
„Ако можешь изя това масло и исии това мл'Ько, убивашь ламя-та.^ 
Юнакъ-тъ се унретнжлъ, ялъ пилъ, ялъ пилъ^ неможалъ да излезе 
на-глава. Овчарь-тъ му реклъ: „е, неможешь уби ламя-та." Юнакъ- 
тъ пакъ върв^лъ, вървйлъ, и стигн;&лъ до единъ мостъ. При мостъ- 
тъ имало една гол']Ьма градина съ много ябълки, круши и сливи, 
та юнакъ-тъ вл'&злъ да яде. Задъ тая градина била к;кшта-та на 
ламя-та. Тя имала едао ламче, което туряла да гледа, кога се за- 
даде н']^кой на мостъ-тъ да й обажда. Ламче-то като вид&ю тоя 
юнакъ, че се задалъ на мостъ-тъ отишло и рекло на майка си: 
„Мамо! единъ страшенъ юнакъ съ гол^Ьмъ боздуганъ, иде да ни у- 
бие."" Ламя-та рекла: „Иди чедо та вижь какъ яде ябълки-г]Ь : съ 
листа-та ли ги яде или избира само меки-г]^."* То отишло та вид*]^- 
лоийрек-1о: „мамо! все меки-гЬ избира. *" Майка му рекла: „на 
добро е, чедо!*" Сл*дъ това юнакъ-тъ^ вл'б8лъ въ кжшти и рекдъ: 
„добро утро!" Ламя-та му рекла: „далъ ти Богъ добро, юначе! 
Седни де, седни ! " и му турила възглавница да седне. Ламя-та се 
рашьтала изъ кжшти ужь да готви, да го нагости. Турила подни- 
ца на огнь-тъ, и натрупала торъ отдолу та се задимила всичка-та 
кжшта. Тя се готвила ужь да пЛш хл^бъ, та му рекла: „Моля ти 
се, юначе ! я понаведи се та духни да пламне огнь-тъ да не кади 
толкова. *" Той се навелъ да духне, и тя го нахлапала и го погъдн&ла. 
Ср']Ьднвй братъ като вид-Ьлъ, че се забавилъ , реклъ : „Ламя-та 
го е изяла; ами нека азъ да ида да я убиж.^ Нарамилъ си боз- 
д^^гацъ-тъ и отишьлъ; нъ и той испатилъ с^&што-то. 



8& 

Най-иалБий братъ, келчю, чакалъ, чакалъ, н^ма ги! Той решгь : 
„тая работа не е читава : ламя-та ги е изяла и дваиа-та, ами нека 
азъ да идж да я убиш.^ Нарамилъ си боздуганъ-тъ и тръгнжлъ: 
върв']&лЪу върв^^лъ и срештн;&ть сжштий симид<1ия и му реклъ : 
»добръ вечеръ!*" Симидчия-та му реклъ: „далъ ти Богъ добро, 
юначе! КадЬ отивашъ?** Юяакъ-тъ му рекл'ь: „штж щ^ да убиш 
ламята.^ Симидчия-та му реклъ: «Хайд'^ келешь! Какви пб-юнаци 
отъ тебе ходиха да я убижть, па ги изяде, та ти ли ште я убиешь.^ 
Юнакъ-тъ реклъ: ^^нека ид& азъ, че да видишь!'' Симидчия-та му 
реклъ: „Ако можешь изя всичкий тоя симидь, убивашь ламя-та.^ 
Келешь-тъ се упрете^&лъ на симидъ-тъ, та го изялъ, и питалъ за 
оште. Симидчия-та му реклъ: „е, ти пгге убиепгь ламя-та/ Юиакъ-тъ 
пакъ върв^лъ, вървЬлъ и ср'Ьштн;$^лъ овчарь-тъ, што иродавал^ь масло 
и мл4ко и му реклъ: „добръ вечерь!" Овчарь-гь му реклъ: „далъ 
ти Богъ добро, юначе! Лкф отивашь?^ Юнакъ-тъ реклъ: „шт& 
ид;!1 да убиж ламя-та.^ Овчарь-тъ му реклъ: „xайд^&, келешь! как- 
ви пб-юнаци отъ тебе ходиха да я убишть, па ги изяде, та ти ли 
ште я убиешъ!"" Юнакъ-тъ реклъ: „нека ид^$1 азъ, не да видишь!„ 
Овчарь-тъ му реклъ : „Ако можешь изя това масло и испи това ит^- 
ко, убивашь ламя-та/ Юяакъ-тъ се упретн^к^лъ, та изялъ всичко и 
питалъ за оште. Овчарь-тъ му реклъ: „е, ти ште убиешь ламя-та.'' 
Юнакъ-тъ пакъ тръгн^к^лъ: върв^лъ, върв^лъ, и кога отишьлъ при 
мостъ-тъ, ламче-то го вид^Ьло и отишло та рекло на майка си: 
„Мамо! единъ страшенъ юнакъ съ гол^мъ боздуганъ иде да ни у- 
бие.'' 1амя-та рекла: „Иди, чедо, та вихь, какъ яде ябълки-т1Ь: 
съ листа-та ли ги яде, или избира само меки-т1^.^ То отишло та ви- 
Д'Ьло, и й рекло: „мамо, съ листа-та ги яде/^ Майка му рекла: 
„не 6 на добро, чедо!"^ Сл1&дъ това юнакъ-тъ вл'Ьзлъ въ к&шти и 
реклъ: „добръ вечерь!"" Ламя-та му рекла: „далъ ти Богъ добро, 
юначе! седни де, седни !'^ и му турила възглавница да седне. 
Яамя-та пакъ се рашьтала ужь да готви. Турила подница-та на 
огнь-тъ, и натрупала отдолу торъ, та се задимила всичка-та кжшта. 
Тя се готвила ужь пакъ да м&си xл^^бъ, та му рекла: „Молж ти 
се, юначе ! я понаведи се та духни да пламне огнь-тъ да не ка- 
ди толкова. ** Той реклъ: „азъ сьмь дошьлъ на-гостю, не сьмь до- 
шьлъ да ти слуговамь! Ламя-та се повила, повила, па се на- 
вела да духне огнь-тъ. Той като се извилъ та я гръмнжлъ съ боз- 
дуганъ-тъ между плешти-гб, расц^пилъ я на дв'6 половини, и бра- 
тю-гЬ му изл^Ъзли живи изъ коремъ-тъ й. Той ги зелъ та ги завелъ 
у дома си, и имъ реклъ : „оште едн&жь да се не хвалите, че сте отъ 
мене пб-юнаци.'' Такьвъ ми хи билъ тоя келешь ! {Лзъ я^?аш. Едикь,^) 



й 



гЗ:ое:я-'г^ др'^1хк »Са хз;арь-'г^. 



Щ^]щ много години жив'6ялъ на тоя св^тъ едий^Ь Д&рЬ, кой- 
то до толЕова обичалъ да бзде обл'Ьченъ въ ново, штото всички- 
те си пари равносвалъ за нови др^хи. Той нивакъ не се грижилъ 
за войска-та си, не обръшталъ никакво внимание на театръ-тъ, а на 
расходка изл^звалъ само и само да покаже нови-тЬ си др'Ьхи. Сл^дъ 
всякой часъ нр^зъ день-тъ той обличаяъ новъ сюртукъ и както за 
другъ единъ царь, всякога казоваяи: „той е въ държавний съв^^тъ,^ 
— така за тогова казоваяи всякога: «царь-тъ се облича!"^ 

Въ стояица-та на царь-тъ бияо много весеяо: всякой Божий 
день идвали отъ разни царства всякакви иностранци. Еднжжь дошли 
двама лъжци : Тии казоваяи, че еж тъкачи и могжть да тъкжть най- 
св;&ни и драгоц'Ьнни платове, каквито никой не може да си пр'Ьд- 
стави; нъ осв^нь хубави-тЬ бои пяатове-тЬ имъ обладавали оште 
едно твърд^Ь чудно н'Ьщто9 ^ именно : тЬхъ не може да ги види 
тоя, който е недостоенъ да занимава служба-та, на която се нам^р- 
ва или павъ е т&пъ и гяупавъ. — Чудесни др'Ьхи! помисяилъ 
царь-тъ. Штомъ имамь такива др'Ьхи, азъ шт;& знак, кои отъ мои- 
тЬ чиновници с& недостойни за служба та си, азъ штж могж да от- 
яичавамь умни-тЬ отъ глупави-тЬ ! Да, тр']Ббова безъ друго да ми 
истъкжть колкото е възможно пд-скоро отъ тоя пяатъ. 

Царь-тъ повикалъ лъжци-тЬ далъ имъ много пари и имъ за- 
р;&чаяъ да му истък&ть чудний платъ. 

Лъжци-тЬ турнл;ли станове и се правияи като га-че тъкжть, 
нъ на станове-тЬ нямало ништо! Тии непр^стайно искали тънка 
коприна и зяато за платъ-тъ; всичко това отивало въ джебове-гЬ 
имъ, а тии все стояли при праздни-тЬ станове отъ сутринь до ве- 
черь и се пр'Ьсгрували, че тъкжть. 

— Иска ми се да знащ, много ли еж истъкали мои-тЬ тъка- 
чи|! помисяилъ царь-тъ. Нъ штомъ си припомнилъ, че гяупави-гЬ 
яюдю не могжть да видять платъ-тъ, царь-тъ се исчървилъ и сръд- 
це-то му захванжло силно да тупа. Разбира се, той се над^ваяъ, 
че съ него н^Ьма да се случи това чудо, нъ все пакъ искаяъ да 
проводи другиго. 

Всички-тЬ жителе на столицата знаяли за чудно-то свойство 
на платъ-тъ и съ нетърпение чакали да узнажть до кояко еж гяу 
нави съсФди-тЬ имъ. 

Штж проводж при тъкачи-гЬ моя старъ и почтенъ министръ ! 
помисяилъ си царь-тъ. Той ште види добр'Ь платъ-тъ> заштото азъ 
го знамь, че е уменъ и испъянява добр'6 длъжности-т^ си. 



8? 

Ей на, — почтенний министръ отива при тъвачи-т!, • които се 
приструвалИ; че тьк&ть на праздни-тЬ станове. » Господи! вавалъ въ 
себе си министръ-тъ, и 8ахван;&лъ да си трие очи-тЬ, — та азъ 
не вищаиь ништо.'' Нъ това си кавалъ той на умъ-тъ, а не съ 
високъ гласъ. 

Лъжци-тЬ поиолили министръ-тъ да се приближи и го попита- 
ли, харесвать ли иу цв^Ьтя-та на платъ-тъ. Тии му показовали на 
праадни-тЬ станове, а б1^дний старъ министръ продължавалъ да трие 
очи-тЬ си съ дв^Ь-тЬ ужц% — нъ все пакъ ништо не иожалъ да види, 
заштото ништо н']^мало. „Господи, Боже мой! поиислилъ министръ- 
тъ^ — неми и авъ сьмь глупавъ ? Ааъ всякога се мисляхъ аа у- 
менъ. . . Нъ, това не тр'1^бова да го анае никой! нем^ азъ сьмь 
недостоенъ за служба-та си ? Н'Ь ! азъ никому н]^ма да каж&, че не 
сьмь вид'Ьлъ платъ-тъ"" ! 

— Какво е ваше-то мнение? попиталъ единъ-тъ тъкачь. 

— 0, това е много хубаво, изяштна работа ! отговорилъ ми- 
нистръ-тъ, какви с& хубави цв'Ьтя-та и бои-тЬ! ... Да, азъ штж 
каж& на царь-тъ, че ваша-та работа ми се хареса. 

— Радваме се, благодаримъ! отговорили тъкачи-тЬ, и захва- 
нали да разяснявать на министръ-тъ разни-тЬ цвФтя. 

Почтенний министръ похвалилъ пр'Ьдъ царь-тъ работата. 

А лъжци-тЬ пазели оште повече пари, коприна, сжрма. Всичко 
това, както и отнапр'Ьдъ, отивало въ джебове-т^ имъ, на станове-гЬ 
както и отнапр'Ьдъ нямало ни една жица и тии все се приструва- 
ли, че тък&ть. 

Царь-тъ испроводилъ оште единъ гол^Ьмъ чиновникъ, за да ви- 
ди какъ отива работа -та и скоро ли ште б^&де готовъ платъ-тъ. Съ 
тоя чиновникъ се случило сжшто-то, което видЬлъ и испатилъ по- 
чтенвй министръ: той гледалъ и не виждалъ. 

— Е, какъ, на ли плагь-тъ е много хубавъ? питали тъкачи-тЬ. 

— Че азъ сьмь уиенъ, — това си го знамь, помислилъ чи- 

новникъ-тъ, — значи — не ме бива за службата ми Значи 

— не сьмь достоенъ! Ш, това не тр']^бова 1(а се исказва! 

И нашвй чиновникъ наченжлъ да хвали платъ-тъ съ бляскави т% 
му бои . . . „Да, плать-тъ е чуценъ !** казалъ той на царь-тъ. 

Всичкн-гЬ изъ градъ-тъ наченжли да хортовать за пр1Ькрасннй 
илать. 

Най-сетн^Ь и царь-тъ пожелалъ да го погледне. Той тръгнжлъ 
наедно съ свитата и съ министри-тЬ си. Штомъ узнали, кой иде, 
— тъкачи-тб се заловили да работять съ гол16мо усердие, безъ ед- 
на жнчка. 



35^ 

^— Вирте, цв^тя-та не ли еж много ивяштни, попиталъ поч- 
тении старъ иинистръ царь-тъ, като ку покаввалъ на праздни-гЬ 
станове. — Погледн'Ьте Ваше Величество, вакви с^ хубави бои ! 

— Какво е това ? помислилъ си царь-тъ. — Авъ нвпгго не 
виждамь ! Това на ништо не прилича. — Царь — и глупавъ ! А мо- 
же даже не сьмь достоянъ и за пр'6столь-тъ, на който сед&?! 0, зла 
честь! . . . нъ той извикалъ нависоко: ^пр']Бвъсходно! мен']^ твърд^б 
ми харесва ! ^ 

Той си мръднжлъ глава-та съ царска усмивка и захванжлъ да 
разгледва платъ-тъ съ гол']&мо внимание; свита-та гледала и виждала 
това, което вижда лъ и цярь-тъ, нъ всички-тЬ повтаряли въ единъ 
гласъ похвали-гЬ на царь-тъ. Тии молили царь-тъ да облаче др'Ьхи-г6 
отъ тоя платъ на първий праздникъ. „Това е пр-Ькрасно, чудесно!" 
се чувало навредъ. Всички били очаровани и царь-тъ отъ радость 
далъ на лъжци-т^^ звание: придворни ткачи. 

Ц'Ьла ноппъ пр']^дъ праздникъ-тъ тъкачи-гб работили: тии запали- 
ли повече отъ дв'Ь дузини скЬит, Всички вид^^ли, че тии бързали 
да искарать др^хи-т^Ь на царь-тъ. Лъжци-тЬ се пристрували, че сне- 
мать платъ-тъ отъ станове-тЬ; р']Бзали въздухъ-тъ съ ножици — като че 
ли кроили: пгали съ игли безъ конци и най-сетн^^, казали: „др^^- 
хи-тЬ с& вече готови!» 

Царь-тъ дошьлъ при гбхъ наедно съ свита-та си. Яъжци-т^ 
дигали една-та си ржка нагор*]^ вато-че държели н^што и казвали: 
„ей на панталони! ей на сюртукъ! а това е мантия!'' И така на- 
татъкъ. Наши-г]Ь др']^хи сл^. леки като паяжина; кога ги обл']^чете, 
ште помислите, че ништо не сте обл^Бкли, — нъ въ това се и за- 
ключавать тЬхни-г]Ь хубави качества. 

— Да! повторила свита-та, кояго ништо не виждала, зашто- 
то ништо н^^мало. 

— Не желаете ли Ваше Величество да се съблЬчете? Ний 
ште ви обл^Ьчемъ нови-тЬ др^Ьхи, за да се видите въ огледало-то. 

— Ахъ, — казвали прислтствуюшти-гЬ какъ добр'Ь ви стои ! 
Какво е изрядно н']^што! 

Оберъ-церемониймейстерь-тъ обявилъ, че балдахинъ-тъ , който 
ште носять надъ царь-тъ, е готовъ. 

— И азъ сьмь готовъ ! казалъ царь-тъ. — Добр* ли ми сто- 
шть др-Ьхи-гЬ? 

Той се повъргЬлъ оште ведижжь пр-Ьдъ огледало-то за да се 
убЬдять, че царь-тъ вижда др-Ьхи-тб си. . . . 

Камергери-гЬ, които тр4бовало да носять отзадъ поли-гЬ на мантия- 
та му, хванжли съ дв-Ь-гЬ си ржц^Ь, като че наистина държали поли. 



39 

Царь-тъ твжгь пр-Ьзъ ц1&лий градъ подаь ввликол^пний бал- 
дахинъ. Всички-гЬ столични жителе излезли: кой на улип;а-та, кой 
по про8орци-г6 да гледагь. Господи, Боже мой, какви с;!^ хубави 
нови-гб др-Ьхина царь-тъ ! повтаряла всички. Никой не кавовалъ, че 
невижда ништо, заштото всякиго било ст1)ахъ да не го нарекжь 
глупавъ или недостоенъ за служба-та му. И така никои царски др*- 
хи н^Ьмали такъвъ усп']&хъ като тия. 

— Гледайте, че е голъ! извикало едно малко д^Ьте. 

— Чувате ли, какво казва невинний младенець? казовалъ баш- 
та му и людю-т* захванжти да си шепнжть, какво казало малкото 
дЬте. 

— Та той голъ ! захванл^лъ да вика всичкий народъ. Тия ви- 
кове смаяли щрь-тъ, заштото и той билъ увФренъ, че народъ-тъ е 
правъ. Нъ той казвалъ въ себе си: ^не тр^бова да ги слушамь!^ 
А камергери-т4 вървели отзадъ гърд^ливо и съ усердив носили не- 
сжштествуюшти-гЬ поли на мантия-та. 

ЛНДВРОВНЪ. 



Имало н^кой си, който обичалъ да говори истина-та и за вся- 
ко н^Ьпгго да казова правото, затова и д^^ какъ отишьлъ все го 
испжждали, така пггото горкий много испаднлклъ и н^Ьиало вече к;&д'Ь 
да иде глава да подслони; най-наподирь отишьлъ на единъ мона- 
стирь дано го прибержть. Игуменъ-тъ, като го вид^лъ, попиталъ го 
отъ д* е, што тръси тука, и зашто е до толкова испаднл^лъ. 
Истиннолюбко му отговорилъ: „испаднжлъ сьмь и сьмь злочесть, за- 
штото искамь всякога да казовамь право-то, и за това отъ всяк^д^Ь 
ме гонять и пждять, заштото тоя, който обича да казова право-то, 
него, кажи, че никой не го обича. *^ — „Ба, реклъ игуменъ-тъ, не 
СА1 всичкй-гЬ людю каквито си ти вид'Ьлъ н^Ькои и други, ето на, 
азъ обичамь истина-та и почитамь тия людю д*то казовать право- 
то, и за това штж. те приберж въ монастирь-тъ си, стой тука и 
н'Ьмай грижа за ништо.'' И така пригодилъ му отъ всяка една 
страна вече да е добр*. 

Въ монастирь-тъ имало няколко такива непотр'Ьбнн вече жи- 
вотни, и игуменъ-тъ искалъ да ги продаде, нъ като се боялъ да 
проводи на пазарь другиго никого отъ людю-гЬ си, да не би да 
скр*1Б&ть отъ пари-гЬ, той повикалъ истиннолюбка и пр'Ьдалъ му дв'Ь 
магарета и единъ катжръ да иде на пазарь-тъ да ги продаде. Истяи- 



40 

нолюбво велъ магарета-та и катжръ-тъ и отшпьлъ на па8арь-П| та сто* 
ядъ тамъ и чакалъ да дойде еЬеой да гв вупи. 

Сл']&дъ малко ето ти вуповачи се явили и дошли та го по- 
питали: я^^^ вашто на едно-то магаре опашка-та е откя^снжта, а 
пакъ друго-то е толкова оскубано!'' Истиннолюбво отговори лъ: «Ма- 
гаре-то, дЬто му е отв^&сн&та опашка-та, е л']^ниво и л']Ьга въ каль- 
та, и като го теглили ратаи-т^Ь ва опашка-та да го вадать отъ каль-та 
отк&сн&ли а; магаре-то, Д']^то е оскубано, е много твърдоглаво и 
не рачи да върви никакъ, за това като го били-били съ много бой 
си^&кн^8^[и му ковина-та, а кат&р^^-тъ е старъ много и при това е 
и хромъ. '^ На това куповачи-тб му казали : „кога е така тия жи- 
вотни ги не бива и не с& ва-въ работа. ^ Истиннолюбко отговорвлъ : 
,, Ако да б^ха добри и за-въ работа игуменъ-тъ не пггЬше да ги про- 
дава ? Това като чули куповачи-тЬ оттеглили се, и, като се расчуло 
това ивъ паварь-тъ, не ги купилъ никой животни-тЬ, и тава истин- 
нолюбко си ги вакаралъ пакъ вечерь-та на монасгирь-тъ. 

Игуменъ-тъ, като вид^^лъ животни-тЬ, че не с& се продали и ги 
връшталъ, попиталъ го вашто ги връшташь, не се ли нам']Бриха куповачи 
ва тЬхъ? Истиннолюбко отговорилъ: „идваха мнозина да ги гледать 
ва да ги купять, нъ ме питаха ва недостатъци-гб имъ, и азъ имъ 
кавахъ право-то, че ако 6'Ьха добри н^^маше да ги продаваме. Игу- 
менъ-тъ, расърденъ, рече му: Приятелю, имл^ть право тия д^Ьто С21 
те п&дили отъ всяк&д'Ь, ти не си билъ чов']^къ ва държаню. Азъ 
обичамь право-то, нъ такъво право, противно на интереси-гЬ мя, не 
ми е драго; ва това, побратиме, земи си гдава-та и иди кжд'Ьто ти 
очи-г]Ь видять.^ И така сиромаха истиннолюбка исп&дили го и отъ 
монастирь-тъ. 

(Отъ Гайда-та). 



6ъ ср'1дъ ношть срешта нова-та година, единъ старець стоялъ 
на проворець-тъ си и гледалъ съ единъ погледъ на откол'Ьшно ог- 
чаяние, тд нагор'6 на неподвижно-то съ зв^Ьзди украсено небо, тд 
надол% на тиха-та сн^гопокрита земя, на която никой не билъ тол- 
кова влочестъ, колко-то него. Уви! гробъ-тъ му стоялъ близу до 
него, покритъ само съ сн^гъ-тъ на старость-та, а не и съ велени- 
на-та на младость-та; и той нЬмалъ ништо да изнесе отъ тоя бо- 
гатъ св'Ьтъ, ништо осв^Ьнь мечти, гр'6хове и бол'Ьсти, едно съсипа- 
но тЬщ една опустяла душа, едно сръдце пълно съ отрова и една 



41 

старость пълна еъ расваяние. Негови-тФ хубави младини В7>р14ля 
се сега около него като призраци^ и го дърпали камъ св^тла-та оная 
ааранБу когато за пръвъ пжть башта иу го турилъ на кръстоп&ть^тъ 
на животъ-тъ, връстопжть, който на д^сно, по видЬла-та п&тека на 
доброд'Ьтель-та води камъ една широка и мирна страна, пълна съ 
ев^ктлина и плодове и ангели, а на лгЬво сваля камъ врътитани-тЬ 
на порокъ-тъ, въ една тъмна яма, пълна съ навапала отрова, пъл- 
на съ разярени змии и мрачни задушителни пйри. 

А ! змии-г]Ь били около тръщт% му и отровни-г]Ь капки на е- 
8икъ-тъ му, и той знаялъ сега, дЬ се намира. 

Бесчувственъ и съ една неизразима жалость викалъ той сега 
нагор*! камъ небо-то: „Върни ми младость-та! 0, тате, тури ме пакъ 
на връстоп&ть-тъ за да мог& другь изборъ да направа !^ 

Нъ башта и младость откол^ вече биле заминали. Той вид&1Ъ 
блудяшти огньове да играь&ть надь блата-та и да изгасвать надъ 
гробишта-та, и извикалъ : това с& мои-гЬ луди дни ! Вид'Ьлъ една 
зв1Ьзда да 6*6^ отъ небо-то, да блъсва въ паданю-то си и да се 
изгубова въ земя та : това сьмь азъ ! извикало раскървавено-то 
му сръдце, и ус^Ьтило змийски-тЬ з&би на раскаяше-то да се 
вливать дълбоко въ рани-тЬ му. 

Пламн^&ло-то му въображение му показовало ноштни скитници, 
които добили по покриви-тЬ, в'Ьтрени-тЬ мелници вдигали си запла- 
шително р&ц^-тЬ, и едйнъ мрътвець, оставенъ въ праздна-та гроб- 
ница, зелъ малко по малко негови-тЬ чьрти. 

В 'р'Ьдъ тая борба, чула се ненадМяо отъ кула-та музика-та 
за нова година, като далечно черковно пЬние. Той дошьлъ въ у- 
миление — погледалъ около хоризонтъ-тъ и далечь надъ земя-та, 
и помйслилъ приятеле-тЬ на младость-та си, които сега, пд-честити и 
пб-добри отъ него, били учителе на св^Ьтъ-тъ, башти на честити 
д1ца и благословени м&жю, и реклъ : „ ! и азъ можахъ като васъ 
тая първа ношть безъ сълзи ца пр'Ькарамь, ако желаяхъ. — Ахъ, 
и азъ можахъ да бжд& честитъ, мили родителе, ако 6'Ьхъ испълнилъ 
молитви-т1Ь и наставленията, които ми давахте на нова година!'' 

Въ това трескаво напомнованю на млади-гЬ си години, нему 
му се сторило, като че се иснравиль мрътвець-тъ съ неговв-т1} 
чьрти въ гробница-та, като че се прЬобърнжлъ, споредъ суеверие- 
то, че срешта нова гадина имало призраци да се явявать, на 
единъ младъ и зеленъ юнакъ, който въ пол)Жбние-то на хубавий 
капитанский момъкъ, вади си единъ трънъ и яеговий пр-Ъдишенъ 
цъвтнжлъ образъ горчиво му се м'Ьрнж.1ъ пр^дъ очи-гЬ, 



^ 



42 

Той нвмоямлъ вече да гледа — скрялъ си очж-й — хиля- 
ди топли съл8и протекли въ сн4гъ-тъ, като че се бФха турили да 
исчериать ивворъ-тъ си — и той плочепгкомъ извикалъ пакъ по- 
легка, бв8ут*шно и безчувствено : „Дойди на дир-Ь младость^ дойди 
надир* ! * 

И тя дошла надир'Ь; ваштото всичко това не било друго ос- 
в^нь единъ страшенъ сънъ срешта нова година : — той билъ оште 
младъ. Само негови-тЬ погр^шки не били сънъ; нъ той благода- 
рилъ Бога, че като младъ оште, можялъ да се върне отъ кални- 
тЬ пжгеки на порокъ-тъ, и да вл^зе пакъ въ вид^лий пжть, кой- 
то води камъ вемя-та на изобилие^то. 

Върни се съ него, младий ми читателю, ако стокшь и ти въ 
неговий кривъ пжть! Ште дойде день когато тоя страшенъ сънъ 
ште баде твой садия ; нъ и да се кдсашь, да викашь тогава : въ- 
рне се мдадость, младость-та не щте да се върне вече. 

Жянъ Подъ фрндригь Ряхтвгъ 



Въ една тЬсна и яка тъмница у единъ гол'Ьмъ турски градъ 
билъ ватворенъ единъ клетникъ затворникъ. Лоши людю го окова- 
ли въ вериги и го хвърлили въ тъмница. 

Въ тъмница-та било влажно, тъмно и студено. Нам^Ьсто постел- 
ка, хвърлили му една съдрана рогозина. Давали му само хл'Ьбъ и 
вода. Той седЬлъ тамъ много години — бл^Ьденъ, боленъ и гри&о- 
венъ. Слънце р'Ьдко гр'Ьяло на малкий му прозорецъ, чистъ въз- 
духъ не влизалъ въ тъмница-та. Жално мислилъ той за мили-тЬ си 
роднини, за малки-тЬ си Д'&чица; мислилъ, че може би тии одавна 
вече да еж го забравили и да мислятъ, че е умр^Ьлъ. А што ли 
става тамъ въ милата му татковина? 

Той приближилъ до прозорецъ-тъ. Л'6тна-та вечеръ била за чудо 
хубава. Слънце-то захождало задъ гора-та и огр'Ьвало връхове-т^ 
на др^Ьвета-та съ хубава чървеникава св'Ьтлвна; людю върв']^ли и 
яздили по улици-тЬ. Тьмница-та била на високо, та чов1Ьци-гЬ се 
виждали долу малки. Той имъ 1ззвикалъ, нъ никой го не чулъ. По 
сине небо хвъркали птици. Пр'6дъ прозорецъ-тъ тихо се вилъ орелъ. 

— Орлю, орлю ! извикалъ му затворникъ-тъ ; седни при мене на 
прозорецъ-тъ, прикажи ми, што става на земя та, исп'6й ми една п1^сня. 

Орелъ-тъ отговорилъ: «Н*, прозорецъ-тъ ти е твърд'Ь малъкъ. 
н^ма д'Ь да седна. Шма да ти прикажи, што се върши на зе- 



43 

мя-та, даштото на р%дво се спуштахь на нея. Гн%81о-то св т& на 
най-високи-тЬ пештери и на стари<тЬ джбю, далечь отъ лоши-14 
людю да ми не растурять гн'Ь8до*то. Н'Ьиа да ти п^щ и^севЬу ва- 
штото никога не п']&1& на зеия-та. Авъ се иввисявамь високо и ви- 
соко, и мои-гЬ п-Ьсни слуша само в^чно-то слънце. 

Базалъ това моштний орелъ и гърдо се издигнл^лъ камъ не- 
бо-то съ широки-т^ си крила и се изгубилъ отъ очлтЬ на затвор- 
никъ-тъ. 

— Яебедю, лебедю ! прикажи ми^ што става на земната исп'16 
ми една тгЬсия. 

Лебедь-тъ отговорилъ: ^ЯЬ н^Ьма да ти прикажи, какво се 
прави на вемя-та. Азъ плувамь всякога по вода-та, по чиста-та и 
хладна вода, меж1[у зелена-га тръстика. Утринь рано въ зори, кога 
стане вода-та чьрвена, азъ викамь високо на заря-та : добро утро ! 
Шма да ти н]^ш п']ксня, — азъ штж исп'Ьщ тгЪсая кога да уми- 
рамь. • • •* И лебедь-тъ хвръкнжлъ по въздухъ<тъ съ б^лит^ ль* 
скави крила. 

— Врабченца^ врабченца! седнете на проворче-то, прнкажЪте, 
какво става на веия-та! Исп1йте ми п^Ьсница! ,»Цръкъ, цръкъ! 
Нямаме вр'Ьмб ! Ми трФбова оште да кълвемъ врънца, които во- 
д$нчарь-тъ неусетно расипа. • . •' 

Нъ отеднжхь пр']Ьхвръкн;&ло сивичко птиче, вавъртбло се пр^дъ 
прозорець-тъ и кацнлию на желбвна-та решетка. 

— Добро утро, славийче ! Да си живо и здраво, мило птиче, 
че ме обиде ! Прикажи ми, какво става на земя-та, попМ ми пЬсница. 

,Да ти ирикажж што става на земя-та, да ти попФж п^Ьсня,'' 
подкачило славийче-то. 

И зап'Ьло съ такъвъ гласъ, штото горкий затворникъ поро- 
нилъ сълзи отъ радость, падижлъ на рогозина-та и все плакалъ и 
слушалъ. . . . 

Славий-тъ п'1лъ: » Вчера утрина въ зори, б^ше хладно и при- 
ятно ! Азъ пр'Ьхвръкн&хъ на твоя-та кжштица, вацнжхъ на зелено- 
то ор']^хово клонче пр^^дъ отворений прозорець и все п'Ьхъ и тАхъ. 
Твое-то малко д'Ьтенце б'6ше въ люлка, като ме вид4, отвори го- 
л-Ьми-тЬ си ясни очички и запита: „кжд4 е тате? кжд4 е тате'^ 
и слушаше п-Ьсни-гЬ ми. . • • 

^Твои-гЬ роднини плачать, кога си докарать на умъ-тъ за те- 
бе. Тии те обичать, много те обичать, много нмъ се иска да те 
видять. Не грижи се ! Богъ види, че ти си правъ : лоши-гЬ людю 
ште те пуснжть и ти пакъ ште изл^Ьзешь на свобода, на вид*до, 
на чистъ въздухъ! 



9Д'1ца-та ти ште те миявать и ц^овать. Штв бжке тиха лгк- 
ня в'Ьчбрь, трайна сЬнка ште се проточи подъ др'Ьвета-та^ на слън- 
це ште заяьска стъкло- го но проаорци-тЬ; а ти ште седнишь на 
стълба-та и ште прикавовашъ на дфца-та, кавво си теглвлъ. 

^Ште ги учишь, кога порастжть, да не давать на лоши-т% да 
правять лоши работи, да се не сърдять на лоши-тЬ людю, а да 
модять Бога, всички-т^Ь людю да се обичать едни други като братя. . . 

^Т/[ дЬца-та ти ште те послушать. Кога тии пораст&ть, ште ги 
видишь добри и честни, ште видишь, какъ тии помагать на сиро- 
маси-г6. Ти ште жив1Ьешь иного и няого ! Коса-та ти ште поб'Ьл'Ье, 
нъ сръдце-то ти радостно ште тупа? 

9 И кога умрешь, всички-тЬ ште плачать за тебе и съ моленю 
Бога ште те ваяес&ть на зелено- то гробиште, въ ясенъ и слън- 
човъ день. Надъ гробъ-тъ ти ште насадять цв^то и азъ всяка зарань 

ШТЖ П*а надъ ТВОЙ-ТЪ ГробЪ. . . • (Ял „Дл1Л. Свптъ^). 



Роенодъ, 1з;хсх*аагжъ ж ож^схар 



Бога Господь ходилъ по земя-та, е№яжь огладн^лъ много. 
Срешнд^дъ единъ циганинъ и му казалъ : „дай ми, чов^Ьче божи, 
едно парче хл^кбъ и пустни ме да пр'Ьноштовамь и да си починж. 
Циганинъ-тъ го въвелъ въ ишликъ-тъ, а тамъ било нечисто и во- 
нЪшто, и реклъ му: ^почини, а хЛбъ н^^иа да ти дамь, че н^&- 
ма и за мене ; днеска малко напросихме, проклети-тЬ людю не да- 
доха повечко, — да ги убие Господь.* — Не гр-Ьши, чов4че, му 
реклъ Господь, ти много си събралъ, а всичко си испилъ по кръ- 
чми-тЬ,'' — „Да ме убие Господь! не сьиь ги испилъ,'' казалъ 
циганинъ-тъ. — Тогава Господь проклелъ циганинъ-тъ, да се ски- 
та по св'Ьтъ-тъ отъ едно мЬсто на друго, ишливъ-тъ му да е вся- 
кога нечистъ, и всякога да проси отъ други-гЬ, всякога да псува 
и да се кълне, а никой да го не варова. Напоконъ Господь оти- 
шьлъ при овчарь-тъ и му казалъ : ,,дай ми, синко, н']Бшто да по- 
хапна и постели ми да посвщ и да си починж.^^ Овчарь-тъ го на- 
хранилъ и послалъ му подъ дебелий горнякъ на с^нка кабаница - 
та си. Д^до Господь си починд^лъ и благословилъ овчарь тъ да 
бл^е всякога ситъ, да гоштава всякого и да си лежи и спи на сЬн- 
ка подъ кйчести-гЬ др'Ьвета. А да му не е мжчно, Господь му 
дадъ кавалъ и реклъ му : „да б&дешь благословенъ ? всякога^ да 
си веселъ, свири си съ кавалъ тъ и вжшта-та ти да е дебела сЬн- 
ка и меризлива гр^вл.^^ 

(Отъ сбоРВИКЬТЪ ВА Л. КлРАВеЛОВА^ 



45 



Ъ^вЛЛт^ сжв1ги 1Л, 7ЛЛЬьчжx^й.''x^й^ 



Една жена била мвого вла^ напуств&ла х^к-жь тъ си> и роди- 
ла дЬте — и то като нея зло. Д^те-то й псувало всякого, войто 
пр^Ьминовалъ пр'Ь8ъ п^ать-тъ, псувало просяци-тЬ, псувало сиромаси- 
те и всякого. Еодкото повече расло, толкова пб-лошо ставало: ве- 
ло да псува и хайка си. Еднажь иайка му го изнесла на дворъ- 
тъ^ а то я попитало : ^чуе ли хЬсечина-та, като те псувамь и ка- 
то псувамь и други-гЬ людю?^^ А въ онова вр']кме м'Ьсечина-та хо 
дяла бливу до вемя-та, та всякой можал^ь да я хване съ ржка-та, 
а пЬкога ходила и по вемя-та. — ^ А ако те чуе пгго те е грижа? "^ 
казала майка-та на д^те-то си. — «Ште ми се расърди/ казало 
д4тб-то. — ,Нвка се сърди. *" — А въ това вр-Ьме миновала мЬ- 
сечина-та и чула што кавовать за нея, и рекла имъ : «Ахъ, про- 
клети проклетници! ахъ, з&хи трияськлети! Да даде Господь ни- 
кога да не прокопсате^ всякой да б:Ьга отъ васъ, като отъ тала- 
ед^мъ.'' И х&сечина-та си отишла. Зла-та жена искала да си отвър- 
не, ваштото х&сечина-та я проклела, и чакала кога мине х&сечи- 
иа-та и се запр'6ла на пжть-тъ, та да си отвърне. Едн&жь м^Ьсечи- 
на-та се вапр^Ьла, а жена-та, като я видЬла, вела нечиста пелена 
и я завила съ нея. И отъ тогава х&сечиш-та се вдигн&ла толкова 
високо както е сега, и проклела жената да стане на змей: отъ 
нея се и родили змеево. Майка-та съ синъ-тъ си жив^Ьли много 
врФме и много людю изяли. Тии опгЬли да изяд&ть всичкий св'Ьтъ, 
да не бялъ свети Георги. Св, Георги утрепалъ майка-та, а свети 
Тодоръ синъ-тъ, а тия змееве, които ходять по земя-та, еж т^хни 
увуки. 

(Отъ ОВОРНЖКЬ-ТЪ Вж Л« КАРАвеловъ). 



Заженило се слъчице-то и допратило да калеса всички-тЬ 
земни животни на свадба-та си. Вси-тЬ четвороноги и хвъркати на- 
дошли, само едного тарля пЬмало, ето ти най-подирь пристигнжлъ 
и той възс^днл^лъ на магаре. Слънце-то го посрештнжло, здрависа- 
ло го и вл'ки1о да нагласи и да настои да сложять трапеза на го- 
стю-тЬ, а тарле сложилъ пр^дь магаре-то си вх&сто с^Ьно 6'Ьлъ ка- 
мень, и влФзлъ внл^тр'^ при гостю-тЬ. 

Сл^дъ малко слънце-то изл^кзва да навиди и подяремци-гЬ на 
госпв-тЬ за да настани да нахранять и тбхъ^ и, като виада пр'Ь^ 



4д 

тарлевО'То муле ваМень сложени , ваштва кой е направшгь това и 
зашто го 6 направилъ. Тарле отговорилъ, ^е не е други, а той са- 
иий е направилъ това, за да приущ муле-то си да яде каменю. 
Като го попитали, че зашто така? — Запггото, реклъ тарле, друго 
спасение н']^ма ни за насъ, ни за добитъкъ-тъ ни. Сега имаме са- 
мо едно слънце, и пакъ, като напече л1^тЬ^ изгаря и тр']Бва и го- 
ра, ами като се нав^к^дять оште н'Ьколко слънчица и захван;11ть да 
гр^шть неразбрано едно пр'Ь8ъ друго, разум^^ва се, че ште изго- 
рять всичко и неште остане нипгго друго, съ какво да си хранимъ 
добитъкъ-тъ, осв']&нь каменю, и за това виждамь за добр'Ь отъ се- 
га да ги приучваме. 

На тоя отговоръ всички-гЬ останжли зачудени и рекли : „пра- 
во казова тарле, а заштото камень не се яде и съ камеше не се 
жив^е, за това п6-добр'Ь е да се не жени слънце-то. Това рекли 
и се разишли, и слънце-то останжло неженено. 



Испървенъ земя и людю н^Ьмало. На всявад^ било вода. Има- 
ло само Господь и дяволъ, които жив^шли тогава наедно. Единъ 
П2&ть Господь реклъ на дяволъ-тъ: „хайд'Ь да направимъ земя и 
людю/ — „Да направимъ, отговорилъ дяволъ-тъ, ами отъ д'6 да 
земемъ пръсть ?^ — »Подъ вода-та има пръсть, реклъ Господь на 
дяволъ-тъ, вл4зъ та извади малко.* — «Добр*,** отговорилъ дя- 
волъ-тъ. — ^^Пр-Ьди да се спуснешь ама, казалъ Господь на дя- 
волъ-тъ, кажи: съ Божя сила и съ моя! тогава ти ште стигнешь 
дъно-то и ште нам'Ьришь пръсть.'' 

Дяволъ-тъ се спусн2&лъ, нъ не реклъ първо: „съ Божя сила 
и съ моя!'' ами: „съ моя и Божя сила.'^ За това и не стигн&лъ 
дъно-то. На вторЕ^ пжть пакъ така направилъ и пакъ дъно-то 
не стигнжлъ. На третий п&ть вече казалъ: „съ Божя сила и моя!'^ 
и тогава стигнллъ дъно, и съ ноте-т^^ си закачилъ малко пръсть. 

Нея пръсть Господь я турилъ надъ водата и станлию малка 
земя. Дяволъ-тъ, като вид]^лъ това, намислилъ хитрость такъва : по- 
канилъ Господь да спять, та кога заспи Господь, да го бутне въ 
вода-гь, че да остане самъ той и да се прослави, каквото той ужь 
е направилъ земя-та. Господь знаялъ това, нъ легн&лъ и се пр^- 
сторилъ, че спи. Тогава дяволъ-тъ става, зима Господа на р&ц'Ь и 
тръгнова к^&д'Ь вода-та за да го хвърли; той върви -кжкЬ вода-та, 
а земя-та расте. Като не стигн^&лъ вода обърн^&лъ се пакъ на друга 



4? 

• 

С1!рана, нъ пакъ до вода-!Га не сгйгнжлъ. ^^огава се обърв&яъ и на 
трета страна, и, като не стигн&лъ пакъ вода-та, турилъ Господя на 
зеия-та, па легн&лъ и той. Като поспалъ малко, руинжло му, че 
остан;1ла оште и четвърта страна, зима Господя и го понася кжд^Ь 
водата, нъ все пакъ не стигн^&лъ до нея. 

Тогава и дяволъ-тъ разбувда Господя: „стани, Господя, да 
благословимъ земя-та, — вижь, колко тя пораснж, дод^^ нии спа- 
хме !*' — „Когато ме ти носи на все четире страни, за да ме хвър- 
лишь въ вода- та, и направи кръстъ съ мене, азъ благословихъ зе- 
мя-та,** казова д-Ьдо Господь. Дяволъ-тъ се расърдилъ за това, ос- 
тавилъ Господя и иоб^твжлъ отъ него. Като остан^&лъ Господь са- 
мичькъ и като порасн;оа земя-та така много, штото слънце-то не- 
хохе да я покрие, той сътворилъ въ духъ ангели, и проводилъ 
ангелъ-гь война^ за да повика дяволъ-тъ да го попита, какво да 
стори, за да пр'6стане земя-та да расте. 

Въ това вр']&ме дяволъ-тъ сътворилъ коза-та, и, като щ%лъ 
при Господя, ос^^длалъ пърчь-тъ, комуто направилъ юзда отъ пра- 
еа : отъ тогава и до сега кози-тЬ им&ть бради. Ангели-тЬ, като ви- 
д^Ьли дяволъ-тъ, че язди на пръчь, присмели му се, а той се ра- 
сърдилъ и върнжлъ се назадъ. Господь тосъ-часъ сътворилъ пчела 
и вазалъ й: „иди скоро, та кацни дяволу на рамо-то и слушай, 
какво пгге приказова, че дойди да ми обадишь.'' 

Пчела-та отишла, кацн&ла на дяволъ-тъ на рамо-то, а юй при- 
казовалъ : „Ехъ, глупавъ Господь ! Не знае да земе единъ прътъ, 
па да кръстоса на все четире страни и да каже: „стига толкова 
земя!"" ами се чуди какво да нрави!'' Пчела-та, като чула това, 
избрънчала и хвръкнжла отъ рамо-то му. Дяволъ-тъ се обърн&лъ, 
та я вид^ъ и испопържалъ я. 

Като дошла при Господя, пчела-та му обадила^ какво прива- 
зовалъ дяволъ-тъ. Господь направилъ това и земя-та пр^бстанжла да 
расте, а на пчела-та казалъ: „отъ твой-тъ медъ да н']^иа отъ сега 
нататъкъ ништо пб-сладко на земя-та.^ 

Сл^дъ това Господь направилъ отъ калъ чов'6къ, отъ когото 
се размножили по земя-та много людю; и, като захван&ли да уми- 
рать, Господь повикалъ дяволъ-тъ и го поканилъ да жвв^шлъ на- 
едно. Дяволъ-тъ се съгласилъ подъ такъвъ сговоръ : живи-тЬ людю 
да б2БД&ть на Господя, а умр'&ш-тЬ негови. Господь се съгласилъ 
на това, а за да не умирать людю-тЬ скоро, направилъ да жи- 
в-^щть по 200 и 300 години. 

Сл^дъ много вр'1ме, като вид']&лъ Господь, че умр1§ли-т6 ста 
вий повече отъ жввт-тЬу и даводъ-тъ има пб-много людхе отъ не 



48 

го, ТОЙ поискалъ да развалга съ него сговоръ-п, а не вваАлъ какъ. 
Заради това питалъ н^^кои отъ негови-тб людю, като Авраама, Мои- 
сея и Иовупа, иитаяъ и ангели-г]^, нъ ниеой немоглъ да иу обади, 
чакъ да развали тоя сговоръ. Зели да испитовать за това дяволъ- 
тъ, и едв^&жь едияъ отъ Господеви-тЬ людю го попиталъ: „Докато 
сте направили сговоръ съ Господа, живи-тЬ людю да с& негови, а 
у|ф'Ьли-гй твои, може ли Господь да развали тоя сговоръ?*' — 
,,Самъ Господь неможе, стговорилъ дяволъ тъ, а неговий синъ може, 
ако само направи да му се роди синъ оп духъ-тъ му, а яЪ както 
се раадать и други-т4 людае.** 

Еато обадили това на Господи, той зелъ да мисли: „Еакъ мо- 
же съ духъ-тъ мой да ми се роди синъ на земя-та пр1^дъ всичкий 
св'Ьть!*' Мислилъ^ мислилъ, и неможалъ да намисли. Споради това, 
той самъ единъ п&ть попиталъ дяволъ-тъ: ^Какъ могж да направя 
да ми се роди синъ само отъ духъ-тъ ми?" — ^Твърд* лесно, 
отговорилъ му дяволъ-тъ, земи че направи отъ босилекъ — цв^Ьте 
една китка, тури я въ пазуха, и да пр1^спишь съ нея една ношть, 
като намислишь, че желаешь да ти се роди синъ отъ духъ божий, 
штомъ като станешь, да я проводишь на благочестива ц^Ьяом&дра 
Мария, сестра Йорданова, за да я подуши, и тя ште стане непраздна. 

Господь направилъ така, каквото му казалъ дяволъ-тъ, и прово- 
дилъ съ ангела Гавраила босилекова-та китка на ц^^лом&дра Мария, 
който й казалъ : ^носш ти отъ Бога дарба отъ хубаво цв^те китка, 
подупш я, че да видишь, колко хубаво мерише!" Тя зела китка- 
та и я помирисала. Сл'Ьдь два-три деня Мария стан^к^ла тежка. 

Едн;&жь тръгнала Мария съ брата си Иордана да иде въ чер- 
нова, и, като приближили до черкова-та, Иордану му хрумнало, как- 
во ште му се см^Ье&ть людю-г]^, като върви съ сестра си, така ка- 
то тя оште е мома, а е тежка, — и така й казалъ: ^Почакай, 
сестро, тукъ малко : азъ шт& се върн& до дома, и сега шта дойдя1 
пакъ.'' Отишьлъ у дома си, възсЬднжлъ конь-тъ и зелъ си сулица въ 
р^&ка, па като пристигн^&лъ до сестра си Мария, мушнжлъ я съ су- 
лица -та надъ мама-та. Тя му уловила съ р&ка сулица-та, измжкнжла 
я изъ гръди-тЬ си и му казала : „почакай, братко, да ти утриш 
сулица-та, за да не те наб'6дять людю-гЬ, че си ме ти муши^игь,' 
— и съ скутъ-ть на др^Ьха-та си я утрила отъ кръви. 

Иорданъ заб'1гн&лъ тогава, а отъ рана-та Мариина, што се 
откри надъ мама-та й отъ сулица-та на братъ-тъ й, роди се Иисусъ 
Христосъ по духъ Божи, а Мария си остана пакъ ц1лом&дрена. 
Като чулъ Господь, че се родилъ Иисусъ Христосъ, поржчалъ по- 
дврь 33 години да го връстять. 



49 

Иорданъ заб^Ьгнжлъ въ далечни страни, и подирь иного вр'6ие, 
Бато чулъ оть людю-гЬ, какво чудо Божю станжло съ сестра му 
Мария, вавърнлигБ се дома си и молилъ сестра си да го прости. Тя 
му казала: „като се п^внавашь, че си сгр'1шилъ, отр1^жи си рядка- 
та, съ която ме прободе, — тогава шта ти проста." Той си от- 
р^глъ рл^ка-та, ватова се и посветилъ. 

Иисусъ Христосъ застжпилъ м^Ьсто-то на Бога и кавадъ дяволу : 
,,Авъ штж ти отнем& умр'6ли-гЬ людю, ва да станжтъ всички-т^^ мои.^ 
— ,,Еакъ ште ги отнемешь, отговорилъ му дяволъ-тъ, когато авъ 
имамь сговоръ съ башта ти, гиви-тЬ да сл; негови, а умр'Ьли-гЬ 
мои.' — 9 Ти имашь сговоръ ва това съ башта ми, а н'Ь съ мене,^ кавалъ 
му Иисусъ. Дяволъ-тъ н']Ьмало какво да стори , самъ се ивлъгалъ. И 
така ее развалило вече съвсЬмъ другарство-то на Бога съ дяволъ-тъ, 
което другарство траяло помежду имъ осмстотинъ хиляди години, 
отъ сътворение-то на св-Ьтъ-тъ до роадение-то Иисусъ-Христово. 

Като му отнелъ Христосъ умр'Ьли-тЬ людю, дяволъ-тъ тогава 
нодговорилъ пакъ Евреи-гЬ да го нев^ровать въ ништо. Евреи-т]& 
послушали дяволъ-тъ и вели да тръсять Христа да го убижть. Ка- 
то немогли да го нам'Ьрять, заштото го непознавали, подканели едного 
отъ негози-гЬ служители — Юда, да имъ го пр'Ьдаде. Юда имъ казалъ: 
дойдете еди на кое си м'Ьсто съ мене, дЬто ште бл;де и Христосъ, и авъ 
штж вем& да черп;& съ вино аиостоли-тЬ заедно съ него, па като дойде 
редъ да го почерпл^ него, штж се искашлямь и обърн& к&д^ васъ; 
ВИИ ште познаете, че това е Христосъ, впуснете се та го уловете. 

Юда пр']Бдалъ Христа, нъ знажлъ, какво той ште въскръсне, ва 
това отишьлъ та се об'Ьсилъ, че като дойде Христосъ да избави изъ адъ-тъ 
мрътви-тЬ, съ тбхъ заедно и него да избави. Нъ дод'Ь Юда се об'6силъ 
и отишьлъ въ пькло-то, Христосъ въскръснжлъ и избавилъ умр'Ьли-тЬ 
изъ него, а Юда не достигнжлъ, — и той си останжлъ таиъ въ пькло-то. 

(ОГЬ СБОРНИХЪ-ГЬ НА С. Т. ... и) 



(Отъ Андерсена *) 

Отъ онова вр'6ме отъ какъ Чарлсъ Дикенсъ ни е расказвалъ 
евоя-та прикаска за свиня-та, стига да я чуемъ само да загрухти 
ва да хванемъ да се см^^6мъ пр^^зъ-глава. 



^) Лмд^рсенъ^ прочутнй данскнй поетъ и рожанистъ се е роднлъ на 
1805 г. въ островъ Фиония. Оште въ най-кр'Ьхка въврасть той почув- 
ствова яавлоность камъ стнхотворство-то, и на дванадесета-та си година 
вече пишеше стихове и се радваше на една малка ренутацнйка въ родний сн 

Вътрсжа Хрюхожаш* 4 



50 

Е!динъ оть 11р'Ьподобни-т^ отЕЩ взелъ свиня-та подъ свое лич- 
но покровителство. 

А история-та ва „блудний синъ!"" Саиа-та мисль за нея пр'6- 
носва ви вече въ саиа-та ср']&да на свинска-та кочина. 

Ето пр^Ьдъ такъва една кочина 6'Ьха се спр'1ли еднжжь на- 
ши-тЬ кола, далеко таиъ пр'б8ъ-море, да кажеиъ като въ Швеция. 

Тая кочина б'1ше свр^на подъ саиа-та стр']Бха до ю&шта-та 
на ступанинъ-тъ селянинъ, па б'6ше исд&лбочена и подплеснжта на 
самий п;&ть въ село-то. 

Такъва кочина ви не сте вищдали и на-да-ли е бивало нико- 
га друга такъва на св^тъ-тъ. 

То б']Бше стара една парадна карета; извадили й б'1ха дъс- 
ки-т^^, што с^& за с^даню, смл^кн;&ли б^х^ колелата й, и така тя 
безъ цереиония пд-нататъкъ, лежаше на кореиъ-тъ си. 

А вшктр^ 6'Ьха запр^и четире свиню. 

За пръвъ п&ть ли б^ха влезли свите въ тая карета^ то е 
мжчно да го р']Бшииъ9 нъ че тя е била отъ край си нарочна каре- 
та, това се доказваше твърд! ясно отъ всичко, р'1п1итеяно отъ 
всичко — дори отъ парчета-та сахтянъ, што висяха опърпани отъ 
н']Бкогап1ний й покривъ. 

— Уфъ! Уфъ ! се чуваше извн&тр* карета-та. 

И карета-та пръш1яше и ехтяше. 

А наистина тр'Ьбова да признаеиь, че твърд! печално се 
довършаше нейно-то са;штествование. 



градъ, д'Ьто той рано остана сиракъ и б']Ьденъ. Тая ну ранна наклонность 
каиъ поевия-та ну въспр^оятствовй да се захване за нЬкоя полезна работа 
и, сл^дъ кного лутания насанъ нататъвъ, той ус1гЬ най-посл^Ь да нак^Ьри 
покровителство у едни нузикантн, които възлагаха гол^Ьжи надежди на хуба- 
вий ну гласъ и ну даваха уроцн. Нъ една ненад^Ьйна бол'Ьсть ну отне и 
нокровителн-гЬ и гласъ-тъ. Тогава той се р^Ьпл и напечата нного свои 
стихотворения, отъ които Умираюште-то дпте ннй гол^Ьнъ успФхъ и дори 
саннй врадь исказа благоволенне-то си, като отпусна на Андерсена сти- 
пендия за да свърши наукн-т'Ь си въ Копенхагенъ (1828). 

Скоро посл1^ това той обнародвй литературна-та си сатира Плту^ 
ванге птиь до Лмакъ^ която ина три издания. На 1830 г. той напеча- 
та първа-та си поетическа сбирка, която възбуди истинский въсторгъ; 
друга една сбирка, подъ название Фантазии и рисунки^ обнародвана 
подирь първа-та, откри въ него едннъ отъ велики-т'Ь поети на С^веръ. 
Въ вр'Ьже на п&туваню-то си по Германия той се запозна съ н^Ьнскн-т^ 
поети Тика и Шаннсо,^ които ну об'Ьштаха да запознаять съотечествен- 
ницн-т^ си съ творення-та ну. Пжтни-тгь очерки^ конто напечата слЬдъ 
завръштаню-то си, угодиха нного на царь-тъ и той ну даде ср']Ьдства 
за да направи обиколка по Нспания, Францня, Швейцария, Италия и Гер- 



^1 

01 

— Ерай на всичко ! врай йа беи^о што 6Ъ красно. 

Така въздишаше тя, иш пон^^, така можеше да въздиша. 

Пр^^ есень-та, докара се, нии пакъ да обиколинъ по тия 
1Лст^ и карета-та си стояше пакъ на пр']^дишно-то си и^^сто. 

Саио свишв въ нея вече н^^иаше. Т']^хъ б']^ха ги закарали 
въ гора-та и таио т6 б']^ха стан;&яи нбшто като чорбаджийки. 

На дръвета-та вече н^^^иаше нито листа, нито цв^тъ, — 
всичко откол^^ б^^ше улЪтбло; сега вече бури-т^ и дъждове-тб се 
распорездаха съ горки-тЪ дръвчета, както си шт^ха, — тЬ имъ 
не даваха нито една минутичка да се видять на рахатъ и да си 
отпочинжть; пр'&т6тни-тЪ птички всички бЪха исчезн&ли. 

Ерай на хубаво-то, край. И благоуханни зелений л^^съ, и жи- 
вително-то топло гр^^яше на слънце-то, и чуроликашв-то на пти- 
ци-тЪ — свършило се ! всичко се свършило ! 

Така н^^какъ излека си попръштяваха и тихичко си шептяха 
стволове-тб на високи-тб дръвета, а изъ д&лбочини-тб на шипко- 
вий шубржкъ, изъ сърдце-то на тогова, който таио сядаше счу еж 
тежко въздъхвате. 

Да ли Енязь-тъ на шипки-тб въздиша? 

Той е ц^лъ, една брада, най-хубава, зеленокичеста брада, лес- 
но е да го познаешь. Приижкни се пб-близу до нЪкой шубр&къ 
отъ шипка или триндафилъ есенно вр^^^ие, когато на него вече е^- 
ма ни единъ цв^тець, а с& остан;&ли саио едни-т& шиповини, ти 



машкя, плодъ на което б^ше знаженитЕЙ му романъ Импровизаторъ, редъ 
отъ сцени истинни и любопитни, които той усп'Ь да обл^^че въ 1ажни*т'Ь 
шарове (1834). Подирь шесть години, за да се избави отъ гонення-та и 
злоба-та на завистници-тФ си, той отп&тува за Италия и отъ тамъ за 
Въстокъ, отечество-то на сънипгга-та му, който и описа съ най-блеска- 
ви чьрти въ творение-то си Пазаръ на поепи-тг. Нъ нови критики го 
озлобиха оште пб-много противъ съотечественици-гЬ му и отъ тогава той 
прекара ц&шй си животъ въ пжтешествия изъ повече-то страни на Евро- 
па, дЬто слава-та му го пр^Ьдшествоваше. Осв'Ьнь гор^Ьпомен&ти-тЬ творе- 
ния Андерсенъ обнародвй оште много други, между които пд-видни с&: 
Чернокооюий^ драиа твърд'Ь сполучена; Албомь безъ картини^ редъ отъ 
фантастически расвази; Прикаски^ въ които талантъ-тъ иу се расври въ 
всичка-та си сила и оригиналность и които се пр^Ьведоха на много езици. 
Андерсенъ умр4 на 1875 г. въ Ролигебъ, току што б*шв, по случай на 
рождений си день, наименованъ сотшапйепг ^е Гогдге Ап ОаиеЪго§;. 

Творения-та на Андерсена се отличаватъ съ единъ духъ на тънка 
н прикрита ирония, съ чувство и мечтателность свойствении на сЬвер- 
ни-т% народи и съ една богата, истинно въсточна фантазия. Това съ- 
единение на разнообразни качества способствова за да направи отъ него 
единъ отъ ш^-оригинални-гЬ поети на тая епоха. 



52 

честб можешь тамъ да видишь доста го;гб1гачво, веленокичесто тур- 
ло-кичорЪу — това е то Князь-гь на шипки-тб или Царь-тъ на 
триндафили-т^Ь. 

У царь-тъ на триндафилв-тб, на саиа-та му иакупша расте иа- 
лечькъ веленъ листець, — това е негова -та настойничЕа. 

Кня8ь-тъ на пшнки-т]^ е едничкий м&жь въ ц&шй шубр;&Еъ. 

Свърши се! всичко се свърши! Н'Ьиа вече шипоцИ; листове- 
тЬ ул^тЬха. Какъ е тука мокро, а колко е тука студено! Ето 
мълчять птички-тбу д'Ьто първень толкова славно п^^жxа• Свише ек 
се И8ВЖДИЛИ тукъ да цдать за желгкди, сега тЬ еж тука пълни 
домакини ! Ерай на всичко-то, што 6'Ь красно ! 

Н'Ьма та нбма все што б'&ше хубаво! а гарвань стояше на 
клонче и все викаше : Гра ! Гра ! 

Други гарвань съ враната си С'&д']&ха тамъ на п5-горне-то 
клонче. Т^ б^ха една л^Ъла челядь и всички грачаха Гра ! Гра ! 
Гра! 

А тр^бова да знаемъ, че които еж пб-много все тбхно е 
право-то. 

Въ равнина-та долу, подъ гол1Ьми-тЬ дръвета имаше една го- 
л']^ма локва, въ тая локва все лежаше (нравеше си кефа) всичко-то 
свинско стадо, гол^^ми и малки, всички. 

Т^ нам^Ьрваха, че това е най-въсхитително-то м']^сто на свФтътъ. 

— ^ш, ^ш, си приказваха тЬ. 

Само това и знаяха тЬ отъ всичкий френски езикъ. 

Наистина, то е твърдб малко, нъ все пакъ е повече отъ кол- 
кото ништо. 

Т^ бЪха такива умни и тлъсти! 

Ш-старитЪ си лежаха солидно и мждруваха м^адрувания, а 
млади-тЬ често ставаха отъ м^^ста-та си и отиваха та едни други 
се бучкаха и дигаха гюрюлтия-та. 

На едно дребно прасенце на опашка-та имаше една халчица, 
като свинско пръстенче; майка му твърд^^ много се голЪм^^ше съ 
това украшение на шупарче-то си ; тя си въображаваше, че всич- 
ки-тЬ създания на св^^тъ-тъ това само и гледать на това свинско 
пръстенче, за това и само мислять за шупарче-то съ пръстенче-то. 

Нъ това за право не б'&ше така ! всякой мисляше само за се- 
бе си, и за това што е за него полезно, оште и за това, за какво 
става гора-та. 

Свише-тЬ биле чували, че желжди-тЬ растжть по стволове-т^ 
на дръвета-та, за това тЬ всякога и ровели по земя-та, когато от- 

9двАЖЬ| отъ д^Ь се взема та идва распъхтана младичка една, д;реб« 



53 

ничка свинка. — Тр']^бова да внаекЪу че всякога каквото и да 
6 било иде отъ ШЕадежи-тЬ — тя ваквашта да доказва^ че жел&- 
ди-тб пад;&ть отъ клоеи-тб, че едил^жь връвъ саиа нея паднжди 
желжди та я чукн&ли единъ по иуцуна-та, други по главата, а то- 
ва я подсетило и я накарало да мисли, тя почидла да се занимава 
съ наблюдения, н сега вече твърдо на твърдо знае всичката ра- 
бота какъ н што е. 

П5-стари-тЪ си опр'Ьли муцуни-т! да мислять за това. 

— Грухъ! Грухъ! тълкували гЬ помеаду си. Грухъ! Вели- 
кол4пие-то на м4сто-то се свърши! Грухъ! Чуроликанв-то на пти- 
чки-тб се свърши ! Грухъ I Грухъ ! Намъ ни тр^Ьбовать жел^&ди ! Я 
дайте желжм ; какви год^^ плодове ! Грухъ ! което се схрусква, то 
е най- полезно! което се яде, то е най-хубаво! А пий ядемъ всичко, 
всичко; всичко дайте. 

^ш,^ш, отговорили единодушно всички-гЬ свиню. 
Нъ свиня-та майка погледнжла на свое-то прасенце съ пръс- 
тенче-то на опашка-та, и казала: 

— Ама н хубйво-то и то не тр^^бова да се оставя съвс^мъ 
на страна! 

Гра! Гра! заграцала врана-та и сл^^т^^а отъ дръво-то, за да 
пост&пи на служба, като славей. 

Хж! безъ славей неможе; за това и тоя часъ приели врана- 
та на служба. 

Край на всичко, край! Всичко-то се свърши вече! 

Въздишаше князь-тъ на шипки-гЬ! поостана вече ништо ху- 
бавичко! 

Б']&ше влажно, б^Ьше мъгливо, б^ше студено, б1^ше в'Ьтровито. 
А дъждь-тъ еднакво си плискаше по гори-т^Ь и по полетата, и ги 
поливаше така, като изъ в']&дро. 

БлцгЬ се д']^ца тая птичка, която п'6еше? Д^б с& цв^^тове-тЪ 
по ливади-тб и сладки-т^ ягоди по л'Ьсове-т]Ь? 

Н^ма ништо ! край на всичко ! 

Тука св']^тлука огаець въ кжштичка-та на л'6сничия, и скЬ- 
тяше слипто като звезда ; длъга вкра се пронизваше между дръвета-та. 

Изъ кжштичка-та се счуваше п^Бяню; дребни дбчица си игра- 
яха тгиго около баба си. 

Баба имъ приказваше за прол'&ть-та, която ште се завърне 
пакъ, за зелени-т^^ л^^сове, които пакъ ште се обл^^кз^тъ въ пр'Ь- 
м'Ьна-та си и ште се разелен^^жть ; за шипки-гЬ и триндафили-г]^, 
които пакъ ште цьвн&тъ, за славеи-т1, които пакъ ште зап^Ькть, 
за всичко хубаво, което пакъ има да дойде. 



54 

Нъ Енявь-тъ на шипки-тб неможаше ни да чуе това; той се- 
д']^ше, сгъваше се на студено -то и въ новро-то па все си въздишаше: 

Ништо неостана: врай на всичко! врай! 

А въ гора-та, както и п6-напр']^дъ, свиню-тб се распояагаха и 
распорещдаха се ваю домакини. 

Свиня-та майка си гяедаше прасенце-то съ пръстенче-то, та 
си погрухтяваше и думаше: 

Все ште остане пакъ кой-год% да разбира отъ (свинско) хубаво ! 



> * 1 @Ч 



БАСНИ. 



Бгьл1бъ-'гъ 2 ад?»:е-'го. 



Овце-т6 биле се прибрали въ кошара-та си; кучета-та сп^^ли^ 
и овчарь-тъ, под:ь сбнка-та на единъ гол']&мъ б^^сть, свирялъ на 
кавалъ съ други овчари. Единъ гладенъ вълкъ дошьлъ да види, тгр^^оъ 
плетъ-тЪу какъ е стадо-то. Едно неопитно агънце, което не било 
оште виждало ништо, вл^^зло въ прикаска съ него. — Какво тър- 
сишь тука? казало то на лакомии гость. — Бхъ, търсш крехка 
зелена тр']^вица, реклъ вълкъ-тъ. Ти знаешь, че най-сладко-то н^- 
што е да пасешь въ зелена ливада испьстрена съ цв']^тя и да пи- 
ешъ вода отъ бистръ, студенъ изворъ, а и едно-то и друго-то на- 
м^^рихъ тука, и што ми тр'&бова повече? Обичамъ филоссфия-та, коя- 
то ни учи да се задоволяваме съ малко. — Та истина ли е, ка- 
зало агне-то, че не ядешь вече месо, и малко тр']&виц;а ти стига? 
Ако това е така, нека отъ сега да живФемъ, като братя и да па- 
семъ заедно. — И ето ти агънце-то искокнжло отъ кошара-та и 
тръгнжло по вълкъ-тъ, нъ тоя новъ покайникъ го раск&салъ и го 
изялъ. 

Пази се отъ хубави-тб думи на ония людю, които се хвалять, 
че с& добродетелни. Сжди за тЬть по д-бла-та имъ, а н^^ по сло- 
ва-та имъ. 



55 



Е12ща муха и единъ воиарь едн&зкь влюбели в^черь въ една 
стая. Муха-та вид^^а на куиинь-тъ една чаша медъ. 

— Б}го, вавала, каЕво ми тр']&бва иене. 

И отшпда та вацн^&ла ужь отъ врайчеца на чашата^ нъ най- 
напрфдъ залепшуш врака-та й, и по(^ врила-та й о медъ-тъ и тя 
тамъ си и зависн&ла. 

— Глупежо! иввивалъ вомарь-тъ, че што штешъ тамъ? 

И това, вато ревлъ впусн&лъ се павъ той върху св^Ьшть-та на 
трапеза-та и си опърлилъ врила-та и запърпалъ по св^^тилнивъ-тъ. 

— АхЪу и двама сме луди и безумни, думали всавой по 
своему. 

Не стига да отб^^гвашь отъ погр^Ьшви-тб, воито видишь, че 
правять други-тЪ, нъ пази да не направишь ти други погр']^1пви. 



Куче-то еднхжь ц-бла ношть лаяло ; на зарань-та, синъ му го 
попиталъ : «тате, тая ноппъ ти што имаше та довлЪ п^тли проп']&ха 
все лая и не млъвна?'' Еуче-то му отговорило: «плашихъ вълвъ- 
тъ, синво да 6'Ьга.^ А синъ му го попиталъ павъ: «ами зашто все 
се дърпаше назадъ и трепереше?^ — « Заплюто ме и мене бШе страхъ 
отъ него,* ревло вуче-то. 



Швои си разбойници нападнжли едн&жь единъ верванъ и у- 
ловили търговци-т^Ь та ги завели при главатарь-тъ си. Между обра- 
ии-тб имало и единъ имаминъ. Той вид^^, че главатарь-тъ на 
разбойннци-т]Ь често-често се вланялъ и молялъ, и вато го поча- 
валъ да свърши молитвата си, отишьлъ при него и му вазалъ: 
яВиядамъ, че си благочестивъ и набоженъ чов']^въ, и за това дой- 
дохъ да ти се помолж да запов']^дашь да ми дед&тъ др1Ьхи-тЬ на- 
8ад> и да ме пусн&тъ да си ид&, заштото сьмь Божий служитель.'' 
Главатарь-тъ на разбойници-тЬ го изгледалъ и го попиталъ: «Отъ 
дЬ ме позна, че сьмь благочестивъ и набоженъ? — Заштото те ви- 
дЬхъ, ревлъ имаминъ-тъ, че се често вланяшь и молишь. — Глу- 
павъ си ти! отвърн&лъ главатарь-тъ на разбойници-тЬ, да се вла- 



56 

нямь и да се моля то е моя дяъжность, а да обирамъ лююв-тЬу то 
ми е занаять. Тамъ да плъзнешь и отъ разбойникь да не чавашь 
никога добрина, ами да се благодаришь и на това, ако те оставять 
живъ."" 



Едно вр^^ме избрали слонъ-тъ за воевода на 8В']&рове-т6. Сло- 
во ве-тЬ не еж безумни животни, нъ бива ли безъ глупаци въ еой 
да е родъ? Наший слонъ воевода билъ между свои-т^ гол^мъ, нъ 
навънъ билъ твърд^^ простъ. Отъ добродушие не обиждалъ нито 
иуха-та. На тоя добръ воевода се оплакали овце-гЬ, че ужь въл- 
ци-тЬ ги пок&сали и всякакви пакости имъ прави1и. „Ахъ! нече- 
стиви-т^Ь! вика слонъ-тъ, какво гол1^мо пр^Ьст&пление еж вършили; 
кой имъ е далъ воля да грабять?'' Вълци-т^Ь отговорили: помисли 
си, нашь баштице, не ли ти ни каза да съберемъ отъ овце-т4 в^- 
колко кожи и да си направимъ за зимась кожуси? Д^^то викатъ се- 
га овце-тЬ, това е отъ т^хна-та глупость: на всяка овца се пада 
по една кожа, нъ и това нешт&ть да дад&ть.'' 

„Ха, така ли е ! казва слонъ-тъ, гледайте добр^, заштото азъ 
немогл1 да търпж крввди-гб. По кожа отъ овца 8ем'6те, нъ повече 
да не искате ни космь!'' 



Една жаба вид']^ла на поле-то единъ волъ и поискала да ста- 
не колкото него гол^^ма. Тя зела да се надува, да пжхти, и кавала 
на другарки-тЬ си: „я погледайте, дружки, станжхъ ли колкото не- 
го голяма?'* — „Н-Ь, дружке, н-Ь, много си далече отъ волъ-тъ.* 
— «Гледайте пакъ, штж се надуж повече. Какъ сьиь сега? Пора- 
стнахъ ли?* — «Ни най-малко.* - «Ами сега?" — „Сжшто-то!* 
Глупава-та жаба се надувала, пъшкала, напр^Ьгала се, дод'Ьто най- 
сетЬ се пръснл1ла и умр^а. 



По пжть-тъ върв^Бли дв^^ бъчви: една-та пълна съ вино, 
другата праздна. Първа-та отивала полека безъ шумъ, а друга-та 
се гьркаляла бържешкомъ и вдигала подир^^ си гол^мъ прахъ и 



57 

трЪсъкъ. Людю-т^^ я чували отдалечь и се отбивали на страна отъ 
страхъ. Гол'Ьиа била глъчка-та на тая бъчва, нъ колко и да тр^Ьс- 
кала, нипгго не излизало отъ нея, заштото била праздна. 

Който гълчи всякога за свои-тЬ работи и се хвали, той при- 
лича на нраздна-та бъчва. Който е добръ за работа н1^што той би- 
ва тихъ на дума. Гол^^мий чов^Ькъ бива голЬмъ съ дЬла-та си, а 
н'6 на дума. 



Дв^ упорити козлета еднжхь се срештнжли на едно тЬсло 
било, турено за мостъ на едва р'Ька. Не било възможно да пр'Ьми- 
ш^ть и дв^Ь-тI отедн&жь, та тр'Ьбовало едно-то да се повърне на- 
38 дъ, да стори на друго-то пжть и да почака. Едно-то рекло: ^от- 
вори ми п&ть да мина."" Друго-то отговорило: „я вижь го, какъвъ 
гол']^мець е сташЕЛъ? връштай се назадъ; азъ пб-напр^дъ се ка- 
чихъ на мостъ-гь." — ^Н*, н4, побратиме! Азъ сьмь пб-старъ отъ 
тебе, та ти, байно, тр^бова да се отбиешь!^ Шма да стане! И 
дв^Ь-т^^ козлета, безъ да му мислять много чукн&ли се въ яка-тЬ си 
чела, гг.ижкш си рожета-та, и като се опирали съ тьнки-т^ си кра- 
чета било-то, сборили се. Нъ мостъ-тъ билъ мокръ, та и двама- 
та упорити борци се нодплъзн&ли и падн^&ли въ вода-та. 



Бдинъ хубавъ якъ конь не натоваренъ и едно натоварено магаре 
вшли по пжть-тъ сл'&дъ стопанинъ-тъ си. Магаре-то рекло: ,,мило 
конче, земи пон']^ малко н']^што отъ товаръ-тъ ми: отъ тежко немо- 
га да дишамь?'' Конь-тъ горд^Ьливо отреклъ. Горко-то магаре въз- 
джхн&ло, уклепнжло упш и се мжчило да върви ; нъ като измин&ло 
около единъ часъ пжть съ гол^Ьма м&ка, пр']^м'1^тнжло се, падн;)^о и 
умр1^ло; дори тогава позналъ стопанинъ-гь до колко е билъ беспра- 
веденъ той за горко-то добиче, и че напусто е галилъ хубавий 
младъ конь. Потюхкалъ стопанинъ-тъ, поядосалъ се на србе си, нъ 
н1^мало какво да стори, тр'Ьбовало да се върви. Той натоварилъ 
магарешкий товаръ на горд^ливий конь, па притурилъ на товаръ- 
тъ и магарешка-та кожа, която не му се пп^ло да остави на кучета-та. 

— Нада ми се! помислилъ си конь-тъ: ако да 6'Ьхъ пожа- 
лилъ горкий си другарь и той шгЬше да е живъ, па и мене не 
шгЬше да е сега толкова тежко. 



58 



Ъ^алга.ре-*го. 



Еогато се населявала зеия-та и Богъ разв^щдалъ различни-т! 
животни, тогава се явило на св^ть-ть и иагаре-то. Господь му далъ 
ръсгь, колкото на катерица-та. По тая причина никой необръшталъ 
на иагаре-то внимание, макаръ и да се надувало твърди много. Не- 
му се пгг^до да се покаже, нъ съ какво? Съ такъвъ ръстъ било 
му срамота да се яви. Заловило се, прочее, за Бога и почн&ло да 
го моли за гол^^мъ ръстъ. 

— Това не е за гьрп']^ню, Господи, казва обидено-то магаре. 
Левове-т^, слонове-т^ и тигрове-тЪ им&ть толкова гол^^ма честь, 
штото всякой говори за т^хъ ; а горко-то магаре н^ма никаква честь 
и никой не говори за него. Зашто си толкова немилостивъ камъ 
него? Ако б^ше ми далъ ръстъ, колкото на едно теле, азъ пггЬхъ 
да направа левове-т^ и тигрове-т^ да се не надувать толкова. Всич- 
кий св']&1ъ за мене пггЬше да говори. 

Магаре-то повтаряла тия думи всякой день, докл% най-сетн^^ 
дотегн^шо на Бога да го слуша и той се склонилъ да му непълни 
искаше-то. Магаре-то станжло едро животно и получило такъвъ 
тласъ, пггото испоплапгало всичка-та гора. Тоя-си-часъ заговорили за 
магаре-то: з^какъвъ зв^^рь е това? Има ли гол1^ми з&би? Много ли 
му с& рога-та?^ Нъ какво тлЬгло отъ всичко това? Не се минжло 
една година и всички познали какво н^^пгго е магаре-то. Магареш- 
ка-та глупость влязла въ посиовица и магаре-то почн^оо да носи 
вода и дърва. 



На една стара маймуна ослабн&о очи-т^ и като слушала, че 
зло-то не е толкова гол']^мо и може да се отмахне съ очила, зела 
н'&кояко чифта отъ т^хъ и почнжла да ги употр']^бява. Тя ги вър- 
тяла насамъ нататъкъ, натискала ги на глава-та си, покачила ги 
на опашка-та си, мирисала ги, близала ги, нъ очила-та никакъ не 
помогнжли. 

„Ухъ! дяволштина! казва маймуна-та, глупавъ е оня, който слу- 
ша людски-т^ думи. Какво не ми казаха за очила-та, нъ полза не 
се вижда отъ т^хъ.*^ Ядосана-та маймуна ги ударила о земя-та и ги 
направила на ключета. 

Глупави-тб людю еж като наша-та маймуна. Еогато не разби- 
рать добри-тЪ и полезни-тб я^илд^^ така пост&повать съ т1хъ, как- 



59 

вото маймуна-та съ очила-та. Ако ли глупавий е н^што вато чор- 
баджия, той почнова да гони тия н^^шта. 



Отъединъ и с;кштий вжсъ и въ едяа и с;&111та ковачница би- 
ле направени дв*]^ орала. Бдно-то отъ т^хъ било паднжло въ р^&Ц']^- 
тЬ на единъ орачь, войто тутакси отишьлъ на орань; а друго-то 
много вр^же се търкаляло въ дюкянъ-тъ на единъ търговець безъ 
никаква полза. Случило се сд^Ьдъ 'няколко врФие на два-та едно- 
вемци да се срештнжть. Орало-то у орачь-тъ льштбло, като сребро 
и било дори и пб-хубаво, отколкото, когато изл^зн&ло отъ ковач- 
ница-та, а орало-то, што лежало безъ употребление въ дюкянъ-тъ, 
било почернело и р&ждясало. Р^о:дясало-то орало попитало старий 
си приятель: ,,Кажи ми, моля ти се, зашто льпггшпь толкова?'' Дру- 
го-то отговорило: „отъ работа любезний, а ти д^^то си рд^хдясало 
и си стапяло п5-лошо, отъ колкото си било, то е заштото всичко- 
то вр^^^ме си си пр']^карало въ излежаваше на една страна, безъ работа.^ 



За дяволи-тЪ се казва, че тЬ не почитали правда-та; това 
мнение, обаче, не е всякога справедливо, заштото и помежду дяво- 
ли-тб се пази по никога правдина-та, както става явно отъ сл^- 
дуюштий прим^ръ. 

На едно тържествено шествие въ адъ скарали се клеветникъ- 
тъ и змия-та, кому се пада да върви п6-напр']^дъ. А въ адъ се 
дава първенство на оногова, който е сторилъ пб-много зло на ближ- 
ни-тЬ си. Въ тая свара клеветникъ-тъ си показалъ острий езикъ, 
а змия-та се хвалила съ свое-то жило и до толкова силно засжскала, 
штото клевотникъ-тъ се билъ приготвилъ да остане отдир']^. Нъ 
дяволъ-тъ неможилъ да стърпи това. Той зима страна-та на кле- 
ветникъ-тъ и, като бутва назадъ змия-та, казва: ^Твои-тб заслуги 
еж гол'Ьми, нъ първенство-то е негово. Ти си опасна и жило-то ти 
е смъртоносно, нъ само отблизу; и ти хапешь безъ вина, нъ мо- 
жешь ли да хапешь отъ толкова далечь, както клеветникъ-тъ? Отъ 
неговий езввъ не те запазвать ни планини-тЪ, ни морета-та. Ште 



60 

каже, той е пб-вр-Ьденъ отъ теб'! и тр-Ьбова да върви навр-Ьде ти." 
Отъ тогава клеветници-гЬ еж станжли повече почетни въ адъ-гь. 



Единъ день слънце-то и сърдитий доянякъ се пр^Ьпр-Ьли, кой 
отъ т^хъ е пб-силенъ. Много вр^Ьие се пр']^пирали и, най-сетн^^, 
отсекли, да си пр'1м^&рять сила-та надъ единъ п&тникъ, който въ 
това вр'^ие ваиинувалъ на конь по гол^иий п&ть. В^^тръ-тъ казалъ: 
„гледай какъ штж го наскокна: отвдн&жь штж дръпна клашникъ-тъ 
му!"" Оште не ивреклъ и подкачилъ да духа колкото си може. Нъ 
колкото повече се силилъ в^т^ъ-тЬу толкова повече пжтникъ-тъ се 
сгръпггалъ въ клашникъ-тъ си; той мъмр'&лъ на лошо-то вр'Ьие9 нъ 
пакъ си върв'Ьлъ по пжть-тъ. В-Ьгръ-тъ се сърдилъ, лютилъ, обл'Ьлъ 
горкий пжтникъ съ лапавица; п&тникъ-тъ проклелъ в^тръ-тъ^ на- 
д^нжлъ си клашникъ-тъ съ ржкави-тЬ и се пр']Ьпасалъ съ поясъ. 
Тогава вече вЪтръ-тъ и саиъ вид']&лъ, че неште може да свали клаш- 
никъ-тъ. Слънце-то като видело безсилие-то на противникъ-тъ си, 
усмихнлшо се, показало се отъ облаци-гЬ, огр^^ло, исушило земя-та, 
и заедно съ това стоплило и горкий пжтникъ. П^тникъ-тъ, като 
ус^тилъ топлина-та на слънчеви-г& лжчи, пооперилъ се, благосло- 
вилъ слънце-тОу свалилъ си клашникъ-тъ, и го пр'Ьвървалъ на конь- 
тъ си. Тогава рекло кротко-то слънце на сърдитий в-Ьтръ: »Ви- 
дишь ли, че съ 1фотость и съ добро може да се направи много 
иовече, отколкото съ гн4въ? 

(Оть Д-Ьт. Св*гь-) 




61 



ОПИСАНИЯ и ПЪТЕШЕСТВИЯ. 



Ве^xкЗсг•'^г6 вххе^^хбь^леххг^х стть ра.зххообресзкяс-та. зсбь 



(отъ Вюффона 

За да познаенъ ведиЕитЬ д^^йствия отъ равнообразие-то на 
природа-та, не е доста да се расходимъ наъ наши-т]Ь обработени 
полета, или, дори, да обиходемъ втчвл-тЪ пр'1д^№, што ги насе- 
лява чов^Ькъ-тъ; само когато иинехъ отъ горешти-т]& нЬсъци на 
тропический поясъ вамъ ледове-гЬ на полюси-гЬ; само когато се 
снемемъ отъ върхове-тЬ на планини-тЬ въ дъно -то на морета-та; 
само когато съпоставвмъ пустинитб съ пустини«тЬ, само тогава 
П1те можемъ да оц'Ьнимъ н5*добр']Ь природа-та и да й се очудимъ 
повече. 

Наистина, гледана отъ кадЬ нейни-тб чудни противоположно- 
сти и ввличественни противор']^чия, тя се пр'Ьдставя пб-гол^^ма, като 
се показва, каквато си е. Ето ни пр']Ьдъ бесплодни-а^б пустини на 
каменита Арабия, тия огол^Ьли самоти, д^^то никога чов'Ькъ не е 
си отдихалъ подъ с^^нка-та на дръвеса-та, дЬто земя-та, безъ тр']^вица, 
не дава никаква храна на животни-тЬ, на птици-т^, на насбкоми- 
т1, дЪто всичко стои мрътво, заштото ништо не може да се роди, 



^) Бюффонъу най-знаженитнй француский естествожспитатедь, се е 
роджлъ въ Монтбардъ, на 1707 г. а ужр^ъ на 1780 г. Подирь една 
младость посветена на наува-та, той посЬтн Италия и Англия и влезна 
въ пнсателско-то поприпгге чр'Ьзъ пр'Ьвождаше-то отъ английски н^^кои 
отъ съчинення-та на Хала и Нютона. Работи-т'Ь му по геометрия-та и 
по физика-та ну способствоваха да б2де назначенъ чл^Ьнъ въ акадешя- 
таианаукн-гЬ(1733), Д'Ьто задружно съ други учени той състави жного- 
бройни тонове по история-та на прнрода-та. При това, Бюффонъ се счи- 
та за едннъ отъ гол^Ьми-тФ списатели на француска-та книжнина. Него- 
вий слогъ е благороденъ, възвишенъ и харжониченъ. На 1753 г. той 
безъ да моли, биде приетъ члЬнъ въ француска-та акадення. Той опгге 
на животъ се радвй на слава-та сн : управитель на царска-та гради- 
на, блнзъвъ и любижъ на самий царь, Лудовива ХУ, който въздигна въ 
графство зежя-та му на Монтбаръд, захвалянъ отъ ц'Ьла Европа, която 
бързаше да пр^Ьвожда прочута-та му естественна история, той вид'Ь па- 
хетникъ-тъ си въздигнжть при входъ-тъ на музея съ тоя надм^ненъ над* 
пмсъ: Ма]б8Ш1 паШгае раг ш^ешпш. 



62 

» 

И д^Ьто вода-та е необходима за сжштествованю-то на всичви-тб хиви 
твари, нивогажь не напоява зеня-та, нито въ видъ на дъщдь, ни- 
то я дори намокря въ видъ на роса. 

Сега да нротивопоставимъ тая картина на съвършенна суша въ 
една остаряла земя, на картина-та на неизгледни-тЪ блатисти рав- 
нини въ новий св'^тъ. Въ тая втора картина ште ни порази 
пр']^каленость-та на онова, съ отс&тствие-то на което ни поразява 
първа-та картина: р'&ки бескрайно широки, като Амазонска-та, Ла- 
плата, Оренока, стреиять въ гол']^ми вълни свои-тЬ димяшти води, 
разливать се на пълна свобода и, сякашь, заплашвать земя-та съ 
удавяте. Води застояли и разлбни на близу или на далеко отъ 
матка-та си, покривать тиняста-та глина, която с& оставили тамъ; 
и тия широки блата, като испуштать пспарения-та си въ вон^^шти 
облаци, биха молепсали и въздухъ-тъ съ заразителность-та на зе- 
мя-та^ ако да не падаха изново въ силни н бурни дъждове, или 
да ги не разнасяше в^теръ-тъ. Тия пр-ЬдЬли, ту сухи, ту уда- 
вени, дЬто земя-та и вода-та, сякашъ, се борять за безгранични 
владения и тия храсталаци отъ тръстика израсли по неопр']Ьд6лени-гЬ 
граници на двЪ-т^ стихии, еж населени съ паплъчь мръсни животни, 
които плуБ&ть въ тия кални блата на природа-та. Огромни змии 
об'6лязвать съ широки бразди тиняста-та земя; крокодили-гб, жел- 
ви-тб, гупггери-т% и хиляди оште ширококраки влечуги, вкоравя- 
вать каль-та ; милиони нас']&коми повдигн;&ти отъ влажна-та горешти- 
на въртять се надъ гниюшти-т& води. И всичкий тоя гнуснавъ 
св'&тъ, пълзяштъ въ тиня-та или бръмчаштъ въ въздухъ-тъ, когото 
оште повече затьмнява, всички-тЪ тия черви, които пъплять на мра- 
вуняци по земя-та, привличать многочисленни дружини отъ грабливи 
птици, на които разбъркани-т4 и размножени крясъци, см^^сени съ 
кряканв-то на вл^^чуги-тЬ, които смуштавать мълчаню-то на тия 
проклети пуштинаци, сякашъ, прибавять ужасъ-тъ при страхъ-тъ, 
за да отстранять людю-гЬ и да запретять влазяию-то тамъ на дру- 
ги-т^ живи твари. Да, тия земи недост&пни, не придобивши оште 
образъ, не мог&ть да послужять въ друго чов^Ьку, осв'6нь да му 
наумять ближни-гЬ вр'Ьмена на първий хаосъ, когато стихии-т^^ не 
били оште разлжчени, и земя- та и вода-та съставяли едно н'Ьшто 
обшто и д^^то живи-гЬ родове не били нам11рили оште свое-то м^^с- 
то въ рЪзки-т^ области на природа-та. 



63 



(отъ Волнея *) 



Ливанъ, на който иие-то тр^Ьбова да се простира на ц;']&ла-та 
верига Еороштанска и на земя-та на Друзи-т^^, има досуштъ изгледъ-тъ 
на гол^ии-т^Ь планини. На всяка ст&пка ср']&штап1ь сцени, д^^то 
нрврода-та се показва ту игрива, ту величественна, ту странна и 
всякога разнообразна. Пристигашь ли отъ камъ иоре-то на бр']^гь-'гь ? 
височина-та и стръиность-та на тая пр'1градау която сякашь, затва- 
ря векя-та, грамадность-та на скали-т]^, които се устремявать камъ 
небе-тоу доварвать удивление и благогов^Ьние. Ако любопитний на- 
блюдатель се въскачи възъ тия връхове, които му пр']^пр^Ьчваха 
поглед:ь-ть, то той ште намери една нова причина за удивление 
въ бескрайность-та на пространства-та. 

Нъ за да се нарадвашь хубаво на това зр'Ьлип1те нувдно е 
да се покачишь на са1шй Яиванъ или на Саннинъ. Тамъ, отъ връстъ 
се простира единъ кр&гозоръ безъ граници; ако бжде ясно, по- 
гдедъ-тъ ти се губи въ пустиня-та, която досЬга персидский за- 
ливъ, и въ море-тОу което омива Европа: душа-та ти в^т^щ че 
обгръшта св^ть^ть. По нЬкога погледъ-тъ, като се скита по непр^- 
К1^сн&та-та верига на планини-т%, пр^Ьнася въ единъ мигъ духъ-тъ 
отъ Антиохия въ Брусалимъ: пон^когахь погледъ-тъ, като се 
приближава до всичко, што го окржжава, вд;&лбочава се въ далеч- 
на-та джлбочина на бр^гь-ть. Ясно видими-тЪ скали, гори-тб, пото- 
ци-т^, хълмове-тб, села-та, градове-т^ най-поел^ улавять внимание- 
то. Ус^Бпггашь едно тайно благодарение като гледашь така дребни 



*) Волней^ е роденъ на 1757 г. въ Краонъ (Франция), и унр^лъна 
1820 г. е изв4ствнъ като списатель, ученъ иполитикъ. На 1782 г. като 
сдоби едно жалко насл^Ьдство, той тръгна незабавно, съ торба-та на гърбъ- 
тъ, за да п&тува но Въстокъ. Той нр'Ьстоя оснь месеца ваключенъ въ 
единъ юнастирь въ Ливанъ, при Дру8Н-т'Ь, докл'Ь да научи арабски, и 
нрЬкара четжре години въ пжтуваше но Бгинетъ и Снрня. Описанне-то 
на това плтуваню той обнародва на 1787 г.. То е най-образцово-то му 
произведение и се отличава съ наблюдателенъ духъ, съ гол^Ьма нравднвость 
и съ талантлнвъ слогъ. Гол^ннй усп^Ьхъ на тая книга; уснЬхъ-тъ на една 
брошура: Разсжждения еърху настояшта-та тур(^ка война^ 1788; на- 
край, впечатленне-то, което произведе въ Бретания съ в^Ьстникъ-тъ си 
Стража^ спомогнаха му да б2де назначенъ депутатъ въ ЗШз^бпегаих 
на 1789 г. ОсвЪнь гор^казанн-т'Ь съчинения, Волней е издалъ оште го- 
лямо количество съчинения но история-та, лннгвистнка-та, етнография-та, 
естествознанне-то и полнтика-та, въ която той постояно зимаше д^Ьятел- 
но учястме до сама-та си смърть. Той 6'Ьше почетенъ отъ Наполеона 1-й 
съ тмтла-та Бонтъ. 



64 

11р']^д]г1ти-т%, вовто ТИ сб видяха така големи отъ на11р'Ьдъ : прият- 
но ти е да гледашь покрита-та съ бурни облаци долина^ и да щ- 
шашь подъ но8'6-гЬ си ваиъ гръми гръмотеввца-та, толкова вр'Ьме 
ревяла все надъ глава-та ти ; драго ти е да съзирашь подь себе си 
тия бърда, отъ пр1^ди застрашителни, а сега, въ нонижение-то си, за- 
приличали на бразди по една нива, или на стеиени-тЬ на аифите- 
атръ-тъ; горд']&ешъ се като вивдашь, че стоишь пб-висово отъ всич- 
ко друго. 

Когато п&тникь-тъ се впусне изъ внжтр'Ьшность-та на тия пла- 
нини, той захвашта да ус^шта неволенъ страхъ отъ грапавина-та 
на пжтишта-та, отъ стреиителность-та на урви-т]^ и отъ дълбочина- 
та на пропасти-гЬ. Нъ скоро лавкость-та на муле-то, што го носи, 
го успокоява и той хване да съглежда свободно живописни-гЬ слу- 
чайности на почва-та^ които една по друга идать да го развл^^чять. 
Тамъ, както въ Алпи-т^, той върви Ц'1ли дни за да стигне едно 
1г]^сто, което се гледа оште отъ тръгваню-то му; той обикаля, смък- 
ва се, върви на длъжь по бр^Ьгове-тб, възлиза, и въ това неир'Ь- 
стайно и8м]Ьнение на м]Ьста-та, като по единъ вълшебенъ начинъ, 
м^Ьнявать се и видове-т]; и сцени-т^. Ту види села готови да се 
плъзн&ть по стръмна-та урва ; ту н^^кой монастирь кацн&лъ на н]&- 
кой усамотенъ връхъ; тукъ, една скала, продупчена отъ р']Ька-та, 
прилича на естествена аркада ; тамъ, друга една скала, права и 
остра, добива видъ на високъ зидь; често по ржтове-г1 се виж- 
дать грамади каменю, измити и исхвърлени отъ вода-та, които при 
личать на развалини искусно расположени. На много м^Ьста води- 
тЪ, като срештнжли м&ченъ пжть прорили земята отъ страна и 
се образовали пештери; другад*]^, тЬ си направили подземно лег- 
ло, д']Ьто пр']&зъ изв'6стно вр'Ьме въ година-та текжтъ потоци-гЬ. 
По н^^кога тия живописни местоположения еж бивали трагически : 
случвало се е въ вр^Ьме на размржзваше и земетресение, ц^^ 
скали да изгубять равновЪсие-то си, и да се сгръмолясать върху 
със^^дни-тЪ кжштя и чо^Ьщ. Пр'Ьди двадесеть години единъ такъвъ 
случай зарови едно село, на което диря-та се не вижда. Другъ 
пжть единъ ц'Ьлъ ржтъ насаденъ съ лозя и смокини, като се раз- 
мръзнжлъ, откъртилъ се и се плъзнжлъ по наклонность-та на ска- 
ла-та, на която се намиралъ, и, подобно единъ корабъ тласнжть отъ 
корабод-блница-та въ море-то, той се запр«лъ п^Ьлокупенъ въ ние- 
ка-та долина. 



65 



(отъ Воднея.) 



Р&Еа-та на вр']^иб-Т0у а оште повече, р&ка-та на чов']^ци*т^, 
Еоито разрушиха всички-тЬ паметници на др'&вность-та, до днесь 
ништо неиожйха да сторять на пирамиди-т^^. Якость-та на построй- 
ка-та шгь и гол^^шна-та на снага-та имъ с& ги ваштитили отъ рав- 
вала, и, сякашъ, ште ги вавардять здрави до в^^Еа. ВсичкитЬ пот- 
ници приваввать за т]Ьхъ съ въсторгъ, а тоя въсторгъ не е пр*!- 
ваденъ. Тия исвуствени планини хваштать да се съпивасвать отъ 
осемнадесеть мили далеко. Колкото повече ги приближавашь, толко- 
ва повече ти се чини, че тии се отдалечавать. Струва ти се, че си 
до сами-тЬ тЬтЬу а виа^дашь остая ц^ль, миля оште. Най-посл'Ь 
пристигашь до т^Ьхъ и ништо неможе да изобрази разновидность-та 
на впечатления-та, които испитвашь ; височина-та на тбхний връхъ, 
бързина-та на спускъ-тъ имъ, гладкость-та на повръхнина-та имъ, 
тежнина-та имъ, спомени-т1Ь, за които ти наумявать, пр'Ьсм'Ьташв-то 
на трудъ-тъ, който еж погьлн&ли, мисль-та, че тия грамадни ска- 
ли с& работа на чов'Ькъ-тъ, така дребенъ и слабъ, който пждзи 
при подножие-то имъ, всичко това обхвашта сърдце-то и духъ-тъ 
съ очудваше, ужасъ, самоунижение, захласваню и почетъ. Нъ, 
тр'&бова да испов'Ьдаме, това пр'Ьхласван]е се посл^Ьдова тоя часъ 
отъ друго едно чувство; сл^^дъ като сдобвешь такова голбмо 
понятие за сила-та на чов^^къ-тъ, захванешь да гледашь скръбно 
на Д&10-Т0 му, като си помислишь какво му е назначение-то. Т&ж- 
но ти стаба, като помислишь, че за да построшть единъ бесполе- 
зенъ гробъ, е тр^^бовало двадесеть години да мачять и^лъ единъ 
народъ; въздишашь за безбройни-гЬ неправди и оштетения пр^^тег- 
лени по пр']Ьнасяшв-то съ гария и натрупваню-то на всичко-то то- 
ва вештество за съзицданю. 

Негодувашь опгге противъ безумний произволъ на деспоти-тЪ, 
които еж запов]&дали граденюто на тия варварски постройки; то- 
ва чувство те обзима винаги, кога обихождашь египетски-тЬ памет- 
ници : тия лабиринти, тия храмове, тия пирамиди, на които грамадни- 
те разм^Ьри свид1&телствовать нЪ толкова за гений на единъ народъ 
расвошенъ и приятенъ на искуства-та, колкото за порабоштение-то 
на единъ народъ, изм&чванъ отъ пришт]&вки-т6 на господарь-тъ си. 
Тогава захвашташь да проштавашь на користолюбие-то, което, като 
насиля гробове-т^ имъ, уништожава надевда-та имъ: такава разва- 
лини не възбуждать гол^^мо съясаление ; и когато любитель-тъ на ис- 
куства-та негодува, въ Александрия, като виада какъ пр']^тривать 

Вълпфска Христожапи. ( 



66 

каменни-гЬ подпорки на палати-гЬ за да изд-Ьлать отъ т^хъ воде- 
нични каменю, философъ-тъ, сл-Ьдъ първо-то смуштение, което при- 
чинява вагубвавю-то на едно хубаво н1што, неможе да задържи 
усмивка-та си при това тайно правосждие на садба-та, която връ- 
шта на народъ-тъ това, което му костува толкова млки, за да упо- 
треби за най-скромни-гЬ си нужди великол-Ъпие-то на една беспо- 
левна пишность. 



(отъ Бюффона.) 

Представете си една страна безъ зеленина и безъ вода , едно 
жежко слънце, едно винаги ясно небо, песъчливи полета, планини 
оште пб-бесплодни, възъ които погледътъ се скита безъ да може 
да се спре нито възъ единъ живъ предметъ, една земя умрела, и 
така да се каже, обелена отъ ветрове-гб и, която не представ- 
лява друго, освенъ скелетъ, расхвърляни каменяци, прави или по- 
валени скали; една пустиня съвсемъ отворена, дето никога п;&т- 
никъ не е отдихалъ подъ сенка, дето ншпто не го е придружава- 
ло, нито му е напомняло за жива-та природа: пълна самотия, хи- 
лядо ижт пб-страшна отъ самотия-та на лесове-те; заштото дръ- 
вета-та пакъ еж с&штества, когато тука въ тия пусти и безгранич- 
ни места човекъ се вижда пд-усамотенъ, пб-оголенъ, п5-изгубенъ; 
той види навредъ пространство, като че е неговъ гробъ; дневна- 
та светлина, пб-скръбна огь ноштний мракъ, неогрева зарань ва 
друго> освенъ да му покаже всичка-та голота, беспомоштность и у- 
жасно положение, като отдалечава отъ погледъ-тъ му преграда-та 
на правдно-то, като распростира на около му бездна-та на бесконе^ность- 
та, што го дели отъ населена-та земя ; бесконечность, която на пус- 
то се МАЧИ да измине, заштото гладътъ, жажда-та и страшна-та 
жега ускорявать всички-те минути, които му оставъть между отчая- 
ние-то и смръть-та. 



(Изъ пов4сть-та: „Бъдгаре-т4 отъ старо вр"Ькв.") 
(отъ Л. Еаравелова.) 

Въ Копривиггаца нема плодовита земя — само каменю, пе- 
съкъ и глина; нъ, както се види, по причина на тая неблагодатна 
и сиромашка почва, Еопривштица е едно оть най-живи-те и огь 



67 

най-д-Ьятелпи-гЬ села. Нейна-та бесплодна земя, която изисква го- 
л^^ми трулове и изобплснъ по1ъ, не е допуснд^ла чов'Ьци-'гЬ да по- 
тжнать въ сънлива-та азиатска безд-Ьятелность ; нъ, напротивъ, во- 
Дйла гп е постоянно камъ силната воля, камъ енергия-та и камъ 
постояиивй 1рудъ, и стздала е изъ т-Ьхъ Д'Ьятелаи иромишленницн 
и мпогополезни мислители. Гигантски-гЬ планини съ свои-т^ голи 
върхово и съ своп-т'Ь гористи поли еж прФгърнд.ли отъ всички 
страня т-ва бьлгирско село, като майка, която се грижи за своя-та 
челядь ; а надвиснжли-тЬ надъ него скали, които чегато часъ-по-часъ 
вскать да падпл^ть, првучавать чов^Ъкъ-тъ отъ най-ранна-та му мла- 
дость да се по бои отъ никакви опасности. Като змия се спупгга 
отъ планпиа-та р-Ька Тополка, ирави всякакви криволици и свое- 
волни полукрл^гове, и, съ шумотевица и гьрмежь, принма въ свои- 
тЬ водп малки-тЬ рЬчици, конто съ сърдито жубуреню бързать камъ 
нел и оть лЬво и отъ д-Ьсло. Вьрбн-т1Ь, които еж се надвисили надъ 
рЬка-та, миь1^гь спои-т1& зелени кзонове въ вода-та; а подъ синка- 
та на тия клонове, които блестять съ своя-та богата зеленина, се 
кргшть ц!;ли стада патки и гжски. Гжски-тЬ хладнокръвно стобьть 
на единъ гракъ, поштять се и си въвирать клюнове-гЬ подъ кри- 
ла- та ; а п.;бл11зу до тЬхъ се расхожда гиздавий прол-Ьтни ху- 
бавець, шпркелъ, съ свои-гЬ алени и длъги крака и съ свой-тъ 
алеаъ клюнг, и тръси си нЬкой добивъ — жаба, гуштеръ илд змия 
усойница. По улици-тЬ се расхождать кокошки подъ пр^дводитед- 
ство-то на евсп т'Ь горделиви султани — п'Ьтли; мирно и глупаво сто- 
Нкть по б|)1гог{*-т1; па Тополка крави-гЬ, гр^шть се на слънце, 
облпзвать си.п-тЬ и;)мъ; ппвелп ребра и очаквать говедаръ-тъ, който 
въ това СЖ1ПГ0 в;/1;.пе х^а^^ изъ кжшта въ кжшта, д'Ьго го черпять 
съ ракия и ДоВ«1ТЬ му хл-Ьбъ, спреню, птржена сланина и други по- 
д<.бн11 ясл1с-1а, п ТОЙ, за да у годи на стопани-тЬ, които му давать 
„наясгися и наиктпся," говори: „Ваша-та крава е чалашканъ до- 
биченцв — все си па^е I Другп-гЬ крави се гонять, боджть се, 
штър1:л1БЬть, а ваше-то Д('б11ченце си пасе, пасе си/ Разбира се, 
че д'Ьдо Петръ повтаря тия Д)'ми въ всяка кжшта; а ракийка та 
се излива въ гърне-то му. 

Ц1;л1т пил(пп:л: св^Ьтъ и милиони жаби беспокошть съ свое-то 
цвтрч^ч1ю, п1имш и квак.те тиха-та балканска ношть; а в'Ьтеръ-тъ 
си играе. надъ сел)-то. Ньма никакво съмнение, че тая раскошна 
природа пе е могла да пе по1'Ьйствова и на чов-Ькъ-тъ. Нъ най- 
хубавий марггртаръ въ тая природа, най-хубаво-то нейно украшение, 
което, както ми се чини, е най-много способствовало за високо-то 

6* 



68 

нравственно величие въ м^стний обштеетвенъ животъ, — е воприв- 
штенска-та жена. 

Българската п']&снь п^^е за българска-та хубавица тава: 

Моштно ми еж мили българсви-т% моми, 

Ц^^ъ день тии хьнать подъ ярко-то слънце; 

Отъ утро до в']&черь все на врака стожть, 

В'Ьсла-та си махать и снопове в'Ь8вать, 

Ставици си правятЬу вато славий п^^ать• 

А настана в']&черЬу дома си се връштать, 

Като яребици, ситно мило припкать, 

Па се валовявать за моминсво хоро. 

Моми ми еж 6'Ьли, вато б&га внига, 

Образи червени, — охридсва ябълва. 
Нъ волвото хубавица и гиздосия и да е българва-та уобште, 
то балвансва-та жена е вато триндафилъ поср']&ди голяма градина. 
Еупено, Радйовене, Горня и Долня Свравена^ Ихтиманъ и Коприв- 
пггица се славять съ врасота-та на жени-т% ; а посл'6дне-то отъ тия 
села и градове е наречено дори оть турци-тЬ ^^вратьаажанъ,'' сир. 
женсва врасота. Черни и тьнви вато, гайганъ, в'&вди и умно ли- 
це, висово чело, гиздава снага, живость въ движения-та, воято е 
свойствена само на южни-тЬ народи, черна или руса вждра глави- 
ца, дяъга, вато воприна, воса, воято живописно и привлФвателно 
виси на здрави-т1& плешви, мерджанени устници, гол*6ми очи и ви- 
сови и ягви гръди — ето вавва е вопривштенсва-та жена. А аво 
вий погледате малво нб-внимателно и нб-отблизу на тия очи и на 
това лице, то ште да нам^^рите проста и любяшта душа, у воято 
думи-т% нивога непротввор'Ьчять на сръдце то и на мис1Ш-т%, а 
всявога служять вато виражение и на едно-то и на друго-то. Въ 
природа-та ежштествува н^^вавъвъ си сл^Ьпъ инстинвтъ, н^вавво си 
безсъзнателно стремление да бжде расположено всичво тава, штото 
да се харесва на чов']&ци-тЬ ; а балвансви-т% планши еж създадени 
само за блаженство. . . 

И ето, пр']&дъ очи-тЬ ни стърчи Еонривштица. Южно-то слън- 
це е съживило вече и балвансва-та природа и донесло е завжс- 
н&га-та прол'Ьть. Било утро, и слънце-то осв'Ьтлявало вече всичво- 
то село. Било празднивъ. Роса-та оште лежала по трева-та и блес- 
тяла, вато едръ маргаръ; отъ всява страна се чували брънча- 
ню отъ пчели и бръмбали, чуруливаше и п^^еше отъ пиленца, а 
тия пиленца били л^ле стада; гора-та, воято е пълна съ благоу- 
хание, се пр^Ьдставлявала вато истинно жилиште на самодиви*тЬ; 
по въздухъ-тъ се пр'1^носвала меризма отъ млади-т% тр^ви и буря- 



69 

ни ; а въсточний в'Ьтбръ разпосвалъ тия меривми по всичка Бълга- 
рия, А знаете ли какъвъ е тоя в'Ьтеръ ? Тоя в'Ьтеръ н^Ьжи чов']&че- 
СЕо-то чувство и приведи чов^Еъ-тъ въ н'Ькакво си непонятно бла- 
женство. Рала-та вече бравдять полета-та, отъ всяка една страна 
исвачать ц^^ли стада овце, крави, кози и ц'Ьли ергелета коше. Слън- 
це-то се търкаля весело надъ чов'1^чески-тЬ глави ; а чов'Ькъ-тъ, ка- 
то погледа какъ е около него хубаво и мило, иоли се и остава съ 
пълна надезвда, че и неговий 6'Ьденъ и тежькъ животъ сл^дъ вр*!- 
ме ште бжде еднакъвъ съ естествени-тЬ природни явления. . . 

Обичаиъ те, мое мило отечество! обичамъ твои-гЬ балкани, 
гори, сипби, скали, и тЬхни-тЬ бистри и студени извори! обичамъ 
те, мой милий краю! обичамъ те отъ всичка-та си душа и сръдце, 
ако ти и да си обреченъ на тежки страдания и неволи! всичко, 
штото е остан^&ло до сега въ моя-та осиротила душа добро и свя- 
то — всичко е твое! Ти си оная благословена земя, която цьвти, 
която е пълна съ н^Ьжности, съ сияния и величие, следователно, ти 
си ме научила да обичамъ и да плача надъ всяко едно чов']&ческо 
нештастде, — а това е вече много за единъ чов']&къ. . • И до сега 
оште чзгвствовамъ възрождение-то на твой-тъ меризливъ зеленчукъ, 
който испълва всичко-то пространство, на която страна и да хвър- 
ли чов'1^къ око-то си; азъ и до сега чуш п^^снь-та на славии-тЬ 
и чуруликаше-то на л^Ьстовици-тЬ ; азъ и до сега слушамь кр^х* 
кий гласъ на българско-то момиченце, което мете дворъ-тъ си съ 
бръсвалка-та, и п']&е си своя-та народна п'Ьсенчица : 

ЧернЬй горо, черн-Ьй душо. 

Двама да черн'1^емъ : 

Ти за листе, горо, 

Азъ за първо либе! 



За жерави-т1 както и за штъркове-гЬ стари-т% с& много при- 
казвали, — ужь, че се обхождали твърд'Ь милостиво и чедолюбиво 
съ остар'Ьли-т% си родителе, хранили ги и имъ пригодявали, носили 
ги когато л-Ьтять, че се бияли ужь много искусно съ дребни- тЬ чо- 
в^ченца въ Етиопия, и оште, че носили на гърбъ-тъ си л^^стовици-т^ 
когато пр'югЬтявали пр^зъ широки морета, и други такъви. Въ ста- 
ро вр']&ме поети-гЬ, които пишели естествена-та история, или отъ 
незнавю или просто за украшение, разпасвали лъжа-та съ истина-та. 

Жерави-тЬ еж птици, познати во всички-тЬ страни на Европа, 
тЬ се скитать много и се хранять съ растения. Мвого пжти при- 



70 

чинявать твърд^Ь гол'Ьот повр'6ди на новопос'Ьяни-т'Ь ниви, заштото 
се сиуштагь нопггЬ, разравять и испоядать сЬяе-то. Нь яджгъ п рчз- 
ни бубулечки, червю, жаби, гуштери, дребни риби, п яйда-та на 
разни водни животни. 

Жерави- г'Ь виб&ть гнезда- та си между шубрул1;и-г1&, най-много 
по край блатисти-гЬ м^ста, и вижть ги съ клечаци, тръстнчни и 
други, а отгор1Ь ги ностилатъ съ н^што ммю, и ги пр^вягь висо- 
ки за да ги покривать кога стожть правя. Тип снлсять само дв16 
яйца, за излунваню-то имъ лежять на т^Ьхъ и мл;ж[;о-то и женско-то 
по редъ. Когато единий лежи да мж.ти, другнй стой до него като 
буденъ стражарь, и когато се излупять пилци-тЬ, хринять ги и бра- 
нять ги и двама-та. 

Жерави-гЬ с& отъ родъ-тъ на пр^ЬлЬтни-т-Ь птици, пжтувать 
много и всяка година се пр^селявать по далечни прлии. Види се да 
обичать повече студени -г6 м'Ьста на сЬверъ; срЬшгать се много и 
на големи стада въ Швеция, Русия и Сибпръ ; въ Н:л1-ю;ени-т1^ 
страни на Европа идать повече като зрзтели, а нЬ за да жив1:Ь^ть; 
нъ не е оште добрЬ познато какъ расподЬлять вр^ме-то си въ раз- 
ни-т* чясти на св^тъ-тъ. На есень тръгватъ и, види се, да отпватъ 
кад^Ь Сирия, Египетъ и по други страни въ Африка, за да пр'Ьзи- 
мувать; на прол'Ьть идать въ Европа, а л1тЬ отпвать на сЬверъ, 
та жив^жть тамъ около блата-та, които никога не пр1;съхвать, и 
посл-Ь пакъ сл'Ьдвать да поопл^яять обработени-тЬ ниви на евро- 
пейци-гЬ. 

Кога ПАтувать въртять се и правять многобройни кр;&гове и 
извития въ въздухъ-тъ, а кога л^тять образовать уобште раваобед- 
ренъ трй;&глникъ, и всякога на чело върви едьиъ отъ пб-силни- 
т4. Възлизать много високо. ПрЬдпазвать се отъ бури-тЬ, като се 
въздигать п6-гор'Ь отъ облаци-т*, отъ д-Ьто гледать безопасно подъ 
себе си развълнувана-та атмосфера. И макьръ много к.т.ти жерави- 
г6 и да се не виждатъ въ пр'ЬвЕсокп-т'Ь си въз;1уяши пжтувания, 
нъ тии виждагъ най-добр4 всичко по земя-та. Оня, който върви 
напр'Ьдъ, води ония што еж подир-Ь му съ различно тракаше па длъ- 
гий си клюнъ и направлява пол^ть-тъ имъ. Види се оште, че се 
наговорять единъ другъ да се спуснжть долу, когато имъ се пр-Ьд- 
стави сгоденъ случай за плячка. Кога пасж^тъ, или кога си отиочппать, 
— тогава стоеьть на единъ кракъ и глава-та си смушвить п^дъ едно-то 
крило, — единъ отъ т1Ьхъ бди като стража, и като види, че нЬкоя 
опасность ги заплашва, дава знакъ на друлсипа-та си кото Еску1>ква. 

Има разни видове жерави: напр. америкьнский ж^^равъ, който 
се распознава по това, че н^ма косми на глава-та и е уобште б1Ьлъ 



71 

А пЬ-нвв^Ьстний по насъ жеравъ има т^ло б^лопепеливо, връхъ-тъ 
на глава-та му е голъ и чьрвеаъ, отзадъ глава-та и отпр-Ьдъ 
вратъ-тъ бие на черно; клюнъ-тъ и расперени-гЬ му крила еж чер- 
ни; длъгъ е до единъ лакъть и дв'Ь трети, а високъ е два лактя. 
Плутархъ казва, че Рймляни-гЬ осл^Ьи^вали жерави-т^Ь и ги 
затваряли въ кафесъ, та ги отговявали ва трапези-гЬ на гол^мци- 
тЪ. Въ Англия, въ вр-Ьме-то на Едуарда IV, за едно владишко уго- 
штение, сготвили 204 жерава. Нъ сега владици-гЬ не яд;&ть вече 
жерави, а черъ хайваръ и други пб-деликатни гостби. Уобште месо- 
то на жеравъ-тъ не е днесь на почетъ, запггото за да се смеле иска 
много силенъ стомахъ. 



(отъ €. Авсаковъ). 

Лебедь-тъ, по негова-та големина, сила, красота и величествен- 
ний му видъ, одавна и справедливо еж го нарекли царь на всич- 
ки-гЬ плавателни птици. Б^лъ като сн-Ьгъ, съ блескави прозрачни 
малки очи, съ черенъ носъ и черни крака, съ длъга, гжвка и 
красива шия, той е до неизказваню пр-Ькрасенъ, когато спокойно 
плува помежду зелени-гЬ тръстики, по тьмносиня-та, гладка повръх- 
ность на вода-та. Всички-гЬ му движения еж испълнени съ пр*- 
лесть : земе ли да пие, почерпва вода съ носъ-тъ си, по дига глава- 
та си и протяга шия-та си; земе ли да се кжпе, и да пляска съ 
снлни-тЬ си крила, та пръска вода-та, която се спугата по гладки- 
гЬ му пера; земе ли да се оглажда, като извива назадъ въ джга 
лесно и свободно 6'Ьлосн'Ьжна-та си шия и поправя и чисти съ 
клюнъ-тъ си по т^ло-то си и на опашка-та разм-Ьстени-гЬ или оца- 
пани пера ; распери ли крила-та си въ воздухъ-тъ, като длъго и по- 
легато платно, и захване, пакъ съ клюнъ-гь си, да поправя всяко 
перо по гЬхъ, като ги проветрява и суши на слънце-то, всичко въ 
него е живописно и великол'Ьпно. 



(Отъ да Брюейра.') 

Еитот има миловидно и кржгло лице, меснати бузи, остръ 
в твърдъ погледъ широки рамена, и свободенъ вървежь.^ Говори 

*) Жанъ де ла Брюйеръ, чл^нъ на француска-та академия, се е 
родЕЛЪ на 1644, а у]!1р'Ьлъ на 1696. Тон е най-знаненитий френски ха- 



72 

дръзновено, принувдава ония, съ които говори, да повтарять и 
едн&жь и двалЕь това, което му казвать, и малка важность дава на 
думи-гЬ имъ. Растваря широка кърпа и секне се съ го;гЬмъ шумъ. 
Еиха гръмогласно, и плюе на далече. Спи ден]Ь, спи ноппг]^, и все 
дълбоко, хърка, когато други-тЬ говорять. Захвашта, на трапеза- 
та и въ расходки-гЬ, повече м-Ьсто оть други-гЬ; когато се рас- 
хожда съ равни нему, гледа да е всякога на ср']&да-та; спира се, 
спврать се и други-тЬ; тръгва, тръгвать и други-гЬ, всички-гЬ 
се съобразявать съ него. Пр^Ьсича, поправя ония, които говорять; 
а него никой не го пр^Ьсича, всички го слушать съ внимание кол- 
кото вр'Ьме и да говори, съгласявать се съ мн^ния-та му, приимать 
за истински и в']&рни новини-т%, които имъ расказва. Седне ли, 
истяга се на столъ-ть, кръстосва си крака-та, нав&сва си в'Ьжди* 
тЬу нахлупва си шапка-та до очи-тЬ за да не гледа никого, или 
го подига и открива горд'&1шво чело-то си. Той е веселъ, обича да 
се см^е, нетърпеливъ е, високом'Ьренъ, т^втвЪу свободолюбивъ, 
полвтиБЪ, тайнственъ върху работи-гЬ на вр']&ме-то. ВФрва, че е 
духовитъ и способенъ за всичко. Еитонъ е богатъ. 

Федонь е аабъ, сухъ, лице-то му е бледно, очи-гЬ му еж 
хлътнжли ; спи малко, и сънъ-тъ му е като на заекъ-тъ ; той е раз- 
с^^нъ, умисленъ, п, ако и духовитъ, прилича на глупавъ : забравя 
да каже, което знае^ или да говори за събития, които му еж позна- 
ти; ако се наеме н'Ькога да направи това, прави го зл'Ь; мисли, 
че досащда на ония, на които говори ; расказва вкратц^, нъ сту- 
дено; не сполучва да привл'1^че внимание-то на други-гЬ, не въз- 
бужда см^^хъ съ шеги-тЬ си: рл!^коплеска, похвалява прикаски-т^ 
на другя-гЬ, съгласява се въ всичко съ т^хъ; тича, л^^ти, за да 
имъ направи и най-малки-гЬ услуги; снисходителепъ е камъ гЬхъ, 
ласкателенъ и услужливъ ; тайнственъ върху собственни-гЬ си ра- 
боти, по никога лъжець, суев']&ренъ, боязливъ ; върви тихо и поле- 
ка, като че го е страхъ да тъпче земята, съ наведени въ земя-та 
очи, и не см^^е да погледне ония, които минувать. Ако н^кои с& 
събер&ть да приказвать, той не влиза помезду тЬхъ ; стой задъ 
тоя, който говори, слуша крадишкомъ, което се приказва, и поб'Ь- 
гва штомъ го погледне н^кой. Той не захвашта м^сто; свива ра- 
мена-та си, похлупва си шапка-та до очи-т^ за да го не виа^ать, 
увива се добр'Ь въ др']&ха-та си ; колкото и св'Ьтъ да има по ули- 



рактеристъ. Негови-1гЬ характери които с& подражани на Теофраста, по 
своя-та простота, правдивость, в'Ьрность, наблюдателность и хуморъ 
еж сдобили всемирна изв'6стность. 



73 

щтЬ и по галерии-тФ, той намира средство да пр^юте безъ уси- 
лие и да се промъкне безъ да го съгледать. Або го поЕанять да 
седне, той с^да на крайчеца на столъ-тъ ; говори низско и проив- 
нася глЬ думи-тЬ. Отваря уста-та си само ва да отговаря ; кашле, 
секне се надъ шапка-та си; плюе потги възъ себе си, и чака да 
остане самъ ва да кихне, или^ ако такъво н^Ьшто му се случи, то 
става бевъ да се досЬтять други-тЬ ; никой го не повдравлява. Фе- 
донъ е сиромахъ. 



(Отъ мш Врюйера.) 

Меналкъ слива по сгьлба-та, отваря врата-та ва да И8л'б8е ; 
затвара я. Съглеща, че е въ ноштни-тб си др']&хи; и, като се по- 
изгледва пЬ-добр'Ь, вижда, че е обръснать наполовина, че сабя-та 
му е припасана отд'Ьсно, че калцуни-тЬ му с;& набрани на пети-тб, 
и че риза-та му е отвънъ. Върви ли по улица-та, усЬшта извед- 
н^&жь, че н^Ьшто го ударя силно въ лице-то или въ коремъ-тъ ; ни- 
то подозр^ва какво може да бл^де това, дод'Ьто не се събуди и, 
като отвори добр'6 очи-тЬ си, вижда, че се намира или пр']&дъ 
жржшь-гь на н]Ькоя кола, или задъ н^кое дялано дърво, което н^кой 
работникъ носи на плешки-тЬ си. Ъщ^ш го едн&жь, че се е уда- 
рвлъ чело въ чело съ единъ просекъ, заплелъ се въ крака-та му, 
и падшклъ съ него, единий на една страна, другий на друга страна, 
по гърбъ-тъ си. Случвало му се е много п&ти да се срештне лице 
съ лице съ н'6кой князь, и едвамь се е окопитвалъ и е намиралъ 
вр'6ме да се валени до ст^на-та за да му направи м^Ьсто да мине. 
Тръсн, расхвърля всичко, кряска, сърди се, вика слуги-тЬ си единъ 
по други; гуЬять му всичко: тръси ржкавици-гЬ си, които еж 
на р&ц'Ь'ТЬ му, както и оная жена, която си тръсила маска-та, а 
маска -та и била на лице-то й. Влиза въ царский апартаментъ, и 
мвнова подъ единъ полилей, д&то се закачка перука-та му и уви- 
сва тамъ ; всички-тЬ придворници гледать и се см^шть ; и Меналкъ 
гледа и се см'Ье пд-високо отъ други-тЬ ; гледа да види, кой е тоя 
комуто стърчять уши-тб и който си н^ма перука-та. Изл^Ьзе ли да 
ходи ивъ градъ-тъ, штомъ походи н^Ьколко вр'Ьме, мисли че се е 
изгубилъ, смуштава се и пита минувачи- тЬ д% е, и т% му казвать тъ- 
кмо име-то на негова-та улица. Влиза подирь това въ ю^лпта-та си, 
отъ д'Ьто излиза на бързо, заштото мисли че се е сбъркалъ. Изли- 
за отъ садвлнште-то, — намира на врата-та една каляска, която 
зима за своя, и влиза вн&тр^Ь: кучашь-тъ ударя коню-т^Ь и мисли 



74 

че кара господарь-тъ си въ кл^шти. Менаякъ се хвърля извънъ вра- 
та-та на 1:оля'ч:а-та, мпиу^^а пр'Ьзъ дворъ-тъ, качва се по стълба- 
та, отика въ гт:г1-тЬ ; всичко му е познато, ништо не го стряска; 
с^Ьда, отпочиза си, у доз:а сп е. Господпрь-тъ дохожда: той ста- 
ва да го по р'Ч11Т1[е ; прппма го много учтиво, поканва го да сед- 
не, мигли, че прппма въ своя-та сп стая; говори, зампс.това се, запит- 
ва ; господ4)ь-тъ па К/Т^шта-та е въ чудо; въ чудо е и Меналкъ, 
и той не к. .Ш11 шго >:игли ; има работа съ досаденъ чов'Ькъ, съ 
едпнъ б^П)д1л11т:ъ, които ште си отиде ш:й-чтп'1>; над'Ье се, че 
това скор') 1ПТ0 стане, и даса ся широко гръдце; стьмнява се и 
едвимь се окоиигса. Други па1ть, отпва на посФлитенио у една гос- 
пожа, п слЬдъ малко дохолсда до убЬждеиие, че той я приема, наме- 
стя ва се па столъ-тъ, н не му дохожда на умъ-тъ да си отиде : 
нами;)а, че т.-я го^люжа продължава мпого свое-то пос^штепие, ча- 
ка съ п:тхрпопие да ст1л:о п да го остави св.*боденъ ; нъ неможе, 
пос'1штс}[пе-то се не ссъртпа, а тсй е гла^енъ, п вахвашта да се 
стъмняпа, М' ли я да в1/к-1л съ него; тл со изсмива, и така висо- 
ко, ир.то го слбугкда. Отпга па цръкиа, прЬструва му се, че про- 
с1>къ-тъ, 1:о:л'о стои до врта-та е сгъ/бъ и б..юдо-то му, че е съ- 
садъ-тъ съ бл;ло1лоп1иа-та в да, мртдь^а си ржка-та въ него и по- 
трива си Ч'Л'|-то, хгоп.то г,^о:а'л;л:ь ^зачува, че стълбъ-тъ лГу гово- 
ри. Вл:1;за въ ирг/гв;!-": л ; :г:'М г, че впжда столъ ^) за моленю, сЬда 
колкото в1прот:ъ и тс-.кькъ иа ил^о: сюлъ-тъ се пр'Ьгжва, проваля 
се, и мл;ч:1 се дл вик ; 31 'Л.^. -гъ оот^-я въ чз'ДО като вижда, че сЬ- 
ди падъ кр'п::ьта гл с; иь М"лхкъ човЬ1;ъ, че се е опр^лъ на 
ггрбъ-тъ 57, у.гмъ с и1:\':-та му съ р\л1,1)-т11 си, и го е хванжлъ 
съ одиа-та га и ^ъ-тх, а «х др; :';:-та е з:;иушплъ уста-та му; става 
посра?,1оиъ, п отлпа дч К'Л'Ь чпчи друсад^. Изваж!,а една книга за 
да се МОЛИ, и В1;к;а ч) г. .мь то м^ллтзсипче земалъ е чехлъ, кой- 
то е смушллъ въ длс^бъ-тъ си ирЬдч да и:^лЬзе. Штомъ излиза огь 
пръква, едчнъ ч.вЬкъ тича подп]гЬ му, за^тига го, и го пи1а съ 
см1>хъ дали пЬма чехль-тъ на Н. Влсокопр-Ьосвяшгенство ; Меналкъ 
му пока^зва своп-тч, и казва: „Другъ чохлъ н4маумеие;* бърка 
въ джобово-тЬ си, и иав;:1:1;а чехлъ-тъ на втадика-та, у коготз 
б'1:ше ход1^чъ п^^^^и м»лко, когото бЬше памЬрплъ болепъ до огнь- 
тъ, и чийто чоллъ бЬше земалъ, прЬди да си тръгне, нам-Ьсто рл- 
кавида-та си, К( я^о била надия1ла на земя-та : и така Меналкъ се 
връшта у дома си съ сдилъ чехлъ пй-малко. Играе на тавла, 
иска вода, Д'Л1'и.ять му; редъ-гь е неговъ да играе; държи рогъ- 



*) Столове, нарЪчеии Рпе-В1еп, които се употр-Ьблявать въ католическв-т* дръ 
квв, съ нискж с^далишта, на които с^дять на вод1}яе. 



76 

тъ въ една-та ржка и чаш.ч-та съ вода-та въ друга-та ржка; и 

пошж^^ е зпк то жьдеиъ, поглъшта зарово-тЬ и едва ли н'Ь и рогъ- 
тъ, хвтряя чпши-та съ вода-та въ тав.та-та, и залива оногова, съ 

КОГк^ТО 11Гр:;е. 



(Отъ'да Брюйера.) 



^РР' 



тосъ в-^тко е ч^^ть, вс11'1ко е В1д1лъ, Т)й е Ч')В'1&къ все- 
знаюшгь, п ис[;*1 дЬлъ свЬгь да млели за н^^го така; пр-Ьдпочита 
да лъ:ке оть юлгс^то дч ^хьил ти дл п.)1С1ЖЗ, че нознае н^што. 
Въ кл;шга-та на е^гпъ г<<л^>модь говорлть за ед^:иъ сЬверенъ дворъ: 
той з;!ма ду"!1-тц и я от111М1 ('ТЪ ония, конто ьскаха да кажять 
това, което 311;ьт^гь; дпушга се да гон(*ри за тая отдагечеиа страна, 
като Д1 е ра-аь тамь; 1»:г.\!р.;вя за нр1гл-гЬ на тоя д»оръ, за же- 
ни- гЬ въ т;:я 3 мя, 3 1 ;г1:с.нл-1Ь и п об.тя-гЬ й; раскизза разни 
събития, КОНГО сл; СО случл-ги т.1\гь ; Н'пгл:)1 ги с-мЬщяи и см1^е се 
пръвъ той. Едслъ 011» г);г1е-гЬ с) ооА1'Ьлиза да му противоречи и 
му Д' кчзва нонлья!*'Ч1Ъ нипль, 'се нрл1:.з':а иЬшга, коиго не ех 
испш;'ии. А;ф:1 .съ не се гмушглса п:и:л1съ, сгорнштова се, нанро- 
тик^ъ, нрот;1Во тиЯ, Кило го прп пча: .,Не рагказвамь, казва Т(>й, 
нишго, к егз да не зл ь?! (»гь здоаво мЬото; научихъ всичко отъ 
Се^яо.и, фр-1и":л1 нома!1Л1п:ъ нри тоя дв-ръ, конго сее върН/ТкЛЪ 
въ Шрижь нр1;д;г н1и;ол1;о дшл, когато нозлавамь отблнзу, когого 
р1.л11ГЛ1ХЪ В''3 [рл1Л'>, И к ИГО {V) укри ОТЬ мено нншто. „Той за- 
хвашгише накъ да рл-кч^вч. съ ошге п5-голЬм1 смЬлость, когато 
единъ отъ гост:е-тЬ 31у каза : „Азъ сьмь Сетот, на когото гово- 
рите, сд^шгий, и К')йго иде отъ свое-то посолство," 



На 1 поечпрлй, на ир^зхилггъ-тъ ВсЬхъ Святихъ пр^Ькрасно 
есенло слгпп;е б.мо огрИяю Ллсгаблгь; и* бо-то било ясно и св'Ьтло; 
житме тЬ СО гсг :я (И 3 1 тгрк^ ТЗ >паню-то на нраздннкъ-тъ ; цръкви- 
г6 били отй'р^Л1 и осв^.тг(МГ съ ХЛЛЛ1И с[{Ь:пги. По девогь часъ-гъ 
зарань-та се залуло па-^^^И') ехггше; сЬрна миризма се ризнеола 
на р.-л;1'(;; л-^"»; тькъ-тъ упл.пи-лл, пскокн/1^1ъ пзъ обори-т'Ь и коша- 
ри-1Ь си^ и наиълг1илъ гралъ-тъ съ жалостенъ ревъ, виеню и му- 
чеяю; слгнце-то се ватулило задъ червепикави-тЬ игпарения. Изед- 



76 

нжжь се затрееила зекя-та, трусъ-тъ се усилвалъ; ватр^штели ст%- 
ни-тЬ на к&штята; суша* та се разлюл^Ьла, като море, и въ едно 
ньгновение, съ страшенъ трясъкъ, струполили се цръЕви, е&штя и дру- 
ги сграеи; на едни ]гЬста земя-та се провалила, а на други 1гЬста 
се издигнжла пб-високо, та стан&ла на грозни грамади. Води-гб на 
р']&ка'Та бликнали вънъ отъ бр'Ьгове-тЬ, море-то прил^ло на вънъ 
по крайбр'Ьжие-то съ неописанъ ревъ и ярость. Истошици-тЬ пр^- 
съхнлли, а павъ на други м^Ьста рукнл^ли нови источници. Жате- 
ле-тЬ мислили, че е настало свършваню-то на св^тъ-тъ ; едни загинва- 
ли под^ развалини-тЬ на съборени-тЬ юшгги, други 6'Ьгали по ули- 
ци-тЬ и по плоштадитЬ; а кога се ратръснжли обнаци-тЪ отъ 
прахъ, които се били издигн&ли, като г;&ста мъгла, всички съ от- 
чаяние вид^^ли^ че великол^пний Яиссабонъ пр']Ьдставлява купипгге 
отъ развалини. Ужасни зр'Ьляшта се явиха на всл;д$: майки, баш- 
ти търсяли д$ца-та си^ д^ца-та — свои-т% родителе ; плачь и рида- 
ние се чуяло на вси страни. Купове отъ народъ падали отъ страхъ 
на кол']&не и викали: помилуй ни Боже! Сл'Ьдъ първий ударъ по- 
сл]^довалъ и вторий, носл^ и третий. Еойто поб^Ьгновалъ камъ р^Ь- 
ка-та поглжштали го вълни-тЬ, които влачили разбити корабю и 
враници. Чьренъ димъ се въздвигн^&лъ най-посл^^ надъ Лиссабонъ» 
и огнь изведнжжь избухн&лъ на вс;ад'6, запаленъ, види се, отъ 
огништа-та по к&штя-та. Изъ тьмници-т^ искокнжли злод1&йци, раз- 
бойници, които убивали и грабили ; огнь-тъ, вода-та, земя-та, страс- 
ти-тЬ чов']&чески, всичко се било подигн&зо на развала. Народъ-тъ 61Ь- 
галъ на поле-то, и гинялъ отъ ужасъ и гладъ, и сл^^дъ няколко 
часове не се виждалъ вече великол'6пний Лиссабонъ. ... Той се 
пр'Ьобърн&лъ на купишта отъ изгор&га развалини. 

(Пр^водъ, огь Б. Кншкнци.) 



Могуштъ и великъ е океанъ-тъ, който опасва земно-то кл&бо! 
Д^ да се потръсять начяло-то и край-тъ му ? Негови-гЬ води еж се 
разлбяди по всички-гб пояси на земя-та, и материци-тЬ, подобни на 
острови, подигатъ се изъ необятна-та му пазва. Деньтъ и ношть- 
та, зима-та и л'6то-то, въ едно и сжшто*то вр'Ьме царувать по всич- 
ки-гЬ му крайшта. Слънцето в^чно му се усмихва съ румянитЬ 
си утренни зари, в^^чно го милва съ прошталнитЬ си вечерни за- 
ри. Бр'Ьгове-г6 на океанъ-тъ еж на едни м']&ста накитени съ л^^сове 
отъ Цалми, а на други м'1^ста еж оковани съ ледове, които не се 



77 

стопявать нивога; тука надъ страшно-издвгната-та иу повръхнина реве 
ураганъ, тамъ — води-гЬ му си почивать тихо, и при най-малъкъ 
в^трець не повлатва вристална-та иу гладЕость. 

Бой ште пр'Ьброи народи-т1^, които жив']&шть по бр'6гове-т% на 
океанъ-тъ ? Кой ште пр'6дстави бескрайно-то разнообразие на животъ- 
тъ, който се скрива въ негови-тЬ дълбочини ? пустиня-та, по която се 
скита уиорений отъ жажда керванъ, гори-тЬ и планини-гб, които 
подигатъ камъ небо-то свои-тЬ съ снЬгъ покрити връхове, — всичко 
това е малко и ништожно въ сравнение съ грамадний и могуштъ 
океанъ. 

Съ величествени-гЬ разм^Ьри на океанъ-ть съотв']&тствова и не- 
гова-та все пр^Ьсна старость; въображение-то н'Ьма сила за да про- 
никне въ негово-то происхощдение. Сегашний материкъ, на вся- 
ккд:6 носи сл^ди отъ морско дъно, а колко ли материка и острови 
е потопилъ океанъ -тъ въ течение на безбройни-гЬ векове, колко 
ли пжти той е пр^Ьм^^стялъ свои-т1& граници ? До бескрайность разно- 
образни живи сжштества еж се поравдали и погинвали въ него 
едни подирь други; той е бигь свидЬтель на поравдашв-то и по- 
гинваню-то на трилобити-т1&, ананити-т^^, морски-т% гвЬгЩу и на ис- 
полински-тЬ гуштери. Еакво ли не би ни расказалъ океанъ-тъ за отко- 
лешни-тЪ заминлли вр^Ьмена, за ивм^нчивость-та и нетрайность-та 
на всичко, што е земно, ако можехме да разберемъ дивна-та му 
епопея 1 

Еолко вр'6ме е тр'Ьбовало да замине до първо-то появение на 
органический животъ въ океанъ-тъ, до поращаше-то на първий 
моллюскъ, до развитие-то на първо-то водно растение ? Чудесна ста- 
рость! пр«минжло-то и бжджште-то му еж еднакво беспр^д^^лни : 
океанъ-тъ, който е съхранилъ въ себе си толкова видове животни, 
ште пр^Ьжив^е и чов'Ькъ-тъ, и всичко съвр'Ьменно на чов'Ькъ-ть. 
Ште пр'1минжть безбройни тисаштил^тия, на наше-то м^^сто на зе- 
мя-та ште дойдать може би други пб-съвършенни сжштества, а въ 
океанъ-тъ, както по старому, все ште си се отразявать златни-тЬ 
румени зари на в'Ьчерно-то слънце, по старому ште се набирать по 
него черни-тб облаци и ште вълнувать негова-та повръхность. Всич- 
ко, което се раща въ океанъ-тъ, всичко, на което той дава жи- 
вотъ, старае и умира, а той си остава въ в^^чно движение, въ не- 
го си остава все тая юношеска сила, каквато е ималъ и при пър- 
ва-та заря на миросъздание-то. Такъвъ и ште пр']&бжде той в']&чно 
— до когато оживителна-та слънчева светлина осв'Ьтлява и стоп- 
люва земя- та. 

Изброилъ ли е н^кой всички-гЬ благод&шия на океанъ-тъ, 



78 

хранителъ-тъ на ц^тб органи^еский живот* на земл-та? Той хра- 
на р'Ька-тЬ и иззори-т1&, изъ пазва-та му се по дига «сзЬжателца-тд 
роса, плодотворций дъжхь. ПрЬсъхне ля той, и земя-та шгв се объ- 
рае въ граиадг отъ раззтии, въ «усгъ ибезжпц нъ хао,;ъ. Не- 
му сме дтъжня за велйс;от6[1;1е-то на лЬсове-тб, за пр-Ьсна-та зеле- 
няаа по лпвадя-тЬ и по пряятао въ.тяуюлга-та се нива. Океапъ-тъ 
не отд'Ьля народя-тЬ едяя оть другя, както Су^я зтсля.гя старл-т*, 
неопитян въ мзреп.таваяю-го; наяротявъ той гя съединява съ бла- 
го датяи-т^ връскя на търговзя-та. Безбрзйяя флотя се кръстосватъ 
по неговп-тЬ водя, като разяа-^ягь пролзвздеяяя-та огъ всзякя по- 
яси, като достазягь на жягеле-т& огъ студенпя сЬверъ П1одово-т4 
на тропически-т-Ь страни, па жятеле-т1& отъ горешгпя поязъ произ- 
ведения-та па т[>удол1обяв:г-тЬ ржцЬ въ сЬзерни-тЬ страня. 

А съ развягие-то на тьргов:1я-та, и длв ьтнзацш-га се расяро- 
странява отъ една чясть па свЬгь-тъ въ друга, по шярог.ий мор- 
ски П51ть. Цйвилпзация-та е процьвтЬла пр1^дя вся1Ко на брЬгове- 
тк на морето, и сега тя е най-много ра:^^>:1та въ крлйбрЬжни-гЬ 
страни. Блпзу до открпто-то пебо ч^вЬкъ ус1инта себз ся п5-свобо- 
денъ, пб-добръ; отъ д'кп тв::е-то па пр^Ь-ппй въздухъ тръдп-гЬ му 
се распаля'^ь и пЬ-бьрзо обн.чаля по ж:тля-тЬ згу гръвь-та; впдъ-тъ 
на море-то рашпрява умI!тв^^пппГI му крл;гоЗ'>ръ, укрЬпява въ него съ- 
8нание-то на собствсно-то му достойнство. Слад^^а е тогава за чов-Ькъ- 
1ъ мнсль-та, че мсре-то съ вспчкп-гЬ си съкровишта принадлежи на 
оня, който е силедъ и смЬлъ, че кжхЬто и да зансслиь кпрабь-1Ъ 
му морски-т^ в^^чно изи'Ьнч1]ви в'Ьтрове, въ без^>на^,но ли лржтани- 
ште, или на остръ подводенъ камрнь, само М/Тикествена-1а борба 
съ сж1,ба-та може да му достави богагь нсточпикъ отъ наслаждения. 

Тая сжшта-та моьъшта птла на пспбшто-то тяготоизе, на коя- 
то, като се повинувать, двпжять се звЬраг-т-Ь, а нланета-гЬ се обръ- 
штать около слънце-то по н^^изменнлй си ллиь, тая гл;.шга-та сила 
д^йствова и възъ в^чно подвпжнигЬ вълпл па ок^^анъ-тъ. 

Да излЬземъ на бр1;гь-тъ на окринь-тъ да се порадваме на 
хубаво-то В1ран1е на вълни-т-Ь му. Сь тнхъ шуиъ тия прнтазвать до 
бр^гъ-тъ, който се пр^връшта въ вълнуюшта се водна повръхнина, 
а шумно-то море все оште се подпга на впсско и пб-впсоко. Нъ 
ето, като отъ н^Ькоя певидпма ржка погосс-то стрезшт^мпо движение 
се сппра ; тегли се назадъ, така лека полека, както п5-напр1дъ 
идеше камъ бр^гъ-тъ ; н1Ьколко часа изминвлть, и ни и ходниъ по 
сухо тамъ, Д'Ьто малко п5-папр1здъ се плакняха вълни-тЬ му. 

Съ такъва в^чна правилность ставать едно по друго прплввъ- 
тъ и отлнвъ-тъ; и както нии се наслаждаваме съ това нр'Ъкрасио 



7Я 

явление по бр^Ьгове-гЬ на напга-т'! море-та, сжшто така му се рад- 
вать и други безбройни народи по вспчкнтЬ брегове на оке- 
анъ-тъ, който опасва з^мио-то клл;бо: Есгл.м -гъ-тг, на л.длний бр^Ьгъ 
на Полярпо-то море, ОтйПт:И1ипЪ-тъ. ьм 10:к..о-то М'.'1)е, Австрали- 
ець-тъ, Индугъ-гь, Аравкапх-тъ, въ подиолля-то на Апди-1'Ь, Ки- 
тайци-гЬ, на бр^гъ-тъ на Тмхий Ок^^•;иъ. 

Гатвигъ, Богь въ природа-та (Прев. С. С. Бовчевъ) 



(Отъ и« ВлъсЕОва). 

Гора-та е гжгта и равна. 111Ю1-'тг)'.а се блппу до Сглрстра и 
напълня всичко-то простр^шсгво мг:к/у Сильстр^ Шюзк^нъ, Разградъ, 
и Хаджи-оглу-11азар1.жикъ. 

Тукъ-там^ м жду гл^.^.гл-гЬ д б-т:! пг, .и .д:! в\ иай-иг^шоипстш- 
1*6, нъ инакъ стра11ШЛ-тЬ м1. -та се <;к':лгг»ь селд:!; съ сл::>101П1 к^'?^- 
штици п съ пстлнк! влдппо. Т11Л ''.^ а (л; т\р.1-1': уе:'ч1у т1;хъ има 
и такива, които еж. н^^^моил гъ ЕлиАнитт. 1Ь ьЬглц/* гзъ тия 
гори се намарагь т^ислса сл^о'::1 и сг-;)( Д1лз?ь', па к '-го ч< вЬиъ 
никога не можз да и^лмедл 1];к.хг-гь, ^':> сз зьг»з огдлгЬ 11:чЪ. 

Слъцчсвц-11[5 лучн едса::ь м-млиь дч пргб.л.Агь с. ика-та на тпя 
многолпствени дръвета и да озарл/ь съ с.>1Л.ли1..-та сл т^къ-тамЬ 
велена-та п^ста морава. Ту1:ь подхьъ; ■ -ипь р:-, ;■ и ]'л^^:'. в^гл птиче- 
та, които неирЬставать да пЬлгь сл1Дко п 5^^о:^об!.а:>1IО д^ь! и въ 
тьмни-1'6 ношти. Прл пзгрьЗ! пе-то па ("льл1;:-г^ тил под'л:ачать отъ 
клонъ на клолъ, пЬлть з-^дру^^-ю, 1::.г) д:1 г.олать да р1звегелагь 
растреаерано-то сръдцо нл илхгллкь-ть въ едл) та::ъво м1>..то. 

Природа-та е надарила Д':^л»1-0рм;и1Ь съ бслчкл-1 в п^^гятпостп, 
съ всички-гЬ хубости за око-то и }хо-то; тл го е ллиглла об^^че 
отъ една дарба, която пл;гли1:ъ-тъ в^лиога не т^-ъ-п, ьъ КаТо я по- 
тръси не може безъ нея. Чисга, блсгра вода п:а.у^д1) со ье вижда 
да извира и да тече; тукъ-ТамЬ се цсир;.чвать дълбоки кладенци 
и ловки, нъ отъ еднп-тЬ д:л;чио се вадл в\1;;-т;1, а въ другн-тЬ или 
н'6ма вода или е развалена. Подпрь дьлць-тъ в;аа1<1 на яовки-гЬ 
бива пр'Ьсна, нъ това е за К/^со врЬзге. Само двЬ малки рЬки прЬ- 
сичать това гористо мЬсто, нъ и тЬхио-то начяло не е въ Дслц- 
Орманъ. Тии извпрать вънъ отъ него, и само лакъту1пк1ть пзъ него 
и се снускать по негови-тЬ долове и гж'^гл М)р1вл. Тихо и сл;*дко 
строать тии халки-т]^ си води, пр^^линовать отъ м1^ото на мЬсю ц 



80 

се загубвать изъ непроходими-тЪ л^штаци. Многошсяений девичь 
и зажьднялий пжтниеъ едва иожять прохлади евшгь-тъ, за да сдгЬд- 
вать п&ть-тъ си. 

Тия прохладни и весели м^ста, тия гжсти и сЬнчасти дръве- 
та, това сладко шуиолевю на иноголиствени-тЬ клонове и сладко- 
гласно-то п'Ьятв на хиляди славеи и други птичета с& далеча отъ 
да развеселять и да усладять сръдце-то на оногова, комуто се случ- 
ва тука да п&тува. Напротивъ, И8глед:ь-тъ на всичко около него 
оште повече го кара да трепери ; негово-то лице се ивн^нява всяки 
часъ и той върви замислено; той се пази да не прави шумъ съ 
вървешв-то си и да не си наклика зло на глава-та ; очи-тЬ му че- 
сто се м^тать насамъ-нататъкъ и въ глава-та му се въртять една 
отъ друга пб-страшни мисли и картини за пр']&мин&ли злочестини на 
п&тници, като него, по Дели-Орманъ. Едно малко пошумоляваню на 
н'Ькое животно го стряска и го кара да се страхува за животъ-тъ 
си. И какъ да не се стряска и страхува, когато гробни-т1& камеше 
често му наумявать по пать-тъ, че много други п;&тници^ негови 
съотечественници, негови роднини и познайници, еж вл^Ьзли въ Дели- 
Орманъ, нъ не еж излезли! Жалко! Тия пр'Ькрасни м^Ьста криять 
кръвожьдни и зв^роподобни чов^Ьци, на които гол'1^ми-т6 злодбйства 
ништо не може да въспре. Тия людю с& кръвави людю; за това 
п&тници-гЬ се считать за изново родени, ако пр'1минжть пр'Ьзъ тия 
м^ста здрави и читави. 



(Ивъ „ТлрАсъ БуЛВА") 

(Отъ Гогодя *). 

Слънце-то одавна 6^ се показало на изяснено-то небе и за- 
л&[о всичка-та степь съ своя-та живителна и теплотворна светлина. 
Въ единъ мигъ се разнесе всичко, пгго бЬ мжтно и заспало на ду- 
ша-та на казаци-тЬ ; сръдца-та имъ се окориха, като птици. 



^) Николай Василиевечь Гоюль се роди въ Полтавсва-та губерния, 
учи се най-напр-Ьдъ у дожа си, а послФ биде туренъ, като панеионеръ 
въ Н'Ьжинска-та гимназия за висши-т'Ь науки, д'Ьто следва седеиь години 
(1821 — 1828). Учение-то жу вървеше твърд* рас4яно и лошо. Той 
нравеше матенатика-та, слабо учеше по френский езивъ. Така с2што н1^- 
маше ус1гЬхъ и въ иЬмский и латинский езикъ. Нъ негови-т'Ь бл^Ьсвавм 
способности иу даваха възможность, съ бързо и трескаво приготовление 
за ев8анени-т4, да нинува отъ класъ на класъ. Тава той исвара всичкнй 



81 

А оная степь, колкото пд-нататъкъ, толко^ва пб-хубава става- 
ше. Тогава всичкий югъ^ всишо-то ширине, д^^то е сега Новору- 
сия, до само-то Черно жоре^ б^ зелена, д^Ьвственна пустиня. Никога 
рало не 6Ь иинувало по бе8враЙни-т1Ь вълни на диви-тб растения; 
само коше се крияха тамъ и ги т&нчеха. Въ природа-та ништо пЬ- 
хубаво не можеше да бжде: всичка-та земна ширина се гледаше ка- 
то веленъ-златенъ океанъ, а по него пръсн&ти милионъ разни цв'6- 
1Я. Пр'Ь8ъ тьнки-тЬ, високи стълба на трева<та прогледвать сини 
и морави цвЬтя; зажьлт&иа се оная игличина и б'&1а лайкучка меж* 
ду детелина-та; а пшениченъ класъ занесенъ кой-знае огь кжд^Ь 
налива се въ г&стакъ-ть. Подъ тьнки-тб коренв се провнрать 
диви патици, истегнжли си шии-т16. Въздухъ-тъ бЪ напълненъ съ 
хиляди птичи гласове. Въ небе-то стояха горекини, распластили си 



си вурсъ безъ да изнесе изъ училиште-то дори порядочни гинназяалви 
познадмя. Повече-то си свободно вр^Ьже въ гямн азия-та той употребяваше 
въ други несходнн съ наува-та му занимания, които му и побъркаха да 
свърши добре 1^съ-тъ въ Нежинско-то учидшпте, което най-посл1 и оста- 
ви м пол^гЬ съ юношеска буйность въ Петербургъ, д^то мислеше, че тоя 
часъ ште сполучи да ос&штестви големи-те си замисли и планове. Дълго той 
бедствовй тука. Неможеше нийде да се настани, немаше съ што да жввее, 
нжто съ какво да си купи топла зимна дрЬха. Едвамь въ 1830 г. той 
беше штасливъ, поднрь големи усилия, да приеме сдужба-та на канце- 
дярскм служитель въ департаментъ-тъ на удели-те, съ 500 кшшш ру- 
бдм годишна заплата, и съ задължение да прешюва цель день всички- 
те черновки на столоначялникъ-тъ. Еато неможеше да снася повече то- 
ва положение, той зарЬза сдужба-та и се обърна камъ дирекция-та на 
театри-те за да постдлш на сцена-та. Нъ на чястний испитъ го отпра- 
тиха. Въ тоя ужасенъ периодъ на жнвотъ-тъ му се появиха първи-те 
му печатни трудове въ петербургски-те периодически списания, които 
той печаташе подъ псевдонимъ П. Гмчигь — Г. Яновъ^ иди съвсемъ 
безъ подписъ. (1881). По това време той обнародвй известна-та си ху- 
бава повесть: Впчерь на канунгь Ивана Купала; глава отъ исторический 
романъ Гетмань\ Нпколко мисли за пртьподавание география на руски^ 
тп д1ьиа и др. Всичкн-те тия литературни трудове на Гогодя му до- 
ставяха на годяна-та ништожно-то кодичество 100 книжни рубли; нъ 
затова тии му опечалиха познанство-то и покровнтелство-то на Жуковский 
и Пушкина. До 1834 г. Гоголь се занимаваше съ учителство въ правн- 
телственЕ-те ппсоди и чястни домове, нъ не сполучи, заштото се занима- 
ваше съ него доста небрежно затова напустна и служба и препо- 
даваше на уроци, и се предаде съвсемъ на литература-та. Иленно отъ 
1841 г. се начина редъ-тъ на най-хубави-те му произведения: Втчера 
на хуторгь близь Диканки, сборникъ Миргородь, въ който влезоха Старо- 
евптскше полиьщики^ Тарасъ Бульба^ романъ въ който се описва твър- 
де верно и изяштно животъ-тъ на казаци-те-запорожци въ прежни-те 
векове; Вгй — надоруско поверие; Поепсть о томь какь посйрилиоь Ивань 
Бъхгарска Христоматия. 6 



крила-та й неДвшкйо щ^Шжш очй въ фрева-та. Ц-Ълъ облака ди- 
ви г^&ски на страна л1^т&пбу а крякаше то ииъ се отглашаваше нажъ 
въ кое си далечно езеро. Изъ трева -та се нодигаше на широки-тб 
си крила штъркелъ-тъ и кя^тгбше се охално въ сини-гЬ вълни на 
въздухъ-тъ. Гледай! загуби се въ вишине-то и ]г1рка се, като чер- 
на точка! ето го! пр'|]гЬтна се съ крилата си и лъсна се пр'Ьдъ 
сдънце-то! .... Врагь да ви зеие, степи, колко сте хубави! . . . . 



(Отъ В. Воткнна.) 

Огаро-то ср']^днов^Ьковно здание на парламентъ-тъ, както е ив- 
в^стноу изгор"! ир^щ н^Ьколко години, ^) и сега парлаиентъ-тъ зас^^- 



Ивановичь съ Иеаномь Пикифоротчемъ; пов'Ьсти-т^Ь: Пееский проспектг, 
Портретг^ Записки сумасшедшаю, Пось^ Шинель^ на край Ревшорь^ Ра- 
зтьздъ^ Женидба н остан&ди-т'Ь си комедии и сцени. 

Извънредно-то напъваше на душевни-г]Ь сили въ тоя петгодишенъ 
периодъ, не пд-иалко гранадний усп'Ьхъ на творения-та иу, а наД-паче, 
на Рееизорь-^пъ^ както и велики-гЬ огорчения, конто испита авторъ-тъ, 
като гледаше вълнения*та и негодувание-то, възбудени отъ тая конедия 
въ обштество-то, — всичко това струпано, силно потресе Гоголя и физи- 
чески, и нравствено. Въ 1836 г. той остави Русия и се отл&чи отъ нея 
ц'Ьли двандесеть години. 11р'Ьвъ всичко-то това вр^^ие той се скита по 
минерални- гЬ бани, стоя въ Римъ, Ницца, Неаполь, Малта и другад^Ь. 
Нъ ни к;&нания-та въ л^^чебни-гЬ води, ни южний климатъ, ни отдихъ-тъ, 
ни слава-та, ни съчувствие-то на цЪла Русия, ни благоволение-то на нм- 
ператоръ-тъ, който му назначи тригодишна пенсия по хиляда рубли ю> 
година-та, не поправиха сили-т^Ь му. Напротивъ: при многослохни-т^к гЬ- 
лесни недлти, приложи се и д&лбока ипохондрия. Твърд'Ь р'Ьдки б^^ха 
часове-гЬ, въ които го оставяше това ирачно вълнение на душа-та. 
Въ такива едни часове Гоголь работеше надъ капително-то си про- 
изведение ^^Мертвгя души^ на което първнй тонъ изл^Ьзе на 1842 г. Нъ 
на 1845 г. той самъ изгори нЬколкото нови глави отъ вторий тонъ, 
като ги мислеше за произведение развратителни. На 1847 г. той напе- 
чата книга : у^Избрани мпста отъ пргьписка-та ми съ приятеле-тп лш^ 
отъ която стана съвсЪмъ ясно, че поетъ-тъ се е погубилъ. Евд^ край-тъ 
на животъ-тъ си, въ припадъкъ-тъ на черна-та си меланхолия, той гор- 
чиво се раскайва, че е обнародвалъ съчинения-та си, хули ги и молж чи- 
татель-тъ да ги уништожи. На 1878 г. Гоголь посЬти Ерусалимъ и се въз- 
върна въ Русия, пр'Ьзъ Одеса. Сл'Ьдъ четире години постоянни страдания, 
той уир^ въ Москва, 1852 г. Распръснати-гЬ по р&ц^^-т4 на друтарм- 
т'Ь му остатки отъ Мертвгя души, бидоха събрани и скърпени въ едно 
ц'1^0, до колкото 6*6 възможно, и издадени по смърть-та на спаситедь-тъ. 

*) Писано въ 1869 гоД| 



^ 



88 

дава въ ново вдание, построено въ готически стилъ, зкивонисно и 
величествено, като се гледа на него отъ далече. Нъ отблизу впечат* 
дение-то е не удовлетворително, въпреки крайно-то изобилие на 
всакакъвъ родъ готически украшения, които покривать вънкашность- 
та му. Уобште здание-то нежоже да се зеие за образець на съвр'6- 
менна-та готическа архитектура: то е собствено класически скелетъ, 
обл1^ченъ въ готически украшения, за прикривание-то на който е и 
дотр']&бовало толкова излишество отъ украшения. Башни-тб еж 
твърдЬ тежки и никакъ не прилягать на ц'Ьло-то здание. Сали-т^, 
въ които засЬдавать Горня-та Камара и Долня-та еж разд'1лени по- 
между си съ широка галерия и пр^минуваше-то отъ една-та камара 
въ друга-та се заключава въ четиредесеть раскрача. Сала-та на 
Горня-та Камара е малко пд-малка отъ Долня-та и е великол']&пно 
украсена по готически стилъ съ дълбано дърво позлатено. Раскош- 
ний пр'6столъ отъ д^то царица-та чете свое-то слово при всяко от- 
варяше на ларламентъ-тъ, придава й необикновено величественъ 
видъ. На н^Ьколко стжпки отъ пр']&столъ-тъ, по жвЬ-тЬ страни на 
сала*та еж расположени ддъги дивани, задни-тб редове пб-високи 
отъ пр'6дни-т6. Бъ Долня-та Камара расположение-то е сжп1то-то, 
съ тая само разлика, че въ Горня-та дивани-тб еж обвити съ чер- 
вено сукно, а тука съ зелено и нам^^сто пр-бстолъ има гол^Ьмо 
кресло съ р^^анъ дървенъ баддахинъ: това е кресло-то на лд^ж&к- 
датель-ть (зрвакег). ПрФдсЬдатель-тъ на Камара-та на Лордове-гЬ, 
който всякога бива лордъ-Канцлеръ-тъ, и се пром1;нява съ вся- 
ко министерство, сЬди н6 на кресло, а на диванъ безъ гръбъ,въз- 
главница-та на който състои отъ мгьшокъ съ вълна; бивший сим- 
волъ на с&шгествено-то богатство на Англия, сега вече надминать 
отъ други-тб й произведения. Уобште палата-та на лордове-тб има 
[3 видъ на парадность и на гостоприемна, а Камарата на Обштини- 
т6, напротивъ, по сурова-та си простота, има характеръ на м^^с- 
то дЪто се работи постоянно. Ако и въ дв']^-тЬ Камари да има от- 
редени за публика-та м'6ста, нъ малко св'6тъ може да се вмести 
^^1 въ т^^хъ. Бъ палата-та на обштини-т6 тия м^^ста еж отредени въ 
)1^ горня-та галерия, срешта пр'1дс'6датель-тъ и въ г^^хъ могжть да се 
|: пом^Ьстять само 60 или 70 чов']&ка. Бъсжшта-та галерия отъ страна- 
^1 та на пр'Ьдс'6датель-тъ се намирать м^^ста на стенографи-т]^ на в'Ьст • 
ници-тЬ, а по дв'6-тб страни на галерия-та има м^^ста за чл^^нове- 
тЬ на Камарата, заштото всички-гб немогжть да се см']&стять долу. 
Въ акустическо отношение и ]1;в^-тЬ Камари еж твърд^^ лоши, така 
[бХ штото колкото и високо да се говори трудно се слуша при добри до- 
ри уши, и стенографи-т^, при всичко^ че стоять надъ еамо-то м^^с- 

6* 



1 



1- 







то на пр^дсЬдателъ-тъ, често се оплаквать, че не дочувать добр4 

словата. 

Два п;к1ти б']&хъ въ заседанията на Бамара-та на Яордове-тФ, 
и двата п^кти Бамара-та б^Ьше почти праздна; първий пжть имаше 
само двадесеть и шесть лордове^ а вторий тридесеть и С0демь; ка- 
заха ми, че това е павъ маого, и, че само въ н^^вои твърди важ- 
ни зас']&дания прис&тствовать повече души. Чд']&нове-т6 на Бамара-та 
на Лордове-гЬ не бивать никога въ пъленъ съставъ, заштото вся- 
кой перъ може да пов']&ри гласъ-тъ си на други перъ^ което право 
н']&мать чл^нове-т^ на Долня-та Камара. По тоя начинъ десеть и 
петнадесеть перове, могл1ть да пр^^дставлявать повече отъ дв^ЬстЬ 
чов^^ци. Херцогъ Велингтонъ имаше по тоя начмнъ по шестдесеть 
гласа въ джобъ-тъ си. Затова и зас^^дание-то на Горня-та Камара 
може да бжде законно дори въ прис&тствието на петь чов^^ка съ 
пов']&рени-тЬ т^мъ гласове, а въ Долнята Камара тр^^бова да при- 
сжтстовать най-малко петдесеть човека за да бжде засЗ^дание-то за- 
конно. Съ свои-т^ двадесеть и шесть чл'6нове9 пръснати по дива- 
ни-тЬ, сала-та на Горня та Камара ми се видЬ съвсбмъ праздна. 
Отъ министри-тб 6^x3, само лордъ Гранвилъ и херцогъ Соммерсетъ. 
Канцлеръ-тъ, лордъ Кемблъ, като пр']&дс]&датель на Бамара-та, въ 
мантия и въ голяма перука, стоеше на пр']&дс1дателский диванъ безъ 
гръбъ. Канцелария-та на Камарата състои отъ трима чов'1ци, пд- 
гол^Ьмо то или лб-малко-то значение на които се обозначаваше отъ 
перуки-тЬ, ваштото черни-т* ииъ >антин ех еднакви. Ш-сгарнй 
ОТЪ т1хъ Г. Шау-Яефевръ, за когото азъ имахъ пр']&поржчитедно 
писмо отъ Т«, който се б^^ше запознал ъ съ него минжла-та година, 
имаше перука съ повече сколуфи отколкото други-гЬ. Тоя Г. Шау- 
Лефевръ е заб'Ьл']&жителенъ за насъ руси-тЬ по това, че неотдавна 
— сега има шестдесеть години — , самъ и безъ учитель е научилъ 
руски, и ако и да неможе да говори, нъ чете руски книги и раз- 
бира; той има малка руска библиотека. Чл^Ьнове-тЬ на Бамара-та, 
б^хАу както казахъ, пръснати по дивани-т^^ на сала-та, съ шапки- 
те на главата и разговаряха помежду си. Отъ епископи-т1 имаше 
само единъ, който се отличаваше отъ други-т^ чл^^нове по свои-гЬ 
др']&хи: той имаше широки б'1ли ржкави, направени отъ буфн; са- 
мо той 6'Ьше безъ шапка. 11оср']&дъ салата имаше гол^кма маса; огь 
л'Ьва-та страна сед&ха министри-т1, отъ кЪсвя-тв, опозиционни-т^^ 
членове. Въ палатата на лордове-гЬ, оратори-гЬ, като говорять, не 
се обръштать камъ пр'6дс'Ьдатель-тъ, както въ Камарата на Обшти- 
ни-тФ, а камъ чл'6нове-тФ, и за това условно-то слово 81г, съ 
което се захваштать словата въ Камарата на Обштини-тФ, не еж- 



/ 



1 



85 

штествова тука. Тука говорители тб се обрллггать каиъ чл^Ьнове-тЬ: 
ту1огй8. Нарвдъ съ министри-гЬ стоеха и други-т* члФнове: всич- 
ко бЬше нецережонно и свободно ; никой, който би ногледн;оъ на 
тия почти правдни дивани, не би кавалъ, че това е едно отъ услов- 
т-тЬ господарственни учреждения на Англия, никой не би нов'Ьр' 
валъ, че безъ съгласие-то на тия двадесеть или тридесеть чов']^ка 
неможе да стане дМствителенъ никой актъ на парламентъ-тъ, ни- 
кой законъ. И кога разиислишь за всичко това — странно впечатле- 
ние произвовда тая великол'6пна и почти праздна сала. Ништо неможе 
да бх^в пд-просто на видъ отъ тая висока аристокрация на Англия ; 
мея(ду нея имаше н^Ьколко твърд'Ь млади людю; а пб-стари-тб при- 
личаха на чл^Ьнове-т]^ на наши-тЬ английски клубове, които еж се 
оттеглили отъ работи-тЬ^ нъ, за жалость, н']Ьмаха г]^хний толЪмлявъ 
видъ. Н^^кои чл^^нове б^Ьха съ шпори, тии дойдоха отъ расходка-та 
си на конь, и у входъ-тъ на парламентъ-тъ има особено м^Ьсто за 
коше-т1, които стощть тамъ подъ надзоръ-тъ на свои-г]^ жокеи. 

Калара-та на Обштини-г]^, като политическа сила, н'6ма вече 
днесь прежното си значение. Тая сила слоптествено се заключава 
сега въ Камара-та на Обштини-гЬ, и постжпенно-то движение на 
Английско -то обштество все повече и повече шепи на тая страна. 
Нъ неможе чов^^къ да се неудивлява, съ какъвъ разуменъ такгь 
Камарата на Яордове-т^ приема свое-то положение. Като заштишта- 
в2^ едн&жь граждански-гЬ прави на Англичане-тЬ и принуди царь-тъ 
Иоанна въ 1 2 1 5 г. да издаде знаменитата Ма^па сЬагЪа, висшата ан- 
глийска аристокрация има до днесь такъва популярность въ на- 
родъ-тъ, штото, въпреки всички-тб събития въ край-1ъ на минжло- 
то стол'Ьтие, въпреки денократически-г]^ идеи на наший, тя се поя- 
зова отъ най-голямо уважение. Въ това отношение история-та на 
английската аристокрация е една отъ най-любопитни-гЬ особенности 
на Англия. Само съ тая история може да се обясни любовь-та 
на английский народ^ь камъ аристокрацията му, и тоя съвършенно 
противополоасенъ характеръ, който е имала и има въ сравнещге съ 
француска-та и н^^мска-та аристокрации, така не обичани у дома 
си. Да се стреми камъ политическа власть е безъ съмнение свой- 
ство на всяко високо съсловие, нъ английска-та аристокрация не 
се е опирала за това само на свои-тб титли и богатства: осв^иъ 
това, че за заштита на своя*та самостоятелность^ тя е била длъжна 
постоянно да се опира на ср'Ьдни-т6 класове и да ги прави чр'6зъ 
това учястници въ свои-г]^ права, тя е била всякога най-просве- 
тениФ, най-независимий, по свои-т]& мнения, класъ въ страна-та. 
Посл^Ьдний и най-гол^Ьмъ ударъ за Камарата на Лордове-тб биде 



86 

биялъ-тъва реформа^та на народно-то пр^Бдставителство, който пре- 
мина въ 1832 година. Тин се опитаха да се противять на тоя биялъ, 
нъ пр'бБлониха глава пр-^^дь настоятеяно-то исканю на обштествен- 
но-то мнение. Бамйра>та на 1ордове-г6 ясно разбираше, че съ рас- 
ширение-то на народно-то представителство и съ очистюваню-то му 
отъ опустели-гЬ и клекави привилегировани седалишта^ всичка-та 
политическа сила ште пр']&мине въ Бамара-та на Обштини-тб. И тая 
горда съ своя-та история Палата на Лордове-т^ така добр'6 разбра 
свое-то положение между въгт&жма-тЬ^ разбогатели-т^ и стремив- 
ши-гб се камъ политическа д^ятелность ср']&дни класове, штото се- 
га равнодушно гледа на всяко пд-нататъшно расширение на народ- 
но-то представителство. 

ЗасЬдания-та на Горня-та Еамара, пр^зъ всичко-то ми кратко- 
временно пребивание въ Лондонъ, беха лишени отъ всяко полити- 
ческо значение. Правителство-то на Палмерстона нема въ Еамара- 
та на Яордове-те ни единъ забележителенъ талантъ. 11ри минжло- 
то министерство на Дерби, интересно беше да слуша човекъ самий 
Лордъ Дерби, който обладава истински ораторски талантъ, ако и 
Лордъ Джонъ-Руселъ, на единъ митингъ отъ лондонски-те избира- 
тели, да нарече красноречие-то му „бедни мисли. ^^ Така като глав- 
ни-те въпроси отъ внл^трешна и вънкашна политика се съсредо- 
точавать исключително въ Бамара-та на Обшини-те, то заседания- 
та на Бамара-та на Лордове-те приличать на заседания рго &гша 
и се водять като разговори въ некой салонъ. Богато азъ присл^т- 
ствовахъ на всички-те почти въпроси отговаряше само лордъ Гран- 
вилъ, и отговаряше 1фатко и сухо, види се, повече отъ учтивость и 
приличие, отколкото отъ желание да разясни предметъ-тъ, та и са- 
ми-те лордове ясно разбирать, че не е тука место-то за пд-про- 
странно разяснение на въпроси-те. Бато бехъ едв^&жь, не мислехъ да 
се върна вече тука, нъ вследствие писмо-то на Г. Шоу-Лефевра, въ 
което ме канеше да отида въ Бамара-та на другий день часъ-тъ по 
петь, отидохъ пакъ. На тая покана дължь& това, че слушахъ двама ве- 
терани на парламентъ-тъ, лорда Лингорста и лорда Брума, сега вече 
побелели старци, нъ които с;& играли некога първокласна роль въ 
политически-тб битви. Първий отъ гЬхъ е на осемдесеть и петь, 
вторий на осемдесеть години. Така като въ некои сждебни случаи 
Бамара-та на Лордове-те представлява най-висока-та с&дебна ин- 
станция, то отъ много време с^штествова обичай да 1се произвож- 
дать дълбоки законоведци въ перско достойнство, и съ помошть-та 
на техни-те сведения да се направи Бамара-та най-високъ три- 
буналъ на законоведение-то» Нъ за това е необходимо, штото такъвъ 



87 

8авонов%дбць да е шшмъ пр<Ь8ъ Бамара-та на Обштинн-т!^ ваштото 
туЕа 8наниб-то на 8акони<т^ е недостатъчно^ а тр-Ьбова да ииа оште 
и ораторски талантъ и да се е (латинско) покавалъ ратникъ (деЬа1еу). 
Всичко това заедно изисква страшни трудове и здравие. Въ адвукату- 
ра пост&пвать тука пр']Ьимуштбствено людю отъ небогати-г]^ ср']&дии 
Бдасове, и при всичко това тя отваря ижть камъ Каиара-та на Лор- 
дове<т6у сир^Ьчь камъ най-висока-та аристокрация. Такъвъ родъ 
перове се наричать : перове законов^бдци или учени лордове. 

ЗасЬдание-то на Горня-та Еаиара се отвори часъ-тъ на неть, 
и токо штоиъ лордъ-Канцлеръ-тъ, облеченъ въ своя-та гол']^иа пе- 
рука и мантия, завзе пр'6дсФдателско-то си м']&стОу единъ старець, 
съ ясни и енергически чьрти на лице-то, въ обикновенна и гжсто- 
космата перука и въ доволно в^тхъ (износенъ) сюртюкъ, стана, 
свали шапка-та си и захвана да говори. Това 6*6010 лордъ Линд- 
горстъ. Той неможе почти да ходи ако го не държатъ, нъ като 
сдушахъ тоя звученъ, твърдъ гласъ, като гледахъ тоя енергиче- 
ски жес1ъ, м^чио ми б^те да пов'6рвамь, че тоя чов']&къ има осем- 
десеть и петь години. До сега, когато въ Еамара-та на Лордове-гб 
се пр']^дстави кккоИ юридически въпросъ, лордъ Линдгорстъ се брой 
за най-високъ авторитетъ въ Англия, и наистина той говори най- 
добр'Ь, най-краснор'Ьчиво и най-разбрано отъ всички-т^. Да упази 
чов'Ькъ въ такива старини всичка-та твърдость и бодрость на умъ- 
ть, (дори нецеремонний Таймсъ казваше за него неотдавна, че 
народъ-тъ слуша слова-1а му, като гласъ ,на м^&дрвць'), всичка- 
та ясность на мисли-гб, всичката живость на съвр']&менни-т^ инте- 
реси: такива явления еж свойствени, чини ми се, само на англо- 
саксонско-то племе. Бой, като гледа Палмерстона, и като го слу- 
ша въ Долня-та Еамара, ште пов']&рва че е на седемдесеть години ? 
Отд^^ е тая физическа и нравствена сила у английски-гЬ старци? 
Какво подържа тука така бодрость-та на духъ-тъ? Умственний ли 
А^ятеневъ животъ, или английский начинъ на жив^шв? И не е 
само 8дравие-то, което запазва тия людю, а това което е много пд- 
важнО) живо-то учястие въ съвр^Ъменни-т]^ интереси, независимо-то, 
свободно-то възрение на пр'6дм^ти-т6. Въ обикновенно-то устрой* 
ство на чов^ческий животъ, всщ^ бива така, че чов'6къ р'Ьдко уми- 
ра иаедшБжь, а повече-то пл^ти малко пи малко : иай-първо ште 
умрф въ него едно чувство, поел* друго, така штото, като се при- 
блиакаваме до гробъ-тъ^ нии често запазваме само една жизненность, 
а това, което е съставлявало въ насъ пълний чов'Ькъ, сир'6чь всич- 
ки-тб ни най-добри стремления и нравствени нузди, всичко това 
е изчезн^&ло, умр^Ьло е малко по малко и пост&пенно, и ни е ос- 



88 

тавило само съ една суха. бездушна и вече в^истина пр'б8р^на 
старость. Такъва сждба нав'1рно постига и тувашни-т]& старци, нъ 
пов!^ въ политическа-та д^ятелность, тии не ставать такива нрав- 
СТВ6НН0-ТЛ1ПИ людю, каЕвито ставать почти всякога старци-тб на 
европейсквй материкъ, като изгубвать всякой равбранъ и ясенъ 
погледъ върху работи-гЬ. Въ слово-то си лордъ Линдгорстъ пр-Ь- 
дупр'Ьжддвап1е палата-та ва въображаеии-т^ въоружения на Напо- 
леона. Нъ той пр']&дупр'Ьждавашб ва н^^што, което ц']&ла Англия 
ясно вижда и разбира, което отъ много вр^Ьме е пр'Ьдм^&тъ на п^^- 
ния въ клубове-тЬ и на чястни-тб разговори. Англия се бои не за 
окончателний резултатъ на война-та съ Франция, напротивъ, тя е 
ув'Ьрбна, че ште поб^Ьди, нъ се бой за злини-т^Ь, които може да й 
причини тая война : тя чувствова, че тая война ште бжде неумоли- 
ма. Когато лордъ Линдгорсгь говореше, какъ сураво-то му, енер- 
гическо-то му и въ самата му мършавость пр'Ькрасно лице съотв'Ьт- 
ствуваше на р'Ьшителний жестъ на ржка-та му, на твърдий му и 
звученъ гласъ! Всяка фраза б^^ше сг&стена, съср'Ьдоточена, просто 
тл^йа. Парламентский езикъ обикновено е твърд*! вг;&ванъ ; вся- 
ка мисль въ него непр']&менно съдържа вг&колко добавки пр'6дложе- 
ния, които или я смекчавать или я пояснявать. За това и буквал- 
ний пр'Ьводъ на английски-гЬ слова е почти невъзможенъ, заплюто 
англичани-тб не се грижать ни за. сг&стенность-та на форма-та, ни 
за красотата й. Стилъ-тъ на тбхни-тб слова е почти разговоренъ; 
както говорять у дома си, така говорять и публично. Литератур- 
ность-та, разд1ление-то на фрази-т]^, старание-то да се изразять мисли- 
тЬ майсторски, н1Ьшта които се така високо ц'Ь11ять въ в^Ъстникарски- 
тЬ статии, считать се просто недостойни, когато единъ англичанинъ 
излезе да говори публично. Нъ и той съ това пб-силно дЬйствова, 
като се явява какъвто си е, безъ всяко старание за ефекть: 
по това се и отличава истинский ораторский талантъ огь академи- 
ческий, огь тамъ произлиза и това вълшебно д1йствие върху слу- 
шатели-т1^. Всичко това го има у Линдгорста и тия величественни 
руини те накарвать да пр'6дполагашь, какъвъ могуштъ ратникъ е 
билъ въ свое-то вр'Ьме. 

Штомъ лордъ Линдгорстъ тури шапка-та си, и единъ високъ 
сухъ старець, съ окржглени чьрти на продълговато лице, съ мал- 
ко искривенъ и мекъ носъ, и съвършенно б^^ли гжсти косми, ста- 
на, свали си шапка-та, приближи се до столъ-гь и захвана да го- 
вори. Това 6'Ьше лордъ Брумъ. Ако и да има осемдесеть години, 
той е много пб-младоликъ и пр'Ьсенъ оть Линдгорста. Лордъ Брумъ 
е сега пр'6минлигь знаменитость, нъ роля-та, която е игралъ въ 



89 

Долня-та Камара по поводъ на първий биллъ за рефорш-та, н^иа 
нивога да се забрави въ Ангявя. Той е бидъ единъ отъ най-глав- 
ни-тЬ и веливи борци за рефориа-та, и осв']&нь това^ единъ отъ 
първокласни-гб оратори въ Англия. Животъ-тъ на тоя човЬкь до 
това вр'6же, когато го назначиха лордъ-Канцлеръ, англичани-т^ до- 
ри го повазвать като нрви^^ръ на изумителна и свърхестественна 
дФятеляость. Тии разказвать, че когато се готвилъ да заштиштава, 
ор'1дъ Камара та на 1ордовб*т^, царица Каролина^ жена на покой- 
ний царь Георгий, Брумъ^ който е билъ тогава простъ адвокатъ, не 
спалъ въ продължение на три деноноштия. Осв'Ьнь многото слова, 
Бовто е пронзнеслъ по разни пр'1дм^ти9 съчинения-та му съставля- 
вать повече отъ десеть тома, плодъ на големи юридически и исто- 
рически трудове. Той е билъ н1^волко години наредъ сътрудникъ 
на Единбургско-то Обозрение. Има повече отъ двайсеть години отъ 
както Брумъ е слФзлъ отъ свое-то поприште, нъ при всичко това 
штомъ се появи н^^кой важенъ въпросъ неговий гласъ се чуе и въ 
аалата-та на Лордове-гб, и на разни-тб митинги, и на публични-тб 
об^ди. Него го уважавать особено долни-тЬ класове, за образова- 
ние-то на които той е направилъ много. 

Отъ първи-г1 оште слова на лорда Брума и по начинъ-тъ на 
говореше-то му познава се, че той е опитенъ и см^^лъ борець ; нъ 
тии не приличаха на обикновена-та английска парламентска мане- 
ра, която е всякога спокойна и безъ никакви вънкашни признаци 
на патосъ. Гол^^мя-та скромность, внжтр']&шао-то спокойствие, съ които 
англичани-тЬ говорять публично, всякога неволно располагать камъ 
говоряштий. Каква противоположность въ това отношение съ бив- 
ша-та французска камара, д^^то едва ли имаше депутатъ, който да 
не впадне въ декламат^^рство, ораторска поза и монументални жес- 
тове. Всичко това е с^всЬ}аъ несвойствено и дори противоположно 
на английска-та манерц за говорен», която, ако гр'Ьши съ н^Бшто, 
то е съ своя-та сухос1ъ ; нъ и това ударя въ очи само когато ора- 
торъ-тъ е съвсбмъ бездаренъ, а слово-то на недаровитий, а по ни- 
кога дори и на даровитий французинъ, възмуштаваше съ свой-тъ де- 
кламаторсви, фраверски тонъ. Англвчанинъ-тъ всякога иска да ка- 
же н^Бшто разбрано, практическо : той се грижи за това, какво ште 
каже, а не какъ ште каже. Нъ при всичка-та естественность на 
манеръ*ть на Брума, познаваше се че е билъ адвокатъ ; тая свобо- 
да на движения-та, тая самоув-бренность и небрежность на позата 
показваха (?) н^какъвъ особенъ навикъ, профессия. 

Лордъ Брумъ, като приближи до столъ-тъ, остави надъ него 
прошение отъ Лондонъ, Ворчестеръ и други градове, по поводъ на 



90 

народно-то просв^штение. Чини ми се не ште бжде ивяипшно да 
приведа тука единъ малъвъ откъсмвъ отъ сяово-то му — по тоя 
пр^Ъди^^тъ, който показва, въ какво положение се намира народно- 
то въспитание въ Англия и какъ се отнася каиъ него правителство- 
то. уДзъ б']&хъ пр'6дс']&датель на комитетъ-тъ ва народно-то просв'6- 
штение, който с;&штествоваше въ 181 6, 1817 и 1818 години, 
чр'Ь8ъ трудове-гб на който пр'1дм^Бтъ-тъ на народно-^ въспитание 
достигна до тая стжпень на важность и интересъ, която е вапавилъ 
и до сега въ обпггественно-то мнение. По желание-то на тоя коми- 
тетъ, азъ внесохъ въ парламенгь-тъ биллъ, нъ се въспр^хъ да го 
сл^^двамь пб-нататъкъ огь възражения-та на дисентери-тЬ (?), които, 
впрочемъ, с& биле всякога ревностни сподвижншщ въ дЬло-то на 
народно<то въспитание. Изражения-та имъ 6'Ьха такива, пггото азъ 
&Ьхъ принуденъ да оттеглж биллъ-тъ. Оттогава измина много вр^^ме, 
дод$-то да се пр^Ъдстави случай да обърна пакъ внимание-то на 
парламентъ-тъ върху тоя пр^^дм^Ътъ. Работа-та състой въ това, че 
до 1818 год. въ Англия имаше 19,400 редовни училишта и 5,400 
нед']Ьлни; първи-т^ се посЬпггаваха отъ 674,000, а втори-гб отъ 
525,000 д^ца, и пр'6ди оште правителство-то да похарчи единъ 
пбнни ^) за тоя пр-бдм^Ътъ, въ Англия се учеха 1,500,000 д^Бца въ 
редовни-т^ училишта, и 1,250,000 въ нед'6дни-гЬ^'. Посл^^ Брумъ 
говори за усяАхЕ-тЬ въ въспитание-то, които се показаха отъ това 
вр'6ме, когато правителство-то опр']Ьдфли за тоя тхр^цгАть особенъ 
капиталъ, ^) като остави да се распоревда съ него комитетъ-ть на 
тайний съв'6ть. „Нъ лр']&дложиха и другъ планъ, който, споредъ 
мене, не тр']&бова да се испуска изъ видъ, а именно: да се даде 
право на градски-т]& съв'Ьти да събирать данъкъ за въспитание-то 
на дЬца-та подъ контроля-та на сами-тб пакъ градски съв'1ти, и 
тоя данъкъ да се употр']^бава за въспитание-то на д^Ьца-та отъ всич- 
ки-т^ секти, като се остави на родителе-гб да р'6шать, въ кое именно 
в'6роиспов^&дание тр^^бва да се въспитавать дфца-та имъ. Подписав- 
тЛ'тЬ пр^Ъдставено-то отъ мене прошение искарвать на яв'6 това 
обстоятелство, че ср'Ьдни-тЬ класове имжть еднакво прово на внимание- 
то на правителство-то, както и работнически тЬ класове. Разбира се, 
че високи-т^ класове и т^хни-т6 училишта сами мог;&ть да се грижать 
за себе си. Нъ така като съ система-та, установена отъ (уьв^ть-ть на 
комитетъ-тъ за въспитание-то, училишта-та на работнически-тЪ кла- 
сове получиха това пр'Ьимуштество, че въ т^хъ се въведе надзоръ 
върху съдържатели-т]^ и учителе-тб, то подписавши-тЬ подадено -то 

Дребна авглийсва монета. 

') До едшгь мклвовъ ф. стерд* — сахо ва въспитянвс-то на д^ца-та въ додни-гЬ кжасове. 



91 

отъ мене прошение молятъ, штото и на училишта-та на ср'&дш1-Т'6 
киасове да се дад;&ть с&шти-тФ пр^Ьимуштества (сир'Ьчь надзоръ), 
воЕто високв-тб класове вмжгь безъ никакво навгбсвание на прави- 
телство-то, и които ушлишта-та на работнически-тб класове полу- 
чиха съ систеиа-та, въведена оть комитеть-ть на съв'1тъ-тъ. Жела- 
телно би било, штото и училишта-та^ въ които се въспитавать д'6- 
ца-та на ср']&дни*т6 класове да се подчинять на нагледвание-то и 
шдаоръ-тъ на коиитеть-ть на съв^тъ-тъ^ св^ЬчЬу штото всаки съ- 
държатель на училиште да може да се обръшта каиъ коиитетъ-тъ 
за инспектирание на училиште-то иу, и ако подирь инспекция-та 
положение-то на училиште-то се навгбри удовлетворително^ — да иу 
давать свид']&телство за това. Такива свид']&телства непременно ште 
ишть всичкото вначение на академически учени ст^&пени и ште 
оооштрявать съ^^ржатели-гЬ да испълнявать пб-добр'6 свои-гб длъж- 
ностиу а други да встжоять въ учителско звание. Училишта-та на 
ср^бдни-тб класове се нувдаять особено оть добри учителки^ кои- 
то с^а необходими за да могжть учашти-тЪ се девици да станатъ 
единъ день добри жени и майки. Уобште недостатъчность-та на 
въспитание-то с&штествова въ ония м^ста, д$то е най-много нуждно. 
Въ гол'6ми-т6 градове то е пд-недостатъчно нежели въ села-та и 
паланки-тЬу и то въ такъва пропорция както 13 камъ 11. Бъ 
Яондонъ тая недостатъчность е п6-гол^^ма отъ колкото всяк&дб дру- 
гадЬ. Разбира се, че тука не требва да се употр'6би ништо, което 
би приличало на притеснения, толкова повече, че това би било 
несъгласно нито съ здрава-та политика, нито съ истинска-та рели- 
гия. 11р'6стЬдуема-та истана за това само си подига пб-високо гла- 
ва*та и оште повече се усилва, а да гонишь заблуждение-то значи 
само да завжснишь падаше-то му.^ 

Брума подържа Линкольнский епископъ, който изрази пълно- 
то си съгласие съ негови-гб мнения. Бъпросъ-тъ за свобода-та на 
съв']&сть-та е станллъ въ наше вр^Ъме до такъва ст^&пень р^шенъ 
въпросъ, штото тука дори и епископи-т^ не му противор'6чать. На 
елово-то на Брума отговори единъ отъ министри-тЬ, лордъ Гран- 
виль, и неговий отговоръ ме очуди. Не забравяйте, че ср'6дни-те кла- 
сове ходатайствовать у правителство-то за надзоръ-тъ върху учили- 
шта-та имъ, сир']&чь, сами молять правителство-то да се намеси въ 
в^ьсоитание-то на д'Ьца-та имъ : тоя случай показва до колко е рас- 
ширена тука система-та на правителство-то да се не нам']&сва въ 
обштественни-гЬ работи. „Азъ сьмь напълно уб']^денъ, отговори 
лордъ Гранвиль, че една значителна сума, економически и разбра- 
но употр^Ьбена за въспитание-то на народъ-тъ, ште б&де крайно бла- 



92 

готворителна 1г6рва за тая страна, заштото въспитание-то иатери- 
ялно съд'1йствова за тишина-та и редъ-тъ. Много знаменити людю 
с& утвържавали, че длъжностъ е на господарство-то да въспитава 
работнически-гб класове за подържание-то на редъ-тъ и на спокой- 
ствие-то въ сграна-та. Нъ не пада въ тав^Ьва ст&пень върху госпо- 
дарство-то длъжность-та да се наи-бсва въ въспитание-то на високи- 
те или ср^Ьдни-гб класове. Азъ сьмь съгласенъ, че въ н^^кои учи- 
лишта на ср1^дни-гЬ класове учебна-та чясть е много пблоша от- 
колкото въ народни-тб училишта^ нъ азъ не бвхъ желалъ при тру- 
дове-т% на комитетъ-тъ на съв^Ътъ-тъ за въспитание-то да се при- 
бави оште единъ новъ трудъ, надзоръ тъ върху училишта-та на 
ср^бдни-тб класове. "" Съ това се и свърши всичко. Това значеше : 
нека ср'6дни-те класове си устроять сами, както знаять, надзоръ 
върху свои-тб училишта. 

Въ камара-та на обштини-т% 61^%ъ три пл^ти. Бходъ-ть въ нвн 
не е лесенЪу не за това, че е свързанъ съ какви да било мл^чнотии^ 
нъ за това, че има много малко м^ста за публика-та. Ако едно за- 
седание об^^штава да бл^де интересно, тия м^ста се напъяновать 
Н1&К0ЛК0 часа оште пр1&ди отваряшв-то на зас']^дание-то. Има м^ста 
и долу, за иностранни-тЬ посланници и за перове-тб, нъ тука чо- 
в^Ъкъ може да отиде само ако има писмо отъ н^^кой посланнивъ, 
ияи чр'Ьзъ н']^кой чл'Ьнъ на парламенть-тъ. Благодарение на познай- 
никъ-тъ Т. на г. М. М., за когото тоя посл'Ьдний ми б^тв далъ 
нр'6поржчително писмо, азъ мож^хъ лесно да вл^за въ Долня-та 
Камара. Впрочемъ, който не познава никой чл^нъ на парламенть- 
тъ, като се обр;&шта камъ смотритель-тъ, който се намира при пу- 
блична-та галерия, и може да получи тамъ м^сто, почти навярно, за 
три или четире шиллинга. Както и да е, той ште му намери м^^ето. 
Въ интересни-гб случаи това ср'6дство е дори пд-в^рно отъ писмо- 
то на единъ депутатъ. Зас^дания-та на парламентъ-тъ приближаваха 
камъ край-1ъ си и 6'Ьха посветени чисто на работа. За пб-скоро- 
шно-то отправление на работи-т^, Камара-та имаше по дв'Ь заседа- 
ния на день, едно зарань и друго в^черъ. Горешто-то сражение на 
тори-гЬ^) съ виги-тб^) бМе вече свършена : министерство-то на 
Палмерстона остава спокойно на власть-та до идушта-та пролЪть; 
партии-те си отпочиваха отъ неотдавнашна-та борба, и, като съби- 
раха нови сили, изб']^гваха схваштания, които немогжть да имжть 
никакво сл^Ьдствие. При влизание-то въ здание-то на парламентъ-гь, 
поражава ви пр^ди всичко отсжтствие-то на стражари и уобпгге на 



', *) Тори Е ввги. Тава се на^ать дв^Ь-т^Ь ^ол^нн политически партии въ Ан- 
глия. Тии водять начяло-то си отъ аУ вФхъ. 



93 

всява военна сила или военевъ мундиръ. При входъ-тъ въ здание- 
то стой само единъ полисменъ, свроменъ и постоянно услужливъ ; 
при входъ-ть въ галерия-та, която води въ библеотека-та и въ ре- 
еторация-та на Еаиара^та, стои другь единъ, и най-сетнб дваиа 
полисиени въ кр&гла-та сала, пр'Ь8ъ която се влива въ Камара-та. 
Въ тая сала има всякога много св*&тъ. Пр^^^въ нея публиката вли- 
за въ горня-та галерия, а тоя, който е останжлъ бевъ м]&сто, чака 
ред^ь-тъ си, ваштото всяки, който ивл'Ьве даже ва една минута, ьш^стя- 
ва се веднага отъ другиго. Осв^нь това, тука се събирать всички 
ония, които искать да се промъкн;&ть долу чр^Ьвъ н^кой чл^^нъ, или 
сл дошли да поговорять съ н']&кого отъ чл1нове-т'Ь. Входъ-тъ, как- 
то въ вдание-то на парламентъ-тъ, така и въ тая сала, е съвър- 
шенно свободенъ; до сами-гЬ врати на Камара-та никой н1ма да 
ви попита, кадЬ и вапгго отивате ? Всичка-та тая простота, необи- 
чайна скромность, отсжтствие отъ обстановка покаввать, до как- 
ва см^пень парламентъ-тъ е вл^^влъ тука въ нрави-тЬ и въ про- 
етий навнвъ на публика-та. Когато г. М. М. ме намбсти на единъ 
отъ дивани-т%, опр'ЬдЬлени ва члЬнове-т^^ на Горня-та Камара, авъ 
ивгледахъ съ очи-тЪ си салата и дълги-гЬ редове дивани, напъл- 
нени съ людю съ шапки-тЬ си на главата. Повече-то отъ тбхъ 
сед]^ха полулегнжли, или се б1Ьха съвсЬмъ обтегн;81ли, или бЪх^ 
турили крака-та си на пр^лдя-^^ дивани; всяки стоеше, като у 
дома си; пълно равнообравие имаше и въ др-бхи-т]^ и въ цв']&товб- 
т& на л^Ьтни-т6 сюртуци, на палта-та и на шапки-т%; въ всичко 
еъвършенно отс&тствие на всяка официялность и етикетъ. Всичко 
това така страшно подЬйствова върху ми, штото ми тр']Ьбваше я^- 
вавво усилие ва да дойда въ съвнание, че дЬйствително се нами- 
рамь въ английский парламентъ, и че тая сала и тия простр']^ни по 
дивани-т% човеци съ шапки на глава-та съставлявать най-силний 
авторитегь на Англия, вамъ който 1^ла Европа обръшта свое-то 
внимание. Четемъ въ вЬсиевце-тЬ ва падаше-то или ст&пваше-то 
въ дяъжность на министри-тб, слушаме слова-та: „английско пра- 
вителство,^ ^парламентъ,'' нъ Богь внае вакъ се слагать въ гла- 
ви-тб ни тия еъвършенно чувди ва насъ пр^Ьдставления. Пр']^дъ 
мене б^Ьше сега самий фактъ на всички-тб тия пр'Ьдставления, са- 
ма-та лаборатория, Д'Ьто се създава сила-та, която дава животъ на 
вснчки-тб тия слова. Ето тия дв-б гол^Ьми партии, на които е рав- 
дЬлена Англия — тия виги и тори, — които с4джть една противъ 
друга и като внимавать така будно една на друга. На ивбо- 
ри-тЬ всяка партия има свои-т]& внамена и кокарди съ свои 
хитове, а тука можешь да ги равличишь само по М']^ста-та 



д4 

вмъ. Пр'6дъ пр'1дс'ЬдаФбль-тъ стоеше една голяма маса; оть една- 
та страна на иаса-та* сед&ть министри-т^^, и дивани-тЬ оть тая 
страна еж давзети оть чдгбнове-т^, които подържять министерство- 
то ; друга-та страна е вавзета оть опповициа-та. Тая маса слухи и 
за м^Ъсто, д']Ьто седяшти-тб до него, както министри-т^, ^^ и 011- 
подиция-та, турять свои-т% портфеди, книжа, а по н^Ькога м ноз^Ь- 
т6 си. • И така, ето го, това нравление, основано на сила-та на 
уб'&вдение-то, на гореошг-тб и упорити пр'Ьния, — това нравление, 
д^Ьто се р'6шавать всемирни въпроси, — н^Ъколко гласове оть една- 
та или оть друга-та страна могжть да съборять ц']&ло министерство, 
да пром-бнять политика-та на страна-та, да обявжть война. . • Са- 
мо такъва страпгаа нравственна отговорность можеше да приута 
Англичани-тб камъ сериозность и пр^^дпазливость въ харакгеръ-ть; 
и самвй Браитъ, радикалъ на митинги-тб, пр'6дпазливъ и въздър- 
жанъ въ парламентъ-ть. 

Богато вл^Ьзохъ въ Еамара-та, пр']&дс6датель-тъ не б:Ьше оште 
дошьлъ, нъ той скоро се показа, пр']Ьдшествованъ оть двама души, 
които носеха жезлъ, на единий край на който е направена златна 
корона, символь на царска-та власть. Жезлъ-тъ положиха на маса- 
та : той с^Ьдна на столъ-тъ и каза : „огйег, огАег^. Това значи, 
че зас']^дание-то е отворено, и че назначени-тб за това заседание 
работи тр'6бова да отивать по редъ-тъ си* Оть всички-тб членове 
само пр']&дс'Ьдатель-тъ б^Ъше гологлавъ; той сед']&ше съ дълга перу- 
ка, косми-т^ на която падаха пб-долу оть плепгги-тЬ. Въ това вр^- 
ме влбзе единъ чов^къ съ сива шапка, съ чисто еврейско лице и 
съ нервическа, огрижена и уморена физиономия; на край-тъ на брада- 
та му висеха н^Ьколко сивкави влакна; той е обл^^ченъ довол- 
но чисто и напето. Вамисленъ, съ гол^Бми стжпки, премина про- 
странство-то, което дбли дивани-т% на дв'6 страни, и седна право 
противъ лорда Джона-Руселя. Веднага го познахъ по карикатури- 
тЬу които сьмь срешталъ за него въ РапсЬ '): той е Дизраели, бив- 
ший министръ на финаниции-тб въ торийско-то министерство, а сега 
пр^^дводитель на оппозиция-та. Лордъ Джонъ-Русель се е об']&шталъ, 
по искаюе-то на оппозиция-та, да даде днесь обяснения за взгля- 
дове-тб на правителство-то васателно мирний трактать, заключенъ 
въ Виллафранка. Еамара-та бързо се пълнеше съ чл^^нове; наско- 
ро всичЕси-т6 дивани б^Ьха завзети и захванаха да се пълнять чл^Ьн- 
ски-тЬ мФста въ горнята галерия. ЗасЬдание-то меа;ду това сл^Ьд- 
ваше дневний си редъ: въ това вр'6ме се пр'6дставяха проше- 



*) РтшсЬ, английски сатирически аеуриадъ, излиза въ Лондоиъ, 



I 



05 

йня-та. Чл^ЕЬ-Тку който имаше Да подаде прошейие, отиваше съ ве- 
го до иаса-та, прочиташе го, и го оставяше на иаса-та. Бъ кама- 
ра-та имаше шумъ и глъчки, и никой не слушаше прошения-та, 
дори и самий пр^дс']&датель9 който въ това вр']&ме се разговаряше ту съ 
тоя ту съ оня отъ чжЬяове-тЬу които дохоадаха нри него. Тия про- 
шения се пр'1давать посл^ на особенъ комитетъ, избранъ отъ Камара- 
та измевду чл^нове-тЬ й, тамъ ги разглеждать и посл^^ давать до- 
Ежадъ за т^Бхъ въ Бамара-та. Тука прис^х^тствие-то въ комитети-т^ на 
Камара-та е задължително за нзбрани-тЬ въ тбхъ чл^Ьнове, и штомъ 
н1^вой не посЬштава свой-тъ комитетъ, подвергава се, по р'Ь- 
шение на ]Е^ара-та9 на затворъ въ тъмница, направена нарочно 
за това въ здание-то на нарламентъ-тъ. Най-сетн1Ь пр'6дставяние- 
то на прошения се свърши. Въ това вр']Ьме Бамара-та б']Ьше пълна 
и дол'Ь и гор4. Отъ министри-т^, които седяха всички отъ л^Ьва- 
та страна на маса-та, стана единъ, свали шапка-та си и се при- 
ближи до маса-та: той б^^ше лордъ Джонъ-Русель. „81г,'' захвана 
той, като се обърна споредъ обичая, камъ пр^^дсбдатель-тъ, нъ пър- 
ви-тЬ му слова немож]Ьха да се чуять по причина на шумъ-ть 
на разговори тЬ; само подирь дв'Ь минути, когато вид']&ха, че за- 
хвана да говори, въ Бамара-та настана най-пълна тишина. „Азъ 
бихъ желалъ да отложа обяснения-та си за вънкашни-гб ни сноше- 
ния, и, .нав^Ьрно, бихъ ги отложилъ, ако да не б'6хме кждЬ край- 
тъ на васЬдания-та. Дори и въ такъвъ случай отложилъ ги бихъ, 
аЕо да б^ть ималъ нр-бдъ видъ окончателно- то устройство на тия 
работи. . ."" Нъ излишно считамь да съобштавамь тука дълго-то 
слово на лорда Джона-Руселя, отдавна изв^^стно по газети-гЬ и 
което н^^ма вече сега гоя']&мъ интересъ. Той говори повече отъ 
единъ часъ. 

Русель е п&-младий синъ на герцогъ Бедфорский; тая титла 
я има сега пб-старий му братъ, който е перъ; Русель е лордъ само 
по название, което не му дава право да бвде чл^Ьнъ въ Бамара-та 
на перове-гб. Той е сега на шестдесеть и шесть години; нъ, ако 
и организмъ-тъ му да е много слабъ, той е оште доволно пр^^сенъ. 
Лице-то му е валчесто; сиви-гб ми косми еж останжли само на 
тилъ-тъ на глава-та му и отъ страни-т*, чьрти-т* на лицето му 
еж меки и кротки. Той говори тихо, полека, плавно, ниско, рав- 
но, безъ никакво ударение върху думи-тЬ. Въ черний си и 
широкъ сюртукъ, въ жълта желетка съ добродушна-та си и чес- 
тна физиономия^ лордъ Джонъ-Руселъ възбувда неволно ува- 
жение камъ себе-си. Всички-тб му движения, дод'6то говори, 
заключаваха се въ това, че туряше ржц'6-т1 на гърди-т^^ 



96 

спу една въаъ друга, и пакъ ги сваляше; опираше се съ рли^-т^ 
си на маса-та и посл1^ се отдалечаваше отъ нея; ни едно волко- 
год^ силно и р^^шително движение; н^^маше дори у него и тая обик- 
новена на всички англичани привичка да се ударять съ два пръ- 
ста отъ д^^сна-та г^&ва въ л^^ва-та. Неможе чов^Ькъ да си пр'6дста- 
ви пд-сповоенъ, пд-плавенъ пд-беастрастенъ начинъ на говореше. 
Лордъ Джонъ-Русель е отдавна вече на политическото поприште 
единъ отъ главни тЬ предводители йа либерална-та партия; нъ ос- 
в^^нь политика-та, той се е много ванямавалъ и съ литература - 
та, написалъ е единъ роианъ, една трагедия и ивдалъ е дори една 
книжка отъ свои стихотворения. Ште 8аб'б1'&Ба случайно, че никадЬ 
литература-та не се намвра въ толкова честь, както въ Англия, 
никад']^ тя не въвбузда такъвъ всеобштъ интересъ, както тука. Тука 
едва ли има чов'Ькъ, който има пр'Ьтенция на джентлименство, кой- 
то да не се е опиталъ да пише въ една или въ друга форма. 
Всяки колко-год'Ь заб]^л^ителенъ политически м&жь ште има не- 
пр^^м^Ьнно на съв1Ьсть-та си или книжка огь младенчески стихотво- 
рения, или единъ ромацъ, или статии въ нериодически-тб списания. 
Нъ връштамъ се на васЬдание-то. 

Додето трая слово-то на лорда Джона-Руселя, с']^дяштий сре- 
шта него Дивраели вимаше 6'Ьл'Ьжки на едно к^сче книга. «Впро- 
чемъ, каза въ заключение лордъ Джонъ-Русель, каквито и да б^а- 
д&ть затруднения-та, — азъ мислж, че ми е позволено да кажа, 
ако и достопочитаемий джентелменъ, който седи срешта мене (Див- 
раели), да говори за въвражданю-то на Игалия, като за въпросъ 
който едва ли заслужва сериозно внимание, — позволено мн е да 
кажа, че ако една страна, толкова пр'Ькрасна по физический си 
ивгледъ, богато надарена отъ природа-та, така изобилна въ гениялни 
мжжю отъ всякакъвъ родъ, — страна, участь-та на която е била пр'6д- 
м1Ьтъ на горчвви п^^сни, огь Петрарка въ XIV в^къ до Ленарди въ 
ХГК, ако, казвамь, такъва страна може да б&де направена штастлива, 
и на нейни-гЬ синове се отвори широко поприште за таланти-гЬ 
имъ и енергия-та така штото да бжде и тФмъ възможно да принес&ть 
свой-тъ д^Ьлъ въ прогресъ-тъ на това Европейско семейство, на което 
принадлежать, а азъ сьмь уб-Ьдеяъ, че богатъ ште бж!|;е тоя д'Ьлъ, — 
ако, казвамь, такъвъ пр^дм'!^ се постигне, тогава, серъ, колкото 
се отнася до мене, бевъ сграхъ ште кажа, че правителство*то на 
Нейно Величество ште тр'Ьбова да се радва ва тоя резултатъ. *" Съ 
тия думи Лордъ Джонъ-Русель свърши дълго-то си слово. Ако в 
гласъ-гь му да б'6ше тихъ и лице-то му спокойно, видеше се, че 
тия думи не бЬхл риторически фрази. Въ всичко -то продължение 



^ 



97 

на С10ВО-ТО му цароваше мрътва тишина^ воято се 11р']&к&сваше на- 
р^^дБо отъ въсклицания-та у.слуимйтбу*' които се раздаваха отъ ии- 
нистерска-та страна при особено интврвсни-т4 м4ста, и отъ см-Ьхъ-тъ, 
който подигаха расказвани-т^^ отъ него анекдоти за австрийска-та 
политика въ Италия. Удобрителни викове (въ камара-та не ржко- 
плескать) на виги-т4 се раздадоха когато Джонъ-Русель свърши 
слово-то си и тури шапка-та си. 

Штомъ Русель тури шапва-та си, Дизраели свали своя-та и 
етана, като такаше да утихнать удобрителни-гЬ викове на виги-т^Ь. 
Никаква министерска длъжность неможе да се сравни съ трудни-гЬ 
длъжности на пр^^дводитель-тъ на опозиция-та. Ако и р']&1пителнИ' 
тЬ случаи, отъ които падать иинистерства-та, да се пр'6дставлявать 
р^дко, нъ отъ пр4дводитель-тъ на партия-та, отъ неговий поли- 
тически тактъ, пр-Ьдвидливость-та му, ум^ше-то щ да управлява 
партия-та си и да се въсползова отъ обстоятелствата, зависи много, 
и изборъ-тъ на пр4дводитель-тъ става сл^^дъ старателни съображения. 
Никога дори и ораторский талантъ не се зима въ съображение 
въ тоя случай. Покойний лордъ Бентвнкъ, подирь когото Дизраели 
стана пр-Ьдводитель на тори-гЬ въ Камарата на Обштини-гЬ, никакъ 
н4маше ораторски талантъ, нъ съ лични-гЬ си качества, съ при- 
в^тливость-та си, съ неуморимо-то внимание, което показваше камъ 
всяки чл^^нъ отъ своя-та партия, съ постоянна-та дисциплина, коя- 
то подържаше въ нея, — остави подирь смърть-та си память на 
единъ отъ най-добри-тЬ водители на партии. Ония, които мислять, 
че въ Англия неможе чов']^къ да достигне до никакво важно поло- 
жение безъ аристократическо име и богатство, могжть да видять въ 
Дизраели опровержение-то на свое-то мнение. Происходяштъ отъ 
еврейско семейство, което се е пр']^селило въ минжлий вЪкь въ 
Англия, синъ на покръстенъ евреинъ, който се е занимавалъ съ 
писменность, — Дизраели, безъ богатство, само съ свои-т4 таланти 
е достигн^&лъ до високий постъ пр^дводитель на партия и вече два 
п^^ти е билъ министръ на финанции-т]^. 

Шма да говорш нито за отговоръ-тъ на Дизраели, нито за слово- 
то на Палмерстона, който му отговори: всичко това н'6ма вече ин- 
тересъ сега. Нъ една обшта чьрта ме порази въ тукашни-тЬ поли- 
тически идеи; ако и тука всичко да е основано на разисквания, и 
стЬдователно краснор-Ьчие-то тр^Ьбова да играе първостепенна роль, 
никой отъ тбхъ, никой чл1^нъ р^^шително не мисли за това, да 
бжде краснор']^чивъ, никой н^^ма ни най-малко притязание да бл^де 
ораторъ. Всяки иска да искаже доводи-т^, които има, и, като ги 
искаже, с^да. За съжаление, тр'Ьбова да се огранича съ тия, кои- 

Българска Христохатия. 7 



98 

то слушахъ саиъ, а азъ не сяушахъ ни единъ отъ тия^ които имжть 
тука ораторска репутация, като запризгЬръ : лордъ Дерби, Булверъ, 
Кобденъ, Брайтъ. Отъ всички-тб, които слушахъ, Дизраеяи има 
най-иного ораторски талантъ, нъ той говори неприятно. Това не- 
приятно впечатление произлиза пр']&ди всичко отъ движенията съ 
ржц^-гЬ и съ гЬло-то, движения силни, по н^^кога дори тривиялни, 
които толкова повече биеха въ очи, че всички-гб други чл^Бнове 
на парламента-тъ говореха безъ никакви движения, спокойно, като, 
че говорять само за испълнение-то на една длъжность. Нъ 9л6^]А- 
жително е, че почти всички говорять добр']^, сир']&чь, у всички-гЬ 
думи-т^ еж всякога сгодни за изражение на мисль-та. И въ парламен- 
ти-тб и въ разискателни-тб клубове, всякога сьмь се очудвалъ за това 
ум^Ьвв да располагать словото си, за тая посл^^давателность въ изло- 
жение, за тая дарба на словото, за тая простота и естественность 
въ тонъ-тъ и манера-та, за това р']^1пително отсжтствие на всяко по- 
дигание и фразистость. Разбира се, че всичко това се отнася е6 камъ 
въображение-то, нъ камъ мисль-та: говоряштий е всякога скритъ 
задъ пр'6дм^^тъ-тъ. Нъ това не спасява по н^^кога оратори-т'6 отъ 
най-комически-т^Ь положения: въ сжпгго-то това засбдание, носл^Ь 
напр'Ьгнато-то внимание, съ което Камара-та слуша Руселя, Дизраели 
и Палмерстона, нужденъ б^ше очевидно отдихъ; много чл']^нове из- 
л^^знаха отъ салата, а други се пр']Ьдадоха на разговори. Въ това 
вр'Ьме става единъ тори, отъ ср']&дни-гЬ редове, снима шапка-та си, 
и захвашта да говори. Никой не обржпш1 на него внимание, и 
гласъ-гь му се губи въ шумъ-тъ на разговори-гЬ. Напраздно тори- 
тЬ викать: слушайте, слушайте! Всички се смбять и отговарять 
оште пб-силно : слушайте! което съвършеняо заглушава говоритель-ть. 
Нъ позволете^ господа, вика нештастний ораторъ, азъ испълня- 
вамь длъжность-та си. „Слушайте, сл}шайте!'^ викать съ см^^хъ 
всички-т^^, и шумъ-тъ се усилва. Като поговори по тоя начинъ око- 
ло десеть минути, ораторъ-тъ махна съ ржка и седна. Въ ^^Таймсъ"" на 
другий день не б^^ше казано ништо за това, а слово-то му се на- 
печета ц*ло. Види се, че го е пратилъ въ редакция-та, за да го 
четжть избиратели-тЬ му. 

Палмерстонъ говори твърд^Ь изяштно: разбирамь вънкашна-та 
му форма, нъ собственно той в^Ьжв. ораторски талантъ. Сила -та 
на славата му се заключава въ разбранность-та и ирония-та; въ 
иронията той има удивителенъ талантъ и масторски се нолзова отъ 
него противъ противници-т^ си. До сега той е най-нопулярний чо- 
в'Ькъ въ Англия, ако и да е мжчно да се опр']Ьд^^ на какво е 
оснфвана популярность-та му, Нъ сега никой н^Бма въ Англия та- 



99 

къва абсолютна популярность, съ каквато се е ползовалъ едно вр'111е 
Робертъ Пиль. Популярность-та на Палнерстона, види се^ се основа- 
ва на дов^^рие-то вамъ нрактическа-та иу онитность въ работи-гЬ 
и на либерализмъ-тъ на вънкашна-та му политика, нъ уважение-то, 
съ което се ползова въ обштественно-то мнение, не е завидно; въ 
народъ-тъ го наричать падувало. 



Отъ Карамвжна. 

У насъ е правило^ да' б&демъ в']^чно на гостю, или да прие- 
маме гостю. Англичанинъ-тъ казва : азъ искамь да бждж штастливъ 
въ к&пгга-та си, и р']^дко да имамь свидетели на штастие-то си. Какви 
с^& сл^дствия-та у насъ? Св']Ьтски-т6 дами, конто с& всякога на сцена- 
та, нривиквать да мислять единствено за театрални-гб добродетели. 
Да се облича съ вкусъ, да влиза Тф6^% да гледа приятно, това е 
вазшо-то достойнство за жена-та, която жив^^е по госпе, а въ кжшта- 
та само спи или седи да се кичи. Сега, голяма в^^черя, утр*! балъ: 
хубавица-та танцува до петь часъ-тъ зарань-та; и на другий день, 
това ли й е работа да се занимава съ нравственни-т]Б си длъжно- 
сти? Напротивъ Англичанка-та, която въспитавать за домашенъ жи- 
ветъ, печали качество-то на добра съпруга и майка, украшява душа- 
та си еъ тия наклонности и навици, които ни пр^дпазвать отъ до- 
сада въ уединение-то, и правять чоъ^т>-тъ съкровиште за другиго. 
Вл^^н^^те тука зарань въ една к;&шта; ступанка-та всякога работи, 
чете, свири, или рисува, или пише, или учи д^^ца-та си, въ при- 
ятно ожндание на тая минута, когато м^жь-тъ, като свърши рабо- 
ти-тЬ си, ште се върне отъ борса-та, ште излезе отъ кабинетъ-тъ 
си и ште каже: сега сьмь твой, сега сьмь вашъ! Нека казва кой 
што ште за мене ; нъ цризнавамь се, че немогж да вид&, безъ внж- 
тр^^пгаа досада, млади съпруги въ св^^тъ-тъ, и казвамь си на умъ- 
ть: „Нештастие! што търсите тука? Зеръ дома вср4дъ семейство- 
то си, въ обятяя-та на любовь-та и на дружба-та, не е ви сто п&- 
ти пд-приятно, отъ колкото въ тоя пусто-блесгяштъ кр;&гь, дЬто н^Ь 
само ва добри-тЬ свойства на сръдце-то, нъ и за умъ-тъ дори н*- 
ма работа ; д^^то знание-то на една приличность съставлява всичка- 
та наука; д4то да не бжде странень е върхъ-тъ на искуство-то 
за м&жь-тъ, и д1то дв^& три жени дохождать, за да се удивлявать 
на хубость-та имъ, а всички-гЬ други .... Богъ знае зашго; д^то 
СЪ гол^^ми мл^ки и празднословия яюдю-тб пр'Ькарвать н^Ьколко 



100 

часа въ утомителната игра на лъжовно веселие) Ако нямате д^ца^ 
остава ни само да скърбж, че не умеете да се наслаждавате единъ 
други, и не знаете, какъ кило да ир']Ькарвате и^Ьш дни съ любез- 
вий вашь чов'Ькъ, въ работа или въ безд&лие, въ пълна душевна 
свобода, въ мирно расноложение на сръдце-то. А ако сте родите- 
ли, то ВИИ пр'Ьнебрегавате една отъ най-святи-тб обязности на чо- 
в'Ьбъ-тъ. Въ тая сл^шта-та минута, когато ти, безгрижна майко, 
скачешь въ контръ-дансъ-тъ, малка -та ти дъпггеря пада^ може-би, 
отъ р;{1ка-та на неосторожна-та и проста доилка, за да се повр^Ьди 
за пр']^ъ всичкяй си животъ, или седмогодишний ти синъ, оставенъ 
съ наеменъ учитель и слуги, вижда н^кой лошь прим']^ръ, който по- 
сева въ сръдце-то му порокъ и нештастие. Ти, хубавица, седишъ 
до клавесина, вср'Ьдъ блескаво-то обштество, искашь да харесашь, 
и п^^ешь, като единъ славей. Нъ славей-тъ не остава пиленца- 
та си! Само попечителна-та майка има право да се жалува отъ 
сждба-та, ако дЬца-та й не сл^ добри ; а тая, която пр^^дпочита 
св^тски-г6 удоволствия на семейни-г]^, неможе да се нарече попе- 
чителва. 



2Ъ 2^ал:б1ор2яс. 
Поль-Лун-Бурне. *) 

Ижтувахъ въ Калабрия. Л!юдю-т% въ тая страна сл^ зли, и, как- 
то ми се види, не обичать никого, а особено мразять френци-14. 
Да ти расправямь зашто, това ште ни земе много вр-бме. Стига да 
ти каж& за сега, че ни ненавиждать до смърть, и чудо има да си 
испати, който имъ падне на ущ^. Имахъ за другаръ единъ жлщь 
момъкъ, който прилича . . . какъ да ти каж&, ти речи,; като на оня го- 
сподинъ, когото вид^^хме на Ринси; наум^^вашь ли си го? и пб-хуба- 
вець е дори отъ него. Не ти казвань това, за да те заинтересу- 
вамь, нъ запггото това е истината. Въ тия планини пжтишта-та с;1^ 
истински бездни, коню-г]^ ни вървяха съ мжка, другарь-тъ ми вървя- 
ше пр']&дъ мене, една пжтека, която му се видЬ п5-добра и п5-кжса 
ни забърка. Теглимъ си отъ глава-та, тр']&бваше ли да се дов^Ьра- 
вамь на една двайсеть годишна глава? До съмваню тръсихме п&ть-тъ 
пр-Ьзъ л4сове-г6, нъ колкото повече тръсехме, толкова повече се 



*) Поль-Луи-Куриб французский списатель, който е съчннилъ, много 
знаменнтн политически брошури и панфлети. Родилъ се е въ Парижь на 
1773 г. умр-Ьдъ на 1825. 



101 

губ]вх]1б, И б'6шб ТЪМНО като рогъ когато се намерихме до една 
?ерна юшта. В^гбвохме, не безъ страхъ, нъ што да правимъ? Т ахъ, 
намираме ц'6ло семейство огь в&гларн, нас]&дали да я}1лть, и штомъ 
се появихме, приканиха ни да седнемъ при т^хъ да ядемъ. Дру< 
гарь-тъ ми не чакк да го молять: и ето ни, че ядемъ и пиемъ, 
той попЬ, заштото азъ повече-то разгледвахъ м']Ьсто-то и лица-та на 
домакини-т^. Домашни-тб се познаваха по лица-та, че с& в^$^глари, 
нъ к&шта-та приличаше на арсеналъ. Д'Ьто си обърнешь очи-т]^ 
вивдашь само пушки, пипггови, саби, ножове, ятагани. Това ми се 
не поправи, а виждахъ, че и азъ се не нравяхъ на домакини-гЬ. 
Другарь-гь ми, напротивъ, не искаше за ништо да знае: той, с^кашь, 
че б^^ше чл^^нъ отъ семейство-то, см^Ьеше се, приказваше съ тбхъ; 
и съ едно лекомислие, което тр^^боваше да пр^двид&, (нъ што да 
сторш, ако това е било писано!) той имъ казва отъ д^Ь сме, ж^ оти- 
ваме, кои сме. Да кажешь, че сме френци, въобрази си това! на 
най-смъртни-тб ни врагове, и при това, сами, загубени, далечь огь 
всяка чов^Ьческа помошть! и подирь всичко това, като да не остави 
ништо, което може да ни погуби, той имъ даде да разбержть, че е 
богагь, и имъ об'Ьшта да имъ заплати за разноски-т^Ь и за водачи- 
тЬу които ште ни дадя^ть на утр'1шний день, колкото поискаха. Най- 
сетн^^ отвори имъ дума за чанта-та си, и ги моли да бдять върху 
нея и да я турять до главата му на легло-то; не искамь, казваше, 
друга възглавница. Ахъ! младини! младини ! колко е за оплаквавю 
възрасть-та ви! Братучедко, тия людае си помислиха, че носимъ 
царскн-тЬ диаманти, а внаешь ли кое го караше да мисли тол- 
кова за тая чанта? писма-та на любовница-та му. 

Сл^дъ в*черя-та, оставиха ни; домакини-тНЬ сп-Ьха долу, нии 
въ'горня-та стая, дЬто б-Ьхме вечеряли. М4сто-то, д-Ьто пггЬхме да 
спимъ, б']^ше едно истинско гн'6здо седмь осмь крачки високо отъ 
потонъ-тъ, на което се възлизаше съ стълба, и въ което се влиза- 
ше лазишкомъ надъ греди, на които висяха разни провизии за ц^Ьла 
година. Дру гарь-тъ ми се качи самъ, и легна почти заспалъ, като 
си сложи глава-та на СЕ;&поц.'Ьнна-та чанта. Азъ б1^хъ р'Ьшенъ да 
бдж, запалихъ огнь и седн;&хъ до него. Ношть-та б^^ше изминала 
почти, безъ ништо да се случи, и б-Ьхъ се вече оспокоилъ, кагато, 
при зори, чухъ отдолу домакинь-гь и домакиня-та, че гьлчаха и 
се пр-Ьпираха, доближихъ си ухо-то до коминь-тъ, който съобшга- 
ваше съ коминь-тъ въ долня-та стая, и дочухъ хубаво, че мжжь-тъ 
казваше: Е, какво ште кажешь най-сетн*!, да убиемъ ли и единий 
и другий? Жена-та отговори: да. И ништо повече не чухъ. Какво 
да ти каж^&? азъ едвамъ дишахъ, връвь-та ми се смръзна, да ме 



102 

б']&ше вид'1^а, не штбше да можешь да кажешь, живъ ли сьиь или 
ирътвъ. Боже, Господи! и сега оште като помислш тржшси ме по- 
бивать! • . • Най двама^ и то безъ нивакво оржжие^.а тии два- 
найсеть или петнайсеть души и въор^&жени отъ пети-гЬдо глава-та. 
И другарь-тъ ми спяше като мрътвъ ! Да го повикамь, да дигнж 
шумъ^ не см^яхъ; да изб^^гамь самъ^ неможахъ; прозорець-тъ не 
б^бше високъ, нъ долу дв* кучета виеха като вълци . . . . Въ 
какви мжки б'1хъ, въобрази си, ако можешь^ сл']^дъ петнайсеть ми- 
нути, които ми се вид'1ха, немог^!^ да ти каж& колко длъги, слушамь 
че н^^кой се качва по стълба-та, и пр*]^ дупки-т% на врата-та 
вид^хъ башта-та, съ лампа въ една -та р&ка, и съ единъ гол^^мъ 
ножь въ друга-та. Той се качваше, и жена му подири му; азъ 
стояхъ задъ врата-та: той отвори; нъ, пр^щ да вл^зе, остави на 
земята лампа-та, която жена му зе, вл^ге босъ, а тя стояше от- 
вънъ, затуляше лампа-та съ ржка-та си, да не св']^ти много въ 
стая-та и казваше му съ нисъкъ гласъ: полечка, полечка. Дойде до 
стълбата, зе да се качва по нея, като захапа ножь-тъ съ 321би-т6 си, 
и като дохожда до легло-то, дЬто тоя б^денъ момъкъ спяше съ от- 
крита шия, зима въ една-та р&ка ножь-тъ, и съ друга-та . • . 
Ахъ! братучедко . . • хвашта единъ жамбонъ, който висеше на 
потонъ-тъ, отсича едно парче, и си отива както 6'Ьше дошьлъ. 
Врата-та се затваря пакъ, лампа-та изгасна, и азъ оставамь сами 
зад^обоченъ въ размишления. 

Штомъ се съмна, всичко-то семейство дойде да ни събуди, 
както бЪхт заричали. Донасять ни да ядемъ: гозба-та, ув'Ьрявамь 
те, б']&ше много добра и много чиста. Б^^ха ни опекли два пуяка 
домакинята ни каза да изядемъ единий и да земемъ другий за по 
п&ть-тъ; като вид'Ьхъ пуяци-тЬ, разбрахъ най-сетн^^ какво еж вна- 
чнли тия страшни думи: и единий и другий/ И мислш, брату- 
чедко, че и ти си разбрала какво е значило това. 

Братучедко, бжди така добра да не расказвашь никому тая 
случка. Най-напр'6дъ, видишь, не играш добра роль въ нея, и 
посл^Ь ти ште я развалишь. 



Сл-Ьдъ об-Ьдъ тръгнжхме съ една колесница за водопадъ-тъ, до 
който отъ градъ-тъ има около половина часъ. Кога стигнжхме тамъ, 
сл'1зохмб отъ колесница-та и се качихме на една враница. Вода-та 



103 

много бърж^ се люлееше, та враница-та яво много подскачаше; и 
кодБото повече приближавахме до срешний бр'Ъгъ^ толкова пд-страш- 
но бучаха вълни-гЬ. Б^динъ малъвъ в'Ьтеръ да духнеше можеше отед- 
нжжь да ни потопи въ тия бързи вълни, които б^ха покрити съ 
6'Ьла пбна. Еога стигнжхме на бр'Ьгъ-тъ, съ голяма мл^ка се иска- 
чихме на високата скала, тагк пакъ сл']^зохме долу и влязохме 
въ една галерия (пр']^ходъ), направена, тако-речи, въ самий водопадъ. 
Представете си сега^ приятели, една голяма р^ка, която надвива 
на всички-тЬ спънки, што й правять големите каменв, и бучи 
страшно ; тя отива до една много висока гранитна преграда и, като 
не намира п&ть подъ тая здрава ст^на, скача долу съ неисказано 
бучаню: а съ (жачаше-то си става на б^ла п^на. Разновидните 
вълни, които летять една сл^дъ друга съ неисказана бързина, 
пръскать нагоре ситенъ дъждь, отъ който става единъ белъ и ро- 
сенъ облакъ. Дъски-те, на които стояхме, непрестайно се тресеха. 
Азъ станахъ виръ-вода отъ росните капчици, мълчахъ, гледахъ и 
слушахъ разните гласове на вълните : единъ консертъ, който реве 
и заглушава душата ! Едно явление наистина величествено ! Въоб- 
ражение-то ми одушевляваше хладна-та стихия, даваше й чувство 
и гласъ; тя ми обаждаше нешто неизразимо! Повече отъ единъ 
часъ стояхме въ галерията; нъ това време ми се виде, като 
една минута. Кога се връштахме пакъ презъ Рейнъ, видехме без- 
бройни ддги, които ставаха сгь слънчевите лжчи въ водний прахъ ; 
то беше едно прехубаво и великолепно зрелиште. Следъ силни-те 
движения, што усетихъ въ душа-та си, требоваше да си отдъхна. 
Седн^&хъ на цюрихский брегъ и тихо разгледвахъ картината на 
водоп&дъ-тъ съ околностьта му. Баменна-та стена, отъ която скача 
РейнЪу има около седемдесеть и петь лактю височина. Въ средата, 
дето пада водопадъ-тъ издигать се две скали или два много големи ка- 
меня, отъ които единий, ако и да го удрять вълни -те и да се млг^чять 
да го нскрътять, стои безъ да се поклати ; а другий, заштото го кръти 
вода-та, едва се държи на основание-то си. На отвждний стрьменъ 
брегъ се виждаха : една стара крепость, една цръква, колиби, лозя 
и дръвета ; всичко това заедно правеше много приятенъ изгледъ. 

(Ивъ „Д4т. Св4гь/) 



Азъ се качихъ на единъ добръ конь, а водачь-тъ ми въ- 
седна едно магаре и тръгн&хме презъ лозя-та, съ които еж 



104 

покрити поли-тЬ на Везувия. Пб-нататьвъ се показа сива и навъсена 
пустиня, която е бяла ^кога море отъ лава. Еонь-тъ ми ходеше 
по стари-тб постелки отъ огнени потоци. Сл^дъ два часа п&ть сти- 
гнжхие на едно малко зелено равниште, което се намира поср'&дъ 
една тиха планинска пустиня. Азъ неможахъ да се нагледамь на 
хубава-та панорама, която се показа отъ тая височина. Една пр^- 
красна поляна, която б']^ше озарена съ розова и златна в'6черня 
льскавина простираше се подъ насъ като рай, ограденъ отъ всич- 
ки страни съ планини, които даваха разновидни сЬнки. Усмихн&ти 
пжтеки се виждаха между лаврови и миртови градини. 

Смрачи се. Азъ запалихъ св'Ьшть и сл^дъ н^^колко минути се 
нам^рихъ на най-стрьмно-то на планина-та. Отъ това се познава, 
че може чов']^къ да изл^^зе до връхъ-тъ за единъ четвъртъ часъ. 
И&ть стрьменъ, ноз^Ь пот^^^вать въ ситна-та пепель, нъ азъ крача 
съ все сръдце, като любопитенъ пжтникъ, и оставямь водачь-тъ си 
далече назадъ. За да земешь единъ раскрачь п&ть, тр'Ьбова ти да 
пристжпишь три пжти. Колкото идеше, ставаше пд-тьмно ; нъ каква 
тъмнина! То б^^ше едно сине небо, което допираше до земя-та. 
Такъвъ шаръ не може да се испише. 

Върв-Ьше-то ни не споряше, заштото дълбоки-гЬ вълни отъ 
пепель-та и отъ сгурия-та ни бъркаха. В-Ьтеръ-тъ ми исгаси свФшть- 
та; нъ азъ и въ тъмнината се искачвахъ. Отеднжжъ пжтъ-тъ ми 
се осв'Ьтли отъ адска св'Ьтлина. Азъ се нам'Ьрихъ вече тамъ, 
д$то св^ти огнъ-тъ ; нъ нито душникъ, нито пламенъ се види оште, 
докл^ се не искачишъ на връхъ-тъ, или пд-добр'Ь да речемъ, на 
плешти-тб на планина-та : то е едно широко равниште, което е на- 
правилъ волканъ-тъ съ изригваню-то си. Вср']^дъ това равниште, 
стотина раскрача далече отъ мене, издига се единъ коническиб хлъмъ ; 
то е душникъ-гь, глава-та на волканъ-тъ съ в^бчно-отворено страш- 
но гърло, отъ което излиза черенъ димъ. Силний с^^ренъ дъхъ за- 
душава чов'1къ-тъ: около мене пакъ тъмно; р^зкий в^^теръ, който 
духа тука непр']^стайно, направи ме да хвана в']Ьра, че връхъ-тъ на 
волканъ-тъ е най-хладно-то м^^сто въ Неаполъ. Подъ ноз^б-тб ни 
черна и не растопена лава, нъ оште горешта; а на ребра-та на 
конусъ-тъ блештятъ два широки потока и св^тятъ, като растопено 
злато: то е разгорена лава. 

М-Ьсто-то, отъ мене до душникъ-тъ, люлееше се ; дебела-та ко- 
ра на волканъ-тъ се пукаше на ивици и на малки чясти; широки- 
гЬ пукнжтини св^^тяха като огнъ и излизаше отъ т^хъ съ пипггЪ- 
НЮ жлътъ и г&стъ димъ; земя-та б^ше нажежена яко много н 
течаше на вади камъ крайшта-та на равниште-то, посл^ се излива- 



105 

ше бавно по навадодгашпте-то на нланина-та; ето лава! Азъ вабра- 
вихъ, че 6 страшно, та ревохъ да се приближ^& до тия адски пото- 
ци. Студений в^теръ ии пронизваше гьрбъ-тъ, пек&ть отъ лавата 
ми пърлеше лице-то, и обушта-та ми изгориха. Пом^&чихъ се да 
пробиж съ тояга-та си това растопено вештество, нъ напусто; лава- 
та не е никакъ водна; тя е като нажежено жел^щ ако и да тече 
като растопено олово. Азъ оште си не отвелъ очи-тб отъ това не- 
видено зр'&шште, и димъ-тъ надъ душникъ-тъ почервен*]^; чу се 
етрашенъ пукоть подъ земя-та, потресе се ц^Ьла Везувия и отедн&жь 
исхвъркна отъ гьрло-то единъ гол^мъ снопъ отъ ос1^пителенъ огнь. 
Червени валки пол']^тяха възбогу, поср1Ьдъ единъ огнЬнъ дъждь отъ 
пепель: това еж нажежени каиеню, два лавтя гол^^ми, които откръ- 
тюваше силний огнь отъ ВЕЖтр^шши-тЬ стЬни на душникъ-тъ. Азъ 
оть пд-напр^дъ знаяхъ, че не тр'6бва да се бои чов^къ отъ тия 
каменни гюллета. Тии се исхвърлять право нагор']^ и падать пакъ 
право въ гърло-то, или по крайшта-та му. Школко секунди вол- 
кат^-тъ се тресе подъ нозе-тб ми и пакъ се всичко покри съ мракъ ; 
нъ глухо-то клокотевю въ гърло-то не се спираше и лава-та, коя- 
то течаше тежко, издаваше наоколо една червеникава св'6тлина. 

Азъ пр^карахъ ношть-та на Везувия. М^сечина-та изгр'Ь къс- 
но. Водачь-тъ ми се б^§ше отпусшклъ, та лежаше въ горешта-та 
пепель и сп'Ьше, като умр'Ьлъ. Азъ сед'6хъ на единъ камень и гле- 
дахъ надолу. Море-то се лъскаше подъ ясна-та италиянска жксечя- 
на и сгради-гЬ на Неополь по полукржжний бр^^гъ се б^Ьл^яха; 
ноштни-т^^ огневе, подвижни и неподовижни, гасн']^яха единъ сл^Ьдъ 
другь. Наближаваше да съмне. Зв^^зди-тб зеха да побл'6днявать ; 
на истокъ, задъ тьмна-та Апенинска ст&на, зора се пукаше! Въз- 
духъ-тъ ставаше неисказано прозраченъ. Небо-то имаше хубавъ св*]^- 
тлосинь шаръ. Пд-нататъкъ, стрьмни-гЬ бр'Ьгове на Соренто и ска- 
ли-т^ на Капри, откриваха си ноштни-т^^ покриви и се показоваха 
накичени съ цв']Ьтний утр']&шенъ накитъ. Не помнж да сьмь ви- 
д^ъ ни една картина, не знаа да сьмь прочелъ ни една страни- 
ца, д']^то тия магически дбйствия да се исказвать толкова удовле- 
творително. 

Росний утр^^шенъ в']&трець б^ше докаралъ десетина корабя въ 
заливъ-тъ. Чу ми се глъчка отъ събудени-т4 села, и ус4тихъ ху- 
бавий утр^^^шенъ д&хъ на лимон^ни-гЬ градини. Морский в^^трець 
залюл^ кичури-тб на лози-т^Ь, които б'&ха оплетени по клошв-то на 
тополи-тб. Слънце-то бМе и8Л'&зло надъ мрътвий Помпей и пръс- 
каше искри-гЬ си по вълни-тб. За една минута небосклонъ-тъ по- 
тъна въ златна пара, въздухъ-тъ се напълни съ хубавъ джхъ; всшч- 



106 

ко въ природа-та виждаше се^ като че се гогви за н^Ькой праз- 
дникъ. Волканъ-тъ трепераше и бърболеше. Румений облакъ, който 
б^^ше пр'Ьноштовалъ на бяижня-та планина, издигаше се камъ връхъ- 
тъ на Везувяя. Азъ си помислихъ, че на часъ-тъ ште се заровя 
въ тоя розовъ иъхъ и отеднжжь ме обиколи г&ста и росна иьгла. 
Н']&колко кинути, што пр'6карахъ въ иьгла-та, докараха ми треска. 
ПослЬ изгледахъ облакъ-тъ, какъ л^1тяшб по въздухъ-тъ и се топя- 

Ше ОТЪ ДЪрВИ-т4 слънчови ЛЖЧИ. (Ивъ „Д-Ьт. Св4тъ.**) 



Отъ Веллшана. 

Минжха пр'Ьзъ прустъ-тъ, искачиха се на ст^на-та, се^в^Ь се 
качиха на една кула въ жЬт1Ш-тЬ царски палати, които стояха 
вср^дъ градина-та на една могила. 

Отъ кула-та откри се пр']&дъ очи-т^ имъ ц^а ир1Ьслава. Тоя 
градъ стояше въ единъ долъ, който разд^^ляше единъ р&тъ отъ Ста- 
ра -Планина. Отъ камъ пладнб и полуношть б^^ше обиколенъ съ вн- 
соки голи камеше, отъ камъ истокъ съ каменна ст^яа, задъ която 
око-то потъваше въ разцьвт^ла пъстра поляна, въ стръмнини ша- 
рени съ цв'1тя, въ зелена гора, въ тъмни долове, въ бърда и голини. 

Вишеградъ или царюви-т^^ дворове, заградени съ з&бести стЬ- 
ни, стояха като в^&не](ь на връхъ-гь на една могила, връзъ единъ 
долъ, въ който течаше вода отъ Свето то Кладенче, и се възвиваше 
камъ гора-та на заходъ отъ градъ-тъ. Огь камъ поляна-та стояха 
владишки-т^^ дворове при съборната цръква на Св. Георгий. Около 
стЬви-тЬ б^^ха търговски-т:Ь дворове (безестени) съ болти гръцки я 
арменски. Кжшти-тЬ обиколени съ лозя и градини, стърчаха по стръм- 
ни -гЬ брегове. 

Съборна-та цръква Св. Георгий бйше зидана, като други-гЬ 
цръкви; такъво зидство се нарича гръцка архитектура^ нъ пб-право 
можемъ да го наречемъ зидство на въсточна-та цръква: то б']Бше че- 
твъртитъ зидъ съ тъмни сводове и съ кубе на четире стълпа, покрито 
съ пгЬдни позлатени листа. СтЬни-т^^ извн&тр']^ 6'Ьха покрити съ мусия, 
ц неписани съ свети икони; — дълбано и позлатено темпло пр^бдъ 
алтарь-тъ. Извънъ подъ стр^ха-та на около папр2е1тъ, неписана съ 
свештени ликове огъ ветхий и повий зав'Ьтъ, съ ликове на па- 
триарси, пророци и велико-мжченици. Отъ источна-та страна прустъ, 
който водяше на поляна-та; тукъ до сгбна-та б-Ьше издигн&то цар- 
ско м^ксто^ отъ което обаждаха на народъ-тъ съборни-тб р^^шениа. 



107 

Вр^^ие-то едва1ГБ се 6'Ьше раскарало на весела прол^ть, и зе- 
мя-та Бато штедра и богата иайка, постилаше д^^тинска-та люлка 
съ шарени, копринени пелени, сладко д&хаше, и кипеше съ цв^тя 
майски-т^^ дръвета, като че се готвяше да дочака гостю. Насждб 
ябълки, чьр^Ьши, праскви, укичени съ цв^тя, връвъ които роса-та 
се искреше, като беси^ни камеше, и сиръвваше на листа-та, като 
ситенъ бисеръ. Тукъ всичко-то богатство б']^ше живо, всичка-та при- 
рода одушевена, не приличайте на гровна самотия, въ която исп&- 
деникъ и отшелникъ отъ райски животъ вади каиеню и руда отъ 
гробишта-та на природа-та, и отъ трудъ и скръбь душевна, отъ 8*6- 
чна сиромашия става живъ мрътвець. (Изъ „д^т. Св^п.'') 



Отъ Чайковскжй. 

Търново е въ долината, пр'Ь8ъ която тече Янтра отъ Стара- 
Планина камъ Дунавъ. Тая р^^ка става отъ планински потоци, ска- 
ча отъ стбна на стбна, слиза отъ височини-т]&, н1ни се, бучи, про- 
л^ть расте, л^тб спада, есень пакъ расте, а зим'6 не търпи на 
себе ледени окови. Надь нея, на половина-та й, която е пд-близу 
до изворъ-тъ, нам'6стила се е българската столица. Тя е избрала 
за себе си мЬсто въ тЬсна-та долина тамъ, дЬто Янтра се извива 
на л&катушка като змия, пресича каменито-то бърдо и прави два 
не еднакви в&та. Отъ широкий п&ть се спуштать надалече, бърда, 
които окржжавать на полукржгъ, правять измевду него и себе едно 
малко равниште, което като, че ли е отъ природа-та отредено за 
градъ. На това равниште се е раширило Търново, уср'6доточено 
около равниште-то, обиколено повече-то отъ р']^ка-та, а само огь 
една страна съ дв^^ к;&шти. Градъ -тъ е ир^шЕвялъ и р'Ька-та, нъ 
само толкова, колкото му еж допуснжли бърда-та, които се издигать 
надъ град^ь-тъ ту като малки бр'Ъгове, ту като стръмни бърда. По 
едни-гЬ се простираха клшгги и кжштици, по други-тЬ — съ мъхъ по- 
крити егЬни и бръшлянъ. Меяду тия издигаха се надъ ц^^лий градъ 
три сгради достойни за чуденю. 

Тия сгради б^Ьха кр'Ьпости-т6 по вишини-гб. Нъ само ]цЛ има- 
ха зидове и б^ха нам^^стени така, каквото да служять г]&мъ за от- 
брана, а на бунтовници-т^ за плашило. Наистина, и тогава имаше 
лесннна за призимашв, нъ само отъ тая страна д^Ьто неможаха 
да вджхнжть страхъ съ топовски гьрмежь; нъ нам^Ьсто това можеха 
да хвърлять тежки каменю и да събарять най-гол']^ми-т:Ь кжшти, а 



108 

пакъ съ гръцкий огнь да правять отъ градъ-гь купове пепель. Дв^^- 
сгради б^хв.^ така да рекж, хранилиште за униттожение, които стоя- 
ха надъ Търново като громъ Божий. Търновци съ страхъ погледо- 
ваха на тия сгради, които се виждаха отъ всяко 1г]&сто отъ градъ-тъ. 

Третя-та сграда н^^маше нито зидове, нито кули. Скала-та, 
д'Ьто б^ше сградена сграда-та не б']&п1е яко висока, като други-т^& 
дрЪ. Равна-та ст^на й служаше, като основание. Сграда-та се из- 
дигаше, като богатъ палатъ отъ кедрово дърво, украсено съ всич- 
ко онова, което можеше вече да се набави на онова вр'Ьме . Па- 
латъ-тъ на тая ст]^на имаше оште нд-добръ изгледъ, заштото го под- 
пираха яки стълпове отъ 6'Ьлъ мермеръ, на които се подигаше пр^^д- 
ня-та половина отъ горни-тб катове и балкони. Балкони имаше 
много, нъ единъ отъ гбхъ идеше камъ равниште-то, като говорница 
за народни посланници, като амвонъ за пропов']^дници въ цръква. 
Отъ него можеше да се говори на събрани-т]& на равниште-то и 
тии да могжть да чуять всяка р'Ьчь. 

Не штж да севпуштамь въ подробно описание върху украше 
ние-то на палатъ-тъ, заштото, право да си каж&, не штж да мога 
да ПОГОДЕ& напълно да пр']&дставш различни-т1^ пояси, капитули, сво- 
дове, потези и р'Ьзби, съ които 6'Ьха испопълнени стълпове-т^^, зи- 
дове-гЬ, прозорци-гЬ, врата-та и балкони-т4, покривъ-тъ на кули- 
те и кубета-та, тукъ нашарени, тамъ позлатени, другад^ пакъ поб'Ь- 
лЬщ а пон']&йд'Ь оставе11и само съ природна-та си льскавина на 
кедрови-гЬ дръвета. (Ивъ Д4т. Св*гь".) 



Отъ Шатобриана. 

Въобрази си н'1што отъ разрушение-то на Тиръ и бавилонъ, 
за което говори писание-то: една тишина и една самотия така пъл- 
на, колкото е билъ гол^мъ едно вр']&ме шумъ-тъ и движение-то 
на людю-тб въ това м^^сто. Чжти ти се, че слушашь да звънти 
това провлинание на пророкъ-гь: V е п 1 е п * *1Ь1 йио Ьавс зпЬ]- 
1о 1п Й1в ипа, 81вг1И1;а8 е* У1йи11;а8. Съгледвать се тукъ- 
тамъ н']^колко останки на римски пжтишта, по м^^ста-та д^^то нивой 
вече не заминова; н'Ьколко пр^Ьсъхнжли дири на зимни-т^ порои; 
тия дири, гледани отъ далечь, имжть видъ на гол^Ьми пжтшпта 
отжпкани и изгладени, а тии не еж осв^нь пустото легло на 
една бурна вълна, която се е истекла, както и римский народъ. 
Е1двамъ се съзврать н'Ьколко дръвета, а на всждЬ се издигать раз- 



109 

валинй оФъ водопроводи и гробяшта, развалини, които ти се стру- 
вать да ш и^етни-т6 гори и растения на една земя, съставена отъ 
прахъ-гБ на нрътви-т^ и отъ останки-тб на имнерии-!г&. Често въ 
едно голямо поле струваше ни се да виадамь богати нивя; при- 
бдижавахъ се, и тин не б'6ха друго, осв'6нь ов'Ьхн&ли тр']Ьви9 кои- 
то б^Ьха излъгали очи-т^ ни. По никога подъ тая запустели нивя 
8аб1л'ЬБвахъ сл^^ди-гЬ на старо земеделие. Нивакви птици, никак- 
ви работници, никакви мучения на стада, никакви села. Б)дно мал- 
ко число полурасипани чифлици се показвать по голота-та на поле- 
то; порти-тб и прозорци-гб имъ стоять затворени; не излиза ни 
шумъ, ни житель: единъ видъ дивакъ, почти голъ, бл^Ьденъ и съ- 
сипанъ отъ треска, пази само тия мрачни колиби, както каракон- 
човци-тЬ въ наши^тб готически прикаски, пазять входове-тЬ на за- 
пуст^^-г6 замъци. Най-сетн'Ь, казалъ би чов'Ькъ, че ни единъ 
народъ не се е осм^^лилъ да насл^^ди господари-тЬ на св^^тъ-тъ въ 
рожденно-то имъ м^^сто, а гледашь тия полета такъви, каквито ги е 
оставилъ плугъ-тъ на Цинцината, или посл^^дне-то римско рало. 



(Изъ „Не огдавна.") 
Отъ И. Вазова. 

По 9 часъ-тъ колелета-та параходни се завъртаха вср^^дъ п1- 
на-та, куминь-тъ блъвна нбколко гжсти облаци димъ, който се рас- 
хвърча на сажди възъ пжтници-тб, параходъ-тъ се поклати, обър- 
на се, тръгна. . . . 

Той тръгна на с^веръ. 

Азъ си отдъхнахъ. 

Бързо оставяхме омаятелни-тб околности на Цариградъ. Двор- 
цн-тЬ, сводове-тб, мечети-гЬ, сгради-тЬ ярко блеппг1&ха отъ златни- 
тЬ зари на южно-то слънце. Босфорски-тб бр'Ьгове б^ха пр'Ьлесть! 
Прол^Ьть-та имъ 6'Ьше дала всичката си раскошь и обаяте. Д&б- 
рави-т1Ь зелени, г&сти прошарени тукъ-там^^ съ чисти, равни по- 
лянки се групироваха своенравно и тайнствено около засм'Ьни-гЬ 
б&га дворци, които се огледваха въ Босфоръ-тъ. Спокойни-тб и 
кокетски вили, стърчаха изъ долинки-т]^, или по стрьмнини-гЬ на зе- 
лени-тб и вълнообразни бърда, които се спуштаха бързо камъ мо- 
ре-то. Минжхме край островъ-тъ Момина кула, който има своя-та 
легенда, мин;&хме Долма^Бахче, в!клъ блеснжлъ въ 6'Ьлъ мраморъ, 
съ заслФпителний св'Ътликъ на прозорци-тб си; Орта-кюй скром- 



110 

ний тлтЬу отъ Д'1то доблестний старець Д'6до Антяиъ испрашташе 
благословии-т]^ си на въстанжла-та и и^ченичесва Балгария: Бю- 
юкг^^дербу съ строгата си внушителна архитектура — дворець-гь 
д'Ьто жив'^еше Игнатиевъ; иин&хме иещу старобитни-тб кр^послт 
Урумели-Хисаръ нАнадолб-Хисаръ^ които стояха като н^^ии гиган- 
ти отъ дв^-т^ страни на исходъ-гь на проливъ-тъ и тогава ни ся 
пр']^дстави пр'6дъ удивлений взоръ въ всичко-то си величие и нео- 
бятность Черно-то море! 

Бърж'^, нъ еднакво, параходъ-тъ пореше деббли-т6 тъмнозелени 
води на Черно-море, п'^неше ги, уб^Ьляваше ги, расшумотяваше ги 
и ги оставеше дълго вр'1ме да се нр'Ьливать, разигравать и бър- 
чать по диря-та му. Южна-та половина на море-то 6'Ьше прилична 
на растопено злато отъ засл^^пително-то отражение на слънчовий 
блистателенъ дискъ, който се размножаваше на милиони оште отъ 
трепетно-то играше на тихи-т1Ь вълни. На истокъ морский ширъ 
се повече и повече окржгляваше и най-посл^^ се сливаше съ синн- 
на-та на небо-то и вече не се вищаше ништо. Тайно-то съ непро- 
ницаемо-то издигаха пр']^града пр']^дъ очи-т]&. Хаосъ-тъ замбсгяше 
живата, позната-та природа. Заштото море-то и небо-то, при всич- 
ки-тб фантастически открития и расходки изъ г]^хни-т^ неиспитани 
дълбочини на неисчерпаемий Жулъ-Верна, еж оште и днесь, еле- 
менти чу^щш, непознати за чов^чество-то. Меибланъ, Хималая, Бор- 
дилиери-т^, Хекла, Сахара, Сибиръ еж вече исходени, кръстосани, 
разровени, пр^^скокнати отъ чов-^ческий умъ и кракъ. Т^^хни-тЬ 
тайни наука-та ги влад^^е, т]&хни-г6 пустини, върхове, бездни чо- 
в^къ ги познава, той имъ е далъ м^^сто въ природа-та и име въ 
наука-та. Нъ небо-то? нъ море-то? Самото имъ споменувавю дава 
ни понятие за н'Ъшто тайно, непостижимо, пб-горне отъ пол1Ьтъ-тъ 
на наший умъ, пд-могжшто отъ усилия-та на наше-то в'Ьчно стрем- 
ление. Тии еж за насъ оште тъмни области за хипотези, единъ 
с&кгь мьгливъ единъ хаосъ. 

Дълго вр']&ме се син^^а на югъ и на западъ бр'6гове-т6 на 
Турция, които се кжпяха въ вълни-гЬ на небо-то и на море-то. 
Най-поел^ се изгубиха въ хаосъ-тъ и пр'Ьдъ насъ не остана ни- 
што, което да наумява за чов'1въ-тъ, за животъ-тъ. 

Слънце-то зайд"]^. 

Параходъ-тъ плуваше по неизм1римий просторъ. Небо-то по- 
степенно се покриваше съ тънки, прозрачни пйри, които се пр'Ьоб- 
ржштаха на мъгли, които ставаха на облаци. Излезе не силенъ 
в']^теръ, нъ достаточенъ да докара въ вълнение играюшти-т^^ вълни 
ца море-то. Дараходъ-ть се залюшка^ тьмний край на море-то хва- 



111 

на ту да се издига изъ ц1^09 ту да се навозда въ дълбочини-т^^ 

на небо-то. Мене ми се зави св^^тъ Смути мн се погледъ- 

ть и азъ падн^&xъ9 като бесчувственъ. Мене ме хвана море-то! 

Осъмнжхме кжд^Ь бр']^говб-т^Б на Добруджа. Тии се простираха 
на ванадъ, оть югъ каиъ сбверъ по съвършенно права чьрта. Ний 
плувахме успоредно съ т^^хъ и азъ се любувахъ на тЬхний пусти- 
ненЪу дивъ и печаленъ видъ. Азъ си мисленно пр']^дставяхъ Ови- 
диЯу изгааннивъ-тъ на Августа^ кавъ се е расхохдалъ по тия в'Ьч- 
но глухи бр^гове^ пр']^дъ това в'Ьчно шумяште море, което му е 
вдъхвало п^сни-т^Б. 



(Отъ Чайковскн.) 

Въ това вр^бме върв^^ха двама пжтника пр']^зъ една хубава 
страна. Вървеха и разгледваха. Често се позапираха, и въ очи- 
гЬ имъ се видеше н^^какво въсхиштение и умилность и н^^какъвъ 
си молитвенъ изразъ, като да хвалять Бога, д^то така хубаво е 
сътворилъ св^тъ-тъ. 

Нъ пакъ хубави ли б^хг, ония м^Ьста, пр'1^зъ които залинува- 
ха! Сл^^дъ всява крачка имъ се показваше все пб-новъ и пб-чу- 
деиъ изгледъ, на който пр']^дний б^ше като гяв^сЛу която се по- 
вдигаше заедно съ пжтници-тЬ на напр']&дъ. Една зав']^са сл'6дъ дру- 
га се нам^Ьсташе, единъ изгледъ се ослан^^е на другъ. То 6*^- 
ше едностайна панорама отъ планини, венчани съ бърда, испросЬ- 
чени съ л&ки и накичени съ гора, и съ раскошни долини, постла- 
ни съ морава отъ цв']^тни ливади, по които като сребролуспени 
змии се виять потоци, оште и гол^тш р^ки. Тукъ се е пукнжла ст^- 
на, като саморасть пепелива, като че я опърлилъ огнь, който н^^- 
кога си е бухтЬлъ испод^ь нея, лизалъ я е съ свой-тъ пламень, гола 
и исполинсва. Тамъ е искочило величествена пирамида съ зеленъ 
в^нець долу, а съ св']^тлъ калпакъ на връхъ-тъ, който се гледа от- 
далече като шл^^мъ, а тьмни-т% облаци надъ него като гордъ че- 
ленкъ. Тукъ се отцЬпилъ рж.тъ, та задъ него се педаха ту купо- 
ве отъ скали, ту градове, ту широки равнини^ ту иьгловито-синка- 
ва долина, въ която пр^^дм^ти-г]^ се видять увити въ тма. Такъ- 
ви елики и прилики с^ безъ край. 

Тая страна се е наричала н'Ькога ^мъ. Днесь я наричаме 
Вйлпань. Стара-Планина. 

Бато пишд за нея, см^Ьш да рекл^, че е хубава, заштото наистина 



112 

е хубава. Тя ште да е била така оште отъ първий день, вогато е 
вал^а отъ Божий-т% р&цф. Вяд&гь сьмь я, и чудилъ й сьмь се. 
Чудвлъ и сьмь се като любопитенъ пл^^тникъ^ а обивнжлъ сьиь я 
като любитель. И ус^^штамь се, тогава ми дойде тая мисль въ глава- 
та: Обичамь ви, хубави планини! За обичь сте! Да сьмь живо- 
писець, ивобравилъ бихъ ви на платно; да сьмь п']^веп;ь, славилъ 
бихъ ви съ п^^сня; да сьмь музикантинъ, сложилъ бихъ въ нап^^въ 
ваше-то ехгЬше, (Изъ „Д4т. Св4тъ«.) 



Отъ И. Вазова. 

На 21 Юлий 1882 г., по четире часъ-тъ зарань-та^ азъ изли- 
захъ изъ разрушений и печаленъ Сопотъ^ въс^днлхлъ възъ здраво- 
то муле на Рача Чобанъ-тъ, за да обиходж Стара-Шанина. 

Придружаваха ме^ като водачи, ступанинъ-ть на почтеното 
животно, што яздахъ, Рачо-Чобанъ-тъ, съ покачена на рамото 
мартинка, бае Миалъ, н^^вогапший твърдъ пандуринъ, с&што въору- 
женъ съ пушка и съ единъ длъгъ ножь — и двама-та пиши — Чет- 
върто-то лице, што ми правеше другарство, б^^ше единъ ученикъ 
отъ Пловдивско-то реално училиште. Той яздяше на скромно мага- 
ре, което 6'Ьше натварено съ особена-та честь да носи дв*)^ хуба- 
во натъпкани съ провизия дисаги, и изъ които приветливо поглеж- 
даха глави-тб на три стькла съ славно киселярско вино. Изъ тая 
ранна дружина тичаха ту напр'Ьдъ, ту назадъ дв'Ь малки кучета, 
конто се извръштаха при име-то: горкО. 

Мълчаливо върв']^хме на гор'Ь по каменистий ржтъ, наричанъ 
Трапето, който е като единъ прагъ на Стара-Планина, която въ 
всичка-та си дивость и величие пр'Ьпр']^чваше и въздигаше пр'&дъ 
очи-тб ни свои-тб огромни гърбушки, обрасли съ трънаци и буре- 
ни прорити отъ порои-тб и проръсени съ гол^^ми остри каменаци. 
На вр-Ьмени се запирахме и се извръштахме да гледаме на велико- 
л^^пна-та панорама, която пр'Ьдставляваше долина-та на Стр'&ма, коя- 
то се захвашта на западъ отъ Елисурский проходъ и се свърша на 
истовъ до Еалоферска-та стража. На югъ я загражда Ср']^дня-Гора 
съ СВ0И-Т1& черни връхове Криещ Остри-връхъ и Богдат. Тая, 
долина, една отъ най-живописни- г^ на България, до днесь не е 
привлякла внимание-то на никой знаменитъ пжтеше ственикъ — ори- 
анталистъ. 

Огь дЬсна-та ни страна, изъ расЬчени-т^ гр;&ди на планина- 



113 

та гърк^ха глухо водопади- т%, вълни-т% на които отъ Еамень на 
каиень, отъ яма въ яма^ се хвърляха съ б']&сна бървина до сами- 
тЬ поли на планина-та, д^Бто се изгубваха въ градини-тб, ра8Д']&ле- 
ня на много малки вадички и бари. 

Мулета-та спр^^ха за да си починать. Бай Миалъ запали ци- 
гаро-то си, посочи на д^сно въ юлъ-тъ, който прави рЪка-та, камъ 
една сграда окр^гикена съ градина насадена съ бобъ и каза: 

— Тука е Войкова-та нива. Тука пр^ди шесть години на тоя 
сжштий день ц']Блъ Сопотъ се б'1п1е натъпкалъ. Штя^г, отъ турци- 
й . . . всички б4гаха! . . . Хора-та б4ха изд-Ьзли пр^зъ ношть-та 
голи и боси, безъ др'Ьхи, безъ обувка, безъ завивка • • . Пази 
Боже ... то б-Ьше страшно ... ония Д'Ьца, като ти ревнали, че 
запискали . . ^ единъти казва, турци идать . . . Сюлейманъ-паша, 
други вика: руси-тб еж на Еарловсквй п&ть, незнаемъ кого да 
в']^рваие, незнаемъ кжд^^ да идемъ*. . . а пакъ всичко оставихме 
въ село • . моя-та жена, поразена-та, въ страхъ-тъ си изнесла на 
гръбъ до тука преада-та што работеше на Цача-Гайтанджия-та, а 
връвь-та съ жълтици-гЬ оставила на полица-та . . Да й се не види 
прежда-та! . . бари единъ хл^бъ да 6*6 зела да не гладуваме . . . 
Чакаме хж това, хж онова, когато ей, че иде Ангелъ Дудулъ-тъ: 
турци-тЬ вл^^зоха! извика . • Мича убиха! казва . . Мича го уби- 
ха Аивци-т4 . . . Престорили се на руси, продумали му н-Ьшто 
по руски и той отишьлъ при гЬхъ . . . Долу пушката! му изви- 
кали и тамъ го съсЬкли . . Н'6ма вече вр^^Бме за губеню . . . 
б^жъ ! . . . Като рекоха б']&жъ ! че като фукнаха на то^% кой пр']^8ъ 
пжтека-та, кой пр-Ьзъ каменяци-т^ не чуха се, не вид'Ька се . . . Е, 
господине, на тоя день пр-Ьди шесть години страшно б-Ьше б-бганю. 

Думи-гЬ на водачь-гь ми произведоха мрачно впечатление. Азъ 
си пр'Ьдст8вихъ мисленно тая тиха и цв'1тушта сега долинка, каква 
е била въ оня критический день, когато хиляди жени, мрътви отъ 
страхъ^ расплакани и изгладнели д-Ьца, прибл4днели и смутени 
мжжю еж се трупали, като сплашено стадо овци, обхванати отъ луда 
паника, безъ водачь, безъ посока, безъ надежда. 

— Сега нагор* като вървимъ, надлъжъ изъ „Мевица*" штж 
ти покажж отъ дЬ бягаха всички-тб нашенци, нъ дръжъ се харно, 
тука е лошо, рече бай Миалъ, като тръгна преди мулето ми. 

— Отъ тука, изъ Леевица сб вървяха хора-та обади се 
Рачо Чобанъ-тъ, който поиска да земе учястие въ разговоръ-тъ. 

— Мълчи, бе хлапетио ! измърмора бай Миалъ . • . тебе те 
нямаше тогава. 

Рачо Чобанъ-ть млъкна посраменъ, 

Бмгарсха Хрнстокатня. 8 



1 



Нш сйра^ме да с6 спуштаме вакь ^1бГло-то на шуняшта-та 
рЬвя. Скоро стигаахке до бр^гъ-тъ и захванахме да вървииъ 
наддъжъ по него. Отъ двб-тЪ ни страни се издигаха годгЬми и 
грозни планински сгЬни, които на всяка ст&пка ставаха пб-висови 
и пд-увиснали. Слънце-то, което едваиъ излизаше, позлатяваше тбх- 
ни-тб космати връхове. Е|динъ чистъ въздухъ, хладенъ, сладостенъ, 
размЪсенъ съ миризма-та на горска-та чубрика, вливаше неизясни- 
мо наслацдение въ гр&ди-гб ни. Ус^^штахъ че се подмладявахъ въ 
тая пр'6сна дЬвственна природа, пълна съ толкова тишина и хар- 
мония. РФка-та въ б^&ли пенливи водопади и скокове се хвърляше 
изъ стрьмни-т^Ь си брегове, гърмеше, ехтеше и пълнеше самотия-та 
съ дива-та си мелодия. На м^Ьста, до п&тева-та, изъ зелени-тб шу- 
браци и Л'6шта1щ, се смЬяха стръкове отъ прасни малини, червени 
като коралъ-тъ на Персия, сладки като устни-гЬ на ихтимански-тЬ 
дЪвойки. Азъ се навозвдахъ огь мулето и откъсвахъ тия пр'Ьлест- 
ни стръкове. Настанжхме лФштаци-тЬ^ които ни оставяха една малка 
п;&тека, като аллея, за да пр^минемъ. Другаръ-тъ ми ученикъ отсед- 
на отъ добиче-то и се спустна на тая лакома плячка съ гол'6мо ос- 
тръвенение. Той напълни всички-тЪ джобове на палто-то и пантало- 
ни-тЬ си съ л^штници, които сл^дъ малко исхвърли обратно, зашто- 
то б^ха зелени. Сл^Ьзохъ и азъ заштото пжтека-та стана твърд^^ 
стръмна и опасна. Порои-тЪ б^ха я изровили, тръни-тб я пр^бплита- 
ха съ свои-тЪ досадителни в^Ьйвя. Чудни цв'6тя п&стряха отъ дв^^- 
тФ страни п&ть-тъ ни. Сини, червени, алени, хьлти стръкчета показ- 
ваха свои-тЬ пр'6красни главички изъ тр^ви-тЬ и те викаха и те 
мол^Ьха да ги откжснешь. Китката, която направихъ отъ тбхъ б^- 
ше — пр'6лесть. Чини ми се, че никога градински-гЬ цв^^тове по 
св1жесть-та си, по блеськъ-тъ нашаръ-ть си, по своеобразна-та си 
хубость немог&ть се сравни съ произведения-та на горска-та флора. 
За всяко цвЬте азъ распитвахъ какъ се казва, готовъ да му запиш& 
име-то въ портофель-тъ си, за да усладл^ съ негово-то благоухание нЬ- 
кой СЕИХЪ. Напраздно. Бай Мвалъ на всяки подобенъ въпросъ еднак- 
во ми отговаряше. 

— Това е едно цв-Ьте, — планинско цв-Ьте. 

А Рачо Чобанъ-ГБ прибавяше д&лбокоумно: 

— Това е цв^те . . . санкимъ, тр^ва . . . тждява ги има 
много такива. 

Изедшкжь погледъ-гь ми се пл^ни отъ едно цв^^те, което 
стърчеше на стрьмнина-та на б^^гь-ть. То бШе румено-св^^тло, тол- 
косъ румено, штото ти се чинеше, че е единъ к&съ отъ д^^га-та, ед- 
на ащщска цалувка проронена отъ небо-то. Азъ се спрехъ очаро- 



116 

ванъ пр^дъ това чудно хубаво създание, така усмихнато, тава кра- 
сиво, тава скромно. 

— ПонФ това незнаете ли вакъ се вика, за Бога? извивахъ азъ. 

— Това 6 ЗлогСвекбрва, отговори бай Миалъ. 
Азъ поблФдняхъ отъ негодование. 

— Зла- свекърва! Такова ли име с& дали на най-чудесното 
цвЪте! Боже мой, кавъвъ проваичесви народъ! 

Мене ме б^ше адъ, заштото не първий п&ть чувахъ у насъ 
да се давать най-безобравни названия на най-приятни-тЬ цв']Ьтя. 
Бстество-то, което така раскошно и величествено се нроявлява и ху- 
бави Ц&10-Т0 наше отечество, нии го онеправдаваме. Нии нямаме 
н^жни думи за да го погалимъ; нии нямаме мили названия за не- 
гови-т^ хубости. Бъ народни-т^Ь п^^сни осв^нь традициопални-тЬ: 
ща зелена, вода студена, поле широко, нии не ср']^111таме дру- 
ги поетични термини, съ които да изразимъ всичката чудовшптна 
разнообразность на красоти-тФ му и изгледи-тЬ му. Най-величествен- 
т-тЬ създания на природа-та у насъ н^мать имена, или ако имжть 
тия ек турски. Най-високий връхъ на Стара-Планина, който се 
вдига надъ Еалоферъ, го наричаме Марашдикъ. Има стотина р'6ч- 
Еи ивъ отечество-то ни, които н^^мать имена. На най-миловидно-то 
алатожьлто цвФте, което прол^^ть и л^Ьте краси полята ни, нии каз- 
ваме: лай'Лай'Кучка; Италиянци-тЬ го казвать камомила. На то- 
ва мораво -б^Ьлизняво цв^те, което така раскопшо захубавява ливади- 
тЬ, нии даваме просто-то име: слтъ; на това св^тло-алено тц^^те, 
което се мярка изъ зелени-тЪ класове на нивя-та, нии казоваме: 
пукдм; величественний снний кринъ^ който краси наши-тФ гради- 
ни, нии наричаме магарешки г/ши; на друго едно мило горско цв^Ь- 
те казвать: кози-^аЬа; високо-то съ червено стъбло, съ големи 
листа, тропическо цв'Ьте, което много дворове пълни съ хубость и 
зеленина, днесь го наричать, незнамъ зашто, кърлешь\ На едно 
друго полурастение, иолуцв'Ьте, колкото оригинално, толкова и кра- 
сиво* и което расте по тр'6висти-тЬ урви на балканъ-тъ, давать име: 
мечешко зем/ 

Идете посл^^ това и туряйте въ стихъ тия деликатни названия. 
ЛФевица, изъ която вървехме отъ единъ часъ на самъ, приима- 
ше повече и повече дивъ и голФмливъ изгледь. Гигантски-т% сгбяи отъ 
дбсно и лФво загръштаха тбсний и дълбокий проходъ, въ дъно-то на 
който р']^ва-та стремеше вълни-т% си. На нЬкои м^Ьсга искокваха твър- 
дЬ фантастически видове на скали-тЬ. Тамъ на лФво, върху единъ 
озд^бенъ ваменисть р&тъ се мярка висока фигура, като че това е 
сгатуя-та оть гранитъ на п^кой великанЪ; който мисли н гледа надъ 

8* 



116 

страшяата процасть. Пд-нататъкъ изеднжжь ти се вспр^чи едндъ 
феодаяенъ камень, съ кули тЬ си, съ з&бери-тЬ си, съ бастионн-тЬ 
си, като че е постраенъ да пази оть тамъ тЬсний проходъ. Дале- 
ко въ дъното на 1^евш(а се черн']^ять пирамцдовидни-гЬ едки, нака- 
цаш една възъ друга но стрьмна-та урва. Обърнешь ди се назадъ 
и погледнешь ли каиъ тЪсний хоризонтъ, който ти оставать гра- 
маднИ'Г]к ст^ни, тебе ти се пр'Ьдставлява, като въ една своещ)авна 
рамка картина-та на стр'6иска-та долина, хубава, нр']^красна, въсхити- 
телна въ своята даленность. 

Бай Миалъ се спре, показа ми съ пръстъ камъ гора-та и каза : 

— Вддишь ли тамъ ... ей до гол*мий букъ, на д'Ьсно оцова 
6'Ьдо-то, дфто се б-ЬлМ? 

— Вщ}ь. Што е то ? Камень ? 

— Н*, то е човешка глава. 

— Чов'Ьшка глава? 

— На Фратя Алт&-Пармакъ-тъ. 

— А зашто С.& я оставили тамъ ? 

— Яа знакъ . . не е само тя, отговори ва»но бай Миалъ. 
Няд пак:Б потеглихме. 

Повърв'&хме малко на гор']^. Бай Миалъ пакъ се сцреиважно продума: 

— Ето тука, при краката ни, б-Ьше убитъ Нечо Каламъ-ть. 
Вид^^хъ го отъ връхъ-тъ, като го гоняха турщ-гЬ . . .Той бФгаше съ 
пушка-та си. Току щто дойде до р^^ка-та, да тука ей^ искокнаха 
и отъ пр'6дъ нФкодко души : Дуръ ! му извикаха. Нечо хвърли пуш- 
ка-та въ реката и падна на кол'6не др']&дъ тЪхъ. Тогава Еара-Же- 
мишь — повнадъ го проклетникъ-тъ — спусна се и хвана да го сЬ- 
че въ главата съ ножь-тъ си . • . Нечо вика, вика . . . Нъ нии уда- 
рихме пр^зъ връхъ-тъ... На, видшпь ли ония кокали ? Ей ги тамъ. 
Тип с;^^ негови-г]^ . . . Пушка-та му б^Ьше пълна, ама той не гръмна 
« • уплаши се горкий. 

— Лхъ да 6'Ьхъ азъ . . . пггЬхъ да имъ светж вода! ка^ 
ожест^ченр Рачо Чобанъ-тъ. 

Бай Миалъ се обърна навъсенъ камъ него и го погледна . . . 
Нъ Рачо Чобанъ-тъ бързо се затули задъ магаре-то, бодна го, дзвика 
дяхъ! и се пр^Ьстори на чов']^къ, който ништо не е казалъ. 

Най-посд'Ь стигнахме въ дъното на ЛАевица. Това е една тЬс- 
на долчина пристисната отъ истокъ, отъ западъ и отъ с^^веръ съ 
високи и стремителни урви. Тамъ е зачяло-то на р-Ьчка-та Сопотница, 
която оъ б'6сенъ бЬгь слазя въ поли-г]& на планина-та, дълбоко раз- 
еича равна-та поляна и исчезва истоштена. Половина часъ нии се бавех- 
ме тука. Тука посЬтихъ азъ едно м'1сто пълно съ сръдцераздираюппъ 



117 

спд1№ь 8а ишб. Подирь укр%шпеяна-та почивка/ бай Миалъ пр^д- 
дозп да лродижзогБ пжтешвствие-то си, 9а да можемъ да направимъ 
об^К^-ть ей на самий гръбъ на планината. 

— Да вървимъ ! вавахъ авъ и пот6^^гаxъ на напр<1д:ь, надлъжъ 
ш> една кривуляспк долтанка, която вавиваше каиъ сбверо-истокъ. 

— Не е тамъ п&ть-тъ, върви сл'Ьдъ мене, каза бай Миалъ, ти 
вървшнь »въ пжтека-та на дървари-тЬ. Авъ се обърнахъ и вид^Ьхъ 
учул№Ьу че той удари право нагор^к връзъ с^^верна-та урва, която 
се въ&вишава»е до облаци-т^, стрьиителна, гладка, ужасна. 

— Еавъ? По тая стФна?! 

— По нея еж се катерили пр^Ъди шесть години всички-т* на- 
шенци ... и ижж]в-тЬ жу и жени-гб му . . . Ела да видишь 
вавъ ее е качувала по това етрьмиште баба ти Гана Хаджийка-та еъ 
седмдеееть години т(шаръ на гърба. Върви сл^Ьдъ мене, други пжть 
нФма. 

И д1кйетвш!влно ни най-жалката диря отъ п&ть не се съзи- 
раше Ш) гдадви-тЬ и лъскави тр^бвж на стрьмнина-та. 

Изъ най-напр'Ьдъ вървежь-тъ жи се показа доста лекъ на на- 
гор^Ь и авъ нб правягь почти кривудичания по урвата. Въ^^вЬхъ 
н^шр^во; шт^пе жи се пб-своро да пр']кококна тая стръмна сгбна на 
която оенова-та тънеше въ влажна-та и дълбока долчина, а връхъ- 
ть се вдълбочаваше въ синий океанъ на небо-то. Цодиръ н'Ьволко 
минути азъ и другаръ*тъ жи 6'Ьхже виръ вода. Уморени и запъхте- 
ни, шш седнахжб да отдъхнежъ. Когато станахже пакъ да вървижъ, 
нии еъ8р'6хже водачи^ си и жулета-та отминали далеко надъ насъ. 
Бай Миалъ и Рачо Чобанъ-тъ спокойно и равном-Ърно крачаха, като 
правяха почп:енни зигзаги, по стръмнина-га. Тогава азъ практически 
разбрахъ всичката истинвостъ на поговорката: който Зйбикйля 
пд-асоро стига. Нии пакъ тръгн&хме, нъ по дири-гЬ на водачи-т^ 
си. 1)дна остра скала, съ която се свършваше на гор'Ь урвата, бФше 
нр^дж4ть-тъ, който привързваше погледи-т]^ ни. Нии гледахме единъ 
пжтъ нея да доетигнежъ и тогава — отъ връхъгъ на Стара -Планина, 
да погледншъ на ев^тъ-тъ. Тая скала 6'Ьше нашата надежда, на- 
ше^го ободрение. Нии правяхже геройски усилия за да пр^^хвърлижъ 
страшно-то простршетво, което ни д:Ьлеше отъ нея. Нии вече не 
вървяхже, а пъпляхже. Стръмнината ставаше пд-наведена и пб-не- 
госголюбжва. Кракъ-тъ мжчно можеше да се закр'6пи възъ гладкий 
мъхъ. Нии на всякой мигъ се улавяхме за кичури дълга и жилава 
трбва, или за мечешко зеле, слаби и не падежни опори, а яма-та 
01делу ставаше п5-д:ълбава и пд-страпгаа. На югъ хвашташе да се 
раскрнва вече пд-широкъ небосклонъ. Нии се намирахме пб-гор!» 



118 

вече отъ Осщю-Бгрдо на западъ, и отъ Петковъ-Еамень на 
истокъ. ВелиБол^нна-та струмска долина се растваряше повече и 
повече съ своя-та онайна хивописность. Зщь 8елени-тЬ бърка на 
Ср'Ъдня-Гора, въ дъно-то на небосводъ-тъ се синЬяха, пато н^вакви 
приврацп, РодопИ'ТЬ. Зр'&1Шпте-то бШв вълшебно, нъ нии си ва- 
паввахме право-то да му се наслаждаваме когато пристмгаемъ сна- 
ла-та, сир'Ьчь връхъ-тъ. Бързахме, сир. пб-малко седяхме. Бързахме 
оште заштото една хестова жащда хвана да ни гори, а на връхъ- 
тъ имаше студенъ и кристаленъ изворъ — Залжмово кладете, 
кавто ни казваше бай Ииалъ. СлФдъ единъ часъ ходъ, нии, смазани, 
расипани, въсхитени стигнахме об'6тована-та скала. ужасъ! отъ 
нея нагори ни се испр-бчи пакъ урва-та висока, неизгледна . и исче- 
заюшта п^бд^^ въ облаци-т%. Испъвшкла-та свала]|само ни е лъгала. 
Азъ се тръшнахъ полу-убитъ, отчаенъ на камень-тъ. Искахъ да се 
върна, нъ какъ се слазя на долу по гладки-тб тр']Ьви, дЬто вравъ-тъ 
н'Ьма д]& да се спре? Едно подхлъзвание и отивашь въ дъно-то на 
яма-та ! Да иродължявамь на гор'Ь ? Нъ какъ се върви по тая про- 
клета сгЬна, на която край-тъ не се вивда? 

— Е, господине, изъ тоя вжть с& мин&ли пр^ди шесть години 
всички-тЬ нашенци и то подъ крушуми-тЬ . . • Помисли си какво 
е било ? . • . А нии оште не сме и на половина-та п&ть! . . . 
Това го викать наши-тЬ хора: Зли^Лрол^ьзъ. 

— Зли-ПролЬзъ ? ! извикахъ азъ очуденъ* 

Никога пд-праведно название не би могло да се даде на тая 
невъзможна урва. Чакъ сега разбрахъ съ трепетъ какви невъобра- 
зими м&ки с& испатили хиляди -тЬ пр^Ьмалели майки, д]&ца и 6*6- 
жанци дод^ да се спас^&ть отъ крушумъ-тъ и отъ ножь-тъ на ба- 
шибозуци-тЪ. Юма преграда, н^ма препятствие, което да не поб'Ь- 
ди това могуштественно и странно чувство: чувство-то на самосъ- 
хранение*то. Пр'6дъ него падать всички-тЬ сили на воля-та, всич- 
ки т6 други длъжности, свръски, ц&пи. Това чувство, проистевио 
отъ наша-та слабость, е най-гол^ма-та ни сила. То е въоружияо 
безаштитний чо^ккь противъ зв']Ьрове-т6, противъ стихии-тЪ, про- 
тивъ природа-та. Тигръ-тъ е лютъ, като чов'6въ, когато напада ж^[пг- 
ва-та си. Чов^кь е тигръ, когато брани живогь-тъ си. Въ тия до- 
стопаметни и трагически дни вид'6ха се н^шта, които с& извънъ 
природа-та. Слабость-та показа чудеса и чувство-то на самосъхра- 
нение-то — подвиги. Охтичави и полуживи людю, въ два часа, й%* 
ши, боси, настръxшг^ш, пр']^скокнаха тая урва, по която нии оште 
плуяхме. Отари баби и слаби дЪчица ек тичали, като зайци на гор'Ь; 
полъ-гь и възрасть-та еж се изгубвали и еж се пр^Ьобр&штали само 



119 

на хипщЕ, воля и безумие! Много майки ех хвърлили л$ца-та си 
по тая стръмнина за да имъ бл^е пЬ-леко. Една шейсетгодишна 
бабичка, пр^^гърбена, пр']^чупена, натоварена съ единъ теакькъ то- 
варъ оть завивки и пок&штнинау дохозкда близу до тая скала, за- 
д^^хана, съсипана, грабва едно хвърлено дЬте и тича на гор-б ! 

Докле бай Миалъ, по обичай-тъ си, расказваше ми разни епи- 
зоди отъ тая страшна драма Рачо Чобанъ-ть б^ше искрътилъ единъ 
огроменъ камень и се готвеше да го тръкулне на долу. Нии се 
взряхме съ любопитство. Рачо забШ^и, че внимаваме и съ никак- 
ва тържественность, наведе се, намести р^&ц$-т6 си подь камень-тъ. 
и го тласна въ дълбочине-то. Еамень-тъ най-напр'Ьдь се тръкул- 
на, направи единъ пръвъ скокъ, втори скокъ, третий скокъ, единъ 
отъ другь п6-гол^ми и се устреми на надолу съ неодържима бър- 
зина. Скокове-тЪ ставаха отъ мигъ на мигъ пд-гол^Ьми, пд-гигански, 
11д-неизм«рими и земя-та глухо гьнтеше. Подирь н4колко секунди, 
огромний камень, оште се виждаше, че скача въ поли-тФ на урва- 
та гол^^мъ колкото единъ о^Ъхъ. Гледка-та б^бше д]&йствително увле- 
кателна. Рачо Чобанъ-тъ забШ^жи наше-то удоволствие, отри потъ- 
ть си^ приближи камъ насъ съ достойнство и посочи камъ диря- 
та на камень-тъ, като каза съ присторена скромность : 

— Това ништо не е • . . какви п6-гол%ми сьмь тръкалялъ ! 

— Докарай добичега-та. Рачо, да вървимъ, каза бай Миалъ. Во- 
дачи-т^Ь поеха поводи-тЬ на животни-тб и нии закрачихме пакъ на 
нагор'6. 

Подирь оште единъ часъ убийствено-труденъ ходъ, и шж- 
чими отъ жестока жажда, нии стигн;&хме на връхъ на Стара-Плашша! 

И азъ въздъхнахъ! 

Щ^жь удивлени-тб ми очи се растилаше една величественна 
панорама, която се свършваше на югъ съ синикавий силуегь на 
Родопски-тб гори. Въ тоя бескраенъ просторъ, дбто всички-т% цв-б- 
тове и краски армонически се сливаха въ една фантастическа и не- 
видена арабеска, ос^^нявана отъ св^тлосиня-та в']Ьдрина на небеса- 
та, погледъ-тъ се луташе като омаянъ и тънеше въ единъ небо- 
склонъ оть лазуръ и поезия. . . . Никога чов']Ьческа-та дума не 
може исказа величието и хубость-та на картина-та, што гледахъ 
азъ. . . . Въскаченъ на това височине^ азъ се чувствовахъ, че 
егавахъ п5-гол^мъ и пб-грамаденъ : духъ-тъ на великанство и в^ч- 
ность, който се носи изъ тия гигантски създания на природа-та, 
правеше и мене да нагол^Ьмявамь при ткть. Всичко, што се мърка- 
ше подъ мое-то подножие б^^ше дребно, ништожно, покорно. Игри- 
ва-та Отр&1а, што л&катупга изъ зелени-тЬ паши и ливади, които 



120 

11р^11']^нявать родляви-тб поли на Ср^Ьдня-Гора, ми се вардшЕв, ва- 
"ро единъ сребър^нъ конець. Савга-та Ср^бдш-Гора, въ 1Ед-гоа['1а[а-та 
^и чяеть, се пр^Ьдставляваше, като една дълга и неравна ногиха. 
Ер^Ьдъ нейни-гЬ рамена^ се гледаха други ноля, равнини и про- 
странства; саио високий връхъ Боеданъ т^к^шо се еравшпш&е 
съ иене. Два нланзнски орла се вияха не далеко и авъ си нрингу- 
шнахъ дуии-т^^ на Пушкина, когато той описва Каввавъ-тъ: 

Одинъ въ вьшшн^Б 
Стою надъ снЪгаии у края верпшнн; 
Орелъ съ отдаленной поднявшись долйнн 
Паритъ неподвижно со мной на равн^^. 

Бдинъ прохладенъ и животворенъ горски хл2ц:ь внасшпе евЛ- 
жесть и бодрость въ пр'Ьсжхнжли-т& ми гржди. Чувстао-то, че дю- 
та-та юлска жега, която на тоя часъ долу въ полето, лалеше н%- 
С1^рпимо и задъхваше гржди-г]^ на б^^дни-т6 смъртни, усилваше 
услаждение-то ми. Агъ гьлтахъ съ жадни уста* чистий и прохладннй 
въздухъ, и съ очи поядахъ, както казвать Руси-т%, ней8мерими*г% 
небосклони. Въ синий фондъ на Родопски-гЬ гори не яено се мер- 
желбяха, като пирамиди, могили-тЬ пловдивски и ааъ съ истинско 
съкрушение на сръдце-то, пр^Ьдставихъ си приятель*тъ си М., който 
на тоя ежштвй часъ въ едаа задушена и гор^пта стая въ Дирек- 
ция-та на Финанции-г]^, седеше наведенъ, обленъ въ потъ, надъ* пие- 
менний си столъ. ... 

Нии седнахме възъ зелената тр'6ва, при Залжтоео-клаЬенчб, 
съ благодатни-гб и животворни струи на което, съ исключение ва 
Рача Чобанъ-тъ, всички утолихме жажда-та си. Утолмха я и дв^^- 
т^ б^^дни животни, които съп&тствоваха наше-то възвишение камъ 
небо-то. 

Подирь толкова тру|:ь и напряжения нии имахме право да по- 
пируваме и бай Ииалъ съ невъзмугимо спокойствие отвори дисаги- 
г1, и импровизира възъ старопланинска-та млада тр'1вица една прос- 
та трапеза. 

Тацитъ не ни расказва да ли Лукулусъ е наряждадъ пд-бди- 
стателенъ пиръ ( 

Между тора втора-та кокошка отсжтствоваше, а трете-то е1иБ- 
ло отъ киселярско-то приежтствоваше, нъ праздно. Бнигма-та б^е 
пълна. Коя вълшебна фея правеше тоя афронтъ на нцши-тб въвне- 
годували стомахи? Изедн&жь нии заб'&11Ьжихме задъ насъ си дв^Ь- 
гЬ горки животни, които доядаха посл^&дне-то крилце отъ кокошка- 
та. Значи пируваше всичкий (ш^гь ! Внезапно Рачо Чобапъ-ть хвър- 



121 

Л1 ОК шаш^-та, нанижа сгь лЪво-то ово и, въ едно неидравшю влеело 
раеволожение, 8ап'Ь 1гЬснь-та : 

^Одавна ли си моше ле^ калугерица?^ 

Втора-та чясть на гатанка-та биде тосъ часъ намерена : Рачо, 
строгъ испълнителъ на иедицински-тЬ 11р']&Д11исаннЯу е зоаюштъ всичви- 
14 онасиости ва единъ испотенъ чов'1^въ да пие оп студена-та вода на 
Залхмово-кладепчеу бФше невидимо исупгалъ бутилката съ кисе- 
лярско-тоу за здравне-то, разбира се, на дружината. 

Нии запушихме цвгара-та и се упоявахме отъ гледка-та, што 
Богъ туряше пр'6дъ напш-тЬ очи. Нъ наше-то спокойствие нечакано биде 
нарушено отъ Рача Чобанътъ, който грабна мартинка-та си я тури 
на око дв^^ черни точки, орли, в']^роятно, които неясно се съзи- 
раха на една далечна висота на западъ отъ насъ. Когато гръмна 
пушва-та, двФ-тЬ черни точки хванаха бързо да свачать но земя-та. 

— Ударихъ ги, каза Рачо Чобат-тъ, като хвърли единъ 
убийствено гордъ ногледъ на бай Миала. 

Авъ истеглихъ дългий си инженерски телесвопъ и погледнахъ 
камъ орли-тЪ. Нъ тосъ часъ останахъ, като хръмнатъ. 
- — Бр*, РЬчо, това не еж орли! . . . 

— Ами какво е? 

— Два юрука, които б-Ьгатъ! . . И действително, едвамъ 
тогава заб'6л'Ьжихме, че наблиду тамъ пасеше едно 1»руп№о стадо. 

Бай Миалъ засучи намржштено муетакн-гЬ си н каза търже 
ственно на Рача Чобанъ-тъ : 

— Азъ ти думамъ че си ланакъ ... Ти пакъ оно:М;атъ . . . 
Ол'1пъ ли си та не видб, че хвърлшйь въвъ хора? 

— Орли еж! Хваштамь се на басъ! извика РаЧо упорито . . . 
Колко сьмь ги билъ такива! . . 

И той грабна телескопа и погледна. 

— Тая пусула нишго не види ... А азъ (?ь очи ги ввдЬп. 

— Пр-Ьзъ уьно-то на пшше-то, на ли? избъбра бай Миалъ и 
хвана да туря въ дисапг-т^ извадени-т% вешти. Подирь нЬколво ми- 
нути, кога погледнахме камъ западъ, и стадо и юруци б^ха исчез- 
нали вадъ ржтъ-тъ . . . 

Пр'6дъ насъ, на с§веръ, се почеваше грамадний и висовъ връхъ 
Ам(к^рищ който почти винаги е потъналъ въ мъгли. Отъ топ 
връхъ^ разясни ми бай Миалъ, се гледа оттатъкь въ България; п 
Дунава се вижда, кога е ясно. Нъ тамъ мжчно се отива . . . 
Требва оште единъ часъ качувание, па и да н^ма мъгла, в']^теръ 
ште има . . . Тамъ сявга духа в^Ьтеръ^ . . . 

Има една легенда, която казва, че Ьа тоя връхъ Кралн-Марво 



122 

никога вхалъ хамбари-тб си. Нъ авъ непременно исвахъ да по- 
гледна на България, съ която се б^^ъ разд&шлъ отъ дв^ години 
н дЬто се крияха за мене такива мили въспоминания . . . 

— Тогава да идемъ на Харманя^ каза бай Мяалъ. Тагь 
се пд-лесно отива и не е така високо. 

Качихме се на мулета-та, закривихме под:ь поли-т% на Ам(^а' 
рица и слбзохме въ единъ долъ, въ който шумеше безпокойно б'6жлива 
Р']&чица. Това б']^ше глава-та на Осъмъ-тъ. Нии наляхме нразни-т^ 
стъкла съ бистри-тб струи и продължихме пя^ть-тъ си по едно ново 
възвишение, което водеше за Хармани. Единъ четвърть часъ отъ 
Осьнъ-гь инеахме по крайеданъ сщенъ евво^ - Читам-Чу- 
чуръ. Бай Миалъ покани ни да бързаме заштото мъглата, която 
ув1нчаваше вече височина-та на Амбарица; застрашаваше да сл^^ 
и на Хармани. Нии ускорихме вървеакъ-тъ си, нъ изеди&хъ видехме 
че бързи и задушливи облаци отъ мъгла минуваха пр']^зъ п&тъ-тъ 
ни, като никакви въздушни орди. Подиръ малко вр'6ме нии се на- 
м^Ьрихме въ единъ кр&гозоръ отъ мъгла, въ която немохахме да 
видимъ повече отъ десятъ крачки на далечъ. Нъ при все това еяи 
карахме напр'Ьд:ъ за да пос^тимъ пон^Ь Хармани. Стигнахме най-по- 
сл^. Това 6*6 една пуста планинска равнина. Тука Ерали-Марко е 
вършкиъ жито-то си. Половина часъ чакахме за да се вдигне г&с- 
та-та мъгла за да мохемъ да.хвърлимъ взоръ на България. Мьг- 
ла-та се оште повече сг;&стяваше и нии чувствовахме, че ни пробива 
студъ до кости-тЬ. Азъ мълчаливо се поклонихъ на невидими-тб по- 
лета на България и р'Ьп1ихме да се върнемъ. Нии слазяхме н^пр']^- 
ко, заштото н'Ьмаше възможностъ да познаемъ пр^Ьжний си п&ть. 
Нии п&тувахме мрачно и т&жовно, вср1&дъ непроницаемий океанъ 
отъ мъгли. Изедн&жъ пр'1^дъ насъ лъсна ясно-то сине небо потъ- 
нжло въ зари и см]^хъ, и горделива-та Добрила спокойно и ясно из- 
дигаше глава-та си въ небесна-та лазуръ. 

Бай Миалъ внезапно сбра в']^жди-т6 си и зашб юнашка-та 1гЬ- 
снъ: 2оро лбу $оро зелеиа\ Чудно се разлягаха тия м&жки и сво- 
бодни звукове въ самотии-т'Ь на планина-та. Сякашъ, букове-т^Б от- 
говаряха и шумъ-ть на поточето пригласяше на тая дива мелодия. 
Шснъ-та испълняше долове-тб, разбуждаше екове-тб, катераше се 
по урви-тб и се губише въ небеса-та. Никога не съмъ почувствовал:ъ 
тавъвъ въеторгъ при пбяше-то една народна нФсня. В'Ьроятно ва- 
што-то 6'Ьше въ гора-та 

Мин&хме по край три трапа, прилични на копани. 

— Его Иаркови-тЬ дупки, каза бай Миалъ. 

Пакъ Крали-Марко! На вредъ с^ ти гигантино! Твоята сЬнв& 



123 

се носи шдо всичкнй крлиюворъ на балваневий подуостровъ! Не 
СЕ ли ти духъ-тъ, Еойто свърввашь въ една вълшебна верига цф- 
ло-то Ю2И0 словФнство? Какво значи твоя-та огромна и тайнствен- 
на фигура? Ти ниел^д^^ се не ср^шшпь и на вредь се намирашь • . • 
Като чов^къ, ти си веливанъ; като иисль — ти си идеалъ! • . 

Дивний Ерали-Марко! Всеслов^нска славо! 

На тъмни фантазии създаше мъгляво! 

Роландъ македонски, зав^^ктенъ и милъ. 

Ти векове съ твой-то име си нълнилъ! 

По кои полета, но коя пустиня 

Ти не си размахвалъ сабя дамаскиня? 

Д'6 не се е мяркалъ твоя страшенъ станъ? 

К&дб не си мяталъ златенъ боздуганъ? 

Д^ не си се борялъ съ нЬвой кеседжия? 

Д'6 не си пропускалъ коня Шарколия? 

Въ коя скала здрава, въвъ кой каменъ явъ 

Диря не остави грамадний ти кракъ? 

Отъ Б'6лградъ до Дрил^пъ, д6 въ глуха пештеря 

Турятъ ти въртопъ-тъ тъмни-тЪ поверя, 

До Еукушъ печалний и до Хеликонъ 

Призракъ-тъ се носи на черний ти конъ 

И се мярка твой-та неизм^Ьрна с^нка . . . 

Еоя ли 6*6 тая баснословна нЬнка, 

Што откърми тоя дивенъ исполинъ — 

Съ единъ кракъ на Емусъ, съ другий на Пиримъ?! 



Добрила, камъ която възлизахме вече, е една висока, остро- 
връха могила, на която юхна-та и въсточна стръмнини с& съвсФмъ 
голи, а С']^верна-та и западна-та — ^гористи и покрити съ стари и сгжс- 
тени ели. Мъгли-т% не см^^а да доближатъ до нея и се спираха 
на ср^дъ долъ-тъ, като пр'6д:ъ една вълшебна пр']&града. Сжште- 
ствува една романтическа легенда за нея. Б^о вр^Ьме н^Ькой 
си Добрилъ-войвода, незнамъ при какво нападение, уловилъ една 
млада пленница, за завладЬвавю-то на която всички-гЬ момчета отъ 
дружина-та му, ламт^ли. Боевода-та пр']&длохилъ надваряние: който 
може да изнесе пл1Ьнница-та до самий връхъ на могила-та, н^'6ко 
бевъ да почива, негова да стане тя. Приело се. Е[динъ сл^Ьдъ другъ 
се опитали всички-тб да я изнес&тъ до връхъ-тъ, нъ се спирали, кой 
на самя-тЬ поли, кой п6-нагор']Ь, кой до полвина-та. Никой нЬмалъ 
сила бевъ отдихъ да я изнесе до връхъ-тъ. Добрилъ-Войвода билъ по- 



124 

с^дний, който се опиталъ. Юн&къ билъ Добрилъ и спечаяшгь по- 
б'6да-та : той я ивнеслъ на връхъ-тъ ! Нъ тамъ той изддхва сжпгагй 
часъ отъ изнеможение; ивддхн^&иа и шгЬннЕца-та при него. Отъ какво ? 
легендата Не обяснява. Отъ тогава тая трагическа могила добила 
име-то на войвода-та. Въсточна-та страна, по която еж ставали тия 
качуванияу е почти отв^^на и тр^бвать неимов']^рни усилия да я 
въ8Л'б8е чов'Ькъ напр'6ко до върхъ-тъ. Азъ си спомиихъ мое-то въз- 
шествие по Зли-Прол^^зъ и почувсгвовахъ благоговейно удивление 
камъ силата на Добрилъ-Войвода. 

Нии се позапр'Ьхме подъ хогила-та, за да си починать доби- 
тъци-гЬ. До насъ пристигаше глухий шум-зь на Осъмъ-ть-д*те, 
който се лЬеше изъ дълбоквй долъ и извиваше ю^ сЪверо-западъ 
за да сл^зе по сЬверний склонъ на планина-та, кждЪ Троянъ. На 
срешта, на сЬверо-истокъ, оште се тълпяха иьгли-т% възъ неприв^т- 
ливо-то чело на Амбарица. Неаду дв'Ь-гЬ могили с&штествуваше единъ 
живъ контрасъ. Като два духа на миеяь-та и гн^въ-тъ стояха тия 
нбми исполини: единий завитъ въ сиво, облатао було, другий за- 
мисленъ под:ь сияние-то на небееа-та. 

Пр']^красни ож гори-тб отъ ели^ Които растжть по вн&тр']кшни- 
тЬ урви на Стара-Планина. Българската горшстр^бителна р&ка е 
бръкнжла въ само-то сръдце на Стара-Планина и е оставила в^ч- 
ни-гЬ сл4ди отъ своя-та опустошите)гаос1Ь. Остаять вече, сравнител- 
но, малко гори отъ букове и ели въ балканъ-гь. Въ продължение 
на много векове топоръ-тъ е оголвалъ тия непристжпни области огь 
кмчасти-т^ и веленолиственни лФеове. Всява година е билъ пропжж- 
данъ по единъ влаженъ, оплодотворителенъ облакъ отъ тия висоти; 
всяка година, 1^ли в']^кове на редъ, е било пр^^сушавано по едно 
изворче, е била убивана една р-бчка, е била уяиштожавана една 
хубость, е билъ изгонванъ единъ рой славеи, едно царство отъ 
благодать . . . Вид^хъ насвалени по земя-та, изоставени на гние- 
ние-то и на черви-гЬ безбройно число борики, прес']^чени безъ бр<Ь- 
ме и, както се види, безъ полза. Печално се търкалять тим съ 
почернели и обезлистени клонове, съ искърмушени отъ пламъци-т^ или 
огь адрвеци-тЬ утроби, и бевммвно протестирать пр4дъ нвбо-то «а 
това святотатство. Въ това сжшто вр'Ьме ср'6дъ гора-та видЬхъ и 
турци отъ Аиво, село близу до Сопотъ, които сваляха безпоштакяо 
великол^^они млади и тънки ели, кастряха имъ клони-тЬ и ги от- 
карваха на магарета да ги продавать въ градъ-тъ, знаете яи за 
какво? за върлини по лози-гЬ! . . • Проклятие! 

Нии завивахме въ поли-гб на Добрила и се блъскахме ежемя- 
нутйо дълги-г]^ клонове на дръвеса-та, които висяха надъ пать-тъ 



: 125 

ни. Най-посл^Ь стигал^хме на една юрушка мандра. Кавахъ стигнах- 
ме, нъ п5-право 6 — отбихме се, ваттото бай Миалъ^ вато старъ 
пандуринъ, има много добри въсноминания отъ мандри-г]к, които е 
пос^штавалъ н'Ькога, и той считаше за св^я длъжность да не про- 
пусне случай да си испроси отъ гостолюбиви-тЬ овчари — скитници, 
халво извара. Юруци-т^^ ни приеха твърд^^ ласкаво, сл*]Ьдъ като 
пропждиха псета-та си, които налетяха съ б']^сбнъ лай възъ неио- 
8нати-гЬ гости. Колкото за Рача Чобанъ-тъ, който идеше отзадъ, 
той прие обикновенно-то сдобр']^ дошьлъ» отъ клонъ-тъ на една 
стара борика, д]&то се б^^ше покатерилъ въ вр']&ме-то на наштествие- 
то на кучета-та, за да имъ докаже, че той е неприкосновенъ. На 
изсмивате-то ни той скокна чевръсто на земя-та и каза, че искалъ 
да види отъ дърво-то на "кщ^ се пада Сопотский монастирь. Не 
тте съмн'&ние, че нии се показахме удовлетворени отъ това умно 
обяснение. В1ш1в спасено и самолюбие-то на Рача, и той поглед- 
на твърдб гордо камъ псета-та, които б^ха прокудени на почтенно 
растояние отъ насъ. 

Нии сед]&хме на тр']&ва*та, полуизлегнати, и се разговаряхме 
съ юруци-тЬ — Тии б4ха добри людю. Единий отъ тЬхъ, седемде- 
сеть и петь годишенъ старець, расказа, че тридесеть и петь годи- 
ни на редъ той е л^тувалъ въ тая планина. М']&сто-то не ми поз- 
волява да пр']&дамъ тука расказъ-тъ му за разни любопитни срешти, 
спомени , сцени съ разбойници и български хжшове. Между друго-то 
той ми расказа какъ.нагостилъ клетий Григора Бошковъ, отъ Елисура. 

Ползувамь се отъ тоя случай да дамъ еЪкоя сведения върху 
личноеть-та на тоя младежь и върху трагическа-та му смръть. 

Бошковъ б']&ше единъ отъ ония тихи характери^ една отъ ония 
н'6жни натури, които, свойствени само на жени-т%, придавать на 
лйце-то на мжжь-тъ една неизразима и меланхолна сладость. Б'Ьлъ, 
руменъ^ съ гол'Ьми черни очи, той имаше ц']&каква си женственность, 
която отрича всякаква енергия и твърдость въ духъ-тъ. Приятель, а 
посдгЬ, сподвижникъ на Тодора Еаблешковъ, той нямаше нито огънь-тъ 
на ногледъ-тъ му, нито буйность-та на слово-то му. Имаше само па- 
^'риотизмъ-гь му и то б*ше дос*а. Въ нр^дв^черие-то на въстание- 
то на 1876 г. Григоръ Бошковъ остави Пловдивъ, д^Ьто управля- 
ваше книжарницата на Г. Данова и отиде въ Елисура за да при- 
готви окончателно и повдигне бунтъ-тъ въ родний си градъ. Кога- 
то Клисурско-то движение биде смазано отъ орди-т% на башибозуци- 
гЬ, пр^двоадани отъ кръвожадний Тосунъ-бея, Григоръ Бошковъ 
уагк съ двоица оште другари въстанници да б'1^га въ Стара-Плани- 
на. Тамъ тии се скитаха н'Ьколко деня, спЬха подъ дъждь-тъ, крие- 



ха се ть гдрн-!гЬ и се храняха сь тр'1ва. — Йвгубенй в% нейозба- 
Фи-т^ пустини на Стара-Плашна, обиколени огь хиляда опасности, 
првсл^^двани отъ потери-гб, еоито тогава се организуваха въ тур- 
СЕИ-т6 села, трима-та нештастни б^Ьдствуваха вече да уиржть отъ 
слабость и глада, когато една зарань съглегдать отъ тия височини 
]г]&ста нечущди т^мъ« 

Познаха, че се намирать ещь Сопогб, дЬто имаха свои при- 
ятели. Сладка искра отъ надежда изгр-Ь въ тЬхни-тб сръдца. Ш- 
черь-та тии се спуснаха отъ Остро-бърдо, пр-Ьноштуваха въ бедна- 
та вжшта на една сиромахкиня на крдй-тъ, на зарань-та рано пр^б- 
хвърлиха се пр']^8ъ високий зидъ на черковна-та ограда и се яви- 
ха пр']^дъ баба-та, която тр'&беше и пазеше черкова-та. 

Еогато баба-та видЬ тия три номка обд'&чени въ страшни и 
хайдушки др']^хи, пожълтели отъ гладъ, почерн^^ли отъ тегло, тя 
се уплаши. 

— Бабо! иълчи! казаха тии; нии не сме лоши людю .... 
Българе сме . . . помогни ни . . . 

— Кои сте? 

— Елисурци .... и идемъ отъ планина-та . • • криемъ се 
• • • • не обаадай ни. 

Баба-та ги прати да се скриять въ училиште-то. Дойде попъ-тъ 
да служи утренна. Баба-та тича при него растреперана. 

— Што е бабо ? попита попъ-тъ. 

— Бунтовници, д']^до попе ! . . . Трима ! кажи ми какво да 
га правимъ? 

Попъ-та б«ше стжпилъ на прагъ-тъ на храмъ-тъ. 

Той шт^ше да служи утренна. 

Изеднжжь той се изгърби на храмъ-гь и сл^е въ село-то. . • . 

И черкова-та остана пуста. Никоя пФснь тая зарань не се 
възнесе камъ небо-то. Бандило-то блФштукаше съ мрътва св'Ьтлина 

пр'6ди распятие-то. Сякашь, че отъ него капеше кръвь! 

Подирь половина часъ училиште-то б^^шо обиколено съ башибозуци. 
Гърмяха и внАтр-Ь и изъ вънъ въ прозорци-гб. Троица-та другари, 
б'6ха се качили на подъ-тъ и се потаяха. №колко башибозука гръм- 
наха камъ п6дъ-ГБ. Червени капки кръвь закапаха изъ р']^ски*т6. Ско- 
ро дъскм-т^ б^^ха сломени и долу се струполиха двама дупш. 
Бдинъ б'6ше раненъ. Той се затече несъзнателно камъ дворъ-тъ, отиде 
до черкова-та и седна спокойно на дъска-та, до зидъ-тъ. Той гле- 
даше. Ерушуми-т^ ехтяха около него. Другий момъкъ отб'Ьгна до 
ср'&дъ дворъ-ГБ и падна мрътавъ. Григоръ Бошковъ скокна, промъкна 
се мещу башибозуци-гб и доближи до (Уг6на-та на долне-то учимште 



12^ 

ШГБ 66 С1фб . . . . Оъ едйнъ ударъ нему му отс^ко^ глава-та. 
Деш-Мехмедъ я занесе на конавъ-тъ. Ранений младежь биде чуш- 
нать на гръбъ и занесенъ въ вонавъ-тъ^ а посл^ на Пловдивъ. 
Третий си остана на м4сто-то. Село-то б-Ьше пусто. Тосунь-бей при- 
стигна въ това вр'Ъме съ хилядо башибозука въоружени съ пушки, 
ножове, лопати, косери . . . Нъ късно ! ! 

Днесь на терраса-та, пр']^дъ съсипано-то училиште, леж&ть 
восги-тЬ на двама-та нештастни поборници. Три недодялани мра- 
морни камеше, неправилно натръкаляни възъ тЬхъ, свид'Ътелствовать 
за минутно-то усърдие, което еж имали гравдани-тб, да овЯковЯ- 
чять спомень-тъ на тая трагедия и на тоя срамъ! 

Слънце-то висеше вече надъ западний небосклонъ. Остаяше 
оште единъ часъ до залазяние-то му и нии побързахме да се спус- 
немъ пбши отъ Балканъ-тъ пр^ьъ Дочивало-то. Ако да се не бо- 
яхъ да направя картината си съвсЯмъ кървава азъ бихъ расказалъ 
едно романтическо самоубийство, което щ^щ няколко години се извър- 
пш тука; бихъ расказалъ какъ единъ любовникъ^ като видЯ, че 
ште бжде раздкиенъ отъ любовница-та си, съ която заедно б']^галн 
до тука, удари се съ нохь въ сръдце-то и умрЯ мевду гр&ди-тЯ й 
. . и небо-то! Нъ нека да не закачамь тая тема. Може би пб-по- 
(^, нЯкой другъ мечтатель да намери въ нея вд&хновена и ван- 
ва за н']&коя байроновска поема. 

Скоро нии се смъкнахме по Кривини-тп»^ сир-бчь въ планинский 
п&ть, който съ безбройни лжкатушения слазя чакъ въ монастирска-та ^^' 
ка. Огь д^Бсно ни се откриваше панорама-та на западна-та чясть отъ 
стр-^^мска-та долина — Нии се любувахме на многобройни-тб села, 
што оживявать тая долина, на очарователна-та зеленина, която я 
прЯмЯнява; на кичести-гб джбови горици, които я пжстратъ. — 
Недалеко, възъ единъ скалистъ, остръ, непристжпенъ ржтъ наре- 
бра-та на планината меланхолно изглещаше полуразрушена-та ста- 
роврФ.менна кр']^пость, възъ буренясали-тЯ стЯни на която зЯяха 
гол^^ми "черни дупки, направени отъ вр']^ме-то. Азъ сьмь ходилъ и 
другъ пжть при тия развалини, нъ никакъвъ надписъ или знавъ не 
сьмь нам']^рилъ, по войто да би се познало нЯпгго за минжло-то, 
на тоя свелетъ. Никакво нр-бдание тоже не сжштествува въ народъ-тъ. 
На д^^сна страна се растваряше провала-та, изъ която гръмливо тече 
монастирска-та р'&ка. Нии вече се спуштахме н^пр']^ко и пжть-тъ ни 
стана много труденъ, заштото б-бше настръхнжлъ огь остри каменаци, 
ровове и жилави храсталаци. Отъ сГробъ-тъ» нии видЬхте харно 
Сопотский монастирь съ ниски-т^^ му подновени зидове, съ скромний 
му храиъ, който приятно се бЪ1Лв ср']^дъ рзцьвтяла-та зеленина на 



128 

околности-т]&. Тоя монастирь, н^^кога 'ЦВ'1тушгь и оживленъ оть голямо 
число калугери, засбняеть отъ единъ гигантсБИ, киогостол^^тенъ боръ, 
сега е печаленъ, пустъ и прилича на единъ забравенъ панетникъ 
на минжло-то. — Оште въ турско вр-Ьме той б-Ьше вапустенъ. Ка- 
лугери-т^^ му б^^ха измр^^ли или И8б'6гали да станать игумени но 
други монастири; великиб му боръ падна, и набожность-та пре- 
стана да посЬштава огради-гЬ му. — Пр-Ьзъ войната башибовуци-т* 
съсипаха до основа хубавий многосводенъ храмъ, съграденъ съ ср^Ьд- 
ства-та и грижи-тб на отца Рафаеля, чердаци-тб бидоха изгорени, 
видове-г]^ сринати, гробишта-та раскопани .... 

Слънце-то хвърляше вече носл-Ьдни-т* си огневе на връхъ-тъ 
на планина-та, когато азъ и другаръ-тъ ми слязохме лри сама-та шумя- 
шта р'&Ба. Отъ тамъ нии съ благодарность съгледахме, п^Ъдъ кло- 
нове-'Н^ на дръвеса-та, въ цв^тушта-та ливада, многобройна дружина 
отъ приятелски и роднински семейства, наседала около богата и весела 
трапеза, д^Ьто наши-тЬ м^ста 6'Ьха гостолюбиво запазени. 



(]^сз|о до Таццта) 

Отъ Ц.РЩНЯ ]|Д»ДР# 

Писмо-то, въ което ти изложихъ подробности-т6^ што ми б^^е 
поискалъ върху смърть-та на вуйка ми, казвашь ми, че ти поро- 
дило желание, да узнаешь страхове-т1Ь и опасности-т^ даже на които 
б^ть изложенъ въ Мисена, ^то б^ть остан;&лъ; заштото тахъ 
именно б^хъ пр'1к&сн&лъ моя разказъ. Ако и да ме смупггава малко 
това напомнюваше, азъ ште послушамь. 

СлЬдъ тръгваню-то на вуйка ми, азъ продължавахъ занимание- 
то си, што ме б^ше въспр'1ло да го посл']^двамь. Сл1дъ това се 
окжпахъ, похапнахъ си, поспахъ единъ непродължителенъ и развълну- 
ванъ сънъ. Огъ мцого дни насамъ се ус^^шташе зенетр'Ьсение не до 
тамъ страпгао, н^што обикновено въ Еампания. Нея ношть обаче, то 
се поднови съ такъва сила, штото чов^къ би реклъ, че не е прос- 
то тръскате, а всеобшто струполяваню. Майка ми припна въ стая- 
та ми. Азъ ставахъ да отида да я, събудя, ако би тя да сп&пе. 
Седнжхме на дворъ-тъ, който съставляваше една гЬсна пр^^град;Ба 
мещу море-то и к^шта-та ни. Еато нЬмахъ повече отъ осемнаде- 
сеть години възрасть, не зная да ли тр'&бва да назова дързость 
или глупость това што направихъ тогава. Поискахъ една отъ книгн- 
тЬ на Тята Ливий, и маченахъ да четж м да правя извлечения^ 



129 

като че около влад'Ьеше най-гол'6мо спокойствие. Бдинъ приятеяь 
на вуйка ми^ наскоро пристягн^&лъ отъ Испания ва да го види, на- 
х1^ри ни (Лхяжщ майка ми и мене; азъ четяхъ, той ни смъмра, 
майка ми за нейно-то хладнокръвие, а мене за гол^^мо-то ми спо- 
кой:^вие. Азъ обаче не съ пб-малко внимание сл^&дваxъ прочитъ-гь си. 

Първий часъ на день-тъ б']^ше вече настан&лъ, и при все това 
св']^тлина-та се гледаше слаба и съмнителна. Ежшти-т^ около насъ се 
люл^яха вече така силно, штото застрашаваха съ в1&рно порутва- 
ние, въ това открито м^^сто, ако и гЬсно да б'1ше. Най-поел^ р1Ь- 
швхме да и8Л'&8емъ извънъ градъ-ть. Население-то уплашено б1Ьга 
съ насъ; и понеже въ страхъ-тъ си чов'Ькъ се повлича по умъ-тъ 
на други-тЬ отъ колкото по свой-тъ, една страшна навалица ни 
последваше, натискаше ни и ни тласкаше. Штомъ излязохме изъ 
градъ-тъ, снр^^хме се; и тука нови чудесии, нови страхове си ис- 
патихме. Коля<та што 6'Ьхме повлекли съ насъ, при всичко, че по- 
де-то 6'Ъше равно, клатяха се насамъ нататъкъ, и не 6^ възможно, 
ако и съ каменю да ги подпирахме, да ги спр']Ьмъ на едно м1Ьсто. 
Осв^нь това, море-то като че само се гълташе, гледаше се като че 
8еметр4свние-то го пждеше отъ бр^гове-гЬ. В^рно-то е, че брегове- 
те беха порасли и много риби б^ха остали на сухо по песъкъ-тъ. 
Огъ друга-та страна единъ черъ — страшенъ облакъ, раск;&санъ 
отъ огнена вихрушка, пускаше изъ отворени-гб си недра ужасно 
големи пламъци, сжшти като взвъвмерни светкавици. 

Тогава сжштий приятель изъ Испания пое п5-распалено и пд-на- 
стойчиво: Ако братъ ти, каза той^ ако вуйка ти е живг, 
той желае да бтате, да се избавите] и, ако е загинжлЬу 
той е пожелалъ да останете живи слгьдб него. Прочее^ как- 
во чакате та не бгьгате"! Нии му отговорихме: До когато не 
сме увтьрени за негово-то избавление^ нии не ^ожемъ да мис- 
лима за наше то. Безъ да чака повече, следъ тия думи, той се 
впусна да търси спасение съ лудо беганю. Малко следъ това, 
облакъ-тъ се спушта надъ земя-та и покрива море-то. Припасва ос- 
тровъ Капреа и го затулва; каквото се виж^каше отъ Мисена^ ста> 
на закрито. Тогава майка ми начена да ме подканя, да ме пресил- 
ва, да ми заповеда да бегамъ, да се избавя по как^ьвто и да е 
начинъ; тя ми каза, че беганю-то е лесно за човекъ на моя-та въз- 
расть; и че тя, слаба и притов&рена съ години, благодарна ште 
да умре, ако не стане причина за мое-то погубвавю. Азъ й отго- 
ворихъ, че за мене нема спасение, освень заедно съ нея. Хваш- 
тамь я за р&ка-та, пресилвамь я да крачи пб-скоро. Съ прескър- 
бие ме послуша, и си натякваше, че тя въспира мой-тъ вървежь. 

БългаревА Хрцстозптяг. 



180 

Пепель-та начеваше да вали надъ насъ, ако и помалко. Об- 
ръштамь си главата, какво да вцдишь? Единъ гжстъ димъ ни по- 
следваше и падаше надъ въ земя-та като порой. До като оште ви- 
димъ, да се отбиемъ отъ главнии пжть^ казахъ на майка си, 
()а не би въ тъмнината да ни смаже тблпата^ която ни 
послтьдва. Бдвамъ што се 6*6x110 спр'Ьли, и ношть-та падна, не 
като безъ луна или облачна, нъ тъмна като въ едно затворено м^с 
то безъ св'6шть. Не се чуваше друго, осв'6нь вайкания-та на жени- 
х% плачове-гЬ на д'6ца-та, викове-гЬ на мл1жю-г6. Едни викаха ро- 
дителе-т^ си, други д^ца-та си, трети жени-т* си; познаваха се 
само по гласъ-тъ. Единъ се вайкаше за себе си, другъ за свои- 
гЬ. Имаше и такива, които, отъ страхъ отъ смърть-та, смърть-та ви 
каха. Много людю вдигаха ржц^Ь камъ богове-гЬ, повече-то обаче 
се ув'6ряваха, че н'Ьмало вече богове, и че тая ношть била посл'6д- 
пя-та, в^Ьчна-та ношть, която шгбла да покрие св^тъ-тъ. Имаше и 
людю, които пр'6увеличаваха опасность та съ въображаеми и лъжли- 
ви страхове. Шкои си думаха, че въ Мисена еди-кое здание се 
съборило, еди-кое се запалило: слухове лъжливи, нъ тии се земаха 
за истинни. 

Мьнинко св'Ьтна пон'6, като на разсьмноваше; пий вид^^хме 
приближаваню-то на огнь-тъ, който ни застрашаваше. Той обаче се 
спре далечь отъ насъ. Изново настана мракъ, пакъ захвана да 
вали пб-силно и п&'Г;!^ста пепель. Отъ вр'6ме на вр'Ьме ставахме та 
истърсвахме тая изобилна пепель, която ни би погълн&ла и одуши- 
ла подъ тежесть-та си. Могм да се похваля, че вср^^дъ тия ужа- 
сни опасности, ни най-малко се не повайкахъ, дума не продумахъ, 
съ която да изявж слабость; подкр'6пяхъ се съ тая мисль, ужасна 
и утЬпштелна въ сжштото вр'6ме, че всичкий св'6тъ гине заедно съ 
мене. Най-посл'Ь тая черна пира се распръсна като димъ или като 
мьгла. Тутакси сл'6дъ това видехме д^йствителенъ день; слънце-то 
тоже светна, нъ така замр'Ьжено, както се вища въ затм^ние. 
Всичко се гледаше изм'6нено на очи-гб ни оште смутени, пепель *та 
покриваше всички-гб пр'6дм'6ти като съ една сн'&кна мантия. 

Завърнахме се въ Мисена. Всяки си поочисти тбло-то и пр^&- 
карахме една ношть въ страхъ и надежда. Страхъ-ть обаче над- 
виваше, заштото земетресението следваше. Повече-то людю, смуте- 
ни отъ ужасни предсказвания, увеличаваха и свои-гб и чужди-те 
нештастия. При все това, ако и да испитахме толкова опасности, 
ако и да очаквахме други нови, намъ не ни дойде поне то- 
гава на умъ тъ да побегнемъ, преди да получимъ известие отъ 
вуйка ми. 



131 

Ти ште да прочетешъ тия подробности; нъ тккй ги вн^^стюва 
въ списание-то си. Тии не еж достойни за история -та; и, ако ги на- 
мирашь неуместни за едно писио дори, то натяквай на себе си за 
д^то ги поиска. 



Въ с^Ьвероисточний вжтъ на Тракия, низъ раскяонения-та на 
иалЕий балканъ, се стичать дв*]^ р^^ки, отъ които едната секазова 
Велека^ а другата Величка или Голтма ргька ; тии текжть на- 
епоредъ испърво 10 — 12 часа на раздалечь една отъ друга, и ка- 
то се сбдижавать постепенно, вливать се малко на раздалечь вт. 
Чьрно море, първа-та при селце-то Еаланджа^ а втората при се- 
ло-то Стефаново. 

Не далечь отъ устю-то на Велека, ниско по течаюе-то й ло- 
жжть по единъ часъ растояние едно отъ друго дв'Ь села: Кости и 
Бродилово или Бурдилово (до 8-9 часа далечь отъ малко Търново), 
първо-то. около 300 кжшти, а второ-то около 200. Жителе-гЬ па 
тия села могжть да се кажать Гръци, нъ отличать отъ други-гЬ 
крайморски Гръци въ езикъ-тъ, който е разм^сенъ съ повече бъл- 
)^рски думи, въ нрави-т1^ и въ обичаи-т]^, а че и въ обл'&кло-то. 
М^&жю-т]^ носять оШвло сжшто каквото и Българе-тб отъ околни- 
гЬ села съ потури и калпаци, нъ обл^Ькло-то на жени-тЬ се срешта 
повече съ онова, което носять въ н^^кои гръцки села въ Анадолъ 
покрай Чьрно и Мраморно море. 

Околни-т% за обработваню земи на тия села лежять по теча- 
пю-то на р'&ка-та ниско, отъ която и често се наводнявать, нъ оп* 
това, може би, еж и твърдЬ плодоносни, така штото кога не пострадать 
огь наводняваню, тии давать всякога богата жетва. Тука никнжть и 
одинъ ввдъ саморасли (коноше) гръстю, които ставать много високи; 
тия гръстю ги обработвать жени-гЬ съ особено искуство и тъкжть отъ 
г&хъ единъ дебелъ платъ, който боядисвать и си правять отъ него 
особени-гЬ сукмани што носять, отгор4 гЬсни, колкото да имъ се 
провр'Ь глава-та, а надолу широки като кошаръ и досягать едва до 
подъ колене. Жени-т^, които имжть да подажть малки д^^ца, само 
тии имжть два т^^сни джоба на пазви-гЬ си, пр^Ьзъ които имъ да- 
вать да бозажть, безъ да открввать боски-тЬ си повече. 

Жителе-тЬ еж всички орачи; и жени-гЬ и мжжте-гЬ еж много 
работни. Тии н'Ьмать праздници или пб-добр*]^ не ги почитать и ра- 
ботять дори и въ нед^Ьля. Правдновать само и то съ особени обряд- 

9* 



182 

ности девь-тъ на Св. Константина, 21 май^ и Св. Еня, на 24 
юаиЯ) или на рождество-то на Ивана пр1^дтеча. Тии и сега н'Ьмать 
доволно тЬсни сношения съ оболни-т]& села, и нито с;& давали, нито 
еж вземали жени отъ Българе-гЬ, а ошге повече отъ други-гЬ при- 
морски Гръци. 

Малко се е знаяло до скоро за домошний животъ на тия се- 
ляне и за н']^кои гЬхни особени обичаи. Особено не с;& знаяли што 
чинять тии съ умр^^ли-г6 си, запггото не еж виадали испърво ре- 
довни и пространни споредъ население-то гробишта. Въ оволни-т1^ 
села еж мислили, че тии горять мрътви-т6 си, на което е давало 
поводъ, може би, единъ особенъ обичай, който ии&ть въ тия села, 
и за който ште кажемъ п5-долу, нъ и отъ раскази-тб на днешни- 
те сатяне може да се заб'Ьлежи, че д']^йствително тии еж горили 
мрътви-т& си до-скоро, скришомъ, отъ страхъ да се не вапирясать* 
А сега тоя обичай на гор'6в1е-то е изчезнжлъ и противъ страхъ-тъ 
на вапирясвавю-то се е въвелъ варварский оня обичай да промуш- 
вать умр']^лий съ едно ножче или шгомъ изджхне или штохъ го ту- 
рять въгробъ-тъ, обичай распространенъ между селяне-гЬ на сЬве- 
роисточна Тракия. ^ 

Нъ най-страненъ е сл]Ьдуюшгий обичай, уварденъ до пИкЬ и 
сега въ речени-тб дв^^ села. 

Храмъ-тъ на дръква-та въ Еости е Св. Еонстантинъ (2 1 май). 
На него день тии иижть сборъ, на който идать мнозина н отъ окол- 
НИ-Т& села, както и н^^^кои продавачи на дребни стоки. За сборъ- 
тъ тии приготвять селски до 40-50 кола дърва, които стоваровать 
на мегдань-тъ до цръква-та. И срешта Еонстантиновъ-день вечерь-та 
при захождашв-то на слънц;е-то, тии наклаждать огнь на мегдань тъ, 
като натрунать до 4-5 кола дърва отъ еднжжь. При разгоряваею-то 
на огвь-тъ, селяне-т^ започенвать да се събврать около му и жокЬ 
пр^^гори кажи, че повече-то мжжю, жени и Д'Ьца се набирать около 
огнь-тъ, д'Ьто има и тжпани да думкать. 

Когато огнь-тъ захване да пр'Ьгаря, има нарочно настанени 
дюдю, които съ ддъги прътове разривать и растилать жарава-та што 
се е нагор']&ла. 

Въ това вр1^ме ште видишь, че изъ между тия што еж нася- 
дали наоколо, нЯкой като стои така захвашта да подвиква ху-ху- 
ху и то е б^лЯгь, че го прихвашта Св. Еонстантинъ. Еато доземать 
това тжпанари-гЬ, отивать камъ него да думкать; той захвашта най- 
напр'Ьдъ да се съблича и ху-ху-ка. Една бабичка ште дойде при 
него съ ручка тамянъ да кади около него, и като се съблече той 
^ остане само по риза и бЯли гашти, бабичка-та му подава една 




183 

икона Св. Бонстанпгаъ дървена и гол^Бма колкото четвъртина огь го- 
я1^хъ печатенъ листъ хартия, съ дръжка отдолу и обнизана съ сре- 
бърни синджири и разни бабки. 

Еато вземе икона-та прихзан&тий става като лудъ, захвашта 
да се клати на саиъ на тамъ и да се полюл^вв. на д^Ьсно, на л'Ь- 
во, подскача и играе безъ тактъ. Подирь такъво едно кракто пр'Ь- 
дисловие, при дуиканю-то на т^иши-тЬ, нагазя въ растлана-та жара- 
ва, кръстосва на саиь на тамъ, тропаштець и подскачаштець, посл1^ 
изл^^зва огь жарава-та и ходи тукъ там'6 та обикаля повънъ като се 
клати, полюл']^ва и играе пакъ като д6-напр']^дъ, а бабичка- та го 
сл'Ьди съ ручка-та и най-посл^Ь или се връшга пакъ въ жарава-та та я 
кръстосва ошге еднжжь дважь, или си отива право у дома си, ка- 
то пр1^дава икона-та на бабичка та. 

Доде премине на тогова, гледашь прихванало другиго, изл*- 
зва и той съ сжштий редъ съблича се, кадять го, играе съ икона- 
та, кръстосва жарава-та, и си отива. Така штото се изреждать едно 
по друго никога до десеть души и повече, между които се случвать 
и жени, а повече моми; нъ тии се не събличать толкова и обикно- 
вено бивать обути съ колцуни само, а н^кои досуштъ боси като 
млжж-тЬ; обикновено газявю-то въ жарава-та траеотъ 10 до 15 минути. 

По н'Ькога се случава шгото нЪкои оште на отиваню камъ огнь- 
тъ въ п;ьть-тъ ги прихвашта, и се разхухуквать, което като чуять 
стояшти-т^ край огнь-тъ тжпанари и бабичка-та съ ручката и съ 
икона-та, отивать та го поср^штать и довеждать до огнь-тъ. И така 
се бавять край огнь-тъ и чакать, за да изл^^зать прихванжти да В1А^ 
зать въ жарава-та, до Подирь полуношть. Когато вече жарава-та хвашта 
да вагасва, тогава се разиждать по к&штя-та си, д^то на сутринь-та 
пр'Ьзъ д^лъ день яджть, пишть и лежять, а вечерь-та при захо- 
жданю-то на слънце-то пакъ нак^таждать такъвъ огнь на мегдань-тъ и 
тогава пакъ или сжшти-гЬ или други н^^кои ги прихвашта та вл*- 
звать въ жарава та съ сжгати-гЬ обрядности. Това е олЪдовало нико- 
га седмь ношти наредъ и така се е свършвалъ сборъ-тъ имъ. 

Тия што ги прихвашта и вл Ьзвать въ жарава-та да игражть на- 
ричать ги птьстинари и птьштинари (*). Споредъ ув-Ьрявания-та 
на жителе-гЬ, колкото повече н^штинари изл^зать да играать пр-Ьзъ 
огнь-тъ, толкова повече берекетъ ште баде пр^Ьзъ тая година, и мно- 
го окайвания слушашь, когато н-Ьштинари-т^Ь бжхжть малко. Св. Кон 
стантинъ, казовать, не ги обичалъ пр'Ь8ъ тая година, не ги посЬ- 
тилъ, и не ште имъ даде добръ берекетъ. 



*) Агь нио№1, че тая дума може да происхохда огь вимитииа^^и. 



134 

Уобште мислять и казовать ужь, че на тия, които газять въ 
жарава- та, н']^штииари-г6, като ги прихваштаю та не икъ паряло; нъ 
то не ште да е в'Ьрно, заштото мнозина, които не ногжть да тра- 
жть, баялдисовать и падать, а други, и като пгге вл^^звать въ жа- 
рава-та и като изл']^8ать, свраиггать въ единъ ближенъ тамо батакъ 
што има та го пр^^газвать за ирохлажденю на идгор'&!1И-т6 си крака . 

Може би да помисли н^кой, че тоя обрядъ е скобченъ до нФйд* съ 
н^когашно-то гор^Ьвю на мрътви гЬ, което еж и прикривали по единъ 
такъвъ начинъ на игри, съ които еж отвличали внимание-то на зри- 
геле-тЬ. Нъ може пакъ и да се помисли, че това е остатъкъ огь 
единъ подобенъ обичай на огнекладеню у старовр-Ьмени-гЬ Тракий- 
ци, заштото го е имало до-скоро и въ много оште други села бъл- 
гарски и гръцки по тия страни, каквото въ българско-то село Вул- 
1'ари, Дере-кюй и дори и въ гръцко то Кимеръ-Вургасъ близу камъ 
Цариградъ. Отъ тоя старъ обичай сл']&дствие, мислимъ нии, да е и 
пб-обштий оня обичай, спазенъ на много м'6ста въ Тракия пове- 
че, да клад&ть огневе срешта Еневъ-день (24 юний) и срешта 
Илинъ-день (20 юний), който обичай е спазенъ до даесь и въ н1^кои 
отъ села-та на Въ спора. 

Сжштий почти обичай е става лъ, както рекохме, въ българ 
ски-тЬ села Дере-кюй и други, въ които е пр^стандигь пб-отдавна, и 
то силомъ еж го уничтожили въ нЬкои м'6ста, отъ какъ се придо 
шли нови пр^бселници отъ тщ^ западна Тракия. Повече е траялъ 
тоя случай въ българско-то село ВулгарПу д^^то щ)ъква-та имъ с 
такожде храмъ Св. Константинъ, нъ сега е вече пр-Ьстанжлъ, и са- 
мо кога ходять на-гостю по сборъ-тъ въ Кости, ^излФзвать и отъ 
гЬхъ н4кои н-Ьштивари. 

Храмъ- тъ въ село-то Еосши го наричать „гол-бмъ Св. Кос- 
тантинъ и Д^до Костадинъ**, а храмъ-тъ въ Вулгари го казовать 
„малйй и младъ свети Константинъ." Когато ште имжть сборъ въ 
Кости и въ Вулгари, пр^дний день т. е. на 20 май, нЬколко души 
въ едно то село и няколко души въ друго-то село по едно уречено 
вр']^же, като вземать отъ цръкви-т1Ь си опашата-та икона, тръгнжть 
да отивать ония, които еж отъ Кости камъ Вулгари, и които еж оть 
Вулгари камъ Кости, и каго се срештяжть въ пжть-тъ отъ дв^Ь-т* стра- 
ни първо ште почукнжть дв^-гЬ икони на кръстъ, което е едииъ 
впдъ поздравяваню на дв^-гЬ икони, поел* ште кажать първо Кос- 
тичане: „много здравю отъ Д'6да Константина до Малъ Констан- 
тина да му дойде на гостю." Подирь гЬхъ ште отговарять и Вуя- 
гарчане: „много здравю отъ Младъ Константина до Д*да Констан- 
тина, тая година той да му дойде на гостю". Подирь се споразу-' 



м 



136 

кФвать поср'б111тници-т]& поиевду си Еои на кои ште идать на госпе. 

Огпърво е бивало една или дв* години наредъ да ходять Вул- 
гарчане въ Кости, и на до го дина-та или пр^Ьзъ дв1 години да хо- 
дять и Еостичане въ Вулгари на гостю и танъ да правять обряди- 
тЬ на ц^Ьштинарство-то* По н'6кога се опирали Вулгарчане на вто- 
ра-та година да не ходять въ Кости; нъ когато тии инъ кажали 
че, «Д^Ьдо Константинъ ште погне Малъ Константина и ште го на- 
лапа като куче,* тии скюнявали и отивали. Нъ сега огъ какъ е 
пр^сганжлъ обичай-тъ на н4штинарство-то въ Вулгари, ир'Ьходять 
въ Еости на сборъ, нъ не колкото отъ първо. 

Такъвъ обичай на н^&штинарство-то е имало н^Ькога и въ бъл 
гарско-то село Пенека, както и въ гръцко българско-то Яня, нъ 
то ставало по Бневъ-день и въ ионастирь-тъ Свети Иванъ 11р']^дте 
ча, който е при Пенека и не далечь отъ Япя. Тука ид^^и та кла- 
дбли огнь съ пои^Ьнати-г]^ обряди, нъ сега вече не ги оставять да 
клад&ть огнь, а по н1Ькога само и то стари нЬкои жени се за- 
бравять като вл'Ь8ать въ цръква и когато да ц1Ьловать икона-та на 
Проскинитарь-тъ, вземать я, изхухуквать като н'6стинари викаштець: 
9 Свети Яне!** та се заклатвать и полюлявать да заиграь)&ть н^^сти- 
нарски въ цръква, нъ не ги оставять. 

11* Г. Сжавейковъ. 



►04-^' 



ПИСМА. 



у ■^^ '\^ Ч^'■^ 



Бихъ се като львъ за републиката, и въ награда оставя ме 
да мрж отъ гладъ. Юиамь вече никакви ср^Ьдства за Жйв1^ян1е ; 
тоя окааникъ Обри ме оставя на улицата, когато може да ме упо- 
треби въ н^&што. Чувствавамь въ себе си сила да надминж гене- 
рали-гЬ Сантерръ и Русинйолъ, и нештжть ли нам']^ри н^Ькой малъкъ 
жглъ въ Ваядея или другад'Ь, дЬто да ме употр-Ьбять ? . . . . 

Ти си честитъ! репутацията ти не зависи отъ никого; два 



*) Прочутъ трагически актеръ, който се е подзуваль неиамЬшю оъ приятелство- 
то на Наподеона първий. 



18е 



часа пр'1карани на сцена-та те турять въ присжтствие на публика- 
та^ която раздава сяава-та. Нии, военни-т4^ тр^Ьбова да я куповаме 
на една по пространна сцена, и не ни повволявать всякога да из- 
лизаме на нея. Не се оплаквай отъ положение-то си ; остани си 
въ театръ-тъ. Кой знае дали ште се появж азъ н^^кога на свой -тъ 
театръ ? , 

Вид'6хъ вчера Монвеля; той е пр1^данъ приятель. Баррасъни 
дава добри об']&штания^ ште ги удържи лв ? Съмн^^ваиъ се. За сега, 
азъ сьиь съ посл']^дня-та аспра въ джебъ-тъ. Н^машь ли н^^коя и 
друга пара да ми помогнешь? И^жд. да откажл;, и ув^Ьрявамь те 
че ште ти ги върна на см']Ьтва на първо-то царство, което ште за- 
воеваш съ ножь-тъ си. 11риятелю, колко с& бвли честити герои-тЬ 
на Ариосто ! Тии не с;& зависили отъ единъ воененъ министръ. 

Сбогохъ цйлъ твой. 



Ангелче мое, тоя п&ть, писмо-то ти е много хубаво, пълно е 
съ вдравъ разумъ, и виждамъ, че разбирашь всичко, което ти ка- 
зовамь. Уверена сьмь че никога н^ма да се прЪдадешь на порокъ- 
тъ, и че чьрвеи-гЬ неште вл^зать въ малквй ми плодъ. Ти ште 
станешь добръ момъкъ, приятель на чов'6чество-то, на правда-та и 
на истина-та. Шге направншь колкото можешь повече заслуги, и 
в'6ровамъ, често ште се лишишь за да дадешь на ония, които еж не- 
штастни. 

Пб-кжсно ште говоримъ за начинъ-ть, по който да се прави 
добро. Не тр']^бова да се прави добро безъ размишление и прозор- 
ливость ; заштото тогава отъ него произлиза зло. Ште научвшь то- 
ва, день по день, като напр'1двашь въ животъ-ть. Нъ съ каквато 
мждрость и великодушие и да се прави то, ште видишь, като изу- 
чишь състоянпе-то на обштество-то, закони-т^ му и нрави-т^1 му, 
че е много мжчно да правишь добро, и че това добро е много 
малко п1што. 

За да бжде полезна доброд^^тель-та тр^Ьбова да се изм^Ьнять 
тия нрави, и наскоро сл^Ьдъ това ште се изжгЬнять и закони -т]^ ; за- 
штото, нам1^сто да сме петь или шесть души, които искаме това, ште 
бждемъ много. Тогава лоши-т^Ь чов^Ьци ште бжджть принудени да станжть 
съ вр^ме пб-добри, или пон^^ да съд1^йствовать за штастие-то на 
други-гЬ. Добри-тЬ намерения ште произв^джть свое-то действие - 
сега, напротввъ, повече-то ч<^в'6ци ви се см'6ать подъ носъ-тъ, во; 



187 

гато инъ говорите ва подобрение учяеть-та на други-т%. Тия п5-до- 
бри вр^Бнена ште дойдать, бади ув'&ренъ; азъ н'1ха да ги видх, 
ваштото, това ште се сб;&дне сл'Ьдъ много длъго вр^^ие; нито ти 
ште ги видишь напълно^ нъ все ште видишь н']Ьшто пд-добро отъ 
това, което видишь днесь, и д*ца-та ти ште видять далото оште 
л6-напр'6днд^ло. Каквото и да е чисяо-то и сила-та на лоши-гЬ чо- 
веци, хивоть-ть ти тр^бова да б;&де борба противъ тЬхъ ; тр']^бова 
да се научишь да говоришь, да пишешь, не противъ лвца-та имъ, 
•^ не тр^Ьбова никога да ненавиадашь чов-Ьци-гЬ, — а противъ 
мненвя-та ииъ и д^^ла-та ииъ. Еаквото и да бл^де състояние-то ти, 
ште ср'Ьшташь, на всяка стАПка, случай да се съпротивлявашь на 
неправда-та и да ваштиштавашь истина-та ; ште правишь това, 
Е то ште те прави штастливъ. ^ма друго штастие на св']^гь-тъ 
осв^^нъ това да в']^рвашь въ доброд^тель-та, да я притежавашь, и да 
работишь съ всички-тб си сили еа да спомогнешь да царова на зе- 
мя-та. Тр^бова търпение, доблесть, надеада въ вр'&иена-та, които 
ште дойдать, любовь каиъ поволенвя-та, които ште ни насл^дять, и 
ковто ште се въсполаовать отъ наши-тб трудове. Когато чов1^къ е 
ув^^ренъ, че е посветилъ ц'Ьлий си животъ и всички-т^ си спосо- 
бности на тая благородна задача, той е благодаренъ, спокоенъ е, 
и чов'Ьци-тЬ го обичать. Да прави чов']^къ добро и да вджхне обичь, 
това е, повтарямь, единствено-то штастие. Удоволствия-та, зр-Ьли- 
шта-та, пр1Ьпускания-та, всичко това е за д^^ца-га, и не сл']&дъ много 
години, неште намярашь наслаждение въ г]^хъ. Има при все това 
хиляди човеци, които не познавать други занятия. Тия чов']&ци еж 
остан&ли въ детинство; тии еж за пр']^зираню въ много отноше- 
ния, и тии еж дълбоко пештастни. Удоволствия-та вмъ ги уморя - 
вать и имъ досаждать, и като не сл1 способни за пЬ-иол^гви н^шта, 
досада-та и скръбь-та ги гризять. Ште ти указоваиь на това, посте- 
пенно, като гледашь и слушашь какво се върши около тебе. Тия 
чов'&цн н'6мать приятели; ония които тии наричать съ това име 
имъ с& другари въ безд'Ьлие-то, а въ нештастие-то ги нап}шгать 
или ги забравять. . . . 



а:», '^км.ълг:^ 1В1еирла# Х2^, Зсо&т^о ълу 6'Ахххе зе^xxогг^^дбьл'з> ^с^ 
се ра.оххоредха: за. гс1саиЯ^гхх1е*'х*о хха. ххроггесга.ххт^хх-гг^. 

Царю, обадихъ ваше-то царско повеление на в^рни-гЬ ви 
иоданници и на войскари-тб отъ гарнивонъ-тъ: нам1^рихъ ги всички-т^^ 
добри граадане и храбри войни, нъ нито едного джелатинъ. За 



138 

тая причина тии и азъ иолимъ най-покорно Ваше Ведичество да 
благоволите да употребите наши-гЬ рлц* и животъ въ работи въз- 
можни: колкото и да еж принеждливи нии ште отдадемъ за извър- 
швание-то нмъ и посл']^дня-та си капка кръвь. 



хххе да« дсйде г*!» Ъ^озхх/сорбьххсрс за. да. хгрхисхл:а. отг^ ^авх^о 

37"р©1з;и: по зхрадастввкиость-та.. 

Вий незнаеге, господине, че пишете на единъ б^бдеаъ чов1Ькъ, 
ир'&товаренъ съ злоштастия и съ зйлиси, и който н'Ьма възхожность 
да ви отговори^ а оште пб-иалко да вл^бзе въ постоянни сношения 
съ васъ. Лъжете се ако мислите, че ште мог;!^ да ви б&лл поле- 
зснъ. Пада ви се похвала за причини-т1&9 по които вий желаете 
това сношение съ мене; нъ по сжшти-т^ причини^ азъ не намирамь 
нужно пр'Ьбивание-то ви въ Монморанси: н^^мате нужда да отивате 
да тръсите толкова на далеко начяла-та на нравственность-та. 

Вл-Ьзте въ сръдце-то си и вий ште ги намерите внлтр*. Всич- 
ко каквото азъ бихъ ви казалъ по тоя пр'Ьдметъ, ваша-та съ- 
в']&сть би ви го казала много пд-добр'6, стига вий да я попитате. 
Доброд^тель-та не е една наука, която се учи съ толкова приготов- 
ление : за да бждешь доброд'6теленъ доста е да искашь да бялешь 
такъвъ; ако имате потр'Ьбна-та воля за това, всичко е свършено: 
ваше-то благополучие е решено. 

Ако принадлежеше на мене да ви давамь съв^тъ, първий ми съ- 
в^^тъ би билъ да се не пр1&давате на тоя вкусъ за съзерцателенъ жи- 
вотъ, който не е друго осв-Ьнь една л^ность на душа-та, достооса- 
дителна въ всяка възрасть, а особено въ ваша-та. Чов^къ не е 
създаденъ да размишлява, а да работи; работливий животъ, който 
Богь ни е наложилъ, услажда душа-та на чов^къ-тъ, който испъдня 
своя-та длъжность. Силата на младина-та не ви е дадена за да я 
погубите въ безплодни размишления. 

Работете прочее, господине, въ занятие -то, въ което ви еж по- 
ставели родителе-гЬ ви и провидФние-то; това е първо-то правило на до- 
брод'Ьтель-та, што искате да следвате. И ако жпвотъ-тъ ви въ Парижь 
при длъжность-та, която занимавате тамъ, не се посрешта до тат» 
съ доброд-Ьтель-та, то приберете се въ родний си градъ ; идете жи- 
вейте въ обятия-та на домашни-т]^ си; помагайте и служете на 
добри-т^ си родителе: така наистина ште непълните задължения-ха, 
налагани отъ добродЬтель-та. 



/ 



гщ^т;^ 



139 

Я6 лесно 6 н1ЬкоЕ[ да 11р'Ьаася едиаъ тежькъ животъ въ об- 
ласть-га, отъ колкото да дири штасше вь Парижь, а най-вече, ко- 
гато знае, както и на васъ е изв'&стно, че тамъ най-ниски- г]&ср'Ьд- 
ства създавать повече негодници отъ колкото бързо облагопояучени 
людю. Нед1^йте се срамува да живейте както жяв^в башта ви, за- 
штото н^ма положение, което, чр-Ьзъ работа-та, бдение-то, невинность- 
та и доволство-то, да не стане сносно, когато то е наложено отъ 
една длъжность. 

Ето, господине, съв'6ти-гЬ, които струвать колкото всички-гЬ 
съв'1ти, които бихте дошли да приемете въ Монморанси: можо би 
таи да не с^& по вкусъ-тъ ви, и страхъ ме е, че ште ги 8ар'6жете ; нъ 
уя^ренъ сьмъ, че единъ день ште се каете. Азъ желаж за васъ 
одна участь, която никога да ви не застава да си напомните за т^^хъ. 



Много сьмь благодаренъ отъ писмо -то ти, твърд* добръ от- 
90тъ ми давашь за занятия-та си и за разговоръ-тъ што си ималъ 
съ Г на Депрео *). Желателно е да имашь пб-често сношения съ 
такива людю ; много ште можешь да се ползовашь, като имашь обаче 
пр4дъ видъ, че съ людю, като Г-на Депрео, тр-Ьбова повече да 
слушашь отъ колкото да говоришь. Задоволенъ сьмь доста отъ пр** 
водъ-тъ ти; не могж обаче да узнаш да ли е точвнъ, заштото сьмь 
донеслъ съ себе си само първий томъ на Писма-та до Атти- 
кусйу нам^^сто вторий, който мислехъ че сьмь земалъ : не знащ 
дори да не сьмь го изгубилъ, заштото б-Ьхъ почти ув-Ьренъ, че е 
помежду други-гЬ ми книги. За я5 -голяма сигурность, ти избери въ 
н-ккоя отъ шесть-тЬхъ първи книги първо-то писмо, което ти ха- 
реса и го преведи; гледай обаче да не е така сухо като това што 
ги пр*Ьвелъ, въ което се говори почти само за интересъ. Има тол- 
кова хубави писма върху тогавашно-то положение на република та 
и върху посл4дственни-тЬ д*ла, които се вършеха въ Римъ. Не бива 
да четешь книги, които немогжть да ти бжддть полезни за разви- 
тие-то на умъ-тъ и разсадъкъ-тъ. Особено те съв-Ьтвамь неприли- 
чно да не нападашь единъ ижжь като Цицерона, така достоенъ за 
почйтание-то на в^^кове-т]^. Никакъ ти не прилича, на тая възрасть, 

и никому дори, да го наричашь подлецъ Много пб-добр* 

би направилъ ако кажеше, че не е билъ така дързостенъ и без- 

*) ВоалО' Депрео , френски сатирнкъ, авторъ на За^гев, ГлгЪ роб(лдае и Ьо^пи 
(1036—1711). 






140 

страшливъ вато Катона. Ште ти кажж даже, че ако бШ^ прочелъ 
въ Плутарха жявотътъ на Цяцерона, шг16ше да видишь, че той 
е умр*лъ като юаакъ, и в'Ьроятно той не би кр-Ьскалъ като тебе, 
ако Г-нъ Кармелинъ му очистеше гжби-тЬ. СБогомъ, любезно ми 
чедо, напомни на майка си, че тр'Ьбова да се държи но малко вода 
въ стая-та ми, да не би мишки- т]^ да иснояджть книги-т1& ми. Ко- 
гато ми пишешь, можешь да И8б'1^гвашь тия церемонии, вашь най- 
покоренъ слуга. Доста хубаво познавамъ писмо-то ти, та н'&ма ну- 
жда и да се подай свашь дори. 



Господине, височина-та на положение-то не освобождава отъ 
учтивость особено лида-та, които ц^нять естествено-то правдолю- 
бие. Ваши-т^ спрямо мене отношения не приличать вече като на 
начялникъ, нъ като на неприятель. Еато в'6рвахъ, че бЬхъ наклеве- 
тенъ, азъ ви дадохъ разяснения, съ които тр^Ьбоваше да се задово- 
лите. Сега виждамь вече ваший гн'Ьвъ, и угаждамь причини-т&; 
виждамь примки-гЬ които ми б1^хте приготвили, като ме натоварих- 
те съ една мисия, която не б^ше край да ме не компрометира. Вин 
захваштате да ме наказвате; отнимате ми свобода-та, за да ви не 
въспвра ништо да ме наб1Ьдитв пр^дъ дарь-тъ, и да пр*дуб*дите 
публика-та противъ мене. Посл*]^ самъ искате да ме с&д;ите, и въ 
едно и с;е1што вр']&ие да ми бждите обвинитель и с&дникъ, и ме 
осл^ждате безъ да ме оставите да се заштиштавамъ, безъ да ивявк- 
те мои-гЬ клеветници, нито пакъ да покажите н'Ькоб доказателсгао 
за всичко, което се говори противъ мене. Вий много добр']^ знаете, 
колко лесно мог2^ да уборж клевети-тЬ на ваши-г]Ь ничтожни шож- 
они. Вий можете сполучи да ме погубите, нъ можа-штл;^ и азъ Ж1 
намбрш н^^кого, който да ме изслуша противъ воля-та ви; каквото 
и да се случи, не се над']§вайте, че въ мене ште нам'Ьрите е/да 
н']&ма жертва, така мирна въ тая работа, както е била и въ друп. 



Твърд'6 ми е приятно като гледамь съ каква прилежноеть« а 
каква грижа четешь списания-та на вуйка ми, и че искашь всички- 
тЪ да ги имашь, напълно да ги изучишь. Не ште се благодарк 
да ти ги заб^^Фж& само, нъ ште ти ги изброш по редъ-тъ 






141 

с& бяяи и писани: тая добавка не ште бжх^ безинтересна за лю- 
бители-тЬ на нзяштна-та словестность. 

Той б^ше Боиандантъ на кавалерия, когато съчини въ единъ 
томъ Шкустео за стрпллнье отъ конь, съчинение, въ което 
се 8аб'Ьл'Ьжва и дарба и грижа. Нанисалъ е въ два тома Жи- 
вотг мг на Понпониуса СекунЬуса^ който е билъ гол^^мъ прия- 
тель на вуйка ми: съ това той е иснлатилъ единъ дългъ отъ 
признателность на негова-та паметь. Той ни остави двадесеть тома 
еьрху вайни-тгъ на Герматя, въ които той е вм-Ьстилъ и вой- 
ни- гЬ, што сме имали протввъ народи-т^ на тая дърхава. Едвнъ 
сънь го накара да нр'1дориеме това съчинение. Когато служилъ 
въ тая провинция, пр-Ьожнило му се, че гледа Друсусъ Нерона, 
който, сл*дъ като покри ц*ла Германия съ поб*ди-г6 си, загина 
тзмъ. Тоя Енязь му билъ нор&чалъ да извади име-то му отъ сра- 
уотна-та вабрава. Имаме оште отъ него три тома, подъ заглавие 
Учений МжжЬу обемъ-тъ на които го принуди да ги разд'Ьли на 
шесть отдала. Той зима ораторъ-тъ отъ люяка-та и го осъвършен- 
ствова до най-висока-та ст&нень. Има осемь тома върху мжчнотии- 
тгь на граматиката^ съчинени въ носл-Ьдни-т^Ь години на Пе- 
роново-то царованв, когато твранство-то застрашаваше всякого, кой- 
то се занимаваше съ пб-свободолюбиви и н&-високи съчинения; три- 
Ьесеть и единъ томь^ които да служать за продължение на 
историята написана отъ Ауфидиусъ Ба:усъ\ — тридесеть 
и седмь върху естественна-та история. Това посл']&дно списа 
ние, така 8аб^&л'Ьжително по свой-тъ обемъ както и по своя-та нау- 
чность, е почти толкова разнообразно, колкото и сама-та природа. 
Тя се очудвашь, какъ единъ чов'6къ, така много занятъ, е мо- 
халъ да напише толкова томове, и да опише въ т']^хъ толкова важ- 
ни пр^щ^тЕ. Ти ште останешь оште пб-очуденъ, като узнаешь, че 
нЬколко вр^ме той адвокатствова; че той загина на възрасть петь- 
десеть и шесть години, и че неговий животь е пр-Ькаранъ въ заня- 
тия и трудности, происходяшти отъ гол^ми-т* служби и отъ благово- 
ление-то на царю-гЬ. Нъ той имаше гениаленъ умъ, неуморима рев- 
ность, крайна прил'Ьжность. Той отиваше на сЬхЬвт-тЬ по празд- 
ници-тЬ на Вулкана, не за жрътви-тЪ, нъ да се занимава, штомъ се 
смръкнеше добр^Ь; зимно вр']^ме на седмий часъ, най-кжсно на осмий, 
често на шестий. Той сп^Бше нередовно, пон'1&когажь задремваше и 
се разсъняваше на работа-та сн отъ гор']^. 

Цр^Ьди да съмне той отиваше у царя Веспасиана, който упо- 
тр']^бяваше тоже пол'Ьзно ношти-тЬ си; отъ тамъ отиваше на във^ре- 
на-та му служба. На завръшташе въ кжшти, останждо-то вр']Ьме той 



I 



т^ 



142 

употребяваше въ научно занимание. Сл'6д;ъ об^^дъ (всякога просгь 
и лекъ, сноредъ обичаи-г]^ на стари-тЬ), ако имаше вр'6ме за от- 
почивка^ л^Ьтемъ той д']&гаше на слънце. Четеше му се н^^воя кни- 
га. Земаше б-Ь.т^жки и правеше извл^бчения: нивогяжь не е челъ 
безъ да направи извл-Ьчение, и често вазоваше: н^^ма ни една книга 
колкото и лоша да е, която да не съдържа по н^што полезно.^ 

Сл^^дъ като се оттегляше отъ слънце-то, обикновено правеше 
по една студена баня. Хапваше и поспиваше малко. Посл^Ь това, 
като че новъ день 6*6 захванл^лъ^ залавяше се за работа до вечеря-та: 
до като траеше в^Ьчеря-та, новъ прочи1ъ^ нови б^Ь^Лжви пжтйомъ. 
Напомнювамь си, че единъ день, единъ отъ приятели-г]& му пр^^- 
късна читатель-тъ, който б']&ше лошо произнеслъ н^^колко думи, и 
го накара да ги повтори. Нъ ти го бтше раабраль? Каза му вуй- 
ка ми. — Безъ съмтьиие , отговори приятель-тъ му. — Зашто 
тогава^ пое той, го карашь да повтаря ! Твоето пр^^късвание ни 
костува повече отъ десет^ реда. Е го вакъ спистяваше той вр'6ме-то. 
Л^бтно вр'Ьме той ставаше отъ трапеза-та и излизаше пр'6ди да 
мръкне; а зимЬ, на първий часъ, като да 6'Ьше задлъженъ отъ н1Ь- 
кой законъ. Всичко това сгаяше вср1^дъ занятия-та и гол1^мий шунъ 
на градъ-тъ. Когато излизаше изъ вънъ градъ-тъ, само когато се 
кя^пеше не се занимаваше, искамъ да каж& за вр'6хе-то, колкото 
стоеше въ вода-та; заштото, когато го трияха и потриваха, той слу- 
тпаше н'Ькой прочитъ или диктуваше. Бога пътуваше, като да н1^- 
маше други грижи, той съвършенно се пр'6даваше на научни раз- 
мишления и занятия. Той носеше съ себе си внига-та си^ таблети- 
гЬ си и водеше сокретарь-тъ си, комуто даваше да му носи ржка- 
вици-гб за зимно вр1Ьме, така штото и студено-то вр-бме да му не 
отнима ни минута отъ работа- та му. По тая причина той никога 
пе ходеше въ Римъ осв^^нь на носилка. Помнж, че единъ день ме 
смъмра за д^^то сьмь се расхождалъ. Ти можеше, каза, той, да 
употртбишь въ полза тия минути: заштото, той считаше за изгу- 
бено вр^бме-то, което не б^ше употр^Ьбено въ полезно занимание. 
Съ това си голямо трудолюбие той мож'6 да довърши толкова спи- 
сания, и да ми остави сто и шейсеть свитъка извл'6чения, написа- 
ни съ ситни букви по страници -тЬ и по наопако-то имъ, което 
прави сбирка-та пд-съдържателна. Той ми б']Ьше казалъ, че когато 
билъ интендантинъ въ Испания, отъ него зависило да продаде тая 
сбирка на Ларджиусъ Лвциниуса за четире стотинъ хиляди сестер- 
ци;'*) а тогава тя не била толкова гол'Ьма. 



*) 06,170 франп. 



. -•лватл 



143 

Като си помислишь колко н-бшто е прочелъ и написалъ, би ли 
пов^^рвалъ, че той е билъ въ служба и е ималъ приятелство-то на 
царю-тЬ? При това, като узна колко вр'1&11е е посветавалъ на работа, не 
вамирашь ли, че той би могжлъ оште много повече да прочете и 1(а 
съчини? Заштото, отъ една страна, какви пр'Ьпятствия не проивли- 
зать ва научни-тб ванятвя отъ служби-гЬ и отъ палатъ-тъ; а отъ 
друга страна, какъ да се неочакваше повече н^Ьшто отъ такъва по- 
стоянна прил^жность? За това неиогж да се не см'1ж, когато со 
говори за мое-то гол^^мо трудолюбие, азъ който, въ сравнение съ 
него, остаямъ най-мързеливвй чов^^къ. При все това, азъ се пр'Ьда- 
вамъ на работа, всичко-то вр'Ьме што ми оставять обштественни-гЬ 
длъжности и тия на приятел ство-то. Е добр']§! помежду тия, които 
ц'Ьлий си животъ посветявать на изяштна-та словестность, кой о 
тоя който, туренъ въ паралелъ, да се не черви, за д4то така да 
кажж, е пр'Ькарвалъ вр']&ме-то си въ сънь и безд^^ие? 

Ако и да н^Ьмахъ друго нам'Ьрение, осв^Ьнь да задоволш лю- 
бопитство-то ти съ изброяваню -то на списания-та, што вуйка ми е 
оставилъ, азъ изл^^зохъ изъ пр^Ьд^^ли-гЬ на пр^Ьдм^тъ-тъ си. Яаскащ 
се обаче, че тия подробности не пд-малко ште те задоволять отъ 
сами-т^Б списания. Тия подробности могжть не само да те прину- 
дять да ги прочетешь, нъ оште и да те насърдчять и да ти вджх- 
ндть желание, да продражаешь авторъ-тъ имъ. 
Бжди здравъ. 






Господарю, гн'6въ-тъ на Ваше Величество и мое-то затварянн" 
ни се виждать н^шта толкова странни, штото не знаж какво да 
пишж и съ какво да се оправдавамъ. Вий пратихте да ми кажатъ, 
че сте мой неприятель отъ много вр'6ме и, че за да придобие из- 
ново милость-та ви, тр'Ьбова да припознаш н'Ькаква си истина. Ед- 
вамъ се научихъ това и разбрахъ нам-^рение-то ви. Нъ ако, как- 
то казвате, съ испов^^дание-то на една истина могл1 да спечелж осво- 
бождение-то си, то азъ ште испълня запов^дь-та ви отъ всичко-то 
си сръдце, и съ съвършенно покорство. Нека Ваше Величество да 
не иомислява, че 6'Ьдна-та ви жена ште бще кктоп докарана въ 
нужда да се признае въ една погр^Ьшка, за която нито й е хрум- 
вало на умъ-тъ. Никога царь не е ималъ жена, п5-в^Ьрна на свои- 
гЬ длъжности, жена испъднена съ повече сърдечна привязанность^ 



л^*^ 




144 

отъ тая^ която на]г6рихте въ лице-то на Анна де Боленнъ^ която 
могла би да се задоволи съ това вме и съ това положение, ако 
б^ше угодно Богу и на Ваше Величества да я оставате въ него. 
Нъ и ср1^дъ царско-то възвишение на което не поставихте, авъ 
никога не се забравихъ до тамъ штото да не се бож вече отъ 
никакво нештастие подобно на днешно-то. Понеже възвишение-го 
ми н']Ьмаше друга пд-здрава основа, отъ пр^^ходяштий ввусъ, кой- 
то сдобихте камъ мене, азъ не се съхнявахъ, че наймалко-то раз- 
валян» въ чьрти-т^^ ми ште ви направи да се обърнете каиъ н^^- 
кой другъ пр-Ьдм^Ьгь. 

Вай ме истеглихте отъ единъ доленъ разредъ за да ме пов- 
дигните до царска честь и до св1^тло-то положение да стана ваша 
другарка. Това величие Гб'1ше много пд-високо отъ достойнства та 
ми и отъ правата ми. Нъ, като ме удостоихте съ такъва почестъ, 
не оставяйте, великвй царю, штото едно несправедливо постоян- 
ство, или пакъ лоши-т'Ь съвети на мои-гЬ врагове, да ме лиш&ть 
отъ царска-та ви милость. Недозволя вайте шгото едно пятно тол- 
кова черно и грозно, като това, че ви сьмь била ужь нев^^рна, 
да замрачи име-то на жена ви и млада-та княгиня дъшгеря ви. 

Запов^Ьдайте, прочее, царю мой, да испитатъ работа-та ми, съ 
правосъдие и безъ да допушгагъ заклвти-гЬ ми неприятели да ми 
бжджть въ сжшто-то вр-Ьке обвинители и слцници. Запов^Ьдайте 
дори сждба-та ми да стане публична: моя-та съпружка в^^рность не 
се бои отъ запятнявание. Ште видите невинностьта ми оправдана, 
подозр'Ьния-та ви исчезн;&ли, душа-та ви оспокоена, и клевета-та 
поразена; или пакъ мое-то пр1Ьст4Кпление шге изл^&зе на яв1Ь пр^дгь 
всичкий св^Ьтъ. Така, каквото и да бжде угодно Богу или Вамъ да 
сторвте, Ваше Величество може да се огради отъ обштествено-то 
осжждание, и мое-то пр^стл^пление като се докаже по сждебенъ 
начииъ, вий ште бждите свободни и пр1кдъ Бога и пр^Ьдъ чов'Ьци- 
тЬ, не само да ме накажите, като нев-Ьрна супруга, нъ оште да 
посл'Ьдвате наклонность-та си камъ онова лвце, *) което е причи- 
на да достигв^ въ злополучие-то, въ което сьмь и което можахъ 
да ви назовж оште отдавна, заштото Ваше Величество знае как- 
ви 6']^ха мои-гЬ съмнения въ това отношение. 

Най-поел*]^, ако вий сте р^шшл да ме погубите и чр'Ь8Ъ 
моя-та смърть, кЬло на една гнусна клевета, да станете господарь 
на шгастие-то, което желаете, азъ молш Бога да ви прости това 



*) Това лице б^ше Анна Сеймуръ. Анна Болеинъ, аш^лийска царица отъ 1533^ 
биде обвинена въ съпружеска нев^рность и обезгдавеиа по аадовфдъ на краля Хевриха 
ТШ, мжжь-тъ к, 19 най, 1536 г. 






^■ПЛ1,-Т 



145 

В6Д1К0 аюх&гаие^ тава сжшто — и на иои-т% неприятели^ които еж 
орждия на 8лодфяние-то, и въ день-тъ, въ който вий и азъ васта- 
немъ пр^^дъ пр^бсголъ-тъ иу, дЬто иоя-та невинность, вопр'Ьки всич- 
ко, ште излезе на вид&ю, да ви не иска строга си^^тка ва жес- 
тово-то ви и недостойно обнасяню ваиъ мене. 

Посл^^дне-то и саио-то нбшто, което проел^ отъ васъ е, штото 
въ8ъ мене еаио да падне всичката тежина на гн&въ-тъ ви и тия 
б^дни и невинни велможи, задържани както ми се казва, въ тЬсна 
тъмница, по моя причина, да не пр'Ьгьрпявать ништо. Ако нЬкога 
и азъ ви сьмь угодила, ако н^^кога и името на Анна де Болейнъ 
ви е било приятно на уши-тЬ, не ми отхвърляйте молба-та и азъ 
нЬма да ви безпокож вече за каквото и да б&де: напротивъ, азъ 
винжгн ште отпраштамь камъ Бога топлик си молитви за да ви 
има подъ заштита-та си и да ви управя въ втчкштЬ ви дЬла. 

Отъ т^икна-та ми тъмница въ кулата, 16 май. 

Ваша най-в^рна и най-покорна жена 

Анна де Волейнъ 



Поздравлявамь народъ*тъ ви, Шлорде, за пр^^взиманю-то Пор- 
то-Белло, и за нова-та ви длъжносгь министръ на правосждие-то. Ето 
ви настаненъ вече въ Англия; това е за мене една причина да пж- 
тувамь оште изъ нея. Нед'Ьйте с;&ди, моля ви, моя опитъ върху 
в^Ькъ-тъ на Лдовика ХХУ, по ^^-гЬ глави, напечатани въ Холандия 
съ толкова многочислени погр1^шки, штото правять трудъ-тъ ми нера- 
зум^Ьваемъ; най-паче, недМте се сърди за д^то нар^^кохъ посл'Ьдний 
1^въ, в^кь на Лудовика ХХУ. Добр^б знаш, че Лудовикъ ХХУ н'Ьма 
честь-та да бжде благод^Ьтель на единъ Байлъ, на единъ Нютонъ, на 
единъ Халлей, на едицъ Аддисонъ, на единъ Драйзенъ; нъ въ в1Ькъ-тъ, 
што наричать в'Ькъ на Лева X, папа Левъ X направи ли всич- 
ко? Н'Ьмаше ли и други влад^^тели, които спомогнаха за опитомява- 
ние-то и просв-Ьштение-то на чов^ческий родъ. Нъ име-то на Лева 
X нрФодолЬ, заштото той най-многе насърдчаше исвуства-та. А кой 
други царь, отъ Лудовика ХХУ, принесе въ това отношение пд-много 
полза на човФчество-то? Еой царь распръсна повече благод]^яние, 
заяви повече вкусъ камъ хубаво-то и се отличи съ пб-хубави учреж- 
дения? Той не направи всичко, каквото можеше да направи, зашто- 
то и той б-Ьше човЬкъ; нъ той направи повече отъ всякий дру- 

Българсха Хрястожапи. 10 



141 

гий мштото б'1ше гол^Ьмъ човЬкь; най-го;гЪио-то ми основание жи 
го турямь пд-гор^Ь отъ хруги-гЬ е, че при повнати-тЬ погр'Ьшви, 
той има пд-гол'Ьма слава оть всички-тЬ си съвр'Ьмбнниця; то е, че 
при всичко^ че той лиши Франция отъ единъ милионъ людю, н^што 
което всички-тб се заинтересовани да го иввадатъ на покагь, павъ 
ц:1ла Европа го почита и го поставя на редъ съ най-веливи-тЬ и 
май-добри-т& самодръжци. 

Покажете ми, Милорде, н^^кой влад^тель, който да е привл'Ьвлъ 
при себе си повече способни чуяокенци и да е насърдчвалъ така 
много достойнства-та у свои-тЬ поданници. Шестдесеть учени евро> 
пейци приеха въ едно ь^^ие награди отъ него, очудени отъ дЪ ги 
познава. 

„Маваръ, че царь-тъ не е вашь господарь, пишеше имъ Еоя- 
беръ, той иска да бжде вашь благодфтель; той ме натовари да ви 
испрата прилоз&ена-та м^Бнителница, като валогъ на свое-то уваже- 
ние.'' Единъ Чехъ, единъ Данець приеха такъви писма, датирани 
отъ Версайлъ; Гюйлемини си съгради к&шта въ Флоренция отъ 
подаръци-т^Ь на 1удовива Х1У и на чело-то й тури име-то на царь- 
тъ ; а ВИИ не искате да б;&де той на чело-то на в<6кътъ, за който 
е дума-та. 

Това, което той направи въ царство то си, тр'Ьбова да служи 
за в^ченъ примЬръ. Той пр'Ьдаде въспитание-то на внувъ-тъ сн 
на най-враснор'Ьчиви-т& и па най-учени-гЬ людю на Европа. Той се 
потруди да настани три-т^Ь д^^ца на Пиеръ Еорнейля, дв'Ь-т& въ войска- 
та, друго-то въ духовно звание '^ въ черкова-та. Той равбуди едванъ 
родивший се талантъ у Расина чр^Ьзъ единъ подаръкъ немалова- 
женъ за единъ момъкъ непознатъ и безъ състояние. И когато тоя 
гений се осъвършенствова, той се обогати. Нъ не б^ше само това: 
Расинъ спечели благоволение-то и, по н^когажь, фамилиарность-та 
на единъ господарь, на когото самий погледъ б']^ше едно благод'Ьа- 
ние ; той участвовй, на 1688 и 1689 год. въ тия пд^тешествия до 
Марли, за които толкова ламтяха дворяни-гб; той лежи въ стая- та 
на царь-тъ, дод^^то б'&ше боленъ и му четеше ония образци отъ 
красноречие и поезия, които украсиха това хубаво царованю. 

Лудовикъ Х17 мислеше за всичко. Той закриляше академии-т^ 
и отличаваше ония, които блештяха съ н^^што. Той не обсипваше 
съ милости само н^вои достойни яйца, а пакъ исключваше други, 
както правять толкова влад'Ьтели, които благоприатствовать на 
онова, което е харно, и което имъ угажда: физика-та и наука<та 9а 
др^вность-та привлякоха внимание-то му. То не намалФ дори м 
прЯзъ В0ЙНИ-Т&, които им1^ съ Европа; заштото, когато съанцдашо 



147 

триеп вр^постИу когато вдигаше въ походъ четирестотинъ хиляди 
души солдати, въ сжо1то-то вр^ие 8ааов'Ьдаше да се издигне обсер- 
ватория-та и да се тегли меридианъ оть единвй край на царство- 
то до другий, единствено н^што въ св^тъ-ть. Той вапов^бдаше да 
напечатать въ дворець-тъ иу пр'Ьводъ-тъ на п6-добри-т^Ь гръцки и 
латински писатели ; той проводи геометри и физици въ дъно-то на 
Африка и Аиерика^ за да търсать нови познания. Цомислете си, 
Милорде, че безъ п&товате-то и опити-т% на ония, които той прати 
въ Кайена на 1672, и безъ изи1^рвание-то на Г. Пикарда, никога 
Нютонъ не би извършилъ свои-гЬ открития върху привлекателна- 
та сила. Погледнете Еасснни и Хуйгенса, които и двама-та оста 
вять отечество-то си за да додатъ въ Франция да се радвать на 
ра«ение-то и иилости-тЬ на Лудовика XIV. 

А мислите ли, че и сами-т& англичани не еж му задължени ? 
Кажете ми, моля ви, въ кой дворъ Еардъ П почерпа толкова ис 
тьнченость и вкусъ? Даровити-гб писатели на Лудовика ХХУ не 
б1ха ли ваши образци ? Не отъ тбхъ ли ваший м;&дрий Аддисонъ, 
който отъ всички английци имаше най-в^брний вкусъ, извлича често 
Н8рядни-т6 си критики? Еаископъ Брюзе испов'6да, че изяштний 
вкусъ придобитъ въ Франция отъ царедворци-гб на Еарла П, пр'Ьо- 
брази и само-то богослужение у васъ, при всичката разность на 
вЬроиспов^дания-та ни. Тава е всесилно влияние-то на добрий 
вкусъ. Еаж']Ьте ми дали нашигЬ тогавашни добри съчинения не 
бЪха упртр'Ьбени за въспитание-то на всички гЬ князове въ Европа? 
Въ кой германски дворъ н^^маше французский театръ? Кой на- 
родъ не подражаваше тогава французски-тб моди? 

Вян ми показвате прим^^ръ-ть на царь Цетра Великий, който 
възроди искуства-та въ земя-та си и създаде едвнъ новъ народъ. 
Казвате ми, обаче, че неговий в'Ькъ нешге бя^е нареченъ въ Ев> 
ропа в'6кь на царь Петра, и по това заключавате, че и азъ не 
тв^бова да наричамь мин&лий в^къ, вЪкъ на Яудовика Х1У. Чини 
ми се, че разлика-та е осязаема : царь Петръ се изучи у други-тЬ 
народи и внесе тЬхвл-тЬ искуства въ царство-то си; нъ Яудовикъ 
ХХУ просв']Ьти народи т1& ; всичко, дори и погр-Ьшки тЪ му, имъ 
бвде полезно. Иротестанти-тб, които оставиха държава-та му, до- 
несоха и у васъ една промишленность, която обогатяваше Франция. 
За ншпго ли не см1^тате толковато фабрики за свила и стъкла? 
Тия посл'Ьдни-т1Ь най-паче, б^ха осъвършенствовани у васъ отъ 
наши-тЬ изселенци, и пий изгубихме онова, което вий придобихте. 

На крайу французский езикъ стана почти всемеренъ езив>. 
Кому се длъжи това? Б^ше ли той така распространенъ при Хен- 

10* 






148 

риха IV? Везъ съшгбние^ в/Ь ; тогава б']^ха известни испанский и 
италианский езици. А такъво прои^Ьнение извършиха напш-тЬ пр^- 
въсходни писатели. А кой покровителствов^^ употр'Ьби9 насърдчи 
тия пр'Ьвъсходни писатели ? Г. Болберъ, ште ми кажете : припо- 
знаваиь и дори искамь штото и иинистръ-тъ да спод^Ьля слава-та 
на господарь-тъ. Нъ какво би направилъ единъ Колберъ подъ едииъ 
другь господарь, подъ ваший царь Велхелиа, който ншпто не оби- 
чаше, подъ испанский царь Барла П, или подъ другъ господарь? 
Ште отречете ли, Милорде, че Лудовикъ XIV пр-Ьобрази мно- 
гостранно вкусъ-тъ въ дворъ-тъ си? Той избра за свой нувикашъ 
Люлли, а отне първенство-то отъ Камбера, заштото Каиберъ б^ше 
единъ посрбдственъ чов^^къ. Пакъ Люлли 6'Ьше единъ чов'Ьвъ съ 
талантъ. Той знаеше да отличава умъ-тъ отъ гения-тъ ; той даваше 
на Еинд пр']^дн'1ти за опери-тЬ иу ; той ръководеше рисувания-та 
на Лебрюна; той подържаше Боажо, Расина и Молиера противъ не- 
приятели-тЬ ииъ ; той насърдчваше полезни-т^^ х;!^дожества и изяшт- 
ни-т^ искуства, и винаги съ знание на работата; той заихаше 
пари на Ванъ Робеса за да основе свои-гб манифактури; той от- 
пушташе милиони на индийска-та компания, устроена отъ него ; да- 
ваше пенсии на учени и на храбри офицери. Не само станаха го- 
леми работи въ негово-то царованю, нъ той самъ ги правеше. По- 
зволете прочее, Милорде, да се потруди, да вдигна за слава-та му 
единъ паметникъ, ко&го азъ посвештавамь оште повече на полза-та 
на чов^чество-то. 



Любезни съотечественици, наистина ли искате да направите 
отъ мене единъ законодатель ? Много вр'6мА се съмн^^вахъ. Над^Бвахъ 
се, че първи-т^^, който еж имали тая мисль, ште се откажать оть 
нея, отъ милость камъ единъ старець, който до днесь е -стоялъ от- 
страненъ отъ публични-тб длъжности, за които, за да може да се 
покаже достоенъ, ште му тр^^бова всичко да учи, на ония години, 
когато ништо не може да се научи. 

Приятели ми казовать, че да се откаже чов']^къ отъ такъва 
служба, ште бжде гол'Ьма погр'Ьшка. Азъ пакъ в^рвамь противно- 
то. Нъ, ако д^^йствително, това е погр']&шка, то пр'Ьдпа8ете ме оть 
н^, както бихъ желалъ и азъ да ви пр']&дпазж отъ всички-тЬ ваши 
погр'Ьшки. За да ви не лъже гол^Ьма-та ми популярность въ граж- 



149 

ДАНСКИ-т^ НИ способности, вакто не ме заблуждава и въ способ- 
Еосп-тЬ ни като поетъ, то ноля ви, послушайте не. 

Мои-тЬ шестдесеть и оснь години, покварено-то ни вдравие, 
слисаний ни унъ, харавтеръ-тъ ни, разгл^Ьвенъ отъ дълга саностоя- 
теяность, СБ&по исвупена, не правять неспособенъ ва нного почет- 
ната роль, шго исвате да ни наложите. Не угадихте ли това, нили 
съотечественици? Азъ не ногж да жив^Бш и да нислш осв'Ьнь въ 
остранено н1^сто. Да, на това длъжж налво-то вдравъ равунъ, за 
което по н^^вогажь не похвалявать. Вср^^дъ шунове и вълнения, 
азъ не <^нь вече азъ ; и най-сигурното, за да се снути б^^дний 
ми унъ, изъ войто ноже да е изл^злъ повече отъ единъ полезенъ 
еъв^тъ, то е да не турите да с^бдна въ едно Народно Събрание. 
Танъ, снаянъ и н^^нъ, ште бщк сназанъ отъ ония, воито пгге се 
борять оть трибуна-та, на воято не сьнь достоенъ да се вача. Да 
прфдлагань, да говор;к1, дори и да четж не ногл!; въ публива; а 
за нене публива-та аапочева танъ д1то ина повече отъ десеть души. 
Ецдл случва въ животъ-тъ ни, зл'Ь истълвувана отъ ннозина, дава 
ви нуждно-то за това довазателство. 

Едно н'Ьсто въ францувсва-та авадения, това знаненито об- 
штество, едничво въ св^тъ-тъ, е безъ сънн^Ьние най-хубаво-то въз- 
награждение, което ноже планенно да желае единъ писатель. Е, 
добр^, тая почеть, постояно сьнь се отвазвалъ да я диря, заштото 
зяаа, че нои^тЬ харавтерисгически навици не ште да се съгласять 
съ обичаи-т^^ на това обштество, обичаи, които ни най-налко не 
ок тава неограничени като обичаитб на едно законодателно 
събрание. 

Любезни съотечественици, отъ 1815 година сьнь билъ единъ 
оть отзиви-гб на ваши-тЬ теглила и на ваши-тЬ надещи. Вий чес- 
то сте не наричали вашь утЬшитель : не ставайте непризнателни. 
Оъ отдаваню-то ни гол^Ьна важность, вий ште отнените те- 
жесть-та на нои-гЬ съв'6ти, която инъ дава исключително-то ное 
иоложение. Въ политически-тб борби, бойно-то поле се покрива еъ 
мрътви и ранени. Безъ да гледань на знане-то, като истински фран- 
цузсви солдатинъ, азъ всякога сьнь понагалъ въ погребаваню-то на 
едни-тЬ и въ л^бчение-то на други-тЬ. Ако б^т принуденъ да вена 
деятелно учястие въ тия борби, подозрителенъ ште стана на с;^.- 
шти-тб ония^ на които ште подавань братска ржка. 

Не не изваадайте прочее отъ . санотия-та, въ която, прибранъ 
въ себе си, ви сьнь се показг^лъ, че инань дарбата на пророкъ. 
Азъ не сьнь отъ ония, които инать нужда да викать по улици-тЬ : 
, азъ сьнь патриотъ ! (по насъ ина нного такъви патриоти), азъ сьнь 



150 

репубяиканець!' Нъ, ште ии каже н'Ьвой, тр-Ьбова да се пр'Ьд8дете 
на това. Ахъ, драги съотечественици, не вабравайте колво слабо- 
сти, колко честолюбня се кришть подъ тая дума пр'6данность. Ис- 
тинската и полезна нр^^данность е тая, която ни учи да пр']&днриб- 
нане това, за което сме достойни. Колкото за егоизмъ, ако ме обви- 
нявать въ такъво н^Ьшто, ште оставя да отговаря ц'Ьлвй ми животь. 

Да дойдехъ сега на мисли- т1&, които сьмь мохалъ да си състава 
въ мой-тъ отстраненъ гивотъ, за да водимъ кахъ добро демократи- 
ческо то д^о, което Богъ налага на Франция, въ полза на други-тб 
народи, нейни любезни братия. Не ште ли имамь азъ всякога до- 
ста приятели въ наши-тЬ събрания, за да могл^ть тия мисли да се 
разввБ&ть? Мой-тъ гласъ би ги компромитиралъ ; тия приятели ште ги 
направять да се ц1^нять. Нужни с& млади умове, млади сръдца, 
за да се иоб^]Цкть всички- т6 пр-Ьпятствия, които, добро-то што и^ 
каме да направимъ, ште посрешта оште. Шкои отъ тия сръдца не 
ште ли ми 6;&д;е1ть отворени ? 

Прочее, азъ настоятелно ви молж^ любезни съотечественницв, 
оставете ме въ моя-та самотия. Билъ сьмь пророкъ, казвате вий. 
Е добр'Ь, на пророкъ-тъ пустиня-та! Петръ Пустиникъ-тъ б^ше 
най-лоший водитель на кръстоносци-т^^, на които той така дързос^ 
но 6'Ьше пропов^^двалъ, при всичко че е ималъ за другарь юнавъ- 
тъ Готие голакъ^тъ^ както казваха богати-гЬ по онова вр'Ьме. 

ЕосжЬу не е ли разумно, въ една епоха, когато толкова людв 
се мислять достойни за всичко, н^^кои пакъ да даватъ прим^^ръ, че 
не еж за ништо ? Естество-то ме е създало за тоя видъ полезность, 
която отъ никого се не завижда. 

На конець, мили съотечественици, нека въсторгъ-тъ на поб«- 
да-та да ви не заблувдава. Може да имате оште нужда отъ н1&вого, 
който да възбужда ваша-та бодрость и да въодушевлява надежди-тЪ 
ви. Ште ви бжде жално тогава, че сте задушили въ почести малко- 
то гласъ што ми остая. Оставете ме прочее, да си унрж както сьмь 
и жив'6лъ, и не пр^^образявайте въ безполезенъ законодатель вашвй 
првятель, добрий и старъ п'Ьснопое11ь. 

Вашь отъ сръдце, мили съотечественици. 



отъ Ямайки, 1508 

Ваше Величество, отъ Диего Мендеса, и отъ тия писма, конто 
му пр^^давамь, Ваше Величество ште се научи какви богати руд- 



^ 



151 

шщ открпъ въ Верагуа, и вакъ пр^Ьдполагахъ да остава брата 
С! прж р^Ьва БерлинЪу ако не 6'Ьха ие въепр&ш божя-та воля 
I ш&'ТО]Л}Ш'ТЬ влочестиЕИ. Доволно % впрочехъ, штото Ваше Ве- 
лачество и негови-тЪ наогЬдшщи да прибержть слава-та н ползя-тб 
оть всичко това, откритяе-то да се довърши, и другь н^Ьвой пд-чес- 
тить отъ Еолумба да продължи наченато-то дбло. Ако Богу б^&де 
угодно штото Мендесъ да пристигне живо и здраво въ Испания, той 
ште раскаже на царица-та, моя-та господарка, както и на Ваше Ве- 
личество, че сме открили не една кр'Ьпость или единъ вамъкъ, нъ 
1^лъ единъ св'Ьтъ отъ поданници, отъ земи и отъ богатства, п6- 
гол^мъ отъ колкото може да си го пр'Ьдстави яай-обширно-то въо- 
бражение, или да желае най-голЪмий скжпернйкъ. 

Нъ никой неште да може да ви раскаже душевни-гб и тЬлесни 
жжки и страдания, които теглш, нито да ви опише б^бдность-та на 
сина ми, на брата ми и на приятели-тЬ ми, и опасности-т6, които 
висжтъ надъ глави-тб имъ. Става повече отъ десеть м'Ьсеца, какъ 
жив^Ьемъ подъ отворено небо по палуби-т^к на п]Ьколко кораба, кои- 
то с& ударили на пбсъкъ въ пристанвште-то. Ония отъ мои-гб еки- 
пажи, които слк остан&ли здрави, побуниха се противъ мене подъ 
Перрасъ Севиаский; а мои-тЬ приятели, които ми останаха в^Брни, 
едви-тЬ сл^ болни, други-тб на мреню. Нии уничтожихме провизии* 
тЬ на ИндияшЕ-тЬ, и тип ни напуштать, и нии ште умремъ навярно 
отъ гладъ. При злочестини-тб ми се прибавиха разни обстоятелства, 
които оште повече ги увеличявать, като че и Богъ, недоволенъ отъ 
мене, подпомага зависгь-та на Испания, и иска да ме накаже за по- 
хпални-т^Ь ми пр^^дприятия и заслуги, като да сьмь извършилъ зло- 
деяния. небеса! и вий, светци, които обитавате въ тЬхъ, напра- 
вете штото цярь Донъ Фердинандъ и моя-та славна господарка 
Дона Изабелла да узнажть, че усърдие-то, съ което служяхъ на ин- 
тереси-т]; имъ ме направи най-злочестий между живи-тб, запггото 
нев^Ьрвамь, че може чов'Ькъ да тегли, като мене, и да жив^е. Пр^д- 
виящамь съ ужасъ съсипваше то си и съсипваню-то на всички тия 
злочести и доблестни людю, които ште загинать отъ любовь камъ 
мене. Уви! правда-та и състрадание-то еж се оттеглили въ небеса- 
та; и днесь се чете за злол^^яние да направишь на чов'Ьци-гЬ мно- 
го добрини или да имъ об^штаешь много. Животъ-тъ е за мене 
единъ товаръ, и страхъ ме е, че тштеславни-тб титли на всегдашенъ 
вице-врадь и на адмираль еж станжли причина да ме намрази ис- 
панекий народъ. 

Всяки чов^Ькъ• би се изсмЬлъ отъ негодувание ако, да видеше 
какв1 ^^едсIва се употрЪблявать аа да погубатъ единъ животъ, 



152 

ЧИЙТО минути ся пр'Ьбробни на земя-та; заштото ааъ сьмь старъ^ и 
надеада-та ме жяяя страшно; ааъ л1шЬж отъ день на день, почти 
на иреюв сьмь отъ това зло и оть много други, оставенъ помежду 
диваци, безъ храна, безъ ц^^ове, безъ попове, безъ утбшение, 
и людю-т% ми възбунтовани, и еинъ ми и всичби-т6 ми приятели 
болни, умираюшти, изнурени. Индияни-тб ни напустнаха, а управи- 
тель-тъ на Сан-Доминго испрати човеци повече за да видять дали 
сьмь умр'1лъ, или да ме закопаь&ть живъ, отъ волвото да ни по- 
могнжть; заштото тип нито ни говориха, нито ни дадоха писма, нито 
искаха да приемать отъ насъ; отъ което заключавамь, че офице- 
ри-тЬ на Ваше Величество им;1^ть нам'Ьрение да ме направять тука 
да свърша п;&тувания-та си и тука да умрж. 

майко Христова, която състрадавашь на злочести-гб и на 
притеснени тЬ, зашто Сенеллъ Бовадилла не ме 7би, когато обра 
мене и брата ми и ни зе злато-то, което съ такъва м&ка &ккже 
спечелили, и ни испрати въ Испания, оковани въ вериги, безъ сждъ, 
безъ пр'Ьст&иление, безъ с^^нка отъ злод&шие? Тия вериги, уви! еж 
днеоь единствено-то ми иманю, и ште ме закопашть съ т^хъ, ако 
бждж честитъ да имамь гробъ: заштото азъ искамъ штото спомень- 
тъ на едно дЬло толкова трагическо и неправедно да умре съ мене, 
и, за честь-та на испанско-то име, да се забрави за всякога. Аво 
б^ше така, о д'1во Марио ! Абаидо н^^маше да ни остави цЬли де- 
сеть м'Ьсеца изложени всяка минута да загинемъ отъ злина, тол- 
кова гол'1ма, колкото злочестини-гб ни. Ахъ! дано тоя новъ позоръ 
не оскверни кастилянско-то име! и дано бжджшти-тб ъ1^ш>ве да не 
знвщть, че е имало людю до тамъ зли, штото да помислать,че пра- 
вать услуга на Фердинанда, като погубвать злочестий Колумба, не 
ва негови-гб пр1Ьстжпления, нъ заштото е открилъ и далъ на Испа- 
ния единъ новъ св^^тъ! 

Ти, Боже, ме вдх^хнови и заведе въ тоя новъ св^тъ! Ти 
пон*]^ покажи състрадание камъ мене: нека ц^^а-та земя^ нека в(шчео 
въ вселенна-та, което обича правда-та и чов'6чество-то, плаче над^ 
мене. И ВИИ, ангели небесни, които знаете моя-та невинность, прос- 
тете на тоя в^кьу който има такъво завистливо и кораво срьдце, 
штото не иска да ме пожали. Нав'Ьрно тия, които ште се род&тъ, 
ште плачать единъ день, когато имъ кажать, че Еолумбъ, съ свое-то 
собствено богатство, на свои разноски и безъ да исщ1 ништо отъ 
държавно-то съкровиште, съ опасность на животъ-тъ свой и братовий 
си, въ двайсеть години и въ четире п;&тувания, направи на Испания 
тавъви гол^Ьми услуги, каквито никой не е направилъ до сега на 
господарь-тъ си или на страна-та си; и, при все това, безъ да го 



153 

обвиоявать въ някакво злод^Ьяние^ еж го оставяли б'6дбнъ и ока- 
япу едЪдъ като му ваеха всичко, осв^нь веряся-тЬ му; така штото, 
тоя, който бЪшв далъ на Испания едннъ новъ св^тъ, немож^Ь да 
намери нито въ новий св^тъ, нито въ старий, една колиба ва б^^д- 
на-та си челядь и за себе си. 

Нъ, ако е писано, с;кдба-та да ме присл^Ьдва оште, недоволна 
оть това, което сьмь направилъ, като че откривавю-то на тоя новъ 
свФть ште б^кде гибелно за старий св^тъ; ако й е угодно, за на- 
казание, да тури край, тука, на злочествй ми животъ, то, ангели 
небесни, които помагате на неввнни-тЬ и на притбснени-тб, напра- 
вете штото това ми писмо да стигне до славната ми господарка; тя 
знае, колко сьмь страдалъ, за слава-та й, тя е справедлива и ми- 
лостива и неште остави да страдашть повече в^^жв братъ-тъ и д^- 
ца-та на единъ чов'Ькъ, който е далъ на Испания безчетни бо- 
гатства , непознати държави и царства, и да се лишавать отъ хл^кбъ 
1ли да жив^шть отъ милостиня. Тя ште види, ако е жива, че не- 
вризнателность-та и жестовосърдие-то ште навл'Ьч&ть надъ Испания бо- 
тоА тв^т». Богатства-та, които открихъ, ште призовять ц;Ьлий чо- 
в^^ческий родъ на грабежь, и ште ми дад&ть отмьсгители; инародъ- 
тъ ште страдае може би единъ день за пр'Ьстжпление-то, което вър- 
шать днесь зли, непризнателни и завистливи людю. 



">«>--»^^ 



ИСТОРИЯ 



:Влг^хзвке*70 жеь физаг^хесЗсг-ттЛЬ заЗсозхк агьрзсзг з^сгрож- 
сгао-то 2X81 о6 дхд ' 1 'ества.-те1 г з 



(Ивъ „Нстори8-1а на дивилнвадм-та въ Акгдия") 

(отъ Бокдя V 

Ако разгледаме, какви физически д'6ятели имжть най-силно вли- 
яние на чов'Ьческий родъ, то ште видимъ, че можемъ да ги разд'Ь- 

*) Хенрихь Бокль (1810+1862) е едннъ отъ най-учени-т4 и велики 
спнсатели, съ които може да се горд'Ье Англия и чов^чество-то. Той е 
авторъ на знаненита-та и придобивша всемирна И8В'Ьстность ^Истйрия на 



[ 



154 

лпгь на ^етире равреда ; а гаенно : кдиматъ, храна, почва я обштъ 
видъ на природа-та; подъ посл^доий равредъ, ааъ равуагЪваиь тия 
явления, които, ако и да се щ)'6дставять почти исключително на вр^ние- 
то, нъ, поср^дствомъ това и други-гб чувства, съд^^йствовать аа 
сближение-то на понятия-та н съ това пораждать въ различни-тб 
страни и народи различенъ обравъ на мисли-тЬ. Еаиъ единъ отъ 
тия че тире равреда иогжть да се отнес;&ть всички-тЪ явления наг 
вънкашнБЙ мвръ, които с& имали постояно влияние на чов'Ькь-тъ; 
нъ 11осл'1дни& равредъ, тоя^ който авъ наричаиь обштъ видъ на при* 
рода-та, д'Ьйствова почти исключително, като възбужда въображение- 
то на чов^къ-тъ и му внушава ония безчисленни суев1^рия, които 
еж гол']&ма пречка за усп'1хъ-тъ на чов^чески-тЬ знания. Така вато 
въ д1;тинство-то на народи-тЬ, власть-та на суев1&рия-та бива неогра- 
ничена, то наблюдението е показало, че различни*тЬ видове на при- 
рода-та еж породили съотв'6тствую1пти различия въ характери-т^^ на 
народи-тб и еж придали на религии-г]Ь такъви особености, които, 
при изв'Ьстни обстоятелства, е невъзможно да се изгладать. Други- 
гЬ три д1^тели, а именно : климатъ-гь, храна-та и почва-та, не еж 
имали, до колкото ни е и8в1^стно, толкова непосрвдггвено влияние, 
нъ еж се отразили съ най-важни посл1^дствия въ обшто-то устрой- 
ство на обшгества-та и еж породили тия гол^Ьии и очевидни раз- 
личия между народи-тЬ, които обясняваме често чр^Ьзъ първобразна- 
та разлика ме:вду племена-та, на които се д^Ьли чов^Ьческий родъ. 
Нъ тая първообразна разлика между племена-та е чисто пр*]&дполо- 
жение, а напрзтивъ различия-та, които произлизать отъ разлика-та 
на климатъ-тъ, храна-о^а и почва-та, може удовлетворително да се 
обаснжть ; съ обяснение-то имъ се отстранявать много мжчнотии, които 
затруднявать и до сега изучвание-то на история-та. Зарадн това, 
пр'Ьди всичко азъ мисля да разгледамь закони-тЬ на тия три главни 
деятели, до толкова до колкото тии се намврать въ свръски съ 
чов']Ькъ-тъ, въ обштествений му животъ. Като изсл'Ьдвамь дМствия- 
та на тия закони, съ всичка-та точность, каквато е възможна при 

цивилизаиия-та €ъ Англия^ 11р']Ькжсната оште въ сано-то си начяло, по 
причина на ранна-та смърть на Бовля въ Дамаскъ, докарана отъ гол^Ьп 
унствени заннжания. Тоя Боклевъ трудъ е см^^лъ, колосаленъ опитъ да 
аостави история-та на основи-т^Ь приети въ естествознание-то, да найде 
и утвърда 8аЕонн-т'Ь на нравственний жиръ съ пожошть-та на нсторня-та, 
както се нахождать и утвърдявать вакони-т^Ь на фиаический ниръ съ по- 
хошть-та на естественни-т^ науки. Гражадно-то значение на книга-та на 
тоя великь сштсатель, ште се оц'Ьни напълно, когато се яви посл'Ьдова- 
тедь на велнки-гЬ жу идеи, който би обладавадъ такнва дълбоки^ по- 
знания м такива дарования, каквито Бокль. 



ч 



1 



155 

настояште-то сгьстояние на естество8нание-то ; авъ ште 11р'б1шна кахъ 
равгледкание-то на посл^Ьдний д^^тель, а именно обштий видъ на 
природа-та и ште се постарая да докажа най-важни-тб разяичия, 
които той е породилъ въ различни страни. 

И така, да вахванемъ отъ клинатъ-тъ, храна-та н ночва-та. 
Очевидно е, че тия три сили ииого зависять една отъ друга, сир. 
гжштествова много тЬсна свръска мещу климатъ-ть на една страна 
и храна*та, която расте въ тая страна; храна-та пакъ зависи огк 
аочва-та, която я вроизвохда, а така с&што отъ повишение*то пли 
нонижение-то на м^Бстностьта, състояние-то на атмосферата, съ една 
дума отъ всички тия условия, които въ най-обширенъ смисль на- 
ричаме съ едно обпхто име: физическа география. 

Когато сжпхтествова такъва г]^сна свръска между тия физически 
д'6ятели, струва ми се, че тр^бова да ги разгледаме не отд^Ьлно, а 
по резултати-гЬ на т&хно-то съвокупно действие. По тоя начинъ, 
изведнжжь ште разберемъ напълно всичкий въпросъ, ште изб^гнемъ 
погр']Ьшки-тЬ, които мог;&ть да произл^зать отъ искуствено-то под- 
разд'&1енне на явления-та, които сами по себе си, е& неразд']^лни, 
н ште можемъ нд-ясно да видимъ, колко е силно, оште въ д^Ьтин 
ство-ю на обштества-та, влияние-то на лриродни-гЬ сили върху сл^дба- 
та на чов1Ькъ-тъ. 

Отъ всичви-гб посл'6дствия, които нроизлизать за единъ на- 
родъ отъ климатъ-тъ, храна-та и почва-та, най-първо-то, и, въ много 
отношения, най-важно-то е натрупваше-то на богатства. Макаръ и 
знапие-то да спомага за угол'Ьмявавю то на богатство-то, нъ досто- 
верно е, че при раждание-то на обштества-та първо трЬбова да се 
добие богатство, а посл^^ знание. До това вр1Ьме, дод']&то е чов'6къ 
принуденъ да търси това, което е нуждно за с^&штествование-то 
му, той не може да има ни вр']Ьме, ни желание да се занимава съ 
пб-високи пр']Ьдмети ; неможе да се създаде наука ; възможенъ е само 
опитъ за спистяваню на трудъ-тъ, съ помоштьта на груби-гЬ и не- 
съвършеннн орждия, които е въ състояние да измисли и най-нев']^- 
жествений народъ. 

При тавъво състояние на обштество-то, първа-та важна стл^пка 
камъ напр'Ьдъкъ-тъ е натрупваню-то на богатство, заштото безъ бо- 
гатство неможе да има свободно вр^ме, а безъ свободно вр^^ме не- 
може да има наука. Ако това, което потр^бява единъ народъ, е 
в^шкога равно на това, което произвежда, то неште има остатъци, 
неште се натрупва капиталъ-тъ, и следователно не шге да има сред- 
ства за сл^штествование-то на незаняти-тб класове. Нъ ако се про- 
извожда повече отъ колкото се потр^Ьбява, то тогава се образова 



к. 



156 

остатъвъ, който по и8В']Бстни 8акони, сакъ по себе расте и образова 
фондъ, на сметка на който, рано или к&сно "се издържать ония, 
които не проиввождать сами потр'Ьбни-гЬ за с^&штествование-то шгь 
богатство. Тогава само става възможно сжштествованието на класове, 
които да се занимавать съ умствени трудове, заштото има натрупано 
богатство, съ помошть-та на което людю-г]& могл^ть да се ползовать 
отъ онова, което не с& произвели и да се захванать за такъвм за- 
нятия, за които не еж имали вр^бме п6 напр^^дъ, когато с& мислили 
какъ да искарать пр^^храната си. 

Ето запгго, натрупваню-то на богатство тр'Ьбова да е първо-то 
отъ гол^&ми-г]^ обштествени усъвършенствования, заштото безъ наго 
неможе да има ни желание, ни вр^^ме за придобиваше на знание- 
то, отъ което, както ште докажж пд-посл^Ь, зависи ут^хъ-ть на циви- 
лизация-та. Очевидно е, че въ единъ съвършено нев^жественъ на- 
родъ, бързо-то придобиваше на богатство зависи единствено отъ 
физически-тЬ особености на страна-та. П5-послЬ, сл^д^ь като на- 
чене вече да се капитализира богатство-то, захваштать да дФйство- 
вать и други причини, нъ до това вр'Ьме нг№р']^дъкъ-тъ зависи само 
отъ дв^ обстоятелства: първо, отъ енергия-та и правилний трудъ, 
и второ, отъ штедро-то възнаграждение на трудъ-тъ. И дв4-й тия 
обстоятелства зависять отъ физически-г]Ь условия на страна-та. Въз- 
награждение-то на трудъ-тъ зависи отъ плодородие-то на почва-та, 
което огь своя страна зависи, отчясти отъ химический съставъ на 
почва-та, отчясти отъ стжпень-та поение-то й отъ р^^ки или други 
естествени причини, и отчясти отъ топлина-та и влажность-та на 
атмосфера-та. Отъ друга страна^ енергия-та и правилность-та на самий 
трудъ зависять напълно отъ влияние то на климатъ-тъ. Това влия- 
ние се явява по два различни начина* Първо, очевидно е, че ако 
пекове-тб еж гол^^ми, чов'Ьци-т^ бивать нерасположени, и до една 
стжпень не способни за тая д^Ьятелна работа, която биха испълня- 
вали съ охота въ пЬ-ум4ренъ климатъ. Вгоро-то обстоятелство, което 
пб-маяко е обърнжло на себе си внимание, нъ е еднакво важно, е 
това, че климатъ-ть дМствова на труд:ь-тъ, не само заштото раз- 
слабява или уякчава работникъ-тъ, нъ и заштото влияе на правил- 
ний образъ на животъ-тъ му. Така, наприм']&ръ, нии вивдаме, че 
жителе-гб на студени-тЬ пояси н^Ьмать онова постоянство и неумо- 
римо трудолюбие, съ което се отличавать жителе-г]Ь на ум^Ьрени-г]^ 
пояси. Причината за това е очевидна, стига да си припомнимъ, че 
въ с^верни-гЬ страни суровина-та на климатъ-тъ, и въ изв'Ьетни 
годишни вр^^мена, отсжтствие-то на св^^тлина, не позволявать на жи- 
теде-тЬ да продължавать обикновени-г]& си работи вънъ отъ жили- 



157 

шта-та си. Вследствие на това, работни-тЬ кяасове, като се при- 
нущавать да спирать обивновени-тЬ си занятия, ставать накяонни 
канъ неправнденъ животъ^ верига-та на т^хна-та д^^телность, като 
че се расв&св<^9 и тии загубвать онова побуздение каиъ работа, което 
се придобива непр']&менно съ постоянна и непр^Ежсната д^^тедность. 
Ето зашто и характеръ-тъ на такъвъ народъ бива неопр^^д^ленъ и 
своенравенъ, който не се срешта въ ония народи, на които клииатъ-тъ 
не пр'Ьпятствова да извърптвать правилно обикновени-тЬ си работи. 
И наистина, това начяло е толкова силно, штото иожемъ да 8аб'Ь- 
л^жиие д^йствия-та ну при най-противоположни-тЬ обстоятелства. 
Шялво е да си пр']Ьдстави чов^къ п6-гол^^а разлика въ управление- 
то, закони-тЬ, в^Ьра-та и обитаи-тб, отъ тая, която сжлггествова иещу 
Швеция и Норвегия, отъ една страна, и Испания и Португалия, 
оть друга. Между това, тия четире земи им&ть едно важно обшто свой- 
ство. И въ четире-гЬ тия зежи еднакво е невъзможна ненр^бкжсната 
аемед^Ьлческа дЬятелность. Въ дв^Ь-тЬ южни страни, работи-тЬ се пр^&- 
Е&(шать отъ горештини-тЬ, сухость-та на вр^Ьме-то и отъ състояние,- 
то на почва-та, което произлиза отъ т^Ьхъ. Въ с^верни-тЬ страни 
сжшто-то дЬйствие произлиза отъ суровина-та на зимата и к;&си-тЬ 
дни. И за това тия народи, които толкова много различавать въ 
други отношения, си приличать по слабий си и непостояненъ ха- 
рактеръ, което пр']^ставлява поразителна противоположносгь съ пра- 
вилний и тихъ животъ въ ония земи, дЬто климатъ-тъ не накарва 
работни-тФ власи да пр%к;&свать така често занятия-та си и имъ на- 
лага въ С2ШТ0-Т0 вр^^ме пуща за пб-постоянна и неуморима работа. 
Тия еж главни-тб естествени причини, отъ които зависи про- 
изводство-то на богатство. Има безъ съмнение и други обстоятелства, 
които дЬйствовать въ тая смисль съ голяма сила, и които, въ едно 
пд-напр'Ьднжло състояние на обштество-то, им;&ть равно, а по никога 
и пб-силно влияние. Нъ тия обстоятелства захваштать да дбйствовать 
пб-кжсно; и ако разгледаме история-та на богатство-то въ пб-от- 
далечени вр'Ьмена, ште видимъ, че то зависи исключително отъ поч- 
ва-та и климатъ-тъ : отъ земя-та зависи възнаграждение-то на трудъ- 
тъ, а отъ климатъ-тъ — енергия-та и постоянство-то на самий трудъ. 
Стига да хвърли чов^къ единъ бръзъ погледъ върху пр^минжли-тЬ 
събития за да се уб^бди въ гол^^мо-то влияние на тия дв^ физически 
условия. Шма прим^ръ въ история-та за н^коя страна, която да 
се е цивилизовала съ собствени-тЪ си усилия, ако едно отъ тия 
условия не е сжштествовало въ нея въ благоприятна форма. Въ Азия, 
цивидизация-та се е развивала всякога само въ оная пространна 
стрша, д^Ьто плодородната, населена-та почва е благоприятствовала за 



158 

проиюодство-то на богатство-то, бевъ което не мохе да се вахване 
никакво умствено развитие. Тая годгЬма страна се простира, съ 
твърд'Ь калко пр^Ькжсваниа, отъ источна-та чясть на южний Еитай 
до ваиадни-гЬ бр'6гове на Мада-Азия, на Финикия и на Палестина. 
На сЬверъ отъ тоя голЪмъ поясъ има и^клъ редъ неплодородни вени, 
които с& били всякога населени съ чергарски н диви длемена, които 
жив^Е&ть въ 6'Ьдность по причина на неплодородие-то на почва-та, 
и които, додето еж жив']^ли таиъ, не еж ивл^вли отъ варварско- 
то си състояние. До каква ст&пень това вависи отъ физически-тЬ 
причини, вивда се отъ тоя фактъ, че тия схлгт-тк монголски и 
татарски диви ордии с& основали, въ разни вр'&мбна, велики мо- 
нархии въ Еитай, въ Индия и въ Персия, и че въ тия случаи тии 
еж достигнжли до такъва цивилизация, която не е стояла пд долу 
отъ цивилизация-та на най-цв'Ьтушти тЪ и напр^^двжли стари царства. 
И наистина, въ плодородни-тб долини на южна Азия, природа-та е 
доставяла всички тЬ материяли за богатство, и тамъ варварски-тЬ 
;1Л'Ьиена еж приели за пръвъ пжть никакво образование, създали 
еж народна литература, и еж основали народно управление, в^што, 
което не еж могли да направать въ родина-та си. Така сжшто и 
Араби-т1Ь, въ свои-гЬ собствени земи, по причина на безплодна-та 
ночвяу еж били всякога народъ грубъ и необразованъ ; въ тоя слу- 
чай, какго и въ всички-гЬ други случаи, гол1Ьмо-то невежество е 
било плодъ на крайна-та сиромашия. Нъ въ седмий в'Ькъ, тии 8а- 
воеваха Персия; въ осмий в1^къ, завоеваха п6-гол1^ма-та чясть отъ 
Испания, въ деветвй в^къ — Лахорско-то царство (Пенджапъ), и най- 
посжЪ почти ц'Ьла Индия. Шгомъ се настаниха въ тия страни, и ха- 
равтеръ-тъ имъ захвана да се изм^^нява. Тия чов^^ци, които, въ родна- 
та си земя, еж били скитаюшти се диваци, станаха тогава за пръвъ 
пжть способни да печелять богатство, и, сл^^дователно, за пръвъ пжть 
направиха никакви успехи въ искуства-та на цивилизацията. Въ 
Арабия тии б'1^ха б^дно овчарско-чергарско пл1Ьме; въ нови-тЪ страни, 
тии станаха основатели на могжшгественни държави, съградиха гра- 
дове, отвориха училйшга, библеотеки, и дири отъ т1^хно-то могж- 
штество се намирать оште въ Кордуа, Багдатъ и Делхи. Сжшто 
тавъвъ прим^Ьръ ни пр'Ьдставя огромна-та песъчлива равнина, която 
опира до Арабия на с^веръ и е разд'&1ена отъ нея само отъ една 
страна чр1^аъ гЬсно-то Червено море, и която покрива и^ял Африка 
въ с^&шта-та широчина на западъ дори до атлантический океаиъ. 
Тая пространна земя е безплодна пустиня като Арабия; и, както 
въ Арабия, жителе-тб и не еж имали никога никакво образование 
н знания, просто за това, че сл; били сиромаси. Нъ источна-та чяесь 






150 

в» тая гол^Ьма пустиня се пои отъ води-тЬ на р'6ка Нияъ^ който 
се раадива и остава на нЬсъкъ-тъ единъ слой земя, еоято въвна- 
1раждава тру^-тъ нав-богато, иоже да се каже, иаумително. Ето 
88ШТ0 въ тая страна скоро се е натрупало богатство, подирь което 
бързо СА се развили знания-та, и тая тЬсна тъсиа земя е станжла 
сЬдалппте на егиоетска-та цивилизация , цивилизация, която, ако и 
да е била много пр^Ьувеличена, представя поразителна противопо- 
ложность съ варварство-то на други-тФ африкански народи, отъ 
които никой не е моглъ да напредне съ собствени тЪ си усилия» 
или пакъ да тя^ъв до н^коя ст&пень отъ нев^хество-то, на което 
ги е обрекла б^дность-та на природа-та. 

Тия съображения ясно доказовать, че отъ дв'Ь-т6 ньрвоначял- 
ни причини на цивилизация-та, плодородие-то на почва-та е иво- 
го, най-много влияело въ стари-1^ вр'6иена. Нъ въ европейска-та 
цивилизация, друга-та причина, клииатъ-тъ, е ималъ пбсилно вли- 
яние; и нии видехме, че клииатъ-тъ д'Ьйствова, отчясти върху спо- 
собность-та или трудъ-тъ на работникъ-тъ, отчясти върху правил% 
иость-та или неправилность-та на навици-т]& му. Разлика-та въ ре- 
|ултати>т]Ь чудесно е съотв1&тствовала на разлвка-та въ причини-гЬ. 
Заштото, макаръ и натрупваню-то на богатство да пр^дшествова 
всяка цивилизация, пд-нататъшни-г]^ посл1Ьдствия отъ това ватруп- 
вавю зависять, въ гол'&ма стжпень, отъ условия-та, въ които то е 
происхоадало. Въ Азия и Африка, главно-то условие за натрупва- 
н]е на богатство е била плодородна-та почва, която шгедро е въз* 
награждавала трудъ-тъ; въ Европа, главно-то условие е бвлъ кли- 
матъ*ть, койго е благоприятствовалъ за. усп^^шенъ трудъ, като че е 
възнаграждавалъ пЬштедро. Въ първий случай, реаултатъ-тъ за- 
виси отъ отношение-то между почва-та и нейно то произведение, съ 
други думи, отъ просто- то д'1^йствие на една чясть отъ вънвашна- 
та природа върху друга-та чясть. Въ посл^^днвй случай, той за- 
виси отъ отношение-то между влиматъ-тъ и работнивъ-тъ, сир. отъ 
дМствие-то на вънвашна та природа върху чов^къ-тъ. Отъ тия два 
рода отношения, първо-то, по причина на своята простота, пд- 
малко се е м1^нявало, и за това пб-рано е показало свое-то Д'Ъй- 
ствие. Ето зашто, първи-т^^ стжаки въ пжть-тъ на цивилизацзя-та 
веуспорнмо принадлежать на най-плодородни-г]& страни на Азия и 
Африка. Нъ ако и цивилизация-та да се е появила пЬ-рано въ тия 
страни, тя не е била най-добра или най-трайна. На основание на 
обстоятелства, които скоро ште изложа дМствителний напр'Ьдъкъ за- 
виси, не отъ штедрота-та на природа-та, а отъ енергия-та на чов^къ- 
тъ. Ето плпо европейска-та цлпп7плл^п1ия^ която, въ първи-тб времена, 



160 

6 зависяла оть кшмать-гь, е повазаяа такъва способность ва раввитие, 
която не срештаме въ ония цивиливации, еоито с;^^ изнивнюш подъ 
влияние-то на ночва-та. Природни-тЬ сили, въпр']&1ш видимо-то имъ 
величие еж ограничени и вастойчиви; н^Ьхаие довазателство, че н']^- 
кога м се увеличили или, че могж1ъ да се увеличать. Нъ сили-тЬ 
на чов'Ьвъ-тъ, до колкото ни е позволено да с&дихъ но опитъ н 
аналогия, еж неограничени, и ништо не ни позволява да оор^Ь- 
д-ютакъ дори една вюбражаеиа граница, дЬто чов^^ческий умъ би се 
спр^Ьлъ. И понеже тая снособность на духъ-тъ да увеличава собствен- 
ни-т^ си средства, която го отличава отъ така наречена-та вънкаш- 
на природа, принадлежи сако на чов']&въ-тъ, става явно, че вли> 
яние-то на клииатъ-тъ, което дава на чов'Ьеъ*тъ богатство, като го 
тика камъ работа, повече благоприятствова за пб-нататъшно-то му 
развитие, нежели влияние-то на почвата, което така с&што му да- 
ва богатство, нъ му го дава, не като го кара да работи, а чр^^ 
едно просто отношение между свойство-то на почва-та и количество- 
то или качество-то на произведение-то, което тя дава сама по себе. 

Тия с& разни-тб начини, по които климатъ*тъ и почва-та 
влияеть върху производство-то на богатство-то. 

(По нататъкъ Бокль раагледва влияние-то на храната върху 
чов'6къ-тъ. Той е обърн^&лъ особено внимание на храна-та и на зна- 
чение-то й въ народний животъ. Тука той пр'Ьдставя поразител- 
ни данни за подтвърздение на главна-та си идея — влияние-то ка 
физически-тЬ закони върху устройство-то на земед^^ески-т]^ обште- 
ства и върху образование-то на харакгеръ-тъ. Въ Индия, запр., най- 
хранително-то хл']Ьбно растение е оризъ-тъ; той възнагравдава бо- 
гато земед'ю[ець-тъ: едно пос^^но зърно дава 60 зърна; въ Тивад- 
да (Епшетъ) хранително-то растение, дурра, дава отъ едно зърно 
260 зърна. — Това изобилие въ храна-та е произвело, на истокъ, 
неравно распр']&дЪление на богатство-то мещу разни-тЬ съсловия, — 
наиаление-то на наденна-та заплата, възвишението на една класа и у- 
нижение-то, робство-то, на друга, а така сжшто е повлияло и за уго- 
л^^мение на народонаселение то. Като разгледва старвй св^тъ отъ 
номенати-т^ точки на зр'Ьние, авторъ-тъ минова камъ повий св^Ьтъ. 
Тука той говори за влияние-то на топлина-та, на влажность-та н 
на пасатни-тб ветрове върху циввлнзация-та. Подирь това иде по- 
етическо описание на Бразилия). 

Пасатни-т% в'Ьтрове, които духать на источний бр^гъ на юж- 
на Америка, идать отъ истокъ, пр']Ьминовать пр'Ь8ъ атлантический 
океанъ и донасять пара, която събирать по п&ть-тъ. Тая пара, ва- 
то допре до бр'Ьгове-1НЬ, сг;астява се^ въ опр^ЬдЪлени периодм^ 



161 

дъждовни облаци; тава като гигантската планинска верига на Ан- 
ди-тЬ но ги остава да пр^иявл^ть на ваиадъ; тии ивдивать всичка- 
та си влага въ Бразилия, която бива твърд1Ь често наводнявана отъ 
разрушителни потоци. Тия изобилни дъждове, заедно съ много -то 
р'6ки, съ които се отличава источна-та чясть на Америка , и съто- 
плина-та, давать на почва-та едно плодородие, безпрам^рно въ дру- 
гя-гЬ чясти на св^тъ-тъ. Бразилия, която, по пространство-то е рав- 
на съ ц]^а Европа, е покрита съ удивителна богата растителность. 
ПроизводителностЬ'Та е така изобилна и раскопша, като че приро- 
да та е искала да покаже всичка-та си сила. Голяма чясть отъ тая 
пространна земя е покрита съ гжсти л']&сове, великол'Ьпии-т]Ь дръве- 
та, на които цьвтять съ безподобна красота и съ хиляди раскошни 
шарове, и хвърлять плодове-тЬ си съ непсчерпаема штедрость. По 
връхове-т^ имъ седять птици съ раскошни пера, и ввжть гн'&8да-та 
ся въ тьмни-т^ глл^бини на клопове-т]^. Долу, дънери-тЬ имъ еж по- 
крити съ храстю, съ пълзяшти растения, съ безбройни паразити, и 
всичко това е пълно съ жевотъ. Тука се ср'1штать мирияди разно- 
видни насекоми; вл']&чуги съ най-страшни и чудни формв; змии и 
гуштери, кожа-та на които льшти съ смъртоносна хубоеть: всички- 
тЬ намирать съ какво да се хранять въ тая голяма мастерска, въ тоя 
обширенъ складъ на природа -та. И като за да не липсова ништо на 
тая пълна съ чудеса земя, покрай л'Ьсове-т6 се простирать обшир- 
ни пастбвшта, които, благодарение на горештина-та и на влага-та, 
хранять безбройни стада дивъ скотъ, който пасе и се гои; мещу 
това долини-т1, богати съ другь ввд:ь животъ, служять за уб^Ьжиште 
на пд-хвштни-г]^ и свир^^^пи животни, които се яда^ть помежду си, и 
които чов']^къ едвамъ ли ште достигне да ги истр'6би съв&Ьтъ единъ день. 
Сътакъвъ п^^швъ отъ животъ се отличава Бразилия между 
всички-тЬ други земи на св'Ьтъ-тъ. Нъ, поср']&дъ това великол'6пие 
и блескъ на природа-та, за чов^къ-ть н^ма м^^сто. Беличие-то, кое- 
то го 0Бр;&жава, го прави ничтоженъ. Сили-т^, които му се про- 
тивять, толкова се грамадни, штото той неможе да противостои на 
яатисвъ-тъ имъ. Бъпр^ки тия пр'6имуштества, Бразилия не е нико- 
га имала каква-год!! цивилизация. Жителе-гб й с^$^ скитаюшти 
диваци, и не се способни да противодМствовать на пр^пятствия-та, 
които сама-та штедрота на природа-та е поставила пр-бдъ тЬхъ. М'Ьст- 
ни-тЬ жителе, като всички-т4 народи, които се намирать оштевъ 
д'&тинска-та си възрасть, имжть отвраштение вамъ всяка пр^^дприем- 
чивость; и като непознавать ония искуства, съ които мог^&ть да се 
съборять физически-гЬ пр']&пятствия, не о^& се никога опитали да 
пр^махн&ть пр']&чки-т^, които спирать обштествено-то имъ развитие. 

Б1даарска Христохатия 11 



162 

Истина е, че тия мъчнотии еж толкова големи, штото и европейци- 
те напраздно еж се жжчми да ги цоб']&дять въ продължение на триста 
години съ всички-гб средства на нова-та наука. Европейци-гЬ въ* 
ведоха, по бр^гове-т^^ па Бразилия, малко цивилизация-та, което 
и^стни-г]^ жителе не биха никога постигнжли съ собствени-гЬ си 
усилия. Нъ тая цивилизация^ сама по себе несъвършенна, неможе да 
проникне внжтр-Ь въ страна-та, дЬто състояние-то на работи-тЬ си е 
тавъвоу каквото е било пр^ди памти*в']^ка. Народътъ^ нев^жественъ и 
грубЪу не припознава никакво ст^^снение, никаюьвъ законъ, продъл- 
жава да жив^^е въ пр<&жне-то дълбоковкоренено варварство. 

Въ тая земя, физически-т]^ причини еж така д']№еляи и л^М- 
ствовать съ такъва страшна сила, штото не е било възможно до 
сега да се изб-Ьгнжть посл'Ьдствия-та на съвокупна-та имъ деятел - 
ность. Непроницаеми л^Ьсове спирать развитие-то на земед-Ьлие-то, 
и безбройни нас']^коми уничтожавать сЬидби-т^. Планини-гЬ еж много 
високи, и чов^Ькъ неможе да се искачи по т^хъ, р4ки-т* еж тол- 
кова широки, штото не е възможно да се построь^ть мостове ; всичко 
се съединява за да спре чов'Ьческий духъ и да съкруши домогвания- 
тя му. Сили-тЬ на природа-та свързовать чов^ческий духъ. Никжд* 
не се ср-Ьпгга такъва скръбна противоположность между величие-то 
на вънкашний и ничтожество-то на внжтр4шний св4тъ. Чов'Ьче- 
скйй духъ, поб'Ьденъ въ тая неравна борба н^ само е неспособенъ 
да напредва, нъ и не би првстжпилъ безъ вънкапша помошть. Зашто- 
то и днесь оште, при всичко, че еж въведени много подобрения 
отъ Европа, н^ма никакви признаци на истински напр']^дъкъ; и 
макаръ да е порасло много число-то на нови-т^ населения, едва 
ли една пета чясть отъ земя-та е само обработена; обичаи-т^& на 
жителе-г]^ си еж останжли и до сега варварски ; а колкото за чи- 
слО'То на жителе-гЬ заб']&лгЬжително е, че въ Бразилия, въ тая 
страна, кЬио физически-т^ средства еж така огромни, както никжд^^ 
другад^^ въ която има такъво изобилие отъ растения и животни, която 
се пой отъ най-гол']^ми р^ки, по бр^гове-т'! на която има пр'1крас- 
ни пристаништа, и която по пространство-то си, е двайсеть пжтн 
пЬ-гол^^ма отъ Франция, населението възлиза само на 6 милиона 
жителе. 

Тия съображения обяснявать достатъчно зашто въ Брази- 
лия не се ср']^шта паметникъ и отъ най-несъвършенна цивилизацяя; 
ништо, което да показова, че народъ-тъ е билъ сполучилъ никога 
да изл4зе отъ състояние-то, въ коего го на51'Ьриха, когато се откри 
тая страна. Нъ тъкмо насрешта Бразилия има друга една страна, 
коя го, ако и да се намира въ сжштдй материкъ и подъ сжшта-та 



* 163 

ошрошша, 6 подложена на съвсЬмъ други фивичесви условия, които 
с^ и произвели тамъ съвсЬиъ други посл^^дствия. Дуиа-та хи е за 
8наиенито-то перуанско царство, което заключава въ себе си всич- 
Бий юженъ тропиБЪ, и което поради обстоятелства-та, които изброих- 
ме, е било едничка-та земя въ южна Америка, д^^то е могла да 
се развие каква-год'Ь цивилизация. Въ Бразилия, заедно съ горе- 
штиб климатъ д'Ьйствова върху почва-та двойно поение, което се про- 
извежда първо, отъ много-то р']^ки, които характеризирать въсточ- 
ннй бр^Ьгь, и второ, отъ изобилната влага, която оставять пасат- 
ни-тЪ ветрове. Отъ това съединение происховда онова безприм'6р- 
но изобилие, което, въ отношение на чов^къ-ть, отишло е п6 -дале- 
че отъ ц^ль-та, и е спр-Ьло развитие-то му чр-Ьзъ свое-то излише- 
ство, което би помогНа!!^ на това развитие, ако да б^Ьше било п6- 
ограничено. Ваштото, както вид^^хме, когато производителни-гЬ сили 
на природа-та надмин&ть изв^^стенъ пр^д']^лъ, несбразований чов^^къ, 
съ свои-т^ непълни знания, неможе да ги поб'Ьди или да ги обърне 
въ своя полза. Нъ ако д'1ятелность-та на тия сили е ограничена 
въ известни пр']&д'1^ли, отъ това произлиза едно положение на работи- 
т1^, подобно на онова, което заб^л^жихме въ Азия и Африка, д'Ьто 
изобилие-то на природа-та, нам']^сто да пр^чи, съдМствова на раз- 
витие-то, като дава възможность на чов^кь-ть да натрупа богатство, 
безъ което напр']^дъкъ-тъ е немислимъ. 

Ето зашто, когато искаме да оц'1нимъ физически-т^Ь условия, 
които, въ начяло-то, еж съд'Ьйствовали за цивилжзация-та, тр^бова 
да обърнемъ внимание нЬ само на штедрость та на природа-та, нъ 
и да изучамъ, до колко, нека ни се позволи да употр-Ьбамъ това 
изражение, тя е укротима ; сир. да земемъ въ внимание леснота-та, 
съ която могжть да се употр-Ьбять средства-та на природа-та, как- 
то и важность-та на тия средства. Ако приложимъ това правило 
въ Мексико и въ Перу, ште видим ь, че въ това отношение, тия 
дв*]^ страни еж най-честити-гЬ въ Америка. И наистина, ако сред- 
ства-та имъ да еж пб-незначителни отъ средства-та на Бразилия, 
нъ пЬ-лесно е моглъ чов1^къ да се въсползова отъ т^хъ; а въ 
САшто-то вр']^ме въ тия страни еж д^йствовали и други-тЬ закони 
на топлий климатъ, който, както се помжчихъ да докажж това, е 
ималъ такъво силно влияние върху всички -гЬ първобитни цивили- 
зации. Има и другъ заб']&л^жителенъ фактъ, който не е обърнжлъ 
никакво внимание до сега на себе си, — а то е, че, въ отношение на 
градуси-т4 на шарочината, сегашни-тЬ южни граници на Перу съ- 
отв^тствовать съ стари-тЬ с&верни граници на Мексико, и дв')Ь-тЬ 
тия граници не надминувать тропикъ-тъ, така като Мексиканска-та гра- 

11* 



164 

пица достига до 21^ северна широчина, а Перуапска-та — до 
217з" южна широчина. 

Така изумителна правшшость ни пр^^дставлява история-та, 
когато а изучаваме огь пб-широва точка на зр^бние-то. И аво срав- 
цимъ Мексико и Перу съ тия страни отъ старий св'Ьтъ, за които 
вече говорихме, ште видимъ, че, както въ воячкл-тк цивилизации, 
които сл^ пр'Ьдшествовали европейска-та , тии сх< изникн&ли подъ 
влияние-то на физически-гЬ закони. Най-първо, ште заб^л]&жимъ, 
че отличителни-!^ свойства на народна-та имъ храна еж били еж- 
шти-т]&, каквито и въ най-цв^^тушти-гЬ страни на Азия и Африка. 
Заштото, ако и новий св^Ьгь да е лишенъ отъ и6-гол']^ма-та чясть 
хранителни-гЬ растения, които се намирать въ старий св'1тъ, 
то тии еж били 8ам'Ьнени съ други, които напълно съотв'Ьтствовать 
на оризъ-тъ и на фурми-т^, еир.^ които се отличавать съ сжшто-то 
изобилие, съ ежшта-та леснина за размножение, събираню-то на 
които дава сжшта-та полза, и които, и за това, еж произвели еж- 
шти-т^^ обштествени посл^^дствия. Въ Мексико и въ Перу най-вах- 
Н0'Т0 хранително растение е била царевица^та, която, има причи- 
ни да се в1^рва, е расла исключително въ Америка. Царевица-та, 
както и оризъ-тъ и фурми-т^, е растение свойствено на горешти- 
гЬ климати ; и, ако и да казовать, че расте на височина отъ 7000 
стжаки, р']^дко се ср'Ьшта отвждъ 40^, и размножение-то му бързо 
се намалява съ намаление-то на температура-та ; така наприм^^ръ, 
въ нова Калифорния, едно зърно дава 70 до 80 зърна, а въ Мек- 
сико, едно зърно дава 300 до 400 зърна, а въ обстоятелства оште 
пб-благоприятни, едно зърно може да даде до 800 зърна. 

Бдинъ народъ, който се храни съ едно толкова плодовито рас- 
тение, н'Ьма нужда да развива гол^Ьма енергия ; а въ ежшто-то вр'Ьне, 
население-то има възможность бързо да се размножава, и това про- 
извола ц^Ьлъ редъ политически и обштествени посл^^дствия, по- 
добни на ония, които заб']^л^Ьжихме въ Индия и въ Египегь. ОсвФнь 
царевица-та тамъ има и други хранителни растения, за които може 
да се каже ежшто-то. Барабой>тъ, който е произвелъ въ Ирландия 
толкова вр']^дни посл']^дствия, като е способствовалъ за размножение 
на населението, происхожда, казовать отъ Перу, и, ако и единъ 
компетентенъ списатель (Хуиболтъ) да отрича това, н^^ма съмнение, 
че европейци-г1 го нам'6риха въ изобилие, когато откриха тая стра- 
на. Въ Мексико, до дохождаше-то на Испанци-тЬ, барабой-тъ не 
е билъ познать ; нъ Мексиканци-т^ и Перуванци-г]^ се хранеха 
пр1^им}1птествено съ плодове-т^ на банана-та, едно растение, пло- 
дородие-то на което е толкова голямо, штото би ни се вид^Ьло не- 



165 

вероятно, ако да Н'Ьхахие за това точни и несъмнени доказател- 
ства. Това чудесно растение е гЬсно свързано въ Америка съ ес- 
тестввнн-тЬ закони на климатъ-тъ; то е необходимо за сжштество- 
ваше-то на чов'Ькъ-тъ, въ ония страни, д'Ьто температура-та пр^Ь- 
мияува изв^стенъ пр'6д'Ьлъ. Колкото за хранителни-гЬ му свойства, 
доволно е да кажемъ, че единъ акръ^ посЬянъ съ банани, е до- 
статъченъ за пр'Ьхрана-та на петдесеть души, а единъ акръ, нос^Ь- 
янъ съ жито въ Европа^ може да нахране само двама души. А 
колкото за плодородие-то му, ис^ислено е, че е четиресеть и три 
пжти пб-плодороденъ отъ барабой-ть и сто и триесеть и три пжти 
пб-плодороденъ отъ пгаеница-та. 

Яеено се разбира сега, зашто, въ всички-г]& важни отношения, 
Мексиканска- та цивилизация и Перуванска-та сл1 съвършено подобни 
па индийска-та и египетска-та цивилизацви. Въ тия страни, както 
и въ нЬкои други въ Южна Азия и Ср^дня Америка, сжштеству- 
вало е запасъ отъ знания^ ничтожни наистина, като ги сравнимъ 
съ европейската наука, нъ твърди заб'6л^жителни по своя -та про- 
тивоподожность съ дивотия-та, въ която еж жив^яли други-гЬ съвре- 
менни и съседни народи. Нъ въ всички-т^ тия народи се гкб^л^- 
жва еднакво пълно отс;^тствие отъ демократически духъ, еднакво 
безсилие за распространение на непълна-та цивилизация, която имаха, 
една1съвъ деспотизмъ оть страна на високи-гЬ класи, и еднакво пр']^- 
зритедно рабол^Ьпие въ долни-гЬ класи. Заштото, както обяснихме 
вече, всички-гЬ тия цивилизации еж изникнж1и подъ влияние-то на 
И8в1^стни физически закони, които, макаръ и да слч благоприятство- 
вали за натрупваню-то на богатство, не сау били благоприятни за • 
добро распр'Ьд'Ьление на това богатство. И така като чов-Ьчески-гЬ 
знания еж били оште въ детинство -то си, чов^къ-гь не е могдъ 
да се бори съ тия физически Д'Ьятели, или да противодМствова на 
влияние-то имъ върху обштествений организмъ, което обяснихъ пд- 
гор*. Въ Мексико еж цьвгЬли искуства-та, и пр-Ьимуштествено 
ония искуства, които еж потребни за раскошь-тъ на виеоки-тЬ кла- 
си. Кжшти-т* на високо-то обштество еж били пълни съ украшения 
и съ искусно изработени домашни потреби ; стЬни-гЬ на стаи-гЬ 
имъ еж били покрити съ великолепни келими, дрехи-гЬ и лични- 
гЬ украшения еж свидетелствовали за единъ почти нев^роятенъ 
раскошь, драгоценни -гЬ имъ вешти еж били изяштни, широки-те 
од^вди еж били обшити съ най-р^дки пера, които еж донасяли отъ 
най-отдалечени-гЬ чясти на държавата; съ една дума, отъ всичко 
се е виждало, че е имало натрупано големо богатство, което се е 
пръснжло безпоштадно. Нъ всяки може да си състави понятие за съ~ 



I 



1б« 

стояние-то на проствй народъ. Въ Перу, народъ-тъ е плашталъ всич- 
ки-гЬ данъци ; благородството и духовенство-то не еж плаштали ни- 
вавъвъ данъвъ. И така като, при такъво обштествено състояние, на- 
родъ-тъ не е моглъ да събере никакво богатство, той е билъ принуденъ 
да покрива разносви-г]^ на правителство-то съ личний си трудъ, който 
е билъ поетавевъ напълно подъ надзоръ-тъ на държава-та. Ония, 
които еж стояли на чело на управление-то, еж знаяли твърд^^ до- 
бр^^у че при такъва система нехогжть да се развшжть чувства за 
лична независимость ; ето и зашто тии измислиха закони, съ които 
лична-та воля е била подчинена на поетояненъ надзоръ дори и въ 
най-дребни-гЬ в-Ьшта. Народъ-тъ е билъ така овързанъ, штото не е 
можелъ да промени нито жилнште-то си, нито дрФхи-гЬ си безъ 
особено позволение отъ правителство-то. Законъ-тъ е опр^Ьд'Ьля- 
валъ за веяки чов^къ какъвъ занаятъ да сл'1два, какви щ>1&ут да 
носи, коя жена да земе, и какъ и кога да се весели. Ожпгго-то 
н^&пIТ0 виздаме и въ Мексико, и тамъ еднакви физически условия 
еж произвели еднакви обпггествени резултати. Положение-то на 
народъ -тъ, изучававю-то на което е толкова важно за история-та е 
било сжшто-то и въ Мексико и въ Шру. Ако и дв-Ь-гЬ страни да 
еж различавали въ други п6- маловажни н^&пIта, тии еж били съглас- 
ни и дв-Ь-т* въ това, че има дв* класи: висока, сир. тирани-тЬ 
и долня, сир. робю-гб. Такъво бФше положение-то въ Мексико, 
когато дойдоха европейци-гЬ, положение, което навярно, е ежште- 
ствовало отъ най-старо вр-Ьме. Това положение б-Ьше станжло тол- 
кова нетърпимо, штото има очевидни доказателства, че неудсвол- 
ствйв-то на народъ-тъ е една отъ причини-тЬ, които еж улеснили 
завоевание-то на Мексико отъ Испанци-гЬ и еж ускорили падате - 
то на иексшсанско-то господа рство. 

Колкото пд-дълбоко изучава чов^къ тия цивилизации, които 
еж пр^дшествовали европейска- та, толкова повече се убеждава въ 
поразителна -та имъ прилвка. Разд'Ьление-то на народъ-тъ на 
касти е немислимо въ гол4ми-т4 европейски страни ; нъ то е с^^- 
гатествовало отъ най-старо вр'Ьме въ Египетъ, въ Индия, и по вся- 
ка в'6роятность, и въ Персия. То е ежштествовало и въ Перу, и 
въ доказателство на това, че то е напълно съотв-Ьтствовало съ съ- 
стояние-то на обштество-то, служи фактъ-тъ, че въ Мексико, д4то 
разд^ление-то на касти не е било установено съ законъ, ежштество- 
валъ е обичай, синъ-тъ да следва занаятъ-тъ на башта си. Това е 
политически симптомъ на застой чисвй и съхранителенъ духъ, съ 
който, както ште видимъ пд-долу, се отличава всяка страна, д-Ьто 
високи-гЬ класове еж заграбили въ ржц'Ь-т4 си монополъ-тъ на 



167 

власть-та. Като религиозенъ на тоя с;&штий д}'хъ се явява тая чр'1з- 
]г1ряа почеть каиъ старината, и тая умраза каиъ всяво изм'Ьнение, 
Боято така справедливо ек и6'Ьл'Ь7Квш всичви-т^^ гол'6ии спясатели, 
които еж писали за Америка, като едва, прилика между м'Ьстни-т^^ хи- 
теле въ Мексико и м^стни-гЬ жителе въ Иядостанъ. Може да се 
притури, че ония, които еж изучавали историята на стари-гЬ Егин- 
тяне, еж заб'кгЬжили сжшто-то стремление въ тоя народъ. Виксонъ, 
който е изучавалъ най-лрил^жно памятници-гЬ имъ, казва, че отъ 
всяки другь народъ, тии еж били най-малко расположени да въве- 
джть какво да било изм'Ьнение въ в^Ьра-та си; и Херодотъ, който 
е пжт)валъ по Египетъ пр-Ьди 200 — 300 години, ув-Ьрява, че тии 
не само еж пазили стари-г1 си обичаи, нъ и никога не приемали 
н<ва обичаи. 

Отъ друга точка на зр^нне-то, прилика-та между тия отдале- 
чени страни не е пб-малко интересна, заштото тя проистича отъ 
еднаква причини, които нии показахме п6-гор'Ь. Както въ Мексико 
и въ Перу, долни-г]^ класи еж били изложени на произволъ-тъ на 
високи-т^& глаеи, и това обяснява лудо-то прахосван» на трудъ-тъ, 
доказателство за което ни служять и до днесь развалини- т^ на 
ТБЯ храмове и палати, които намираме оште въ различни страни 
на Азия. Мексиканци-г]^ и Перуванци-тЬ правеха огромни сгради, 
толкова безполезни колкото и египетски-гЬ, които не е мислимо да 
съградять ссв'Ьнь ако трудъ-тъ на народъ-тъ се плагата зл-Ь или 
ее управлява зл^^. Не е изв']Бстно колко се е разнесло за съграж- 
даню то на тия памятнпци на тштеславие-то ; нъ тр'Ьбова да се 
е разнесло извънм1рцо много, заштото Американци-гЬ, които не по- 
знаваха употр^бление-то на жел']^зо-то, не еж могли да си служать 
съ тия средства, които съкръштавать .значително работа-та. Имаме 
н^^кои данни, които ни давать възможность да си съставимъ едно 
мнение върху тоя пр'Ьдм1тъ. Ако земемъ, наприм4ръ, царски-тЬ па- 
лати, ште видимъ, че въ Перу, за съгражданю-то на царский па- 
латъ еж били употребени, въ продължение на 50 години, 20,000 
човеци ; а въ Мексико гж били употребени за гжшта-та ц-Ьль 
200,000 чов^ва. Тия факти еж забележителни, и ни позволявать, 
дори въ отежтствие-то на други данни, да си съставимъ понятие за 
положение- то на тия страни, дето еж се разнасяли толкова много 
сили за толкова ничтожни цели. 

Тия факти, черпени отъ най-верни источници, доказовать си- 
ла-та на тия големи физически закони, които, въ най-цветупгги-те 
страни вънъ отъ Европа, еж способствовали за натрупваше-то на 
богатство-то, нъ еж въспрепятствовали за распределение-то му, и 



т:' 



168 

по тоя штиъ еж турили въ ржп;'6-т^& на високи-тЪ власи монополь- 
тъ на единъ отъ най-важни-т* елементи на обштествено-то и поли- 
тическо ногжштество. Ето зашто, въ всички-тЬ тия цивилизации , 
маса-та на нарол:ь-тъ не е извл^Бкла никаква полза отъ народно-то 
развитие ; и така като основа-та на напр'Ьдъкъ-тъ е била твърд:^^ т%с- 
на, самвй напр']^дъкъ не е билъ кр']&пъкъ9 и всичка-та система е 
била осждеца да се распядне штомъ се появять неблагоприятни об- 
стоятелства. Въ тия страни обштество-то, разделено отвижтрф, не о 
могло да противостой ; и н^ма съмнение, че, дълго вр'Ьме опгге 
пр1^ди да се разрушять окончателно, тия цивилизации неправилни 
еж били захванлиЕи да се распадать ; така штото собствено-то ижъ 
израадаше е способствовало за успЬхи-гЬ на чужди-т^^ завоеватели 
за паданю-то на тия стари цярства, които, при една пб-добра сис- 
тема, биха могли може би да се избавять. 

Обяснихме, какво влияние еж имали върху гол']&мИ'Т']& цивилиза- 
ции вънъ отъ Европа, особенности-т^Б на храна-та, на климатъ-тъ и на 
почвата. Остая ми сега да изуча влияние-то на други-гЬ физиче- 
ски д^^ятели, които нар']^кохъ подъ едно обшто име видове на при- 
рода-та. Д-бйствие-то на гая деятели ште ни принуди да вл4земъ 
въ обширни и разностранни исл^Бдвания за влияние-то, което е 
ималъ вънкашний св'Ьтъ върху расположение-то на чов']^ци-тЬ каиъ 
изв-Ьстенъ начинъ на размишление, влияние, което е придало осо- 
бенъ характеръ на религия-та, на искуства-та, на литература-та, съ 
една дума на всички-т^ пб-главни проявления на чов^^ческий умъ. 
За да допълнимъ исл'6двяния-та, които направихме до сега, необхо- 
димо е да разгледаме какъ еж д^Ьйствовали видове-т^^ на природа- 
та. Както вид'6хме, че климатъ-тъ, храна-та и почва-та влияеть пр^^- 
имуштествено върху натрупваню-то и распр-ЬдФление-то на богат- 
ство-то, така сжшто ште видимъ, че видове-т^ на природата влия- 
еть върху натрупваню-то и распр^Ьд^Ьление-то на умственний капй- 
талъ. Въ първий случай, пий имаме работа съ вештеетвенни-1^ ин- 
тереси на чов-Ькътъ, въ вторий — съ негови-гЬ нравствени ин- 
тереси. Азъ развихъ първий случай до колкото можахъ, и може 
би до толкова до колкото го позволява настояште-то положение на 
наши-гЬ знания. Нъ вторий случай — отяошение-то, което сжште- 
ствува помежду характеръ-тъ на прврода-та и човФческий умъ, изи- 
сква такива обширни изсл^блвания и толкова много разнородни ма- 
терияли, штото се бо1Ж твърди много за ут^хъть на старания-та си. 

Видове-г]& на природа-та, ако ги разгледаме отъ тая точка на 
зр^^ние-то, могжть да се разд^^лять на два разряда : въ първий 
раврядъ влизать тия, които д^Ьйствовать особено върху въображе- 



169 

ние-то ; въ вторий вливать тия, които д^йствовать върху разумъ- 
тъ, сир. върху логи1еска-та д-Ьягелность на умъ-тъ. Ако и да е 
истина, че въ единъ напълноразвитъ и добр* устроенъ умъ, въоб- 
ражение-то и равумъ-тъ иснълнявать всяки своя-та роль, не е пд- 
малко истина, че, въ повече-то случаи, умъ-тъ е до толкова слабъ 
штото неможе да въспира въображение>то и да обуздава онасно-то 
му своеволие. 

Касателно до влияние-то на естествени-гЬ явления, очевидно 
е, че всичко, което внушава сарахъ или само изумление, че всичко, 
което възбужда въ умъ-ть ни н^Ькоя идея неясна или з^вл^^кателна, 
въсоламенява въображение-то и подчинява подъ негова-та власть 
и иай-мждри-т4 и съзнателни действия на разумъ-тъ. Въ тия слу- 
чаи, чов']&къ, като сравнява себе си съ сила-та и влияние-то на 
природа-та, дохожда до печално-то съзнание на свое-то ничтожв- 
ство. Той се чувствова подчиненъ на природа-та. Безбройни препят- 
ствия го забекалять стъ всяка страна и ограничавать* лвчна-та му 
воля. Умъ-тъ му, ужасенъ отъ това, което не постига и неможе да 
постигне, едва се одързостява да изучи подробности-тЬ, които съ- 
ставлявать това поразително величие, Отъ друга страна, тамъ дфто 
явления-та на природа-та еж пб-малкя и пб-слаби, чов^^ъ добива 
доверие камъ себе си; той става пд-наклоненъ да се облага на 
собствени -т1^ си сили ; той може, така да се каже, да си пробие 
пжть и да д^йствова самостоятелно въ всички-гЬ направления. Кол- 
кото повече явления-та са достжпни, толкова п6 -лесно е за 
чов^къ-тъ да прави надъ гЬхъ опити, или да ги наблюдава въ 
ВСИЧКИ-Г& имъ подробности; въ него се развива духъ на любовна- 
телность и на анализъ, поражда се желание да твл^че обшти на- 
чяла отъ свои-гЬ наблюдения и да обясни закони-т^, по които се 
управлявать природни-гЬ явления. 

Ако разгледаме по тоя начинъ влияние-то на видове-гЬ на 
природа-та върху чов^ческий умъ, ште нам^римъ, че близу до тропици- 
гЬ еж се развили първобитни-тЬ голЬми цивилизации, тамъ, д^то 
тия видове имжть най-величественъ и страшенъ характеръ, и д^Ьто 
природа-та е окржжила човЬкъ-тъ, въ всяко отношение, съ най- го- 
леми опасности. Д'Ьйствително, вънка швий св-Ьтъ е п5-опасенъ въ 
Азия, въ Африка и въ Америка, нежели въ Европа. Това е исти- 
на, не само за постоянни-т^ и неподвижни явления, като заприм^&ръ 
земетресения-та, бури-гЬ, урагани-гЬ и чума-та, които въ тия стра- 
ни се явявать толкова често и еж толкова разрушителни. Тия по- 
стоянни и страшни опасности дМствовать така сл;што както и ве- 
личие-то на природа-та, именно, усилвать д'Ьятелность-та на въобра- 






170 

жение-то. И наистина, така като всичко неивв']&стно вяиза въ об- 
ласть-та на въображенве-то, то всяко събитие, което неможе1гь да 
си обяснивгь, възбужда срли-т^^ на ньша-та фантазия. Подобни съ- 
бития с^ много п6' многобройни въ тропически-г]^ страни нежели 
веявжд']^ другад']^. Огъ това сл'Ьдва, че въ тия страни въображение- 
то има повече въ8можнос1ъ да въетържествова подъ други-т^ сияй 
на умъ-тъ. Няколко примера ште ни обяснжть пб-добр^ действие- 
то на това начяло, и ште нриготвя1ь читател и-т^^ да разберд^ть п6- 
лесно основани-тЬ на него доводи. ' 

Отъ ВСИЧКИ-Т& физически явления, които увеличавать онасно- 
сптЬ, които окрл1жавать чов'Ькъ-тъ, земетресения-та ек, безпреко- 
словно едни отъ най-страшни-гЬ, не само заштото се съпровождать съ 
кного смъртни случаи, нъ н заштото се появява! ь внезапно и не- 
очаквано. Има причини да се предполага, че ги предшествова1ь вся- 
кога атмосферически променения, които непосредствено поражава1ь 
нервна-та система и по тоя начи^ъ, по единъ чисто физически в&1ь, 
доказовать ослабление въ умствени-те сили. Както и да е, нема 
съмнение, че земетресения-та предрасполагять камъ известни оби- 
чаи и камъ особено съединение на понятия-та. Ужасъ-тъ, който 
внушава1ъ, възбужда въображение-то дори до болезнено състоя- 
ние, присилва разумъ-тъ и предрасполага камъ суеверни поня- 
тия. И за забедежвание е, че повтаряню-то на това явление, на- 
место да притжпява тия чувства, оште повече ги усилва. Въ Перу, 
дето земетресения-та се срешта1ь пЬ- често нежели всякжде друга- 
де, всяко ново земетресение увеличава обпггвй ужасъ, и въ некои 
случаи страхъ-тъ става истинска предсмъртна мя^ка. Умъ-тъ се на- 
мвра по тоя начинъ въ постоянно безповойствие и страхъ, и чо- 
векъ-тъ, свидетель на най-страшни опасности, които неможе ни да 
разбере, ни да спревари, е поразенъ отъ собствено-то си безсилие 
и отъ бедность-та на свои-те умствени сили. Въ такъвъ с&шти 
размеръ се възбужда въображевие-то и захвашта да в1рва въ свръх- 
естественно вмешателство. Човекъ, като вижда недостатъчнос1ь-та 
ва свок-те сили, прибегва до свръхчовечески-те сили ; той за- 
хвашта да верва въ сжштества тайнствени и невидими, и тогава 
зьхваштать да се развивать въ народъ-тъ чувства на страхопочи- 
тание камъ висши-те сили, на съзнание камъ човеческо-то безсилие, 
които еж основа-та на всяко суеверие, и безъ които не може да 
сжштествува никое суеверие. 

Примери за това можемъ да намеримъ дори и въ Европа, 
дето тия явления еж сравнително твърде редки. Земетресения и 
волканически взрвгвавиа ставать пб-често и съ пд-разруп1нтелнн 



171 

посл^^дствия бъ Италяя и въ вберийский полуостровъ нежели вся- 
кжд* другад^Ь, и тамъ именно има най-много суеверие и власль-та 
на суев^рни-гЬ класи е най-гол'6ма. Въ тия страни духовенство е 
настанило най-пгрво свое-то господство, християнство-то е дало по- 
в^дъ на най-умравни лжжи, и суев^рие-то е упазило най-дълго вр4- 
ме гвбелно-то си влияние. При това може да се прибави и друго 
обстоятелство, което доказва каква тЬсяд. свръска има помежду тия 
странни явления и пр'Ьоб1адание-то на въображенве-то. Въ обшто 
правило, искуства-та зависять повече отъ въображение-то, а н^уки- 
т4 отъ разумъ-тъ. Заб^л^Ьжително е, че повече-то големи живопис- 
ци и ваятели сл1 изл^^8н;&ли отъ италиянский и испанский полуос- 
трови. Италия е дала, наистина, на поприште-то на науки-гЬ, мно- 
го крайао-даровити мжжю, нъ тЬхно-то число е твърд* малко въ 
сравнение съ артисти-т* й и поети-тЬ й. Колкото се отнася до Ита- 
лия и Португалия, литература-та имъ е пр^имушгествено поетическа, 
и огь училишта-та имъ еж излезли н^кои отъ най-велики-тЬ живопис- 
ци. А чисто-мисляшти-гЬ способности гж били занемарени, и ц^дий 
полуостровъ не е дадъ до сега на игтория-та на естественн-т4 на- 
уки ни едно име, което да е достигнл^ло до първостепенна И8В'6ст- 
ность, ни единъ мжжь, които съ трудове-т4 си да е напривилъ епоха 
въ развитие-то на европейски-гЬ знания. 

Начинъ-тъ, по който характеръ-тъ на природа-та, когато той 
е застрашителевъ, възбужда въображение-то, насърдчава суеверие- 
то и пр^Ьпятствова на развитие-то на знанне-то, може да се пред- 
стави опгге пЬ-нагледно съ няколко нови примери. У невежествен- 
ни-г1 народи всякога сжштествува стремление да приписвать важ- 
Нй-г6 опасности на свърхестествено вмешателство; по тоя на- 
чинъ въ т^хъ се поражда силно религиозно чувство, и обикновено, 
не само се подчинявать на опасность-та, нъ я обожавать. Това ви- 
ждаме въ Индуси-гЬ въ малабрийски-гЬ лесове, и всички ония, 
които еж взучвали животъ-тъ на варварски-тЬ племена, се ср*шта- 
ли такива примери. Това отива до тамъ, штото, въ некои страни, 
отъ страхопочитание, жителе-те се отказоватъ да истребявать диви- 
те зверс ве и вредителни-те змии, и така зло-то, което правять тия 
животни става причина на безнаказаность-та, отъ която се ползовать. 

Съ такива безбройни мжчпотии, непознати въ умерени-те поя- 
си, дето е цьвтела дълго време европейска-та цивилизация, еж има- 
ла да се борять старите цивилизации въ тропически-те страни. 
Нападения-та на диви-те зверове, упостошения-та на урагани-гЬ, бу- 
рите, земетресения-та и други подобни опасности еж заплашвали по- 
стоянно жителе-те и действовали върху народний имъ характеръ, 



172 

заштото загуба-та на животъ-ть е била най-иалка-та чясть отъ оно- 
ва, което еж страдали. Истинско-то вло е състояло въ това, че умъ-тъ 
се е пълнилъ съ суев'ЬриЯ; при които въображение-то е добивало 
господство надъ равувгь-тъ, че народъ-гь се е прониквалъ отъ духъ 
на бесъвнателно благогов^^ние, а не отъ духъ на любознателностъ, 
и е загубвалъ всякаква наклонность да издирва естествени-г]^ при- 
чини, а е приписвалъ всичкитЬ събития на свърхестествени причини. 

Като съединииъ всички-т'6 тия факти, иожемъ положително да 
кажеиъ, че въ всички-гб цивилизации, които еж САШтествовали вънъ 
отъ Европа, всички-гЬ естественни условия еж съд4йствовали, с^бкашь 
нарочно, за да усилять власть-та на въображение-то и да ослабять 
значение-то на разуиъ-тъ. Съ материали-т'6, които имаме, можемъ 
да исл'6дваме тоя законъ до най-отдалечени-гб му посл'6дствия, и 
да! покажемъ какъ е д']Бйствовалъ въ Европа другь законъ съвс^^иъ, 
оротивоположенъ нему, благодарение на който всички-гб естествени 
явления еж били насочени камъ това, да се ограничи д^^елность- 
та на въображение-то и да се насърдчи разеждъкъ^тъ, и по тоя на- 
чинъ да се внуши на чов^къ-тъ доверие камъ собственни-тЬ му си- 
ли, да се улесни придобиваюв-то на знанията му, и да се развие 
въ него тоя дързостенъ, испитателенъ и наученъ духъ, който върви 
всякога напр*]&дъ и който е основа-та на бжджштий прогресъ. 

Мислж, че доказахъ сл'1дуюшти-т^ дв^^ основни пр'Ьдложения : 
1 0, че има естественни явления, който дЬйствоватъ върху човЬче- 
ский умъ, като възбуждать въображение-то, и 2-о, че тия явления 
еж много п6 -многобройни нзвънъ Европа. Ако се приимать тия дв* 
пр']Ьдложения, отъ това неизб'&жно сл1^два, че въ ония страни, д^&- 
то въображение-то е било така възбуждано, трФбова да се произ- 
лЪвт н']&кои особени последствия, осв']^нь ако тии еж били нейтрали- 
зирвани оть други причини. Нъ имало ли е или я'Ь такива проти- 
водМствоюшта причини, — това Н'Ьма никакво значение относител- 
но до в^брность-та на самата теория, която се основава на гор^^^спо- 
менжти-т4 дв'Ь пр^бдложения. И така, въ научно отношение, обшто-то 
начяло е напълно доказано, и може би ште еторимъ добр^^ да се не 
мжчимъ да го даказваме съ нови прим'%ри, заштото всяки отд'6леш> 
фактъ може да се истълвува погрешно и да предизвика противо- 
речия отъ страна на ония, които не приимать заключения-та, кои- 
то той подкрепя. Нъ за да могжть читатели-те да разбержть пд лес- 
но начяла-та, които обяснихъ, добре е да дамъ некои примери, и 
да кажж неколко думи за действия-та, които тия начяла еж произ- 
вели въ литература-та, въ вера-та и въ искуства-та. Въ всякой единъ 
отъ тия отдели, азъ ште се опитамъ да докажж, че отяичитеяни-тЬ 



173 

чьрти въ тЬхъ с& сл']^дствие отъ влияние^то на естествени <гЬ авле* 
ння. За да онростотворж това исл^двание, ште вема отъ всява стра- 
на два най-лични прим1^ра, и ште сравн;& проявления-та на чов'Ь- 
ческий умъ въ Гръция съ проявления- та на човЪческий уиъ въ Ин- 
дия, така като за тяя дв^ страни имаме най-много материали и въ 
гЬхъ фи8ически-т6 противоположности еж най-поравителни. 

Ако разгледаме стара-та индийска литература, дори въ най- 
цвкушта-та й епоха, ште видимъ, че въображение-то пр'Ьобладава 
въ нея почти безъ ограничение. Най-първо, ште нам^^римъ тоя по- 
разителенъ фактъ, че р'1дко н']&кой е писвалъ въ проза; най-добри- 
тЬ списатели с& се занимавали съ поезия, която е повече отгова- 
ряла на умствено-то настроение на народъ-тъ. Всички-гб почти съ- 
чш1ения по граматика- та, по законознание-то. по история-та, по 
медицина-та, по математика«та, по география-та, по философия-та, еж 
обл^Бчени въ поетическа форма и еж написани по всички-г]^ прави- 
ла на стихосложение-то. Проза-та е била съвършенно занемарена, а 
иоезия-та е била така добр'Ь обработена, штото санкритский езикъ 
може да се похвали, че има много повече и п6- сложни метри отъ 
кой да било европейски езикъ. 

Сжшто такьва особеность ваб^Ьл^^жваме и въ духъ-гь на индий- 
ска-та литература. Може да се каже безъ пр1^увеличение, че въ тая 
литература, всичко е насочено камъ открита борба противъ чов*- 
ческий разумъ. Тя се отличава съ безм^^рно въображение, което 
става единъ видъ бол^^сть. Това се заб'1л']&жва особено въ най-чисто- 
народни-т^^ произведения, като Рамайяна, Махабарать. ^) Това се за- 
бШжва дори и въ географии-тЬ и хронологии-гб, които, най-мал- 
ко отъ всяка наука, допуштагь пориви-гЬ на въображение-то. Юкол- 
ко примера, извл^Ьчени отъ най-сериозни индийски книги, шге ни 
даджть възможность да сравнимъ това направление съ съвършенно 
противоположно-то нему направление на европейский умъ, и ште 
обяснжть на читатель-тъ до какъвъ гол^^мъ разм']^ръ може да дос- 
тигне левов'Ьрие-то, дори и въ единъ образованъ народъ. 

Нвшто не е толкова помогнжло на въображение- то да изврати 
и(ггина-та колкото пр']&увеличена-та почеть за минжли-т^^ вр1&мена. 
Такова благогов']^ние е противно на здравий разумъ; то е просто 
едно поетическо вл']&чение камъ това, което е отдалечено или неиз- 
вестно. Разбира се, че въ ония вр'6мена, когато разсждъкъ-тъ срав- 
нително е билъ въ бездМствие, това вл']^чение е било пд-силно не- 
жели сега ; може да се в^^рва, че колкото отива ште ослабва, и че 

*) Названия яа индийски поеки. 



т 

колкото то ослабва толкова ште се усилва стремление-то камъ на- 
пр'Ьдъкъ-тъ; така шгото надежда-та въ бжд&штето ште гяжквя единъ 
день благогов^Ьние-то камъ иинжяо-то. Нъ едно вр'Ьме това благого- 
вЬвле е пр']^обладавало надъ всичко друго, и многобройни дяра за 
това се ср^пггать въ литература-та и въ народни-гЬ в']&рования на 
взака страна. Това благогов^Ъние е внушило на поети-тЬ ндея-та за 
златнвй в^къ, въ който е царовалъ миръ на земя-та, лоши-тЬ 
страсти еж мълчали и нр^Ьстжиления-та еж били непознати. То е вну- 
шило на богослови -тЬ идея-та за доброд^тель-та и първобитна-та про- 
стота на чов^Ькъ-тъ и за падавю-то му отъ това бтаженно състояние. 
Това с&што-то благогов']^ние е причина да се в^рва, че въ старо 
вр^Ьме чов^ци-гЬ еж били, не само пб-доброд^телни и пй-честити, нъ 
и че се стояли пб-ввсоко отъ насъ и въ физическо отношение, че 
с& били п6-гол'1ми на ръстъ и еж жив'1яли повече отъ насъ, ела- 
би-гЬ и изродени т^^хни потомци. 

Така като подобни понятия се усвоявать отъ въображение-то 
въп^Ька разсждъкъ-тъ, то гЬхна-та сравнителна сила въ всяка стра- 
на може да стане мерило да сждимъ до колко фантазия-та пр']^облада« 
ва надъ други-тЬ способности. Ако си послужинъ съ това мерило 
спр'6мо Индия, то ште цам'%римъ едно поразително подтвърждение 
на направени-гб ни до сега заключения. Свърхестествени-гЬ подви- 
гя на старина-та, за които се говори толкова много въ санкрлтски- 
т^ книги, еж толкова дълги и сложен, пггото не ни е възможно да 
дадемъ и единъ слабъ очеркъ за т^хъ; нъ има единъ разредъ оть 
тия чудесни измислици, които заслужвать да привл^чя^ть внимание- 
то ни и които могжть да се изложжть съ н'1колко думи. Дума-та ми е 
за това ин'Ьние, което сжштествува у индийци-т^, че чов'Ьци-т1^ едно 
вр']^ме еж жив'1ли необикновено число години. Това мн^Ьние е про- 
исхождало отъ убФждение-то, че въ стари-тЬ времена, чов^Ьци-т^ 
еж стояли въ всичко пб-високо отъ днешни-т"]^ чов'1ци. Въ тоя слу- 
чай, както и въ всякой други, фантазия-та на Индусъ-тъ стой пд- 
високо отъ всяко подражание. Така, между много-то други утвържде- 
ния отъ тоя родъ, четемъ въ иядийски-т^ книги, че въ старо вр1- 
ме людю-т]& обикновено еж жив']^ли 80,000 години, а светии-гЬ еж 
жив'Ьли и повече отъ 100,000 години. Шкои умирали п5-рано^ а 
н'Ькои пд-късно, нъ въ най цв'&тушти-г]& вр']^мена на старина-та, ако 
земемъ вкупъ всички-тЬ людю, ср^Ьдне-то число е било 100,000 
години. 1Ь&темъ се казова за единъ царь, по име Юдиштиръ, че е 
царовалъ 27,000 години, а другъ единъ царь, по име Аларкъ, е 
жив^^лъ 66,000 години. И двама-та тия царю бвли покосени отъ 
смърть-та въ цвЬтъ-тъ на младость-та, понеже има и такива при- 



1 



175 

жкщ дЪто н^кои поети ех жеь^Ьле половина мидиопъ години. Нъ най- 
за^'Ь2ителенъ прим'Ьръ^ въ това отношение, пр']&дставлява едно 
лице^ което е играло твърд'^ гол'Ьиа роль въ индийсиа-та история, 
и което е било въ са^шго-то вр^ие и царь и светеЩ|. Тоя знаме- 
нитъ ил^хь е тквв^лъ въ влатвий в^въ, който се отличавалъ съ 
чвстота въ нрави-т]^ и съ доброд^тель-та, и д'1йствителво, той жив^Ьлъ 
дълго вр'б11е. Когато се въцарилъ, той билъ на 2,000,000 години; 
цировалъ 6,300,000 години, посл-Ь се откавалъ отъ пр4столъ-тъ и 
шв-Ьлъ оште 100,000 години. 

Това сжшто-то безгранично уважение камъ старина-та е кара- 
ло Индийци-т]^ да отнасять всяко важно събитие камъ най-стари-гЬ 
времена; въ тоя случай, тии давать по н']&кога обезуиително чи^ло 
години. Гол'&1[о-то имъ събрание на закони, което се нарича Ин- 
ститути на Мену, е съставено пр*ди не поведе огь 8,000 години; 
нъ индийски-т1Ь хронолози не еж задоволявать съ тая цифра: тии при- 
писвать на своето законодателство една старина, която европейский 
умъ неиоже нито да си представи. Споредъ най-добри-гЬ индий- 
ски источниц^, тия институти еж били написани пр'Ьди дв'6 хиляди 
милиона години. 

Всичкото това е само едно отъ проявления-та на тая любовь 
камъ отдалечено-то, на това стр'Ьмление камъ безконечно-то и на то- 
ва равнодушие камъ настоиште-то, съ които се отличава умъ-тъ на 
Индусъ-тъ. Това направление има връхъ, не само въ литература- 
та, нъ и въ вярата, и въ искуства-та. Обшто-то правило на Ин- 
дуеи-тЬ е, да душать разсждъкъ-тъ и да давать свободва воля нл 
въображение-то. Въ догмати*т^ на богословие-то имъ, въ характеръ- 
тъ на богове-т]^ имъ и дори въ строение-то на храмове-тЬ имъ, на 
всякжд'Ь виждаме, до каква стжпень величествени-гЬ и странни яв- 
ления на вънкашний св'Ътъ еж пълнили умъ-тъ на чов'Ьци-гЬ съ тия 
образи на величие и на страхъ, които той се е м&чилъ да въсоро- 
изведе въ видима форма, и на които длъжи главни-т^^ особенностя 
на народний си характеръ. 

Оште пЬ-ясно ште пр^дставимъ това влияние, като го сравнимъ 
съ противоположно-то състояние на Гръция. Въ Гръция, нии виж- 
даме страна, която пр1&дставлява найживъ вонтрастъ съ Индия. Тво- 
рения-та на природа-та, които, въ Индия, вмжть такъво странно ве- 
личие, въ Гръция се много пб-малки, пд-слаби, и въ много отно- 
шения п5-малко опасни за чов']^къ-тъ. Въ обширний центръ на 
азиятска-та цивилизация, енергия-та на чов^къ-тъ е ограничена, та- 
ва да се каже заплашена отъ явления-та, които я заобикалять. Вънъ 
отъ опагтцости-гЬ, които еж естественни надъ тропический климатъ, има 



•• -Ч" 



176 

тия висока планини, дсоито стигать, &ктш, до небо-то, отъ плешти- 
тЬ на които извиратъ тия силни р'6ки, на които никое чов^ческо ис- 
куство неноже да промени легло-то и които никой не е ножилъ оште 
да пр']^плува. Тамъ ииа непроницаеми л:1сове, ц^^ли страни, за- 
обиколени съ безконечни храсталаци, а задъ т*хъ се простирать без- 
плодни и безкрайни пустини ; всичко това внушава въ чов']^кЪ'ТЪ 
съзнание за слабость-та му и за бесилие-то му да се бори съ тия 
естественни сили. Отъ всякл^д'Ь тоя обширенъ центръ е заобиколенъ 
съ големи морета, д-Ьто свир-Ьпствовать бури несравнено пб-разрушя- 
телни отъ бури-гЬ, които се случавать въ Европа, и които се поя- 
вявать така внезапно и съ такъва буйносгь, штото чов1^кь нЬма въз 
можность ла се предпази отъ страшни-гЬ имъ дМствия. И като че 
всичко е нарочно направено, да пр^пятстрова на чов']^ческа-та д:]^- 
ятелность, никжд'Ь, по бр'6гове-гЬ, отъ устю-то на Ганга до южний 
край на полуостровъ-тъ, н-Ьма нито едно широко и безопасно прн- 
станиште, при всичко, че пристаништа с& тука много п5-необходими 
нежели д'6 да било другад* въ св^тъ-тъ. 

Нъ въ Гръция, всичкий видъ на природа-та толкова много 
различава отъ азиятский, штото и сами-гЬ условия за сжштествова- 
Н1В-Т0 на чов-Ькъ-тъ се изм^Ьнявать. Гръция е полуостровъ както и 
Индия, нъ когато въ посл-Ьдня-та всичко е величествено и страш- 
но, въ Гръция всичко е малко и слабо. Гръция занимава едно про- 
странство малко пЬ-малко отъ португалско-то царство, т. е. н4што 
около една четиресета чясть отъ това, което наричаме днесь Индо- 
станъ. Расположена въ най-дост^&пна-та чясть на едно гЬсно море, 
Гръция е могла лесно да съобшта^ва, на истокъ съ Мала-Азия, на 
западъ — съ Италия, на югь — съ Египетъ. Тя е била изложена, въ 
всяко отношение, на много п6 -малко опастности, нежели тропически- 
г6 страни. Климатъ-тъ е билъ пб-здравъ, земетресения-та не еж били 
така чести, урагани-гЬ не сл били така опустошителни, диви-т4 зве- 
рове и вр-Ьдителни-гЬ животни еж били въ много пЬ-малко число* 
Сл1штий законъ преобладава, и въ отношение на други-тЬ отдн- 
чителни чьрти на природа-та. Най-високи-тЬ гори въ Гръция С2е. 
три пжти пд-ниски отъ Хималайски-т^ планини, и никоя огь т^хъ 
не достига до пр-Ьд-Ьлъ-тъ на в^чяи-тЬ снегове. Колкото се отнася до 
р^ки-т^, не само че н']^ма ни една, която отдалече да прилича на 
тия големи р^ки, които истичать отъ азиятски-гЬ планини, нъ прж- 
рода-та въ Гръция е толкова свжперническа, штото нито въ север- 
на нито въ южна Гръция не намираме друго осв-Ьнь няколко пото- 
ка, които лесно могжть да се пр-Ь^родятъ, а въ л-Ьтно вр4ме съв- 
сЬмъ и щ^^с&хвать. 



177 

Тяя поразитвлня равличш между дв%-гЬ страни въ материал- 
нк-тЬ явяеаия с^& произвеяи съотв'Ьтствени различия въ съединение- 
то на понятия-та имъ. Така като вснчки-тЬ понятия происхождать 
от^яетя отъ това, което внушава на уиъ-тъ вънкашний свЬтЬу то 
тавъво важно изм1^нение въ една отъ причини-т% естествено е тр'Ь- 
бовало да произведе изм'Ьнение и въ посл'6дствия-та. Въ Индия, вси- 
чви-тб явления, които еж заобикаляли чов'Ькъ-тъ, му г& внушавали 
етрахъ, а въ Гръция, му с& внушавали доверие. Въ Индия, всич- 
ко 6 заплашвало чов'Ькъ-тъ, въ Гръция, всичко го е насър1чаяало. 
Въ Индия, пр^Ьпятствия-та отъ всяка къвъ видъ, които е ср^шталъ чо- 
в^ьъ^ с& били така многобровни, страшни и на гледъ необясними, 
штото м&чнотии-т1^ на животъ-тъ не с& били могли да бжкжть раз- 
решени другояче освЪнь чр^зъ постоянно обраштение камъ непоср-Ьд- 
етвено-то действие на свърхестествени причини. И така като тия 
причини не еж били досг;&пни за разумъ-тъ, чов'6ци-тЬ еж напрягали 
всижки-гЬ сили на въображение-то си за да ги изучать. Въображе- 
нието, напр'Ьгнато така силно, ставжло опасно; то задушило деятел- 
ность-та на разумъ-тъ, и обшто-то равнов^^сие на уиствени-т]^ сили 
се повр'Ьдило. Въ Гръция противоположяи обстоятелства произвели 
противоположни резулгати. Въ Гртция природа-та е била пЬ-малко 
опасна, пд-халко се е нам^^свала въ чов-Ьчески-гЬ работи, и е била 
пб-малко тайнствена. Ето зашго и чов^ческий умъ въ Гръция е 
бядъ пб-малко уплишенъ и суев1^ренъ. Той захванжлъ да изучава 
естествени-тЪ причини; развитие-то на физическа-тЬ науки станжло 
възможно; чов'Ькъ-тъ добилъ малко по малко дов-Ьрие въ собствени- 
те си сили и захванжлъ да изучава всичко, което о виждалъ, съ 
оная см1:лость, която не е могла да се очаква въ ония страни, д^- 
то природа-та е притеснявала незявисимость-та му и му е внушава- 
ла понятия несъвместими съ истинско-то знание. 

Вояки, койго е сравнявалъ вндийска-та религия съ гръцка-та, 
л^ е убедилъ за влияние-то, което еж имали върху нея тия две раз- 
лични умствени състояния. Ицдийска-та митология, както всички-те 
тропически митологии, се основа на страхъ-тъ и то, на най-чудноватий 
страхъ. Доказателства за това всообшго чувство намираме съ хиля- 
ди въ свештени-те индийски книги, въ предания-та вмъ, и дори въ 
вънкашний видъ на богове-те им-ь. И това чувство е било така 
дълбоко впечатлено въ умове те, штото най-уважавани -те божества 
еж били ония, които най-много еж ввушавали страхъ. Така запр. по- 
клонение-то на Сива е било най-распространено; то е твърде ста- 
ро, ваштото има причини да се нерва, че Брахиини-те еж го вели 
отъ първобитни-те Индийци. Въ всяки случай то е много старо м 

Втжг«рсхА Хрютохаш. 18 



|_ 



178 

попузшрнО) и Сива съставлява, заедно еь Брахжа и Вшпну , пв^ег* 
на-та индийска троица. Иадийци-т^^ си пр'Ьдставлявать Сива подъ 
форма-та на едно страпшо с&ахтество, опасано съ вмии, съ мрътва 
глава въ ржва-та и съ огърлица отъ чов'6чесви вости на шия-та. 
Той има три очЯу свир%ность-та ну се познава по обл'Ьк1о-то му, 
воето е наоравено оть тигрова кожа. Пр'6дставлявать го, че се свита 
като лудъ, и на л^ва-та му плешка угровна-та змия кобра ди ка- 
пело показова страшна-та си глава. Това чудовишгао създание на 
една фантазия, поразена оть ужасъ, има хена, Доорга, която по Н'Ь- 
кога наричать Еали, а по н^^кога й давать и други имена. Т^ло-то 
й е тъмно сине; длань-та на р&ц^&-гЬ й е чьрвена, въ знавъ на 
ненаситна-та й жажда за връвь. Тя има четире ^щ% и въ една- 
та си държи чер'Ьпъ-тъ на единъ исполинъ. Езивъ-тъ й виси из- 
вънъ уста*та, и е опасана на връстъ-ть съ ржц'ЬгЬ на свои*гЬ жръ- 
тви, шия-та й е украсена съ страшна огърлица оть човЪчески глави. 

Върнемъ ли се сега въ Гръция, не намираме дори въ дЬтин- 
ство-то на религия-та й и най-малка диря отъ подобно н^што. Та- 
ка като въ Гръция е имало пб-малко причини за страхъ, тоииа- 
ражение-то на етрахъ-тъ не се срешта така често, п Гръци-тЬ не 
еж били расположени да внасять въ религия-та си тия чувства на 
ужасъ, които еж били така естествени за Индийци-т]Ь. Азиятска-та ци- 
вилизация се е мжчила да увеличава растояние-то, което е разд1Ь- 
дяло чов^^въ-ть оть богове- тЪ; гръцка-та цивилизация, наоротивъ, се 
е мжчила да намалява това растояние. Ето зашго въ Индустааъ всич- 
ви-т1^ богове еж се отличавали съ н^^што чудовиштно: Ввшну е 
ималъ четире ржц:Ь, Врахма е ималъ петь глави, и т. н. Гръцки- 
те богове еж били напротивъ, пр^Ьдставлявани въ чисто чов'Ьческа 
форма. Въ Гръция никой хждожникъ не би сполучилъ да обърне на 
себе си обштеетвено-то внимание, ако би му скимнжло да иаобравн 
богове-т]^ въ други видъ. Той е моглъ да ги пр'Ьдстави пд -силни 
п5-хубави, нъ все е билъ длъженъ да ги пр'Ьдстави, като чов'Ьци. 
ириличие-то между божества-та и чов'Ьци-т^^, което е възбуждало 
религиозни-тб ^вства на Гръци-тЬ, би съвсЪмъ убило тия чувства 
у ИндиЯци-т^. 

Това различие между хждожествени-тЬ проявления на двФ-тЬ 
религии се е придружавало оть такъво сжшто различие и между те- 
ологически-тЬ имъ пр'Ьдания. Въ индийски-тЬ книги, фантазия-та се 
чуди кавъ да разкаже подвиги-т^^ на богове-т1; и колкото тияпод- 
виги еж били очевидно пд-невъзможни, съ толкова повече удоволствие 
тя имъ ги е преписвала. Нъ гръцки-тЬ богове не еж имали само 
чов^ческа форма, нъ и всичко у тЬхъ е било като у чов^цд-тЬ: н 



^_ 



17» 

атрябути-тЬ ижЪу и ванятия-та имъ^ и ввусове-гЬ ииъ. Азиятци-тЪ, 
8а които всяко природво явление е било пр'Ьдм']^гь на благогов'Ь- 
ние, така силно привикнжли на това чувство, шгото не еж никога 
см^Ьяли да унодобявать свои-тЬ действия на д^Ьйствия-та на богове- 
тЬ си. Евронейци-т^Ь9 насърдчени отъ безонасность-та и спокийствие- 
то въ хатериялний св-Ьтъ, не с^& се бояли да правять сравнение, 
което би ги ужасило, ако да жйВ']^яха вср%дъ опасности-гЬ на тро- 
пически-т^^ страни. За това и гръцки-гЬ богове до такъва стжнень 
се различавать отъ индийски-тб, шгото, като ги сравняваме, нии хис- 
лвмъ, че ииауваме отъ единъ св-Ьтъ въ друга св1^тъ* Гръци-тЬ с& 
ирилагали на богове-гб си обшти-тЬ заключения, до които еж дохо- 
ждали въ наблюдения-та си надъ чов'Ькъ-тъ. Тии с;& олицетворяли 
студевина-та на жени-тЪ въ Дияна, хубость-та въ Венера, гордость- 
та въ Юнона, умствени-т1Ь дарби въ Минерва. Сжшто-то начяло е 
бяло приложено и на обикновени- г]^ занятия на богове-г]&: Нентунъ 
е билъ морякъ, Вулканъ — ковачь; Ааолонъ е билъ по н']Ьвога ну- 
аивантинъ, по н']^кога поетъ, по н']Ькога овчарь. Купидонъ е билъ 
халъвъ чапкжнпнъ, който е игралъ съ лавъ-тъ си и съ стр'Ьли-г6 
си. Меркурий е билъ пр']&дставляванъ ту като в'Ьренъ посланикъ, 
ту като обштеи8В']^стенъ врадець. 

С&што-то стреиюние да се сближавать чов^^чески-тЬ сияй съ 
сили-тФ, които с& стояли пб-високо отъ чов'Ькъ-тъ, се 8абЬл']^жва и 
въ друга една особеность на гръцка-та религия. Ижаиъ да ках;&, 
че въ Гръцая за първий п&ть виждане поклонение на герои-гб 
сир. въздиганю-то на прости смъртни въ редъ-тъ на богове-т4. По 
причини-гЬ, които вече изложихме, такъво явление не е могло да 
се очаква въ тропически-гЬ страни, д'Ьто всичка-та природа е по- 
стоянно паум^вала на чов'6къ-тъ безсилие-то му. Ето зашто боготво- 
ревие-то на чов1Ьци не се ср'Ьшта въ индийска-та религия; то не е 
било познат^) така с;|;што на Бгиптяне-т^, на Перси-тЪ, и нав1^рно, и 
на Араби-т1Ь. Нъ въ Гръция, чов-Ькь-тъ, който е бялъ пд-малко у- 
нвженъ, и така да се каже пд малко зас;кдцать отъ вънкашвий 
св1тъ, е ималъ пб-високо мнение за себеси, и чов'Ьческа-та при- 
рода не е стояла така ниско какта въ други-т4 страни. Последствие- 
то на това е било такъво, че почитаню то на чов]&11;а се е явило 
като единъ припознать догматъ въ гръцка-та религия оште въ най-ста- 
ри-гЬ вр^Ьмена на гръцка-та история, и то е било уобштетака естестве- 
но въ Европа, штото го ср^штаме отсетн'6 и въ много други евро- 
пейски народи. Обстоятелства отъ съвсЬмъ други характеръ сл 
влияли малко по малко за искоренение-то на тоя видъ идолопоклон- 
ство; нъ с;ш[тествование то му ааслужва да обърне внимание -то ни, 

12» 




180 

ваштото то докавва колко е год^^хо равличие-то жежду европейска- 
та цивилизация и всички ония цивилизации^ които С2 а пр^^дше- 
ствовали. 

Ето какъ Гръция се е стреиила въ всичко да подигне досто- 
инство-то на чов1Ькъ-тъ, а Индия се е стреиила напротивъ да го 
унижи. За да изразииъ въ н^Ьколко дуии това, което казахие, до ту- 
ка, можеиъ да кажеиъ, че Гръци-тЬ се имали п6-гол1&иа почеть камъ 
чов^чески^тЬ сили, а Иидийцит^^ — каиъ свърхчов'1чески-гЬ сили. 
Църви-тЬ еж се занимавали повече съ това, което е изв^&стно и по- 
лезно, а втори-тЬ съ това, което е не ивв^^стно и тайнствено. По тая 
причина, въображение-то, което Индуси-т^^, поразени отъ величпе-то 
и могжшгество-то на природа-та, никога не еж залегали да обузда- 
шть, е загубило своя-та власть въ иалкий полуостровъ па стара 
Гръция. Тука, за първи пжть въ история-та на св^тъ-тъ, въображе- 
ние-то е било до една стжаень ограничено оть разумъ-тъ. Отъ това 
не слЬдва, че то е ослабнжю или, че еж се истоштили жизненни-тЪ 
ну сили: то е бяло само обуздано и укротено; безумства-та му еж 
били наказани. Произведения-та на гръцкий умъ, които еж достиг- 
нжли до насъ, служять за доказателство, че то не е било загубию 
енергия-та си. Печалба-та е била двойна: развили еж се любознател- 
ни-тб и скепгически способности на умъ-тъ, безъ да се покварять 
поетичбски-т1^ и благогов'6йни инстинкти на въображение-то. 

Азъ избрахъ Индия и Гръция, като типове за сравнение-то, 
което направихъ, заштото за тия дв'& страни имаме обширни и до- 
бр% изумени св^Ьдения. Нъ всичко, което знаемъ за други-тЬ тро- 
пически цивилизации, подгвърждава истиность-та на наши-тб взгля- 
дове за дЬйствие-то на природни-тЬ явления. Въ ср^^дня Америка еж 
ископали много стари пр'6дм^Ьти, и всичко, което е нам'6рено до се- 
га, доказва, че народиа-та религия е била и тамъ, както и въ Ин- 
двя, една система отъ страшенъ и немилостивъ ужасъ. Ни тамъ^ ни 
въ Мексико, ни въ Перу, ни въ Египетъ, народъ-тъ не е искалъ 
да си представлява богове-т1^ въ чов^б^ески образъ и съ чов^чески 
свойства. Дори и храмове-тЬ еж тожЬши здания, отъ които н^&кои еж 
направени съ гол'6мо искуство, нъ въ такъвъ видъ штото да пора- 
зявать умъ-тъ съ страхъ, и тии пр'6дставлявать поразителна проти- 
воположность съ лекит1^ и неголеми гръцки храмове. И така нии 
виждаме влияние-то на това начяло дори и въ стилъ-ть на архи- 
хектура-та. 



>^ 



181 



(еИаъ История-та на руехо-то господарспо.**) 
Отъ КараианнА. *) 

На 6 еептенврий наша-та войска се приближи до р'Ька Донъ, 
и Бняаове-тб размишляваха съ боври-гб, тамъ ли да чаЕать Нон- 
голя-тбу или да идать ид-далече. Тяи не бЪха съгласни въ мнения- 
та си. Олгердовичи-тЬ, Яйтовсби-гЬ князове, казоваха; че е пд-до- 
бр'Ь да оставать р^Ьзса та отдир^Ь си, за да одърхать страшлнви-т1{ 
отъ б'6гате ; че Ярослагъ велвквй по тоя начинъ е поб1Ьдилъ Сея- 
тополва, и Алевсандръ Невский — Шведи-тЬ. Той подБр^^пяваше 
мнение-то си и съ друго едно твърдЬ важно обстоятелство: тр1^бо- 
ваше да се въспре съединение-то на Ягайла съ Мамая. Великий 
князь се р'&ши, и, за насърдчение, прие отъ св. Сергия писмо, въ 
Еоето тоя посл'Ьдний го благославяше и го съв'Ьтваше да не губи 
вр^ме. Тогава пристигна изв^Ьстие, че Мамай иде вамъ Донъ и 
очаква на всякой часъ Ягайла. Наши-гЬ леки отряди 6'Ьха се вече 
срештнлля еь Татари-гЬ, и ги гонеха. Димитрий събра вой^^оди-т!^ 
и ихъ каза: «настана часъ-тъ на Божий с^&дъЛ На 7 септемврвй, 
той запов^Ьда да търсять дЬ може да се пр']^броди р'Ька-та и да 
построять мостове за п1&хота-та. На другий день (8 септемврий) 
падна г&ста мъгла, нъ скоро се разсипа : войска-та пр^&мина Донъ, 
и се спре на бр'6гове-т6 на Непрядва, д^Ьто Двмитрий нареди всич- 



^) Николай Михаиловичь К^рамгит, (1766 — 1826) внаиенитий русвий 
жсториографъ, чр-Ьзъ своя-та дълговременна и обпгарна литературна д^ятел- 
ность е спомогн&лъ най-жного да се развие у русво-то обштество вкусъ 
важъ прочитъ-тъ и любознателность-та. Първи-т'6 ну книжовни трудове 
еж била преводи на творения-та на н'Ь1Сви-гЬ писатели. Отъ 1785 — 1789 
г. той издава и редавтирй периоди<1еско списание „Д'Ьтское Чтение^ въ 
20 чясти, което ижй нечуванъ уси^^IЪ и издържа четире издания. Петго- 
дшнао-то работеню надъ пр'Ьвожданю-то нап-добри-т'Ь чужди писатели не* 
ус^тно разви въ него вкусъ-тъ, ванъ изяштно-то и упражни благотвор- 
но влияние възъ пегово-то дарование. Сл'Ьдъ една расходка изъ Ев- 
ропа, дФто се срештй съ много европейсвн внаженитости, той основа въ 
Москва, ново, чисто литературно издание „Мосвовсвнй Журналъ^ въ който 
печата знамеяити-тФ свои Писма рускаю путешественикъ^ които се че- 
тяха съ въсторгъ и не жалко способствоваха да вапозиаять колво-год^Ь 
Ру(Я-гЬ съ западно европейека-та култура и особености. Осв'Ьнь проза, 
той печата и свои стжхотворення въ казаниК журяалъ, конто п6-посл1 
ж жздаде отд'Ьдно подъ название: Мои безд^ьлши^ сашто-то направи м 
еъ Пиема рускаю путешественикь. 

Подирь петнадесегь годишно литературно ваижжаниеБарамзинъ доде до 
убеждение, че трФбова да се откаже отъ многостранна-та дФятеляость и да 



т^^ 



182 

ки-тЬ поякове за бой. Въ ср^Ьда-та той постави Лятовски-тЬ кня- 
8овв, Ан1рея н Дчмитрия Олгердовичи, Теодора Ромаеовича БЬло- 
вврский и бояриаъ-тъ Николая Васияиевяча; въ собствений в^и- 
кокняжеский полкъ — бояри-гЬ И*)аеа Радноловвча Квашвя, Ма- 
хаила Брянока, ввяза Йоана Василиевяча Сноленсквй ; на д'Ьсно-то 
крило — князь Андрея Теодоровича Ростовсквй, князь Сгародуп- 
ский съ слгато-то име и бояринъ-тъ Теодора Грулка; на лЬво- 
то — князь Василия Василиевича Ярославскяй, Теодора Михаи- 
ловича Моложский и бояринъ-тъ Лева Морозова ; въ Сгарожевский 
полкъ — бояренъ-тъ Махаила Иоановича^ Акинтовий внувъ, квявь 
Сииеона Бонстантиновича Оболенский^ братъ му, князь Йоана 
Торусвий и Андрея Серкиза ; а въ засада-та — князь Влади- 
мира Андреевича, Еалитиноввй внукъ, Дяивтрия Михаиловича Во- 
линсквйу поб1^дитель-тъ на Олега и на Бьлгаре-тЬ^ и&жь славенъ 
по юначество-то си и ухъ-тъ си, — Романа Михаиловича Брян<*в0Й, 
Василия Михаизовича Кашинский и синъ-тъ на Романа Новосвлсея. 
Дямитрий се качи на една висока могила, и, като вид'Ь отъ тамъ 
стройни-тЬ и многобройни редове на войска-та, безчислени тЬ зна- 
мена, развивани отъ леквй в^т^ъ, бл^Ьсъкъ-тъ на ор&жия-та и на 
брони- т]^, осв'Ьтени отъ прол^тно-то слънце, като чу всеобагги-т% 
гръмогласни въсклицания: ^Боже! дарувай победа на госнодарь тъ 



се посвети на единъ какъвъ год* родъ отъ сдовеснссть-та. Подирь дъл- 
ги разиншленпя и опитвания, той се вапр'^ на исторня-та : първо-то жу 
исторвческо съчинение 6'Ьше: Поx^ално слово на Екатерина Велика, 
което привлече внииание-то на вннератора Александра. Подирь това той 
оште дв^Ь години редактировй „ВЬсгвивъ Бвроои^ съ голЪмъ уса'Ь1Ъ. Тамъ 
нежиу друго-то той напечати н']^колко оригинални пов'Ьсти м сано тогава 
се залови за знаменитин си трудъ по руска-та история. Ижператоръ Алек- 
сандръ го улесни великодушно, като му отпусна пенсия въ 2000 рубли I 
му позволи да се ползова отъ всички-т'Ь руски архиви. Дълговр^Ьменни-т* 
и сложни трудове по събираню материали ва история-та и печатаню-то 1 
растроиха слабо-то му вдравие. Охтика-та се появи у него м той хвана 
да лин^е и скоро го тръшна на легло-то. Посл^Ьдни-т* дни на животъ-тъ 
му б*ха зарадвани отъ едно сахоржчно писмо отъ императоръ-тъ, който 
съ трогателни слова, му искааваше благодарность за грамадний му ис- 
торнческпи трудъ. Той умр* въ Таврический дворець. Императоръ-тъ 
опр^д-Ьли на челядь-та му пенсия отъ 50,000 рубли. 

Съчинепия-та на Еарам^ипа ихаха огромно влияние на съвр1меиио-то 
му обштество и литература; тин поправиха вкусъ-тъ и отърваха езикъ-тъ 
отъ направление-то, което му б^ха дали псевдо-класиди-т*. Нъ най-гол'Ь- 
ма-та заслуга на Карамзияа състои въ Исторчя-та на руско^то госпо- 
дарство написана въ патриотический духъ, което му костува двадесеть 
и три годипши трудове и увлича име-то му съ трайди слова въ Русия. 



183 

ви ! ^9 и вато попиели, че много хиляди отъ тия безстрашни юнаци 
ште падиАть подврь Н'6колео часа, като усърдни акрътва на лю- 
бовь-та си канъ отечествс-то, Двмитрвй въ умиление падна на 
кол1Ьн]е, простр^Ь р&ц'Ь-'гЬ си вамъ влатний образъ на Спаситель тъ, 
Еойто блестеше на далече на черно-то ВеливоЕняхеско внаме и се 
помоли ва посл^^день п^&ть ва христяне^т]^ и ва Русия; поел! 
иачи се на конь-тъ си, обиколи всички-гЬ полкове и каза по яЪ- 
што на всякой отъ т^хъ, като наричаше войници-т]Ь свои в^рни 
другари и мили братия, внушаваше имъ м&жество и об^штаваше на 
всякого славна память въ св^тъ-тъ, и м&ченически в^нець сл^дъ 
смърть-та« 

Войската потегли напр^Ьдъ, и часъ-ть по шесть видф неприя- 
тельтъ вср^^дъ проетранно-то Куликовско поле. И отъ дв1^-тЬ стра- 
ни пр1Ьдводители-тЬ се надзираваха единъ други, и отиваха на* 
пр*6дъ полека, като измерваха еъ очи сила-та на протввници-т]^ 
си : сила -та на Татари-тб надминуваше наша та. Димитрвй гореше 
отъ желание да даде примЬръ на всички-тЪ и искаше да се бие 
въ първи-т% полкове: усърдни-тЬ бояри го модяха да остане задъ 
гхсти-тЬ редове на главна-та войска, въ най-безопасно-то м^^сто. 
,,Длъжностьта на князь-тъ, казваха тии, е да гледа на бой*ть, да 
види подвиги-т^Ь на войвот-тЬ и да награди достойни-тЬ. Нии сме 
готови всички-тЬ да умрехъ; а ти, любимий господарю, хивМ и 
пр'Ьдай паметь-та ни на б&Д21шти-т^ вр']&мена. Безъ тебе не можемъ 
да иобЪщжь.' Нъ Двмитрий отговори: »Д']^то вий, тамъ и азъ. 
Като се скрвж задъ васъ, мог& ли да ви каж&: братия! да ум- 
ремъ за отечеството ? Слово*то ми да стане 011о ! Азъ сьмь вощъ 
и вачялниЕъ ; шге излаза наир'Ьдъ и ште положа глава-та си за 
прим'Ьръ на други-тЬ. "" Той не измени на себе си и на веяикоду- 
шие-то си : зе да чете гръмогласно псаломъ-тъ : „Богь е наше-то 
првб^жиште и сила,^ и се спусна пръвъ връзъ врагове-тб и се би 
юнашки, като простъ войникъ ; той дойде въ ср^Ьда-та на полкове- 
т6, когато бой-тъ стана обштъ. 

На едно пространство отъ десеть версти се л^Ьеше кръвь хри- 
стянска и невярна. Редове-гЬ се разм'Ьсиха : по н^^кога Руси-тЬ 
отблъскваха Монголи-тЬ, по н^^кога Монголи-т]^ отблъскваха Руси- 
тЪ ; отъ ]№^'ГЬ страни храбри-тЬ падаха на мЬсто-то си, а мало- 
душяи-т% б1Ьгаха : така н^^колко Московски неопитни момци — като 
помислили, че всичко загин^кло — търтили да б1^гать. Неприятель- 
хъ си отвори п&ть камъ гол'6ми-т6 или княжески знамена, и насмалко 
остана да ги земе: в^^рна-та дружина ги избави съ нааряжение- 
то на всвчкв-тЬ си сили, Енязь Владимиръ Андреевичь стоеше 



184 

оште въ васада-та, гледаше бой-тъ ; безд^^йствие-то му досахдашв! 
нъ опвтнвй Двхитрвй ВолинсБий го задържаше. Часъ тъ на де* 
сеть, Димвтрийу който наглйдваше съ.гол1^ме внимание всички-т% 
движения и на дв']^-г6 войски, извади изведв&жь ножь-тъ си, и 
ваза на Владимира: «Сега дойде наший редъ.'' Тогава Владимиро* 
вий полкъ шй^къе изъ дя^брава-та, която го криеше отъ очи-гб на 
неприятель-тъ, и бързо се спусна възъ Монголи-т^. Тоя ненад'Ьянъ 
ударъ р^Бши са1^дба-та на бой тъ. Врагове-тЬ, уплашени, раснръсн&ти 
некожеха да се противять на тая нова сила, прасна и храбра, н 
Мамай, отъ висока-та могила, отъ д1Ьто гледаше връвонролитие-тО| 
вщ% че всичка-та му войска удари на бЪп; задушенъ отъ гн^^въ 
и ядъ, той извива: ,,великъ е христянский Богъ!^ и 6'Ьга заедно 
съ войска-та си. Руска-та войска ги гони дори до р1Бка Меча, убм 
и издави много неориятеле, зе станъ-тъ имъ и безчетна пл'Ьчка, 
много коли, коню, камили, натоварени съ разни драгоц1^нни в'Ьштн. 
Мя^жественний князь Владимвръ, герой-тъ на тоя незабравимъ 
за Русия день, довгрши поб1Ьда-та, застана вгр1Ьдъ бойно-то поле, 
подъ черно-то княжеско знаме, и за^ов^^да да тря^бять: отъ всичка 
страни събраха се при него князове-тЬ и пълководци-т1Ь, нъ Д|^ 
митрия н^^маше. Владимиръ, уилашенъ питаше : „д'Ь е братъ ми м 
пгрвоначялникь-тг на наша-та слава ?"" Никой неможеше да ну 
каже ништо. Воеводи-т1, безиокойни, уплашени, се пръснаха да 
търсять Дямитрия, живъ или мрътавъ; дълго вр'Ьме търсиха безпо- 
лезно; най-сетн'Ь двама войници ьякЬхя Великий князь, че дехм 
подъ едно отс']Ьчено дърво. Оглушенъ въ бой-тъ отъ едлнъ силенъ 
ударъ, той билъ падн&лъ отъ конь-тъ си, въ несв'Ьсь^ полумър- 
тавъ; нъ скоро отвори очи-т1{ си. Тогава Владимиръ, князове-т^^ 
чвновници-т4, които коленичиха, извикаха съ единъ гласъ : „госпо- 
дарю ! ти поб^Ьди неприятеле-т^ ! "" Димитрий стана : като видЪ 
братъ-тъ си, като вид'Ь радостни-гб лица, които го заобикаляха м 
христянски-тЬ знамена надъ монголски-тЬ трупове, въ въсторгь на 
сръдце-то исказа благодарпость-та си камъ Бога; посл*]^ пр1Ьгърна 
Владимира, чиповници-гЬ ; ц'Ьлова се съ най-прости-гб войници, ж 
се качи на коньтъ, здравъ отъ радость и като ништо да не му е 
било. Шлемъ-тъ и броня-та му б^ха нас^^чени, нъ обагрени само 
съ монголска кръвь: Богъ по единъ чудесенъ начинъ избави тоа 
князь, вср'Ьдъ безбройни-тЬ опасности, въ които б1Ьше се хвърлш^ 
съ невъздържима горештина, като се биеше въ тълпа-та на непрвя- 
теле-тЬ и оставаше задъ себе си своя-та дружина* Димитрий, прж- 
друженъ отъ князове-тЬ и бояри-тЬ, забиколи Еуликово поле, жЪю 
лежаха много Руси, нъ четвре п&ти повече неприятеле, тава штото. 



185 

до душ-т^ на н1^кои историци, число-то на веичЕи-т% убити се е 
простирало до 200 хиляди. КнявоветЬ Б*лозерски, Теодоръ и синъ 
муИоанъ, Торуски Теодоръ и Мвстиславъ, Дорогобулский Димн- 
трий Монаствревъ, първост^&аеннн-гб бояри Сихеонъ Махаило- 
вячь, сввъ*ть на Тисячски, Николай Василиевичь, Акинтоввй 
ввувъ Мнхаилъ, Андрей, Серкизъ, Волуй, Бреиво, Левъ Моро* 
80въ и много други положиха животъ-тъ си за отечество-то : 
а въ Г&ХНО-ТО число и Сергиевсквй внокъ Александръ Пересв'(тъ, 
ва когото тшжщ че оште нр^^ди да захване бой-тъ, падв&аъ в% 
двубой съ единъ печенегь, Мамаевъ юнакъ, когото свалилъ иръ- 
тавъ отъ ковь-тъ, и уир']Ьлъ заедно съ него. Негови-гб кости и 
кости-т^Ь на другъ единъ неговъ другаръ инокъ, Осляби, ночивать 
1 до днесь близу до Сиионовий монастирь. Като се спираше до 
трупове-тЬ на звеменити-т^ м^&жю, плашгаша вмъ давь-та си съ сълзи 
и съ похвали ; най-сетн'Ь, заобиколенъ отъ воеводитЪ, тържествено 
ииъ благодари за показано-то отъ т^Ьхъ юначество, като об1^шта- 
ваше да награди всякого спорвдъ достойаството иу, и заповяда 
да погреб&ть тбла-та на Руси-т^. Посл'Ь, въ знакъ на признател- 
иость камъ добри-гб сподввжввци, убити таиъ, той нареди да се 
празднова в'Ьчно па11е1ь-та имъ всяка годона въ Дамитрова с&бота, 
до д^то сжшгествова Русия. 

Ягайло, въ день*тъ на бой-тъ, се намираше на не повече оп 
30 или 40 верста далече отъ Мамая : като се научилъ какъ се е 
евършилъ бой-тъ, той дошьзъ въ ужасъ и помлслилъ какъ пб-скоро да 
б-Ьга, тава шгото наши гЬ леки отряди не могли ник^&д'Ь да го заети- 
гнжть. Честигий Димитрий, който съ единъ ударъ, освободи Русия 
отъ двама грозни неприятеле, исврати свороходци въ Москва, въ Пе- 
реславъу въ Кострома, въ Владимиръ, въ Ростовъ и въ другв-тЬ 
градове, д^Ьто народъ-тъ като се научилъ, че войсви-тЬ пр^Ьмвнхли 
отв&яъ р-Ька Ока, молилъ се ден^ и ношт^^ въ цьркви-т1. Иав^- 
стие*то ва толкова р'Ьшителна-та поб1&да се поср^^штна съ неописано 
въсхвштение. Всички в']^рваха, че тая поб'Ьда утвърждава на в^ки 
невависимость-та, слава-та и благоденствие-то на наше-то отечество; 
че Орда-та е паднжла и н^ма никога да се подеме ; че христян- 
сва-та кръвь, която се прол* по бр^гове-тЬ на Донъ, е посл^двя- 
та жрътва за Русия, и е умилостивила Бога. Всички се ноздра- 
вливаха, радваха се, че сл1 доживели до тия толкова честити вре- 
мена, славеха Димитрия, като втори Ярославъ Велики й и новъ 
Александръ, наричаха го съ единъ гласъ Донскищ а Владимира 
Андрееввча Хра(^рий^ и туряха посл'Ьдний бой п6 високо отъ 
Адтсквй и Невсввй. Ште да видимъ, че тоя бой, за жалость, нФм)^ 



I .- 



186 

ошгя важни непо^)едствени сл^Бдствия, боито ДтпгатртгД и нароть-тъ 
очакваха; нъ той се считаше единъ отъ най-славви-т^^ боеве въ 
пр']^данията на наша-та история дори до цнрованю*то на Петра 
Ввликвй вли до Полтавсквй бой : той не тури врай на нештастия-та 
ва Русия, нъ доказа възраждание-то на сили-т^^ й, и послуж! 
като основа ва усп'1^хи-тЬ на Иоанна Ш, когото с&дба-та 6'Ьше вз^ 
брала за да довърши Д'1ло-то на А^цл-тЬу пб-иалко честити, въ 
еднакво велики. 

Шествие*то на Димитрия отъ Куликово поле до Еремленсви- 
тЬ врата биде непр'Ьк&снато тържество. На всякжд'Ь народъ-тъ по* 
ср']Ьп1таше поб'Ьдитель-тъ съ радость, съ любовь и благодарность ; 
ва всякжд'Ь гърмеше хвала каиъ Бога и канъ господарь-тъ. На- 
родъ-тъ гледаше на Димитрия, като на Ангелъ-Хранитедь, ознаме- 
нованъ съ печатъ-тъ на Божяе-то благоволение. Това блаженно врЪ- 
ме се виждаше на добри-тЬ Руси, като истинско очарование* 



До дбто Русия трепереше подъ ужасъ-тъ на тирания-та^ въ 
дворець-тъ се разнасяше гаумъ-тъ на ония, които се веселяха. Цнръ 
Иванъ се забавляваше съ джелати-тЬ и съ еесели-тгь си люЬье^ 
или съ шутиици-т:Ь, шго му испраштаха изъ Новгорадъ и изъ дру- 
ги-т^ области, заедно съ мечкн-гб. Посл^Ьдни-тЪ пушташе на ловъ 
възъ човЪци-тЬ, и въ гнЪвъ и въ веселба. Вядише ли, че се е ва- 
валвлъ вр'Ьдъ дворець-тъ му народъ тихъ и спокоенъ, той 8апов^Ь- 
даше тоя часъ да пуств;&ть дв'Ь три мечки, и високо се кикотеше 
като гледаше какъ бЬгаше уалашений народъ, вли какъ мечки-тЪ 
застигаха никого и го тръшкахя; нъ усакатени-тЪ той винаги на- 
граждаваше съ по една жьдтица и повече. Едно отъ главни-гЬ му 
увеселения б:Ьха многобройаи-гб му шутници, които имаха за длъж- 
ность да разсмивать царь-1ъ пр'Ьди и подирь извършвавие-то на н1- 
кое убийство и които по н'Ькога за една остра дума плаштаха съ 
живо1ъ-тъ си. Между т]^хъ се славеше князь Осипъ Гвоздевъ. 
Единъ п&ть разсърденъ отъ н'Ькоя негова глума, царь-ть го вачф 
съ горешта супа: клетий смЬхотворець изрева и поиска да поб1^- 
гне, нъ Иванъ го удари съ ножь-тъ си и Гвоздевъ, обл1&нъ въ 
кръвь, падна у несвЪсть. Скоро доведоха докторъ-тъ Арнолфа. 
„И^д^кувай добрий ми слуга, азъ се пошагувахъ съ него невни- 
мателно^ каза царь-тъ. — ^Така невнимателно (отговори Ар- 
нолфъ) штото само едат Богъ и твое царско Величество не$- 




ж-г 



187 

ли можете да вьснрьсите умрплуй: той вече не джха.^ 

Царь-гь макна съ ржк^!, нарече мрътвий шутникъ „куче^ и оро- 

лължи веселие-то ся. Другъ вагь когато той обЬдваш^з дойде при 

него Старицкий войвода Борилъ Титовъ, покдоаи му се до веия- 

та щ както по обикновено, каза иу няколко ласкателни думи. 

Цирь-тъ отговори: «б&ди вдравъ, драгий ми войводо, ти си досто^^нъ 

8а наша-та милость^ и съ нохь-гь си отр^Ьза му ухо-то. Титовъ 

безъ да покаже ни най-малко, че го боли, съ спокойно лице бта- 

годари Ивана за това милостиво наказание и му пожела да цьрува 

благополучно. На вр'Ьмени сластолюбивий тиранъ, като забравяше 

и гладъ и жажда, отхвърляше го(би-гЬ и питиета-та, оставяше пиръ^ 

тъ, гръмогласно свикваше дружина-та си, яхваше конь<тъ и се ваус- 

ваше да плува въ кръви. Така той, отъ ср-Ьдъ обЬдъ-тъ, стана 

елвжжь и истрепа литовските плЬнници въ московска-та тъмница. 

Еазявать, че единъ взъ нвхъ, дворянинъ-тъ Биковсквй, грабнж1Ъ 

копъе-то изъ ржка-та на м&читель-тъ и искалъ да го промуши, нъ 

бия поразенъ отъ р&ка*та на царевича Ивана, който заедно съ 

башта си усърдно Д'Ьйствоваше въ такива случаи, като че искаше 

да отнеме на Руси г6 и сама та надежда за едно п5-добро бжд&- 

ште царствованю ! Сл'Ьдъ, като изби повече отъ стотина души, ти- 

ранинъ-тъ, при сбикновени-тЬ въсклицания на дружина-та: гайда! 

гайда! тържествено се въ8В1рца въ дворець-тъ и пакъ с']^диа на 

трапеза-та. ... Нъ и въ това вр1^ме, и въ тия ьръвопролитни 

пирувания, пакъ се слушаше по н'1^когажь С11'Ьлъ и велвкодушенъ 

гласъ чов'Ьчески. Храбрий момъкъ Митковъ, принуждавань отъ царь- 

ть да испие чаша съ силевъ медъ, извика огорчено: „0 царю, ти 

^ни карашь да пиемъ заедно съ тебе медъ, разм'Ьсенъ съ ьръвь-та 

.на наши-тЬ братя христяни!"^ Иванъ заби въ него острий си 

жезлъ. Митковъ се пр1^кръсти и съ молитва уир'^. 

Такъвъ б1Ьше ц^рь-тъ; такьви б%ха поданници-т! му! Иванъ 
готвеше за свой насл'Ьднвкъ пб-старий си свнъ. Той все съ него 
се занимаваше съ държавви-гЬ работи, присжствоваше въ Дума-та, 
обихождаше царство-то, разврат^твоваше и ] биваше людю, като че 
искаше да направи штото сивъ-тъ да се не стиди отъ б^шта си. 
Младий царевичь не б^Ьше вдовгць, нъ водеше вече третя жена : 
дв1^-гЬ първи б^ха постригани. — При всичката си разваленость, 
той пакъ чувствоваше обичь камъ отечество-то си и състрадание 
камъ 6'Ьди-тЬ му. Еогато веприятеле-тЪ б'1ха нахлули въ дгржава- 
та, той отиде при башта си и поиска да го испратять съ войска- 
та ва да изгони врагове-тб изъ Псковъ. Иванъ яростно му извика: 
^Мятежнико, ти, заедно съ бояри-т]^ искашь да ме свалшпь отъ 



188 

,11р1&стояъ-тъ!^ и в1;Егна ржка. Годуновъ се ош1та да я вадържв, 
нъ царь-тъ го нарани н1^колво пжти съ жезлъ-ть си и явата ударя 
съ него сииъ-тъ си въ главата. Нештастний падна обл'6нъ въ връвь 
и сл'6дъ четире деня умр^^ м&ченичесви. . . • 

Баранаивъ. 



ХХора:Ясегж0-<го зки 331а.рлбь 2СХХ отгь ХХетр 



(Е»ъ яИстория-та на Еарда ХП") 
отъ Волтера* 

ПрЪзъ септеиврий, 1707, Еарлъ остави Саксония, посл^кдванъ 
отъ една войска огь четиредесеть и три хиляди души, другъ лхлъ 
покрита съ жел'1зо, а сега блеснжта въ злато и въ сребро и обо- 
гатена отъ пл^чкосваню на Полша и Саксония; всякой войникъ от- 
насяше по петдесеть сребрни монети не само, че всички-тЪ регименти 
б^ха пълни, въ дори икаха и излишно число войници. ОсвЬеь тая 
войска, графъ Левенхауптъ, най-добрий отъ генерали-т^^ иу, го очак- 
ваше въ Полша съ оште двадесеть хиляди души войска, една друга 
войска отъ петнадесеть хиляди души стоеше въ Финландия, а отъ 
Швеция ид^^ха войници новобранци. Никой не се съхневаше, че 
той н']Ьиа да порази царь-гь съ такъва гранадна сила. 

Петръ б^^ше тогава въ Литва, и войски-тб му, разделени 



*) Франсуа-Мари-Аруе-Вултеръ се родн на 1694 г. въ околностщ- 
т1 на Парвжь, а унр^Ь на 1778 г. Нвкой акивотъ не е бплъ иснълненъ 
съ такъва всестранна, многопгунна и ш1одотворн'Ьйша д'Ьятелность, както 
животъ-тъ на Волтера; никой писатель не е проиввохдалъ такъво силно 
сътрясение въ духъ-тъ на народи-тФ, както фернейский фнлософъ. ПрЪд- 
ставитель на опозпционна-та литература въ всички-гЬ й родове въ Фран- 
ция пр'Ьзъ XVIII в^къ се являва колосална-та фигура на Волтера, който 
съср']Ьдоточи възъ себе си внинание-то не само на Франция, нъ и на цЪда 
Европа, коКто под готови, заедно съ енциклопедисти, като Русо, Монтескьо 
и др. прФвратъ-тъ въ обштествено-то мнение, въ идеи-т'Ь, въ държав* 
ио-то и социално устройство. История-та на животъ-тъ на Волтера н 
произведения- та му е почти история на ХУ1П в^Ькъ, така като име-то 
му се прочува въ вр'Ьм9-то на рагенство-то и исчезва въ начяло-то 
на революдия-та. Въ продължение на седемдесеть години Волтеръ оо 
срешта почти при всяко събитие на тая епоха; явява се ту въ театръ* 
тъ, ту въ академия-та, ту въ изгнание, ту въ дворъ-тъ на прускнй 
краль, ту въ Версайль, ту въ Ферней. Д'Ьто нЬмаше него, тамъ владщ- 
чествоваше неговий умъ. Енциклоаедисти-тЬ распространяваха ммслм-т1к 
Волтерови, за да направять отъ т^хъ страшно ор&хие, хураалисти-т^1 о« 



^ 




"гг 



189 

пого отряки, б1Ьгаха на вслигЬ при първо-то чувашв ва идяшв-то 
на шведсвий краль. Сахъ 11етръ бЬше вапов^далъ на военачял- 



шпаваха повече съ фернейскжб дворъ (хилшпте-то ва Волтера въ Швей- 
царня) нехели съ французсквй, н, наистина, иоже да се каже, че ни 
едвяъ влад'Ьтель не е ииалъ такъво огроино влияние на съврЬиенввпд- 
г1, вавто Волтеръ. Ц^Ьлъ в'Ькъ е иъленъ съ иие-то иу. Универсалность- 
та на Волтеровий генвй е изуинтелна. Той б^Ьше поетъ^ философъ, исто- 
рикъ, ученъ, политикъ. Той огавяваше всичко, до което се воснеше пе- 
ро-то ву. Сл^кдепия-та иу 6'Ьха бързи и в^рни, отговори-т'Ь остроуини, 
заб^тЪжки-тФ блъскани, присиивки-т1 зли, вритики-гЬ жестоки до ци» 
янзхъ. Жнвотъ-тъ на тоя великъ д'Ьятелъ е една страшна върволица отъ 
трудове, борби, огорчения, тържества, слава невиждана нито отъ единъ, 
еиъртеиъ врпжив'Ь оште. Това е едно поприште отъ пай«извъпредни-гЬ и 
р1дви-гЬ. Няи ште исчислииъ саио пбглавнитФ отъ безбройни-гЬ съчи- 
нения по всички-гЬ редове на словесиость^та на тоя генпаленъ чов^къ. 
Огъ драяатически-гЬ иу творения най-гол'Ьхъ усп%хъ имаха: Е^ипь, Заи* 
ра^ Смгрть-та на цезаря, Ллзира, Мохамедъ, Меропа, Зюлима, 
Врутъ, Семирамида, Спасений Римъ и др. Въ най-добри-гЬ си траге- 
дии Волтеръ изважда на сцена-та борба-та на черкова-та съ държава-та, 
избира сюжети отъ величие-то на рииска-та свобода и тьхний застой на 
рииский католицизжъ. Въ епосъ-тъ Волтеръ ииаше пд-иалво призвание отъ 
xо^кото въ драиа-та, а и вр'Ь1е-то бЬше най-иалко благоприятно за 
еоисъ-тъ; при всичко това той написа поеиа ^Хеириада^ която ииа 
за лр^кдн1тъ да представи бу1ства-та ва Лига-та и да прослави Хенри- 
ха IV. Въобшге ^^Хенриада-та"^ е произведение сухо и риторическо и 
не изобидува съ ииого поезия. Нъ на врфие-то си тя привеждаше въ въс- 
торгъ. Отъ негови-гЬ сатпрически рохани нап-сполучени С2 : //<?- 
злабний (Пп^епа), Кандидъ Задта^ Ватлонска-та княшнл. Отъ ис- 
торнчесви-гЬ иу съчинения най-зиаиенити еж : История-та на Карла 
XII, пр^въсходно расказана, съ прекрасна характеристика на Карла. 
История-та на ру ка-та империя при Пвтра Великий, д'Ьто Волтеръ 
за да въсхвали Петра прави опуштеиия въ уштрбъ на историческа-та 
д^&йсвитедность ; Внкь-тъ на Лу^овика XI V и история на Парижский 
Парламенть, офьнение на вгьк1'тъ на Лудовика ХГ. Тия съчинения ако 
и блесБдво написани, се лишавать, по признаиие-то на сахий Волтера, 
отъ крнтнческий анализъ и безпристрастие. Нъ значение-то ихъ въ вс- 
тория-та на историографая«та е гол'Ьхо, затова, че Волтеръ въ гбхъ из- 
лага не саио история-та на цар1е-т'Ь, а въ това сжшто вр^ие и исто- 
рия-та на искуства-та, на наука-та, на нрава-т'Ь и образование-то на 
Ц'йло-то обшгество. Огъ тая точка на 8р'Ьпие оште п5-важно е главно-то 
историческо Д'6ло на Волтера: Опить (прху нрави^гмь и духь-тъ на 
нар')ди'тн. Волтеръ и въ история-та се явява чов1^къ на борба-та. Той 
сх'^0 н присграстно насиля факти-т'!^, штохъ това поиска сграпша-та иу 
иенависть каиъ рииска-та черкова. Съ сжшти-тФ достойнства и недостат- 
ки сб отличава и Философский му лекс^конь. 

Волтеръ ииаше осеидесеть и четире години, когато се завърна за 
рос1%денъ нжть нзъ Ферней въ Парижь. Това б^е въ 1778 г. Веаихй 



190 

ншщ-тЬ си да не дочаввать никога тоя вавоеватвль съ неравни сиш 
и тви го слушаха. 



градъ се развълнува, направиха му веливол-Ьнно поср'Ь111таше, бюстъ-тъ му 
биде ув-кнчанъ въ театръ-тъ, ихе-то му се повтаряше съ въсторгъ; ва- 
впсть-та и фапатпзмъ-тъ 6'Ьха прннудеип да аамълчать. Тия тържества и 
постоянио-то ужственио възбуждение на старець-тт, който се хранеше ве- 
че само <ъ крфе, а ид-посл-Ь съ опвумъ, за да може да спи, растроиха съвър- 
шено 8Дравпе-то му. Духовенство -то се явп на смъртнвй му одръ, нъ той 
го рас 'ждн, като казваше на оння, конто го каняха да се покае: Богъ 
и свобода! за това нештиха да го погребя^ть въ Парвжь, нито въ Ферне! 
се нозволп да го закопаять, д'Ьто оште прнжп<ч'Ь си 6'Ьше приготвилъ 
нро<-тъ гробъ. Най-(юсл'Ь Волтеровий племевпкъ Аббатъ Миньо го отнесе 
и закона въ моиаст1фскн-т'6 гробншта, за което го нсключнха отъ м'Ьсто-то 
му. Иодирь двьнадесеть години останкн-т'Ь на Волтсра, заедно съ оставки- 
те на Русео. бидоха пр-Ьнесени въ „Пантеонъ-тъ" 

На 1878 г. маой 30, Парвжь и ц'Ьла Франция праздноваха бл'Ьскаво 
стогодишнина-та отъ смърть-та на Волтера. На грамадно-то събрание въ 
театрална-та ьала подпрь Спюллера говори Викторъ-Хуго, който твърд-Ь 
краснор'Ьчнво опр'1^д'Ьлн велико -то значение на тоя пнсатель. Нии приво- 
ждаме само край-тъ на елово-то: „Въ това вр'Ьхе, казва Хуго, обштество- 
„то си жнв'1^еше весело и безгрижно. Въ Вфсайлъ, въ дворець-тъ, вся- 
„кой день имаше праздникъ. Буфлеръ и Жантидъ*Бернаръ нишяха хуба- 
У^вичкп стпхчета. Волт^^ръ вид'Ъ това нокварено дворянство, тая 8асл'Ьие- 
„на маса, тия ужасни съдници, които т&пчеха народъ-тъ за да го нака- 
„рать да кол-кничи пр-Ьдъ краль-тъ, това духовенство см^Ьсь отъ лндеагЬ- 
„рне и фанатизмъ и обяви война на тая коалиция отъ обштествени на- 
^правди. Орд1жие-то му 6'Ьше перо-то — пд-леко отъ в-Ьтръ-тъ, нъ нд-стра- 
^шно отъ молния-та, и той поб'Ьди съ това ор&жие въ война-та на ни- 
рСль-та протпвъ сила-та, на разумъ-тъ протпвъ пр-Ьдрасж^ъкъ-тъ, ня прав- 
^да-та протявъ лъжа-та, на пригЬснений прогивъ прит'Ьспнгель-тъ. Той по- 
„6'Ьди стари-гЬ закони и старн-т'6 догмати, феод 1Л пий баронъ, ср'Ь;нев']^- 
^кокний с&дннкъ, рнмскйй свештенникъ и отъ тълпа-та създаде народъ. 
^Той обучаваше, првмиряваше, цивилизоваше, пр^^насяше всичкц-т'Ь ужаси, 
„всички-гЬ оскръбления, всичкн-т^ гонения. Той 6'Ьше непоколебимъ и 
^неуморимъ; поразяваше произволъ-тъ съ прпсмивка, деспотизмъ-тъ съ 
„01рказмь, иепогр'Ьш1110сть-та съ ирония, упорство то съ настойчнвость, 
^невЬже.тво-то съ истина. Вштеръ е дфлъ дЬлнпничакъ въ присмивка- 
^та. Подпрь вЬкъ-тъ на Лудовика XIV настана в-Ькъ-тъ на Волтера. Нъ 
„Волтеръ е пд-високо отъ глава-та на държава-та: той е глава на пдеи- 
„т*. Съ Волтера се почева нова ера: човЬчество-то захвашта да се уп- 
„равлява отъ мисль та. Цивилизацията, к^ято се покаряше на сила-та 
„подчини се на ра^умъ-тъ, на идеалъ-тъ. За всякиго напр-Ьдъкъ-тъ съ- 
„сюи въ ползованю-то отъ права-та си на чов'Ькъ и въ нсаълненне граж- 
„дан1*ки-т'Ь си обяааности. Сега сила та паричать насилие, война-та — 
„убийство. Чов^къ има прав) на животъ, на свобода на съв^Ьсть-та и 
„убЬждение*то, на господаруваню-то ва разумъ-тъ, на святость-та на Т1»удъ- 
„тъ, на благод'Ьяние-то на миръ-тъ. Всички-т'Ь тия идеи на Х1К, с& до* 
„с1иш1 въ иего отъ ирфдставитедь-тъ иа ХУШ вЪвЪу Волтера. 



а 



1-^ 



191 

Ср^^дъ поб^Ьдоносний си юрвежь^ шведский враль прие пос- 
д&ннввъ исоратенъ отъ турця-т1Ь. ПосланввЕЪ-тъ вм^ ауденция-та си 
въ квартвра-та на графа Пипера; такива ц^^рехоаиални работя ставаха 
обякнрвено 7 него: той подържа ше достолеаие-то на госяодарь-тъ си 
съ една обстановка, която бЬше доста вбликол'Ьана; и краль-тъ^ който 
жвв^ешбу ноштуваше^ носеше др'Ьхи о5-лошо и оть най-доляий офз- 
церъ, казваше, че неговъ тъ дворець е квартвра-та на графъ Пи- 
пера. Турский посланникъ пр^Ьдстави на Еарла сто шведски войни- 
ка, които пленени отъ Еалму[хи-т1^, били продаденя на Турця-тЪ, а 
судтанъ-тъ ги исвуяилъ и сега гя прашга като единъ най-ариятенъ 
подаръкъ на шведский краль; не че османска-та гордость исчаше 
съ това да отдаде честь на слава-та на Карла XII, нъ заштото 
судтанъ-тъ, есгественъ врагъ на иосковсвий и г^^рнанский вмя^ра- 
тори, жед^^еше да се оздрави протявъ тЬхъ чрЪзъ приятел сгво-то 
на Швеция и С1шзъ-тъ на Полша. Постаннякъ-тъ честитя на Ста- 
нислава възшествие-то му на полски пр-Ьстолъ. И така тоя крнль 
въ късо вр^ме биде првпознатъ отъ Германия, Франция, Аяглия, 
Испания и Турция. Бдинъ папа очакваше да го припознае когаго 
видеше, че ворона-та се добр^ утвърди на глава-та му, така като 
едаа немияость можеше да я струполи. 

Штомъ се свърши ауденция-та, Карлъ се ватече да търси 
Руси-гЬ. Войсви-тЪ на руски й цгрь б1Ьха излизали и влазяли въ 
Полша двадесеть пжтя отъ какъ бЬше почната вой(1а-та. Тая земя 
отворена оть всякжхЬ, безъ никакви вр1^пости, които би пр^сЬкли 
отст&пление-то на е(на войска, позволяваше на руси тЬ да се озо* 
вавать често на с&што-то м'Ьсто д-Ьто бЬха разбити, и дори да се 
втурнать въ страна-та толкова надалечь, колкото и самий поб('Ди« 
тель. Пр-Ьзъ Еарлово-то стоеню въ Саксония, царь-тъ се бЬше пря- 
блажилъ ДО Леоподдъ, на южяий край на Полша; а сега се нами- 
раше на с&веръ въ Гродно, сто лев ги далечь отъ Яеополдъ. 

Карлъ остави Станислава въ Полша, а самъ той на чело на кон- 
вица-та, тръгна за Гръдно, поср'Ьдъ ледишта-та, пр1^зъ енуарий 1703. 

Той мина на дв-Ь м1&ста Неманъ на раздалечь дв'Ь левги оть 
градъ-тъ, а царь Петръ нпшто ошге незнаеш^з за това. Цри първо- 
то изв'Ьстие за пристигавю то на Шведи-тЬ, царь-тъ изл1^зе изъ сб- 
верна-та врата, а Карлъ вл'Ьзе пр-Ьзъ южиа-та. Еарла придружава- 
ха само шастотинъ гвирхейци; остан&ла-та чясть отъ войската не 
мож^ да го сл'Ьдва. Ца[>ь-тъ б1Ьгаше съ повече отъ дв-Ь хвляди ду- 
ши, като мисляше, че Карлъ води всичка-та си войска въ Гродяо. 
С&штий день, той узна отъ единъ б1^жанець, че той оставилъ 
градъ-тъ само на шестотияъ душь, и че гдавна-ха войска • ошп 



тх; 



19Й 

повече отъ петь левги на далечь; той не губи вр^ие, отх^ля хиля- 
до и петстотинъ конници отъ войска-та си по мръввжло за да на- 
падне изнев^Брешки шведский краль въ грал:ь-тъ. Хилядо-то и петсто- 
тинъ руси, подъ покровъ-тъ на ношть-та, достигнаха до първа-та 
стража шведска^ безъ да ги нознашть. Тридесеть-гбхъ души вой- 
ници, които съставяха стража-та подържаха натискъ-тъ на хвля- 
до-то и петстотинъ руси половина четвъртъ часъ. Ераль-тъ, който 
се намираше надругий врай награцъ-тъ, затече се тоя си часъ съ ос- 
тали-14 свои войскари. Руси-тЬ бързишкомъ изб']^гаха. Скоро вой- 
ска-та му пристигна и той загони неприятель-тъ. Всички-гЬ руски от- 
ряди раснръснати по Литва, зеха да се оттеглять набързо камъ 
истокъ въ минский палатинатъ, близу до руската граница, дЪто 
ииъ б^ше съборио-то м%сто. Шведи-т^, сжшто разд'&1ени на много 
отряди не пр'Ьставаха да ги прис1'Ьдвать на тридесеть левги рас- 
тояние отъ п;&ть-тъ. Иб1^жашти-гЬи гонители-т^^ правиха вгякидневно 
усилени маршове, макаръ, че това б1Ьше поср'Ьдъ зима. Отдавна вече 
всички-гЬ годишни времена б1ха станжли равни за войски-гЬ на 
Карла и нацарь-тъ: само страхъ-тъ. който внушаваше Карлово-то име 
правеше тогава разлика-та между Руси-гб и Шведи г6. 

Като закачишь отъ Гродно дори до Бористенъ (Ди']^пръ,) право 
камъ истокъ, гледашь само мочури, пустини и безврайни лесове; въ 
разработени-гЬ м^ста не се намира никаква храна. Селяне-гЬ, уцлаше- 
ви, заравять въ земя-та храни-тб си, и всичко каквото може да се 
заварди тамъ. За да се налучать тия подземни магазини, нуждно е 
да се дупчи земя-та съ дълги желЬзни пъртове, и Руси-тЪ и Шве- 
ди-тЬ си служаха тогава съ тия провизии. Нъ всякога не ги нами* 
раха, и тии не б^ха достаточни. 

Шведский краль, който б-Ьше пр1&двидЪлъ тия трудности, б^^ше 
наредилъ да донесжть сухари за храна на войска-та му; ништо не 
спираше вървежь-тъ му. Сл-Ьдъ като пр1^мина минский л^&съ, дкто 
ежеминутно тр^боваше да сваля др'6веса, за да отвори пжть на 
войска-та си и на вешти-гЬ си, той застана, на 25 юний 1758, 
пр'Ьдъ р1&ка Березина, срешта Борпзловъ. 

Царь-гь б4ше събралъ тука пб-гол^Ьмата чясть отъ сили-т*сн; 
той се бЬше добр1& окопалъ: ц-Ьль-та му б1^ше да не донусне 
ШведитЬ да мивжть р^^ка-та. Карлъ доведе н'Ьколко регимента на 
бр1^гъ-тъ на Березина, на противна-та страна на Боризловъ, като че 
искаше да я минува пр'Ьдъ очи-тЬ на неприятель-тъ. А безъ да губн 
вр'Ьме той отиде съ войска-та си три левги п6-нагор'Ь, ижхЬ изворъ- 
тъ на р^^ка-та, хвърли мостъ възъ нея, минува пр^зъ ср']^дъ единъ 
отрядъ 01ъ три хиляди души, който заштишгаваше това к1Ьсю, н 



1^ 



103 

се од^&ти невабавно валъ неприятелсва-та войска. Руси-т^^, не го 
ч&ваха; тии очистиха вамъ Бористенъ, като развалиха п&тиштата, 
I унвштожиха всичко по пжть-тъ си^ за да заиащть пон^^ Шведи-гЬ. 
Карлъ пр'6одод^^ всички-тЬ пр'6пьнви и, приближаваше камъ 
Бористенъ. На п;&ть-ть си срештна двадесеть хиляди Руси окопапи въ 
едно и]&сто називаеио Еалоринъ^ задъ едно блато, и за да се идеше 
тамъ тр1^боваше да се мине една р^&ва. Еарлъ почава да му 
пристигне и осгала-та чясть отъ п]^ша-та войска, че тогава да на- 
падне; той се хвърли въ вода-та на чело на свои-т^^ п'Ьши войни- 
ци; пр'Ьга8и р^&ка-та и блато-то, като затъваше често до рамена-та. 
До дЬто отиваше тава камъ неприятель-тъ, по негова запов^Ьдь, кон- 
иица*та му забикаляше блато-то за да нападне отъ страна неприя- 
тель-тъ. Руси-тб очудени д^то нишго неможеше да ги заштити, бидоха 
сгаштени едновр'Ьменно отъ краль-тъ, който ги нападна п^^шь, и отъ 
шведска-та конница. Тая конница като си отвори п;$^ть пр'Ьзъ не* 
приателски-тб редове съедини се съ враль-тъ на ср^бдъ сражението; 
тогава той се качи на конь; нъ сл^аъ малко вр'6ме, като съгледа въ 
навалица-та единъ младъ дворянинъ, раненъ, по име Гилешптирнъ, 
който му б^^ше любимъ, а неможеше да пристъпи, той му даде конь-тъ 
ей, а самъ продължи да командова войска-та си на крака. Отъ 
всички-тб боеве, които б^ше ималъ до сега, тоя, може би, б^ше 
иай-славний, заштото въ него б1^ше минжлъ пр1^зъ най-много при- 
междия и бШе показалъ най-много исвуство: за паметь на тоя бой 
направиха медалъ, дЬто отъ една страна се четеше: 811уае, ра1и- 

дев, 8§8;еге8, ЬозЬез, ухсй; а отъ друга-та тоя стихъ на Лукиана: 
У1с№се9 сор1а8 аИпш 1а(;игп8 1П огЪеш. 

Руси-тЬ, изгонени отъ всяк;&д'Ь, пр'Ьминаха Бористенъ, който 
разд^Ьля Полша отъ г]Ьхна-та държава. Барлъ не се бави и ги спо- 
гнж; той пр']^мина тая голЬма р^ка сл'6дъ гбхъ при Могилевъ, по- 
сл^Ьденъ полский градъ, който принадлежи ту на Полша, ту на царь- 
тъ: обпгга учясть на погранични-т]^ градове. 

Царь-тъ, който вид* тогава, че царство-то му, дЬто б-Ьше въз- 
родилъ искуства-та и търговия-та, става жрътва на една война спо- 
собна да струполяса всечке-тЬ му гол'6ми кроежи може би и 
с&штий му пр']Ьстолъ, пр'Ьдложи мирни условия пр'Ьзъ единъ Пол- 
ский дворянинъ, който дойде въ шведската войска. Еарлъ ХПна- 
викн&лъ да сключва мвръ съ врагове-тЬ си само въ столици-гЬ 
имъ, отговори: — Азъштж се споразум^ж съ царь-тъ въ Москва. Ко 
гато съобштихана царь-тъ тоя гърд-Ьливъ отговоръ той каза: — Братъ 
ми Еарлъ, иска да бжде винаги Александръ; нъ азъ се лъскаж, че 
той н^Ьиа да намери в^мене Дария. Отъ Могилевъ, градъ д'Ьто 

Българска Хрнстожатяя. 13 



194 

краль-тъ пр-Ьшгаа Бористенъ, ако тръгнете за (гЬверъ, надтьжъ по 
р-Ька-та, все по пояско-руска-та гравг^да, вий шт( нам'6рпте на три- 
десеть левгп раздалечь Слоленскъ^ пр'Ь8ъ д1Ьто минува главнвй вж1Ь, 
който води отъ Полша во, Мос1сва. Ц*^рь-тъ бягаше по тоя вд^ть. 
Краль^тъ го сл^Ь^вашв бързо. Една чясть отъ тилъ-тъ па руека-та 
войсгл многажди се сбяъскваша съ драгуая-т^Ь на шведска- тл аванъ- 
гвардия. Почти винахи надвиваше тая послЬдня-та; нъ Шведи-тЬ 
слабн^яка отъ тия непр^стайни сблъсквания, които не р^^шаваха ни- 
шю, и въ които все гинаха чов1^ци. 

На 22 септемврйй, слшта-та 1708 година, краль-тъ ударп 
при Смоленскъ, въвъ едипъ отредъ отъ десеть хиляди конника и отъ 
шесть хиляди Калиука. 

Краль-тъ се спусна възъ тая войска съ шесть реигмента ка- 
валерия само и четире хиляди п^шци. Той се втурна найнанр^Ъдъ 
въ Руси-тЬ, па чело на остроготский региментъ; неприятел е -г6 се 
оттеглиха. Краль-тъ ги подири нрЬзъ едяи изровени и грапави п;&- 
тпшга, д*то се б*ха скрили Калмуци-гЬ; тин искокнаха тогава и се 
хвърлиха кеаду региментъ-гь што комапдсвашв краль-тъ, и шзедска-та 
войска. Въ едипъ иигъ и Руси и Калнуци заобиколиха тоя ре- 
гихентъ и проникнаха до краль-тъ. Тамъ убиха двама адютанти, 
които се бвжха при него. Конь-тъ на краль-тъ боде убитъ подъ 
него; едипъ конюшникъ му докара другъ; нъ и конюшникъ-тъ и конь- 
тъ бидоха пронизани отъ удари. Карлъ се биеше на крака, вао- 
биколенъ отъ н'Ьколко офицери само. 

Мнозина бидоха уловени, ранени или убити, или пакъ отнесе- 
ви далечь отъ краль-тъ, отъ тълпа- та, която се хвърляше възъ т&хъ; 
само петь чов1&ка остаяха при Карла. Той б1ше убилъ повече 
отъ двана десеть неприятеле съ собствена-та си р;&ка, безъ да при- 
еме ни една рана, по това неизяснимо штастие, което го дружеше 
на вредъ и на което се уповаваше винаги. Наконець едипъ иол- 
ковникъ, по име Дарбофъ, проби съ дружина-та си до краль-тъ ж 
го отърва. Остан&ла-та чясть отъ Шведи-т]& хванаха въ пл'Ьнъ тия 
варвари, Калмуци. Войска-та скоро се нареди, Карлъ се качи на 
копь, и при всичко, че б^ше уморепъ, присл']&двй Русит^^ оште дв^^ 
левги. 

Поб%дитель-ть вървеше винаги изъ главний п&ть камъ рус- 
ка-та столица. Огь Смоленскъ, д'Ьто стана това сражение, до Мо- 
сква, има сто наши французски левги: войска-та н1^маше почти хра- 
на. Много молиха крадьтъ да въсчака генерала Левенхаупта, к<'4- 
то му идеше на помошть съ петнадесеть хиляди души войска. Нъ 
врадь-тъ, който р&(ко слушаше съвети, не само че не прие това 



195 

бяагоразумно прЪдлохенге, нъ за гол^Бмо удивление на ц'Ьла-та си 
войска, 8ар1&за московский п;&ть и удари на югь каиъ Украйна, 
отечество на Е-а8аци-т1Ь, находяштасе между иалка Татаряя, Пол- 
ша и Русия. Тдя страна има около сто наша французски левги отъ 
югъ на сЬверъ; и почтя толкова пакъ отъ истокъ на вападъ; тя е 
разд'Ьлена на дв-б чясти почти равни, отъ Бористенъ; главний градъ 
е Б^туринъ, при р']^качка-та Семъ. Нс1Й-с1^верний край на Украйна 
е обработенъ и богать; а най-юхний е най-пюдоносна-та вемя на 
св-Ьгъ-тъ и въ с&шго-то вр-Ьме пай-пуста-та. Лошо -то управление ва- 
душавашз тамъ бхага-та, които прпрода-та се силеше да даде на 
чов-Ьца-т*. Жителе-гЬ на тия окраишга, съсЬдни съ малка-Тата- 
рия не с1&яка, нито садяха, заштото Татари-т^& отъ Буджакъ-тъ и 
отъ 11р'Ькопъ и МолдавцИ'Т&, всички-тЬ разбойнически племена, би- 
ха опостошоли жьтви-т1Ь. 

Хетманъ-тъ на тая область, Мазеппа, подирь завръшташв-то си 
отъ Москва, дЬто бЬше го обидилъ Пвтръ, стори намерение да се 
въ^бунтова; шведска-та войска, която скоро се подаде отъ камъ гра- 
ница-та, даде му леснотии за това: той р'&ша да се провъзгласи не- 
зависимъ, и да направи едно силно царство отъ Украйна и отъ б&- 
сове-тЬ на Русия. Той бЬше чов-Ькъ дързостенъ, пр-Ъдириимчивъ и 
неуноримъ, макаръ че и въ лр1&клоцна възрасгь. Той свърза съ- 
шзъ тайно съ шведскай краль за да ускори падаше-то на Петра и 
да се въсползова отъ това. 

Краль-ть се споразум1& да се срештнжть при р'Ька-та Д']&сна; 
Мазеппа се обр1Ьче да се нам1^ри тахъ съ тридесеть хиляди души, 
съ военни припаси, съ храни и съ съкровишга-та си, които б1Ьха 
безкрайни. Прочее, шведска-та войска тръгна камъ това м^сто, за 
гохЬха свърбь на всички-тб офицери, които незнаяха ништо за тай* 
ний договоръ на Карла ХП съ Казаци-тЬ. Барлъ прати запов'Ьдь 
на Левенхаупта да му доведе бързо войски-т1^ и храна въ Украйна, 
д^Ьто тъкмеше да пр^зимова, така штото като си усигореше тая 
страна, да можеше на прол^ть да завоевае Москва. И така той се 
приближаваше камъ р'Ька Д^сна, воято пада въ Бористенъ, при 
Еиевъ. 

Пр^пятствия-та, които бЪха срештн&ли до тогава въ пжть-тъ 
си, б1кха леки въ сравнение съ тия, които сега зеха да срештать; 
стана нуада да пр^иинлиь единъ л'Ьсъ длъгъ петдесеть левги, про- 
шаренъ съ блата. Генералъ 1агеркронъ, който вървеше напр-бдъ съ 
петь хиляди души и съ сапьори-тЬ, заблуди войска-та камъ истокъ, 
на тридесеть левги надалечь отъ праввй п&ть. Сл'Ьдъ четире- 
дневенъ ходъ, краль-тъ позна логр']Ьшка-та на Лагеркрона: съ трудъ 

18* 



196 

се дотатравиха до пжть-ть си; нъ таво-речи всичва-та артилерия и всич- 
ЕИ-гЬ кола останаха затьнжли или проиаднжли въ блатисти-1^ кЬста. 

Навонець, сл^дъ дванадесетдневенъ труденъ ходъ, пр'Ь8ъ войто 
Шведи-т^^ довършиха малво-то сухари, воито ииъ остаяха, тая вой- 
сва, уморена и изгладняла, пристигна при б^^тъ-ть на Д'Ьсна, на 
]г6сто-то дЬто Мазеппа б'6ше назначилъ да стане срешташе-то; нъ 
на и^сто да нан^рать тамъ тоя главатарь, съзр^^ха единъ русвий 
отредь, войто идеше ваиъ оттатъшний бр'Ьгъ на р^^ва-та. Краль-тъ 
се слиса, нъ тоя си часъ р-бши да шше Д'Ьсна и да удари на неприя- 
тель-тъ. Бр']&гове-гЬ на тая р'Ьва б'6ха тава наведени и стръмни, што- 
то тр'Ьбваше да спусвать войници-гЬ съ в;&же. Пр'6мин;&ха р^ва-та 
по обивновений си начинъ: едни възъ салове, направени набързо, 
други плувишвомъ. Русвий отредъ, войто се доближаваше въ 
това вр-Ьме състоеше отъ осмь хиляди души; той не се опир^ дъл- 
го вр'6ме, и тая пр^^Ьграда биде сллпто пр']^одол'Ьна. 

Карлъ се втурна въ тия изгубени земи, неув'1ренъ въ пжть-тъ 
си и въ кЬрность-та на Мазеппа: тоя Казавъ най-посл^& се яли, нъ 
повече вато б^жанець, отъ волвото вато съшзнивъ. Руси-тб били 
отЕрили и пр^^Ьдварили намбрения-та му. Тии б'6ха нападн&ли 
вазаци-тб му и ги б'6ха насбвли на чясти. Най-първи-гб му при- 
ятели хванати съ ор^шие въ р&ва на брой оволо тридесетина ду- 
ши, погинаха наволело-то; градишта-та му станаха на пепель, съ- 
вровишта-та му се разграбиха, провизии-т^, воито вараше навраль- 
тъ, се уловиха. Той едвамъ б-^Ьше можалъ да се отърве съ шес1ъ 
хиляди души и съ н^волво воше натоварени съ злато и сребро. 
Нъ той носеше на враль-тъ надежда-та, че ште го подвр^Ьпя съ 
своя-та в'1штина въ тия непознати врайшта, и привязаность-та на 
всичви-тФ вазаци, воито, разядосани противъ Руси-т]&, идяха на ву- 
пове при войсва-та и й посяха храна. 

Карлъ се надуеше, че попб генералъ Левенхауптъ ште дойде 
да расправи това злоштастие. Той требваше да доведе оволо пет- 
надесеть хиляди солдати, воито струваха повече отъ сто хиляди ва- 
заци, и да донесе военни припаси и храни. Той пристигна, важи, въ 
сжшто-то състояние вавто и Мазеппа. Подирь вато б'&ше издържалъ 
петь сражения противъ четиредесеть хиляди неприятели, той се до- 
татрази съ петь хиляди солдати само, воито му останаха. Той при- 
стигна въ лагерь-тъ на господарь-тъ си съ честь-та, че се е добр1Ь 
заштвштавалъ, нъ безъ припаси и безъ войсва. 

И тава шведсвий враль се найд^Ь безъ провизии и безъсъоб- 
штения № Полша, обиволенъ огь врагове, въ една страна, д']Ьто ня- 
маше друга опора освФнь вуражь-тъ си. 



гшг 



197 

• 

Въ това злоштастие, доетопаиетна-та зима на 1709 ги п6- 
хестова въ тия пр'1д^^ на Европа отъ ео^екото се ус']&тн въ Фран- 
ция, измори една чясть отъ войска-та му. Еарлъ искаше да пр'6о- 
дол'^е и на темлература-та, вавто пр'6одо1г1ваше на неприятеле-т% 
си ; той смаеше да прави дълги военни маршове щ^п тоя смърто- 
носенъ студъ : въ единъ тавъвъ маршь паднаха мрътви отъ студъ 
пр^дъ очи-гб му дв^^ хиляди людю, конници-тЬ нямаха вече чизми, 
п^шациг]^ н]Ьмаха обувни, ни др']^хи: б^^ха принудени да си ови- 
вать крава-та съ божи на животни, или вакто можаха, и често имъ недо- 
стигаше хл^^бъ-тъ. Принудиха се да зар'&кать въ тия мочури и въ 
рЪка-та всичви-гЬ пушнала, по причина, че нямаше воню да ги 
теглять. Тая войсва, тава цв']&тушта И8напр'6дь, сега 6'Ьше се нама- 
лила на двадеееть и четире хиляди души, готови да умржть отъ глад^. 
Отъ Швеция не идеха нивавви изв'Ьстия, и не можаха да ги оча- 
ввать. Въ това свръбно положение само единъ офицеринъ се оплава. 
»Е, вавво,'' ваза му враль*тъ, „мжчно ли ви е, че сте далечь отъ 
жена си? Аво вий сте истиненъ войнивъ, азъ штж ви отведж тава 
далево, штото въ три години само еднжжь да приимате новини отъ 
Швеция. ** 

Марвизъ де Бранвасъ, отпосл^к посланнявъ въ Швеция, ми 
расказа, че единъ солдатинъ се осмФлнлъ да се пр'6дстави на враль-тъ, 
за да се оплаче^ въ прис&тствие на ц&1а-та войсва^ единъ в&съ 
отъ черъ мухлясънъ хл^бъ, м^сенъ отъ ичимивъ и слама, едничва- 
та храна, воято му давали тогава и то не достатъчно. Кралъ-тъ 
зелъ хл.ЪбЪ'Гь сповойно^ изялъ го и вазалъ студено на войнивъ-тъ : ^не 
е добръ, нъ може да се яде."" Тая чьрта, волвото малва и да е, 
аво това, воето повдига уважение-то и дов^^рие-то може да б^&де 
малко, спомогна повече отъ всяво друго н^што да направи швед- 
свата войсва да пр'6нася теготи, воито биха били нетърпими подъ 
всякой другъ военачялнивъ. 

Въ такъво едно вр'Ьме той прие най-подирь новини отъ Стов- 
холмъ ; тии му обаадаха смърть-та на Холштайнсва-та херцогина, 
негова сестра, причинена отъ шарва-та пр'Ьзъ девемврий 1708, въ 
двадеееть и седма-та година на живогь-тъ й. . . . 

Узна сжшто, че б'6ха събрали войсви по негова запов^^Ьдь, нъ 
ништо не можеше да пристигне до лагерь-тъ му, заштото между него 
и Сгокхолмъ имаше оволо петстотинъ левги растояние, и неприя* 
теле силни на брой. 

И царь-тъ, подобно него, вато испрати нови войсви въ по- 
мошть на вонфедерати-тб въ Полша, съединени противъ Станислава, 
по;гь генерала Синявсви, втурна се тоя си часъ въ Уврайна, поср1Ьдъ 



I 



198 

техка-та вина, ва да првсрештне шведский кра^^гь : тамъ той продъя- 
жаваше тактика-та да омаломоштава неприатель-ть си съ малки 
сблъсквания, като справедляво мислеше, че шпедска-та войска щге 
изгине л'Ьщ безъ бой, заштото не можеше да получи подкр^^- 
пления. Види се, че мразъ-тъ стана извънреденъ, вашгото двама-та 
ненриятеле се принудиха да направять едно пр'Ьмирие. Нъ штомъ 
доде първий февруарий, почнаха да се бвшть по ледове-т^Ь и сц'Ь- 
гове-гЬ. 

Ол^хь много малки сражения и н^кои несполуки, краль-ть 
видЬ пр'Ьзъ аорялвй, че му остаяха само осемнадесеть хиляди душа 
Шведи. Единъ Мазенна, тоя казашкий госнодарь, ги хранеше ; безъ 
тая помошть войсва-та би загинжла 01ъ гладъ и нужди. По тая при- 
чина царь-тъ пр'6дложи на Мазенна да му се подчини изново; нъ 
казакъ-тъ остана в^Ьренъ на съшзникъ-тъ си, било че страшно-то 
наказание съ колело-то, отъ което умр^Ьха приятеле-гЬ му, го спла- 
ши, било че искаше да си отмъсти. 

Еарлъ съ свои-г]^ осемнадесеть хиляди Шведи не губеше нито 
намФрение-то, нито падезда-та да проникне до М1>сква. Той отиде 
кждЬ край-тъ на май, да загради Полтава, при р']&ка-та Ворска, на 
въсточний край на Украйна, тринадесеть гол'Ьми левги отъ Бори- 
стенъ : това е страна-та на Занорожа;и-г6, най-чудноватий народъ 
на земя-та. Той е сбиршина отъ Руси, Поляци и Татари, испов^^ую- 
шти единъ видъ христянство, и разбойници. Тип си избирать на- 
чялникъ, когото често свалять или убивать; тии не търнять ни- 
какъ жени по между си, и отивать на далеко да краджть чужди 
д'&ца, които отхранвать по свои-т1^ обичаи. Д-Ьтомъ с& все въ вой- 
на, а дПУЛ ношгувать въ огрохии стаи, които побирать четяре- 
петстотинъ чов'Ька. Тии се не бошть отъ шзшто ; жив^жть свободни 
излагать се на смръть за най-дребни пл'Ьчки, съ сжшта-та неустра- 
шимость, съ която Еарлъ ХП я срешташе за да дава корони. 
Царь-тъ имъ проводи шестдесеть хиляди фяории за да държять съ 
него. Тии зеха пари-тЬ и минаха камъ Еарла ХП, чр^Ьзъ стара- 
ния-та на Мазенна ; нъ тии твърд'& малко ползоваха, зашгото вмъ 
се видеше см'Ьшно н']Ьшто да се бижть за друго н'1^што, а не за 
грабежь. Доволно че не вр1^деха пон'Ь: около дв'6 хиляди души 
най-много вл^§зоxа въ служба. Една зарань пр1Ьдставвха десеть тЬх- 
ни началника на краль-тъ, нъ едвамъ съ гол^мъ трудъ ги убедиха 
да се не упвшть : заштото день ть почвать съ пиеню. Заведоха ги 
на окопи-т1. Тии показаха тахъ свое-то искуство въ стрЪлянв съ 
карабини на далеко, като убиваха на дв^ хиляди ст^&нки растояние 
неприятель, който си изберяха. Еарлъ притури вамъ тия нехра- 



19» 

нихабковци н^во^гко хилгяди Вяаха^ които му продаде ханъ-тъ на 
халка Татаркя. Той обсаждаше прочее Шдтава съ всичка-та си 
войска отъ ЗапорсхцИу Влахи, Казаци, които присъединени каиъ 
осеинадесеть-тб хиляди Шведи съставляваха една войска отъ три- 
десеть хиляди души, нъ една войска разглобена, лишена отъ всич- 
ко. Цнрь-тъ б^ше направилъ отъ Поитава магазинъ. Пр'Ьвзехйше 
ли краль-тъ Полтава, той си отваряше п&ть за Москва, и можеше 
ион^^ да очаква съохалность поиопиитб, които иу идяха отъ Ляво- 
пия, Швеция, Полша и Поиерания. А така като едничка-та иу 
надежда б^ше въ зиманю-то на Полтава, той ускори съ голяма бързина 
обсащавю-то й. Мазепна, който имаше споразумение съ н^^кои прия- 
теле въ градъ-тъ, го ув'Ьри, че скоро ште го пр'Ьвземать : надежда- 
та се възраждаше у войсва-та ; войници-тЬ считаха взимашв-то на 
Полтава като край на всички-тЬ си страдания. 

Оште отъ начяло-то на обсада-та краль-тъ гкбЪтАжш, че б^ше 
изучилъ Руси-тЬ на воепно-то исвуство. Бпявь Меншиковъ при 
всички-т1^ му пр'1:1^аазвания, прокара подкрепления въ градъ-тъ. По 
тоя начинъ гарнизонъ-тъ се засили съ петь хиляди души. 

Правеха ненадМни излазяния, и по никога, съ усп^хъ; хвър- 
лиха единъ проломъ; нъ това, което правеше градъ-тъ недост;&пенъ, 
то б1^ше приближалавю-то на сахий царь съ седемдесеть хиляди 
ратници. Еарлъ ХП отиде да го присрешне на 27 мий, неговъ 
рождений день, и разби ед;ио отд']^ление Руси; на завръштаню въ 
лагерь-гь си, спол^гЬ го единъ крушумъ отъ карабина, който проби 
чизмъ-тъ му, и счуии кость-та на ходило-то му. Ни най-малко про- 
м^нение не се заб'1^лежи по лице-то му, по което би се познало, че 
е ньраненъ; той продължи спокойно да раздава запов'][!Ди и стоя па 
вонь-тъ оште петь часа. Единъ отъ людю-тЬ му, заб^л^жи, че 
чизмъ-тъ му е ц^лъ окървавенъ, и се затече да вика хирурги-тб. 
Болежви-гЬ на краль-тъ захванаха да ставать така люти, штото тр-Ьб- 
ваше да му помогнжть да сл^зе отъ конь-тъ и да го отнесжть въ 
шатръ-тъму. Хирурги-т4 прегледаха рана-та му п решиха да отр4- 
жать кракъ-тъ. Страшенъ ужасъ обзе войската. Едипъ хирургъ, ло 
име Нейманъ, пб-в-Ьшть и пй-см4лъ отъ други-т*, ув'Ьри, че ако се 
н^правять дълбоки изрЬззания, той ште спаси кракь-тъ на кряль-тъ. 
»34хвнн1те п6- скоро, каза му краль-гь, р'Ьж'Ьте смЬдо, не се бойте 
отъ пишго.*^ Той държешз симичькъ кракъ-тъ си съ дв15-т^ ржц*, 
и гледаше какъ го р4жить, като че тая операция ставс^ше възъ 
друга никого, 

А д.» т]^то му връзваха кракъ-тъ, той заповяда прист^&тгь за 
на утр^нь-та; нъ шгслгь даде тая 8ацов'й:чЬ, обадиха му, че неприя- 



200 

тблска-та войрка се приближила вече. Тр^Ъбваше да улови другъ 
планъ. Барлъ раненъ и неспособенъ за работа, се виждаше кежду 
Бористенъ и \}^чв,и-щ която минува пр1Ь8ъ Полтава, въ пусти шЬ- 
ста, безъ забрана, безъ припаси^ срешта една войска, която иу 
отр'6зваше отгегляше-то и храни-тЬ. Въ тая крайность той не 
събра воененъ съв^ть^ както други св^Бдения казвать; нъ, пр'Ь8Ъ 
ношть-та на 7 юлвй той повика фвлдъ-маршалъ-тъ Реншилда въ 
шатрЪ'ТЪ си, и иу поржча, безъ разисквание и безъ вълнение, 
да направи распореждания да нападн&ть утрень-та на царь-тъ. 
Реногалдъ ништо не възрази и излезе за да испълни запов-Ьдь-та. 
На вратата на кралевий шатръ той срештна графъ Пипера, съ 
когото не б^Бше добр'Ь отъ дълго вр'Ьме, както често се случава 
между министръ и генералъ. Пиперъ попита какво ново има: ништо, 
отговори студено генералъ-тъ и отмина за да даде запов^^дь. Штомъ 
Пиперъ влезна въ шатръ-тъ, краль-ть го попита: не каза ли ви пЪшто 
Реншилдъ? Ништо, отговори Пиперъ. Тогава да знаете, подзе враль- 
тъ, че утр^ даваме сражение. Графъ Пиперъ се уплаши отъ 
такова отчаяно р'&шение; нъ той знаеше, че никога краль-тъ не 
отстл^паше и само заяви смайваню-то си чр^Ьзъ мълчаше, и оставЕ 
Карла да спи до зора. 

И така, на 8 юлий година 1709, се даде р'1шителний Пол- 
тавский бой, между двама-та най-чудновати господари, които 6'Ъха 
тогава въ св'6тъ-тъ: Карла ХП, знаменитъ чр^^зъ деветгсдишни по- 
беди, а Петра Алексиевича — чр-Ьзъ деветгодвшни трудове да устрои 
войска равна на шведска-та; единий славенъ, че дава държави, 
другйй павъ, че образовй свои-гЬ; Карлъ обичаше опасности-тб и 
се биеше за една слава; Алексиевичь, и той не отб^Ьгваше пр1ЬмеЖ' 
дия-та, нъ се биеше само за интересъ-тъ си; Шведский монархъ 
бЪше штедръ по величие на душа-та, Руский ако даваше, даваше 
за н']^коя ц^ль; единий въздържанъ и твърдъ до безприм'6рность, 
естественно великодушенъ, безъ да е билъ варваринъ, осв1Ьнь единъ 
ПАТь; другйй не б-Ьше оште събл4клъ грубость-та на въспитание- 
то си, ни отъ себе, ни отъ държава-та си; страшенъ за поданници- 
гЬ си и удивление на чужденци-т^, и много пр'6дадецъ на пр'Ьси- 
штания, които съкратиха дни-т^ му; Еарлъ имаше титла Непоб']^димий 
която една минута можеше да му отнеме; народи-тЬ б^Ьха дали вече 
Петру името Великий, което едно поражение не можеше да му уни- 
штожи, заштото той го недлъжеше на поб^^ди. 

За да придобиемъ ясно понятие за тоя бой и за м^^сто-то д$то се 
случи, нека си пр']&дставимъ Полтава, шведский лагерь на югъ, мв- 
върнжть малко камъ истокь, багажигб една левга на западъ, м 



201 

рФка-та Полтава на сЬверъ оть градъ-гь, течашта ол йсговъ вакъ 
западъ. 

Царь-тъ прашна р'Ька-та на една левга отъ Полтава, на ва- 
падна страна, и вахвана да поставя лагерь. 

По зора, Шведн-тб исвокнаха И8Ъ обопи-т1^ си съ четиреже- 
лФвня пушкала само отъ артвлерия-та си; остан&ла-та чясть оста- 
виха въ лагерь-тъ съ около три хиляди души людю; четире хиля- 
ди останаха при багажи-тб. По тоя начинъ шведска-та войска, се 
спусна ваиъ неприятель-тъ само съ дввдесеть и една хиляда души, 
между които шестнадесеть хиляди Шведи. Генерали-тЬ Реншилдъ, 
Роозъ, Яевенхауптъ, Шлипенбакъ, Хорнъ, Спарръ, Хамилтонъ, Вир- 
тембергский князь, роднина на краль-тъ и няколко други, отъ които 
повече-то б^ха вид^^ли Нарвсвий бой, напомняха на нисши-т^ офи- 
цери тоя славенъ день, д'6то осмь хиляди Шведи 6'Ьха поразили 
една осемдесеть хилядна войска отъ Руси, въ едно укр'Ьпено м^сто. 
Офицери-т^Ь казваха това на войници-т^^; всички се насърдчаваха и 
вървяха. 

Ералъ-тъ пр1&двождаше маршь-ть, носенъ на носию, пр']^дъ п^^- 
ша-та войска. По негова занов'Ьдь една чясть отъ кавалерия -та му 
се приближи за да напада неприятелска-та кавалерия ; чр'Ьзъ това 
захваштаню бойтъ се печена на четире и половина часъ-тъ утрень- 
та. Неприятелска-та кавалерия б1Ьше на западъ, отъ дбсна страна 
на русвий лагерь. Еиязь Меншиковъ и Графъ Головинъ я 6'Ьха 
расположили на отд^^лни к&сове, между редути въоръжени съ пуш 
кала : генералъ Шлипенбакъ, на чело на Шведи-гЬ, спусна се камъ 
тая кавалерия. Всички, които еж служили въ шведска та конница, 
знашть, че е почти невъзможно да се устои на сила-та на първий й 
напор^ь ; руски-т^^ ескадрони бидоха ск.&сани и пробити ; царь-тъ 
се затече за да ги свърже изново ; единъ крушумъ прониза шапка-та 
му ; три коня паднаха подъ Меншикова: Шведи-г]^ извиваха : поб'Ьда. 

Карлъ се не съмняваше за спечелваше-то на поб'Ьда-та ; пр^бзъ 
ношть-та той бШв испратилъ генерала Крайца, съ петь хиляди 
конника или драгуни, за да ударать неприятель-тъ въ р'Ьбра'Та до 
дЪто той го нападаше въ чело -то ; нъ злоштастие-то му иска штото 
генералъ Ерайца да се заблуди, и той се не яви никакъ. Царь- 
тъ, който се помисли за изгубенъ, има вр'Ьме да свърже кавалерия- 
та си : той се устреми възъ шведска- та конница, която като не 6*6- 
ше подкр-Ьпена отъ отд'Ьление-то на Ерайца, биде ск;&сана; дори 
Шлипенбакъ падна въ шЛвъ ; въ това сжшто врЪме седемдесеть и 
№Ь пушкала гърмяха отъ лагерь-тъ възъ шведската конница; а 
п^Ьша*та руска войска, като се измжкна изъ линии-т^^ си идеше да 



1__ 



202 

нападне Каряова-та во&сва. Тогава царь-ть от2Г%ли княгь Мен- 
ши кова ва да отиде да се расаоложа иежду Полтава и Шведи-гЬ; 
Мшшяковъ иснълни искусно и бързо 8ааов1&дьта на госаодарь-тъ 
си ; той не само че пр'Ъсече съобштение-то между шведска-та вой- 
ска съ всйска-та остаи&ла въ лагерь тъ при Полтава, нъ, вато сре- 
шгна единъ отре^^ъ състояшгь отъ три хиляди души резерва, той 
го загашти и р&здроби на к&сове. Ако Меншиковъ отъ само себе си 
извърши тая маневра, то Русия нему длъжи спасение-то си; ако 
ли ц^рь-тъ я 61^Ш6 вапов-Ьдалъ, то той показа, че е единъ достоевъ 
пр)гивиикъ на К1р1а XII. Между това руска-та п'6ша войска налазя- 
шд отъ линии-т1^ и се приближаваше въ бойна редове изъ равни- 
на- та; огъ друга страна, шведската конница се нареждаше наново 
на единъ четвъргь левга отъ ненриятель-тъ ; а царьтъ, подпоиа- 
ганъ отъ фелдъ-маршалъ Реишилда, расноряждаше се ва гене- 
рално сражение. 

Той нареди на два реда колкото войска му остаяше, конница- 
та въ ср']&да*та, п%ша-та войска отъ дв']^-т^Ь страни. И царь-тъ на- 
реди така войска та си : той имаше пр'Ьимуштество-то на число-то 
и на седемдесеть и дв'Ь пушкала, когато Шведи-т^ му противопоста- 
вяха само четпре, за които хвапа да недостига пуаалъ. 

Царь Петръ стоеше въ центръ-тъ на войска-та си, като има- 
ше тогава само титла генералъ-маЯоръ, и показваше, че се подчи- 
нява на генералъ Шереметова ; нъ той ходеше, като царь, отъ 
редъ на ррдъ, яхнжлъ на единъ турский конь, подаръкъ отъ суд- 
танъ-тъ, пасръдчаваше капитани и солдати и обричаше всякому награди. 

По деветь чаоъ-тъ зйрань-та, бой-тъ пакъ се почена: едно 
първо изгърмя ваню на руски-гк пушкала, порази два-та коня, шго 
тегляха носилка-та на Кирта; той ва поведи да впр^Ьгп&ть други два: 
едно второ изгърмяварю направи носилка-та на к;!^:сове и катури 
краль-тъ: отъ двадес<^ть-т* и чрглре войскари, които се наредиха 
да го поеять, двадесеть и единъ паднаха мрътви. Шведи-т1Ь, упла- 
шени, се люшзаха, и неприятелсквй огнь, като продължаваше да гя 
съсипва, първий редъ се пратисна камъ вторий, и вторий фукна ха 
б*га. Въ това посл1Ьдне д*ло само десеть хиляди души руска нЬша 
войска принудиха на б^тъ шведска-та войска; така бЬха се тжЬ- 
шиш работи-гЬ. 

Взички-тЬ шведски писатели казвать, че Шведи-тЬ биха 
спечелили сражение-то, ако да не б*ха станжта погр'1шкц ; нъ всач- 
ки-тб офлцери ув^рявать, че саио-то дявайте на сраж^ние-то б^ше 
една голяма погрешка и ошге една пдгол'&ма да се ватвпрать въ 
тия непознати страни, въпр1^ки съв^ти-тб на пб-мадри-Г'6, противъ 



208 

ехгоь яенеченъ на бой неприятель, три пжтн пд-стаенъ отъ К^^рта 
ХЛ по чвсло-то на люда-т^ гн и по средства-та, която липсваха 
на Шведв-т1^. Спомень-тъ ва Нарвсквй бой б1шб гдавна-та пришпа 
на Еарлово-то влоштастие при Полтава» 

Ввртемберсквй кпязь, генералъ Реншилдъ и мпого оште високи 
офяцери б^ха вече въ плЬнъ, лагерь-тъ при Полтава насилевъ, и 
всичко въ една бървогая^ ва която н1^хаше средство да се поправи. 
Графъ Пиперъ б1ше изл1&злъ отъ лагерьтъ съ н'&колцана офицери 
н невнаеше ни што тр1Ьбва да прави, ни вххЬ се е Д'Ъналъ враль- 
ть ; тии се П1туряха насамъ нататъкъ по поле-то. Единъ майоръ 
на име Бехъ се нае да ги ваведе до багажь-тъ, нъ облаци-тЬ прахъ 
и пушакъ, што покриваха поле то, и есгествено-то слисвапю въ та- 
къво едно влоштастие, ги ваведоха право при градъ-тъ, д'Ьто гар" 
нивонътъ ги хвана пл^Ьнници. 

Краль-тъ не искаше да б1^га и не можеше да се ваштиштава. 
Той имаше при себе си генералъ Понятовски, полковникъ на 
шведска-та гвардия при краль Станислава, чов1^къ съ р^Ьдки достойн- 
ства, когото прявяванность-та камъ личЬость-та на Кпрла, б^^ше нака- 
рала да го посл'&два въ Украйна, безъ да има п'Ькаква команда. 
Той б^ше единъ чов^къ, който въ всичкитЬ обстоятелства на жи- 
вотъ-ть, и въ опасности -тЬ, въ които други-тЬ най-много — могжть да 
ишть храбрость, винаги внаеше да веме едно бпрзо усп^шао р1^- 
шение: той призова два войника, които веха криль-тъ подъ миш- 
ница и го качиха на конь, при всички-т^^ му жестоки бол:&сти отъ 
рана-та. 

Понятовски, макаръ и бевъ команда въ войска-та, стана сега 
генералъ по нужда, събра петстотинъ конника около краль-1ъ; тая 
дружина, въодушевена отъ вяоштастие-то на краль-тъ си, проби си 
нжть пр'6въ десетина руски регименти, и ваведе Карта пр'Ьзъ непри- 
ятеле-т]^, на една левга раздалечь, д:1>то б^^ше багажь-тъ на швед- 
ска та войска. 

Краль-тъ като б']^гаше гоненъ, им^ два коня убити подъ себе 
си. Полковникъ -тъ Гиата, който губеше всичка-та си кръвь отъ ра- 
на-та, даде му свой-тъ конь. И така тоя вавоеватель, който немож^^ 
да се качи на конь въ вр1Ьме на бой-тъ, сега, въ 6'Ьгствие-то му, 
два п&ти го качуваха. 

Това удивително оттеглявю б^Бше много н^^што въ такъво ве- 
лико длополучие; нъ требваше да се б']Ьга пб-надалеко: вр:< ба- 
гажь-тъ нам'Ьриха каляска-та на графъ 11«1пера, ваштото краль- 
ть някога не 6*6 ималъ каляска, отъ само то излавяню иаъ Сгок- 
Х02кь» Сложиха го въ тая кола и се олдтиха бървишкомъ камъ 



т^ 



204 

Бористенъ. Краль-тъ едвамъ сега отвори уста и попита, што е ста- 
Ежлъ графъ Пвперъ. Пл1^нникъ е съ всичка-та Еанцелария, отгово- 
риха му. А генералъ Решпилдъ и херцогъ Виртвмбергский ? При- 
бави той. И тии с;& пл'1^нцици, отговори Понятовски. Пл'Ьнници у 
Руси-гЬ! подзе Еарлъ, като пов11;игна рамена; да вървимъ, да вър- 
вимъ при Турци-т]^! По лице-то му не се съзираше отпадаше; и 
който да го видеше тогава, и не би внаялъ състояние-то му, не би 
никакъ помислилъ, че той е поб'Ьденъ и раненъ. 

До д-Ьто той се отдалечаваше, Руси-гЬ хванаха артилерия-та му 
въ лагерь-1ъ при Полтава, багажь-тъ му, военна-та му каса, д^то 
нам'1риха шесть милиона франка, грабежти огь Поляци-тб и Сак- 
сошЩ'ТЬ. Близу деветь хиляди души Шведи или казаци б^^ха уби- 
ти въ бой-тъ ; около шесть хиляди б'6ха въ пл'1^нъ. Оотанд^ха оште 
около шестнадесеть хиляди души Шведи и казаци, които бягаха вамъ 
Бористенъ, подъ прфдводителство-то на генералъ Левенхаупта. Той 
вървеше отъ една страна съ б4жашти-т4 си войски, а краль-тъ уло- 
ви други П21ть съ няколко конника. Еола-та му се сломи по шть- 
тъ, качиха го пакъ на кень. Ва довършваню на зло-то той се 
изгуби пр'Ьзъ ношть-та въ единъ л^^съ. Тамъ куражь-гь му немох^ 
да зам'Ьсти изгубени-т1^ сили, болки-т% отъ рана-тг& му станаха ве- 
че нетърпими отъ уморяваню-то, и той легна и почив^ няколко ча* 
са въ дънеръ-тъ на едно дръво, съ опастность да го нападнхтъ 
всяка минута поб'6дителе-т']^, .които го диряха на всякад*]^. 

Най-поел]^, пр^зъ ношть-та на 9 юлий, той се озова при Бо- 
ристенъ. Левенхауптъ б1^ше пристигн&лъ съ отломки-т1^ отъ войска- 
та. Шведи-т1^ вид'6ха пакъ съ радость и скръбь свой-тъ любимъ 
краль, когото мислиха за умр'Ьлъ. Неприятель-тъ се приближавапш. 
Нямаха ни мостъ за да минжть р']&ка-та, ни вр']^мб за да направа1Ь, 
ни пупалъ за да се бранять, ни припаси за да не оставять да умр4 
отъ гладъ една войска не яла отъ два деня. Пъ остатки-гЬ оть там 
войска б'6ха Шведи, и тоя надвигь краль 6'Ьше Карлъ ХП. Почп 
всички-тб офицери в']^ваха, че тамо ште чакать Руси-тб и че, иа 
ште загин&ть, или ште поб:Ьд;&ть при бр'Ьгъ-тъ на Бористенъ. Еарп 
безъ друго би се ^^итлъ на това, ако не бЪ съсипанъ отъ слабостъ: 
рана-та му се распаляше, хвърли го въ треска; а 8аб^л'&кено е, че по- 
вече-то отъ най-неустрашвми-т^Ь губать чр'6зъ треска-та отъ въспие- 
ние на рана-та, тоя инстинктъ на храбрость, който, както всичкв* 
тЬ доброд'Ьтели, иска една свободна глава. Еарлгь не б'1ше с&шпй; 
така ме пон'Ь ув']&риха, а е и п6-в^Ьроятно това. Отнесоха го, като еднкь 
боленъ, който се не помни вече. По штастие нам1ри се тамъ едва 
лоша каруца, която качиха на една малка враница, а крахь-тъ 




1^.__ 



805 

съ Мавеппа седна въ друга. Мазеппа б^^ше спастрилъ няколко ков- 
чега съ сребро^ нъ заштото бързей-тъ б'1ше много силенъ и единъ 
буенъ в1^тръ зав-б, тоя Еазавъ хвърли въ вода-та повече отъ три 
четвърти, отъ съвровишта-та си, за да олекне на враница-та. Мул- 
дернъ, кралевъ канцлеръ, и графъ Понатовски, чов'Ькъ твърд^Ь не- 
обходимъ въ това вр']^ме чр^дъ изобр'Ьтателность-та на уиъ-тъ въ 
нештастие-то, минаха въ други враници съ н^^колко офицера. Трис- 
та конника и гол^^мъ брой Поляци и Казаци, като се дов'Ьриха на 
кошв-т^Ь си, нагазиха р'Ька-та плувешкомъ, т^хна-та хубаво свърза- 
на дружина противостоеше на бързей-тъ и сечеше вълни-гЬ; нъ 
всички-тб, които се отпънаха малко на страна, се удавиха. Огь 
п4шци-гЬ ни единъ недостигна до бр-Ьгъ-тъ. 

До д^то остатви-тб отъ войска-та се намираха въ тая край- 
ность, Бнязь Менпшковъ се приближаваше съ десеть хиляди конни- 
ка, съ по единъ п^ша войнивъ качени отдиря имъ. Трупове-г]^ на 
измр-Ьлн-тЬ по ПАть-тъ, отъ рани, отъ уморяваше, отъ гладъ. Шве- 
ДЕ, показваха ясно на князь-гь п^&ть-тъ, изъ който б'6ше мин&ла 
шведска-та войска. Енязь-ть прати на шведский генералъ единъ тр&- 
бачь да му пр']&дложи да капитулира. Левенхауптъ проводи тоя 
часъ четире офицера за да приехать запов^^ди-т1^ на поб1^дитель-тъ. 
11р1^ди тоя день шестнадесеть-тЬ хиляди войски на Карла ХП, би 
ударила възъ всички-т1^ сили на руска-та империя и би изгин;8ла 
до кракъ пр']^ди да се пр']^даде ; нъ подирь едно изгубено сражение, 
подирь двудневно б1^ган1е, въ което войници-т^Ь не виждаха кралъ- 
ть си, принуденъ и той да б:Ьга като т1^хъ, сили-т^Ь се исчерааха 
и дързосгь-та отъ никаква надещда вече се не вр'Ьпеше. Любовь-та 
вамъ животъ-тъ пр'6одол'Ь надъ неустрашимость-та. Единъ само полков- 
никъ Трутфетръ, като вид*, че наближавать Руси-тЬ потегли съ 
единъ баталионъ за да ги нападне, въ надевда, че ште посл']&двать 
и осгали-г]^ войски ; нъ Левенхауптъ се привуди да спре това без- 
полезно движение. Еапитуляция-та стана, и ц^ла-та войска се вда- 
де въ шгЬвъ. Школко войници отъ отчаяню, че ште падп&ть въ 
руски р;&ц'6 се хвърлиха въ Бористенъ; двама офицере отъ реги- 
ментъ-тъ на храбрий Трутфетра се убиха единъ други. Остатъкъ- 
ть се пороби. Всички-тЬ дефилираха пр']&дъ князь Меншикова, ка- 
то полагаха ор&жие пр^^дъ крака-та му както тридесеть хиляди Ру- 
си, праваха пр']^ди осмь години пр^Ьдъ шведский краль при Нарва. 
Еъ вм^Ьсто да направи както Еарла ХП, който отпусна тогава всич- 
ки*т* Ш1'6нени Руси, царь-тъ задържа Шведи-гЬ, хванжти при Полтава. 

Тия злоштастници бидоха посл']^ распръснати изъ държави-т* 
на царь-тъ, а най-повече въ Сибиръ. Въ тая варварска земя, Д'Ьто 



206 

I 

дори не внаяха вакво н%што е хл^бъ. Шведи-!^, накараня оп» нух- 
да-та, се валовиха за рязни занаяти и художества, кому вакъ при- 
легнеше. Така, вси?би-т1^ разлики, които с;&дба-та туря между лн>- 
дю-гЬ се отмахнаха: офицеринг-тъ, който не можеше никой занаятъ 
да работи, бЬше прввуденъ да ц1^аи дръва и да носи вмда на вой- 
нйкъ-тъ шивачь, платнарь, столаръ, или зидаръ, и който печедяше 
пр^храца-та си. НЬкии офицери станаха живописци, други — архи- 
текти: имаше други, които пр^Ьаодаваха чужди езици и математика; 
основаха дори и обштествени школи, които съ врЬхе, станаха тол- 
кова полезни и прочути, штото отъ Москва прнштаха тамъ Д'Ьцн. 

Царь-тъ, обзетъ отъ радость, която не се мжчеше да скрие, 
приимаше на бойно-то поле пл'6кийци-т^, които му дою^рваха на 
купове и на всяка минута питаше: дЬ е братъ ми Еарлъ? 

Той почете шведски-т1 генерали съ приглашение на об1&дъ. 
Между други-гЬ пвтяняя, които ихъ направи, той попита генералъ 
Р(;ншвлда колко войска имаше краль-тъ му пр']&ди бой*тъ. Реншвддъ 
отговори, че само краль-тъ имаше списъкъ-тъ й, когото никому не 
о^^аждаше ; нъ, че споредъ н^го, тр-Ьбова да е имяло около триде- 
сеть хиляди луши ; именно : осемнадесеть хиляди Шзеди и остагькъ- 
тъ казацтт. Ц'1рь-тъ се показа очуденъ и попита какъ се осмелиха 
съ толкова малко людю да се вовржть въ такъва далечна страна и 
да обсаждать Шлтава. Често насъ не ни питаха, отговори генералъ* 
тъ шведский, нъ като в-Ьрни служители, нии се покорихме на ва- 
пов-Ьдь-та на господарьтъ си безъ да възразяваме. При тоя отго- 
воръ цьрь-тъ се.обьрна камъ н']^колко-то свои дворяне, които друп 
п&ть б^ха подозр'Ьня, че с& правили съзак1ятив нротивъ него, ж 
каза: „На, ето какъ тр^бова да се служи на единъ господарь!' 
н като пое чаша съ вино, викна: „За здравю-то на мои-гЬ учителв 
въ воепно-то искуство!^ Реншилдъ попита кои той почита съ такъ- 
ва една хубава титла. „Васъ, господа, шведски-тЬ генерали ! '^ каза 
царьтъ. „В*ше Величество сте твърд* неблагодарни, подзе графV 
тъ, д^то така зл-Ь се отнесохте съ учятелетЬ си ! ** Подирь об-Ьдъ- 
тъ, царь-тъ заповяда да върн^&ть саби-тЬ на всички-тб офицери гене- 
рали и се обхождаше съ тЬхъ, като единъ царь, който иска да 
даде прил^Ьри отъ великодушие и учтивость на подаиници-тЪ си. 
11ъ тоя сжштий влад-Ьгель, който се отнесе добр'& сь шввдскн-тЬ 
генерали, запов-Ьда да погубать на колело-то всички-т* казаци, бои- 
то му паднаха на р&ка. 

Между това, тая шведска войска, излЪзнжта изъ Саксония та- 
ка тържествуюшга, я н-бхаше вече; половина-та загина отъ стража- 
шщ друга-та биде дд1Ьнеаа или вабяга. Карлъ ХИ, въ единъ деяь 



^ 



^Ьл_ 



207 

изгубя шохь-ть на деветь годтни трудъ и на повече оть сто боя; 
той бягаше въ е11аа никаква каруца, съ генералъ Хорда, тежко 
раненъ, при себе си; остала-та му дружина вървегае, едни пШщ 
други ва ковЮ) а н^кои-си въ прости кола, прЬаъ една пусти вя, 
дШ не виждаха ви хлжа^ ни шатри, ни човеци, ни животни, нп п&- 
тяпгга. Всичко липсваше таиъ: дг>ри н вода-та. Това б^ше въ на- 
чяло-то на юлий. Тоя пр^д-Ьлъ се намира на четиредесеть и срдмь 
градуса; сухий п'Ьсъкъ на пустиня-та правеше сште пб-непърпьма 
слъвчеви-т* лучя; ковю-гЬ падаха, чов1)Ди-1^Ь премираха. Едно по- 
точе тяняста вода б^ше едничко-то обяегчвнпе, което найдоха при 
В']^черь. Напълввха к;8;рчази-т^^ съ тая вода и така се спаси жя- 
воть-ть на малка-та Карлова дружича. Подирь петдневенъ ходъ дой- 
доха при рЬка Иааниусъ, днесь нрречена Бугъ оть варвьрс-гь, коп- 
то обезобразиха дори и названия-та въ тоя край, цвЬтуинъ нико- 
га съ гръцки колонии. НЪколко мили пд-нататъкъ тая р']^ка се 
влива въ Дн^Ьоръ и се втича съ него въ Чьрно море. 

Задъ Бугъ на югь, се намира градъ-тъ О^аковъ, граница на 
Турска-та империя. Жителе-гЬ, като вид*ха, че вде камъ т1хъ една 
тъляа отъ людю на които обл^кло-то и говоръ-тъ имъ не б-Ьха познати, 
отказаха се да ги пр']^карать въ Очаковъ, безъ особата запов'Ъдь, 
оть Мехмедъ-паша, управвтель на градъ-гь. Краль-тъ прати чо- 
в'Ькъ до тоя унравитель да му пека да позволи пр'Ьмирував1е-то. Тоя 
турчинъ, като незнаеше што да стори въ тая земя, д-Ьто една сгре- 
шена пост;&ака, костува често животъ-тъ, не см1^ нвшго да направя 
дод^Ь не получи позволение отъ а раскератъ-тъ на область-та, коЯто 
пребиваваше въ Бенд^ръ, въ Бесарабия. До каго се очакваше това 
позволение, Руси-гЬ, които при Бористенъ плениха войска-та на краль- 
тъ, преминаха Бористенъ и вдяха да плевять и него. Най после бен- 
дарсквй паша прати да известять на краль-тъ, че ште даде едпа 
враница за него и за двама трима отъ свита-та му. Бъ такъва една 
крайность Шведи-те яеха на свла онова, което имъ отказаха да вмъ 
дад;&гь доброволно; неколцина преминаха съ една малка лодка до 
отсрепггний брегъ и довлекоха неколко турски враници. Това ги 
спаси, заштото турци-те, като пол^шиха, че добре ште спечелять, 
затекоха се въ големо число, да поднес;Е.ть услуги-те си; въ тоя 
с&штвй часъ пристигаше и позволение-то отъ сераскератъ-тъ въ 
Бендер-»-; нъ Руси-те се появиха, и краль-гь вий скръбь-та да 
види петстотинъ души отъ свита-та му, че падать въ ржцЬ-те па 
неприятель-тъ, на когото той чуваше ругателни-те викове. Очаков- 
скиД даша, врезъ единъ т:&лмачь му поиска прошка за замайва- 
нв-то, Еоето причини хвашташе-ю на детстотииь дуаш^ и го помо* 



808 

ЛИ да се не оплаква на султанъ-тъ. Карлъ се обФпгац нъ го иъмрй 
хубаво, вато единъ поданнивъ. 

Бендерсвий управитель проводи на бързо единъ ага да поздра- 
ви враль-тъ и да му поднесе пр^Ьврасенъ шатръ съ провизии, ба- 
гажИу вола, угоди, офицери, всичка-та нужна свита за да го заведе 
блесваво въ Бендеръ: заплюто обичай у Турци-т^Ь 6'Ьше не само да 
отвоздать посланници-тЬ до мЪстожителство-то имъ, нъ да снабди- 
вать изобилно съ всичво заб^бгнжли-т^^ у гЬхъ внязове, пр'Ьзъ всиио- 
то вр-Ьме на пр'Ьбивание-то имъ. 



Отъ Макожей *) 

Енязь Вилхелмъ Орансвий. — Негова-та вънвашность. — Д^бтш* 
сгво-то му и въспитание-то му. — Богословсви-гЬ му мнения. — 
Вовнни-т4 му качества. — Любовь-та му камъ опасности-гЬ. — 1о- 
шо-то му здравю. — Сгуденина-та на маниери-тб му и силата на 
чувства-та му. — 

М^сто-то, което Вилхелмъ Хенрихъ, князь Орансво-Нассаусвай 
занимава въ историята на Англия и на чов'Ьчество-то, е толкова ва- 
жно, штото неште б^&де излишно да изобразимъ р'Ьзки-т^^ чьрти на 
тоя характеръ. 

Той б^ше тогава (въ 1867 г.) въ трийсеть и седмата си го- 
дина. Нъ и по гЬло и по духъ той се показваше пб-старъ оп 



*) Лордъ Тохасъ Бабингтонъ Мако4ей^ И8В'Ьстенъ историкъ I даро* 
витъ поетъ се е родилъ въ 1800 г. Той свърши въспЕтание-то си въ кем- 
бриджсвий университетъ съ титла бавалавръ (1821 г.) а пд-послЬ (1825) 
се удостои съ стжпень нагистръ. Въ това врФие той бФше вече сътруд- 
иикъ на няколко периодически ивдания и авторъ на статия-та за Мих- 
тона, напечатана въ ^Бдинбургско-то обо8р]^ние^, която обърна възъ себе 
си вниианне-то. Подврь излааяню-то изъ увиверситетъ-тъ Макодей се по- 
свети на ивучваше ваконовФдение-то, и на 1826 г. той биде приетъ въ 
обштество-то на аДвовати-тФ, а на 1830 г. почна своя-та парлажентска 
кариера. На 1834 той остави Лондонъ и отш&тува за Балкута въ каче- 
ство на юристъ-конултъ при таношний върховенъ съвФтъ. Пдодъ иа не- 
гово-то блисво вапознаваню съ Индия бФха исторически-гЬ студик ^Лордъ 
КдеЯвъ^ и ^Уарреиъ Гастидгсъ.^ Еогато той се завърна въ Англия (1839)^ 
избраха го депутатъ ъ% парлажентъ-тъ отъ градъ-тъ Единбургъ. Сано 
въ 1856 г. той се оттегли отъ политическа Д'Ьятелность, по причина на 
растроено-то си вдравю. 

Между това литературни-гЬ иу заншания не се пр1^късваха^ На 1872 
година той издаде свои-т1 ^Шсни на дрЬвннй Рииъ^, конто инаха го* 



209 

връстншц1*т6 си. ДМссвитеянО; можеше да се важе, че той не е 
бндъ ниЕога жтщь. Негова-та вънвашность ни е повната почти та- 
ка добрф; вавто и на пълеоводци-т6 му и съв^&тници-т1^ иу. Ваяте- 
де-т&, живописци-тЬ и иедалери-тб еж употр'Ьбили всичко-то си ис- 
вуство ва да пр'6даджть чьрти-т^^ иу на потоиство-то ; а чь^т-тЬ 
иу еж били такива^ штото хл;дожникь-тъ не е моглъ да ги не схване 
в^рно и който ги е вид'Ьлъ ведн&жь никога не е иогяъ да ги 
забрави. При иие-то му, наиъ се пр^Ьдставлява изведнжжь сухо и 
бодничаво т&ЕОу високо и пшроко чело, носъ искривенъ като орлинъ 
клюнЪу очи, които не отст^&пвать на орлинови-тЬ по бл^^съкъ-тъ си 
I проницателностБ-та си, дълбоко умислено и до н^ЬкждЬ строго из- 
ражение на лице-то, твърдо и до вгЬкждЬ сурово стисн;&ти устни, 
бл^^дни и вдлъбн^&ти страни, хлътижли отъ болесть и отъ грижи. 
Тоя умисленъ, строгъ и тържественъ видъ едва ли можеше да при- 
надлежи на штастливъ и веселъ човЪкъ. Нъ той несъмнено пока- 
зва способность, на която с& по сила най-м;&чни-т6 пр^^дприятия, 
и м&жество, което може да устой срешта измЬнения-та на штастие- 
то и опасности-тЬ. 

Природа-та бЪше штедро надарила Вилхелма съ качества-та на 
великъ правитель, а въспитание-то бФше развило тия качества до 



д^жъ ус1гЬхъ а сл']Ьдъ жалко появиха се въ три тона най-добри-тФ иу ис- 
торически и к]ритЕчески статии, обнародвани пд-напрфдъ въ „Едннбургсво- 
то обозрФнне^. „Тия статии^ казва Шерръ, еж истинско тържество на 
крнтика-та, въ тая сннсль, че изложени! въ тЬхъ прФджЬтъ, подъ рлва- 
та на критнка-та, се прЬобръшта на самостоятелно художествено про- 
изведение^. 

Отъ 1878 г. захвана да се появява на бФлъ св'Ьтъ, въ отд']Ьлнн 
чясти, знаненнта-та ну „История на Англия отъ въцаряваюе-то на Яко- 
ва П^ и която спечели на Маколея всеннрна изв'Ьстность. За жалость щ/Ь- 
ждевр^Ьненна-та снърть не ну позволи да я доисвара до посл1дни-т% врЬнена. 

Ето какъ се отзовава Шерръ за Маколея : „като влад'Ье талантъ-тъ 
на поетическа-та жнвопнсъ, както Валтеръ Скота, тон нн нзо бражава тога- 
вашннй Английский жнвотъ на вснчен^тФ ну стжпала и въ историческо- 
то му развитие, прави го да говори и дМствова 11р'Ьдъ насъ, да се бори 
н да страда, да ннтригова н да се нолн н дори да яде, пие и се весе- 
ли. Всичко тука живФе и се движи, и нин се запознаване нного на тФсно 
съ историческн-гб нотнвн и личности. Групнруваюе-то на натерналъ-тъ, 
хармония-та на св^тлина-та и на с^нка-та въ нзображенне-то, жнвнй рас- 
казъ — всичко това произвожда естетическо удоволствие, което нарасна 
оште повече, като чувствоване, че тукъ говори не бездушенъ, студенъ 
дипломатъ, а жногоопнтенъ патрнотъ н държавенъ чов'Ькъ. 

Маколей унрЬ на 1875 г. съ титла-та перъ, съ която го удостои 
английска-та царица, дв'Ь години пр'Ьди снърть-та ну. 

Бъдгарсха Хрнсхохапн И 



съ рфдва силна вог[Я| ттет^мхо тш^ть' ну бФйю едвог^вахвмшгода 
се пробуща; той ее шигбрж с1;въ{)ше«ао сираюь, шфлшш^ ев:т»1Лшп^ 
нъ стваяа ж> ушдвма Д9<х№ь 1гар4!1яу васоФдштагь! на ^обширни и-^($е8м 
1фатап(ви иритевавшЕ^ ^^(У^в^в^бу^шахтракФ!*]! «осврат 
ожкпфкия-та^ мято Ш[ад^&ешб< тогава въеъехгаени^с^ Про-^ 
с«ий нарощ всивнш) оривавашБ; Еамъ^неговий домъ Ю111родъпкМ^ 
ние ца ц^^'Ьб%9 вшхюгау Шат<> го ерт1Ш1еше;'' ^^аяайватвшо 
нве^кяенъ' аачшпц че 1*о ^очпа ва^' овей ! >вавоневФ шчвтзШ^ь^ Шщ^ 

ВЕ^тДЖ 0Ш111НИ имВ1И(Я^ ф рвСПубЛИВа^Ю, (Я1ГЬрТНЙ'ВрШ59ВбП;<М 

фамшшяьФа < иуу <в!11;еха ' воввой''я«нь да яу 4т;ввк^Фея[в1тв1Г111^с9ое-^' 
то уважввие и да наблюДава!*^' за' разввфе^то яа'1у»ь-т%>}иу!;1>№|1 
старацелно ' вабШЬясваха > « първи'^1г6^( вроттиняг: ' в» ^^етодюбвб^ 
му !И вапиюяха в(ШВ(У 'Вазазю отъ вето нтр^Ьдпааошво^Ш!»^^'^^ 
нямаше ври 'еебе-си ви )^дишь овв^тввкъ*/^ на 1сомто да жшв^дазое' 
УСЛОВЯ; 1 Шгфнъ >нав1ь;>шв пвтнадвсеть}! годвни^^ ^подозритвжвсиро нравел 
теяхпво 'отдалрешг (я^ вжшта^таву^вю^кв-^^^ сяуш, еокго бФха^^Ф-''! 
данни на интереси-г]^ му, или които сеполвоваха кол190-1год4|{ ою 9[о^> 
вфрнд*!^ му. ТоВ ф0(геетира еъ шобавнрвева! за; { го диво^ру^ енер- 
гия, :ВЪ| Вр19ТООТ9^-ГЬг ]1у |001ШШ б^(ЩДОДЕ^ГО^ НВбДЮг^ 

датели виздаха, вавъ от-тЬ на младий държавенъ пл'Ьннивъ ее 
нав^два:!^!^ ръ ръд^р. Б(йс«(отвцно йаррогто..!^^^ ,0^ давр!|Ь^чг 

отъ дущедцигтб ^'^недда^ вртаяе^л^тъг дадали>'Хо му дотдавввле*. 
Таввва подожениа сиуштавар й . раслабявать 1слаби-№^у нъмибцарМтъ* 
на я«6 1втчш^1!в, • шшю} на скж&и^-тФ ' хара1^|гв. • Ваобйи«1е№ ^ м ' 
вримБВ, въ ^оито ЬбтШо^ет, едийъ комъкъ бв^ Шт^(йж±ь,'ШЩх1^^ 
научи да ст^&ия цр']^дпазливо и въ с&што-то вр^Ьме твърдо. Дълг^ ]^р'^^-^ 
мй рщт^^.пр-^двд!^ с^^^^ ви^жк^Цзраед^ 
ни-х-ЗЬ^ да .се, ирбавд^^ да^бопитат«о-:ХО{/ОД,, б7№иЯ щ1^]ртт^. 

отговорр: в да (Яфива (шоргтА <гграсти подъ неивм'6в9а^та маовамц;в1ь^ 
хно-то еиокойотвие^ Оь въ ев^Ьт^о и^ уч^Во опошешге фой нШрашЕ 
малко успехи. Манври^т^^ ши тогавашна-та ^<)лащ1с9^ арвсто1фшо^ 
се отличаваха съ' ойова йзяштебтво, което б-бшб доведвйо')!?^' съ 
войнство меаду французда-т^^ даорад^^ и ^коетр^ взь. мйлко п^-^й^^^ 
стжпбвь, .у|фашавашв ж. англиЯадвшД дворъ ;-л ;^алврв-т^ на* ^ядарвдтг. 
ма б^ха еъвъроюно холандски^ Съотечес1Шбнници^!му1Дорв1'0!(Я№- 
талв велюбевенъ. На чу^кдевци-тб 1*ой сб вокамайе ' ^бЬЮ' *^^у&!^. 
Въ сношенйя-та си съ Лйдй-1* уобйто той вовазйайв^ 
вли пр-ЬнеЙрежегав камъ тия тьцкосвд, да! ов|цас|;а-т^^^ у^вр^^г 

ва.ть ц'Ьва-та ва милость-та й смавчавать гюрчевина-ха да ^т^ва- 
нв-то. Той малко мсвдшо да здае за двтвра!1ура-т»1 вди .. .щф9}И№.т 



/ . ■, . . 



I. 
I 



д^У ш ВоФл&*у б^^ му йеи8В^кс№и. Дрмглжч^ст^г^ п^^ж<^^йъАе^ 
в№'^0'уио))1&ваха;'Фдй ш (Шргкггаше очн-т^^ отъ сценА-та/ га* к1а 
л^Г№о|»в'М1 държаввя^1НЬрабд1№ въ товавр^н^, 1В011а)г(У Тр^юф^^ 
опш; ]^АШ1-м ва Епйра. Той имаше саркаеггйческй Шкавгь й тв^^^I$^ 
чШОу ' е^МрШенно йеоъанателно, врояшлявашв пр1гроАно врасяо^ 
р^Ъчве^кмаямина, &ейсвусн(), нъ ШШ)Л орвпшалвб. ВънМо оба^-' 
че^машв ' вгивав^ь слабоспъ да мека да го статать за остроуме&ъ 
юш %р(Екторп&1 Иегово-тб йвйМание б%ше йскх^чйтезгмб устремено камъ 
ай]1Ь вавятйя, во1№о образовать еЬ^рг№есБ1Г-г& в проницатеяяв^ ^а^' 
б6)№ мШ№; Оть яяади години оштс! оби^ше да ел(^чпа р1^8го^' 
в^й в«]^ху важни дипломагачвС!^/ фвнанцйш[шгн военни в'ьп^ев: 
Т^ гМй^Ш геометрня-та до толкова до волното му б^Ьме' не6б1о№' 
ио йа дак :нМ1фой една раветна иш7 гориверва. Благодарение яа- 
св^на-та^ е» наметь, М внаеше евици-тб до толкова до ко:о^кото ку 
б-кше н1ееб2!одш1() да раббйра и да води, бевъ чужда помош1ъ/н(^я^' 
вааеьвф ^^0!1№ ' рав^^оворъ и пр^йиска. Холандсхо^й ^икъ б{1ше йри^ 
родвий 'му етш. Разбираше латински, италиянски - и йсн&йск^г.' 
Говореше йо францу^вй, но айглийсви и по в^1мски, неидяштно, 
В1^стй11а^< » неправилно, нъ бързо и вравумиТелно. Никое друго ка- 
чеси^- неможшв да йма п5-голЛмо вначение аа чов^в^, Кб1Г}1*дб^§-^ 
ше^ ийеаъо да лр'Ьвара и^лий ей животъ № съставленй^ на^ ве-^' 
жшл съшм н вгь командовашв на разнонлеменни войски. 

.Фбстоятелства-та б^^а обърнжли внимание-то му еамо каиъ 
е;Й№ь *^Ь^рв|св философски въпроси> и тии го интермоваха нове^' 
откоявом^ ложеще да се очаква оть обштий етрой на характеръ-тъ' 
]9*/'Мещу нроте«танти-т% въ съединени- т$ области, вШб и ме^ 
протееФвйти-т^ въ 'Нашвй ' оотровъ, сжштествоваха дв^^ гоЛ^^ рели- 
ГИ08Ш1 партии, КОИТ& почти напълно съвпадала съ дв^^-тЬ тол4№ 
политически нартви ^). Пр«1дставителе*т]& на муницйпаяна-та оли- 
гар«л№ бФла ари«нияни^).и въ очи^т1.наг нроетий народъ почти- 

^ ■ ' р^ . .^ . ' . ' .... >>•• 

Ъ). Вютат (1642 — 1727) — веливъ англнйокий матейатиккк вату-^ 
радцсор^!. ' '^ ' . •' ' '• 

Д?. .Д^йбицщ (1^46— 1716)— веднкъ вб|«внсюг молитель, държа^. 
вев^^^ждхь» ^а;Те1атнкъ, историкъ, прет^. 

. .^) Драйденъ (1631 — 1701)— англцйский поетъ писалъ е лодитрнеод 
сатири. 

*) Бо(мо (1636 — 1711) фраш1у8ски сатирически поетъ. 

^^У^Лрминияни. Армишй, юландецъ, (1560 — 160$) б4п1в дошьлъ до 
убеждение, че теория-та на Балвина за 11р'Ьд6пр']Ьд^яешге-то и свободй-та 

и* 



212 

въ ншпто не се отличаваха огь пашсга-тФ. ОранскЕ-т% внявове, на- 
противъ, поЕровитедствоваха валвинистсБо-то духовенство и голяма 
чясть отъ своя-та попудярность дължеха на ревность-та си ваиъ 
догмати-тб на прЪдопрЪд-Ьление-то и на неизм^Ьнна-та благодать, рев- 
ность, воато не б^^ше всякога просветена и умерена. Вилхелхъ 
огь дФтинство-то си 6*6010 внимателно ивучилъ богословсва-та си- 
стема, ва воято се държеше фамилиа-та му, и той се отнасяше вамъ 
тая система съ пристрастие, което надминоваше това чувство, което 
обикновено хранять чов'Ьци-т6 камъ баштина-та си в^ра. Той не 
подражаваше оня примЪръ на негьрнимость, който бФха дали нФ- 
кои отъ пр^бдшественнвци-т^ му. Гледаше всяко гонение съ ре- 
шително отвръштение, което заявляваше яЪ само тамъ, дЪто мя- 
вление-то очевидно се изискваше по политически съображения, нъ 
и въ такива случаи, дФто бФше явно, че е въ неговъ интересъ да се 
преструва или да мълчи. А при това негови-те богословски мнЪ- 
нк (4ха пб-р^^шитеяни опсоя^ото мн^шш-та на щ^^щ-тк .у. 
Догматъ-тъ за предопределение-то бЪше край;&гьлний камень на ре- 
лигия-та му. Вилхелмъ често казваше, че ако му се случи да се от- 
каже отъ тоя догматъ, той би билъ длъженъ да се откаже отъ вся- 
ка в^ра въ върховний промисль и да стане просто епикуреецъ. Оъ 
исключение на тоя единственъ пунктъ, всичка-та жизнена сила на 
неговий духъ се обърна отъ млади години отъ теоретичесви-тЬ камъ 
практически-тЬ въпроси. Необходими-т^ за водеше на важни-тЬ дЬ- 
ла способности узр'6ха въ него въ тоя периодъ на животъ-тъ, ко- 
гато едва захваштать да цьвт;&тъ у обикновени-тб людю. Отъ вре- 
мето на Октавия св^тъ-тъ не б^Ьше вид'1лъ такъвъ прим^ръ на 
ранна политическа мл;дрость. Искусни-тЬ дипломати се удивляваха, 
като слушаха прави-тб б&гЬжки на седемнадесеть годишний князь за 
държавни-тб работи, и оште повече се удивляваха, като гледаха, че 
тоя момъкъ, дори и тамъ, дбто можеше да се очаква силно да се запали, 
упазваше, като тЬхъ, невъзмутимо хладнокръвие. На осмнадесеть го- 
дини той заседаваше мещду отци-тб на отечество-то^ сериозенъ, прфд- 
павливъ и мждръ, както най-стари-тЬ между тЬхъ. На двадесеть и една 
година, въ периодъ-тъ на униние-то и на страхъ-тъ, той биде поста- 
венъ на чело на управление-то. На двадесеть и три години, той се 
славеше по ц^ла Европа като войникъ и политивъ. Той смаза внх- 
трешни-т6 факции, стана душа-та на силна коалиция и съ честь се 



е лъжовна, и явно б-Ьше въстан&лъ противъ нея, съ което си спечели 
мЕого приятели х врагове. Правжтелство-то даде въ 1625 г. граждаискм 
врава на АршшЕаии-гЬ, 



213 

бори на бойно-то поле противъ н^вои отъ най-вблиКЕ-т& пълвовод- 
цн въ онова вр'6ие. 

Той имаше повече наклонности-тб на войнивъ нежели на дър- 
жавенъ жжжь; нъ, както свой-тъ прадФдо, иълчаливий княвь, кой- 
то основа Батавска-та республика, той ванииава много пб-високо 
и^ето . между държавни-тЬ лжяав нежели между военни-гЬ. Исходъ-тъ 
на сражения-та, разбира се, неможе да бжде неизмамливо мЪрило 
8а способности-тб на единъ пълководецъ; и особено несправедливо 
било би да се прилага това мЪрило на Вилхелма, така като нему 
почти всякога му се случаваше да се сражава противъ пълковод- 
ци, които 6'Ьха напълно пастори въ своя-та работа^ и противъ 
войски, които по дисциплина-та си надминуваха много негови-т^ 
войски. При все това има основание да се мисли, че, като боевий 
генералъ^ той неможеше да се сравнява дори и съ пЪкои отъ тбхъ, 
които стоеха много пд-долу отъ него по умствени-тб си способно- 
сти. На ония, камъ които имаше доверие, той говореше ва тоя прЪд- 
м1^тъ съ благородна-та откровеность на чов^^къ, който е иввър- 
шилъ велики д^^ла и който лесно може да признае нбкои свои не- 
достатъци. По негови-тб думи, той никога не се е готвилъ ва 
военно ввание. Б-бше оште д^бте, когато го поставиха на чело на 
войска-та. Мевду офицери-тЬ му нямаше ни единъ, който да мо- 
жеше да го научи на военно-то д^^ло. Собствени-тб му погрешни 
и гЬхни-тЬ посл'%дствия еж били единственни-тб негови уроци. 
,Бихъ далъ, иввикалъ той веднд^жь, значителна чясть отъ свои-гЬ име- 
ния за това, да могж да прослужа пр^^ъ игЬколко войни подъ начял- 
ство-то на князь Еонде, нр^Ьди да ми се случи да командувамь про- 
тивъ него.^ Твърд1^ е възможно, че обстоятелство-то, което е пр'6- 
пятствовало на Вилхелма да достигне до особено искуство въ стра- 
тегия-та, е имало благоприятно дМствие върху енергия-та на умъ-тъ 
му. Ако сражения-та му не 6'Ьха сражения на великъ тактитъ, тип 
му дадоха обаче право да се нарече великъ мжжь. Никакво злополу- 
чие неможеше ни за минута да го лиши отъ твърдость-та му или отъ 
пълно прис;&тствие на духътъ. Той поправяше поражения-та си 
съ тавъва изумителна бързина, штото, пр'Ьди оште врагове-тб да 
успЬеха да отслужять благодарственъ молебенъ, той бФше вече 
изново готовъ да се бие; осв'Ьнь това несполуки-гЬ му не го ли- 
шаваха никога отъ уважение-то и дов^Ьрие-то на солдати-тб му. 
За това уважение и дов^Ьрие той б'6ше обязанъ не малко на дич- 
на-та си храбрость. Храбрость въ такъва стжпень, която е необхо- 
дима ва да се не опозори солдатинъ-тъ въ течение-то на война-та, 
има я, или при надлежаште изучение може да се яви у огромно- 



214 

то бодц^щ^ и& то Яъ храбро^яъг^аг холР: ^бщ^щщб 

]Вилхблмъ, представлява действително р^дко. двяенив|4 ,Ц!о^^^$/^^ 
щ^щ^п^кщ ц^ : щтщщц^ : во^на!^ ра^: и (^рд^т^^лнорскЕ 

(?да, ^крф[% д ;ростс»вдна (^п^^иос-ЕЕг -!?х^. р*Ц*11* на; у<51?ввдв1т^даи?- 
,^осз;б^ цряхо &: ло1;ресява^а т^ърд^ О0^№и Н|9рв^.<)Ц4РртО|^}:^ко^ 
^ р^сдо^рбар, .ррд .и ададантов»-р. :Хр^доеК| ра^^ 1^ Щт^ 

цв; ттлъг рнцога да открие так^въ дхредметь! ко^то да б^ ^^ряанпрь 
^^>ансрЛ..прАнц^ иу съ ижва у(щ^^а!в:«^дя,);^.убедрь 

да.се цред^а)^а отъ шс^]шщ-т^: и жечов^е-!^ ц^ 1СЪ1М1бд^9тщ[1Щг1|^ 
С!тар1{«т1: мор91щ,се удирл^иваха за снобойств^е-то, дерето ^.^ур^в!- 
ще Ц(мф4^1;^; ре^яшти-т*. бъдни, кощю св,ра80ра^». въ-(^$гъ:^. 
^Ъ':;^6йдадра0р6с1Ъ7та му 0^^ взвдадае дорд; ?^еащ.]Дв^ 

)С^тиц4 хидяднтвс^ншщ, ^иввиввше бдашродщк :П^xра^]:УлРЯри- 
ата^рIщ^^& врбС;ВЕ ,ц, шш9га| вв; <)е 8аподо|зр!Ьраще> дрр^ ^^тъг цщ^- 
вщр.9с^1:а ;^; ^ра«двбвц-г& ла{Ш1и^, Щ удреме,: ^а^ рърви-зг^ <р 
]^()|5кр т;Т^й ; се ;вдгьрд«щ^ кад!0; дорфк|^х; (^и)йда ЩШГ 

ся «юрть-та ; :| б^щв гвсящ^а пр^въ г1^ < щпа|Дад»-^ % п$^^ 
дедт^ лриг; о?!(3'лцд€яцетТ(^ ; с^ь ме^1ЬгВ'ь.рд;к% .т(А С|^-^шеЩР^/8!Ь 
вюй-г>;&е^^-та с^тълнац, |^8Ъ^ да г^$еда щ т-]щщшътЩ9.г}]Щ№№ь 

р рд^ка-^й 11Уд:ЩН?^кр;ьчьгу^, ;Коя1^ теч|щвш>1р13ЩЗД»т1* 
до. щящ^ на и^Ьсто-т^ т си Итма^аще .ед шщдаттаея. ш)дь,гЛ|Л«н^ 
р^^^рвй .ргнь. Црщ[тебетте му го заклинаха; т^. ттп [ЩЩот^Щу.щ 
бт^ещ^ а^т;ОТ9Ч€ство-т Щг Я^^^^^яьтвщф.щц^^ 
Щще^ :тжЬ ;^ъв(щроащтцогТР: Фраф^ние щщ <?ещ1фе| .9а^б^Мг)|црщъ, 
яв::^9ВД^^ т^й^чсрй ^5Ъ: всдко; ощошевие^е ^водщкъ ..ватр ср^ар* т^Иг 
дера^рц ч^^ ^в№кд^ това^ ча се- дзлага^Е^ ^^^ ^^щасцоетьт Р^о 

мдадъ. цо^Мран9цьг Вгахелмъ де се прадаваш»^ ви|фвед^:9^ ^^ 
^^д^ д^лаганю да опаснрфть* . Той : говореше чес!го^ ; че- ]9Щк]тг 
КОг»?,р 01РИЩО |гЬ(я:а до-?ув«т?о да ддздшос1?^н до. 0!удед?Вь1ИМ^ 
^в^:тЦЛ;,ружд9 огь; общх9(?твен^ полза. .Войсвдтт^ „кои^. до- 

ма^дошре) #$а[ матво. дрцвшсн&ли камъ. война д св1$оц^тжщ Ье 
Оррщ^тзЕ» .&ъ |0Дит1Щгтефрщ]^дски срддатик Нущдогбедае/:Вму1:ъ^ 
имъ , да Й1грг:, докаже :^адъ ее цеч^лять сражещя^ И де9с19ит9(1Ц0^ 
де веддАЖь се.с^уяд, щтот ^^^^-тъ^ «(йто 1ое.ло1и»оваш,в.г:49вч^ 
деасда ва1убед^ да сесвърпщ у^ш$щно, |$лагод9>рвдие да деу]СФ:^ШЕ- 
]|реть-та^:|Съ която той ^събираш растроени-тф ей бат^мшщ Ня^^- 
ваше^еъ ^дкалта, си стращраци^тЬ; които даваха прим!Ь|)кЪ ^а^^ф^- 
стщ. Цо деког% варсивдъ» като че на^сираше удовшМ}Твие,^в^р#г 
с|$о^^бе (Яч БФха забМккрр^.^^^ 'Р^о^^^9Д9^-1Н>;^1^^ :^в^'^^г^ 
Щ: ш6т(у двкога тшал^обр% д мадерд-т^ .||у така>1^а1ЩозпкН 
свободди, -каро досрФда^ щущ-тьц кр^рощрехидае-т^ р^т (^9^^xьь 



215 

Сакфд (шшиаабшешш обттщ тто :. прбдшшшаха опаеноста. 
1Еар1й^;. шакнт^гст: и .(<илдфдь-п^ не жу< д^^ никакво удо- 
|Воле1вш. .'Хокк^та 1б^ше об1В1но-то ну раввж&ченибу ж колкото пове- 
ла. лкАше Бъ него! риокъ, ^ Фшюова првече му: ре нравш1^. Пр^вут- 
давашб< Н1^^вага; Бонь-ть си да право такъви свокове, штото п 
шЛ'(ж^клштЬ щ другарв не се .рАшавага да гф послтбдвап. Тоб 
<)Н1хаие п;;1т&40М'&гагЛ|1 авшийсви ихрн :аа! I гонеявенж ц шжеше 
дь гго1Л^Ь|шй .Ввнддор(жий. парвъ за диичь^ть, ко&та бЬтв вавпк- 
шцгьгда:1чш1 въГащдерокпнгЬ 1*1^6008: вавълци^ дцви-тЬ евишв 
1>го;ккш-т6; е&бНЕ<о%1 рогове огь шеогнадасеаь клона* ... 

мм СкЬдоетъ^та на духъ-тъ му <б<6ше толкова П0в.бче,8аб^л!&внтезна9 
10^ т&1оеа1о:1е№ие^т0( пу бШе нвобнкаввена жЬато. Ога дАте-оште 
(№шв слабъ п болничавъ. Той страдаеше отъ задушаваню и 
б^ше пр'Ьдрасподохецъ за охтика. Слаби-т]^ пу гърди изнепоштваха 
отъ постоянна. кш1Л1ща;^- Той нвножеше да заепи^ -^ко не туряше 
подъ глава-та си н'Ькол^о ^ъадгдавни1Щ^ и почтц неиожеше да диша 
въ кояко-год^ нечистъ въздухъ. Често го м^&чеха силни главоболия. 
Ридр^рЬ г^щщящщ^, бт^р?о г^о. ум9Р»ввда, До*р^ри-тг>1 дортоянно 
щщ^ щздезд»; да,1ф№ове:гЬ ну,:. катоут в*зяачраж*;р ц^^(ЩЬ'Щ 
щщ^,^^то,,,ц^^щтр1^^,^,^^^ поб^щ^щп на 

|уй:итутргура^ цд^^щ . цеуьзмраздо, б^щ^ да ттл^ издържц {м- 
трое^ 1^3 оргарщиъ^ .]1рИ:ВС€|| !г<№а, 9% течениегтр щ, Ц'Ьрй 
щащ^ц^гЩщщщ;^ ^крйто.е , бидаь. «лдаа :дрйр,ладтад?а б^л/^сщ 
^ц^-щ щ^^ЪтЩ^иу^ ш^ яеднадгь^ въ^ вщчвц^ вщт ;сдучаи» 
]^е %л^1ф,щццвк да .под^рда отр»даюдг?е-т(> ду. и.^тощдао гЗМои 
,,,^1,»11рд)одд-т?^,б*щв чу дадат г^ррЩВД стр^кзте ,и щва : вцйадт«т 
1^^с^,; нъ ,с»%П'7!ь н ;^ нодозр^бваше ^ща-тана ^всфва-^ иу. 
Отъ очи-тб на тълпа -та яетови-тЬ радости и скърби, синпатии и 
антнпатии оставаха скрити под*^ маска-та да ^лещатическр-т^^ хладно- 
^%щ^ ,щ]ф]1,с,твцв щ 1;овто ,ц^. се. (яитащб ,за,. дай-студент^ чо- 
в^^... Они^зг -ерите «у донасяха добрн! иджбетая,! рФ|№>]|ОЖ^^^ 
заб^агквять у иего)! признаци за удоволствие. Ош1я> кошх> го виждаха 
яюдйрь*-пор*«б№я-тй,'1аай^^ йо лице^то му Ьйди отъ 

ь^о^1%в^в1 Той 'хвкдгайге к %6иш% ^;'йагра«яаВ|аще. и! нак8йваще съ 
с^р^ге|'Т()^ щоцрй^вце да МЬгоксетво^к^ ; нъ (щщ, които гр дрипава» 
дс^*! ДгГ|^гМЩ№ха;: отблгау) юае^ ^ дода^дедена^та кора по- 
стбянЖо 10|шпю1 б;)^еш1 огнь. Г^&въ^тъ р^дко ПУ лишаваше отъ €шь 
соЛ1оШ»-та. Шк самйобладаки^то. Н^ ко1гато му се случеше да се ^аз- 
ййвд^| наио^ Лй^в1^'*П>\)^у б^^ уж^сйо. 

Й^т^ ,^ ^ ;1щ,,]^ф^ дойдеше ^^-^.себе.си, ТРЙ ДяЬаще 

1^^т^ м^ип^упмвт б^шв м пъжт удскваетяворе*^ 



216 

ние, штото у нвхъ едва ля не се раавдаше желание наново да по- 
б^св^е. Расположение-то иуб^^ше тава стремително вавто и гн'6въ-ть 
му. Когото рбичаше, обичаше го съ всичва-та енергия на силна-та 
си душа. Когато смърть-та го разделяше съ чов'Ьвъ, вогото обичаше, 
немногочисленни-тб свид1^тели на отчаание-^о му трепераха ва 
раасждъвъ-п му и животъ-п му. За твърдЬ малвий вр&гъ огь 
блисви приятеле, на в^брность-та и свромность-та на воито моясеше 
да се осланя, той б-Ьше съвършенно другъ чов^кь^ не приличенъ 
на тоя сдържанвй и стоичесвий Вилхелмъ, вогото тълпа-та считаше 
лишенъ отъ чов'Ьчесви чувства. Б^ше ласвавъ, сърдеченъ, от- 
вровененъ, дори учтивъ и шеговитъ, отъ сръдце садеше по цЪлж 
часове на трапеза^та и вимаше живо учястие въ весели-гб разговори. 



(Ивъ л^топис!-!^ на Та1Ц1та ^). 

ХЬУШ. При ст;&пвашв-то въ вонсулство на Силия Нерва и 
на Аттива Вестина, захвана се и се усили едно съвавлятие, въ все- 
то влизаха сенатори, всадници, солдати, и жени дори, отчясги отъ 
ненависть вамъ Нерона, отчясти отъ нривязаность вамъ Кайя Пи- 
зона. Пизонъ происхоа;даше отъ Калпурновий родъ и се родееше 
съ най-знатни-гб рвмсви семейства : той се славеше помежду народъ- 
тъ за доброд^^теле-гб, воито имаше или воито вънвашний му видъ 
пр^дставлявяше, че има. Той употр']&бяваше враснор']&чие-то си за 
заштита на грацданегб; штедръ вамъ приятеле-т% си, той 6'Ьше 
ласвавъ и любезенъ дори съ непознати-гб ; при това се присъеди- 



^). Кай Еорнелий Тацитъ, първий рннсвий историкъ, е род^нъ 
въ 54 г. въ малкий градъ Интерамнунъ, сегапшии Терни. Незнаекъ п- 
што за негово-то въспЕтание и за хивотъ-тъ му въ млади-т'Ь ну годин!. 
Синъ на управитель-тъ на Белгия, той нмалъ възножность да посФтм съ- 
сЬдня-та Гержания, която посл'Ь описа въ свое-то съчинение. Види се, 
че, въ нлади-гЬ си години, е сл'Ьдвалъ сждебни-гЬ р^^чи на знаменити-тк 
въ онова врЪме оратори. Слогъ-тъ на списания-та му довазва, че е мзуч- 
валъ внимателно стари-т'Ь велики списателе, и особено Тукидида. Тацитъ 
се ожени младъ за дъштеря-та на начялникъ-тъ на британсви-тФ легио- 
ни и управитель-тъ на Британия — Агрикола. При Веспасиана, Т^та и 
Доиицияна, той е занииавалъ високи длъжности: билъ е квесторъ, преторъ, 
сенаторъ и подирь убийство -то на Доиицияна достигн&лъ до вонсулсво 
звание. Той е уир^^ъ почти на 80 години. Тацитъ е писалъ много, нъ 
до насъ еж дошли четире произведения: описание на животъ-тъ м нрави- 
те на Герианци-тЬ, животъ-тъ на Агрикола, л'Ьтош[си-т1^ и история-та 



217 

вяваха случайни вачеетва : бФше етроенъ и хубавець ; нъ не се от- 
личаваше ни съ «трогость въ нрави-тб, ни съ въздържаность въ 
удоводс1Бия-та : обичаше д^ностьта и ведивол']&пие-то ; по никога 
дори живееше съвс^иъ расиуснато. Това се нравеше на мнозина, 
които, въ слабость-та си ваиъ наслаждениа-та, не желаеха да иижть 
етрогъ и ввискателенъ господарь. 

ХЬ1Х. Нъ негово-то властолюбие не б^ше първа-та причина 
на ааговоръ-тъ, и дори немог& да Еаж& нав^^рно, вой стана начи- 
натиль-тъ на това дЬло, въ което имаше толвова участници. Най- 
горешто работиха Субрий Флавий, трибунъ на една преториянсва 
Еогорта, и центурионътъ Сулпиций Аспръ, воето се и доказа отъ 
мжжествена-та вмъ смърть. Луванъ Анней и назначений консулъ 
Плавтий Латеранъ дадоха силенъ потикъ на заговоръ-тъ съ непри- 
мирима-та си ненависть. Луканъ б^ше озлобенъ за това, че Неронъ 
се стараеше да затми слава-та на стихове-гб му, и отъ зависть за- 
ир^ктаваше му да ги издава. Латеранъ не б']&ше въ ништо освърбенъ; 
той.^вл^^^е въ заговоръ-тъ отъ любовь камъ отечество-то. Дори и 
сенатори-тб, Флавий Сцевинъ и Афраний Квинвтианъ, противъ всаво 
очаквание, зеха д'Ьателно участие въ заговоръ-тъ. Распуснжтий животъ 
б^Ьше от&оилъ Сцевина ; животъ-тъ му б'6ше постоанна др']&мка. Евинк- 
тианъ, нисъкъ развратникъ, искаше да си отмъсти на Нерона за 
една сатира, въ воато го б'6ше осм'Ьалъ. 

Ь. (>ьзаклатници-т6 говореха постоанно помежду си и съ при- 
ателе-тЬ си, че жестокости-т^Ь на Нерона н^Ьмать граница, че е врЪме 
да го хвърлать отъ власть-та и да избер;11ть чов']&въ, войто да е 
слособенъ да избави държава-та отъ погибель, и увл^Ькоxа въ пр'Ьд- 
приатие*то Туллия Сенециона, Сервариа Провула, Вулвациа Арари- 



иа Римъ отъ 14 г. до 96 г. подирь Р. X. и разговоръ за оратори-тЬ. И отъ 
тия произведения всички-т^Ь не ек пълни. Липсвать иного вниги отъ лФто- 
писи-т1^ и история-та на Ринъ. Тацитъ е писалъ и стихове, нъ не е 
нагЬрено ни едно отъ поетичесви-т'Ь му произведения. Отличителна-та 
чьрта на съчннения-та иу е сериозность-та. Еамъ свое-то врЪне Тацитъ 
се отнася, като етрогъ, нъ справедливъ с&дия, като привърженникъ на 
иивжло-то, на славна-та епоха на ринсва-та свобода и на гражданско *то 
величие. За тая епоха той говори съ увл^Ьчение и въсторгъ, за съвр'Ь- 
иенници-т^ си — съ насн']^шка, съ пр48р'Ьние и негодование. Ивложение- 
то ну е пълно съ животъ, съ енергия, слогъ-тъ иу е стегн&ть, увл'Ькате- 
ленъ, ако и езикъ-тъ иу да е често неправиленъ. Въ съчинения-та ну 
преобладава стоически духъ, чистъ и безинтересенъ патриотизиъ, безпо- 
штадна уираза противъ подлость-та и развратъ-тъ, неограничена любовь 
камъ доброд'Ьтель-та и доблестни-т4 качества, и за това тип съдържать 
назидателни поучения за всички-т'Ь вр'Ьиена и за всичви-тФ народи, 



. $.18 



П|!.»: 



^.е(щ; .щщ.щщят-тЬ. (^ка.хмвкеки^рсясшщв.ьОонещюкв, во&ю:[4№- 

ЦйШ^}^ т№Ш», ««11$: въвшаш»,жа .<^а1рвФхеЕ1е-то му, : ршас^мще 
,Яовв9е <№. 9ср5вв-1^; Нат.«шо% б^ше. пов^^ешй ка тжчааиА 
Пивонови тайни; други-тб очакват дизш пвоаи олъ вр^&Ерахгь^вь. 

<?де^а^?:а (Още сздМсувие^хо на .пв1в>№ршнод^1*;;Трйбда|Д'ваЧЙ? 
Сираоа, 'ц, , С|та1Щ4^ , ]й|||01с<яка.. н 9^, дещуриорвиг!^; , :^а;^июг Свасщя 
д ^ео^^аШвда. Цъ тще ^е цад^^да я^^-щощ н», цреф9В1%хъ 
$(зн1|1я "Руфа, феннй.Руфъ, при ;^щч«&-:1^ рц добдвм* л ,аав^,Й^ 
)п?а,,|^х11в1^ъ,,д?. о^-т* ^а Церода |ОЯ!ъ жв^1Щ(ня^-т^ и,,4в8р!чн1|И)й^ 
1», Д1^. 1'?;Гвл^рн% 1срй;р) ;гр ум(кря]№щв №. |бвсир'Ь(}тавдцт1ф {Си.^о^вйИЕ»- 






Щ>тт\^1 на..А;гри1ЩЗД»,н^,рв -реда .да .ртмьср ч%,^;ь»^-Ц1 
ре^о;йаха ,р>,.4;е, , (^1(Н'1ва1;ь ^^ 10В<^ .ЩЩ9^ • Щ1Л'обро|ЬртгГ& р^р9г 

,?4^№*^.да?)8??1*1 М гЩИ(Я13> ;9^.ЩЩгП. Ц.ф^О!^ .ти-Ш^' 

?*'?да.;1Й те^Щ-з^я-ир, :Вог^?:о,8!ь .ца*1(^,^а ш>яй№-^» ??Р«? 
пр-бзъ ноппъ-та бевъ стражРг;;]В;|^.,иос^1ний ф^^^я ^1о щщ^щяг 

... . ,,р:.,, Цо|ф;|дъ,.тиц, ,?рдебрщ,-.ко»хр,,ор{у1ма^|1?» 1!;%Д9;КЯД^'^^ 
йм^ и продължаваха 'страхове-т'1^ ииъ, една жена, на име Епиха- 
рис^, която б^Шв т> ваговоръ-ть, . и неизв^^сз^о Бакьу (ваштотр. |^о 
т6га!йа тгя'^0'щв й1(^а_ лр;б^рш;елнр'.^^ 

га-лодо^ерва,., ^3:а^^рв?^8■^. т?«;;Ядавдао<}гь.,4[ у||р%9ра'<!]Б!|тои')т 
лъ/Калвашя^ д1«о ]Сва:жа1|ирашв.|Ми8еяска1Мга фсюта^итас* «шаб-да 
-прввя%та'«к оъ8а9шет«№»то 1б^гда1шй^И[| яачйДйМСй''1№ «й дукнюмй 
йачий*.' Ж фша-та ,св найи|»а1йв хй^^ ВолуаиЙ П|^с(кй», 

кййтр" Ь±щ . у9й<?гв,ов.азр|,,. въ, у(5л%во-?;о [■Щ'^^$№0Щ-Щ:Ц^^'',Ш 
тр^хщтщвщ,. щ.це:^е^,вц^щщ »^ .товд,, ;1С»вто .тр*бов»с :Й9«да 
ли «1 (яъ . лй-^дърво щяяшиев^ жп;ое< бЬше ваиввшшъиев! веа!вЬс 
своро^,-! каш> и да «; тдв :б '^зкава 8а'сво11-т% ^^(!^|у^и^- кмгь^ 'Н^ 
рова, воШ гиивабравилъ, рплаж й се вк тая л^'сйраве;|^д№ 
съобщен „вц^р^,, ^6,; ако Уу ,св'. пр^%щ, случай». пп;,р,,т;р|^^ 
ва ;1^еи, рт|1^<:пЬ'гВщ1ха|»Б№ .цов'^^рвагк че лщ» ^люжв.да ШгчЧрвяА: 



1 



"ГТ- 



.319 

^1адо!ГОмгЩ]?овд», дохощаще ;?ввго. въЛу^рли й Мреца 1|.ба.|Ш|с- 
дрзрд^ще.да.гморвтто^ Епвдаря!^^ .се ч>щш^ д ^г11И?вр о^ РйИЯ- 
да|-т!|:х1ф|^вгжшввдя на.;Нвр«на^ йСееат^-тъ лвмможа ;Ншцт0 да н»- 

.ДР11В|[^: 1ф1|бАЮ Щ, ВЪ; ЦареДвИО е,В€(де 19№1г. Д»,йв МЩ^^^ ) ВИНЗД- 

тщс^йг^тда во|?убва10|&:)гр да;рб!здубдщ№-та;^,^^ щб т 

Л9шшт и В7№ прявд^^щ въ вр|дцр19ятя^-^ в^-хра^ри-тЬ хо- 
ряот^-Л :щ» ДЕОлудашь пре1гойщ)-^ъщщфтще.>^ ,Тя рй к^ваоба- 
ввгтжжвдаг!!* «а р-^а^йрютцщщтй^ Д: Щ9 ж Про?ул^,да: цр4двдв да 
Наровд вдаадю^; да»то :тб'|ше: нулаь, ; доцов^та-му нечьасяужи 8а<;ЧРг 
лн|о, Повввам. 1^щщ^«Ьу нъ ця от?вра{ д :^но. щмчрлм? ж^т^ 
чятгГЬф мйтр. вшозмще : да. :И(н»рА - рввдй^геде. . 8агП(^дгвъ]рщрн1е1 да 
.}КУ1ВН*: му^тЦ^и-^свдасо л!ов^ я та^ 9МВор'ь,} «^1рр:оя?^ Ц^ 

РР№ Л^«р*в^Шг ад / д(щреъ,тТЦ: л?о. д . не додававт^чно- р„дадвдав%. 
.1Тл; л Ш^.^Свдащвгаида-т*^;^ срг(5ояхаг о!?^ врд.ад«вяеоггвО;: р1Ь^ищда 
да пй(>ьр'8в!1а^1 и, дакуб»вд»[ Щер^н^ » В*й, мчъ Зйровдва-тр. ,к*щте- 
,Н#р>01№11(5*щв отар»й»н% /рт?1р :^у(59(Щгга «^ м|ст(>-|!^г ч зщецвд г н<|н 
,(Ж>ч«01ъ} гй; Ж1;*во оев г кедер^! и яд»рв^ •рарцу)р:г»ре €в?дар1* :Щ^'Ш 
Итощ» 1тт. оьгдави да тсдаа.. ,^Др^*пн^: пце, бад;в& ,:ка8в»|Ц9, 
»пос№е1«щ; свадоси-ик да кращвва^а св » в* 1:«|стрврве1рж:1?4^; 1О10- 
гове съ убийство-то ва едивъ ввязь, който в да билъ .дой|;1|4-до^ 
фЛ пбав^! гр»дамгь>:;В1Я ?ъ щ увфаррвъ домзьис^ч^ецъ в»,рьрбъ- 
гь}1штщ^т^ щвящще^х мт в^ вубдвтао}: в$ров ^йсто, гДа г:ав 
ввв»^]№ 1РШ)ва^ Ц06И) сме :Я1^д1ВДюни:8а1:рв(щуб^^ 
врреше <!юй гявдр, «ъ .яь .(>*вдяо(гЩ|( ^щеевг да: ад, ^Д^ вавдадйе 
Лф-^ойИг^ тддАД!^ ^^Д1й^ вшлв:^, : «о4тр,' . бдамвдаренвв , да.#н*1!- 
ВР^ХОпсц цро1«жзда»и» в да Б^сввршве^^ро,' ^ковта^.б-^Ьщв, долуотдъ 
Ш^^Каош^ ,$[Ь1да:првдобвздяг^л'1ма сдав»,,! .К€|му«).|1ода№яда. ца- 
«огюкдг. « т^в* вевяи 08»; ковто. ве ^4ха -учрртроваш^ в>:съаа- 
ВФСхгвсигсг и В(Ш1И бвш д^д^двдяц да т€щьртЕ»т:та. да Дррова; кааво аа 
едва «в15рад(д»ейо у]ййетвл Мдврдаагдредеи^вщт^ -^вДивов^ 
^^]^давът:в^:оте:пр4^^^рие|^чйм 1^^^ ва чрд(д[жь-т1^ Ве^явна, ковхо 
^1Хв.зрлбо1вдд, :1ДЯ1 ]№ подва да що^о]№пи^щщ:М: яф^щ»:^ да 
«етлгь ;,ввя8ь, пвойто да далжа. дв!^ давдо; имдераторско-то дос!?рй»- 
стГо* И гдашетв^ Веедивъ .дв:уадет80рй. да овд^кдедав-т^о, акч ;ц 
ввр^яъ далто? ваб^^да, ва да/ даевш^^да равигт^^ Д9|.;е№ф1^ цеввддв%, 
««ораяЬяа.-^*. ед ведавшяь* к ?, 

..^: ;;:Ш1. Найтсв(щ4^1да : решиха да. дедаддять в^^дардятиег!» ев 
»ь /1игед€ада18й да^ Цервра, дедь, в» вр^е.:Н*тервггт| въ Дйгр»^:'?^- 
Н^фоп, тройно, яяшсц^ ввявше ; иадвр,) д струва» ^въ дво^^^и^ № 






220 

ияи въ гр|^динЕ-т6 си, отиваше често на цирвъ-тъ, и таиъ пб-лосно 
можеше всави да го приближи. Тии б'6ха нагласили работа-та така. 
Латеранъ се 8&дължи да отиде при него, подъ пр^длогь че ште ку 
иска помошть въ б%дствие*то си, штбше да вол^Ьничи, съ уиолителенъ 
видъ, и веднага шт^ше да го хване и да го свали на вемя-та: той 
б^Ьше силенъ и храбръ. Тогава трибуни-т^Ь, центуриони-тб и други-гб 
съвавлятници, всяви сноредъ см'Ь1ость-та си, шт^ха да се спусн&ть н 
да го убвжть пр^ди да усп^Ье да стане и да се ваштити. Севинъ ис- 
каше честь-та да нанесе първий ударъ; той имаше единъ ножь, кой- 
то бЬт^ 8елъ въ Бтрурии, въ храмъ-тъ на богиня-та Спасение, или, 
споредъ други, въ Ференте, въ храмъ-тъ на Фортуна-та, и койзю 
носеше всякога на кръстъ-тъ си като оржжие пр^Ьднавначено еа ве- 
лики ]Ажк. Въ това вр']&ме Пизонъ тр'1боваше да стой въ храмъ- 
тъ на Церера, отъ д^^то префектъ Фений и други-тб штЬха да 
го вавед&ть въ еганъ-тъ, придруженъ отъ Антония, дъштеря-та на 
ЕлавдиЯу съ което, както ррсказва Плиний, мислиха да привл&вжть 
народъ-тъ на своя страна. Абъ се р^бшихъ да не пр'Ьмълча тоя 
фактъ, при всичко, че е нев^^роятно, че Антония се е р'1пгала, игь 
леков'^рность, да рискова име-то си и животъ-тъ си, или че Пивонъ, 
който любеше страстно жена си, се е съгласилъ да вст&пи въ ново 
съпружество; нъ пакъ кой внае: нЬма страсть пб-силна отъ вла- 
столюбие-то. * 

Ь1У. Удивително е, какъ помежду толкова лица, отъ всякак- 
ви съсловия, отъ всякаква въврасть, отъ два- та пола, б^дни м 
богати, тайна длъбока покриваше всичко. Най-сетн'Ь намери се 
единъ издадникъ въ кжшта-та на Севина. Въ нав'Ьчерие-то на ис- 
пълнение-то, Севинъ бФше говорилъ дълго съ Антония Наталиса, и, 
като се еавърна посл% дома си, подписа вав^бштание-то си;'*поднрь 
това извади ножь-тъ, за който споменахъ пд-гор'Ь, и, като вид! 
съ ядъ, че е отжпялъ, даде го на единъ отпупггеникъ, Милнхъ, за 
да го наточи и да изостри добр']^ връхъ-гь му. Подирь това дада 
пиръ, пб-великолепенъ отъ всякой други пжть, освободи ония робю 
които обичаше повече, на други-т^Ь раздаде пари; нъ, при всичко, 
че въ несвързани-т^Ь си разговори м;11чеше се да се покаже веселъ, 
познаваше се, че е мраченъ и че го занимава н'Ьвоя велика мисзь. 
Най-сетн'6 той поржча на сжштий Милихъ да приготви штото е по- 
требно за привързваню на рани и за спирате на кръвь. Не се 
знае, дали знаеше тайна-та, и я б'6ше пазилъ до тогава, или, как- 
то мнозина в']&рватъ, всички-тЬ тия обстоятелства разбудиха за 
първи пжть подозрения-та му. Нъ штомъ на тая рабска душа се 
представи възможность за награда чр'6зъ издадничество, и разбра, 



'221 

че може да спечели пари и сила, забрави всичко : и ддъжность-та 
си и хиво1ъ-тъ на господарь-тъ си, и свобода-та, воято б^^ше по- 
лучилъ оть него. Впрочеиъ той се б'6шб съв^^твадъ пр^Ьдваритеяно 
съ жена си; женский съв^тъ иад^Ьзе оште пд-пагубенъ. Та напъл- 
ни глава-та му съ страхове, вато му кава, че много роб1В и отпу- 
штеиници с& вид^^ може-би сжшти-тФ н^шта, аво единъ само пр'Ь- 
мълчи, това н1ма да помогне, а при това награди-т^Ь ште спечели 
овя, войто пръвъ издаде всичво. 

ЬУ. Штомъ се съмна, Милихъ отиде въ Сервидийсва-та гра- 
дина, Най-първо не го пуснаха, нъ вато не пр^&ставаше да повта- 
ря, че носи едно известие отъ първоет&пенна важность, пуснаха го 
да иде при Епафрадита, Нероновъ отпупггенивъ, войто го заведе при 
Нерона; тамъ разваза всичво, воето бФше чулъ и съобразилъ. По- 
казва при това и ножь-тъ, войто с& приготвили за убивашв-то на 
императоръ-тъ, и исва да доведхть Севина. Соддати отидоха на 
часъ-тъ да го земать. Севинъ ваза, въ свое оправдание, че ножь-тъ, 
съ войто го наб^&дявать, е останжлъ отъ прадЬди-гЬ му, и се е по- 
читалъ всявога въ семейство-то му вато свештенъ пр'1дм%тъ, и че 
го е пазилъ въ спалня-та си, отъ д^то го е отврадн&лъ луваввй 
му отпуштенивъ. „Азъ често подоисвамь зав^^штание безъ съблюде- 
иие на сровове. И пд-напр']&дъ сьмь дарявалъ на робю-тб си сво- 
бода и пари; сега б^хъ пб-штедръ, запггото състояние-то ми ера- 
сгроено^ вредитори-тЬ исвать да имъ платж, и азъ се боехъ за свое- 
то зав^штание. Пр^Ьзъ ц1^лий си животъ азъ сьмь давалъ богати 
пиршества, и не ведн;&жь строги садии сж ме уверявали за разно- 
СБЯ'Тк, които прав&. Азъ не сьмь запов^^далъ да приготовлявать при- 
връзви ]^ рани; тоя нештастнивъ е измислилъ тая влевета за да 
придаде * правдободие на други-т^ си безсрамни измислици и се е 
явилъ самъ и доносчивъ и свид^Ьтель.^ Той говореше твърдо, об- 
виняваше Иилиха въ пр']&дателство и подлость сътавъва ув'Ьреность 
п погледъ-ть и въ думи-тб, штото издадничество-то би останжло 
безъ следствие, аво Иилихова-та жена не б^ше вазала, чеАнтоний 
Натадисъ е вмалъ длъгъ и таенъ разговоръ съ Севина, и че и два- 
ма-та били много ближни приятели съ Бая Пизона. 

ЬУ1. Повиввать Наталиса, питать ги отд^^о, за вавво с& би- 
ли говорили; повазания-та имъ б'6ха различни, роди се подозрение, 
и туриха и двама-та въ овови. Неможаха да устошть пр']&дъ видъ на 
мжвв-тЬ. Нъ най-първо заговори Наталисъ. Тойп6-добр'Ь знаеше по- 
дробности-гЬ на съзавлятие-то и вавво трФбоваше да се издаде. Той 
ваза най-първо имена-та на Пизона и на Сенева, било заплюто, вав- 
то казваше, б^ше служилъ вато посреднивъ мещду тЬхъ^ било за- 



022 

Ч0^ШМ9ишН '^«е «2 9ртшкъ;Ф шшюлрте ^йя^ ^ него Илй 'катЬ ^1№ 

ЛУ1кв&Ф^'11вмШ№№а4^' о№й8^ах& ' Д1«1^а 'в|)«1[е. ^ай^беМ^йг^^ ()ШШ)а№ 

го-то си иълчание, Луканъ нададе АУйяа^ Ш^ (Л^ШжШт^в^^^й 
СтвтцЛ1аъттМШ Тал<ла «^Пол^ш^^ %ай^-]1!бб{)и^«% * № ^ кфиб<!бке. 

'^ь1]уш; Н!^М^-^й й)^иШ№ир«че>>Ш А№ос%-1%'йа^ 
айт&''№1!0б|1ена>Евй&а^й(»»/1в^'вам 'яе шбИ^е/чгб *«!№а ^4к№а 'Ногт 
т^с^ж^т^шжш^тЪу ' ^шиьв^ДА да я' мчт. 9ь внт^»^ 1ф&%Ео{-чгКу 

даетв^ю^^ш^^едаа' '«ма>< ! вв1[(^ да яобФДягь 'упА^в^^ ^И1ге11{Ш- 
няе. ^ба^ ^йадйй к» йа шМй-^Ь т^вяй дб№.'-Ш 2фу1^ !д&№^<М№^ 
я*|[о<»32« да.'К^>мК«№ бЪ-едт восялва (дакро^е ^1!%ло>го1^й ^ б«й№' 

пр^яФ0' й^ птот^тМ^ло^ Д1врай1 в^ * кра^а-№ «й); ' «й «и^вйЕ^^Ът^^' 
1^;Мй-1А>^ж ^д&ь &;»'№»/ >8ааазд Я'^н11'го^йя-1« ^ю«№ йа^йШтА|^' 
йанрайв к^{у($ъ^' ^й1?о прйва№ на < швй-та 'ея;>>^ч№уфяа' с«' №«)№'^ С1&> 
ш»1Я1са^ «я«б№^ йа1':'Н^-Фс1'<№ й^йвдж^яя. *Ф^м>вФ^б!№Ш!№$1бн«' 
пр«м%^% ));адб '7ая '<№п;^ешйа;а^ ч^^^ 4а&4«^№й№1«^ Кк^' 

кй,<! осмйа 'в1^ 'йа чу&дй^ й пдчш 'йбйОбната' ней »юд|Ь;!тга^ 4йн 
нрюФйв^Б 1|(а«^ая«,<)«жж1в» йеаднйй;й и сеяато^^яуй^^сИМбГ д&^41]^^' 
т^ршпъ йЖййу 'Издадоха най^бдяжнй^ №■ фо^Ся^вйе! ' и {фй1к^б1Ее.' 'Ху^^ 
вай1&,''СвйецйОя»ь< и Кья»стйян« яе ' пр1Ьс1!айаха да Ш]^^^ Шр*^1Ш^^^ 
чяо;>)свОй^!е«уЧйв1Яйця9' », йрк йойшо ^4в се б'^№«!«аобйвдли^^в^^ 
тройна (Шй№,1 Н^нъ^йОб*1»м№че й йойече д(кхМ11&т{ш1е даМ1Е№Ш11^ 
ЬУШ!.' 'Той »а*ой*да да постйййгь <ю^й*тй ' йо й(»«4й-т* с^ 
ни', по р*ка-'йП1 'й» йОре^^^то, като че* ивкш да нае* ^а№**ь;*^Як^ 
всяв;!^ табака = й 69 кра^сФОеяа:^»; но йлоштаДй-тФ, яо''I^^г!^п^^1^п^^'^№ 
штл^т^у }]^я ййЪ бШ№яй^'1ф^№ве/ пФйшцй'^^ 1юй)оИ)^;"<<^!^' 
ЕоШ^о*'ймаше 1Я0Г0 Т^майци', я^ които Нер(/нъ''йяая1еГ ^6й%рЯе;'* 
вата ^яо|:ей1;й;> Постоянно мяй-б^^Ь ш^Ьт 1%лп1} №аа1ЕяМяйцй, й^^^о^^ 
гато ги искарваха яа йЬ1йФ^, 'Доб1№%^я0' б4Ьм« дг^'}(о!1Шве/^^чбр* 
с;&' й<№а;збМ удоволмй^б! БОгато еж виделя Я'1Бвй-^йШ1й1етяйв^, че 
сж*]ЧУй(фйяй случайно '«*& йег<о^ ял(1| еж се среш№&ля'яай^№№е^1П1^^ 
шестйо^ ''Ш№ г№ театръгт1&; й обявяваха гя за пр%стжянйЦй;^^(Ь№^ 
Феаяй^ Вуфъ йр^^'&^а1а1е я^ростйб от«ь Т^еШй^! ^й^ Не{»МИ'' 
оште не бШв, то йздалй^ я гм)й ое отнасяйте яейй:йгоЬ№<го^ (№ -е^учйМ^ 
нйф1-х^^ за* да ' етклояй отъ' себе ей вся1со яоддврейяе^^ ($}1$р11^^ 
ж^^ 9рис&1!С1вовш[е^ л^шатй^^ йсйаяЮ;^ йа 1(кО^-т«у 'да убнаг^ 



Йбр«а> )(ада вн&1№ на Фбний, -въ ФеШ& се' мщьгхм, &''^Д^Р^' 
жжщш6ув%^ч%]ЛоШ аШе веч^ хван&]№'^р'6къ^^'Н8 ШкБ^-ФъЧй; 

го «%вй1М№Вг, Х^д^ иепйпать Мета, доДф1^ Севн&ъЧе "пШеба^/ 
№4УГйХ^'^в^ яй№|№-чт&, <»^№ ;<а ое в«чи нв рМтр]вг-1%; й Дй1'се Мп^-* 
11нда1<^]рIгае'1'М^сIIа-м в'варо|^^ штв 1*е^ ){о^^ 

щшть^ й^ь 1Г{»г й няро:^-»/ '1заЙ1тЬ1)« М 'п1>%в^1е1тй^ йа^' 
6 1№1)во-Чо упЛчввшв: Шром мшго не ^ йодо^рЧЬвалъ' л не"^ '^ 
првгошшгь^'!!' тй-^^^ий чб]^^*^ с^ е](ушта%'«ога;г6 гд''^аI^к^- 
нхпн немняМво; '»ам№в «може да про11(а€«тои''бКи1гБ^м^^ 

гж«ь' да (» тщють т&чви шеДййЪ н&йр<]^Д11риекчйЬ^ човгК йа 
Д&Ю покаввать ее xе№0]№№лйймй^ Не сд на}(6в№ йа 'д;ше«!йг1-^а 
и тблевШ' Сила аамголаова еъучйЬ<й^IфI^ №п)р1а8Айо й;6^ва'1й^^ 
шм пдпштбИ' 1г1]1а 2№ гне ввдад&ть. ' Мж1№-т6 е (Уб'Iя^т^ни^I4|^ ште 
одовк^мггь' Мйтж^гЬ. Штд дойхв й Мой-гь ' реДъ,' !№№= те' в^рйсят^ й 
ШТ9 т> 11(юед&ть ш пморйО нававайие. Ш е № пб-д^бр']^ д^"}^^-'' 
ршь^ м>'бо^а ва реепу^лйка^та,' ва свобода-^ Ако ^о^Ш^тЬ й^ 
те^ ^од)&]р«1«&, акб< йародъ^А *№ ЬсМВи, Икс ш^е '^мрепш йонФ съ 
а1$ртБ^ ддемйм ва* !РВое-т1( ярадвдй, дабтойн11'ваФвЬи-т% 11(т)]Щ1Г.'*' 
Тия '^ душ мм Ф!»^^ Пйзсйа. Той пое^^^^ 0Ш1*6'ма1№0' на улй]!^^'' 
щ п61аА' оп0 ж се ваФйори у Дбма 6в н ве да се - Г()1твй - ва й5^' 
саЪдввй т^т^ дод^Ь1!о Дойде едйн%< о1!$1№ йейш^цй. -Неронъ 6^1116' 
ив(){Ш№ ^йойобранцй йДй т|11ПБВИу който! с^1ужйха ш скоро;' той Ъ[ 
бошов «гь [йетерайи, йоито, мйсдеше; че мбже 'тЦк еж йбд^йбйА.' 
ШвЬнъ у1К1г6,' ката № ра8|]1'&ва в<енй-1:1^ йа ржц^К-гб! Ом' любов]^ 
тшь жта. щ тъй б^ше йапъдйилъ вав^ш*анйе-то ^% ййсвопоклой- 
п йВ1^ая1еййя ва Нерона. Ъкя жена уйизи ййе-кУ сй;* тй се о1гя1г- 
чавап» сайо съ йуббсть^та си, й Шзонъ я (№ше вейъ отб ЩштеАА'- 
п сш Дспшо^а Сшшй, шмхь й; Оилнй прпяй^е т(^ва9 А^^рйк йе 
с0 ермуйаше; това дЬкавйа каквй еж би!ли ьр^вй^ йк Пйвойй. 

' ЬХ. Шщъ Уова Иерош 38006*1X8 да убвшт^ Ббйсул1;-гь Ша- 
твя .Латерайа, което се ивв1ьршй ^ка б^р^во, штото яе й^ дадоха 
да1 ир^^ьрйе и д^а^та^ ся, не иу дадоха йй една мйну1!а Да но-^ 
мисли ва сиърть-та^ йа1№о това стАва съ йсяки о{!!Ждей1." З^ведо^' 
г0 на това нФото, Д'11ю наказваха' робю-т^^ йуби го трвбуйъ-тъ 
0^ациЙ1| Ла1«райъ не йаза нйшто, нря встко че и трябунъ-гь б%ше 
въ^чноло-То на мваЯлетнйци^-т^Ь. Шдирь това загина Анйей' Се^ 
штУуМ ФМИЬма. радосИь на Нерона; неговб-то учястие ъъ заговори- 
п т^ Шаад дова^ано^ жь Ее/ройь неваше да дЬвърши сЬ я^згбЬо 
овюм^ЧБЮето не б^ше ^пояучияг еъ отрова. Него обвййяв4й1в^ сайо 



224 

Натаяисъ. »Мене ме пратиха при бодний Сенекъ, ваза той, да се 
ВИД& оъ него и да го питаиъ, вашто не исЕа да приеме Пюона : 
много пд-добр^ би било да уяктать връсЕи-т6 помежду ей съ пд- 
чести свиждания. Сеневъ отговори, че отъ тия пос^пггения и чес- 
ти разговори н1ма ниваква полза, нъ той е готовъ да даде жи- 
вогь-тъ си за Пизона.'' Заповядаха на преториянский трибунъ 
Грания Силвана да иде при Сенева, да му съобшти повазание-то 
на Наталиса и да го попита, признава ли го за в'Ьрно? Нъ, било 
случайно, било отъ пр']&дпазливость, Сеяекь, войто се бЯше върн;&лъ 
тоя день отъ Кампания, 6'Ьше се спр&1ъ на една лЯтна в&шта вънъ 
отъ градь-тъ, на четире мили далече отъ Римъ. Трибунъ-тъ при- 
стигна тамъ вЯчерь-та, овр;&жи виллата съ единъ отрядъ солдатм 
и съобшти на Сенева 8апов'Ьдь-та на императоръ-тъ. Сеневъ об^^- 
ваше съ жена, си, Помпейя Паулина и сь двама познайници. 

ЬХ1. Наталисъ доховда при мене, отговори Сеневъ, и се оп- 
лава за Д'6то не исвамь да се вид& сь Пизона. Азъ дадохъ за ив- 
винение лошо -то си здравие и любовь-та си вамъ уединение-то. 
НЯма причина, воято да ме навара да пожертвовамь животъ-ть см 
за единъ чов'6въ, войто не е мой господарь; азъ не се вланямь въ- 
обште нивому; Неронъ знае добр'6 това, заштото пд-често е слу- 
шалъ отъ мене възражения, отъ волвото сл'6по повиновение. 9> Три- 
бунъ-тъ пр'Ьдаде тоя отговоръ въ прис&тствие-то на Поппея м Тягел- 
лина, най-ближни-гб съв'6тници на Нерона, вогато мислеше за н4- 
вое злодеяние. Неронъ попита, дали Сеневъ се готви за смърть. 
Трибунъ-тъ отговори, че не е заб&гЬжилъ нивавъвъ признавъ на 
страхъ; ни свръбь въ думи-тб, ни безповойство въ взоръ-тъ. Не- 
ронъ заповяда на трибунъ-тъ да се върне при Сенева, и да му важе, 
да се убие. Фабий Рустивъ вазва, че трибунъ-тъ ударилъ по другъ 
пл^ть и отишьдъ при префев1ъ-ть Фения, за да го пита, да непъл- 
ни ли тая заповЯдь. Фений го съв'6твалъ да я непълни. От&пенме 
бЯше обладало всичви-гЬ: Силванъ бШв въ число- то на съвавляг 
ници-гЬ и самъ прибави нови пр'6ст^&пления при ония, за войто 
иеваше да отмьстява. При все това, той не поисва да осввернш 
гдасъ-тъ си и очи-тб си, и испрати единъ центурионъ, за да «обя- 
ви на Сенева, че е настан;&лъ нослЯдний му часъ. 

ЬХП. Безъ да се смути, Сеневъ поиска завЯштание-то см м 
вогато центурионъ-тъ не позволи, той се обърна вамъ приятеле-тЪ 
си и ваза: „Не ми позволявать да ви награда по заслуги-тЬ ви^ нъ 
оставамь ви единсгвенно-то, най-драгоценно-то съвровиште: обра- 
зець-тъ на животъ-тъ си; помнете го и постоянно-то ви приятелство 
щте ви проаави/ Приятеле-тФ заплаваха. Той зе да гн ут&шша| 



226 

тд съ сладБИ думи, т6 съ ободритеяни наставления. ^Д'6 еж, пита- 
ше, правила-та на философия-та ? д']^ е равуиъ-тъ, войто ни помо- 
гна да се боримъ толкова години съ обстоятелства-та ? вому е не- 
позната жестовость-та на Нерона? чов']^въ, войто е убилъ майваси 
и братъ си, ште похали ли у^итель-тъ и въспитатель-тъ си! 

ЪХШ. Сл^^дъ тия думи, Сеневъ пр'6гърна жена си ; умевна 
иалБо таърдость-та на духъ-тъ му^ и той я молеше да се не пр'Ь- 
дава на горесть, да не плаче^ а да се утешава ва смърть-та на 
НЕжь-ть си, вато си припомнува, вавъ честно с& пр']&варали цФ- 
лий си животъ. Нъ тя възрази, че тр'1бова да умре съ него, и мо- 
леше се на полачь-тъ да я убие. Сеневъ не исваше да се противи 
на славно-то й р']&шение; при това той не исваше да остави ивло- 
женъ на освърбления единствений пр^&дм'6тъ на любовь-та си. „Азъ 
ти повазахъ, каза той, вавво тр^бова да те привързва съ животъ- 
ть ; ти пр']^дпочитап1ь честна-та смърть ; не исвамь да завиждамь 
на величие*то на духъ-гь ти. Аво и двама-та умремъ съ еднаква 
твърдость, твоя-та смърть пгге бжде павъ п6-славна. „И съ единъ 
и с^&штий ножь пр']&р'Ьзаха вени-т^Ь на ржц^-т^Ь си. Отъ слабо-то 
'Лжо на Сенева, изнурено отъ диета, неможеше да тече много кръвь 
и той разр'Ьза и вени-т^Ь на врава-та и кол^Ьне-т%. Той търпеше 
страшни болки, и, вато се боеше м&ви-тЬ му да не поволебаять 
твърдость-та на жена му, и да не отпадне и самъ той духомъ вато 
гледа страдания-та на жена си, съв'6тва я да мине въ съсФдна-та 
стая. Той упази краснор1&чие-то си до послбдня-та минута, повика 
писци и диктова имъ едно дълго слово, воето не исвамь да обезо- 
бразявамь. То е издадено така както го е диктовалъ. 

ЬХ1У. Неронъ, вато н^^маше ништо противъ Паулина и ис- 
ваше колко-год'6 да смекчи жестокостьта си, заповяда да я спа- 
с^&ть отъ смърть. По настояваюе-то на солдати-т^Ь, робю-тб и от- 
пуштеяици-г]Ь привързаха ржц^Ь-тЬ и и сир'6ха кръвотечение-то. 
Не сб знае, знаеше ли тя това. Тълпа*та обича да злоелови, и в^- 
кои пов^&рваха, че отъ страхъ отъ неумолимость-та на Перона, б'6ше 
поискала да умре славно съ м;&жь-тъ си, нъ, като се научи, че се 
6 умияостивилъ, поиска пакъ да жнв1Ье. Тя жив!» опгге н^волко 
години, в*6рна камъ паметь-та на мжжь-тъ си, нъ бл^Бдний цв'6тъ 
па лице-то й повазоваше волко жизнена сила е загубила. Отъ своя 
страна, Сеневъ, като гледаше, че кръвь-та тече много полека и 
ехърть-та не иде, помоли Стация Аниея, в'Ьрний си приятель и 
добръ ^гЬкарь, да му даде приготвена отдавна утрова, която въ 
Атина даватъ на пр'6ст&ацици-т1Ь. Донесоха отрова-та, и Сеневъ я 
ИСП0, нъ Естул^лл-тЬ му чл^^нове и слабо-то му тЬжо неможаха да 

Бъхгарсжа Христохатня 15 



»"!' 



226 

равввшть д^Бйствие-то й. Подирь това влЪзе въ (орешта ванна н 
пордси съ вода робютб, които стоеха около него, като казоваше, 
че ги р;&си въ иие-то на Юпитера Избавителя. Най-сетнЬ отпусна 
се въ ванна-та и задуши се въ пара-та. Т'6ло-то изгориха безъ 
никакво тържество, както самъ б^ше запов^далъ въ вав^штание-то 
СИ| написано оште въ онова вр'Ьие, когато б^ше богатъ и въ бла- 
говоление. Той мислеше тогава оште за смърть-та. 

ЬХУ. Разнесе се слухъ, че Субрий и центуриони-т^Ь били 
се съгласили тайно, и то не безъ знание-то на Сенека, сл^Ь;^ па- 
даше-то на Нерона, да убиь&ть и Пизона и да пр'Ьдадхть върхов- 
на-та власть на Сенека, единствено за негови-тб невинни доброде- 
тели. Расказоваха дори думи-гб на Флавия: ^^ голяма печалба — да 
заи^нимъ единъ иузишштинъ съ единъ актеръ!'' Заштото Неронъ 
. свиреше на лира, а Цизонъ се явяваше публично на сцена-та въ 
трагедии. 

ЬХУ1. Най-сетн^^ се откри и учястие-то на войска-та въ за- 
говоръ-тъ. Оъзаклятници-тб неможаха да търпять, штото Фений Руфъ 
да бжде въ с&што-то вр^ме и съучястникъ тЪхенъ и схдия, и го 
издадоха. Богато настоятелно испитваше Севина и го заплашваше, 
тоя посл^дний иу каза, съ горчива усмивка: „Никой не знае тая 
работа п6-добр'Ь оть тебе. Съв'6твамь те чистосърдечно да раска- 
жешь всичко на такъвъ добръ господарь.'' Фений неможб ни да 
говори, ни да мълчи като чу тия думи; той се издаде самъ съ не- 
свързани-гб си слова и съ разнообразни-тб признаци на страхъ, 
които се показаха на лице-то му. И когато и други-тЪ съзаклят- 
ници, и особено Серварий, римски всадникъ, приведоха оште до- 
казателства, императоръ-тъ заповяда на Касий, младъ войникъ, ко- 
гото държеше всякога при себе си, по причина на гол1ма-та му 
сила, да го хване и върже. 

ЬХУП. Наскоро с^шти-т^ показания погубиха и трибунъ-тъ 
Субрия Флавия, който, въ начяло-^о, поиска да се оправдае съ съ- 
вършенна-та противоположность на нрави-т^ си; моглъ ли е той, 
воененъ чов']&къ, да се съедини съ тая изн^^ена тълпа, която не 
знае да държи ножь? Посл'6, като вид%, че това не помага, поис- 
ка да се прослави съ испов'Ъди-тФ си. На въпросъ-тъ на Нерошц 
какви причини еж го накарали да измени на клетва-та си, той о^ 
говори: „Ненависть-та камъ тебе. Ти нямаше войникъ п6-пр'|данъ 
отъ мене, когато б^ше достоень за любовь. Нъ азъ те възненави- 
дЪхъ, когато уби майка си и жена си и се пр']&обърна въ кучерь, 
комедиантъ и палачь.^ Азъ привовдамь точно думи-т^ му, заштото 
не бидоха обнародвани, като аово-то на Сенека^ а сидно-ю 



^ 



.А 



227 

и кратко слово на солдатъ-тъ васлужва да се анае. Пр^^въ всичко- 
то врФие на тия исл^двания, на Перона не се б^ше случило да 
чуе ништо подобно; нр'6стжпления-та б^х^ обикновени н^^шта за 
него, нъ никой не б']Ьше с]г]^лъ да ги изобличи пр']&дъ него. Той за- 
повяда на трибунъ-тъ Вейана Пигера да погуби Флавия. Нигеръ 
запов'6да да ископажть яма въ ближно-то поле. Флавий, като вид'6, 
че е малка и тЯсна, извива камъ овружаюшти-тЬ: „И това не е 
така както тр'Ьбоваше да бжде!^' И когато му запов'6даха да наве- 
де шия-та си, каза: „Удри пон-Ь добр4!" Нъ трибунъ-тъ трепера- 
ше ц&гь, и едва можЯ съ два удара да му отсЬче глава- та. Като 
се върна при Перона, той се похвали, че го е убилъ два пялж 
наместо единъ п;&ть. 

ЬХУШ. Подирь Субрия^ най-р'6шителенъ се показа центури- 
онъ-1ъ Сулпиций Асперъ. На въпросъ-тъ на Нерона, зашто е влЯзлъ 
въ съзаклятие-то, Асперъ отговори сухо: ^Другояче не б'&п1е въз- 
можно да ти отплатимъ за всички-тФ ти злод^ния. ^ И го убиха. 
Останжли-гб центуриони тава с&што твърдо поср'6пггн;&ха смърть- 
та. Не такъва б'6п1е душа-та на Фения Руфа; негови-тб оплаквания 
се отзоваха и въ завЯштание-то му. Неронъ очакваше, че ште об- 
вин^&ть и консулъ-тъ Вестина, когото считаше за буенъ чов']&къ и 
свой смъртенъ врагъ; нъ съзаклятници-тб н']&маха сношения съ Ве- 
стина, отчясти отъ ненависть камъ него, и повече за това, че по- 
знаваха буиний му и вироглавъ характеръ. Вражда-та на Нерона 
противъ Вестина б']&ше почнжла оште когато б^хи тЯсни прия- 
теле. Вестинъ позна подлость-та на Нерона и захвана да го пр^- 
вира, Неронъ позна смблость-та на Вестина и захвана да се 
бои отъ него. Вестинъ си позволяваше често такъви язвителни шеги, 
които, като не с& далече отъ истина-та, не се изглаждать никога 
отъ паметь-та. Присъедини се оште и това обстоятелство, че Ве- 
стинъ се ожени за Статедия Массалина, при всичко, че знаеше, че, 
осв'6нь други-тЯ й свръски, тя б'6ше любовница и на императоръ-тъ. 

ЪХТХ. Като вид^^, че нЯма ни пр^Ьст&пление, ни обвинитель, 
и като нямаше никакъвъ пр'6длогъ да го пр'ЬслЯдва, Неронъ при- 
бягна до тиранически мЯрки, ваповЯда на трибуна Гералана да 
отиде съ една когорта войници да прЯдопрЯди замисли-тЯ на кон- 
сулъ-тъ, да занеме крЯпость-та му и да арестова караулъ-тъ му. 
ГолЯма-та к^&шта на Вестина занимаваше видно мЯсто на Форума, 
слуги-тЯ му бЯха все млади и хубави робю. Тоя день Вестинъ бЯше 
испълнилъ всички-тЯ си консулски длъжности, и даваше единъ го- 
лЯмъ обЯдъ, било заштото не се боеше отъ ништо, било ваштото 
искаше да прикрие страхъ-тъ си. Внезапно солдати-тЯ идать и му 

15* 



228 

изв']^стявать, че трибунъ*тъ го вика. Той става на часъ-гь, и всич- 
ко се извършва изведнжжь: ватварять го въ една стая, д^^то на- 
рочно бШе иоставенъ единъ л']^варь, нр']&р']&8вать му вени-тб; пр'6- 
насять го въ баня-та оште живъ, потопявать го въ горешта вода, 
бевъ да иу дад&ть вр']&ие да издума една дума. Въ това вр'6ме 
б'6ха турнжли стражи при всички-т^ гостю, и пуснжха ги късно 
нр^^зъ ноплъ-та, нодирь като Неронъ, който си пр'1дставляваше съ 
радость страхъ-тъ на тия неттастници, нри мисль-та, че С]гЬдъ 
трапеза-та ги чака смърть, каза, че еж доволно наказани за кон- 
сулский об']&дъ. 

ЬХХ. Той запов^Ьда посл^ да погубать Лукана. Луканъ, като 
чувствоваше, че съ истичаню-то на кръвь-та, ржц4-т4 му и крака- 
та му истивать, и че животъ-тъ нечувствитеяно наиушта крайшта* 
та, а сръдце-то продължава да тупа и мисль-та дЬйствова съ всич- 
ка-та си сила, науми си съчинени-т^ отъ него самий стихове ва 
единъ раненъ войникъ, който б']&ше умр'&1ъ отъ подобна смърть, и 
зе да ги декламира. Съ тия стихове замлъкна за всякога гласъ-тъ 
му. Подирь него умр']&ха Сенеционъ, Бвинктиянъ и Севинъ, пд-мж- 
жествено отъ колкото можеше да се очаква отъ тбхъ, и посл^^ и 
други-гб съзаклятници, нъ безъ да направять или да кажать н^^што 
достойно за заб'&о[^&жвате. 

ЬХХ1. Градъ-тъ се напълни съ погребения, Капитолъ-тъ съ 
жьртви. Еой б^ше загубилъ синъ, кой братъ, кой роднина, кой 
приятель; нъ всички благодареха богове-т^, украшаваха съ лаври 
кжштя-тб си, пр^^гръштаха крака-та на Нерона, уморяваха р&ка-та 
му съ цЪлувкт ; и той зимаше това за радость. Той прости на На- 
талиса и на Прокула, въ награда за това, че изказаха всичко ; 
обогати съ дарове Милиха и му даде гръцко име, което значеше 
спасител ь. Огъ трибуни-гЬ, Граний Силванъ, ако и простенъ, уби 
се самъ; Стаций Проксимъ немож^^ да се въсползова отъ прошка- 
та, заштото умр'Ь наскоро. Помпей, Корнелий Марциялъ, Флавий 
Непотъ, Стаций Доминий бидоха лишени огь трибунство-то, не за- 
штото ненавиждаха Нерона, нъ заштото ги поюзрФваха въ това. А 
Новия Приска, за приятелство-то му съ Сенека, Глиция Галла и 
Анния Поллиона, обвинени безъ доказателства, заточиха. Жена-та 
на Приска, Антония Флакцилла, отиде съ тЬхъ, а Егнация Макси- 
милла съ Галла. На Егнация оставиха въ начяло-то всички-тб н 
богатства, които 6'Ьха громадни, кь наскоро й ги отнеха, и това 
уголеми оште повече слава-та й. По поводъ на съзаклятие-то, за- 
точиха и Руфия Криспина, когото Неронъ ненавиадаше за пр'Ьжний 
му бракъ съ Поппея. Виргиния Флава и Музош^я Руфа заточиха 



229 

заради И8в^Ьстность-та на ииена-та имъ. Краснор']&чиб-то на първий 
и философски-т^Ь правила на вторий увличаха твърд:Ь много млади- 
тк. Въ острове-г^Ь на Егейсво море испратиха ц'Ьла колония зато- 
чвЕШЩу Кяувидиена Квиета^ Юлия Агрипоа^ Глития Еатуллина, 
Петровия Приска, Юлия Алтина. Кадиция, жена-та на Севина, и 
Цезония Мавсима^ изгнаха изъ Италия^ и тии научиха отъ присъда- 
та свое-то пр']^ст&плбние. Атилла, жена-та на Лукана, нито я про- 
етиха, нито я ос>&диха; пр'6мълчаха за нея. 

ЬХХП. Сл^^дъ тия отмьштения, Неронъ 8апов']&да да събержть 
солдати-гб; раздаде всякиму по дв'6 хиляди сестерции, и запов']^да 
да имъ давать безплатно жито, воето испр']Ьди плаштаха по гьргов- 
еки-т]& 1^ни. Подирь това, свика сенатъ-тъ, като че имаше да 
съобштава нанесени отъ него поб']&ди и завоевания ; отст&пи три- 
умфални почести на вонсуларий Петровия Турпилияна, на преторъ- 
тъ Нерва и на префевтъ-ть Тигеллииа ; посл'Ьдни-тЬ двама получиха 
оште и това отличие, че осв'6нь триумфални-тб статуи на форума, 
въздигнжха имъ статуи, и въ самий палатъ. Нимфидий получи вон- 
суларсви украшения. Понеже той се явява тука за първи пжть и 
понеже пгге го нам^^римъ пб-посл']^ съ заточени-т^&, ште кажж една 
дума за него. Роденъ отъ една отпуштеница, която оскверняваше ху- 
бость-та си съ всички-т^^ робю и отпуштеници на Цезари-т^&, той се 
казоваше синъ на Кайя Цезара, заоггото б^ше като него високъ и 
еъ зв']&рски изгледъ, било случайно, било заштото дМствително Бай, 
който се унижяваше до отпуштеници-тЬ, б^^ше злоупотр^билъ съ 
майка-та на Нимфидия. 

ЬХХШ. Неронъ не се задоволи съ събираше-то на Сенатъ-тъ 
и съ съобштения-та, които му направи. Той издаде единъ указъ 
камъ народъ-тъ, съ единъ мемоаръ, който съдържаше испов^Ьди-гЬ 
на съзаклятници-гЬ и всички-тЬ показания; заштото народъ-тъ ми- 
слеше, че Неронъ е погубилъ невинни отъ зависть или отъ страхъ. 
Нъ ония, които си даваха трудъ да издирать истина-та, не се съм- 
н^^ваха оште тогава, че е имало съзаклятие, което е било подуше- 
но, пр'Ьди да успбе да избухне; и показания-та на ония, които се 
върнаха въ Римъ, подтвърдиха тоя фактъ. Сенать-тъ, колкото по- 
вече растеше скръбь-та му, толкова пд-рабол4ивнъ ставаше. Гал- 
лионъ особено, оплашенъ отъ смърть-та на брата си Сенека, 
владаше се най рабол'6пно. Въ това вр']^ме се подигна противъ 
него Салиенъ Блеменсъ, който го наричаше неприятель и баштеу- 
биець; и той не би се умирилъ безъ посредничество-то на ц^Ьлий 
Сенатъ. Дадоха му да почувствова, че не е добр*, за удовлетво- 
рение на една лична вражда да се въсползова оть обшто-то нешта- 



230 

стие^ и да пр'Ьди8виква нови хестокости, когато кня8ь*гь,«съ мидо- 
сердие-то си, бШв всичко поиирилъ или вабравилъ. 

ЪХХТУ, Сенать-тъ 8апов'6да да се извършать жертвоприно- 
шения и бяагодарствеци молитви каиъ богове-т^Ь, и особено камъ 
слънце-то, заштото, въ циркъ-гь, д^^то штЬше да стане покушение- 
тоу има единъ старъ храмъ посветенъ на тоа богь, и в']&рваше се, 
че^ благодарение нему, е могло да се открие едно толкова тайно 
съзаклятие. Постановиха, че на нразднивъ-тъ на Церера, ште се 
увеличи число-то на пр'6пускания-та съ коте; че м^^сець априлий 
ште се нар'Ьче Пероновъ; че ште въздигнжть храмъ въ честь на 
богиня-та на спасение-то, на м']&сто-то дЬто Севинъ б^ше зелъ нохь-ть 
си, и тоя ножь, Неронъ го посвети на Капитола, съ тоя надписъ: 
на Юпитера Виндекса. Никой тогава не обърна внимание на това« 
Подирь въстанието на Виндекса, всяки го зе за едно пр'Ьдв'Ьшта- 
ние за наказание-то, което е очаквало тоя императоръ. Намирамь, 
въ мемоари-т^ на Сенатъ-тъ, че консулъ-тъ Сериалисъ Анисий е 
пр'Ьдлагалъ да се въздигне веднага, на държавни разноски, единъ 
храмъ посветенъ на бога Перона. Анисий е разбиралъ, че Перонъ 
се е въздигн;11лъ пб-високо огь чов'1чество-то, и че заслужва да му 
се кланять смъртни-т^Ь като на богь; нъ това можеше да се пр1- 
тълкова и като пр^&дв']&штание; заштото божествени почести се от- 
давать на князове-тб, само подирь смърть-та имъ. 



1У. Пъ т^^т да испълнж проектъ-тъ си, потребно е да ви- 
димъ, какво б^Ьше състояние-то на Римъ, духъ-тъ на войски-гб, на 
области-т^, на цфлий св^^гь, кои жЪсщ въ това громадно т&ео, 
б']^ха здрави и кои болни. Пе стига да знаемъ развръска-та и раз- 
витие-то на работи-т^, които повечето пжти подлежать на случай-тц 
тр'1бова да издиримъ свръска-та и причини-т^&. Смърть-та на Пе- 
рона, посрештнжта най-напр']&дъ съ радость, б'1ше възбудила разни 
движения въ духове-т^, не само въ Римъ, помежду Сенатъ-тъ, народъ- 
тъ и столична -та войска, нъ и въ области-т%, помежду легиони-тЪ ж 
генерали-тб, за които се откриваше тайна-та на империя-та, въз* 
можность-та да направять князь другад'Ь осв'6нь въ Римъ. Сенатъ- 
тъ тържествоваше; той б^ше завзелъ на часъ-тъ свобода-та си, п6- 
пр')&дарибмчивъ подъ единъ новъ и отс&тствуюшть князь; първенци- 
тЬ отъ всаднический орденъ не б']^ха нд-малко доволни. Оная чясть 
отъ народъ-тъ, която имаше пд-чисти нрави и свръски съ гол'1ми- 



231 

тЬ семейства, отпуштеници-т^ и влиенти-т% на ивгнани-тЬ и ваточе- 
т-тЬу се пр^^даваха на надежди. Долний народъ, който 8нае само 
цирвъ-тъ и театри-тЬ, всички-тЬ разглезени робю, и ония, които сл^дъ 
опропастявавю-то на богатство-то си, хив'%яха отъ позоръ-тъ на Не- 
рона, б^ха нажалени и приемаха съ жьдность вситаи-тЬ слухове. 

У. Римски-тб войници, напоени съ гол^Ьма почеть вамъ Це- 
зари-тб, б^Ьха напуснали Нерона противъ воля-та си, съблазнени отъ 
измама, увл^Ьчени отъ чуждъ потивъ. И отсетнЬ, като не получваха 
об'6штаии-тФ въ име-то на Галба дарове, като знаеха, че миръ-тъ 
не дава случай за гол^Бми услуги и за то]Лш1 награди, както вой- 
на-та, и, като се виждаха отстранени въ благоволение-то на князь-тъ 
отъ легиони-тЬ, които го б^Ьха въздигнали на това достойнство, 
стремеха се камъ едно пром^Ьнение. Убийство-то на ирефектъ- 
тъ имъ, Нимфидий, който помисловаше за императорско достойнство, 
оште повече развълнова духове-тЬ имъ. Нимфидий не сполучи, на- 
истина, въ свой-тъ проевтъ; нъ ако и въстание-то да 61 изгуби- 
ло свой-тъ главатарь, много солдати помнеха, че еж били съучяст- 
ншщ и не испуштаха случай да мжмрять противъ възрасть-та и 
скжперничество-то на Галба. Строгость-та му дори, която така се 
хвалеше въ станове-тЬ, б^Ьше тягостна за людю, на които 6*6010 
умръзи^&ла стара-та дисциплина, и навикнали, по вр'%ме-то на Не- 
рона^ въ продължение на четириадесеть години, на такъвъ развратъ, 
штото обичаха пороци-тб така, както едно вр'%ме почитаха добродЬ- 
тели-тЬ. Тии не забравяха и тия Галбови думи: че той избира а 
не купова солдати-тЬ си; думи, които правеха честь на республика- 
та, нъ б^ха опасни за него; заштото поведение-то му не отговаря- 
ше на тая твърдость. 

УЬ Немоштний старець б^ше въ ржц'%-т6 на Виниуса и на 
Лавона, единий най-лоший, другий най-мрачний чойкъ на земя-та, 
които струпваха възъ него всичка-та ненависть, която възбуждать 
злод^^ния-та, всичко-то пр'Ьзр'6ние, което внушава подлость-та. Въ- 
8вишевиб-то на Галба б'6ше станжло медлено и б'%ше опятнено съ 
кръвь, чр^Ьзъ убийство-то на Варрона назначенъ консулъ и на Тур- 
пидиана консуларий, единий, като съучястникь на Нимфидия, другий, 
като военачялникъ на Нерона; и двама-та, осждени безъ испитъ и 
безъ да могжть да се заштитать, загинжха като невинни. Влизаше-то 
ну въ Римъ, ознаменовано съ убийство-то на толкова хиляди обе- 
зоржжени войници, б^Ьше злопрокобителио, и б'6ше оплашило и сами- 
гЬ убийци. Римъ не б'6ше никога вищалъ толкова войници въ 
ет1пи-тЬ си; Галба б^ше довелъ единъ легионъ отъ Испания; ле- 
гионъ-тъ, който бФше образовалъ Неронъ отъ войски-тб на марина- 



■ 



232 



та, бМе останжяъ такъ^ съ многочисдени корпуси избрани оть него 
иамежду легиони-тб отъ Германия, Британия и Иллирия, които- б^ше 
испратилъ пд-първо при Каспийскигб врати, за една война про- 
тивъ Албания, и които б^ше повикалъ послФ за да удушать въета- 
ние-то на Виндекса: всички-тб тия средства за една революция не 
б^ха никому въ р^&ц^-тЬ, нъ б^ха на расположение на първий вла- 

столюбець. 

УП. По случайно съвпадение, стана въ С2Ш1то-то вр'%ме извест- 
но и убийство-то на Мацера и на Еапито. Мацера, подигаше-то на 
когото въ Африка не б']&ше никакъ двусмислено, б'6ше го убилъ 
провураторъ-тъ Гаруцианусъ, по запов^Ьдъ на Галба; Еаоито, кой- 
то мислеше да въстане въ Германия, б^Ьха го убили Аквинъ и Ва- 
ленсъ, лейтенанти въ легиони-тб, безъ да получать никаква запо- 
в^дь. Ако и да не отричать скжперничество-то и бесрамни-т^ не- 
въздържности^ които опятнявать паметь-та на Еапито, мнозина го 
оправдавать за нам^Ьрения-та му да въстане, и казовать, че лейте- 
нанти-тЬ, като го увФштавали камъ бунтъ и не сполучили да го 
придумать, приписали му тая помисль ва да го погубать, и че Гал- 
ба пов'%рвалъ всичко, било отъ лекость, било заштото не иска лъ да 
проникне добре въ работа-та, така като пе е ималъ вече възмох- 
ность да поправи зло-то, каквото и да било то. Тия убийства оста- 
виха едно злокобно впечатление; заштото, князь-тъ еднжжь намразенъ, 
и лоши-те му и добри-гб му дЬла се обръштать все противъ него. 
Отпуштеници-те б^ха всесилни и продаваха всичко; войски отъ 
робю грабеха съ всичка-та ненаситность на ново оштастливенн людю, 
и като гледаха, че господарь-тъ имъ е старъ, бързаха: съ една 
дума с;&штествоваха всички-гб злоупотребления на старий дворъ, 
еднакво възмутителни, не еднакво извиняеми. Дори възрасть-та на 
Галба ставаше предметъ на присмехъ и на презрение за тия людю, 
навикнлли на Неронова-та хубость, и които, споредъ навикь-тъ на 
пародъ-тъ, сждеха за императори-те по лице-то имъ и по телесна- 
та имъ гиздавость. 

УП. Такъво беше въ Римъ, въ това толкова грамодно мно- 
жество, расположение-то на духове-те. Колкото се касае до обла- 
стните, Испания се управляваше отъ Елувиа Руфа, човекъ красно- 
речивъ, вешть въ мирни-те искуства, нъ неопитенъ въ военни-1е 
работи. Галия, въпресй! привязаность-та й камъ паметь-та на Вин- 
декса, беше преданна на Галба, който беше даяъ на Гали-тб тит- 
ла-та римски граждане, и беше ги освободилъ, за напредъ, отъ 
всявакъвъ данъкъ. Требова да се исключать обаче най-съседни-тЬ ^ 
градове до германсви-те войски. Изложени на пд-л6ша обноска. 



I 



233 

нФкои отъ т^хъ ЯИШ6НИ дори отъ векя-та си, тип гледаха съ 
еднаква скръбь и на чуади-г1 привилегии и на свое-то обидно по- 
ложение. Гернански-тб войски, бевпокойни и сърдити, расположения 
опасни при такъви гол'Ьии сили, б^^ха се возгордили отъ скорошна- 
та си поб'%да и оплапшли еа д^^то можеше да се мисли, че еж бла- 
гоприятствовали на друга партия. Много късно б'%ха се отк&снжли 
отъ Перона и късно Виржиний припозна Галба: б'1ше съмнител- 
но, че не е желалъ държава-та, която му 6'Ьха пр'Ьдлагалн вой- 
ници-тЬ. Негодуваха оште за убийство-то на Капито, при всич- 
ко, че неможеха да се оплаквать за това. Тии б^хл безъ глава- 
тарь отъ когато б'6ше тръгнжлъ Виржиний, повиканъ въ дворъ-тъ 
подъ видъ на приятелство: тии мислиха, че ако не го нспратять 
пакъ назадь при яегиони-тб му, или го погледнжть като виновенъ, 
все едно като, че обвинявать и гЬхъ. 

Тацнтъ (Н|ъ нстория-та н» Рпп). 



I 2 0'ггга.2х1е-70 гл:у е1в1 сс'грог'ъ Елба* (ХЗХ'^). 
(Игь „История-та на вонсулство-то н 1жп«рш-та^). 

Отъ Тжера *) 

Наполеонъ чакаше въ Фонтенебло, съвс^Ьмъ покоренъ на теж- 
ва-та си учясть, и въ нетърпение да види пб-скоро свършени при- 
готовления-та за отп^&товашв-то му кагь м1^сто-то, д^Ьто штбше да 



*) Луи-Лдолфъ-Тиеръ (1797 — 1877) е отъ редъ-тъ на най-внамени- 
тл-т*]^ политически ижжю и историци на Франция. На осемнадесета-та ой 
година той вл'Ь8на въ училиште-то на право-то въ Ексъ, д']^то се запозна 
съ Мине, б^&д&II^гил прочутъ историкь на Франция. Скоро той ус^Ьти 
призвание каиъ политическо-то поприште и ваиъ литература-та и придоби 
първа-та си И8В'Ьстность чр'Ь8ъ съчипение-то Похвала на Вовенарга^ за 
което екска-та академия го удостои съ награда. На 1821 г. той дойде въ 
Парижь да търси положение, и чр'кгъ учястие-то си въ редакция-та на 
лбералний листъ СопзШаИопе! той привл'Ьче внижание-то възъ себе си, 
като политикъ. Въ казанвй листъ между друго-то той обнародва много 
критически статии, конто п6-посл'1Ь изл^^80xа въ особенъ томъ (Салань^тъ 
на 1822), пжтешествени 6'Ьж'Ъжкп: Пиринеитп^ или Юоюна Франция^ 
I и пр. Отъ него вр']^ме Тперъ имаше вече охално положение и можеше да 
помага на б-Ьдна-та си майка. Той биде приетъ въ салони-т* на опозиция- 
та, д-Ьто бл'Ьсна съ свое-то остроумие, красноречие и см4лость. Когато 
напечата История-та на Франиузска-та революция отъ 1789 до 18 
Брюмеръ^ той придоби симпатпя-та на всичка-та францувска жладежь. Тая 
история, распространена въ грамадно количество екземпляри, се отличава 










у^^г: 



234 

вкуси единъ видъ покой, на който не можеше сега да прЪдвиди ни 
характеръ-тъу ни траяню-то. Той виздаше всякой день какъ се 
уголемява самотия-та около му. Той не се чудеше д^то го оета- 
вять, ваштото тия военни людю, които го 6'Ьха посл^диди всшогу 
осв'6нь въ носл^^дний день, тр'6бовашб да бързать да се приленать 
до Бурбони-тбу ва да запазять положения-та си, които б^ха спра- 

съ дражатизжъ-тъ на расказъ-тъ; съ дълбоко пронякваню въ всякой 
въпросъ; съ гоя^жа ястность и простота. Заб']^д1жва се обаче единъ 
недостатъкъ, който се проявлява въ всички-т*!^ исторЕческн съчи- 
нения на Тиера, кмепно: безравлнчно-то въсхваление на всечкк-г& 
силни. Отъ 1829 до 1840 г. Тиеръ се посвети всец-Ьло на полнтика-та, 
стави депутатъ, иннистръ и упражпявй силно влияние въ политическп- 
тЬ борби на партии-т*]^ пр^^зъ тоя развълнованъ периодъ. Еато падна 
отъ власть-та, Тиеръ изново пр'Ьгърна занятие-то на историкъ. Той рЪшж 
да напише история-та на Еонсулатъ-тъ и на Империя-та и ва това 
нрави дълги обиБОЛЕИ по Европа за да изучи и събере всичко, што 
ножеше да ну послужи, като материалъ за история-та. Жстория-та на 
Еонсулатъ-тъ и на Ииперия-та е написана съ уи^ренность, спокойствне 
и свобода. Великий образъ на Наполеона господарова надъ всичко, 
безъ да поглъшта всичко. Това е най-нонуиентално-то съчинение на 
Тиера. На 1861 французсвата акадеиия отреди награда за история-та му 
20,000 фр, награда основана отъ Наполеона Ш. Тиеръ прие тая честь, шъ 
отст;&пи пари-т'Ь на акадеиия-та, та отъ доходъ-тъ ижъ да основе една 
нова награда съ негово ние. Нии нФна да излагане всички-тб фази на 
политическа-та д']^ятелность на тоя веливъ и&жь отъ 1842 до 1870, 
периодъ, въ който той игра знаменита роль при пр']^врати-тФ,* които по- 
тресоха французско-то обштество. Личность-та на Тиера става много пд* 
едра и симпатична отъ 1870 г. когато той енергически и силно се въ- 
спротиви на обявление война-та противъ Прусия. Тогава той биде на^ванъ 
непатриотъ, антифранцузинъ, пр'Ьдатель и нр. Насмалко тълпа-та пггЬшв 
да нападне к&шта-та му за да я разори. За жалость ; неп[тастия-та| 
които бързо снол'6тяха Франция, оправдаха възражения-та на Тиера про- 
тивъ война-та съ Прусия. При обсада-та на Парижь, Тиеръ обиходи беа- 
успЬшно европейски-т']Ь дворове за да ги моли да помогн&ть на Фр 
ция. Въ това вр'Ьие слава-та и популярность-та му 6'Ьха порасли до 
сока ст^&пень. Той биде избранъ едногласно отъ Народно-то Събрание 
пр']^дсЬдатель на республика-та, която насл-Ьди империя-та на Наполеона 
Ш. ПрЬзъ дв'Ь годишно-то си стоение на чело на испълнителна-та власть^ 
Тиеръ омиротвори и уреди Франция, а най-главно-то, можй да занматя 
въ скоро вр'Ьме военпий дългъ на Германия и да ускори испразнеиие-то 
френска-та зежя отъ н'Ьмски войски. Съ това той заслужи в'Ьчна-та пркв- 
нателность на Франция. На 24 май 1873, Тиеръ по едно неспоразуменвб 
съ Еанара-та, даде си оставка-та, за гол'Ьна скръбь на французски-гЬ па* 
триоти, и 0С1'ана простъ пр-Ьдставитель въ нея. Нъ и сл'Ьдъ падаше-то 
си, Тиеръ остана въ пълна-та си слава и значение, като единъ 
държавенъ мжжь и доблестенъ бранитель на республнка-та. 
Той умр*)^ отъ апоплексический ударъ. 



235 

ведяива награда на трудовб-т% ииъ. Той би хелаялъ само да бж- 
д^ха п6-отЕровбни, и ва да ги насръдчи ваиъ това, той виъ гово- 
реше твърди благородно. — СлуагЬте на Бурбони-тб, вавваше ииъ 
той, служете ииъ добр'%; не ви остая пб-друго поведение да дър- 
жите за напр'6дъ. Ако тии се владать умно, Франция може да ста- 
не честита и почитаема. Опирахъ се на Г. Боленкура, който твър- 
ди силно настояваше да приема Шатилйонский миръ. Имахъ право. 
За мене тия условия с& унизителни, нъ за Бурбони-тЬ не еж. Тии 
намирать павъ Франция каквато я оставиха, и мог&ть да я прие- 
иать съ достойнство. Такъва каквато е днесь Франция, може да 
б^кде пакъ доволно могжштественна, и макаръ, че географически се 
поумали, тя нравствено остая пакъ велика чр'6зъ своя-та см^Ь- 
лость, гений, искуства и влияние-то на духъ-тъ й върху св^тъ-тъ. 
Ако нейна-та земя се намали, слава-та й остана ц1ла. Въспомина- 
ния-та за наши-гб поб^Ьди ште й остан&ть, като едно неразрушимо 
величие, което пгге тежи съ грамадна тяжесть въ съв'Ьти-т^ на Ев- 
ропа. Служ'6те и подъ господари-т^Ь, които доведе сега изм^нчиво-то 
штастие на революции-гб, службте и подъ тбхъ, както бихте й 
служили подъ мене. Не прав'Ьте м;&чна задача-та^ имъ, и оставате 
ме, като ми запазите само въспоминание-то си. 

Такъви бЪщ на кратко, разговори-т%, които правеше еже- 
дневно ср'Ъдъ увеличиваюшта-та се самотия на Фонтенебло. Видех- 
ме какъ Ней и Макдоналдъ се разд']&лиха отъ него. Удинб, Ле- 
фебвръ, Монсб, го оставиха всякой по своя начинъ, Вертиб се от- 
тегли сжшто, нъ, така да се каже, по запов'6дь на господарь-тъ си. 
Наполеонъ му пов'6ри командовашв-то на войска-та, за да я пр'&- 
даде на привр'6менно-то правителство, и въ тоя случай яа подтвър- 
ди чин6ве-т^6, които б']Ьха ц'%на-та на прол'6на-та въ послФдня-та 
война кръвь. Бертиб се б1ше вр']Ьклъ да се завърне; Наполеонъ 
го чякаше, и, като гледаше какъ се изминовать часове-т1 и дни- 
т%, безъ да се яви генералъ-тъ му, отчайваше се, че н^Ьма да го 
види вече, и жестоко страдаше безъ да се оплаква. На жЬсто при- 
стигатето на Бертиб, всякой день си отиваше по нбкой високъ 
офицеринъ. Бдинъ оставяше Фонтенебло, подъ пр'&длогъ на здра- 
вие-то, други, по семейна причина, или за работа; всички-гб се 
об^штаваха, че ште се върн^&ть, и никой не мислеше да направи 
това. Наполеонъ показваше видъ, че в^Брва на причини-т^ имъ, 
стискаше имъ н'!6жно ржка-та, заштото знаеше, че той се проштава 
за посл^денъ пжть съ тЬхъ, и оставяше ги да казовать, безъ да 
в^рва, че ште се завърнжть пакъ. Полека, полека палатътъ въ 
Фонтенебло опусг&. Въ тия мълчаливи дворове, по н'6кога до слухъ- 



ь. 



236 

тъ идеше гьриежь отъ кола, нъ вояа, които отиваха. И така, На- 
полеонъ присжтствоваше живъ на смърть-та си. Еой не е виждалъ 
често, въ начяло-то на зима-та, въ опустошени-тб вече полета, н^Ькой 
гол^^иъ джбъ какъ простира на далечь обезлистени-гб си клонишга, 
а при корень-та му стожть изсушени-гЬ остатки на богата-та му расти- 
телность! Па около му царова студ^ и н^&лчание и сегисъ тогисъ се 
чува лекъ шумъ отъ листо, което пада. Неподвижно то и гордо дърво 
има оште няколко пожълтели листа, готови да се отк&сн&ть както дру- 
ги-тЪ, нъ то пакъ гордо господарова надъ поле-то съ своя-та висока 
и оголена глава. Така Наполеонъ виждаше какъ се изугбвать единъ 
по другъ около му тия в'6рни другари, които го б^Ьха сьдружавали 
въ безбройни-тб 6'Ьди на животъ-тъ му. Имаше, обаче, и н^Ьколко 
души, които ништо не можеше да поклатя. Друо, съ неудобревие 
въ сръдце-то, съ тхга на чело-то, съ почетъ на уста-та, остана 
при свой-тъ влополученъ господарь. Марешалъ Бертранъ посл^^два 
тоя великодушенъ прим^^ръ. Винуенский херцогъ и херцогъ де Ба- 
сано останжха с&што. 

Тая дълга агония тр^боваше да се свърши. Комисари-тб на 
съюзни-тб сили пристигнаха, и Наполеонъ ги прие добрф, съ ис* 
влючение на пруский комисарь, който му наумяваше двФ скръбни 
работи : негови-т^ стари пр^&гр'6шения камъ Прусия, и грозно-то оф- 
насяние на Пруски-т^^ войски въ наши-гЬ опустошени области. То& 
се обръпггаше къмъ него учтиво и студено. На 18 Априлий всичко 
б1&ше готово. Наполеонъ, който б1^ше добр*]^ ув'%доменъ какво (№- 
ше се извършило въ Раибуйе между жена му и д^^да му, разбра» 
че това срештаню отъ което очакваше н']^што, не толвосъ за себе ос 
колкото за Мария-1уиза и за римский царь (жена му и синъ ну)^ 
штеше само да го лиши отъ т^хъ, и че тие мили нему с2Ш1тества» 
гледани не като една фамилия, а като чясть отъ величия-та на щЛг 
столъ-тъ, шт^ха, нав']&рно, да му ги отнемать, ведно съ пр^стоп- 
тъ. Обзе го силенъ гн'6вь и насмалъ остана да развали трак- 
татъ-тъ отъ 11 априлий и да се хвърли въ нови приключения. 
Той скоро дойде въ себе си и съ покорство камъ сл;дба-та р^^ 
ши се да тръгне. Нъ заштото запов-Ьди-т^ до власть-та въ остров1^ 
Елба не б1Ьха доста ясни, Г. Еоленкуръ се затеча изново въ Па- 
рижь за да ги направи точни. Най-посл'Ь, на 20 зарань-та, кат» 
не липсоваше нипгго вече, Наполеонъ р^^ши да остави Фонтенбло. 
Баталионъ-тъ отъ гвардия-та му, отреденъ да го следва до островъ 
Елба, б'6ше вече на пл^ть. Саматта гвардия становаше въ Фантенбю. 
Той поиска да се опрости съ нея. Заповяда да я наредать на тър- 
кало около него, въ дворъ-тъ на замъкъ-тъ, и послФ въ прие»- 



237 

ствие на стари-гб си войници, дълбоко раввъянувани, той наговори 
ейдуюшти-тЬ слова: ^Солдати, мои стари другари^ които ви- 
наги вихдахъ въ пжтЬ'Ть на слава-та, тр-^бова вече да се 
разл&чимъу мджахъ да остана повече вр']&ме при васъ, нъ тр^бова- 
ше да продлъжа една жестока борба, да притуря, може би, иещу- 
особната война при вънкашна-та война, и азъ не сжЬхъ да рав- 
дираиь пб-длъго вр'6ме г&рди-гЬ на Франция. Наслаждавайте се на 
епоЕойствие-то, което така справедливо спечелихме и бждете чести- 
ти. Колкото ва мене, нед^^йте ме съжалява. Остая ми една ва- 
дача и ва да могж да я испълня, авъ склонихъ да жив^^ш, тя е да 
расваж& на потомство-то велики-тб работи, които извършихме заед- 
но. Желалъ бихъ всинца ви да пр'6гБрна, нъ нека да прегърна то- 
ва знаме, което ви пр'%дставлява ... — Тогава като повика 
генерала Петита, който носеше знаме то на стара-та гвардия, и кой- 
то бФше съвършенъ моделъ на скромний героизмъ, той пристисна до 
прди-тЬ си генералъ-тъ и знаме-то, ср^Ьдъ викове-гб и сълзи-т1 на 
присжтствуюшти-т^, и посл^^ се хвърли въ дъно-то на кола-та си, 
еъ мокри очи, и като растрога сами-тб комисари, натовар